Днес явно ми беше ден за шопинг. След като по обяд се сдобих с нов фотоапарат и един много хубав обектив, по-късно следобяд реших да си напазарувам и аксесоари за новата баня. Принципно елементарна задача. Освен ако не трябваше да я решавам в България. Няма да коментирам доста бедния избор въпреки многото места, на които се продават подобни стоки, а нещо много по-елементарно, което днес ми избоде очите - грубото разминаване между официално и реално работно време на водещи софийски магазини.

Въпреки че се намирах доста далеч от там, реших да отида на мястото, където бях видял няколко интересни модела при последното си посещение на това място: става дума за новия Декор керамик на бул. Сливница (красиво подреден, прилично зареден и обилно рекламиран по интериорните списания с лика на Гала шоурум за обзавеждане за бани). Пристигнах там в 16:20, за да заваря вратите му вече заключени, а вътре някакви служителки нещо си правят на бюрата. Не успях дори да си говоря с тях, защото нямаха никакво желание да ми отворят и обяснят защо не работят, но поне с жестове и погледи се разбрахме, че вече е затворено. Нормално, събота е - казах си аз.

Разбира се, погледнах какво пише на стъклената врата, през която си говорехме, и видях, че работното време в събота наистина е малко късичко, но все пак беше до 16:30. Предвид, че добре знаех какво търся, от 16:20 до 16:30 направо щях да си свърша работата и да им оставя една прилична сума. Но не би - явно, че на дамите вече им се ходеше и изобщо не искаха да мислят повече за работа.

"Щом не искате - няма да ви дам парите си", казах си аз и тръгнах към едно още по-лъскаво и красиво място, за което се надявах, че ще работи до по-късен час. Става дума за Summer на Стамболийски. Почти срещу него се намира и шоурумът на Форма Д, където също бях забелязал интересни аксесоари преди известно време, но в този час (16:35) не беше просто затворено, ами и решетките бяха пуснати.

Всъщност, на това даже се зарадвах, защото щеше да ме изкушава, ако работи, а пък съм се зарекъл там да не пазарувам. Защо ли? Там не заради работното време, ами защото преди месец-два ми казаха при едно пазаруване "а дали нямате по-хубава 50 левова банкнота, че тази ми се вижда малко старичка".

Вярно, тогава заради тази проява на самозабравилата се продавачка се стигна до тежки извинения от управителката, придружени с разтреперан глас, плюс, надявам се, искрена молитва да не подам оплакване от магазина в Комисията за защита на потребителите, но все пак лошото чувство си остана :-)

Та така, влязох в Summer. Много голям и много скъп шоурум, на улица с много висок наем, особено при площта, която заема той. С две думи, място, което би трябвало да има явен интерес да продава.

И какво да видя? Уж е отворено, но една дама, която май трябваше да ме обслужи, каза че се канят да си тръгват (самата тя си обличаше палтото), но все пак попита какво търся, аз обясних, а тя ми каза, че за съжаление в момента имат само няколко модела и от никой от тях практически нямало пълен комплект, така че по-добре да съм се отбиел другата седмица. Не пожелаха изобщо и да ми покажат какво точно представляват тези модели, че да видя има ли за какво да се отбивам.

Тръгнах си и оттам. Пак погледнах за работното време на вратата и какво да видя?! В събота работят до 18:00. А в този момент нямаше още и 16:45. Хайде, Декор керамик бяха затворили 10 минути преди края (или поне аз тогава отидох при тях), но тук ставаше дума за час и 15 минути по-ранно запразняване.

До скоро се сърдех на германците, че магазините им, след като работят до 20:00 вечерта, не можеш да ги накраш и една минута след това да те обслужат. Дори един път ми се беше случило да се отправям към пробните в един голям магазин в 19:52 и един служител да ми каже "няма да имате време да пробвате тези дрехи". Човекът имаше предвид, че докато пробвам 2 костюма и реша дали ще ги купувам, вече няма да мога да бъда на касата преди 20:00. Но не един път ми се е случвало, след като вече съм застанал на касата, да продължат обслужването и до 20:10, ако има необслужени клиенти. И никога, ама никога не ми се е случвало да намеря някой магазин затворен дори и минута преди официално обявения час. То иначе за какво ги обявяват тези часове?!

Но тук нещата явно отиват не към Европа, а към социалистическото време, когато собственик на всички магазини беше държавата. Вярно, днес не е тя, но пък собствениците също имат нужда от почивка и поне в по-богатите фирми (като двете, които описах по-горе), съботите са оставени в ръцете на персонала, който си прави каквото си иска.

От цялата излагация на Декор керамик и Summer спечели Мосю Бриколаж, който и в 19:05, когато излязох оттам с пълна количка с покупки, си работеше с пълна пара.

Нещо поевропейчването ни и в областта на обслужването се отлага за неопределено време. Лошото е, че ми се струва, че днес в това отношение сме по-далеч от Европа, отколкото бяхме преди 10-12 години. Нищо че днешните магазини са далеч по-лъскави и красиви.

Днес, явно като за в почивен ден посред седмицата с малко зрители (втори ден на Коледа), по Диема2 бяха заредили програмата си здраво с разредена боза без грам резлив вкус.

11.00 "Небесни шерифи" - екшън с Дийн Кокран, Амар Дарайсех, Тим Томерсън
12.30 "Въздушен удар" - екшън с Робърт Руслър, Атанас Сребрев, Китодар Тодоров

И двата филма ги разпознах като Made in Bulgaria по недвусмислени признаци - познати сгради от София, фрагменти от летището на София и коли с българска регистрация.

Не ми се преразказва за какво ставаше дума в тези елементарни и тъпоумни американски екшъни, защото ги гледах с половин око, но по едно време наистина ми стана интересно докъде може да стигне тъпотата в тях и се уверих, че наистина само тя и вселената нямат граници.

Все пак ще спомена малко, за да добиете някаква идея за "творбите".

В първия филм арабски терористи бяха отвлекли пътнически самолет, пътниците за който определено се чекираха на софийското летище, а и той излетя оттам. Целта на част от тях беше да взривят американски самолетоносач в Средиземно море. Имаше и друга част, които препочитаха старомодното отвличане за пари. Кое беше най-трагичното? Освен актьорската игра, разбира се, се натрапваше трагичната операторска работа при снимките в самолета и направо гаражното ниво на специалните ефекти. Не ми се беше случвало във филм да виждам как изображението се клати от статив, когато актьор пада на пода на самолета. Мисля, че бях чувал, че един стабилизатор на камера струва не повече от десетина хиляди долара, и щом при снимките на един американски филм не са се намерили такива пари, представете си за какъв филм става дума! Още по-трагично изглеждаха нещата, когато "творците" искаха да покажат самолета в полет отвън. Отвътре смело мога да заявя, че самолетът беше Boeing 737-500. Вероятно дори наш. Отвън обаче беше снимана някаква играчка, която надали беше за повече от 30 пътника - някакво мини-джетче, на каквото бях летял един път по някаква много екзотична дестинация в Италия. Въпреки че имаше не повече от 10-12 люка, гледано отвън, то имаше АСАНСЬОР, по който "спасителят" отиде от салона в багажното отделение на долния етаж. В такива самолетчета човек трудно дори може да стои прав, камо ли да има втори етаж! ;-) По едно време някакви изтребители F15 излетяха от един самолетоносач. Тук вече ставаше дума направо за видео клипарт - не вярвам изобщо това да беше снимано заради този филм!

Първият филм повече не заслужава да се говори за него (то не че и толкова заслужаваше).

Вторият беше подобна история, в която добрите американци този път трябваше да се борят с лоши източноевропейски бандити, омешани между политика и мръсен бизнес. За да не ни обиждат директно, не ставаше дума за България, а за някаква държава  от Източна Европа с име Петровия. Президентът на страната се казваше Марко Душан, а на изборите той се беше състезавал с наркобарона Иван Стефанович. Там, където на нашето летище пише СОФИЯ, във филма няколко пъти показаха (но в статичен кадър) как е изписано ПЕТРОВИЯ на кирилица и латиница. Изглеждаше почти истинско в сравнение с надписа на банката (сигурно единствената в страната), която се казваше Петровска банка (Bank of Petrovia). Нейната табела се намираше на една софийска сграда, но табелата приличаше на ужасно евтин стикер. Имаше и престрелки, и бой, гранати. По едно време някакво жълто такси се взриви, излетя във въздуха и след малко се строполи, колкото да му видя софийската регистрация.

Хайде, стига му и на този филм.

Сега по същество. Тук се снимат ДОЛНОПРОБНИ филми. Макар и не директно, тези филми срамят България. Че ги снимат елементарни хора с малки възможности във всяко едно отношение, е повече от ясно. Но изглежда наистина не биваше да им се дава на тези хора да сложат ръка върху Киноцентъра, дори и в момента никой друг да не го е поискал. Защото, дори и сделката да не беше толкова ужасно неизгодна (а тя е), би била срамна и обидна за всички нас. Такова кино е по-добре да не може да вижда бял свят изобщо. Но тъй като е епохата на демокрацията, то няма как да му се попречи. Хубаво беше обаче да не сме съпричастни с неговото производство.

Тиха нощ, свята нощ... Защо обаче у нас се празнува с толкова пукотевица и фойерверки? От 6 следобед насам минавам през различни квартали, и то все в така наречената "по-хубава" част на града, и на всеки няколко минути някой се държи, все едно се посреща китайската нова година, и то в Китай ;-)

Онзи ден се сетих за една "страхотна" мисъл, която красеше фоайето на Математическия факултет на СУ "Климент Охридски", когато учех там в самия край на 80-те години: "Маркс виждаше проблемите там, където другите виждаха решения". Сигурно някой си е мислел, че това е забележително негово качество - другите виждат решение как нещата да се подредят, той вижда проблемите в тяхното решение. Може би наистина е важно човек да е такъв, ако иска да е велик философ.

Днес обаче, 18 години по-късно, забелязвам, че в Български пощи са приели тази мисъл за своя и я прилагат със страшна сила.

Какво виждах аз в петък?

Виждах 3000 рекламни писма, които мои клиенти изпращат до 3000 свои клиенти. С електронно обработен списък и красиво напечатан етикет по всичките изисквания на самите Български пощи. Вярно, в него се намираха и данните на подателя, и тези на получателя, но отново съгласно изискванията - подателят да е вляво и по-горе от получателя. Дори бях поставил разделителна вертикална черта, за да е всичко още по-ясно.

Какво още виждах? Виждах възможност за Български пощи да спечелят доста пари от обработката и доставянето на една прилично голяма купчина от еднотипни пратки, в която се плаща за всяко едно писмо, както би се платило и за това някоя баба да пусне една картичка до внучето си.

Какво видяха обаче ТЕ?!

Видяха възможност да откажат поредната поръчка, която някой иска да им даде, и да продължат да се прозяват и да мърморят колко зле са платени и как таксите са прекалено ниски.

Мотив? Подателят трябвало да бъде изписан горе вляво на плика (а той пак беше най-горе и най-вляво от всичко изписано).

Реално основание? Никакво - при тестове в отдел Маркетинг се оказа, че машината няма да среща абсолютно никакви затруднения да прочете моите етикети и няма и минимален риск от объркване на подател и получател.

И питам аз: за какво им е на тези хора от Български пощи тази машина за автоматично сортиране на писмата?! За да умеят да правят още по-малко, отколкото умееха преди? За да не умеят да обработват и драстично намалелия брой писма с оправданието, че го прави машина и тя не може това или онова? Не служат ли машините да ни помагат да увеличаваме нашите възможности и производителност, а не за да ни ги намаляват?

Накрая с нужното телефонно обаждане (което обаче нямаше да е възможно, ако не познавах хора на подходящи длъжности в системата), нещата се разрешиха и спряната поръчка беше приета и изпълнена, но вместо в петък - в понеделник. С което клиентът ми загуби 3 ценни дни от коледната шопинг лудница, а аз получих още някой и друг бял косъм, докато успея да докажа, че не съм направил нещо некачествено и неизползваемо за клиентите си.

И като добавим и това какви хора останаха на финала на Биг брадър, почвам да си мисля, че влизането ни в Европейския съюз май наистина ще бъде голяма грешка... за Европа.

Тук му е мястото да кажа, че се заклевам, че всичко, което ще кажа по-долу, ще бъде истината, само истината и почти цялата истина.

Трети срещу четвърти март. Играем боулинг в НДК и след това изпращам някакви хора до Студентския град. По пътя, на Симеоновско шосе, точно преди ЖП линията на гара Пионер, от лявата страна пред складовете за строителни материали виждам, че са заели удобна ловна позиция едни полицаи с бяла Астра. Пълно мъртвило е, часът е точно около един през нощта, аз си карам спокойно нагоре и си казвам: "ахааа, е няма да можете да ме изненадате на връщане - видях ви!".

След десетина минути се връщам в обратната посока. Движението също е почти нулево и още повече от километър преди засадата аз започвам внимателно да си гледам спидометъра и внимавам да си стои точно на 50, за да няма никакви поводи за заяждане. Всъщност точно до мен се движи още една кола (аз съм в по-лявата лента, но реално караме с еднаква ниска скорост) и така пресичаме кръстовището.

Учуден бях, че все пак ми вдигнаха палка, ама си казвам "е, хората трябва да пишат отчети - проверили сме документите на тоя и тоя, оръжие в багажника му няма и т.н., и т.н.".

Да, ама не.

- Документите?
- Разбира се.
- Първо да ви питам, оръжие носите ли със себе си?
- Не.
- Добре, слезте и отидете с документите при колегата там, при колата.
- Защо, нещо съм нарушил ли?
- Той ще ви покаже какво сте нарушил...

Шах. Почвам да си мисля дали нещо някой фар не ми свети нагоре, ама щях да знам. Зацапани номера - нито бяха такива, нито биха могли да видят този проблем, докато карам срещу тях.

Отивам при "колегата" и казвам културно "добър вечер".

- Документите?
- Ето ги.
- Вижте с колко километра в час карахте преди 300 метра.

И ми показва радара, поставен вътре в колата, върху предното табло, на който пише 71 км/ч.

- Много добре знам, че карах с 50.
- Е тогава ще пишем акт.

И започва да пише.

- Бе вие чувате ли се какво говорите? Аз ви видях още преди 15 минути и съвсем съзнателно и съвсем внимателно и непрекъснато следях с колко карам още от поне километър! Това, което ми показвате, просто не може да е моето показание!

- Този уред струва 1000 евро, вие неговите показания ли ще оспорвате?
- Не, оспорвам само вашето твърдение, че това е резултат от засичане на моята скорост! С какво можете да ми докажете, че това е засечено точно, когато аз съм минавал!
- Ами ето, вижте часа! (показва ми на радара изписано 1:14, в момента вече е 1:16 по моя часовник, така че наистина по час съвпада. обаче така и не знам какво всъщност показва часа на радара - часа в момента или часа на последното засичане).
- Вижте какво, в момента много добре знаете, че аз не съм карал със 71 км/ч и наистина не мога да разбера какво всъщност си мислите, че правите, нито как е възможно да постъпвате по такъв начин - това е абсолютно несправедливо! (последната реплика е казана вече с определено строг, силен и ясен тон).

В този момент полицаят зарязва акта, в който за момента е написал само своето име и нищо друго, грабва документите ми, подава ми ги и казва нещо от рода на:

- Взимайте си документите и изчезвайте! Все ще се намери някой да ми развали вечерта! Точно на националния празник!

Тръгвам си към колата, извъртам глава и чета номера на колата му... В мига, в който вижда това, се провиква, явно за да ме разсее:

- Господине!

Обръщам се към него.

- Проверете дали си взехте всичките документи.
- Ами доколкото видях, ми дадохте всичките!
- Абе вие си проверете, да не стане така, че после да тръгнете да ни търсите из полицията!

Проверих, всичките бяха и си тръгнах. Постигнаха своето. Не можах да им запомня номера. Все пак не съм Джейсън Борн, така че ми пречат и емоциите, и това, че някой ме разсейва...

За да ме доразсее, "колегата от колата" мина зад нея, така че и да искам, вече да не й виждам номера, и започна да ми нарежда:

- Вие не разбирате, че ако искаме да се заядем с вас, винаги имаме за какво да го направим! Ако трябва ще ви проверим оборудването в багажника и сигурно не ви е наред...
- Напротив, наред ми е.
- Ако трябва и налягането на гумите ще ви измерим и все нещо и там няма да е наред!

Тук вече ми идеше да кажа, че доколкото знам оборудването на една полицейска кола, най-вероятно налягането на гумите ще ми го мерят с уста, ама се въздържах.

Тъй или иначе предполагам, че за КАТ не би било никакъв проблем да разбере кои точно двама "герои" са били дежурни тогава и са се намирали на това място във въпросната вечер, стига да има желание за това. Както и с коя точно бяла Астра. Само че не вярвам да има желание.

И все пак беше много важно да осъзная какво опитаха да направят те, служебните лица, във вечерта на националния празник.

1. Опитаха се да обвинят напълно невинен в конкретната ситуация човек.

2. Опитаха се да го вкарат в бюрократичната месомелачка, използвайки служебното си положение, за да върви да доказва, че няма сестра. С това се опитаха да провокират (това вече е спекулация, но ми е най-логична) корупционно предложение. Още едно доказателство в полза на това, че очакваха финансова оферта, беше и фактът, че първият "колега" - този, който ме спря, от този миг нататък се смота някъде на поне 10 метра от нас - ясно е, че е много по-добре да се предлага подкуп само на един, защото иначе ще има и свидетел, при това полицай.

3. Като не получиха финансова оферта и осъзнаха, че тезата им не е чак толкова желязна и би могла и да им създаде сериозни проблеми, преминаха в отстъпление. Спестиха си писане на акт (10 минути попълване на сложен формуляр на коляно в тъмнината), спестиха си даване на обяснения след евентуално мое обжалване, да не говорим за това какво може да се случи, ако поискам да се подложа на детектор на лъжата, за да се провери дали твърдението ми за скоростта, с която съм се движил, е истина (не знам обаче дали не съм гледал прекалено много филми, за да си мисля, че някой ползва този уред тук).

4. Направиха всичко възможно и да заметат следите си, като ми попречат да разбера точно кои са. За целта ме и позаплашваха, доколкото могат, за да не взема много да питам... Естествено, аз като един нормален човек, в 1:15 през нощта предпочетох да се прибере да си почивам, отколкото да се боря с вятърни мелници, като ги дразня и примерно ги накарам да ми напишат този акт, за да мога после да го оспорвам.

Не е малко, нали? Даже и да не го делим на 4 точки, можем да го кажем и само с една - ТЕ ИЗЛЪГАХА УМИШЛЕНО. Ние им плащаме заплатите, а те ни лъжат.

Това беше само една малка случка, при това с хепи енд, която обаче ми отприщи цял порой от още неща около КАТ, които "разровиш ли ги ще миришат и ще смърдят като отрова", както май го беше казал Смирненски...

Какво съм се сетил оттогава, че прави КАТ...

1. Любимото занимание на КАТ е да ни губи времето. Няма значение за какво става дума - дали за регистрация на коли, дали за смяна на номера (голяма и ужасно гореща тема - неизпълнимо къс срок, опашки и нулева информация за това какво се иска от нас, за да сменим номерата си безоблачно, както и куп допълнителни предпоставки за корупция при самата смяна, която кой знае защо пак е свързана с някакъв вид прегледи, проверки и подобни очевидно ненужни дейности), дали за рутинна проверка, дали за документно обслужване. Няма значение какво е. Това е тяхното мото: "вашето време е наше".

2. КАТ се държи сякаш не е създаден да обслужва гражданите, а те са създадени, за да обслужват него. Арогантно и злонамерено се държат пътните полицаи винаги, когато отклоняват движението - заради маратон, катастрофа, посещение на чуждестранна делегация или каквото и да е друго. Не ти дават никаква информация защо го отклоняват и откъде можеш да минеш, след като са затворили направлението, в което си тръгнал. Много пъти съм опитвал - винаги е било едно и също: само сърдит поглед и нервни жестове с ръцете да караш, където ти казват!

3. КАТ се държи с клиентите си в центъра за обслужване възможно най-зле и не само ги лишава от съдействие или поне точна информация, но понякога и им предоставя лъжлива информация, като после казва "е вие не гледайте какво пише на стъклото над моето гише, а ме слушайте какво ви казвам аз". Случката беше пак лично преживяване във връзка с издаване на дубликат на документите ми, когато веднъж ми бяха откраднали чантата преди 2 години.

4. Много често КАТ поставя различни неоправдани ограничения само и само да може да наказва или по-скоро да опрощава наказания срещу пари. Полицаите винаги следят за спазването на правилата на такива места, на които движението е възможно най-безопасно и където нарушенията са реално само на книга (т.е. знаците са нелогични и ни ограничават излишно), а всъщност не водят до никаква опасност за движението. Сега, след 3 март 2006 година знам, че когато и на такова място един шофьор откаже да наруши правилата, хората от КАТ имат лекарство и за тази болест - измислят нарушение, което той не е направил. Както се казваше в онзи виц за предпазния колан: "абе, човек, ти за 5 лева ще се удушиш, бе!".

Тук мога да подредя сигурно поне 10 точки, в които не съм съгласен с начина, по който КАТ се отнася към "клиентите" си.

Например нееднаквото отношение към шофьорите и наличието на персонални "преференции", които позволяват на едни да нарушават безнаказано закона, най-често заради някакви техни позиции в политическата или служебната йерархия на самото МВР.

Не съм съгласен и с това, че самите полицейски коли са едни от най-честите нарушители на правилата за движение, след като в закона е изрично записано, че това е тяхно право само когато са им включени светлинните и звуковите инсталации, показващи специалния режим на движение. Въпреки това виждаме много често как самите полицаи редовно минават на червено или влизат в затворени улици, без да са в акция в момента.

Сещам се и за това какво се случва на човек, на когото са му откраднали табелите с номерата на колата и след това с кола с неговите номера е извършено някакво престъпление. Това е истински случай с една моя приятелка, която вече 2 години не може да ползва колата си само заради това, че е била жертва на кражба на табелите с номерата на колата си. Нищо, че престъплението не е било извършено с НЕЙНАТА кола (със сигурност установено през 6-месечния период, през който колата дори е била "арестувана" и на разположение на следствието), а с кола, на която са били закачени откраднатите номера! Вярно, тук някой ще каже - такива са законите и това се прави, за да се помогне за разкриването на престъплението. Но това не пречи ситуацията да е пълно безумие!

Но мисля да оставя представянето на останалите точки на читателите на blog.bg. Да видим колко точки ще можем да съберем. А след това можем да почнем да мислим и за идеи, с които положението да се промени към по-добро. В края на краищата до влизането ни в ЕС остават броени месеци и не е достатъчно на номерата на колите ни да има синя лентичка в левия край и българско знаменце на нея, за да можем наистина да се чувстваме като жители на Обединена Европа. Мисля си, че ще трябва да се направи нещо срещу всичките тези проблеми, ако искаме да бъдем европейска държава...

Май трябваше в началото да пожелая едно "приятно четене, скъпи читатели", ама понякога не си зная мярката... Важното е да ме хване музата ;-)