Поводът за този пост е интервюто с Андрей Слабаков на две страници във вестник Новинар по въпроса за забраната за пушене на обществени места. За да разберете моя отговор, сигурно е добре първо да я прочетете. Само гледайте да не се дразните много! ;-)

Статията в Новинар

Г-н Слабаков,

Честно казано, това, че ни наричате "гаднярите от 3-ти клас", не просто не ме обижда, а даже леко ме радва. Разбира се, ние нямаме нищо против пушачите и не искаме те да страдат (въпреки че последното е много трудно предвид действието на тютюневия дим върху здравето им) - стига да си практикуват вредния и зловонен навик по начин, който не пречи на околните. Но точно Вие сте много далеч от разбирането ми за толерантен и разбран човек, който осъзнава зависимостта си и живее с нея в срам и с наведена глава. Вместо това размахвате гордо недостатъка си пред всички, представяте го за човешко право (явно неразбирайки, че не може да има право, което причинява вреди и вмирисва живота на другите хора), и без да се съобразявате с онова, което причинявате на хората около себе си, сеете смрад и отрова - все прегрешения, за които смятам, че е хубаво да бъдете потормозен малко от гадняри като нас - та дано все някога осъзнаете, че не сте прав.

Сериозно, наистина ли са Ви толкова слаби ангелите, та мислите, че като спрете да пушите, ще започнете да използвате наркотици!? Искрено се надявам да се придържате към плана си да се самоубиете по вече декларирания начин - с обикновени цигари. Напълно неверни са статистиките, които си съчинявате - за това, че където забранели пушенето, се увеличавала наркоманията. Явно това са от онези "факти", които Ви подшушва тютюневата индустрия, на която така вярно, но неефективно служите - волно или неволно. И впрочем, никой никъде все още не е въвел пълна забрана на пушенето в смисъл на ограничаване правото да се пуши - ограничават се само местата, на които това може да се прави, но самото пушене продължава да е легално. Т.е. няма нито една причина някой пушач да мине на по-тежка дрога, тъй като никой не му пречи да пуши по принцип.

Оборотите на заведенията ще паднат само в един случай - ако пушачите у нас наистина се окажат толкова твърдоглави, че не осъзнаят, че ходят на заведение заради храната, напитките, обстановката и общуването с други хора, а не заради едните цигари, които поне засега спокойно могат да си пушат и на улицата, в колата или у дома. Честно казано, ако сте прав за тези 10% намаление на посещаването на заведения, мен много повече ме притеснява това, че сега, когато вече е напълно забранено пушенето в офисите, ще намалее и ходенето на работа - и то с повече от 10% - защото на работа хората прекарват не по 1-2 часа, а по цели 8. Несериозно е да се твърди подобно нещо, нали? Пък и да не забравяме, че ако част от пушачите спрат да ходят по заведения, защото там вече не се пуши, то непушачите, които ще спрат да се гнусят да ходят в тях и ще почнат да ги посещават, ще бъдат поне толкова, а може би и доста повече.

Салоните за непушачи не са полупразни и Вие прекрасно знаете това. От влизането в силата на разделението, поне на местата, където то се спазва стриктно, салоните за непушачи са поне толкова пълни, колкото и тези за пушачи. Впрочем, явно не познавате добре сегашния закон, защото иначе нямаше да говорите за салони за непушачи - той изрично забранява да има такива. Позволено е да има единствено отделни помещения за ПУШАЧИ, заемащи не повече от 50% от търговската площ на заведенията. Да, това изкуствено разделение е вредно за заведенията - освен че им струваше луди пари, то им ограничава изкуствено капацитета - ако в един момент дойдат повече пушачи, за тях няма достатъчно места, ако дойдат повече непушачи - също. И няма как да варират в разпределението на двата обема. Но това също си беше техен избор - всеки ресторантьор имаше право да обяви заведението си за такова, в което не се пуши, и това нямаше да му струва и стотинка. И всички прекрасно знаеха, че тази "инвестиция" ще бъде за много кратко време. Фактът, че избраха да я направят, беше не защото са се надявали, че пушенето ще продължи вечно - а защото вярваха, че ще получат конкурентно предимство при привличането на пушачите, за да я избият за година. Което не се получи - и заради ниската платежоспособност, и заради надценяването на икономическата полза от пушачите. А сега ще трябва да платят и за махането на преградите!

Г-н Слабаков, ние нямаме никакво желание да посещаваме залите за пушачи. Но за съжаление досегашната практика показва, че пушачите имат много силно желание да седят в основния салон, и да пушат в него. Или техният салон да стои с отворена врата и да вмирисва нашата територия. Да не говорим за това колко заведения така и не се приведоха в съответствие с изискванията и явно с помощта на дребни рушвети успяха да изкарат като нарушители повече от година и половина. Половинчатите ограничения просто не работят. Не само в България - в същото се убедиха и испанците и приеха пълна забрана. Там, където има пълна забрана, хубавите заведения са пълни и всички са щастливи. Лошите са празни. Както и там, където може да се пуши. Казвам го от лични наблюдения в над 130 града на над 30 държави. Тенденцията е необратима, обхваща все повече държави и ние не можем да си мислим, че ще останем самотен остров на ориенталщината в Европейския съюз. Ние, гаднярите от 3-ти клас, няма да допуснем това да се случи - не и при положение, че нашите съседи, ориенталците от Турция, вече приеха пълната забрана, и я спазват.

Впрочем, не знам откъде измислихте това, че чак преди второ четене депутатите са се сетили, че трябва да добавят и детските градини като места, на които не трябва да се пуши. Пушенето там беше забранено и в предишния закон, и в още няколко преди него. А когато казвате, че "цигарите са най-малкия проблем на фона на чудовищните замърсители в световен мащаб" и "трябва да забранят и автомобилите, храната и въздуха, който дишаме", то аз почвам да си мисля, че и слуховете за интелекта, който иначе изглежда, че имате (под формата на реакции и обща култура), са силно преувеличени. Но да се надяваме, че е от зависимостта към цигарите и страха, че практикуването й ще стане по-трудно. Не се притеснявайте - онези, които вече го преживяха, се чувстват дори по-добре, отколкото преди. Добре дошъл в новия, по-малко смрадлив свят.

Стефан Янков,
България без дим.

Ей, и на Светия престол нещата не могат да се случат без шашми!

Католическата църква иска да канонизира папа Йоан Павел II като светец. Прекрасно! Точно така си представям светците - като хора, отдали живота си на човечеството и доброто, и дори страдали заради действията и вярата си. А точно този папа определено пострада - спомнете си атентата през 1981 година.

Но има едно голямо "но"! За да може да стане светец един човек, си има изисквания. И едното от тях е доста затрудняващо - човекът трябва да е направил поне едно... чудо. И тук вече идва нуждата от шашма. Явно през всичките години досега се напъваха да го измислят това чудо, така че да не е толкова лесно оспоримо. E, вече са готови.

Оказва се, че Йоан Павел II бил излекувал преди години една френска монахиня от паркинсон (надявам се да не бъркам точната болест, но мисля, че беше точно тази). Не с лекарство, не с масаж, докосване или енергийно въздействие дори - не! Всъщност той дори не я е виждал или познавал! Просто нейни приятелки-монахини, когато била много болна, започнали да му се молят за нейното изцеление. Горещо и многократно. Не по телефона, а както си се прави това - с истинска молитва! Всъщност не знам защо на него, а не направо на Бог, но сигурно са си имали някакви причини - може би защото са знаели, че все пак той е по-малко натоварен от Бог, който има прекалено много милиони молитви, на които да откликва. Важното е, че подействало и монахинята се излекувала.

И така, пътят към титлата светец за може би най-обичаният папа в историята е широко отворен. Напълно заслужено, впрочем, но защо трябваше да е по този начин!? Защо чудото да не беше именно онова, което е постигнал Йоан Павел II в епоха, в която религията вече не е така важна и няма толкова власт над модерните хора, каквато е имала векове по-рано: повишено доверие към институцията, която представлява, любовта на над един милиард вярващи християни и не на последно място - симпатиите на още милиарди други хора по целия свят!

Съвсем друг е въпросът дали на него това му топли.

Здравейте,

Понеже не един или два пъти ми се е случвало да се обаждам на телефона на ЧЕЗ България при спиране на тока, може да се каже, че вече съм акумулирал достатъчно негативни впечатления, които е крайно време да споделя с някого, и защо това да не сте и самите вие, заедно с всичките читатели на моя блог, профил във Facebook и всяка медия, която би се заинтересувала да публикува това писмо...

За какво става дума...

Уважаеми ЧЕЗ, доста е нелогично да нямате специален телефон за аварии, а да се налага да минаваме през автоматичното меню, в което при това съобщаването за авария е на последно място, т.е. трябва да чакаме и цъкаме поне 30-40 секунди, докато системата ни прехвърли към оператор. Дали сте си дали труда да направите един анализ на най-честите причини, поради които някой ваш абонат ви търси? Почти съм убеден, че на първо място е именно това, че човекът се е оказал на тъмно, студено и/или в невъзможност да си върши работата.

Във всеки случай, дори и да ми докажете, че най-честата причина за обаждания към вас е справка за сметка (което всеки го научава от фактурата си и не виждам за какво му е да ви звъни), това пак не е основание да нямате един специален номер, който да е посветен само на авариите - проблем номер едно във вашата работа от гледна точка на клиентите.

Впрочем, ако това ви успокоява, доста банки не са по-напред от вас по отношение на логика на комуникацията с клиентите си и дори когато им се обаждаш за открадната или злоупотребена кредитна карта, те пак те прекарват през автоматично телефонно меню и ти губят времето. А ти често може да си в роуминг и да плащаш луди пари, за да стигнеш до разговор с оператор.

Но дали е голямо успокоение, че съществуват и организации, които се спряват и по-зле от вас, това ще си решите вие.

За да довършим коментара на увертюрата на общуването с вас, изпълнявана от автоматичен глас, тук му е мястото да кажа, че доста пъти съм се надявал предупреждението, че разговорът с нас може да се записва с цел подобряване на обслужването, понякога наистина да се спазва. Много пъти дори съм се молел изрично на вашите оператори някой да вземе и да прослуша така записания разговор, да чуе какво съм казал, та дано да вземе да подобри обслужването (нали това била целта). Но вече съм убеден, че единственото, което ви интересува, е с кого и за какво си говорят операторките. ;-)

Проблемът обаче изобщо не е в това, поне от моята гледна точка на клиент.

Проблемът е, че от общуването с въпросните операторки, когато все пак имаме късмета то да се случи (защото при аварии след полунощ най-редовно слушаме по десетина минути как "всички оператори в момента са заети" и като си представя колко малко хора ги търсят точно тогава, ми хрумва, че по-правилно би било да се каже "всички оператори в момента спят"), няма никаква полза. В 100% от случаите вашите оператори се оказват едни прости регистратори на информация, с която впрочем дори нямам идея какво се случва - може и да потъва както информацията при свещениците-изповедници. Но за разлика от свещениците вашите хора не правят нищо, за да те успокоят, че проблемът ти ще бъде решен, а точно обратното - правят всичко възможно да те изнервят максимално.

Как? Ето как...

Прибирам се снощи у дома, установявам, че не мога да си отворя гаражната врата с дистанционното, поглеждам нагоре и виждам, че целият блок е тъмен. Ясно, няма ток. Паркирам пред гаража, излизам, поглеждам и към съседния блок - той също е тъмен. Този до него - също. Поглеждам блоковете по-надолу от улицата под нашия блок и там всичко свети. Значи проблемът е относително локален. Веднага ви звъня.

След нацъкване на нужните бутони (между другото, отдавна няма телефони с шайби или импулсно набиране, така че мисля, че можете да ни спестите съобщението "моля превключете вашия апарат на тонално набиране сега", то също губи време и изнервя), най-после си говоря с оператор.

Казвам адреса и вида на проблема (че е тъмен целия блок и още 1-2 съседни на него) и чакам да чуя какво знаете по въпроса и какво се прави за отстраняването на аварията.

Вместо това ме питат кой е абонатния ми номер?! Алооо, дори и да си бях у дома, в тази тъмница трудно бих могъл да го прочета, нали!. А и с какво ви помага той!? Като обяснявам, че не го знам и няма как да го проверя в момента, ме питат за номера на апартамента ми. Всъщност нали току-що казах, че проблемът не е в даден апартамент, а в 2-3 блока. В края на краищата, не питам за салдото по банковата си сметка, нали?! Може да съм и гост и пак да сигнализирам за авария! А и аз се обаждам да искам информация, не вие на мен!

Опитвам да стигна до същественото - кога ще се оправи проблема. Навън е зима, студено е, в този квартал не само осветлението, но и отоплението е само на ток и изобщо не ми е все тая докога ще трябва да чакам на студено и да се чувствам като в началото на миналия век - да се радвам когато има ток, а не да съм бесен, когато той прекъсва.

Отговарят ми, че вече имало и други сигнали за същия район и че екип ще отиде и ще провери. Кога? Не се знае. Добре де, че аз знаех точно толкова и преди да ви се обадя! Че ток няма - виждам и усещам прекрасно с всичките си сетива. А че екип ще дойде все някога - това също ми е ясно - за вас самите не е изгодно да нямаме ток, защото не правим сметка. Не е ли работа на въпросните служители, получаващи заплата, за да седят зад тези бюра, да ми дадат някаква полезна информация - да се свържат с екипа, да чуят докъде е стигнал той, какво е установил и кога проблемът ще бъде решен, и да ми отговорят!

Понеже не съм доволен от отношението, безразличието и безполезността, правя най-нормалното - питам с кого разговарям. И като че ли се намирам в някой фастфуд ресторант, отговарят ми наивно-простодушно и много кратичко с едно "Соня". Друг път е било Ирина. Или Наталия. Честно казано, все позасукани имена - не приличат точно на такива на сервитьорки или камериерки, докарват го повече на масажистки, или защо не - труженички от еротичен телефон. Във всеки случай - крайно несериозна работа.

Уважаеми ЧЕЗ, освен че с тази инструкция към служителите си - да се представят по малки имена, олеквате страшно в очите на абонатите си (все пак това е сериозна фирма, занимава се с ЕНЕРГИЯ, не с някакви вятърничави еротични фантазии), вие правите и нещо много по-лошо - лишавате хората от усещането, че общуват със служебно лице, което има задължения и може да носи отговорност.

Естествено, че отговорът "Соня" изобщо не ме устройваше, защото аз няма как да подам жалба срещу "Соня" за това, че не знае нищо за онова, за което трябва да знае всичко, така че поисках следващото най-нормално нещо - да говоря с нейния супервайзор.

Разбира се, това нямало как да стане. Не стана ясно нито има ли такъв на смяна, нито как се казва той, или на кой телефон може да бъде намерен. За сметка на това Соня ме попита поне 5 пъти "мога ли да ви помогна с нещо друго". Като че ли ми беше помогнала с каквото и да е досега. Страшно възпитано. И точно толкова безполезно.

И така, за десетината минути, през които се мъчех да изкопча някаква информация и надежда, че няма да се наложи да мръзна още прекалено дълго в студената нощ, не успях да науча абсолютно нищо, освен това, че разговарям със Соня (което не ме топли и не ми свети), и че нямам ток (което пък беше единствената причина да ви се обадя), както и че някой някога ще отиде да види какъв е проблема. Ама дали и ще го реши - никой не ти казва.

Няма и 5 минути след приключването на разговора, токът дойде. Което означава, че докато Соня не ми даваше никаква полезна информация, някой от ЧЕЗ беше отишъл да свърши някаква работа и дори се беше справил. Както после се оказа, не съвсем окончателно, защото след 2 часа токът отново спря за малко, но все пак, поне за момента проблемът беше решен.

Та въпросът ми е за какво изобщо го имате този телефон на клиента!? Каква е идеята на това да ви се обаждаме и да търсим информация за вашите повреди, от които страдаме ние, след като никога, ама абсолютно никога, информацията, която давате, не върши каквато и да е работа!?

И не мислите ли, че е редно да направите нещо, за да може един ден добре познатият виц по-долу да стане история и хората да не се сещат защо е бил измислен?

- Ало, Топлофикация ли е?
- Не, Електроснабдяване е тук!
- А, нищо, и на вас да ви... нататък си го знаете.

Поздрави: Стефан Янков

P.S. При такова обслужване, ако не бяхте монополисти, с най-голямо удоволствие бих ви сменил с други на секундата. Но не си мислете, че това, че сте монополисти, ви носи само права - законният монопол носи и много задължения. И вие не се справяте с тях.

Наредиха се няколко слънчеви дни в последно време и резултатът не закъсня - вчера по Нова ТВ видях недвусмислено доказателство, че от КАТ са слънчасали.

Та значи, първата проява на слънчасване се състоеше в това, че там ОБСЪЖДАЛИ да започнели да свалят пияните шофьори от колите и да им ги прибират с паяк. А стига бе... ама досега какво, оставяли сте ги да си карат пияни ли!? И нямам предвид с...лучаите, в които срещу съответната банкнота пропускахте да си спомняте, че изобщо сте ги хванали - имам предвид онези ачик ясни случаи, когато някой е ХВАНАТ да кара пиян и му е съставен нужния документ за това нарушение. Не мога да повярвам. И ако беше само това, щях да повярвам, че някой е допуснал грешка в изказването си. Но не - чакаше ме още.

Втората огромна изненада дойде от факта, че пак в КАТ, пак ОБСЪЖДАЛИ да стане спирането на пешеходни пътеки задължително, а не препоръчително. Много се извинявам, обаче още когато аз учех за шофьор, някъде в зората на демокрацията, съм абсолютно сигурен, че бях чел в правилника, че спирането на пешеходна пътека е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. А за който не го прави, има едни също толкова ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ глоби., Е, бих казал, че е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО да му се отнема и книжката за известно време, но сега някой ще каже, че съм много краен.

Тия както са я подкарали, ако вземат да обсъдят, решат и направят и спирането на червен светофар задължително, ситуацията направо ще си такова таковата :-)

И за да направят класическа тройка, трябваше да чуя и следното. Че при целия раздут щат на МВР и при положение, че имаме най-много полицаи на глава от населението в цяла Европа, в София имало изключително малко пътни полицаи, които били крайно недостатъчни дори само да се явяват на местата, където са станали произшествия и да пишат протоколи и актове. Ако не се лъжа, споменаха за нещо от типа на САМО 7 ЕКИПА и около 35 души (при смените, за да покриват денонощието, това звучи съвсем логично).

При това положение излиза, че много често, когато ни спират (и рекетират), това го правят не пътни полицаи, а други полицаи, които просто използват "пазарната ситуация" и по-точно факта, че от пътни нарушения се печели по-добре, отколкото от домашни кражби, където извършителят обикновено не може да бъде хванат и глобен, и вместо да се занимават с онова, което им е работа, те "чукат частно" като пътни полицаи, без някой да ги е назначил за такива.

Надали някой от вас знае, но когато летите на Airbus A380, във въздуха ви държат 4 двигателя на Ролс Ройс от по 24 мегавата всеки, или общо самолетът има инсталирана мощност на двигателите от 96 MW.

Това е 1/10 от мощността на пети или шести блок на АЕЦ Козлодуй и е повече от енергията, нужна на град като Стара Загора.

Разделено на 500 пътника, се получава, че всеки разполага с по 192 KW (261 к.с.).

Иначе казано, все едно петима души да се возят в кола с 1300 коня.

Разбира се, положението не е по-различно и при останалите самолети - мегаватите са по-малко, но пропорционално по-малко са и пътниците.

При това положение не разбирам как могат хората още се фукат с конете на колите си, които в много редки случаи са над 130 :-)

Може би си очаквате, че сега ще си говорим за корупция, и сигурно по принцип сте прави, защото това е може би основната причина обществените поръчки в България да са мръсна дума, а резултатите от тях да са жалка работа.

Само че сега ще ви изненадам, защото ще говоря за нещо друго...

В момента чета едно обявление за една много интересна за мен обществена поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, предмет на която е представянето на България пред света като туристическа дестинация в няколко различни аспекта на туристическия бизнес.

Сигурен съм, че много от вас са виждали туристически брошури на България и никой не е бил впечатлен - нито от особено добра фотография и дизайн, нито от кой знае какво ниво на предпечата и печата, а още по-малко - от текстовете и преводите.

Оставихме настрана корупцията, сега искам предварително да елиминираме и втората най-сериозна причина за лошите крайни резултати, а именно - това, че България не е чак толкова атрактивна, колкото на нас ни се иска. Много други места по света не са по-атрактивни от нея, но умеят да се представят по такъв начин, че на евентуалния турист направо му потичат лигите да отиде там!

Може би ще кажете, че тогава причината е в недостатъчното пари, отделени за качествена реклама. Като видях прогнозната сума на тази конкретна обществена поръчка, мога да гарантирам, че предвидените за нея пари са повече от щедри по всички световни стандарти - става дума за около 3 милиона лева!

Само че тези пари, дори и да не се случи нищо корупционно "по пътя", ще бъдат похарчени зле и още отсега мога да обещая, че резултатът отново ще бъде жалък.

Защото в начина, по който е поставено заданието, има нещо много, много криво.

Институцията, ангажирана да избере най-достойния изпълнител, е подготвила купища препятствия за желаещите да участват.

1. На първо място се започва с огромни финансови гаранции, които изпълнителят трябва да поеме. Затварянето на десетки хиляди левове в тези мрачни за икономиката и бизнеса времена определено не е приятно за никого и могат да го издържат само най-силните финансово фирми, но това изобщо не значи, че те са най-качествените като творчески потенциал.

2. После идва огромното количество подготвителна работа, която кандидатите трябва да свършат, без да имат каквито и да е гаранции, че ще получат поръчката. На практика може да се каже, че от всеки кандидат се очаква да свърши цялата работа (или поне творческата, но тя отнема основната част от времето), но само един от всичките ще получи пари за нея. Това е още по-демотивиращ фактор.

3. На трето място сред пречките към прекрасния резултат идва желанието на възложителя цялата работа да бъде свършена от една и съща фирма. Това сигурно е разбираемо донякъде, защото когато не разбираш много от отделните стъпки в един сложен процес, ти винаги предпочиташ да го възложиш на някой, който го познава от начало до край. Само че тогава вместо да ползваш силните страни на отделни хора и фирми, които са най-добри в отделните етапи, ти се налага да се задоволиш със средното качество, което ще получиш от една единствена фирма, която няма как да е най-добра едновременно във фотография, графичен дизайн, писане на увлекателни текстове, оформление на многоезични издания на десетки езици, сред които и много екзотични, и наред с това - печат и репликация на компакт-дискове.

4. Четвъртото, което спъва получаването на добър краен резултат (но поне за него може да се каже, че е почти неизбежно), е принципът, че работата неизбежно се възлага на онзи, който предложи най-ефективното икономически решение, което поне по български винаги означава най-евтиното. Т.е. участниците в конкурса, макар и да имат идея за парите, които възложителят е готов да похарчи, са принудени от необходимостта да спечелят конкурса, за да могат да компенсират вложените в него пари и време, да заложат в проекта и офертата си всяка възможна икономия, за която успеят да се сетят. Ако някой реши да работи за максимално оползотворяване на предвидения бюджет, ще му се наложи да отпадне от играта.

Това означава, че всички разходи трябва да се придържат към възможния минимум. Трябва да се ползват възможно най-евтините фотографи, дизайнери и текстописци най-евтините материали и най-високопроизводителните (или най-старите и отдавна изплатени) машини, които пък рядко са сред най-качествените. Иначе, ако опиташ да се справиш със задачата на ниво, попадаш в клопка номер две - работиш като луд, за да произведеш съвършения продукт, а накрая го дават на онзи, който е наблегнал повече на икономиите, отколкото на професионализма и желанието да създаде най-добрия възможен продукт.

Въпреки че в условията има формални критерии, които дават по-високо тегло на качеството пред цената, на практика много често се оказва, че онези, които трябва да оценяват предложенията, нямат нужното око, за да видят някаква друга разлика между предложенията, освен онази в цената. А и когато заложат на цената, е много малко вероятно някой да ги съди за това, че са избрали предложението, което ще похарчи най-малко пари на държавата (дори и това да са европейски пари, които ако не ги усвоиш, просто горят).

И така, накрая може да не се похарчат всичките 3 милиона, предвидени за целта, а примерно само 2 милиона, но резултатът няма да бъде и наполовина толкова добър, отколкото би бил онзи, който щеше да струва 3 милиона.

Какво би могло да се направи, за да не се случва така!?

Всъщност нещата са доста простички и хубавият резултат би бил гарантиран, ако се спазват няколко простички правила.

1. Основното е да се използва класическият римски принцип "Разделяй и владей". Ако искаш да имаш най-добрия краен резултат, трябва да работиш с най-добрите.

2. Най-добрите в различните области не могат да бъдат мерени с един и същи аршин. Най-добрият фотограф или дизайнер не е онзи, който може с най-голяма лекота да извади над 30 хиляди лева, за да плати банкова гаранция за участието си в конкурса. Освен това той може да не е и с най-светлото икономическо минало или настояще - не е нужно да има огромни годишни обороти за последните 3 години, нито да разполага с несметен оборотен капитал, защото това не е неговата работа. Да не говорим, че е и много малко вероятно най-добрите дизайнери да са и най-добрите принт брокери, нали? Но те трябва да имат талант. Което много лесно се установява по следния простичък начин:

А) Прави се конкурс за творчески екип за серията рекламни брошури. На първия етап всеки от кандидатите представя своето портфолио. От портфолиата комисията може да вземе решение кои са потенциално интересните за проекта фотографи, текстописци и дизайнери - като стил и творчески потенциал.

Б) На класираните при предварителното разглеждане на първите 10 места се предлага да подготвят проекти за 12-те брошури. В този момент им се дефинират и наградите за времето и усилията, които ще хвърлят. Срещу примерно 20% от общия бюджет тези хора ще се раздадат и ще надскочат себе си, за да направят най-доброто. 10% ще отидат като хонорар за крайния победител, 4% ще отидат за класирания на второ място, 2% за класирания на трето, а останалите 4% (които са над 120,000 лева) ще се разделят между "загубилите", за да им покрият разходите на време и творческа енергия. В този момент възложителят със сигурност ще разполага с най-добрите проекти, представящи страната ни по най-добрия възможен начин.

В) Паралелно на първия конкурс, може да се провежда и един втори, в резултат на който да се избере най-добрата за конкретния проект издателска фирма. Задачата за него е ясна и абсолютно независима от дизайна. Въпросната фирма трябва да има коренно различни качества, знания, умения и опит, от тези на творческия екип или от тези на печатницата, която ще се занимава с отпечатването на готовите брошури (и фирмата за производство на дискове, която също може да е съвсем отделна). Нищо чудно да се окаже, че тя изобщо няма да е българска, просто защото у нас няма достатъчно богати традиции в многоезичната издателска дейност. Но това са подробности. Важното е да намериш някой, който може да свърши работата за кратко време и с високо качество, за някаква достатъчно разумна цена. Критериите за това кой е най-добър в тази област, могат да са съвсем различни от онези за творческия екип. Тук вече е разумно да се потърсят и хора, способни да носят икономическа отговорност, защото в тази работа не става дума за творчески талант, а за технически умения, съвест и чувство за отговорност. При този избор не е нужно да се плаща за самото участие в конкурса, но е задължително да се приложи вторият много важен според мен принцип, който да осигури мотивация за най-добрите в областта да участват, а именно:

3. Не трябва да искаш от участниците в конкурса да свършат цялата работа, пък после да платиш само на един от тях. Това демотивира и ще откаже много от най-достойните претенденти - най-добрите дори и в лоши времена са достатъчно ангажирани, за да тръгнат да се хвърлят в конкурси, които изискват колосални усилия, а гарантират много нисък процент вероятност да спечелиш поръчката.

Същият принцип е много важно да се приложи и при избора на печатница и репликатор за дискове, които също могат (или направо е задължително) да бъдат съвсем различни фирми, а при определени условия може да се окаже най-изгодно дори да не бъдат български, въпреки че формално погледнато това може да звучи и малко обидно, когато става дума за туристическата реклама на страната. Но пък също толкова формално погледнато в условията на конкурса няма нищо, което да спре чуждите фирми от участие, дори и ако някоя от тях ще поеме работата от А до Я.

Разбира се, има вероятност на възлагащата институция да не й се занимава (или да няма ресурса) да пренася задачата между няколко изпълнители (въпреки че в общия случай това ще й донесе загуби - или финансови, или на качество на крайния продукт). В такъв случай тя може да постави задачата в цялост, но начинът, по който го прави, може да бъде много по-умен от този, който се използва на практика. На практика може да обяви конкурс за фирма или личност - мениджър на проекта, на когото да възложи цялостната организация и координация на дейността с институцията!

Впрочем, всичко написано по-горе важи за почти всички обществени поръчки у нас, просто аз разбирам точно от тази област, в която е тази, и мога да потвърдя, че почти всички, подобни на нея, страдат от същите дефекти. Не мога да преценя дали положението в пътното строителство е аналогично, защото не го познавам. Но не виждам защо да не е - всеки един по-сложен бизнес е основан на различни процеси, които се вършат от различни хора или фирми.

Отдавна съм почитател на електронните плащания. Не само онези, с които можеш да платиш стока или услуга на другия край на света, но и далеч по-прозаичните, като това да си платиш тока, водата, кабелната телевизия или... данъците. Защото точно тези, последните, пестят време, разкарване и висене по опашки.

На теория всичко е наред. На практика поне у нас проблемите в системите за плащане са такива, че поне от моя гледна точка са способни да откажат голяма част от хората, които биха желали да плащат по този начин, а спестеното от разкарване и висене по опашки време ти го изяждат зле проектираните системи, в които нужната информация или е на най-безобразни и нелогични места, или просто отсъства.

Вече съм писал за тези проблеми няколко пъти...

Защо няма да ги стигнем или как се работи с Търговския регистър

Интернет приключения с НАП или хубава работа, ама българска

Интересното е, че особено втората от тези статии ми беше безкрайно полезна и година по-късно, когато сам трябваше да ровя из дебрите на същия проблем, опитвайки се просто да си платя следващия личен данък, но и това не беше достатъчно, та трябваше да направя и още 1-2 обаждания по телефона, за да успея да се справя. И отговорите само потвърждаваха, че в системата нещата не са наред, но аз да се престоря, че са, и да давам напред.

Лошото е, че от година на година, вместо да се усъвършенстват, тези системи, които са съществена част от лицето на електронното ни правителство, стават все по-объркани, все по-нелогични, несвързани и изглеждащи като кръпки от една

Лично аз не виждам логика в това местните данъци и такси, които едно време бяха включени в интернет системата на НАП, вече да не са там. Не виждам и причина, след като вече не са там, модулът, който ги е обслужвал, да не бъде вграден в сайтовете на съответните общини. Но не. Например в сайта на община Триадица, която ме интересуваше в случая, можеш да прочетеш биографията на кмета, историята на района, новини около някакви мероприятия и всякакви подобни глупости, но нямаш линк към каквото и да е, свързано с местните данъци и такси. Или поне някакъв телефон, на който можеш да получиш информация в тази посока!

Както и да е, да е жив и здрав Google, та ме заведе на някаква вътрешна страница на Столична община (http://www.sofia.bg/mdt.asp), в която бяха изброени телефоните на отделните районни служби за местни данъци и такси.

Всъщност защо ми трябваше да се свържа с тях?

ePay предлага достатъчно удобен начин за плащане онлайн на местни данъци и такси. Само трябва да разполагаш с известието, което трябва да са ти пратили от общината, с акаунт в системата, и вече можеш да платиш.

Да, но какво правиш, ако не си получил такова известие за съответната година (оказа се, че тази година съвсем не само аз, но и още доста хора, които познавам, не са си го получили)? Очевидно задължението да си платиш местните данъци и такси, не се отменя, само че системата на ePay става абсолютно безполезна. Защото за да я ползваш, се изисква да имаш информация за партидния номер на имотите, за които ще плащаш, както и да знаеш КОЛКО данък и такса смет всъщност дължиш за тях.

А тази информация не е предвидено да можеш да я получиш където и да е онлайн. И се налага да разчиташ на хора, на които надали им е това работата, и на тяхната услужливост.

Вчера звънях дълго и безутешно на трите телефона, които бяха дадени в сайта на Столична община като телефони за контакт със службата за местни данъци и такси на район Триадица и след повече от час опити най-после на третия от тях ми вдигна някаква жена, която ми обясни, че това е счетоводството. Аз й обясних каква информация търся, тя каза, че би могла да ми помогне, но утре, защото днес (т.е. вчера, на 31 май) приключва месеца.

Окей. Звъннах днес. Пак трябваше да проведа 10-минутно преследване на телефоните, на които отново никой не вдигаше, но на края на същия телефон, на който успях и вчера, ми вдигна същата жена, която дори помнеше случая. Казах си ЕГН-то и за няколко минути тя ми продиктува това, което дължа, включително и лихвите за просрочие, каквото се оказа, че вече имам, защото не съм си платил първата задължителна вноска преди края на април. Защо имам лихви за просрочие, при положение, че изобщо не съм бил уведомен по надлежния ред, е отделна тема, но понеже не ми се водят спорове за общо 1.23 лв. в общо осем позиции, тази тема я оставям за някой друг път.

Важното е, че накрая имах нужните данни, за да мога за 5 минути да свърша цялата работа през ePay.bg. Koито, впрочем, след като искат да печелят от тази дейност, не беше лошо също да знаят към кого трябва да се обърна, за да мога след това да ползвам тяхната система (което е техният източник на печалба).

Този път искам само да кажа, че е крайно несериозно да не полагаш каквито и да е усилия за това да информираш гражданите за техните задължения активно (изпращането на традиционните известия по някаква фирма, която явно е значително по-безотговорна и от Български пощи и за която тази година има купища доказателства, че си е свършила работата през пръсти, ми носи лошо послание за това накъде върви държавната администрация), да не им предоставяш удобен начин, по който те сами да могат да си ги проверят, и в крайна сметка проверяването да зависи от способността да търсиш, проучваш, питаш и получаваш информация по телефона под формата на услуга от страна на някой, на който това видимо не му е работа изобщо - всичко това е крайно несериозно и много вредно.

Вредно, защото губи време на всички - и на гражданите, и на служителите на администрацията, които не само дават справки на случаен глас по телефона, който е казал нечие ЕГН, но и губят много време, за да диктуват числова информация по толова бавен (а и не особено надежден) начин.

А всичко това би могло да се реши толкова просто със средствата на информационните технологии! Особено ако се търси подобно ниво на незащитеност на личната информация, каквото предлагат телефонните справки! :-)

Много се изприказва за мъките по смяната на личните документи тази година. Всъщност всичкото бе истина, защото го потвърждаваха и приятели, а и телевизионните камери трудно могат да лъжат, когато показват огромните опашки пред паспортните служби на МВР. При описаните капацитети и изброените хора, които имат нужда от нови документи, нещата не се и очаква скоро да се подобрят, въпреки че може да се каже, че МВР полага усилия ситуацията да се подобри, доколкото може.

Вчера например разбрах, че най-после са преминали към действие по въпроса пунктовете за издаване на документи да работят в събота и неделя. Научих го съвсем случайно от сутрешните новини на Про.бг. Не го бях чул или прочел никъде другаде, а аз чета и следя доста внимателно новините. Реших, че това е моят шанс - да си пожертвам част от уикенда, вместо да загубя цял ден през седмицата, или може би и повече. А при това никак не обичам опашките, независимо дали ми ядат от работното, или от личното време. И едното, и другото са ми скъпи и не си ги давам току така.

И така, бързо пренаредих програмата за деня и се засилих по най-бързия начин към районното ми управление, за да видя каква е ситуацията. Преди това само намерих някакъв телефон на Мария Луиза 48, на който проверих какви документи ще са ми нужни. Оказа се, че и в това отношение има напредък - предишните пъти ми искаха и акт за раждане, и какви ли не други сложнотии, този път беше достатъчно да си нося паспорта, който искам да сменя, и личната карта. Нищо друго. Кеф.

Та както казах, отправих се към районното ми управление. Там отвън чакаха може би двайсетина души, което ми се стори доста обнадеждаващо. Паркирах, приближих се до входа и попитах полицая, който стоеше отвън, за да управлява опашката, каква е организацията. Бързият отговор беше, че за днес вече е късно (беше още преди 11:30, а паспортната служба щеше да работи до 16:00 часа), така че да дойда утре рано сутринта, преди 8:30, за да си взема номерче за утре. Това щяло да ми гарантира, че ще мога да мина през опашката утре между 9:00 и 16:00. Т.е. сутрин раздават само толкова номерца, колкото могат да обслужат за деня.

Не знам защо, може и да съм капризен, но този вариант не ми хареса. Не че нещо ми пречи да стана рано и да отида за номерче, просто това ми приличаше на загубване на целия неделен ден в чакане, след като още в 8:30 сутринта има достатъчно хора, които да запълнят капацитета на службата за целия ден.

Така че реших да опитам как стоят нещата на Мария Луиза 48 - мястото, където можеш да си извадиш паспорт за 8 часа, ако си на зор, но и където това е само едната възможна опция, което обаче много малко хора знаят. Малко преди 12 часа бях пред вратата, където имаше може би десетина души, а методът на организация на реда беше "поддържане на списък от доброволци от опашката". Хитро, спестява едно работно място ;-) Както и да е, записаха ме в списъка под номер 58, в момента последният влязъл номер беше 47, и двамата доброволци за секунда ми сметнаха, че мога да ходя да си върша нещо до 14:00 часа, когато горе-долу ще дойде моят ред.

Това ме устройваше напълно - за два часа можех да свърша много работа.

Върнах се на опашката в 13:50, само за да установя, че преди мен има само двама души, и следвам аз. Това означаваше не повече от 10-15 минути чакане. Да искам да е по-малко от това, щеше да бъде нахално. А да искам повече точност от хората, които ми направиха прогнозата за 14:00 часа, просто не беше възможно! И така, в 14:02 вече бях вътре. 12 минути общо, прекарани на опашката. Дето се казва, през уикенда понякога може да почакаш повече даже и на касата в хипермаркета!

Все пак докато чаках, хората анализираха какво вътре бави толкова много - средното време, което един влязъл прекарваше вътре, беше не по-малко от 15 минути. Всички бяха убедени, че това е биометрията, но причината се оказа доста по-банална - това беше сърдитата банкова служителка на СиБанк, която сигурно и по принцип беше крива, че работи там и прибира безсрамните такси "за Цветелина", пък сигурно самата тя не вижда нищо особено като пари, но в събота беше двойно по-крива (предполагам, че в неделя щеше вече да е тройно). Всъщност може да се каже, че плащането на таксата беше най-некачественият елемент от цялата услуга. А и досадно несправедлив, защото наистина не разбирам защо и най-евтината услуга за издаване на паспорт трябва да бъде "украсена" с банкова такса от 5 лева, след като едно нормално платежно нареждане струва не повече от левче от всяка банка, да не говорим, че когато си плащам сметката в супермаркета, просто си подавам дебитната карта и банката ми взима за това 0 или 15 стотинки в зависимост от вида карта, който съм си избрал. И не виждам защо да не може да бъде същото и при издаване на паспорт!

Както и да е, това е предмет на една друга борба.

Нататък, а и преди това, всичко беше песен. Почва се с това да кажеш какъв документ и каква услуга искаш, въвеждат ти ЕГН-то и се разпечатва един формуляр, в който си е попълнено всичко от стария ти документ, и остава само да потвърдиш дали всички данни са верни, ако не са, да напишеш новите. Плюс много малко данни, които трябва лично да попълниш, докато чакаш за вече споменатия "банков превод".

След това отиваш на биометричното гише, където мога да кажа, че всичко е направено по най-добрия възможен начин.

Снимането е по-добро от това, което ми е предлагало което и да е фотоателие преди. Сядаш на удобно столче пред фон и се гледаш в удобно поставен отсреща монитор. Така че просто се кадрираш сам и заставаш така, че да ти харесва. След това те щракват и готово.

Пръстовите отпечатъци се сканират за секунди на симпатично скенерче, встрани на което също има дисплей, на който и сам виждаш крайния резултат.

Подписът си пък полагаш на малък електронен таблет с черно-бял LCD дисплей без задно осветяване, така че докато пишеш с електронната писалка, директно виждаш и резултата. Хубава и добре избрана техника - който се заяжда за избора й, не е прав. За цената нищо не казвам - не я знам :-)

Готово. Получаваш номерче и те канят след 1 месец (или на другия ден, ако си избрал експресната услуга), за да си получиш готовите документи.

На хубавото не мога да му кажа лошо.

P.S. Само да не забравите да кажете, че си искате стария паспорт, ако в него имате действащи визи! Попълва се една кратка молба (още минута време на биометричното гише) и старият си остава в теб. Ако и все още е валиден, докато си чакаш новия, си разполагаш с валидния стар. Което напълно ме устройва и не съжалявам, че си избрах бавната услуга, която струва само 40 лева, сравнени с 200-те за експресната (на Мария Луиза не се предлага бързата услуга за 3 дни, която струва 80 лева). Спестих за цяло пътуване до Виена, а и дадох значително по-малко "за Цветелина". Кеф.

P.P.S. Изразът "Хайде, да има и за Цветелина" го употреби един от гражданите, плащайки двайсетина лева банкова такса върху 300-те лева, дължими за експресни паспорт и лична карта на гишето на СиБанк в паспортната служба, но много ми хареса, така че си го присвоих.

Законът, отменящ невлязлата още в сила тотална забрана на пушенето на обществени места, е вече факт. Освен че беше направен доста припряно, той изглежда и съшит от разноцветни парчета плат, или може би по-точно казано – парцали. Според него хем пушенето на обществени места е забранено, хем по изключение то се разрешава на един куп места, т.е. всъщност е до голяма степен разрешено. Понеже обаче на законодателите им става неудобно колко силно е разрешено и как на практика няма да е по-забранено, отколкото беше досега, изведнъж се сещат, че димът е много вреден за непълнолетните (а защо само за тях, впрочем) и решават да им забранят да посещават всички места, на които може да се пуши. Много от тези заведения пък са едни от най-желаните и често посещавани от тийнейджърите места.

В този закон се усеща влиянието на много противоречиви сили, които са движили законодателите – страх да не направят нещо, което ще разгневи ЕС и СЗО, популистко желание да се харесат на пушачите, които са близо половината от населението на България, желание да зарадват с нещо антикризисно ресторантьорския и развлекателния бизнес, за който някой ги е излъгал, че ще пострада от една тотална забрана, лобистка зависимост от тютюневия бизнес (който всъщност единствен ще пострада съвсем реално от въвеждането на подобна забрана).

И така, ето кои са основните слабости на новия закон, който беше приет най-вече в името на идеята да се помогне на дребния и средния ресторантьорски бизнес да не претърпи загуби, които, сумирани със загубите, които тъй или иначе търпи от кризата, биха го срутили, както и в името на свободата и правото на избор на пушачите.

1. Много от заведенията ще трябва да направят сериозни инвестиции за отделяне на помещения за пушачи.

Всички заведения над 50 квадратни метра, които искат на тяхната територия да може да се пуши, ще бъдат длъжни да отделят физически част от територията си за помещения, в които може да се пуши. На практика това означава строителни работи за тяхна сметка (стени или масивни стъклени прегради, добре уплътнени врати), както и изграждане на допълнителна вентилация, която да отвежда дима от помещенията, в които се пуши. При това, поне на теория, само след година-две, “когато кризата отмине”, пълната забрана ще бъде приета (ЕС по никакъв начин няма да ни остави да бъдем пушалнята му, ако още сме в него дотогава) и направените инвестиции за това разделяне ще станат абсолютно ненужни и дори в много случаи ще са нужни нови разходи за премахване на това разделение с цел по-ефикасно използване на наличната площ.

Или в крайна сметка, вместо обещаната помощ за бизнеса (предпазване от спад на оборотите заради забраната), той ще получи принудителни инвестиции, разходи за сертифициране на заведението за това, че отговаря на изискванията на закона, поддържащи разходи за периодично ресертифициране, а и потенциални глоби за неспазване на приетото разделение.

2. Законът лишава заведенията, в които се пуши, от цялата им непълнолетна клиентела.

С добавянето на иначе логичната забрана за посещаване на заведения, в които се пуши, от лица под 18 години, законодателят вече лишава всички заведения, в които може да се пуши, от част от досегашната им клиентела. Т.е. прави точно обратното на това, което им обеща – да направи така, че бизнесът им да не претърпи загуби от налагането на забраната за пушене. Единственият вариант едно заведение да запази непълнолетната си клиентела, е да приеме в него да не се пуши. Тогава обаче ще загуби съществена част от пълнолетните си клиенти, а именно онази част от тях, които пушат, и които ще имат избор да посещават такива заведения, в които пушенето е разрешено. Проблем, който нямаше да съществува изобщо, ако просто в нито едно заведение не се пуши.

Иначе казано, какъвто и вариант да изберат, заведенията все ще загубят част от досегашните си клиенти - а цялата идея на отмяната на забраната за пушене на обществени места беше именно това да не се случва.

3. Заведенията с разделени помещения няма да могат да използват рационално площта си.

Да кажем, че поне големите заведения, които ще имат отделни помещения за пушачи и непушачи, имат реален шанс да не загубят бизнес, защото ще предлагат адекватни условия и за пушещите, и за непушещите си клиенти. Само че и това не е толкова просто да се случи на практика и дори и ако забравим, че те вече плащат немалка цена покрай влизането на новия закон с инвестициите в разделение, които трябва да направят, остава и още една спънка към запазването на предишното ниво на бизнеса им: по новите правила неизбежно ги чака нерационално използване на площта, защото вече няма да има гъвкаво променяеми по площ зони за пушачи и непушачи (не че тези зони не бяха истинска подигравка с непушачите, но поне даваха свобода на заведенията да променят размерите и разпределението им), а твърдо изградени помещения, при това площта на помещенията, в които не се пуши, по закон трябва да бъде преобладаващата в заведението (така и не разбрахме дали в закона приеха да бъде над 1/2 или над 2/3 от цялата площ на заведението, но и в двата случая е много повече, отколкото беше досега). И като се има предвид, че пушачите в заведенията всъщност са повече, излиза, че тези заведения ще имат постоянно една относително ненатоварена част от площта си (онази, в която не се пуши), и помещения за пушачи, натоварени над капацитета им.

Във всеки случай и това означава неминуемо намаляване на бизнеса. Пак точно онова, което политиците им обещаха, че няма да допуснат да им се случи.

На всичко отгоре излиза, че този закон, една от основните идеи на който беше да не се дискриминират пушачите, на практика ги дискриминира, като им предлага площи, непропорционални на тяхната численост. Да не говорим за това колко дискриминира непушачите, като кара заведенията, в които се пуши, само да предупреждават за това със знак на входа, за да не влизат там онези, които не искат да се тровят и усмърдяват. Със същия успех скоро могат да разрешат и стрелбата в баровете, на чиито врати е поставена предупредителна табела с димящ пистолет. Пък на който не му харесва, да не влиза!

4. Заведенията и гражданите, които решат да не спазват закона, рискуват глоби или рушвети.

Нека си признаем, този закон не изглежда никак лесен за спазване. Така както и законодателите бяха натискани от различни и противоречащи си сили, за да го приемат в този недоносен вид, така и заведенията и гражданите ще са натискани от едно или друго отражение на тези сили в самия закон, за да не се отнасят сериозно към него. Колкото по-нелогичен и противоречив е един закон, толкова по-голямо е изкушението да не го спазваш.

На заведенията той определено им бърка в бизнеса – и с инвестициите, които ще ги принуди да правят, и с лишаването от една или друга категория клиенти, която ще трябва да преживеят. Няма начин да не се опитат да го заобиколят – било с лъгане за общата си площ, било с шикалкавене при разделението, било в самото прилагане на забраните си на практика. Всичко това крие за тях рискове от последващи загуби – от глоби или поддържащи рушвети, които ще трябва да плащат, за да си поддържат лъжата, която ги пази от загуби.

Изкушени да нарушават правилата ще бъдат и клиентите. Можете ли да си представите как тийнейджърите ще се примирят с това, че за тях дискотеките вече затварят врати, докато навършат пълнолетие? Тук нарушенията също ще водят до глоби и/или рушвети, като на всичко отгоре в тези ситуации за нарушенията на непълнолетните ще плащат родителите им.

5. Родителите ще имат ограничен избор за заведения, които могат да посещават с децата си.

Не че досега е било логично родителите да ходят с децата си на места, където се пуши, но поне не беше незаконно. Но вече не само съвестта, а и законът ще им забранява да го правят. Поради което родителите-пушачи ще са принудени да ходят с децата си само в онези заведения, в които не се пуши. Което, ако са пушачи, за тях е истинско наказание, и те или ще излизат по-малко с децата си (т.е. ще ги лишат от внимание), или все пак ще ги водят на места, където се пуши (т.е. ще нарушават забраната и ще учат и децата си на това, че нарушаването на закона е нещо нормално).

А някой беше обещал на пушачите да им запази правото на избор. Като се има предвид, че повечето хора в един или друг момент от живота си стават родители и продължават да са със своите непълнолетни деца близо две десетилетия (или доста повече, ако междувременно им се родят още деца), излиза че всъщност от една страна държавата се погрижи да осигури на пушачите достатъчно места, на които могат да пушат, а от друга – им забрани да го правят на обществено място в присъствието на децата си. Защо, да питам аз?! Нали в крайна сметка пушенето не било толкова вредно, че да бъде забранено? Или все пак е вредно? И ако е вредно, защо да е вредно само за децата, но не и за възрастните? В това няма никаква логика. Освен логиката да не се пречи на печалбите на тютюневия бизнес, както и да се дават на държавата в лицето на контролните органи още и още начини да корумпира и рекетира бизнеса и народа, който няма да иска да спазва подобни непълни, неясни и направо абсурдни забрани.

6. Непълнолетните също ще имат ограничен избор на места, на които могат да ходят сами и губят напълно правото да ходят на дискотека!

Нека не се лъжем, поради енергията, която блика от тях, тийнейджърите са едни от най-активните посетители на заведенията, а онези от тях, които имат повече пари, са едни от любимите им клиенти, защото са спонтанни, невъздържани в желанията си, наивни и не на последно място – лесни за лъгане. А изведнъж законът лиши всички заведения, в които може да се пуши, от оборотите, които тази любима клиентела прави. И не само това, но лиши и самите тийнейджъри от онова, което най-много обичат – да отидат на дискотека и да се налудуват сред коктейла от тютюнев дим, обща задушна атмосфера, алкохолни пари и оглушаващ звук. И да бяха само дискотеките, ами горките деца вече и в ресторант трудно ще с намерят – накрая ще им останат като избор само разни варианти като сладкарници, Макдоналдс и подобни на тях символи на здравословното хранене.

Вероятността тийнейджърите да се откажат от любимото си занимание с един замах на закона е доста ниска. Вероятността и самите заведения да се съгласят да ги загубят като клиенти, също ми се струва, че клони към нула. Тогава излиза, че тази точка от закона крие може би най-големия риск да дискредитира целия закон, както и да създава неприятности и на трите страни – клиенти, заведения и държавата в лицето на контролните органи.

А и нали една от причините за отмяната на тоталната забрана беше именно това – да нямаме закони, които няма да се спазват!? Струва ми се много по-вероятно пушачите да се примирят с това, че няма да могат да пушат вече на обществени места (но ще си пушат колкото искат у дома и дори на улицата пред въпросните обществени места), отколкото тийнейджърите да се примирят с идеята, че вече няма да ходят на дискотека докато навършат 18 години! Една забрана ще работи много по-добре, когато се отнася за всички, а не само за непълнолетните! Нещо повече, когато се отнася само за тях, те ще я възприемат като поредното мечтано и прекрасно нещо от живота на възрастните, което им е забранено само за да им бъде гадно – а не като нещо, забранено за всички, защото е вредно и неприемливо като норма на обществено поведение.

7. Непушачите ще продължат да имат ограничен избор на места, на които могат да се чувстват добре.

След като пушенето в заведения е по принцип разрешено, макар и при определени условия, не можем да очакваме, че заведенията ще решат доброволно да го забранят. Такива заведения ще са по-скоро изключение и ще го правят, за да се представят като различни, като носители на нов дух , на западен стил и на по-високо ниво. И за да поискат повече пари от клиентите си заради различната обстановка, която им предлагат. За такива изключения дори не е нужен закон – някои вече го направиха заради своя икономически интерес и безплатната реклама, която подобно решение им гарантира, а не защото някой ги е накарал.

Но масата от заведения ще продължи да се подчинява на зависимостта на пушачите и да прави всичко възможно, за да ги убеди, че при тях те са като у дома си и могат да правят каквото си искат, най-вече – да пушат на воля. А това с нищо не подобрява положението на непушачите, за които новият закон не подобрява почти нищо спрямо досегашното положение.

Окей, може би, ако ресторантите приемат закона насериозно и отделят по-големите и хубави части от заведенията си като места, на които не се пуши, това ще подобри донякъде ситуацията. Но фактът, че все някъде може да се пуши, със сигурност ще означава, че пушачите от компанията ще продължат да им извиват ръцете да сядат на местата, където се пуши, защото те “не могат да не пушат, докато ядат и пият”. Нещо, което видяхме, че не е така във всички страни, приели тоталната забрана.

Малките заведения, в които пушенето ще е разрешено навсякъде, и които ще станат по-смрадливи и от досега, ще се превърнат в напълно забранена територия за непушачите, много зле ще се чувстват те и в нощните заведения, в които положението ще бъде точно толкова ужасно, колкото и досега, и там коктейлът от тютюнев дим, високи концентрации на алкохол и проглушаваща музика ще продължават да тормозят и клиенти, и персонал.

8. Вместо на вреден и смрадлив навик, пушенето придобива статут на нещо забранено, т.е. желано.

Това е едно от най-лошите неща, които прави този закон. Вместо да покаже на всички, че пушенето за пушачите е същото, което са други естествени човешки нужди за всички хора, и като такова трябва да бъде уважавано правото им да го практикуват, но е неприемливо то да бъде извършвано на обществени места пред други хора, законът на практика се опитва да оправдае правенето на секс да става направо на масата в ресторанта. И понеже знае, че това определено е неприлично, той измисля разни ограничения, като например там да няма деца. Да, ама след като дефинира места и категории хора, които имат право да го правят на масата, това само го прави по-желано и жадувано от онези, на които е забранено – в случая непълнолетните, които и без това само чакат нещо да им бъде забранено, за да почнат да го искат 10 пъти по-силно.

Накрая ще се окаже, че вместо да гарантира постепенното отказване на обществото от лошия навик на тютюнопушенето, законът ще гарантира израстването на следващо поколение страстни пушачи!

9. Либералният режим на пушене разваля допълнително имиджа на България в очите на развития свят.

Официалната реакция на Световната здравна организация не закъсня и България вече беше разкритикувана за това, че се отказа от забраната на пушенето на обществени места. Европейският съюз засега се държи по-дипломатично, защото той допуска подобни решения да се взимат от всяка от страните поотделно, но това не значи, че е възхитен, а и не бива да забравяме, че той има своите написани планове за общоевропейска забрана, които си имат своите ясни срокове, които тъй или иначе изтичат толкова скоро, че просто не си струваше да правим такова отлагане, което ще излезе скъпо и вредно за всички, освен за тютюневия бизнес и зависимите от неговите печалби лобисти.

Няма да се харесаме и на западните туристи, които искаме да привлечем в България, защото те вече са свикнали и харесали режима на забрана на пушене на обществени места. Именно това беше и причината дори страна като Турция, в която пушенето играе не по-маловажна социална роля, отколкото у нас, да прегърнат тоталната забрана – защото само тя ще ги доближи повече до Европа, отколкото нас ни е приближило подписването на пакта за присъединяване. И вместо да се стремим да станем дестинация, интересна за културни хора и семейства, ние ще продължаваме да се борим за славата на място, прочуто с евтиния алкохол, евтините проститутки, евтините рушвети и свободата на пушенето.

10. Единственият печеливш от либерализацията е тютюневият бизнес.

Все пак не може всички да са губещи. Все някой трябва и да печели от една подобна промяна. В случая единственият печеливш от либерализацията (като изключим отделни лица в контролните органи, които ще продават правото на нарушаване на закона) е тютюневият бизнес - производители, търговци, контрабандисти и лобисти. Практиката на всички страни, приели тоталната забрана, показва, че единствените губещи при нея са онези, които снабдяват пушачите с консуматива на техния лош навик - цигарите. И всъщност те са единствените, които нашият нов закон облагодетелства. Всички останали - пушачи, непушачи, деца, собственици на заведения, здравно-осигурителна система - всички губят.

На мен ми се струва, че този единствен позитив от отмяната на пълната забрана за пушене на обществени места е твърде малък и абсолютно грешно ориентиран. А на вас?

Един от основните доводи на вносителите на поправката в Закона за здравето, заради който управляващите отмениха пълната забрана за пушене на обществени места, която трябваше да влезе в сила на 1 юни, беше свързан със загубите, които ще претърпи бизнеса от намалелия брой клиенти. Пушачите щели да престанат да посещават заведенията, защото няма да им е позволено да практикуват любимия си противен навик. Да не вярваш. И понеже е криза, отливът на клиенти можел да се окаже пагубен за заведенията.

Последното би било логично, ако предишното беше вярно. А световната практика показва, че то не е. Дори след първоначалния кратък спад, на повечето места се отбелязва ръст на посещаемостта, защото пушачите не спират да посещават заведения (пушенето спокойно могат да си го практикуват пред заведението в дози, решаващи физиологичната им нужда), но за сметка на това за непушачите заведенията стават едно много по-приятно място и те престават да ги избягват.

Но да речем, че българите са по-различни от жителите на развитите страни, в които забраната отдавна е факт и всички живеят щастливи и доволни от нея. Да речем, че са по-упорити дори от турците, които също я приеха с огромно одобрение, въпреки че навиците им, свързани с пушенето, изобщо не са по-невинни от нашите. Да речем, че ресторантьорско-развлекателният бизнес наистина щеше да бъде изправен пред изпитание, ако му беше наложено да забрани на клиентите си да пушат.

Нека видим как точно му “помогнаха” законотворците с новите поправки – волно или неволно.

1. Най-облагодетелствани изглеждат малките заведения – тези с площ до 50 квадратни метра, защото те просто трябва да изберат дали да са за пушачи, или за непушачи, и за тях вече се приключва с демагогията със “зоните” за пушачи и непушачи, в които в едно малко заведение въздухът е абсолютно еднакъв по качество.

Доколкото познавам българските собственици на заведения и техните клиенти, това означава автоматично, че всички тези заведения ще станат заведения, в които се пуши. Защото ако на едни места се пуши, а на други не, то пушачите винаги ще изберат онези, на които се пуши.

Само че тази логика няма да може да бъде толкова проста, колкото досега, защото в новия закон беше добавена една дребна, но много съществена промяна, и тя е, че лица под 18 години вече нямат право да влизат в заведение, в което пушенето е разрешено. И тук идва големият вътрешен конфликт, пред който поне на теория ще бъдат изправени много заведения – дали да забранят пушенето и да имат право над цялата потенциална клиентела в района, или да го разрешат, и да се лишат от всички ученици и родители с деца. Във всеки от двата случая не ми се струва, че ги чака запазване на предишното ниво на посещаемост.

Т.е. за тези заведения мисията “да помогнем на бизнеса” се оказа неизпълнена. Да не говорим колко е голям рискът да не бъде изпълнен и самият закон, и то по няколко причини: първо, заведенията имат мотив да го нарушават, като допускат непълнолетни; второ, и самите непълнолетни, които масово пушат, ще се радват много на заведенията, които са склонни да нарушават закона и да ги пускат на територията си, да не говорим, че в общия случай те ще предпочитат именно заведенията, в които пушенето е разрешено, защото самите те пушат. Неизпълнението на закона пък може да означава глоби, които ще неутрализират всякакви ползи от запазването на предишното ниво на клиентела. В същото време онези заведения, които заложат на непушачите, очаквайки да привлекат непълнолетните клиенти при себе си, ще бъдат неприятно изненадани, че очакваното увеличение на посещаемостта при тях няма да се състои поради това, че онези, в които се пуши, ще им я крадат по малко незаконен начин.

2. Да видим какво се случва с по-големите заведения, тези над 50 квадратни метра, за които положението остава възможно най-близко до сегашното – те ще са длъжни да предлагат отделни помещения за пушачи. Всъщност в една дума от последното изречение се крие голямата разлика с предишния закон. Досега беше достатъчно да осигурят зони за пушачи и непушачи, според новия закон вече трябва да предлагат отделни помещения. Т.е. в рамките на предишните общи помещения ще трябва да бъдат изградени твърди прегради (стени или стъкла от пода до тавана), обособените нови помещения за пушачи трябва да бъдат отделени с добре изолирани врати и оборудвани с адекватна вентилация, която да гарантира, че димът няма да може да преминава в помещенията, в които не се пуши. Всичко това е много просто да се каже и доста сложно и скъпо да се реализира.

Т.е. излезе, че и тази част от бизнеса, на който трябваше да се помогне, ще се наложи да се бръкне здраво. И вместо да получи подкрепа, ще плаща за строителство и ремонти, за разни нови такси за установяване на тяхната готовност за осигуряване на нужните условия на пушачи и непушачи. На всичко отгоре намерението на законодателя е либерализацията да е временна, "за 1-2 години, докато излезем от кризата". Т.е. заведенията не само ще са принудени да направят сериозни инвестиции, но и предварително им е обещано, че тези инвестиции ще са ден до пладне, след което евентуално ще трябва да вложат и още пари, за да разкарат вече изградените прегради.

Да не говорим, че след като по новия закон местата за пушачи ще са значително по-малко, отколкото преди, заведенията ще страдат и от намалена запълненост на капацитета си , защото пушачите са повече (не и в абсолютна стойност, но притежават невероятната способност да привличат непушачите, които са в тяхната компания, да сядат с тях на места за пушачи, защото те самите ако не пушат, ще умрат). Това пък ще бъде предпоставка заведенията да се изкушават да нарушават собствените си правила и да започнат да пускат пушачи в помещенията, в които не се пуши, което съответно може да им струва солени глоби.

3. Останаха така наречените питейни заведения – барове и дискотеки. В тях пък пушенето ще бъде разрешено навсякъде. На пръв поглед това е много добре за тях, защото ще имат всички предпоставки да не изпитат никакъв спад в бизнеса си. С дребната, но много неприятна подробност, че новият закон ще забрани на всички лица под 18 години да ги посещават. На пръв поглед това не би трябвало да е голям проблем, защото същите тези лица нямат право да употребяват и алкохол, само дето всички прекрасно знаем, че тийнейджърите са съществена и желана част от посетителите на дискотеките. Те са редовни, активни, безотговорни в харченето и лесни за манипулиране и лъгане. Т.е. ако тези заведения наистина спазят закона и престанат да допускат на територията си непълнолетни, ще претърпят доста сериозен спад в бизнеса си. Ако пък си затварят очите и нарушават закона, ги чакат глоби и евентуално дори отнемане на лиценза. И двете не ми звучат като запазване на бизнеса на предишното ниво. Алтернативата е някой да се сети и да направи дискотеки и барове, в които не се пуши, за да може в тях да приема непълнолетните клиенти. Въпросът е обаче ще искат ли те самите да посещават подобно място, след като, както знаем, много от тях всъщност пушат и винаги ще предпочитат да ходят в заведения, където пушенето е разрешено, въпреки че за тях самите всъщност е забранено и да пушат.

Дотук резултатът в мача законодатели – бизнес ми звучи като 3:0 във вреда на бизнеса.

Да видим как се включват в него и другите участващи страни, заради които на теория се правят всичките тези “промени”.

4. Пушачите. Какво става с тях? На теория те би трябвало да се чувстват много щастливи от запазването на изобилие от места, където могат да практикуват вредния си и смрадлив навик. Но дали ще е точно така? Малките заведения, където вече ще се пуши на цялата площ, ще станат още по-големи лисичарници и макар за аудиторията с най-нисък вкус в това да няма нещо лошо, сигурно ще има и много пушачи, които ще се отвратят от подобна обстановка и ще започнат да ги избягват. Т.е. за тези пушачи изборът вече ще е по-ограничен, отколкото беше досега. Евентуално и ще трябва и да плащат повече, за да не се издушат.

В големите заведения, където ще има отделни помещения за пушачи, нивото на комфорт, което можеха да получават там досега, също ще бъде влошено – според закона помещенията за пушачи, освен напълно отделени, което означава и по-задимени, тъй като няма да могат да споделят дима с останалия обем на заведението, вече няма да са и по-атрактивните в заведенията, тъй като ще са по-малките по площ, което означава, че местата за непушачи вече няма как да бъдат двете малки масички до входа за тоалетната или четирите маси в мазето, което е тъмно, студено, влажно и високо метър и деветдесет. По тези места вече по-скоро ще се наложи да бъдат разположени местата за пушачи, за да може заведението по-евтино да се докара до състояние да отговаря на изискванията на закона.

Останаха им баровете и дискотеките, където цялата територия е тяхна и могат да си я усмърдяват на воля. За отмъщение. Във всеки случай това не ми звучи като победа.

Да видим какво става в лагера на непушачите.

5. Окей, непушачите ще получат малко по-комфортни условия в големите ресторанти, предвид на това се увеличават, макар и несъществено, шансовете им да привлекат някой и друг пушач в помещенията, където не се пуши, просто защото там ще е много по-приятно. Но и това ще става трудно, рядко и винаги ще е свързано с нервността и недоволство на пушещите членове на компанията, които ще се чувстват прецакани. Баровете и дискотеките, както и малките заведения, ще си останат все толкова противно място за тях, но за разлика от преди, когато това беше неизбежно и те го приемаха с примирение, днес вече ще знаят, че въздухът в тези места им беше отнет от слабохарактерни и/или икономически и политически зависими политици, и вече изобщо няма да понасят идеята да плащат, за да поддържат и хранят системата, която ги трови и усмърдява. Очаквам, че движението "след 1 юни няма да стъпя в заведение, където се пуши" ще има достатъчно последователи, за да бъде усетено като неприятно явление от страна на бизнеса.

А какво става и при политиците?

6. Май поне те трябва да са доволни – разбира се имам предвид само онази част от тях, които подкрепиха либерализацията. Те ще могат да печелят от участието си в тютюневия бизнес – на полулегално (на теория нямат право да са в бизнеса, докато заемат държавни длъжности, затова го наричам полулегално) и контрабандно ниво, държавата ще продължава да печели от акцизи (но само на легалното ниво, уви, което силно ще намалява с увеличаването на техния процент), пушачите пак ще гласуват за тях, защото са им позволили да продължават да практикуват порока си на обществени места… изобщо – песен.

Само че има и няколко проблема: ще получават множество укори от ЕС, СЗО и къде ли още не, а ако имат съвест, ще спят зле, защото ще се чувстват виновни и за развалянето на имиджа на страната си, както и за влошеното здраве и намалената продължителност на живота на милиони граждани, за чието благоденствие би трябвало да отговарят.

Впрочем, макар и с оттенък на черен хумор, последното може да се запише към позитивите за държавата, тъй като при положение, че пушачите живеят по десетина години по-малко от непушачите, това означава по-малко разходи за пенсии, както и за медицинско обслужване в късните години на живота на пушачите.

Останаха децата.

7. Какво означава новият закон за децата? На теория той се грижи за тяхното здраве, като им забранява достъпа до всички места, на които се пуши. Т.е. до всички места, на които възрастните имат право да пушат. На вас как ви звучи това? На мен – като издигане в култ на поредното забранено нещо, към което те ще се стремят с всичка сила точно защото им е забранено. Ако беше забранено навсякъде и за всички, имаше шанс постепенно да осъзнаят, че пушенето е нещо, което е забранено, защото е вредно, гадно и лошо за всички. Сега то ще стане просто още едно от онези много страхотни неща от живота, които възрастните им забраняват да правят, а те самите вършат непрекъснато. Е, всички знаем какво правят децата, когато възрастните им забраняват онова, което сами правят. Просто използват всяка възможност да го правят и самите те!

При това положение мисля, че крайният резултат спокойно може да бъде записан като 7:0 в полза на политиците срещу народа. 3 гола срещу бизнеса, 3 срещу хората, и един автогол. За който ще разберат на следващите избори.

Току-що се върнах от кратко пътуване в Германия, в което посетих Дюселдорф, Кьолн, Бон, Брюл, Мюнстер и Хам. На всички радетели на задимените пространства искам да кажа: не ходете там, ужасно е - няма никакъв дим, рискувате кислородно отравяне!

Въпреки твърденията на нашите депутати, пък и доста обикновени хора-очевидци за това колко спокойно се пушело там в заведенията, аз не открих и едно заведение, на което да няма знак, че пушенето е забранено, или поне такова, в което да има дори и някаква минимална остатъчна миризма на тютюнев дим. None. Zero.

Иначе германците пушат доста. Пушат на улицата (и в заведенията на открито), пушат на разрешените специални места на пероните на гарите. Но не пушат никъде на закрито и това е чудесно. Не видях и фалирали или празни заведения. Нито разочаровани туристи, които напират да си тръгват веднага. Напротив - беше пълно с чужденци от къде ли не, например Китай й Япония, включително много от Русия и България, и нито един не показваше признаци на абстиненция или поне пребледняване и прилошаване.

Впрочем, друго, което ми направи впечатление, беше това, че в Германия цигари се продават почти навсякъде, включително има автомати и в самите ресторанти, където не се пуши. Не забелязах някакви строги ограничения и върху рекламата - цигари се рекламираха по спирки на обществения транспорт, както и в магазините. Т.е. това изобщо не е от страните, в които пушачите са заклеймявани като хора втора категория. Просто хората спазват правилата и се отнасят съвестно към околните.

Късно снощи реших да мина за малко пазар през Карфур. Първото ми посещение там не можеше да бъде основа за някакво трайно мнение, защото се случи още в първата луда седмица на новия мол, в който се намира магазинът, и тогава най-важното беше да успееш да преминеш през цялата навалица и да излезеш цял, както и да запазиш самообладание по време на чакането в 15-минутната опашка, за да напуснеш района и да излезеш на Цариградско шосе. Този път нещата изглеждаха много по-спокойни, намерих огромни почти празни подземни паркинги, в които единственият проблем продължава да ми бъде абсолютно неадекватното обозначаване на посоките и най-вече - тази към магазините.

Дотук - добре, както бил казал падащият от двадесетия етаж, когато минавал покрай десетия.

Първият проблем беше как да мина през всички места на магазина, които ме интересуват, за скромните 20 минути до затварянето му. Още повече само след 5 минути по уредбата ни предупредиха, че работното време на магазина приключва и затова трябва да направим последен избор и да се отправим към касите. Все пак аз знаех какво търся и бодро преминах през отделите, които ме интересуваха, напълних в количката онова, което ми трябваше, разочаровах се, че два от продуктите, които бях открил първия път и които съм виждал досега само в Карфур, бяха изчезнали от рафтовете - единият само физически, а моделът и цената му си висяха на място, а другият - все едно никога не го е имало, а мястото му беше заето от подобни, но по-слаби като качество продукти, които човек може да си купи от абсолютно всеки друг хипермаркет. Ясно, казах си, явно напънът с по-различната селекция е бил само за създаване на първото впечатление.

Дали съм бил прав обаче, щях да разбера, ако не се беше случило следващото събитие, което ме остави онемял и с отворена уста.

Вече около 21:55, когато наближавах края на магазина и бях на метри от касите, реших да се отбия и на рафта със салатите, защото нещо на него ми привлече погледа. Оставих си количката в централната алея и за не повече от 30 секунди се отклоних от нея, за да взема онова, което бях харесал. Когато се върнах, на мястото на моята количка имаше само една празна.

Първо реших, че съм застанал до грешното островче, но след като се огледах наоколо и не я видях, ми хрумна, че като никога мога с лекота да разбера дали това е била моята количка. Просто в механизма за нейното отключване бях пъхнал една напълно нестандартна монета, която не беше една от допустимите монети от 0.50 лв. или 1.00 лв. (оказа се, че в себе си нямах такива), а някаква сувенирна монета без номинал, но с идеален за целта размер, останала ми за спомен от някаква покупка в магазина на хотел Захер във Виена. Нали се сещате каква е била вероятността някой друг в магазина да е използвал същата монета или дори само да си я носи в себе си. Още повече, че от хотела казват на клиентите си, че тази монета е златна ;-) Не ме питайте защо пъхам златни монети в количка в супермаркет - сигурно защото имам силни съмнения, че монета, която са ми подарили заради покупка от 30 евро, надали има кой знае каква стойност. Или защото не уважавам златото.

Но тъй или иначе именно употребата на тази странна монета ми даваше 100% увереност, че не е възможно някой клиент да си е тръгнал по погрешка с моята количка, тъй като моята количка си беше пред мен. Оставаше само едно - някой служител да се е разбързал да разчисти изоставените колички. Без да погледне, че в почти празния вече магазин, само на 5 метра отляво има 1-2 клиенти, които не са си завързали ръцете с белезници към количките, на някой от които може би са стоките в тази "изоставена" за 30 секунди количка.

Пространството наоколо беше празно и се надявах, че ще го видя как се е отправил обратно към отделите, от които идвах аз. Нищо. Нямаше и следа. Обърнах се към първата служителка, която видях на няколко метра и разказах проблема - тя не знаеше нищо. Хванах следващия, който ми падна, и го помолих да ме заведе веднага при някой управител, за да се оплача. След няма и 150 метра обикаляне намерихме такъв. Той беше потресен от разказа ми и сподели, че по принцип никога не успява да накара служителите си да направят това, което в случая са направили, а много пъти би искал. Е, явно вече беше успял.

Време за ново избиране така или иначе нямаше, така че реших да отделя последните си минути в магазина (не съм сигурен дали изобщо искам да стъпя повече там), за да понапиша нещо в книгата за оплаквания. От отдел Информация, където се намираше въпросната книга, също с усмивка повториха думите на управителя, които звучаха горе долу така: "Хм, а когато трябва да ги изпразват, никога не го правят".

Във всеки случай не мога да кажа, че някой се трогна особено от фактите:

1. Магазинът се лиши от оборота, който щях да му направя въпросната вечер. Както вероятно и от този, който щях да му правя още много пъти занапред.

2. Загубиха на един човек цял час и повече от 10 километра отклонение от пътя за дома, за да бъде техен клиент, а накрая той си тръгна с празни ръце.

На всичко отгоре, никой не направи каквото и да е, за да разбере КОЙ беше този умник, който прецака работодателя си по този малоумен начин, съответно не вярвам и от цялото ми усилие да им обърна внимание върху проблема, да излезе изобщо нещо. Да не говорим - аз да разбера какъв е резултатът от евентуална проверка.

Поредната хубава работа, ама българска.

Много се изписа и изговори за Мисия Лондон, и то все суперлативи. Най-касовият български филм, първият български филм, който не прилича на български, най-смешният български филм, продължението на Бай Ганьо, филмът, който победи Аватар по постижения в бокс офиса, и какво ли още не. Режисьорът беше минимум гениален, актьорите - невероятни, публиката - и тя, защото го е разбрала и оценила.

Аз бях разбрал, че този филм ще е посредствен, още по трейлъра - все пак денят се познава по утрото, нали така? А и ако великите творци са успели да замаскират шедьовъра си зад реклама, от която блика щедро простотия, то язък за тези творци! И все пак, след като започнах да водя спор с разбирачите, без да съм го гледал, се почувствах прекалено лек в този спор, след като нямам пълноценни лични впечатления с продължителност 104 минути. Така че преодолях негативното усещане от това, че плащайки за билета, най-вероятно ще подкрепя простотията в нашето кино, и отидох да го видя.

Нека кажа, че в техническо отношение филмът е окей - картината не страда от синдрома "руски телевизор", звукът е приличен, декорите, макар и по-близо до нивото на телевизионна продукция, също не страдат от някаква прекалена недостатъчност, а включването на известно количество прилични актьори, на които родният им език е британски английски, също носи някаква доза автентичност. И все пак прекалената статичност на камерата и на броя показани места във филма по-скоро напомняше на някой ситком, отколкото на истинска пълнометражна широкоекранна продукция. Но окей, разбирам ги - въпрос на бюджет.

Обаче бюджет - небюджет, не можеш да се преструваш, че показваш Лондон, и в следващия момент да пуснеш в действие една лимузина с ляв волан, при това в достатъчно дълга сцена, за да забележат всички как девойката се качва отдясно, шофьорът отляво, и потеглят... И така - няколко пъти. Меко казано - досадно! Както и това, че един английски гуру по психология, който учеше от своето DVD клиентите си как да си контролират емоциите, говореше не британски, а коньовичарски английски.

Повечето български актьори бяха достатъчно качествени и популярни имена, които си играеха ролите доста прилично, макар и с много сериозната забележка, че на тези хора ВИНАГИ ИМ ЛИЧИ, че ИГРАЯТ. Как пък един не успя да се държи така, че да повярваш, че гледаш реалността, а не някаква театрална постановка. Приподвигнатост на репликите, пресилена изразителност, рецитиране - тези хора наистина не са разбрали как се играе в кино! Или наученото в НАТФИЗ толкова им пречи, че не могат да се пречупят и да започнат да се държат естествено? Надали - защото тогава този "синдром" нямаше да засегне Орлин Горанов, Павел Шопов или Андреа, а те бяха същия дол дренки като останалите. Може би само с изключение на Юлиян Вергов. Не пълно, но поне 80% изключение.

Другото негативно впечатление ми дойде от това, че очевидно по икономически съображения (цигари Кинг видимо имат основен принос или към бюджета на филма, или мощни заслуги лично към създателите му, защото пък не ги виждам в списъка на спонсорите на официалния плакат), почти нямаше герои, които да не пушат. Окей, героите са простаци, балканци, самите актьори също са все пушещи, обаче трябва да се съобразиш, че в днешния свят от почти всички филми от цивилизования свят пушенето е разкарано, дори и от отрицателните герои. Защото ангажимент на правителствата, медиите и всички хора с влияние трябва да бъде този вреден и грозен навик да бъде свален от пиедестала на поведението, приемано за нормално и достойно за подражание. На всичко отгоре по някаква абсолютно необяснима причина СЕМ пропусна да се самосезира за това, че и в телевизионната версия на трейлъра на Мисия Лондон се размахваха не просто цигари в устата на героите, но и ясно показана опаковка на цигари Кинг в ръката на единия от тях. В нормалните страни на това му се казва "нарушение на закона, който забранява рекламата на цигари по телевизията".

Не знам дали има закони, забраняващи и псуването, но в този филм имаше и много от това. Не съм си правил труда да броя колко от героите и колко пъти изпсуваха, но няма да сгреша, ако кажа, че различни, предимно сочни псувни, се чуха от екрана значително над 10 пъти. Да не говорим за радио спота, който чух няколко пъти, в който се рекламираше рингтон Мисия Лондон, чието съдържание беше просто "Е са си е*@ майката". Впрочем същото се мъдри и като таглайн на постера на филма. Не'ам думи! Триумф на самоцелната простотия! За всеки случай допълнен и с едно abso-fucking-lutely, извадено от устата на един от английските актьори, за да не си помислим, че простащината е наш патент.

Усещането за простотия се допълва и от поне половината образи във филма - на първо място, но не само тези на Любо Нейков, Павел Шопов, Георги Стайков, Ернестина Шинова (макар и президентша) и още няколко подобни, сред които дори и "звезда" като Андреа, за чиято роля от 2 секунди и половина се написа почти колкото за тази на Любо Нейков. Естествено - и от мръсотията, която цареше в сградата на българското посолство, да не говорим за моралната мръсотия служителите му да са почти без изключение некадърници, замесени в далавери - като се почне от организиране на нелегален "duty free магазин" в посолството, през който се търгуваха на атрактивни цени внесени от България в рамките на дипломатическите лимити цигари и твърд алкохол, та се стигне до излавянето, заколването и опита за продажба на 50 патици от един от кралските паркове в Лондон.

Аз разбирам, че за сюжета не са виновни създателите на филма, а авторът на книгата, по която той е направен, и въпреки това, и въпреки това... усещането ми е, че простотията в този филм е издигната на пиедестал, подсилена е с реплики и изражения, и изобщо - тя се чувства тук като у дома си.

Предположението ми, създадено от трейлъра, че филмът представлява и сериозна гавра с кралското семейство, беше поразсеяно, след като стана ясно, че това са всъщност двойници на Даяна и кралица Елизабет, използвани от една агенция за забавления на границата на порноиндустрията. Така че поне си отдъхнах, че не ни чака международен скандал и евентуална забрана за българи да пътуват до любимия ми Лондон ;-)

Но това не значи, че нямаше гавра с нашите собствени политици и дипломати. Не бяха пощадени нито старият посланик и практически всичките служители на посолството, нито дори президентската ни двойка, чиито членове носеха звучното фамилно име Селянски (макар и с ударение на Я). Естествено, по разбираеми причини във филма нямаше абсолютно нищо лошо за премиера или министрите - все пак като знаем от чия страна стоят собствениците на спонсори на филма като България ер и Винпром Пещера (те и собственици на цигари Кинг), неспоменаването на изпълнителната власт с лошо беше повече от логично.

Слуховете, че най-после нашето кино е родило шедьовър, с който ще се прочуем по света (Мисия Лондон е далеч не само от стандартите на световното, но и на средното европейско кино), за мен са силно преувеличени и смело мога да кажа, че съжалявам, че подкрепих простотията, която филмът излъчва и налага.

P.S. А при положение, че филмът има рейтинг 9.1 от 10 възможни в IMDB, от днес свалям доверието си от тази най-велика база данни за филмите в света. Или поне за онези рейтинги в нея, които са нацъкани от българи.

Не че не си го знаем по вътрешно усещане, но друго е да го видиш в ясни числа и илюстрирано така добре. Вярно, някой ще каже, че това не го интересува, защото става дума за САЩ. Но изобщо няма да е прав. Първо, защото в САЩ пуши по-малък процент от населението, и второ, защото американците работят повече. А и част от данните се отнасят за целия свят.

И така, ето някои от най-интересните факти от горната илюстрация:

1. Един от всеки пет души в света пуши. Както се сещате, България е много по-близо до един пушещ на всеки двама българи, което значи, че у нас всички проблеми, произтичащи от това, ще са много по-остри, отколкото в САЩ или в света общо.

2. Смъртта на един от всеки пет загинали в САЩ всяка година е свързана с цигарите. Цигарите са виновни за повече смърт от алкохола, автомобилните произшествия, самоубийствата, СПИН, убийствата и наркотиците, събрани заедно! Сетете се как е у нас, като вземете предвид колко повече пушачи имаме, а в някои от останалите причини за смърт за щастие “изоставаме” от САЩ.

3. В САЩ пасивното пушене е причина за смъртта на 49 хиляди души годишно. И това е държава, в която пасивните пушачи от много години имат избор да не дишат чуждия дим, освен по социални причини (т.е. за да не отказват да общуват с пушачите).

4. Средната продължителност на живота на американците е 78 години. На пушещите американци – 64 години. Това да го четат онези, които ми казват, че и пушачите, и непушачите свършват в гробищата. Все пак има значение кога и след какви мъки, нали?

5. Тютюнопушенето причинява на американската икономика годишни щети от 193 милиарда долара. 97 милиарда от загубена производителност на труда и 96 милиарда от разходи за здравеопазването на пушачите. Пак се сетете отново колко души пушат у нас, както и колко повече пушат всъщност Ако нещо ни спасява в тази статистика, то е само фактът, че у нас и без пушене производителността на труда е трагична.

6. Само 5 от 100 души, които опитват да откажат цигарите, успяват да го направят. Това да го прочетат всички, които казват, че пушат, защото така им е кеф.

7. В цигарите има над 4000 различни вещества и съединения. От тях 60 са доказано канцерогенни. Това да го четат всички, които казват, че тяхното пушене си е тяхна работа и след като си плащат акцизите, могат да си го практикуват където си искат, пък ако на нас не ни харесва, да не ходим там. Звучи точно като това пияните шофьори да кажат, че след като си плащат винетките и акциза на алкохола, имат правото да си карат където си искат, пък ако на нас не ни харесва, да не излизаме на пътя.

За последните месеци се наслушах на най-невероятни доводи от страна на нашите политици и останалите поддръжници на идеята да се отмени невлязлата още в сила тотална забрана за пушене на обществени места, че не мога да се въздържа от това да ги обобщя и коментирам.

1. Забраната ще навреди на ресторантьорския и развлекателния бизнес.

Има сериозно количество собственици на заведения, които ще са много щастливи от забраната, но не могат да си позволят да я въведат еднолично, защото докато техните конкуренти позволяват на клиентите си да пушат, клиентите логично бягат към тях. Но когато никой няма право да позволява да се пуши в заведението му, пушачите няма да се затворят у дома, за да си пушат на воля. Те ще продължат да ходят по заведенията точно колкото и досега, ще си пушат отвън, когато изпитват нужда от това, а вътре ще се наслаждават на аромата на храната, напитките и на всичко около себе си.

Нещо повече, оборотите могат дори да се покачат леко, защото пушачите няма да седят на масите с часове на едно кафе и 10 цигари. А персоналът на заведенията ще може да работи в значително по-приятна и здравословна среда.

2. Трябва да се даде право на собствениците да избират сами дали в тяхното заведение ще се пуши, или не.

Това е все едно да се даде право на общините да решават дали живеещите в тях ще плащат местен данък, или не. Естествено, че всеки ще отиде там, където вижда, че му дават повече свобода. Но никой няма да го предупреди, че тази свобода му носи и повече рискове.

И едва по-късно ще забележи, че в общините без данъци го чакат не просто улици с дупки, а само дупки и кал, никакво осветление и охрана и изобщо, животът му там е в опасност. Но когато в една прекрасна тъмна вечер го пребият, ще бъде късно да поправи нещата и ще може само да оплаква лошия си избор. Точно както е късно и за пушача (или пасивния пушач), който един ден е научил, че свободата да диша дима му е донесла смъртоносна болест.

3. Забраната ще навреди на туризма, защото чужденците като знаят, че у нас не се пуши, ще ходят някъде, където се пуши, примерно в Гърция.

Нещо не разбирам. Човек отива на почивка, за да се откъсне от стреса и мръсната градска среда, за да подиша чист въздух и да се наслади на хубава природа. Е, сериозно ли някой си мисли, че има хора, които ще откажат да отидат на едно по-чисто място в полза на такова, което има дава възможност да си практикуват на воля вредния навик? Още повече че на повечето пазари, в които нашият туризъм се опитва да се представи добре, забраната за пушене на обществени места отдавна е факт и хората, идващи от там, гледат с много лошо око на местата, където се пуши! Ако това щеше да навреди на туризма, Турция никога нямаше да приеме тоталната забрана, защото туризмът там е дори по-важен, отколкото при нас!

4. Забраната няма да се спазва, така че е безсмислено да я приемаме! (по думите на депутати от различни политически сили, а и лично на Бойко Борисов).

Пак не разбирам... Коректното плащане на данъци също никой не иска да го спазва, защото му бърка в джоба, обаче законодателството не е отменило данъците! Никой не спазва и забраната за говорене по мобилен телефон по време на шофиране, но тя също не е отменена и хората редовно отнасят глоби за това нарушение!

И на всичко отгоре не мога да повярвам, че точно Бойко Борисов твърди, че не може да накара някого да спазва правилата! Човекът, когото хората точно затова са избрали и който всеки ден се стреми да ни показва, че го изпълнява, борейки се със сила и хъс и с чужди, и със свои!?

5. Забраната дискриминира пушачите и нарушава техните права.

Дрън-дрън. А пък забраната за шофиране в пияно състояние нарушава правата на шофьорите, които пият алкохол, защото ограничава правото им да шофират винаги, когато си поискат, в частност - когато са пияни. Правата на една група хора свършват там, където те започват да нанасят вреда на друга група хора. Правото на почивка през нощта е с предимство пред правото да правиш шумен купон. Правото да се наслаждаваш на висока скорост с колата си не може да е с предимство пред правото да останалите да се движат по улицата в безопасност.

А в случая с пушенето вреди понасят всички - и тези, които пушат, и онези, които се намират в същото помещение с тях. Ако погледнем статистиките, ще излезе, че пияните шофьори не са по-големи убийци от пушачите, които принуждават другите да дишат  техния смрадлив и вреден за здравето дим! Да, може би резултатите от една катастрофа са много по-видими, тъй като при нея хората си отиват или биват осакатявани моментално. Но това не значи, че жертвите на катастрофи са повече на брой от онези, които си отиват бавно и мъчително в резултат от заболявания, предизвикани от активно или пасивно пушене!

Има и друго. Забраната за шофиране без предпазен колан е в сила, въпреки че въпросното поведение не вреди на никой друг, освен на самите хора, които не са си сложили коланите. И никой досега не е казал, че тя му нарушава правата! Вярно, все още има и такива, които я нарушават, но те много добре знаят, че ако бъдат хванати, ще си платят за това. И си плащат, след което установяват, че усилието да карат с колан е много по-малко от усилието по изваждането на банкнотите.

6. Държавата не ми е осигурила всички услуги, за които си плащам данъците, за да ми казва какво и къде да правя (Асен Агов от парламентарната трибуна)

И на мен също. Обаче има стотици неща, които ме принуждава да правя, въпреки че те не ми харесват, и ме наказва, ако отказвам да се съобразявам с нейните закони. Защото обществото е приело, че така е най-добре за всички.

7. Аз обещавам винаги да съобразявам, ако на някой моето пушене му пречи (пак Асен Агов, но и стотици други знайни и незнайни пушачи).

Това е похвално. Но и крайно недостатъчно. Защото обществото ни изобщо не се характеризира с такова ниво на съвест, което ще е достатъчно за саморегулация. Така че, както гласи онзи виц, "Културните хора тук не пушат. За останалите е забранено."

8. Пълна забрана има само в две държави - точно ние ли трябва да сме от най-примерните

Това е една от най-големите лъжи на защитниците на новата поправка. Пълна забрана има в две страни още от 2004-2005 година. Днес страните са над десет само в Европа (Великобритания, Ирландия, Италия, Финландия, Швеция, Дания, Норвегия, Турция, Кипър, много кантони на Швейцария, Ватикана) и още доста в останалия свят (Австралия, Нова Зеландия, Канада, 26 от щатите на САЩ, Хонконг, Тайланд, Сингапур, Нигер, Намибия, Замбия, Уганда, Бермудски острови, ООН). В още много страни в Европа и останалия свят има различни форми на частична или силна, макар и не тотална забрана, които са значително по-строги дори от това, което предвижда действащия в момента закон, да не говорим - от това, което планира предстоящата поправка, която би направила нещата у нас по-лоши и от сегашните.

Господа политици, не ме интересува дали в тези разсъждения сте водени от личната си зависимост от цигарите, от някаква друга, икономическа зависимост, или от комбинация от двете. Искам да разберете едно - дали при вас, или при тези след вас, забраната за пушене на обществени места ще влезе в сила в целия цивилизован свят и ако България иска да е част от него, тя ще стане факт и тук.

Въпросът е с какво искате да бъдете запомнени - дали с това, че сте участвали в една от важните стъпки по пътя на причисляването на българското общество към цивилизованите общества, или с това, че сте помогнали на зловредната тютюнева индустрия да издои още малко печалби, преди да бъде поставена на мястото си според заслугите към човечеството. Защото истината е, че от забраната на пушенето, която неминуемо води до намаляване на консумацията на тютюневи изделия, има само един губещ, и това е тютюневата индустрия.

Всички останали - и хората, и бизнесът, и в крайна сметка и държавата, само ще спечелят!