От няколко седмици из общественото (и най-вече из интернет пространството) се праща и препраща линкът на една петиция, най-общо казано, в подкрепа на запазване на важността на българския език в образователната ни система. Понеже и аз уважавам много езика, писмеността, писаното слово и грамотността, първата ми работа още първия път беше да отида на сайта, да прочета подробно за какво ще се подпиша, да се подпиша и да натисна бутона за потвърждение. Казах си, че помагам на едно добро дело и се успокоих. На всичко отгоре само след 1-2 минути получих мейл, в който ми благодаряха, че съм подисал петицията.

Всичко за мен можеше да приключи и дотук, но за беля се зачетох в мейла и само в няколкото му изречения намерих поне две грозни, ужасни и издаващи сериозна неграмотност грешки. Ясно, казах си, чисто по български добрата идея се унищожава от нечия мърлящина - умните хора, създали тази петиция, са се доверили на някакви недоучили програмистчета, които да им направят уеб реализацията, и заети с благородната си кауза, не са сметнали за нужно да проверят какво са им написали в мейла, който се изпраща на подписалите.

За да не ги оставя да се излагат, на секундата им отговорих, посочвайки така грозно излагащите ги грешки. Мислите, че някой ми е отговорил на мейла? Таратанци!

Инициаторите на подписката обаче са сериозни шила и продължават атаката. В най-различни форуми най-различни хора, попаднали на техния призив, се чувстват длъжни да призоват всеки, когото познават, да отиде и да подпише петицията. Ако ги питаш знаят ли за какво точно става дума, надали ще могат да ти обяснят, но по-добре и да не ги питаш, защото почти сигурно ще се разсърдят и ще те обявят за бездушен.

От няколко дена атаките са преминали и на мейла, като идват и от различни градове от мейловете на най-различни хора, които познавам по бизнес, които препращат свещения призив с ентусиазма, така характерен за разпространяването на фалшивата информация за всеки пореден компютърен вирус, опасен скайп потребител, който ще ти изтрие хард диска, или болно момиченце, нуждаещо се от животоспасяваща трансплантация. Имам предвид именно този ентусиазъм, който въобще не е като ентусиазма на хората, искащи да направят нещо значимо. При този конкретен хората предават нещото, което някой им е казал, че е важно, обикновено без дори да са прочели повече от първото изречение (в което обикновено се казва "предай това на всички, които познаваш"), на всички, които те познават, като си мислят, че по този начин с минимум усилия правят нечувана добрина за света. А всъщност единственото, което постигат, е да се покажат като празни и немислещи същества пред широка аудитория, и то предимно от хора, които ги познават.

В случая с призива за участие в петицията "за спасяване на българския език" има и една хем смешна, хем тъжна особеност - самата информация е много зле в граматическо отношение, освен че на места звучи като пълна безсмислица. Прилагам без промяна (включително и цветова) популярния текст, като съм маркирал някои от по-страшните грешки в него, а коментарите ми са в скоби в черно. И не мога да спра да се възмущавам от това, че в България толкова често крадецът вика "дръжте крадеца". Аналогично в случая хора, имащи сериозни проблеми със собствената си грамотност, ни карат да се противопоставяме на отмяната на задължителността на неговото изучаване в училище (като за по-сигурно го правят и на латиница). Далеч по-логично би било да приветстват една такава промяна, защото явно от това, че те някога са го учили, не е настъпила някаква положителна промяна!


Подписвам се срещу този закон   ВАЖНО!!!!! ИНТЕРНЕТ ИЗВАДКА (каквото и да значи това): Става въпрос, че искат да отменят Българския Език (за много патриотично се смята да го пишеш с главни букви, но граматически изобщо не е правилно) като задължителен, т.е. държавата ни няма да изисква от гражданите си да знаят граматични и пунктоационни (много... граматическа грешка, а?) правила. Той пак ще се изучава, но няма да се изисква. Няма държава, която да не изисква от гражданите си, които са минали българско обучение (а коя друга държава изисква българско обучение), да не знаят книжовен език. Няма значение турци, роми, африканци, араби. Щом са граждани не трябва да се съобразяват със законите и правилата на държавата, в която имат гражданство (ама наистина ли не трябва? и защо без запетайка пред "те", което трябваше да е на мястото на грешното "не"?). Това е предложено от председателя на Комисията по образованието и науката (е запетайка де, не е толкова сложно) господин Лютви Местан (по народност турчин) (народност, националност... объркахте ме вече)! На 20 март е прието на първо четене без възражение. Защо не е казано по новините (запетайкааааа) никой си няма и на представа (туй "на представа" малко просташко звучи, таковата...). Апелирам всички, които имат българско самосъзнание (и пак запетайка) да подпишат петицията, защото иначе от България скоро няма да остане и следа. Това е скандално и не бива да се остави така. Моля пишете мнения и тук, но е важно да се подпишете в петицията, като не забравяйте да потвърдите после, (не, тук пък не трябва да има запетайка - сори!) чрез е-мейла Ви.

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html  
Нека да не позволяваме децата ни да не знаят книжовен български!

Изпратете e mail на повече приятели и познати.Нека подписката бъде подписана от повече хора и дано успеем да я подкрепим успешно. (след точката след първото изречение пък трябва интервал)
-------------------
(В транслитерираната версия нови грешки не са добавени, но самото използване на транслитерация, за да се разпространи призив за спасяване на българския език, ми се струва върховна гавра, сравнима с онова изписване - "az sam balgar4e, obi4am na6te planini zeleni")
VAZhNO!!!!! INTERNET IZVADKA: Stava vapros, che iskat da otmenyat Balgarskiya Ezik kato zadalzhitelen, t.e. darzhavata ni nyama da iziskva ot grazhdanite si da znayat gramatichni i punktoatsionni pravila. Toy pak shte se izuchava, no nyama da se iziskva. Nyama darzhava, koyato da ne iziskva ot grazhdanite si, koito sa minali balgarsko obuchenie, da ne znayat knizhoven ezik. Nyama znachenie turtsi, romi, afrikantsi, arabi. Shtom sa grazhdani ne tryabva da se saobrazyavat sas zakonite i pravilata na darzhavata, v koyato imat grazhdanstvo. Tova e predlozheno ot predsedatelya na Komisiyata po obrazovanieto i naukata gospodin Lyutvi Mestan (po narodnost turchin)! Na 20 mart e prieto na parvo  chetene bez vazrazhenie. Zashto ne e kazano po novinite nikoy si nyama i na predstava. Apeliram vsichki, koito imat balgarsko samosaznanie da podpishat petitsiyata, zashtoto inache ot Balgariya skoro nyama da ostane i sleda. Tova e skandalno i ne biva da se ostavi taka. Molya pishete mneniya i tuk, no e vazhno da se podpishete v petitsiyata, kato ne zabravyayte da potvardite posle, chrez e-meyla Vi.

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html   Neka da ne pozvolyavame detsata ni da ne znayat knizhoven balgarski!
 
Izpratete_e_mail na poveche priyateli i poznati.Neka podpiskata bade podpisana ot poveche hora i dano uspeem da ya podkrepim uspeshno.

Ми... какво повече мога да кажа! :-)

Както бяха казали французите, кралят е мъртъв, да живее кралят - та и ние след броени дни ще си имаме нов вътрешен министър. Редно е обаче отсега да кажем какъв трябва да е, за да не се радваме после и при неговата оставка. Разбира се, надали можем да очакваме някоя изключителна кандидатура, защото стимулът му при влизане в играта толкова късно (на това правителство му остава едва година от мандата) е минимален, но все пак не е все едно с каква слава ще си тръгнеш - една може да те отведе и по-нависоко, а при друга хората ще се оглеждат да не им доближаваш фонтаните.

И така, по какво новият министър трябва да е различен от досегашния?

Трябва да е по-малко зависим от алкохола. И част от историите за подвизите на Румен Петков в тази област да са били украсени, дори и само това, което безспорно се е виждало по телевизията, е достатъчно да направи този човек несъвместим с подобна сериозна длъжност. Увлечението по алкохола може и да не е престъпление, но след като не е разрешено дори и за една проста дейност като шофирането, какво остава за ръководенето на едно силово министерство!

Трябва да е по-възпитан. Определено управлението на едно силово министерство отива най-малко от всичко на един хулиган, а Румен Петков редовно се държеше като такъв, вероятно и поради причината, описана в предишния параграф.

Трябва да е по-умен, а когато направи глупост, да намери сили ако не да я признае, поне да я поправи тихомълком. Като трън в очите през цялото време на управлението му ме бодяха ненужно включените сини лампи на полицейските коли, с които, ако не се лъжа за дефиницията, трябваше да се "респектират престъпниците". Че за това време не респектираха никого, е повече от ясно, но поне ясно ги предупреждаваха кога пристигат. Доведоха и до пълно девалвиране на понятието "движение със специален режим" - полицейските лампи са измислени именно за това да показват разликата между полицаи, отиващи да пазаруват в супермаркета, и такива, преследващи опасни престъпници.

Трябва да се грижи за интересите на обществото, а не на партийно-финансовите кръгове, които контролираха предишния (и много други преди него). Още по-важно е да не е зависим от организираната престъпност, което май също беше проблем при досегашния министър.

Да успее да втълпи най-после на служителите на полицията, че те не са противниковия отбор на организираната престъпност, с която играят в един и същи шампионат, като каквито се изживяват те напоследък, а служители на обществото. Това означава, че за нормалните граждани, които не правят нищо нередно, те трябва да са напълно незабележими, когато те сами не пожелаят да им обърнат внимание, а когато на гражданите им е нужна помощта на полицията (било за да им помогнат при сериозен проблем или за да ги упътят някъде), трябва да го правят с пълното съзнание, че това е единствената причина да има изобщо полиция, а те самите - да са назначени на работа. Подобно отношение между полиция и общество е факт във всички нормално развити държави, крайно време е да се осъзнае и при нас.

Дали това, което искам, е възможно? Съмнявам се. И не защото на власт са комунистите, а защото сме в България. Но не пречи да показваме какво искаме - като има търсене, все някога може да се появи и предлагане.

Преди два дена написах цял постинг за един знак, който не знам кой от КАТ и с какъв акъл беше решил да постави на едно място, където всичко си беше прекрасно и без него. Ето го и цялото описание на проблема, който беше възникнал...

http://thomas.blog.bg/viewpost.php?id=171381

Ето и как изглеждаше знакът, причиняващ сериозно неудобство на цял Лозенец, оставящ хората с единствен изход в посока изток и юг - по Христо Смирненски и после през голямото задръстване на Семинарията:



Е, днес имам една хубава новина! Преди малко минах отново през същото място, където в неделя заснех "пресния" знак и почти не повярвах на очите си, като видях, че вече го няма.

Да, беше демонтиран. Не по най-често срещания начин, при който някой недоволен го е "врътнал" на 180 градуса, за да не се вижда. Не и по другия начин, при който остава само вертикалният стълб, но самият знак го няма. Със сигурност не беше и блъснат и паднал. Бетонната основа, в която беше монтиран (виждате я и на снимката), си изглежда съвсем здрава, нова и чистичка и само там, където е бил вертикалният стълб, се вижда една дупка. Напълно професионална работа, която вярвам, че биха могли да организират само от КАТ. Благодаря! :-)

Има една умна английска мисъл (или може и да е американска, не намерих нищо за произхода й)

If it ain"t broken, don"t fix it!
(ако не е счупено, не го поправяй).

Толкова пъти съм се убеждавал във верността й, особено при инсталиране на нови версии на софтуер, че само любопитството ми пречи да я спазвам в 100% от случаите. И все пак, когато човек "поправя" нещо здраво лично за себе си, си носи отговорността. Но когато институциите "поправят" нещо, което е едно от малкото, които си работят чудесно, влиянието на такава промяна се разпростира върху много хора и тяхното загубено време и нерви носи щети на цялата икономика.

И така, днес пак ще ви занимавам с КАТ и с това как се занимават да оправят нещата, които са си наред, а нехаят за други, които представляват проблем.

Всеизвестно е, че районът на Семинарията в София е проблемен по отношение на трафика през цялата активна част от денонощието, най-вече защото е почти единственият изход от района на НДК, хотел Хемус и Лозенец в посока Симеоново, Дървеница, Подуене и Сточна гара, пък е и добър начин да се излезе на Цариградско шосе, особено при алтернативата да се ползва ужасно натоварения бул. Евлоги Георгиев.

И все пак има и една алтернатива, която относително малко хора знаят, но за шофьорите, имащи често работа в Лозенец, е истинско спасение. Решението се състои в това точно над площад Журналист да се завие наляво по ул. Борова гора, след това още един път наляво по ул.  Митрополит Кирил и след това надясно се включвате безпроблемно по бул. Драган Цанков, точно където започва широката му част (вижте картата).



Точно това, последното кръстовище, видя няколко трансформации на правилата през годините. Дълго време там беше забранен десният завой нагоре по Драган Цанков, но беше разрешен левият. След това пък ненадейно знакът се смени с такъв, който разрешава само десен завой. Накрая, от около една година, настана пълно щастие, когато знакът беше напълно демонтиран и от Митрополит Кирил стана възможно да се прави и десен, и ляв завой по Драган Цанков. Като се изключи вечерният пиков час, когато колоната от колите, желаещи да излязат на Драган Цанков понякога стига до средата на Борова гора, през останалото време на деня това кръстовище извършва просто едно вълшебство, като дава възможност за бързо изнасяне от натоварения Лозенец и в посока Дървеница, и надолу към центъра.

И така - до днес, неделя, 9 март 2008 година. Някой явно е решил, че твърде отдавна не е поставял никакви ограничения на това място и е време пак да ни смени навиците. Нещо повече - този път, тъй като се разиграва четвърти вариант за това кръстовище, на което така и няма никакъв знак, забраняващ каквото и да е (както казах по-горе досега бяха изпробвани 1. разрешено само наляво, 2. разрешено само надясно, 3. разрешено и наляво, и надясно), този път се е наложило да сложат чисто нов знак, забраняващ влизането по ул. Митрополит Кирил надолу от кръстовището с Елин Пелин.



След поставянето на този знак единственият легален път от позицията, от която съм направил снимката, е наляво по ул. Елин Пелин (зелената стрелка) към площад Журналист, откъдето пък опциите са или надолу през ВИАС към Евлоги Георгиев (където е едно от най-безумните и невъзможни включвания в булевард някъде в София), или нагоре по Христо Смирненски към "тапата" на Семинарията.

Когато се правят промени в организацията на движението, естествено е човек да се запита с какво подобряват трафика.

Тази промяна решава само едно миниатюрно проблемче: поради паркираните коли в участъка на Митрополит Кирил надолу от Елин Пелин разминаването на колите, влизащи от Драган Цанков, с тези, излизащи на него, е малко притеснено, но далеч не невъзможно, докато при новата организация отиването от Драган Цанков нагоре към Семинарията ще стане просто песен. Така че в това отношение, на малкото, които влизат от тесния Драган Цанков към Семинарията или Лозенец, им се изписват вежди. Да видим обаче на кого му избождат очите в замяна:

1. На всички, които искат да излязат от Лозенец без да минават през задръстването на Семинарията и по Драган Цанков да се насочат към Дървеница, Младост чрез Цариградско шосе (светофарът на старата телевизионна кула се справя доста добре с този трафик и задръстванията там са рядкост), а също така и отиващите в посока Подуене, Сточна гара и т.н..

2. На всички, които искат да излязат от Лозенец в посока центъра. Излизането през Драган Цанков е сто пъти по-разумно, отколкото през Христо Смирненски през ВИАС и Строителния техникум, където ги чака истинското приключение на включването във вечно задръстения Евлоги Георгиев.

Ако поставим на везните облагодетелстваните и ощетените, съотношението ще бъде такова, че никой разумен човек не би поставил този знак, който обаче вече е факт.

И в същото време, докато КАТ прави тези никому ненужни промени, на съвсем друго място в София (на кръстовището на бул. България и бул. Тодор Каблешков, точно след бариерата на Била) някой под носа му е направил една "промяна", от която страдат абсолютно всички, тази промяна си стои там вече повече от седмица и КАТ не реагира.



Става дума за един рекламен надпис, рекламиращ намиращата се отсреща на Тодор Каблешков автомивка (никога не ходете там, щом правят такива неща), който е монтиран така на стълба преди светофара, че двете секции на светофара на нормалната височина се закриват почти напълно (виждате какво се вижда от тях там където е червената стрелка, при това снимката съм я направил от шофьорското място на нормална по височина кола, а от джип няма да се вижда и толкова).

Между другото, самият надпис е така "умно" поставен, че не върши работа на никого:

1. За излизащите от Каблешков към бул. България той е само едно бяло табло, което им закрива светофара (надписът е от другата страна).

2. Правещите ляв завой от България са заети да си гледат включването в най-десния край на булеварда, защото имат само една лентичка срещу 3 на излизащите, а и мивката само след няколко метра ще им избоде очите.

3. Идващите от Бояна по бул. България, ако са застанали в лентите за направо, също надали ще го видят. Ако пък са надясно, влизаме в точка 2 - т.е. самата мивка ще им избоде очите веднага след като завият.

4. Идващите отсреща по Тодор Каблешков също или няма да го видят, ако са надясно или наляво по бул. България, или ще видят самата мивка, ако продължават по Каблешков.

На всичко отгоре надписът е максимално подвеждащ, защото глави "Автомивка - ОТВОРЕНО", а всъщност работното й време е едно от последните неща, с което тази мивка може да се похвали, освен ако не кажем, че последното са цените й... А много се съмнявам и поставянето на този рекламен надпис да е направено с разрешението на общината, най-малкото защото надали някой щеше да им разреши да го поставят на точно това място.

Впрочем подобни рекламни табла, пречещи на светофарните уредби или пътните знаци, съм виждал и на други места из София. Но капак на всички подобни недомислици е кръстовището на Военна болница, където при идване от запад по бул. Акад. Иван Гешов, светофарът за левия завой е скрит от... пътните знаци, поставени на стълб точно преди него...

Нищо ново няма да кажа, ако изкажа мнението, че бТВ е една телевизия, чиято позиция е изтъкана от демагогия и е пълна с противоречия. Най-тъжното е, че ми се струва, че това не става просто по поръчка "отгоре" (или от запад), ами журналистите вътре са вече с толкова промити мозъци, че просто си вярват. Но така както си вярват, така предполагам и не си поглеждат в предаванията един на друг, от което пък вече лъсва цялата гнусота на несинхронизираните им опити да налагат своите позиции като официални и единствено правилни.

Да погледнем към три показателни предавания...

Великолепната шесторка. Много се изписа за нея. Някакви хора, на които не им е това работа, се мъчеха да пеят, карайки някакви други хора да плащат за SMS-и, за да гласуват кой най-малко не може да пее. Но както и да е - целта не е била състезание, ами да се съберат едни пари за едни деца, които имат нужда от тях. Хубаво - ама това си е чиста проба използване на чувствата на хоратар за да платят за нещо, за което всъщност вече са платили с данъците си (и които пари са си съвсем налични под формата на огромен бюджетен излишък). Както и да е - който поискал - дал. Оставям настрана и глупостта, дето мобилните оператори щели "да се откажат от печалбата си" - алооо, каква печалба бе, това да не е търговско начинание, та ще имате печалба, от която да се отказвате после? Или просто се издадохте, че всъщност е именно такова за много от участниците? Но така де, не са ми операторите темата сега... Накрая на Великолепната шесторка имаше много радост, сълзи от радост и пропаганда на великата телевизия и нейния принос за събирането на толкова много пари. С две думи, телевизията си направи един хубав помен (ПР) с чужда пита покрай правенето на добро.

Добре де, ама едни гадни българи после така да вземат така да турят прът в колелото на добрите намерения на Великата телевизия. Не искали били да гледат в квартала си нещастните деца, искали да ги пратят в планината/гората или където и да е, ама по-надалече. Ако всеки от нас си сложи ръка на сърцето, ще трябва да си признае, че и той не иска да живее в такъв квартал. Но обществената демагогия не позволява да си признаваме такива неща. Правят го само онези, на които им опре в кокала. Останалите пък ги хокат за това, че са нехуманни - главно защото всички знаят, че на чужд гръб и сто тояги са малко. Журналистите пък не само че ги хокат тройно, ами и специално на Николай Бареков и Анна Цолова в предаването "Тази сутрин" вчера, на 29 февруари, за малко да им излезе пяна от устата от възмущение. Добре че се удържаха само до малко викане и разтреперани гласове. Да ги пита човек какво ще говорят, ако някой предложи децата от Могилино да бъдат преместени в техния квартал. Много е лесно да пропагандираш, че трябва да бъдем добри и толерантни, когато не ти се налага на теб самия да участваш и когато не си лично засегнат от това да имаш ежедневен досег с подобно човешко нещастие.

Но да речем, че така мислят - така говорят. Въпреки че имам чувството, че са специално обучавани да мислят така, а не им иде отвътре. Приличат ми на един особен вид еничари на американската политическа коректност в толкова много случаи, сега просто беше върхът. Интересно ми е само защо не могат да приемат, че не всеки трябва да мисли като тях. Особено като гледам как иначе всеки ден понасят разни политици да ги лъжат в очите, да не им отговарят на въпросите или да пропагандират от собствената им трибуна неща, с които ясно се усеща, че те самите изобщо не са съгласни. Само че тогава се държат смирено, приемат да бъдат мачкани и изобщо не опитват така упорито да налагат своето мислене, за да не стане като с Иво Инджев. А сега, когато са се изправили срещу хора, които считат за по-низши от себе си и достатъчно безопасни, които имат различно от тяхното мнение (доколкото изобщо е различно от тяхното собствено, а не от официалната позиция, на която са длъжни да служат),  великите притежатели на единственото политически коректно мнение се чувстват длъжни да го налагат с викане и пяна на устата.

Какво обаче се случва с идеята, че трябва да приемаме различните и да сме толерантни към тях, когато дойде часът на Мюзик айдъл?! Ами стопява се като априлски сняг. Значи от една страна трябва да приемаме с любов в квартала си едни същества, които изобщо не знаят, не са знаели и никога няма да разберат защо са на този свят, както и няма да му дадат нищо, но от друга страна оплюването на някой, който си пее чудесно, но има няколко килца над чалга стандарта, отнася подигравки и бива изритан от великото шоу.

И така в един ден научаваме как всички, които не приемат различните (като в случая с децата от Могилино не става дума за хора с физически увреждания, които на мозъчно ниво са равни на останалите, а за нещо много по-страшно, което е тежко бреме за всяко общество), са фашисти или нацисти, а вечерта, когато Фънки или Чалгаджийката не искат да приемат в Мюзик айдъл някой, който не отговаря по визия на това, което те считат за идеал, те не са фашисти, а просто са куул.

Тръгнал Фънки да се присмива на кандидати за Мюзик айдъл, че са дебели, тръгнала фолк певица да им казва, че не могат да пеят, тръгнала бТВ да се кара на русенци, че са нетолерантни.

Двойни стандарти? Очевидно. В резултат за мен вече телевизия с името бТВ вече не съществува.

На пръв поглед тя беше една съвсем обикновена торбичка за повръщане в самолет, брандирана от наивен дизайнер, който формално е изпълнил предполагаемото изискване на възложителя върху нея да са поставени логата на обединения превозвач България еър / Хемус еър, българското знаме и информация за какво служи торбичката (на 3 езика).



Дори на пръв поглед си е свършил работата, въпреки че лично аз имам известно съмнение дали като сложиш тези лога върху нещо, в което ще се повръща, не се получава така, че пътникът, на който случайно му е станало зле, не ти казва без да иска "да ви повръщам на авиокомпанията" (или може би направо "на държавата").

Но може да значи и друго - нашите самолети возят толкова добре, че никой няма да си използва пликчето по предназначение. То от возене наистина може би не, но като си сваля масичката пред себе си и намеря някоя добре залепена и размазана дъвка, непочистена преди следващия полет, може и да ми се случи.

Но сега не искам да плюя по България еър / Хемус еър - в края на краищата съм по-скоро доволен от услугата, която ми предлагат в повечето случаи и продължавам да си ги ползвам най-редовно.

Мисълта ми е по-различна. Че занимавайки се с баналното (да си маркират "територията", т.е. да си брандират всяка вещ на борда), хората от рекламата на авиокомпанията са изпуснали една златна възможност да придадат на своето послание съвсем различен смисъл. Възможност, която България, и в частност София, най-щедро им предоставя всеки ден. Какво ми се случва да видя при едно минаване през града?



Сутринта, когато си излизам от гаража в блока, пред него виждам това. Да поясня, че става дума за елитен нов квартал. В деня на тази снимка там имаше само кутии от цигари, опаковки от вафли и малко тоалетна хартия, но преди няколко дена видях много трици (използвани от нечий хамстер),  преди това бях срещал руси къдрици от домашното подстригване на нечие дългокосо хлапе, а след Нова година - и цели две елхи, изхвърлени направо от балкона.



Почти до НДК, докато си карам по бул. България, утринната свежест се допълва от този строен комин, който бълва незнайно какво в самия център на любимата ни столица. Разбира се, той ми прави впечатление само когато пред мен не се намира някой зле регулиран дизел, който да ми направи проблема с чистотата на въздуха далеч по-личен.



Ето така пък изглеждат от доста време насам шахтите на моста на влюбените. Да припомня, че този мост видя много украсяване, много осветяване, фотоизложба от световна величина и още не едно и две мероприятия. И при всичките изсипани пари за култура (и реклама), не се намериха стотина лева за няколко решетки. Докато си се разхождаш по него замечтан (евентуално влюбен), по едно време нещо в теб се пречупва. Най-вероятно е глезен.



Но да не се занимаваме само с обществената мръсотия. Ето и малко лична. Вярно, в случая - езикова, а това в днешно време не се счита за голям проблем, защото не мирише. Пак съвсем близо до НДК някой си е поставил на таблото на колата този документ, на който пише "ОригиналА е в мен, крадЪт се". Всъщност от правописните мръсотии мога да напълня цял отделен пост, но хайде - друг път.



Насред китния и аристократичен столичен квартал Лозенец, на ъгъла на емблематичните улици Лозенец и Развигор, пред една доста известна обществена сграда, пък ме очакваше гледката, която виждате на снимката над този текст. Предполагам, че тази инсталация символизира победата на социализма над капитализма. Творецът е изобразил социализма като Москвич, а капитализма - като БМВ, премазано под неговата тежест.



Вечерта отивам в Метро да напазарувам малко сирена за фондю. Там попадам на едно сирене, на вида на което някой клиент не е устоял и го е захапал още на място. Но явно не му е харесало, затова го е оставил - може пък на някой друг да му хареса и да си го вземе. Случката само ми напомни за една предишна, пак там, в която някой беше разрязал една тетрапак кутия с натурален сок от литър, беше забол една голяма сламка в нея, беше си пийнал, колкото му се е искало в момента, и беше оставил кутията със забитата отстрани сламка.

Ако след цялата тази серия от красоти, които всеки от нас може да наблюдава всеки ден, край пътя човек види един билборд, на който пише

"България еър - ползвай при прилошаване",

определено ще го засърби паспорта и ще се втурне за билети!

А вместо това какво? На билбордовете им някакви самолетчета излитат от монитора на един лаптоп, хванат от дъщерята на шефа на рекламата, която някой фотограф, на когото са платили много малко, за отмъщение я е снимал така, че да прилича на баба си.

Нямам намерение да доказвам колко е героично да убиеш човек - мисля, че това е еднакво голямо нещастие и за убития, и за този, който е причинил смъртта му, освен ако не е било умишлено.

Българите обаче масово не могат да погледнат отвъд принципа "зъб за зъб, око за око" и това само показва колко сме далеч от цивилизоваността като нация. Споменатият принцип е измислен много отдавна, в едни нецивилизовани времена, и то с цел да се утвърди правото да се защитаваш и отмъщаваш, когато УМИШЛЕНО ти причиняват зло. У нас обаче, и то през 2008 година, той се приема безусловно и независимо от това как е причинена злината и дали в причиняването й е имало умисъл. Нещо повече, смятам, че и законите ни са доста изостанали в това отношение и само подклаждат и без това силната омраза между хората.

Защо изобщо трябва да се предвижда наказание със затвор за неумишлено деяние, още повече при първо провинение?! И изобщо не говоря само за Максим Стависки, който определено заслужава по-специално отношение заради това, което е направил за страната ни. Но за подобен случай дори не би трябвало да се налага да се прибягва до клауза от типа на "за специални заслуги".

Нима някой иска да каже, че с едно такова наказание на някой ще му стане по-добре? На роднините на убития? Надали. Може би ще се чувстват по-спокойни, защото по пътищата ще има един пиян по-малко? Глупости - и със, и без Максим, по пътищата на България винаги ще има предостатъчно нарушители. Прости, арогантни и безотговорни. И често такива, които няма и да съжаляват, ако сторят нещо подобно, нито пък ще се чувстват длъжни да помогнат на жертвите.

ОК, разумно е да се ограничи правото на хора с подобни сериозни провинения да продължават да могат да ги извършват - в този смисъл отнемането на правото за шофиране е съвсем в реда на нещата, включително и за дълъг период, както е в този случай. Но дори и да не му отнемат правото да шофира, смятате ли, че Максим Стависки някога ще посмее да кара пак по начин, по който може да причини подобно произшествие?! Абсурд. В този смисъл по-добре да бъдат пратени в затвора всички, които още не са убили човек - защото именно те си мислят, че това няма да им се случи точно на тях, пък и по теория на вероятностите шансът при тях е много по-голям.

Ефективната присъда със затвор е варварско и безполезно решение и е редно да бъде изобщо изключена като възможност, а не да бъде избягвана с цената на невероятни усилия. Много по-добре би било, ако всичките тези усилия можеха да бъдат насочени към това да се помогне на жертвите.

И сега, за всички онези, които може би още не са чели предишни мои мнения по темата и ще започнат да ми обясняват защо ги говоря такива:

• Не, не мисля така, защото не ми се е случвало да убият мой роднина - точно обратното.
• Не, не говоря така, защото смятам, че Максим е съществен, а жертвите му не са. И обратното да беше станало, щях да съм на същото мнение.
• Не, не пиша така, защото самият аз карам редовно пиян и искам законът да ме защитава - смятам, че подобно нещастие може да се случи с почти същата вероятност и на напълно трезвен шофьор.

Снощи пак ходих на кино. Където най-много обичам - в Арена. Френско при това (колко рядко се случва там да включват и такива филми в програмата). Филмът се казваше "Не казвай на никого" (Ne le dis a personne) и сигурно е най-слабо рекламираната премиера за последната година. Впрочем, като почти всеки европейски филм (някак си даже и българските се радват на много повече реклама, въпреки че рядко заслужават да се инвестира в тяхното рекламиране).

Добре, че залата беше малка, та двайсетината души в нея все пак правеха десетина процента запълване. Филмът беше много хубав, както и очаквах, след като бях видял рейтинга му от 7.4 в IMDB. Качествен трилър със заплетен сюжет, за какъвто и в Холивуд биха си мечтали. Може би обаче прекалено заплетен, за да го разбере тяхната масова публика, та сигурно затова е и останал да се прави в Европа. Филмът беше емблематичен и по отношение на това по какво се отличават европейските и холивудските филми. Ще опитам да дам основните точки. Очаквам и вашата подкрепа с още наблюдения за разликите...

1. Актьорите изглеждат като най-нормални хора. Мъжете не са с физиката на Супермен или Арнолд Шварценегер. Понякога, в моменти на върховна важност за живота им, успяват да надминат себе си физически, но не се отупват и да продължат невредими като спасителя на света Брус Уилис, след като са ги пребили. Задъхват се, когато ги гонят много дълго, накрая дори могат да преплетат крака и да се пребият от обикновено изтощение. При жените пък не се виждат само хубаво дупе и невероятни цици, нито лицата им приличат на свалени от корици на списания. Със сигурност можеш да срещнеш такива по улицата всеки ден, а в България - дори и доста по-издокарани.

2. Героите също приличат на най-нормални хора. Не са безгрешни, не са само добри или само лоши. Дори и ако са бандити, понякога стават добри и започват да помагат на някой съвсем нормален човек, може и с риск за "кариерата" си. Когато се издънят, даже им се налага да избягат, докато отмине бурята. Всички съвсем забележимо разполагат с някакви ограничения във възможностите си, точно като всеки един от нас.

3. Дори лентата, на която е сниман филма, прилича на една нормална лента. Дори подозирам, че създателите на тези филми нарочно използват разни филтри и "влошения" (обратното на подобрения) при обработката, за да ти създадат усещането, че гледаш нещо не през идеализиращите очи на могъщия Холивуд, а през собствената си любителска камера или може би бинокъл или дори просто око. Цветовете са умишлено ненапудрени, дори леко приглушени и изкривени, но създаващи максимално усещане за реалност на това, което виждаш.

Ако това дотук са предимства (за което много хора ще спорят с мен), европейското кино си има и сериозни "недостатъци". Както се изказа един от хората в публиката, докато здраво хрупаше пуканки, "Проблемът на тоя филм е, че не мога да разбера кой кой е". Това обобщава следните проблеми:

4. Героите не са типизирани, което ги прави по-трудни за визуално отличаване. Добрите не са с бели шапки, а лошите - с черни (както е било прието в уестърните) и ако прекалено силно хрупаш пуканки и отговаряш на всяко обаждане по GSM-а, докато си гледаш филма, можеш да изтървеш причинно-следствените връзки на това, което става на екрана. Главният герой не е висок, красив и снажен, а злодеят - дребен, як и грозен. Можеш наистина лесно да се объркаш, ако не следиш внимателно, защото и броят герои не е никак малък.

5. Действието е доста сложно и абсолютно нищо в целия филм не става случайно. Какъвто и дребен детайл да си забелязал, той по-късно се оказва важен и режисьорът ще те върне към него. Ако си го изпуснал, ще има да се чудиш откъде се е появил богът от машината (използван при древногръцките трагедии, за да донесе развръзката).

6. Големият екран, добрият звук и концентрираното следене на сюжета (по възможност без нищо за разсейване, дори и пуканки) са задължителни, за да можеш да се насладиш на детайлите. Допускам, че е необходимо и доста високо ниво на интелигентност, иначе може много бързо да се отегчиш. По тази причина Холивуд не прави такива филми, защото ще си загуби основната маса от зрители.

7. Специалните ефекти тук не се използват самоцелно. В целия филм май нямаше дори един мощен взрив, само малко преследване, зрелищно пешеходно пресичане на натоварена магистрала и една-две катастрофи, предизвикани от него. Въпреки това напрежението у зрителя е на такова ниво, че не можеш да заспиш, дори и да си много уморен. Значи имало и други, по-евтини начини да се поддържа вниманието. Ако перифразирам "не става само с гърмене, трябва и акъл".

Въпреки всичко, в един качествен съвременен европейски филм като този, не се забелязва недостиг на бюджет, няма претупани и недоизпипани моменти.

Тази вечер най-после се видях с време и тръгнах да си купувам елха и украса за нея. Не знам защо изобщо не ги забранят тези празници - поне у нас няма по-нервно време от навечерието на голям празник. Колкото по-голям - толкова по-нервно е. Какво предлага едно предколедно пазаруване в София?

Първо, колосални задръствания (подсилени и от малоумието, наречено Световна купа по сноуборд, което се организира на централния площад на София - една от малкото столици, която с има истинска хубава планина на 5 километра - все едно в Рио де Жанейро да решат да правят Световно първенство по плажен волейбол на централния площад, вместо на плажа)

Второ, изнервени клиенти навсякъде - тръгнали да харчат пари, но прекарали повечето време от деня си в чакане по задръствания, опашки за паркиране и блъскане по препълнените магазини.

Трето, уморени и нещастни продавачи, работещи като пълни идиоти, когато всички други си почиват (че и обикновено за смешни заплати). Да вметна, явно празниците стават и повод за смяна на работата - преди няколко дена слушах как една касиерка в голям магазин обясняваше на своя колежка, че напуска, защото са я сложили дежурна на 31 декември и на 1 януари следобед. Това пък неизбежно значи и много нерви за нейните работодатели.

Четвърто, наточени ценови брадви, замаскирани като коледни намаления :-)

И пето, за което всъщност ще говоря сега, търговци, които смятат, че могат да продадат всякакви боклуци, защото е празник. Хайде, към софийските молове единстевните ми забележки са, че цените са над европейските и че опитвайки се да изцедят всеки квадратен милиметър, като го превърнат в търговска площ, скапаха луксозната атмосфера и постигнаха навалица, достойна за "китайската палата" в Илиянци. Но поне техните сгради са добре проектирани и отговарят на всички норми за естетика, ергономия и комфорт и остават такива дори и когато са претоварени.

Обаче аз имах глупостта да отида на едно място, което напоследък доста ми хвалят като предлагащо голямо разнообразие и добри цени за коледни украси - комплексът от магазини преди Била на бул. България, състоящ се от магазините Jumbo и Sprider Store, в случая в Jumbo, който по принцип е магазни за детски стоки, но има и голяма секция за домашна декорация и коледна украса. Тук попаднах на нещо, пред което металните халета на Била, Кауфланд и Мосю Бриколаж приличат на петзвезден хотел, а селекцията на Метро напомня изискаността поне на Harrod"s в Лондон.

Сградата, в която се намират двата магазина, представлява апогей на грозотията, неудобството, липсата на вкус и е тотално антихуманна по замисъл и изпълнение. Убеден съм, че за да заработи този магазин във вида, в който го видях днес, са изръсени ужасни суми за подкупи, иначе такова архитектурно и строително безумие никога не би могло да бъде узаконено.

Чудя се откъде да почна описанието му...

Може би най-логично е от подземния паркинг.

Той е направен на принципа "видяла жабата, че подковават Мола". Та понеже моловете имат подземни паркинги, и тук са си направили такъв. Къде са разликите? Първо, надолу се слиза по клаустрофобичен коридор, който може спокойно да не стигне за по-едричък джип, при това се слиза под голям наклон. Второ, долу помещението не е особено голямо, освен това е много ниско и е претъпкано от коли, на които никой не е казал, че няма защо да слизат, защото място просто няма. Указателните табели са недостатъчни, режим на пропускане и някакъв контрол на трафика липсват напълно. Разбирам защо не са сложили нито един служител долу - той не би оживял, защото там няма и вентилация. Не съм убеден, че ако някой остане повече от 5 минути в този подземен паркинг, няма да се наложи да го изнесат на носилка. Само че няма и да има кой да го изнесе, така че ако изобщо някой ще го изнася, ще е най-добре да са направо хората на някоя погребална агенция. В крайна сметка клиентите не си намират място и тръгват нагоре, след като намерят изхода (поне към него тук-там има по някоя табела). Това "нагоре" прилича много на онази реклама, в която се показва колко може да катери и спуска по наклони Toyota Landcruiser. Не смятам, че съществува по-тесен и по-струмен изход от паркинг някъде в цивилизования свят. Колите издават ужасяващи звуци с форсираните си двигатели, за да тръгват след спиране по този наклон (с което бълват и купища отровни газове) и това се случва неперкъснато, защото накрая на ужасния наклон за капак на всичко има и някаква гърбица за прескачане. Истината е, че излезеш ли горе, изпитваш невероятно облекчение. Но после се оказва, че е било рано за него...

Намираш си някак място за паркиране над земята (евентуално насред булеварда, както е новата българска традиция) и влизаш в самия магазин. Тук е по-строго и от затвора, а може би и от ада на Данте Алигери. Още щом си си взел количка и си влязъл, разбираш, че връщане назад няма. Или по-точно, обърнеш ли се, прочиташ, че ако излезеш обратно, ще викнат полиция - това било само вход. Вътре е ниско, подтискащо, щандовете са така подредени, че между тях има точно по една количка разстояние и яко някой е спрял нещо да разгледа, трябва да се премести, за да минеш ти. Разликата между гъстотата тук и в Метро е като между хората на плажа на Слънчев бряг през лятото и през зимата. А както сигурно знаете, в Метро си е доста претъпкано.

В магазина не само е ужасно претъпкано, но и няма никакви указатели за разделите (т.е. изобщо не знаеш къде би могло да е това, което търсиш). За капак като че ли няма и нито един служител, когото да попиташ за нещо. И да е имало, явно са без униформи и реално не можеш да намериш никой, който да те упъти. Слизането от партерния към подземния етаж (откъдето е и единствения изход), става отново по едни тесен коридор, в който също не са пропуснали да подредят и малко стока, така че ширината отново да не надхвърля една количка. Сигурен съм, че с липсата на нормална проходимост за клиентите са нарушени куп правила за безопасност и съм сигурен, че ако в този магазин се случи някоя авария, примерно пожар, или дори само ако спре тока за няколко минути, резултатът ще бъде фатален за немалко клиенти на магазина. Поради специфичната му ориентация много от тези жертви ще са бременни жени, майки и деца.

Корупцията не е престъпление само защото някой е взел неправомерно пари - истинският проблем при нея е, че взелият парите позволява да видят бял свят проекти, които не би трябвало да се реализират никога, защото представляват опасност за много хора.

Третият очевиден проблем е, че всичките стоки в този магазин, без изключение са китайски (в лошия смисъл на думата), а етикетите са им са предимно на гръцки, което ми показва, че собствениците са гърци. Всъщност в това, че стоките са китайски, само по себе си не би имало нищо лошо, ако не бяха и безвкусни и зле подбрани. Т.е. те не са просто китайски - има и хубави китайски стоки, те са откровено едни от най-евтините и скапани китайски стоки. Очевидно и гърците, създали това гротескно подобие на магазин, са най-скапаните гръцки инвеститори у нас и истински срам за цялата гръцка бизнес общност, която като цяло се представя тук доста добре.

И така, ако някой иска да ме послуша, мога само да ви посъветвам да избягвате този магазин. Нямах нерви, време, а и не ми влизаше в плановете да проверявам дали организацията и качеството на обслужване в Sprider Store е на същото ниво, но съм почти убеден, че не може да е нещо различно. Но и да е, най-малкото ще трябва да ползвате същия паркинг и вероятно аналогична организация на вътрешното пространство...

"По-добре да замълчиш и да те помислят за глупак, отколкото да кажеш нещо и с това да разсееш всички съмнения"

Отправям предложение тази мисъл да стане официалното мото на blog.bg. Тя е на великия полски афорист Станислав Лец и ако всеки автор тук я имаше предвид, преди  да натисне бутона "Публикувай", любимият на всички ни блог портал ще остане такъв и в бъдеще време. Напоследък обаче количеството на постингите, казаното в които сигурно е скучно и за най-близките на авторите, определено е за сметка на качеството, а пък модерацията изглежда вече е поверена на спортния тотализатор.

Някога "Господари на ефира" беше едно много забавно и смешно предаване, което се усмихваше на грешките, които се случват в телевизионното ежедневие. Гледах го с удоволствие и заради забележителните водещи (само че имам предвид Васил Василев - Зуека и Малин Кръстев), и заради наблюдателността и острия ум на тези, които откриват и комбинират гафовете. Сигурно, дори и да не си го признавам и на себе си, и заради чара на адреналинките (ама пак ония, предишните) и въпреки шизофреничната камера, която танцува много повече от тях.

С удоволствие гледах и техните критични забележки в най-различни области от живота - и там имат добри попадения. Признавам и постиженията им в решаването на различни проблеми в обществото, както и изобличаването на различни шарлатани или измамници, въпреки че там вече опасно доближават границата, след която започват да изземват функциите на полиция, прокуратура и съд.
Историите със скрита камера, макар и любопитни за публиката, според мен често нагазват във води, в които някои "по-обикновени" хора (примерно румънски журналисти) биха били арестувани и поне заплашвани със съд, ако не чак и осъдени. Много неприятно е и това, че не просто заснемат и показват на широката публика разобличаващи материали, но си позволяват и да се подиграват и да унижават онези, които са разобличили.

Това като действие само по себе си не е лошо нещо (въпреки че законността му е малко съмнителна), но крие съществена опасност от включване на лични разбирания и пристрастия към обективната истина, които могат да доведат до нейното изкривяване.

Ярък представител на необективното отразяване е винаги глупаво хилещият се журналист с "будна гражданска съвест", по-известен като "Приятно ми е Мавриков", който съвсем скоро показа, че е тотално лишен от такт и съчувствие при гаврата над колегата си Николай Колев. Нееднократно заради негови лични пристрастия или обикновен популизъм, предаването си позволява да обвинява хора, които може би не са толкова еднозначно виновни. Яркият пример от последно време в това отношение беше нескрито обидното му отношение към туристическата агенция Mondo, имала нещастието да се окаже агент на издънилата се нискобюджетна авиокомпания German Wings, заради чийто провал някакъв брой пътници все още си чакат парите за билетите. Въпросите "кога ще им върнете парите", отправени към представителя на тази агенция, бяха типично джафкане по грешното дърво - тъй като агенцията е просто агент на авиокомпанията и е достатъчно пострадала от това, че се е доверила на грешен партньор, за да й висят на врата и хората, чиито пари просто са минали през ръцете й.

Но в последните няколко дни капката наистина преля. Да правиш сеир (и то във формат сериал) от личните драми на една слаба и нередовна студентка, която иска да мине незаслужено напред, и преподавател-коцкар със слаби ангели, при това чрез умишлено провокиране, е не просто грозно и неморално, а би трябвало да е и забранено. Лошото е, че в хора вече се включиха не само "Господари на ефира", но някак си и цялата Нова телевизия, а високоморалната Лора Крумова дори възмутено попита няколко пъти преподавателя за годините му, вместо да си гледа нейните.

Нека оплюването ми започне сега...

Опс, само още секунда! :-) Не защитавам сексуалния тормоз, само оспорвам правото на една телевизия да решава дали има такъв. Защото тя може да има причини и интереси да го прави спрямо точно определени хора и да се превърне в класически ловец на вещици.

На 18 октомври започна поредната игра на МТел - "88 коли за 88 дни". В нея на пръв поглед срещу SMS за левче бес ДДС получаваш шанс да спечелиш един от общо 88 автомобила Volkswagen Polo, по един всеки ден, като печелившият потребител се изтегля измежду участниците в играта през конкретния ден. За да се включи в играта, потребителят трябва да изпрати SMS на цена от 1 лев без ДДС, в отговор на изпратения за регистрация SMS участникът получава нов, който го уведомява, че трябва да изпрати втори с името си (още лев без ДДС). След като отговори, идва друг SMS с въпрос. Участникът трябва да изпрати трети SMS с отговор (пак за левче без ДДС). Ако отговори правилно, получава 10 точки.

И оттук нататък започва лавината. През няколко часа - SMS-и с напомняне, че с тия 10 точки си до никъде, затова продължавай да отговаряш на още въпроси. SMS-и с информация, че еди-кой-си вчера е спечелил едно Поло, а днес е твой ред. Следват и самите въпроси. От тъпи - по-тъпи. И домашната ти котка може да отговори, само има проблем да си изпрати SMS-а. Явно адресирани към най-младите хора, с умишлено небрежно-тъповат език.

Дори и да не отговаряш повече на въпросите, по няколко пъти на ден идват напомнящи SMS-и, а "откачването" от този механизъм е повече от сложно - на *88 съзаклятнически ти казват "ами получаваш SMS-и, защото явно си играл". Ти си признаваш чистосърдечно, но казваш и че вече не искаш да играеш. Обещават ти да те включат в черния списък на играта и ти си отдъхваш, въпреки че не е хубаво да си в черен списък по принцип. На другия ден обаче - пак напомняния. Вече леко бесен се обаждаш отново на *88, където ти казват нещо от типа на "ааа, вие за наденицата ли питате?!" (т.е. за играта де - но учудването е повече от странно, защото вчера сте говорили точно за нея и те точно от нея са обещали да те изключат).

Но както и да е - след като най-после "разбират" какво си имал предвид, ти казват, че трябва да се обадиш на 8888 (телефонът на самата игра) и там да поискаш да те включат в черния списък на играта. Обаждаш се. Обясняваш се още 2-3 минути (платени, но хайде да не се заяждаме за глупости), накрая и там "разбират" нерабираемото ти желание да не играеш ("ама защо, нали вече си играл!?") и ти обещават, че ще те включат в черния списък на играта. Звучи ти малко като заплаха, но какво да се прави - терминология - важното е, че поне спира тормоза.

Само че успешният край на играта идва само ако си твърд и упорит. Ако си по-комуникативно настроен или с хазартен дух, просто отговаряш. Една моя позната на 8 ноември, през нощта след рождения си ден, решила, че днес ще има късмет (защото е родена на осми, а играта е свързана с много осмици) и в продължение на 2-3 часа отговаряла. На всичко отгоре си мислела, че отговорите не струват пари, а се плаща само началното включване в играта. Разбира се, наивността не е извинение да не се плаща, но тъй или иначе след около 2 часа активна игра получила и един по-различен SMS - че е изчерпала 85% от кредитния си лимит едва на втория ден от новия месечен отчетен период, т.е. в този момент разбрала, че е опукала близо 170 лева за играта. И съм сигурен, че изобщо не е единствена.

Не ми се спекулира колко ли хора на ден се "изпържват" и похарчват суми, които изобщо не биха желали да похарчат, и съответно за колко лева МТел успяват да "продадат" един Volkswagen Polo. Като се има предвид, че МТел имат 5 милиона абонати, дори и само 1% от тях да се излъжат да пуснат средно по 10 SMS-а на ден, предполагам, че ще се окаже, че всяко Polo се продава на цената на Ферари, и то с всички екстри. В този смисъл нормалните хазартни игри за по-честни, защото при тях наградният фонд се формира в зависимост от приходите, докато тук наградата вероятно няма и 10% от сумата на приходите.

Интересно е децата на колко хора харчат неразумни суми всеки ден. Синът на приятел на моята "жертва" беше успял да направи почти 400 лева сметка от такива SMS-и само за няколко дни. Чу се и за други жертви.

Явно са били много, защото преди няколко дни комисията по хазарта (ДКХ) беше сезирала прокуратурата, че "Мобилтел" е организирал хазартна игра, без да има разрешение за това. Според съобщението служители на регулатора са извършили проверка в края на октомври и са установили, че играта "88 коли за 88 дни" е хазартна по смисъла на Закона за хазарта. В него е записано, че "залогът може да се изразява в увеличение в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка". Прокуратурата, доколкото разбрах, е проучвала, както могла, и е прекратила преписката.

Ето какво отговаря МТел по въпроса (публикувано на техния сайт като съобщение за пресата).

Промоцията 88 коли за 88 дни не е хазарт!
Уважаеми колеги, Нашата компания винаги стриктно е спазвала законите на страната и е пример в това отношение. Изненадани сме от спекулациите по отношение на промоцията „88 коли за 88 дни” и ви изпращаме нашето официалното становище, което съвпада с постановлението на Софийската районна прокуратура:
1. „88 коли за 88 дни” безспорно е една от най-успешните промоции на българския пазар, доказателство, че Мобилтел е иновативен лидер във всички направления и основната му цел е да предоставя най-високо качество на услуги на своите клиенти.
2. Целта на промоцията е популяризиране на SMS услугите и поощряване на лоялността на клиентите на Мобилтел.
3. По същността си „88 коли за 88 дни” е SMS игра тип викторина, която позволява на участниците в нея след показване на конкретни знания да спечелят награди.
4. Подобни викторини са популярни в много страни с по-развити пазари от българския и никъде не се считат за нарушение на закона за хазарта, защото имат познавателен елемент, наградите не зависят от постъпилите приходи, а са предварително закупени, условията за участие са напълно ясни, изпращането на SMS не се счита за залог по смисъла на хазарта, тъй като е в рамките на използваните досега тарифи на оператора и вида на промоцията не съвпада с определението на нито един тип хазартна игра, описани подробно в закона.
5. Позовавайки се на гореизложените факти, Софийска районна прокуратура постанови с постановление от 06.11.2007, че промоцията „88 коли за 88 дни” не може да се счита за хазартна игра и отказа да образува наказателно производство, като прекратява преписката.

С това съобщение иначе любимият ми мобилен оператор проявява неочаквана за мен безочливост:

1. МТел - знаете ли изобщо какво значи ПРОМОЦИЯ? Промоция означава да предлагате един продукт за известно време на ЗАНИЖЕНА цена, с цел да увеличите неговата консумация. Предлагането на SMS-и по лев без ДДС определено не може да се счита за промоция.

2. Популяризирате SMS услугите?! Те да не са нещо ново и непознато на нашия пазар? А как точно поощрявате ЛОЯЛНОСТТА на клиентите си с тази игра? Като ги лъжете, че имат шанс да им подарите лека кола? Ами нали по-умните ще сметнат много лесно какъв е шанса им, дори ако играта е съвсем честна, а по-наивните ще усетят по сметката си, че са дали много, а не са получили нищо?!

3. Викторина? Показване на конкретни знания? Отговорът на въпрос от типа на това дали Левски е революционер, полицай или футболист може ли да се счита за показване на знания? Не чух да е имало някой по-сложен въпрос. А и защо да слагате такъв, след като потребителят ще отговори само ако е сигурен, че знае верния отговор - затова за вас е най-добре той да е 100% сигурен, че знае отговора.

4. Познавателен елемент? Have a break (без шоколадче)! Предварително закупени награди? И колата с панделките пред бингото също е предварително купена, предполагам, но това не пречи бингото да се счита за хазарт. От друга страна, фишът в тотото е по-евтин от един ваш SMS, пък то се счита за хазарт. Ако случайно вашата игра не съвпада с нито една друга, описана в закона, значи има нужда от дописване на още игри в него.

5. Скъпи МТел, това, че имате добри адвокати, не ви прави невинни, поне не и в моралния смисъл на думата!

И за финал, аз разбирам, че за всичко някой трябва да плаща - и за бъдещата мобилност на номерата, и за по-евтиния роуминг в Европа, и за скъпите рекламни кампании, и за прекрасната изложба на Ян Артюс Бертран. Нещо повече, разбирам, че няма кой друг да плаща, освен клиентите на компанията. Но все пак в тази игра вие не играете честно! Използвате слабостите на "противника" и дори и да не нарушавате пряко буквата на закона (което също е малко съмнително), то все пак погазвате доста сериозно неговия смисъл.

От вчера, 10 ноември, в блог.бг е много модерно да се пише против комунизма. С него се обясняват и миналите, и днешните ни неуспехи. Той продължава да пречи на разни хора, нищо че и през 1989 година от него почти нищо не беше останало и нищо че от тогава минаха още 18 години, през които животът ни се промени тотално. Само че неговият призрак не им дава мира и дори и днес той като че ли им пречи да дишат. Познавам доста такива хора, много от тях "живеят" по форуми и блогове и непрекъснато занимават останалите с този свой... не мога да го нарека другояче, освен проблем. Чудя се с какво им пречи това "умряло куче", което те наричат комунизъм, та продължават и днес да му вадят нож! И май не ми хрумва друго (въпреки че рискувам да ги вбеся), освен че сигурно не се справят достатъчно добре след него и имат крещяща нужда някой да е виновен за техните недостатъчни успехи. Ама не върви да е виновен някой днешен, защото може да се обади и да докаже, че е невинен. Затова най-добре да е някой, който не може да се защити, примерно Тодор Живков. Или защо не - самият комунизъм!

Нека поясня. Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Нито пък някога съм бил или искал да бъда. Може би защото съм бил малко млад, за да имам време да се развия като такъв, а може би защото съм бил спиран от цивилни ченгета пред библиотеката на американското посолство, в която наивно бях отишъл да чета фантастичните романи на Айзък Азимов в оригинал, без да знам, че в очите на Партията това ще ме превърне в шпионин, за който "един ден, когато ми се отвори работа в чужбина, хората ще кажат, че не ставам, тъй като съм имал контакти с американското посолство и явно съм американски шпионин". А може би не са ми харесвали комсомолските събрания и не съм очаквал партийните да са по-интересни. Със сигурност помня, че слушах доста BBC и Свободна Европа, за да разбера как виждат другите нашия свят отвън. Не си спомням обаче някога да съм изпитвал някакъв страх от всичко това или да съм чувствал някаква заплаха или преследване заради тези си наклонности. Е, разбира се, признавам, че наученото от BBC и Свободна Европа не съм го публикувал в училищния вестник, но и за тогава, и за днес, с пълна сила важи правилото, че умният човек не казва всичко, което мисли.

И така, на мен комунизмът не ми попречи да трупам знания, да попивам култура и да се развивам в образованието си, и ако ме е лишил от нещо, то аз така и не съм го усетил. Нещо повече, не познавах и никой, за който да виждам, че е онеправдан или му се пречи на развитието. Съучениците ми бяха интелигентни, амбициозни, весели и повече или по-малко непокорни като всички млади хора. Може би някой и друг получаваше някакви привилегии или специално отношение, но съм сигурен, че днес подобни случаи в училище са много по-често срещани и по-драстични, като при това вече не става дума толкова за политика, колкото за най-груба проява на икономическо надмощие.

Освен, че не съм бил и не съм комунист, аз съм скачал наивно-искрено по митингите на СДС и съм мислел, че това, че Партийният дом гори, показва, че комунизмът си отива и че това е хубаво за всички нас. Помня и че плаках в нощта след изборите през 1991, убеден, че това, че комунистите си ги спечелиха по шампионски, е някаква мегафалшификация. Само че това си беше изборът на масата от българите, а даже и да е имало някакви нарушения, сигурно всички ще се съгласите, че те бледнеят пред днешното "демократично" пазаруване на гласове, на което стаханхме свидетели преди броени дни.

На моят дядо комунистите са му взели куп имоти и той е умрял беден и без да може да изпита никаква радост от това, което е създавал с десетилетия. Със сигурност те са виновни за неговия провален живот. Само че те надали са по-виновни с това, че са следвали разбирането на Партията за това кое е в интерес на народа, отколкото са виновни английските летци, които са разрушили къщата на другия ми дядо по време на Втората световна война, пък не се сещам някой днес да ги обвинява за тези "зверства". Просто в определени епохи хората вършат куп гадости срещу себеподобните си и това далеч не важи само за комунистите.

Всъщност комунизмът не е нищо повече от един неуспешен опит за развитие на обществото по различен от дотогавашния начин. Но изобщо не е най-неуспешният, който историята познава. И е просто част от нашето минало. Както всяка епоха, той е бил по-добър за едни и по-лош за други. Резултатите от него изобщо не са само негативни - да не забравяме, че количеството построени пътища през последните 18 години изобщо не може да се мери с това, което "комунистите" са построили за предишните 2 десетилетия, които искаме да запомним като толкова ужасни. Не може да се мери и качеството на образованието тогава и сега и все по-масовата неграмотност говори много в полза на комунизма и неговите ценности пред ценностите на консуматорското общество. Далеч по-зле сме сега и в областта на здравеопазването, културата и обществения транспорт. Освен това изобщо не бива да бъркаме обективния напредък на технологиите с "новия строй" като причина за подобряването на някои от аспектите на живота ни.

Това, което наистина пречи на развитието на ни и вчера, и днес, не е комунизмът. Пречат му самите българи. Българите, за които в училище ни надуват главата колко са трудолюбиви, а всъщност са много мързеливи и още по-крадливи. Българите, които държат не на това те да са добре, колкото на това останалите да не са по-добре от тях. Българите, които имат високи претенции към това, което получават, но не и към това, което правят за останалите. Българите, за които гостоприемството спрямо чужди и свои се състои главно в това да излъжат и прецакат "гостите" си. Българите, които и в елитни квартали на столицата през 2007 година продължават да си изхвърлят през балконите фасове, опаковки от вафли и всякакви дребни боклуци, защото улицата пред тях не е лично тяхна.

Ако наистина виновен беше комунизмът, 18 години щяха да ни стигнат да станем нещо съвсем различно. А то разликата днес е само в това, че сме малко по-богати, още по-мързеливи, много по-незнаещи и на всичко отгоре ако преди 20 години всеки мъж можеше да си оправи колата и всичко в къщи сам, то днес това е по-скоро изключение.

Тук няма да говорим за религия, а за обществени поръчки. И не за това кой печели обществените поръчки, а в случая за нещо на пръв поглед много по-незлобливо - що за заглавия им се слагат...

Абонамент и доставка на български, руски и чуждоезикови периодични издания за 2008г.

Дата на публикуване: 23.10.2007

Вид обявление: Услуги

Обявител: Университет за национално и световно стопанство

Описание: Абонамент и доставка на вестници и списания по обособени позиции, както следва: І - Абонамент и доставка на българоезични периодични издания за 2008 г.; ІІ - Абонамент и доставка на рускоезични периодични издания за 2008 г.; ІІІ - Абонамент и доставка на чуждоезични периодични издания за 2008 г.

Тук най-същественото е още в първия ред и е доразвито по-долу, в Описание...

И така, какво излиза според авторите - че езиците за България се делят на български, руски и чужди. Оттук по елементарните правила на математиката следва, че руския не е чужд. Но като не е чужд, явно трябва да е свой (роден). Но от друга страна него го няма в списъка на официалните езици за страната ни. Няма го даже и в списъка на официалните езици на ЕС, в който ние вече членуваме близо година.

Ама да не би руснаците пак да са дошли на власт? Не са го казали по CNN, значи надали... Или пък всичко проиузлиза от това къде е роден нашият премиер? Да де, ама и така да беше, пак няма логика - защото поръчката не е от Правителството, а от УНСС. А УНСС се свързва по-скоро с името на Иван Костов, отколкото със Сергей Станишев или дори Жан Виденов...

Дааа, толкова много следи са оставили "братушките" и толкова много навици не могат да се забравят вече близо 20 години...

С много възмущение след интервюто с режисьора Иван Добчев по БТВ тази сутрин.

Започвам с това, че може би всичко, което чух в телефонното интервю по БТВ (и после видях написано и в Стандарт), е само театър. Тъй като по принцип става дума за една пиеса... Но да допуснем, че е сериозно. Какво се е случило всъщност?

Пловдивският митрополит Николай е поискал (и постигнал) спирането на една още непоставена пиеса от афиша на Пловдивския театър. Пиесата е "Лазар и Исус", нейният автор е Емилиян Станев, а поставянето й на сцена е свързано и с честването на 100-годишнината на знаменития ни писател.

"Емилиян Станев е обсебен от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода." - това е мнението на митрополит Николай.

Според същия пиесата е "безцеремонно поругаване на евангелския текст, свързан с праведния Лазар и сестрите му Марта и Мария"

И тук аз питам, без да се интересувам от това истина ли говори църковният властелин, И КАКВО ОТ ТОВА, дори и да е истина?!

Как може през 21 век на Църквата да се дава право да се държи като средновековната инквизиция?

Никой не им пречи да си разказват приказките, никой не пречи и на хората, които искат да ги слушат, да го правят. Нещо повече - Църквата се ползва с благоволението на държавата във всяко едно отношение - никой не им закача имотите и не ги търси за данъци, политиците им се подмазват отляво и отдясно, получават медийно внимание винаги когато си поискат и т.н., и т.н.

Само че според мен те изобщо не си знаят мярката и отново започват да се бъркат там, където не им е работа. Първата голяма грешка на държавата беше това, че допусна религиозното обучение да се върне в училищата ни. Пълно безумие! Вече искат да го направят и задължително. Ако и това им позволят, това ни връща поне 100 години назад и зачерква целия прогрес! Сега започват да командват какви филми и пиеси може да се гледат. Утре ще кажат и че Земята не е кръгла и тогава вече ще дойдат следващите "комунисти", които ще ги натикат пак в миша дупка.

Защо Далай Лама не пречи с действията си на никого (освен на китайците, но не с религията, на която служи), защо дори католиците вече не налагат (с малки изключения) на света около себе си своите разбирания, а нашите православни бабаити напоследък се държат все по-неадекватно?!

Когато някой е казал, че човек не трябва да е по-католик от Папата, може би е имал предвид точно хора като митрополит Николай?

Разбира се, има и друга версия... Митрополит Николай заедно с режисьора на пиесата използва описаните по-горе привилегии на Църквата, за да направи мощен PR на новата постановка, а после си споделят успеха и  ручат заедно в петък постна шунка (направена само от чисто месце).

И като така и така навлязох в рекламата, някой има ли идея защо Българската православна църква не скочи срещу тази реклама, която очевидно й се подиграва!? А доколкото пък тази реклама гребе с пълни шепи от творчеството на бъгларски класици като Елин Пелин, няма да е лоша идея да се заеме и с тяхното забраняване - защо да спира само до Емилиян Станев, като има на разположение цялата азбука (да не говорим, че Елин Пелин ще го намери още на същата буква)...