Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150855 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Януари, 2010 г.

image

Както бях отбелязал в предишния си календар, между пътуванията и наркотиците има нещо общо и то не е в това, че наркотиците често се пренасят от пътници. Всички знаем за тях, че водят до пристрастяване, но почти никой от нас не е проверил това лично, докато за пътуванията го изпитах на собствения си гръб. В резултат на пристрастяването през 2009 година пътувах толкова много и толкова надалеч, че за този календар едно от трудните ми ре-шения беше не откъде да намеря 12  хубави изображения, с които да го направя, а как да оставя само 12 от 365-те най-добри мои снимки за годината, подбрани измежду 9,937-те кадъра, които съм заснел през 2009 г. в над 25 града в Европа, Азия и Австралия. Благодаря и на всички приятели, които ми помогнаха в избора с гласуване във Facebook за любимите си снимки от моята колекция. Целите албуми можете да разгледате онлайн на www.yankov.info/gallery.

image

Януари

image

Изглед от Kornmarkt към замъка Schloss Heidelberg, Хайделберг, Германия
Sony DSC-R1, 28.2 mm, 1/250 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

За посещението на Хайделберг разполагах с по-малко от един ден в паузата между две интересни изложения във Франкфурт и Болоня. За няколкото часа, които прекарах там, успях да се насладя не просто на поредния много красив немски град, а на един от най-забележителните като архитектура и исторически дух градове в Германия. Въпреки мразовитото време в Хайделберг можеха да се видят не само студентите, с които той е най-известен, но и учудващо много за това време на годината туристи, сред тях и впечатляващ брой японци, с които определено е трудно да се състезаваш, когато спортът се казва фотография.

 

Февруари

image

Панорамен изглед към града от Bratislavsky Hrad, Братислава, Словакия
Sony DSC-R1, 22.6 mm, 1/640 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

За посещението на Братислава си бях отделил един ден от поредното пътуване до Виена – достатъчно за първо разглеждане, още повече че градът е само на час с удобен автобус от Виена. В автобуса обаче забелязах, че макар и никога да не си забравям любимия фотоапарат, този път бях забравил да му заредя батерията. Според дисплея ми оставаше по-малко от час снимачно време, а трябваше да изкарам цял ден (при това неделен) и да заснема цял град – красив и пълен с история. В този студен ден разбрах, че мога да използвам енергията ефективно и успях да заснема близо 250 годни кадъра. Следващия път – повече!

 

Март

image

Фрагменти от фасадата на Duomo Cattedrale Di Santa Maria Del Fiore, Флоренция, Италия
Sony DSC-R1, 25.7 mm, 1/640 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Първото от близките до Болоня места, които бях запланувал да посетя тази година, беше Флоренция. За красотата на този град бях слушал достатъчно. И старите сгради, и руините от римско време, и световноизвестният покрит мост Ponte Vecchio бяха впечатляващи. Над всичко обаче изпъкваше катедралата с неповторимия си архитектурен стил, който, макар и нелогично за един католически храм, е видимо повлиян от арабската архитектура като цветова гама и орнаменти. Но никой не ме беше предупредил, че от уличното гише на сладкарничка в центъра ще си купя гофрета за 6€. Явно не само мома, но и град без кусур не може.

 

Април

image

Уютна винарна в тиха старинна улица на Ферара, Италия
Sony DSC-R1, 34.4 mm, 1/80 s, F4.0, ISO 320, Copyright © 2009 Стефан Янков

Ферара е малък италиански град с над 1300-годишна история. Както на много места в Италия, в него историята се усеща от всяка улица. Кратката ми следобедна разходка из града ми даде възможност да разгледам добре запазената средновековна крепост, катедралата, построена в началото на 12 век и още много интересни сгради и паметници. Остана ми време и за чаша вино в една скромна, но уютна винарна, където пих хубаво и ароматно червено вино, което беше сервирано в проста порцеланова кана с нащърбен ръб и чаша, която тук наричаме водна. Явно и в Италия важи поговорката, че хубавият кон и под съдран чул се познава.

 

Май

image

Лодки по канала Looiersgracht, Амстердам, Холандия
Sony DSC-R1, 17.2 mm, 1/250 s, F8.0, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Отдавна исках да посетя Амстердам (не заради тревата, вече казах, че моята дрога са пътешествията), но все не ми беше на път. Обаче в Австралия ненадейно получих покана за FESPA Digital, на която не можех да откажа. Летях за Амстердам само 2 дни след лудите две седмици в Азия и Австралия, така че престоят ми там мина малко като насън. Впрочем, от шестте драстични смени на часови пояси сънят ме подгонваше в най-нелогични моменти, но това не беше проблем в този  град, който и без това почти не спи. Красиви сгради, страхотни галерии, велосипеди, невероятен магазин за стари грамофонни плочи и много, много канали.

 

Юни

image

Изглед към Legislative Council Building и хотел Landmark Mandarin Oriental, Хонконг, Китай
Sony DSC-R1, 53.9 mm, 1/250 s, F7.1, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Ако има едно място на света, на което винаги се връщам с огромно удоволствие, това е Хонконг. За част от хората той е бетонна джунгла, за други – просто нещо китайско (казано снизходително), а и обективно погледнато този град с площ 1/1000 от тази на България и население колкото нейното, не е мястото с най-чистия въздух на планетата. И все пак там хората успяват да запазят историята и да живеят в бъдещето, да се грижат по впечатляващ начин за природата и парковете си, да поддържат невероятна чистота и да предлагат на гостите на страната изобилие, стил, качествено обслужване и възможно най-приятелско отношение.

 

Юли

image

Изглед към огряните от слънцето London Court Arcade и BankWest Tower, Пърт, Австралия
Sony DSC-R1, 14.3 mm, 1/400 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Започнал като почти неизбежна спирка по пътя ми между Хонконг и Сидни, Пърт ме изненада като едно приятно място, в което има какво да се види и снима. Впрочем, срещата ми с Австралия започна малко нестандартно – с прекалено параноично входящо сканиране на багажа и хотелски бус от летището, който не можа да запали, та го бутахме, и то без успех. За момент дори се замислих дали не съм сбъркал континента. Неочаквани бяха и ниските за началото на есента температури, но иначе всичко беше приятелски настроено към мен, а сградите съчетаваха стилно традиционна и нова архитектура. Видях и страхотен залез.

 

Август

image

Грандиозният концерт на U2 на 15.08.2009 година, стадион Уембли, Лондон, Великобритания
Sony DSC-R1, 29.2 mm, 1/30 s, F3.5, ISO 800, Copyright © 2009 Стефан Янков

Лондон вече е по-близо до София като време на пътуване, отколкото примерно Велико Търново, и далеч по-достъпен, отколкото Виена. А това е чудесна новина за някой като мен, който така искрено се наслаждава да бъде там по всеки възможен повод: концерт или мюзикъл, разглеждане на музеи, галерии и  забележителности, фотография, срещи с приятели или  вдъхновяващ шопинг. 2009 година започна за мен в Лондон с великолепен новогодишен концерт на Елтън Джон, а последния път се насладихме на впечатляващия с мащаба и техническото си съвършенство концерт на U2, който ще остави у всички незабравими спомени.

 

Септември

image

Залез в прозорците на небостъргачите в Darling Harbour, Сидни, Австралия
Sony DSC-R1, 37.0 mm, 1/250 s, F8.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Едно от интересните първи преживявания в това да бъдеш “отдолу” (down under, както наричат англичаните Австралия), е да установиш, че на обяд слънцето не свети от юг, а от север. Несъобразяването на нещо толкова логично ми струваше около два километра ходене в грешната посока при първото излизане от хотела – време, през което се чудех как може да е толкова грешна картата, по която се ориентирам. Иначе Сидни с всичките си красоти, въпреки че по странен начин те кара да се чувстваш в САЩ, имаше нужда от повече от трите дни, които му бях предвидил и определено имам желание да продължа разучаването му.

 

Октомври

image

Красиво осветена нощна фасада, сградата на Groupama Seguros, Мадрид, Испания
Sony DSC-R1, 17.5 mm, 1/50 s, F3.2, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Винаги съм знаел, че Барселона, Севиля и Гранада не са всичко, което Испания може да ми покаже. Знаех си, че ще има какво да се види и в Мадрид. И бях прав. Благодарение на една специална оферта на CSA, според която ако исках да летя само до Прага, трябваше да платя с почти 100€ повече, отколкото ако склоня след това да продължа до Мадрид, аз с удоволствие се отправих към толкова желаната дестинация и след три приятни и натоварени дни си тръгнах с куп приятни спомени и над 1200 кадъра във фотоапарата: изобилие от архитектура, история, паркове, ботаническа градина, зоологическа градина и даже аквариум.

 

Ноември

image

Нощна панорама на окъпания в светлина мегаполис, Токио, Япония
Sony DSC-R1, 35.4 mm, 2 s, F4.0, ISO 160, Copyright © 2009 Стефан Янков

Ако пък има място на света, от което очаквах повече, това беше Токио. Отидох там и защото ми е отдавнашна мечта, и защото ми беше почти на път на връщане от Австралия. Не ме разбирайте погрешно – градът е много приятен, в него има много неща, които си заслужава да се видят, техническото му ниво е впечатляващо, кухнята, градинарството и японското изкуство са неповторими. Аз обаче търсех нещо, в което Токио да превъзхожда всички други градове, но се оказа, че доста от тях вече имат по-модерни и красиви летища, влакове, метро и архитектура. И все пак беше невероятно преживяване – въпреки трите дни дъжд.

 

Декември

image

Изглед към кулата на Едуард III, замъка Уиндзор, Уиндзор, Великобритания
Sony DSC-R1, 37.5 mm, 1/1000 s, F9.0, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Посещението на замъка Уиндзор беше една от най-приятните ми еднодневни екскурзии извън Лондон. Самото градче Уиндзор е много симпатично, спокойно и зелено, с красиви паркове и атмосфера, изпълнена с история. Часовете, прекарани в замъка, са време, през което се научава много за историята на Англия и от което остават красиви спомени. Особено чаровна беше идеята при включването на аудио гида да чуеш лично обръщение от принц Чарлз, записано с неговия собствен глас (всъщност замъкът Уиндзор е официалната му резиденция). Престоят в Уиндзор приключи с приятен обяд в уютен ресторант, построен  през 14 век.

 

Бонус кадър

image

Цветен детайл от конструкцията на Tower Bridge, Лондон, Великобритания
Sony DSC-R1, 71.5 mm, 1/1250 s, F11, ISO 400, Copyright © 2009 Стефан Янков

Това беше един от онези редки моменти, в които фотоапаратът успява да превърне нещо ежедневно в изключително. Всеки може да разпознае прекрасно този мост по силуета му още от детските си години. И никой не обръща внимание на детайлите в конструкцията му дори и когато минава по него. А те са толкова уникални, колкото и самият мост. Чудесните цветове в тази снимка дължа на прекрас-ния ден (впрочем в Лондон сме имали почти само прекрасни дни и като атмосферни условия, и изобщо) и на моето любимо Sony DSC-R1. Една от любимите ми снимки за 2009 година.

 

Пътешествията ми през годината бяха възможни благодарение на професионализма на екипажите на следните авиокомпании:

image

Хартиеното издание на Пътешественик 2010 във формати Компакт и Елит беше отпечатано във Вертикал-7 ЕООД по истинска фотографска технология върху фотохартия FujiColor на голямоформатен фотографски принтер ZBE Chromira 50. За повече информация посетете в интернет: www.vertinet.com

Фотография и дизайн: Стефан Янков
Фотография на корицата: Дона Златанова

image

image
Категория: Туризъм
Прочетен: 3529 Коментари: 4 Гласове: 4
Последна промяна: 29.01.2010 13:53
Успях да открия чисто математически каква е причината за отношението на Бойко Борисов към Сергей Станишев.

От доста време насам виждаме, че Станишев е оправданието на Бойко за всичко, което той не успява да направи. Математически това може да се формулира така:

Станишев = Оправдание (за Борисов)

От друга страна, всички знаем мисълта "Опрадванието е като задника - всеки го има". Това можем да запишем по следния начин:

Оправдание = Задник

Оттук като приложим свойството транзитивност между двете равенства, излиза, че е вярна и формулата

Станишев = Задник (за Борисов)

Което и обяснява защо се отнася към него като към такъв още преди да дойде на власт.
Категория: Забавление
Прочетен: 3405 Коментари: 2 Гласове: 1
От много десетилетия у нас снегът по няколко пъти в годината изненадва местните власти и службите по почистването.

Тази порочна практика не се повлия нито от падането на комунизма, нито от многобройните смени на правителствата през 20-те години на прехода, нито от Бойко Борисов - кмета, даже и от Бойко Борисов - премиера.

Плановете на снега бяха трудни за разкриване, а злодеянията му - по-трудни за предотвратяване дори от отвличанията, извършвани от Наглите, на които беше сложен край след няма и две години.

Вчера обаче Столична община успя да изненада снега по чисто нов метод - чрез засада.

Снощи около 21 часа, когато може би още и облаци нямаше в небето, точно до кръстовището на Евлоги Георгиев и Христо Смирненски забелязах да го причакват със зареден догоре камион с пясък с включени светлини за специален режим на движение. Сигурен съм, че той не е бил и единствен.

При такава сериозна подготовка снегът просто се отказа от това да си хаби енергията да вали, да направи поледици и да създава затруднения на софиянци в сутрешния трафик - нещо, с което много успешно се беше справял вече два пъти през този сезон.

Впрочем според нашите метеоролози, а и според много сериозни световни метеорологични сайтове, очакванията за сняг в София към сутринта на днешния ден бяха за по-малко от сантиметър снежна покривка, и то с вероятност от около 40%. За разлика от утре, когато вече единодушно се очакват около 7 сантиметра.

Интересно ми е дали снегопочистващите фирми ще запазят ентусиазма си до утре сутринта, когато вече почти сигурно ще има какво да чистят, или до утре настървението им за яростен отпор на стихията ще прегори, умората от ненужно прекараната безсънна нощ ще ги налегне и ще го оставят да победи за пореден път.

Интересно ми е и колко ни е струвала тази засада, защото тези неща не стават без пари, доколкото разбирам от практиките при публично-частните партньорства.
Категория: Политика
Прочетен: 6830 Коментари: 8 Гласове: 4
Честно казано, не съм очаквал толкова успешно самозакопаване на Румяна Желева на изслушването й пред комисията по развитие на ЕС! Нейният провал там може да се окаже и първият забит пирон в ковчега на "успешното" управление на ГЕРБ. Не съм имал доверие в нея още от самата й поява в политиката, още повече че едно от първите неща, с които се изяви, беше назначаването за консул в Чикаго на скандалната Лила от Външно министерство, прочула се с качените лично от нея разголени снимки в интернет, да не говорим за не особено ясното й минало, което, няма какво да се лъжем, е изключително важно за един политик, особено пък ако той има амбиции за международна кариера на толкова високо ниво.

Оттам нататък обаче изглеждаше, че тя тръгва нагоре. Бойко Борисов я обяви за бъдещият български еврокомисар, последваха умерени медийни изяви, включително и успешно участие във ВИП денс, където тя се показа като човек с воля и хъс да се учи бързо (в случая на танци, но който може да усвоява бързо едно нещо, сигурно може и много други). Някъде на заден план обаче се е задавал и големият й провал, само че повечето от тези индикации ги забелязахме чак след него. И то докато и Желева, и Бойко Борисов се държаха все едно че тя вече е еврокомисар.

Можем да започнем от почти комичното заглавие на нейния постинг в нейния блог в blog.bg - "Да се състезавам с конете към Брюксел". После беше интервюто пред бТВ, в което Желева каза, че като еврокомисар ще се занимава с "всякакви наводенения, цунами и други...", което беше допълнено от водещата на новините със забележката, че "от геофизичния институт на БАН припомниха, че последното голямо цунами на територията на Европа е било през 1755 година в Лисабон". Посредствено-наивна беше и видеовизитката на кандидатката за еврокомисар: Желева седи и разговаря с някакви хора във виенска сладкарница Пролет, Желева позира на заседателната маса в кабинета си, като води видимо нагласен разговор с четирима мъже, Желева играе тенис (какво ли пък трябва да покаже това!?).

Разбира се, всичко това нямаше да има никакво значение, ако самата Желева не беше потресла комисията по развитие на Европейския съюз с умело забъркан микс от съмнително минало (а вероятно и настояще), слаб и грозен като произношение английски език и очевадна некомпетентност по доста въпроси, пряко свързани с бъдещите й професионални задължения.

В този смисъл може да се каже, че Антония Първанова направи услуга и на Желева, и на Бойко Борисов, и на всичките им почитатели, като им даде нещо толкова нужно в този тежък момент - ОПРАВДАНИЕ за провала. Вярно, както гласи един виц, оправданието е като задника - всеки го има. Но точно тогава те някак си го нямаха и именно това, че български депутат в Европейския парламент обърна внимание на неистините около конфликта на интереси, които Румяна Желева пробута вече и на европейците (а като не успя, опита по изключително наивен начин да смени темата), им даде шанс да обяснят откъде е дошъл големият провал и срам.

Бойко Борисов каза в интервю веднага след позорното изслушване, че случаят бил доказателство за верността на вица за българския казан в ада. Само че не е това точният виц. Ситуацията напълно се описва с друг виц - "На калпавата ракета космоса й е крив".

Според политиците от ГЕРБ Румяна Желева нямало да бъде отхвърлена, защото е тотално неподготвена за тази длъжност от всяка гледна точка (впрочем самият Бойко Борисов не можеше да каже нещо по-закопаващо я от "има много по-трагични еврокомисари"). Не, тя нямало да стане комисар, защото била ПРЕДАДЕНА от свой сънародник.

Впрочем какво ни учудва в тази реакция? Нима и на ГЕРБ още от първия ден, та и до днес, не им е криво я предишното управление, когато става дума за бюджета или магистрала Тракия, я снеговалежът в София, който всеки път започва в най-неудобния за чистене час, та само да плащат, без някой всъщност да чисти!?

И какво изобщо значи ПРЕДАДЕНА?! Предаден от свой сънародник е бил Левски, защото се е борел за освобождението ни от турско робство, а някой го е издал на нашите ВРАГОВЕ и така го е лишил от възможността да продължи борбата. Да виждате нещо общо между това и "предаването" на Румяна Желева от Антония Първанова? Европейският съюз нашите врагове ли са? Румяна Желева за нашата свобода от игото на Европейския съюз ли се бори или за своята кариера и богатство (и тези на своя "вожд")? Нейният конфликт на интереси наше тайно оръжие в справедливата борба срещу европейските тирани ли е било?

Трябва да си много извратен, за да кажеш, че е лошо да се бориш срещу лъжата и за това политици на отговорни постове да стават колкото се може по-чисти и качествени хора! Както и за да кажеш, че българите трябва да се подкрепят само защото са българи, без значение дали заслужават подкрепа. И всичко това се случва в началото на второто десетилетие на 21 век, когато не само че светът е глобализиран, но и ние вече сме равноправна част от Европейския съюз. Не, Ганьо продължава да вижда във всичко свои и чужди и винаги иска да прецака чуждите, за да уреди своите! И е напълно убеден, че и другите правят така, с което и си обяснява защо те са напред, а ние - на опашката.

Не мога да кажа, че ме е срам, че съм българин само защото и Румяна Желева е българка и като такава очевидно излага България много сериозно. Аз нямам никаква вина за това, че тя е била издигната като наш кандидат - срамът трябва да си го бере този, който я е харесал и й е поверил подобна отговорност. Истински ме е срам обаче от пещерния патриотизъм, на който ставаме свидетели всеки ден!
Категория: Политика
Прочетен: 1860 Коментари: 0 Гласове: 6
Не знам помните ли оня виц, в който един човк дошъл със съпругата си при психиатъра със страното оплакване, че винаги, когато е в спалнята, вижда под леглото си голям зелен крокодил.

- О, това е познат синдром - успокоил го лекарят - можете лесно да го преодолеете с автотренинг. Важното е да си повтаряте непрекъснато "няма никакъв крокодил, няма никакъв крокодил". След две седмици елате на контролен преглед, но смятам, че дотогава всичко ще се е оправило.

Изминали двете седмици, човекът дошъл отново при психиатъра и той го попитал:

- Е, как сте днес, изчезна ли вече крокодилът?
- Ами докторе, определено следвах вашия съвет, много пъти си повтарях, че няма никакъв крокодил, дори вярвам, че няма никакъв крокодил, обаче колкото и да си го повтарям, продължавам да го виждам!
- Нищо, няма да се притеснявате, понякога тези неща не стават чак толкова бързо. Продължавайте по същия начин и ще видите как скоро крокодилът ще изчезне! Елате отново на контролен преглед след две седмици.

Отишъл си отново пациентът, но след две седмици не се появил на прегледа. Лекарят си казал, че явно човекът се е оправил и затова е решил, че няма за какво повече да идва. Минали много месеци и един ден случайно срещнал съпругата му на улицата:

- Е, как е вашият съпруг, явно проблемите с крокодила му се оправиха. Не дойде на контролен преглед и изобщо не ми се обади повече...
- А, не, докторе. Не се оправиха. Малко след втория преглед при вас го изяде крокодилът.

Дотук с вица, а сега нека се върнем към реалността.

Днес пътувах с колата час и петдесет и две минути от дома до офиса (нормално взимам това разстояние в този час за 15, максимум 20 минути), и то при положение, че навън има по-скоро следи от сняг, а не истинска покривка. За сметка на това обаче почти по всички улици, по които минах, имаше тънък лед и беше невероятно хлъзгаво.

Точно както и при първия сняг малко преди Коледа, никъде по улиците не личи снегопочистващите фирми да са направили нещо, а това, че шофьорите в задръстванията са по-спокойни и по-толерантни, отколкото са били в предишните години, според мен това се дължи изцяло на кризата - просто нямат толкова важни неща, за които да бързат. Но иначе положението с почистването не е било по-зле никога досега - дори и при кмета Бойко Борисов, който също използваше главно силите на природата, за да се справи със снега по софийските улици.

За сметка на предишните случаи обаче, днес по медиите - и по телевизията сутринта преди да изляза, и по радиата, които слушах по принуда, докато бях на пътя, не се казваше абсолютно нищо за това, че има голям проблем, за това къде са непреодолимите тапи и как човек може да си подобри поне малко положението, като опита да ги избегне. Нищо. Дарик (считащ себе си за информационен лидер) повече от час разискваше възможно ли е и по какви методи най-лесно може да стане отказването от цигарите. Радио Фокус бегло споменаваше в новините, че движението в столицата се извършва "при зимни условия", и то след като преди това ни уверяваше, че още от снощи снегопочистващите фирми са излезли и са започнали да обработват стръмните участъци и мостовете, за да осигурят проходимост на градския транспорт, който пък изоставал от графика си с някакви си 15-20 минути. Като гледах с колко "изостават" леките коли и как по пътя имаше и спрели насред платното и свалили пътниците превозни средства на градския транспорт, нещо не бях склонен да им вярвам, но все пак те бяха най-близо до истината. Всички останали наблягаха само на музиката.

Е, нямате ли чувството, че живеем във вица за крокодила под леглото!?
Категория: Политика
Прочетен: 3331 Коментари: 3 Гласове: 3
Дойде и този момент - Bulgaria Air отново да ме впечатлят с добра оферта в последния момент преди полета, да имат и повече от удобни дати и часове на полетите за дестинацията, която ме вълнува, и да си купя отново билет от тях, при това онлайн, при това безпроблемно (макар и малко дървено с този EPay и твърде бюрократично с всичките данни, които ми искаха при покупката - нещо, което не прави нито една друга авиокомпания, която съм ползвал).

Но не за това ще ми бъде разказът.

Винаги, когато летя с нашия национален превозвач, изпитвам някакво смесено чувство. От една страна - самолетите са си хубави (а този път бяха направо прекрасни), техническата история на полетите (track record) на авиокомпанията е завидна, пилотите са истински професионалисти и начинът им на каране радва сетивата, обаче човек така и не може да се отърве от мисълта за оня виц, в който стюардесата попитала пътника:

- Господине, за вас обяд?
- А какъв избор имам?
- Да или не!

Не че вицът е далече от истината - в края на краищата в Bulgaria Air всички получават сандвич от влажно рехаво бяло сусамено хлебче с кашкавал, някакво свинско филе и струва ми се, маргарин, и шанс за нещо различно пътниците имат само ако са си заявили специално меню още при купуването на билета (при останалите авиокомпании поне чуваш въпрос от типа на "шунка или сирене", което автоматично урежда повечето проблеми на мюсюлмани и вегетарианци, без да им се налага да предявяват някакви специални претенции). Но всъщност менюто на авиокомпанията не е чак лошо - например по отношение на напитките то даже превъзхожда доста от европейските авиокомпании, които напоследък масово спестяват от лекия алкохол, който преди беше типичен за всички нормални авиокомпании.

Но всъщност и за това няма да говоря днес.

Ще говоря донякъде за малко наивното им отношение към сигурността, и далеч повече - за най-големия проблем на техните полети - българските пътници.

И така, случка първа, или допустимо ли е да се правят компромиси със сигурността на полета.

30 декември 2009 година, следобеден полет за Лондон, запълнен самолет, всичко върви по график и петнайсетина минути преди излитането всички пътници са вече на борда на самолета. Тече стандартната българска борба за това всеки да заеме колкото се може повече място в багажното отделение над главите ни (и да си сложи така багажа, че за тези след него да е трудно да намерят място и за своя багаж). Вследствие на тази борба из салона има някакво хаотично движение на хора, които спокойно могат отдавна да са по местата си, но тъй или иначе нещата все още са в рамките на нормалното. По време на това хаотично движение ми прави впечатление, че насред нормално облечените хора на борда имаше и един малко по-нестандартен типаж, който си мислех, че принадлежи на миналото - едро телосложение, къса черна коса, която показва нагънатия като кожа на шарпей врат, къса тениска, която показва част от тлъстинките в зоната около кръста и... долнище на анцуг. Мина и изчезна нанякъде, така че дори го и бях забравил за миг.

Спомних си го, когато чух стюардът да говори на дамата зад мен нещо такова: "Извинявайте, забелязахте ли дали едрият господин, който седеше до вас, имаше и друг багаж, освен този, който си взе със себе си, че той се отказа да лети и слезе от самолета?"

Като чуя такова нещо броени дни след историята с неуспешния атентат в Детройт, определено ушите ми се наострят, въпреки че спокойно може да се каже, че съм от хората, които изобщо не се страхуват да пътуват със самолет. Но едно е да не се притесняваш от това какво ти е приготвила съдбата, съвсем друго - да си безразличен към един несериозен поглед към сериозен проблем.

Отговорът на дамата беше нещо от типа на "Ами май не", но от тона (а и по логика) мисля, че това не значеше нищо, освен че дамата изобщо не е обърнала внимание нито с какъв багаж е дошъл човекът, нито с какъв си е тръгнал. Да не говорим, че не мисля, че тя изобщо имаше идея, че той ще си ходи, та да го гледа с какво тръгва напред в салона.

Стюардът обаче видимо хареса отговора и замина към предната част на самолета. Аз почаках 2-3 минути, за да видя какво ще се случи, но не изглеждаше да се случва каквото и да е, затова реших, че са дошли моите минути. Отидох при него и започнахме следния диалог:

- Извинявайте, случайно дочух разговора ви с дамата зад мен, и това което чух като отговор, на мен изобщо не ми хареса.
- Защо, какво имате предвид?
- Ами някакъв човек си е тръгнал от самолета преди той да излети, като преди това е влязъл в него с неизвестно какъв багаж, а вие се задоволявате с отговора на жена, случайно седяща до него, която надали изобщо му е обърнала внимание, и която при това отговаря с "май".
- Е добре де, какво повече искате да направим?
- Е как какво повече!? Ако това беше в САЩ, сега всички пътници щяха да са свалени от самолета с ръчния си багаж и да си го разпознаваха. Но да речем, че това е прекалено драстично и бихте могли просто да помолите всеки от пътниците да си разпознае ръчния багаж на място и да видите дали ще остане нещо, което никой не знае на кого е.
- Ама няма от какво да се притеснявате - чекираният багаж на пътника ще бъде свален, а ръчният е минал на скенер, така че дори и сега да се намира в самолета, в него не може да има нещо опасно.
- А да се сещате, че и ръчният багаж на нигерийския студент при неуспешния атентат в полета за Детройт преди няколко дни също беше минал на скенер и в него не беше открито нищо опасно!?
- Тъй или иначе, аз и вие не ги решаваме тези неща, има си процедури, а пък крайното решение винаги е на командира на полета.
- Значи искате да ми кажете, че командирът решава дали да пристигнем живи!?
- Разбира се!

Тук погледнах доста въпросително-невярващо. Не вярвах, че някоя процедура може да гласи "попитайте съседа на слезлия пътник дали случайно не е видял имал ли е той и друг багаж, освен онзи, с който всъщност изобщо не го е видял да си тръгва и ако той ви каже, че май не е имал, значи всичко е наред". И второ, струваше ми се малко глупавичко командирът да решава дали ние ще живеем. Да не говорим, че е глупаво да го решава дори и за себе си, ако го прави по време на работа ;-)

- А вие всъщност информирахте ли го?
- А вие как мислите! (наистина не бях забелязал да е ходил до пилотската кабина, но може и да съм пропуснал).

Към нас вече се бяха присъединили и две стюардеси и любопитно слушаха какво си говорим, а аз реших, че вече съм казал достатъчно и е време да си седна обратно на мястото, за да видя какво ще се случи по-нататък.

След 2-3 минути се оказа, че не съм говорил напразно и признавам, че бях много доволен от реакцията. Точно онова, което препоръчах - разпознаването на ръчния багаж от страна на пътниците на място в кабината, беше проведено като процедура, отне не повече от 5-6 минути общо, а накрая дори получих нещо като отчет от кабинния състав. :-)

Опасен "забравен" багаж нямаше - явно човекът си беше тръгнал след някое телефонно обаждане и не ми се спекулира какво биха могли да са му казали, та да се откаже да лети, но във всеки случай причината за тръгването му не е била в това, че смята да взриви самолета с нещо, което е оставил в кабината. Но това, което имаше значение, беше че и онази вероятност не може да бъде изключена, преди да се направи описаната проверка.

След това полетът премина великолепно, както и можеше да се очаква при този самолет и тези професионалисти в пилотската кабина, с които знам, че винаги разполагаме.

Разбира се, излишно е да казвам, че след кацането нетърпеливите пътници само чакаха самолетът да понамали, и въпреки че е по средата на пистата и изобщо не е паркирал, станаха и започнаха да си вадят багажа, за което моментално бяха сритани от стюардесите. Но това не изненадва никого - подобно поведение е характерно за нашите пътници, когато летят дори и с други авиокомпании, какво ли остава - когато си се чувстват на своя земя - в Bulgaria Air.

И с това плавно ще преминем към случка втора, или как българските пътници са най-лошия елемент от обслужването на Bulgaria Air.

Когато предлагаш някаква услуга, ти не можеш да си избираш клиентите. Това е факт. Но определено можеш да ги караш да спазват някакви правила, които да гарантират, че останалите ще могат да се наслаждават на качествена услуга, а и самият ти няма да се провалиш, което в случая на авиокомпания в най-лошия случай може да означава да убиеш много хора.

И така, за какво говоря?

Този път ще се спра на полета на връщане от Лондон при същото ми пътуване, вече на 2 януари от новата, 2010 година.

Определено няма да говоря за това, че полетът закъсня с 3 часа и 15 минути - това се случва - особено при режима, в който се ползват самолетите при повечето авиокомпании в последно време, те са същински совалки, и ако един полет в началото на деня закъснее, всички след него също закъсняват, често и още повече, заради начина, по който летищата обслужват самолетите. Няма да говоря и за храната - при нея разлика нямаше, пък и тя далеч не е толкова важна, колкото доброто кацане.

Ще говоря за една пътничка, която седеше от лявата ми страна и която с поведението си беше срам не само за Луи Вютон, чиито дамска чанта и малко куфарче носеше със себе си, но и за авиокомпанията, чиито правила нарушаваше и с която на практика се подиграваше. Разбира се, когато един човек се държи неуважително, това е срам за самия него, стига той да е способен на подобни усещания. Но когато този, чиито правила се нарушават, приема това с лека ръка и го оставя да ги нарушава, това е срам за него и обида за останалите клиенти, които спазват правилата.

ОК, дамата беше изпила две бири на борда, но не вярвам всичко, което последва, да има нещо общо с тях.

Първото странно нещо, което забелязах в поведението й, дойде някъде по средата на полета, когато тя извика една от стюардесите и започна да я разпитва за причините за закъснението. Те бяха повече от логични - сутрешният полет за Берлин (със същия самолет) не е могъл да кацне в Берлин поради много лоши атмосферни условия, наложило се е да кацне в друг немски град, след това очевидно още закъснение е дошло и от това, че пътниците от Берлин за България е трябвало да бъдат или изчакани до този друг град, или пък самолетът е трябвало да се върне до Берлин и да ги прибере (не разбрах кое от двете, но няма и особено значение). Реакцията на това изключително подробно и професионално обяснение беше, че някой ще трябва да си понесе отговорността за това закъснение, а коментарът на стюардесата, че проблемите с атмосферните условия не са нещо, за което авиокомпанията носи отговорност, доведоха до още контракоментари от типа на "да, аз знам, че вие самите не сте виновни за това, но някой от авиокомпанията все пак е". Дотук обаче виждах само странно и нервно поведение и леееко надвишаване на собствената важност ;-)

Между другото, тук му е мястото да отворя една скоба и да похваля именно тази стюардеса (бих искал да знам и името й, но не можах да го видя, но вярвам, че ако Bulgaria Air решат да я наградят, няма да имат проблем да установят коя е) за невероятния й професионализъм. След като проведе целия този с невероятно спокойствие, дотолкова, че накрая пътничката нямаше какво друго да каже, освен едно "извинявайте, че ви занимавах толкова дълго време с нещо, за което не сте виновна самата вие", отговорът на стюардесата беше "Няма проблем, за мен беше удоволствие да си говорим", а тонът й беше все така спокоен и уверен. Трябва да си наистина страхотен професионалист и човек, за да намериш сили да кажеш това на някой, който в този момет би трябвало да ти се иска да риташ по земята заради несправедливите обвинения, които той абсолютно безпричинно ти е отправил.

Дойде обаче време да кацаме. Всъщност още при излитането ми беше направило впечатление, че дамата си беше извадила телефона, който беше включен и нещо му поцъка по копчетата, но реших, че просто го е превключвала на flight mode. По-късно тя вече се беше преместила на празното място вдясно и зад мен, точно до пътеката, където явно при загасените лампи точно преди кацането стюардът от задната част на самолета беше забелязал също светещия дисплей на телефона й и специално се отвърза, стана и дойде, за да я помоли да си го изключи. Явно, че тя привидно се беше съгласила, защото той си отиде обратно отзад.

Но не щеш ли, в мига, в който задните колела докоснаха пистата, чух проведен на доста висок глас разговор по мобилния телефон:

- Пристигнахме! Най-после! Два часа и половина полет! Три часа закъснение! Разговорът продължи с още няколко подобни реплики, явно отправени към отсрещния абонат, от които бяха ясни няколко неща:

1. Телефонът на дамата беше включен далеч преди това да е разрешено, защото когато идваш от роуминг, намирането на нов оператор отнема известно време, доста по-дълго от времето при просто включване на загасения апарат.

2. Тя не просто нарушаваше правило за сигурност, но и го правеше във възможно най-опасния за това момент - точно преди и по време на кацането, когато всякакви влияния върху навигационните системи и комуникациите на самолета трябва да бъде сведено до минимум.

3. Доста пътници станахме свидетели на грубо, просташко и несанкционирано нарушаване на правила, които всички са приели да спазват, за да се осигури максимална сигурност на полетите.

Такова поведение не би могло да остане ненаказано в нито една друга европейска авиокомпания, а в няколко от тях пътник с подобна проява го очаква не само глоба от порядъка на поне 1000 евро, но и арест след приземяването на самолета.

Не и в Bulgaria Air, където, както и навсякъде в България, правилата служат за това да има какво да се нарушава. Направо се чудя как още не са почнали да пушат в тоалетните, ама сигурно е заради димните детектори и сирените, които те биха активирали.

Има ли някакви общи изводи от тези две истории?

Според мен - да.

1. Имаме си чудесна авиокомпания - с хубави самолети, талантливи пилоти и симпатичен и приветлив кабинен състав. Можем и трябва да се гордеем с нея, още повече че нещата, с които можем да се гордеем основателно, изобщо не са много.

2. Тази авиокомпания трябва да направи нещо съвсем малко, но много важно - да покаже на пътниците, че спазването на правилата не е само мерило за тяхната култура, а нещо абсолютно задължително. И който не ги спазва, трябва да си плаща за това.

3. За да се случи обаче това, кабинният състав трябва да се държи със самочувствие и строгост и да се освободи от ужасно вредното разбиране, че клинетът винатги има право. Не е невъзможно, след като германци, швейцарци или англичани могат да го правят. Но трябва да си повярват още малко и да бъдат подкрепени от своите ръководители.

Ами... това беше от мен за днес ;-)

P.S. Много бих искал освен в блога си, да изпратя това и на ръководството на самите Bulgaria Air, но поне от техния сайт не можах да намеря никакъв контакт с нещо повече от службите за информация за полетите и за продажба на билети. Разбира се, имах опцията да пиша и на office@air.bg, но това ми звучи толкова несериозно, че нямам намерение да го правя. От друга страна, от предишен случай, в който бях писал за сайта на Bulgaria Air, имам спомен, че техен човек откликна на моя пост, така че се надявам и сега той да е сред моите читатели и евентуално да ми помогне този постинг да стигне до там, където може да предизвика някакъв коментар и, дано - и някаква промяна.
Категория: Бизнес
Прочетен: 24331 Коментари: 34 Гласове: 4
Последна промяна: 06.01.2010 11:12
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150855
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Януари, 2010  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031