Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156602 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от 05.01.2010 г.
Не знам помните ли оня виц, в който един човк дошъл със съпругата си при психиатъра със страното оплакване, че винаги, когато е в спалнята, вижда под леглото си голям зелен крокодил.

- О, това е познат синдром - успокоил го лекарят - можете лесно да го преодолеете с автотренинг. Важното е да си повтаряте непрекъснато "няма никакъв крокодил, няма никакъв крокодил". След две седмици елате на контролен преглед, но смятам, че дотогава всичко ще се е оправило.

Изминали двете седмици, човекът дошъл отново при психиатъра и той го попитал:

- Е, как сте днес, изчезна ли вече крокодилът?
- Ами докторе, определено следвах вашия съвет, много пъти си повтарях, че няма никакъв крокодил, дори вярвам, че няма никакъв крокодил, обаче колкото и да си го повтарям, продължавам да го виждам!
- Нищо, няма да се притеснявате, понякога тези неща не стават чак толкова бързо. Продължавайте по същия начин и ще видите как скоро крокодилът ще изчезне! Елате отново на контролен преглед след две седмици.

Отишъл си отново пациентът, но след две седмици не се появил на прегледа. Лекарят си казал, че явно човекът се е оправил и затова е решил, че няма за какво повече да идва. Минали много месеци и един ден случайно срещнал съпругата му на улицата:

- Е, как е вашият съпруг, явно проблемите с крокодила му се оправиха. Не дойде на контролен преглед и изобщо не ми се обади повече...
- А, не, докторе. Не се оправиха. Малко след втория преглед при вас го изяде крокодилът.

Дотук с вица, а сега нека се върнем към реалността.

Днес пътувах с колата час и петдесет и две минути от дома до офиса (нормално взимам това разстояние в този час за 15, максимум 20 минути), и то при положение, че навън има по-скоро следи от сняг, а не истинска покривка. За сметка на това обаче почти по всички улици, по които минах, имаше тънък лед и беше невероятно хлъзгаво.

Точно както и при първия сняг малко преди Коледа, никъде по улиците не личи снегопочистващите фирми да са направили нещо, а това, че шофьорите в задръстванията са по-спокойни и по-толерантни, отколкото са били в предишните години, според мен това се дължи изцяло на кризата - просто нямат толкова важни неща, за които да бързат. Но иначе положението с почистването не е било по-зле никога досега - дори и при кмета Бойко Борисов, който също използваше главно силите на природата, за да се справи със снега по софийските улици.

За сметка на предишните случаи обаче, днес по медиите - и по телевизията сутринта преди да изляза, и по радиата, които слушах по принуда, докато бях на пътя, не се казваше абсолютно нищо за това, че има голям проблем, за това къде са непреодолимите тапи и как човек може да си подобри поне малко положението, като опита да ги избегне. Нищо. Дарик (считащ себе си за информационен лидер) повече от час разискваше възможно ли е и по какви методи най-лесно може да стане отказването от цигарите. Радио Фокус бегло споменаваше в новините, че движението в столицата се извършва "при зимни условия", и то след като преди това ни уверяваше, че още от снощи снегопочистващите фирми са излезли и са започнали да обработват стръмните участъци и мостовете, за да осигурят проходимост на градския транспорт, който пък изоставал от графика си с някакви си 15-20 минути. Като гледах с колко "изостават" леките коли и как по пътя имаше и спрели насред платното и свалили пътниците превозни средства на градския транспорт, нещо не бях склонен да им вярвам, но все пак те бяха най-близо до истината. Всички останали наблягаха само на музиката.

Е, нямате ли чувството, че живеем във вица за крокодила под леглото!?
Категория: Политика
Прочетен: 3334 Коментари: 3 Гласове: 3
Дойде и този момент - Bulgaria Air отново да ме впечатлят с добра оферта в последния момент преди полета, да имат и повече от удобни дати и часове на полетите за дестинацията, която ме вълнува, и да си купя отново билет от тях, при това онлайн, при това безпроблемно (макар и малко дървено с този EPay и твърде бюрократично с всичките данни, които ми искаха при покупката - нещо, което не прави нито една друга авиокомпания, която съм ползвал).

Но не за това ще ми бъде разказът.

Винаги, когато летя с нашия национален превозвач, изпитвам някакво смесено чувство. От една страна - самолетите са си хубави (а този път бяха направо прекрасни), техническата история на полетите (track record) на авиокомпанията е завидна, пилотите са истински професионалисти и начинът им на каране радва сетивата, обаче човек така и не може да се отърве от мисълта за оня виц, в който стюардесата попитала пътника:

- Господине, за вас обяд?
- А какъв избор имам?
- Да или не!

Не че вицът е далече от истината - в края на краищата в Bulgaria Air всички получават сандвич от влажно рехаво бяло сусамено хлебче с кашкавал, някакво свинско филе и струва ми се, маргарин, и шанс за нещо различно пътниците имат само ако са си заявили специално меню още при купуването на билета (при останалите авиокомпании поне чуваш въпрос от типа на "шунка или сирене", което автоматично урежда повечето проблеми на мюсюлмани и вегетарианци, без да им се налага да предявяват някакви специални претенции). Но всъщност менюто на авиокомпанията не е чак лошо - например по отношение на напитките то даже превъзхожда доста от европейските авиокомпании, които напоследък масово спестяват от лекия алкохол, който преди беше типичен за всички нормални авиокомпании.

Но всъщност и за това няма да говоря днес.

Ще говоря донякъде за малко наивното им отношение към сигурността, и далеч повече - за най-големия проблем на техните полети - българските пътници.

И така, случка първа, или допустимо ли е да се правят компромиси със сигурността на полета.

30 декември 2009 година, следобеден полет за Лондон, запълнен самолет, всичко върви по график и петнайсетина минути преди излитането всички пътници са вече на борда на самолета. Тече стандартната българска борба за това всеки да заеме колкото се може повече място в багажното отделение над главите ни (и да си сложи така багажа, че за тези след него да е трудно да намерят място и за своя багаж). Вследствие на тази борба из салона има някакво хаотично движение на хора, които спокойно могат отдавна да са по местата си, но тъй или иначе нещата все още са в рамките на нормалното. По време на това хаотично движение ми прави впечатление, че насред нормално облечените хора на борда имаше и един малко по-нестандартен типаж, който си мислех, че принадлежи на миналото - едро телосложение, къса черна коса, която показва нагънатия като кожа на шарпей врат, къса тениска, която показва част от тлъстинките в зоната около кръста и... долнище на анцуг. Мина и изчезна нанякъде, така че дори го и бях забравил за миг.

Спомних си го, когато чух стюардът да говори на дамата зад мен нещо такова: "Извинявайте, забелязахте ли дали едрият господин, който седеше до вас, имаше и друг багаж, освен този, който си взе със себе си, че той се отказа да лети и слезе от самолета?"

Като чуя такова нещо броени дни след историята с неуспешния атентат в Детройт, определено ушите ми се наострят, въпреки че спокойно може да се каже, че съм от хората, които изобщо не се страхуват да пътуват със самолет. Но едно е да не се притесняваш от това какво ти е приготвила съдбата, съвсем друго - да си безразличен към един несериозен поглед към сериозен проблем.

Отговорът на дамата беше нещо от типа на "Ами май не", но от тона (а и по логика) мисля, че това не значеше нищо, освен че дамата изобщо не е обърнала внимание нито с какъв багаж е дошъл човекът, нито с какъв си е тръгнал. Да не говорим, че не мисля, че тя изобщо имаше идея, че той ще си ходи, та да го гледа с какво тръгва напред в салона.

Стюардът обаче видимо хареса отговора и замина към предната част на самолета. Аз почаках 2-3 минути, за да видя какво ще се случи, но не изглеждаше да се случва каквото и да е, затова реших, че са дошли моите минути. Отидох при него и започнахме следния диалог:

- Извинявайте, случайно дочух разговора ви с дамата зад мен, и това което чух като отговор, на мен изобщо не ми хареса.
- Защо, какво имате предвид?
- Ами някакъв човек си е тръгнал от самолета преди той да излети, като преди това е влязъл в него с неизвестно какъв багаж, а вие се задоволявате с отговора на жена, случайно седяща до него, която надали изобщо му е обърнала внимание, и която при това отговаря с "май".
- Е добре де, какво повече искате да направим?
- Е как какво повече!? Ако това беше в САЩ, сега всички пътници щяха да са свалени от самолета с ръчния си багаж и да си го разпознаваха. Но да речем, че това е прекалено драстично и бихте могли просто да помолите всеки от пътниците да си разпознае ръчния багаж на място и да видите дали ще остане нещо, което никой не знае на кого е.
- Ама няма от какво да се притеснявате - чекираният багаж на пътника ще бъде свален, а ръчният е минал на скенер, така че дори и сега да се намира в самолета, в него не може да има нещо опасно.
- А да се сещате, че и ръчният багаж на нигерийския студент при неуспешния атентат в полета за Детройт преди няколко дни също беше минал на скенер и в него не беше открито нищо опасно!?
- Тъй или иначе, аз и вие не ги решаваме тези неща, има си процедури, а пък крайното решение винаги е на командира на полета.
- Значи искате да ми кажете, че командирът решава дали да пристигнем живи!?
- Разбира се!

Тук погледнах доста въпросително-невярващо. Не вярвах, че някоя процедура може да гласи "попитайте съседа на слезлия пътник дали случайно не е видял имал ли е той и друг багаж, освен онзи, с който всъщност изобщо не го е видял да си тръгва и ако той ви каже, че май не е имал, значи всичко е наред". И второ, струваше ми се малко глупавичко командирът да решава дали ние ще живеем. Да не говорим, че е глупаво да го решава дори и за себе си, ако го прави по време на работа ;-)

- А вие всъщност информирахте ли го?
- А вие как мислите! (наистина не бях забелязал да е ходил до пилотската кабина, но може и да съм пропуснал).

Към нас вече се бяха присъединили и две стюардеси и любопитно слушаха какво си говорим, а аз реших, че вече съм казал достатъчно и е време да си седна обратно на мястото, за да видя какво ще се случи по-нататък.

След 2-3 минути се оказа, че не съм говорил напразно и признавам, че бях много доволен от реакцията. Точно онова, което препоръчах - разпознаването на ръчния багаж от страна на пътниците на място в кабината, беше проведено като процедура, отне не повече от 5-6 минути общо, а накрая дори получих нещо като отчет от кабинния състав. :-)

Опасен "забравен" багаж нямаше - явно човекът си беше тръгнал след някое телефонно обаждане и не ми се спекулира какво биха могли да са му казали, та да се откаже да лети, но във всеки случай причината за тръгването му не е била в това, че смята да взриви самолета с нещо, което е оставил в кабината. Но това, което имаше значение, беше че и онази вероятност не може да бъде изключена, преди да се направи описаната проверка.

След това полетът премина великолепно, както и можеше да се очаква при този самолет и тези професионалисти в пилотската кабина, с които знам, че винаги разполагаме.

Разбира се, излишно е да казвам, че след кацането нетърпеливите пътници само чакаха самолетът да понамали, и въпреки че е по средата на пистата и изобщо не е паркирал, станаха и започнаха да си вадят багажа, за което моментално бяха сритани от стюардесите. Но това не изненадва никого - подобно поведение е характерно за нашите пътници, когато летят дори и с други авиокомпании, какво ли остава - когато си се чувстват на своя земя - в Bulgaria Air.

И с това плавно ще преминем към случка втора, или как българските пътници са най-лошия елемент от обслужването на Bulgaria Air.

Когато предлагаш някаква услуга, ти не можеш да си избираш клиентите. Това е факт. Но определено можеш да ги караш да спазват някакви правила, които да гарантират, че останалите ще могат да се наслаждават на качествена услуга, а и самият ти няма да се провалиш, което в случая на авиокомпания в най-лошия случай може да означава да убиеш много хора.

И така, за какво говоря?

Този път ще се спра на полета на връщане от Лондон при същото ми пътуване, вече на 2 януари от новата, 2010 година.

Определено няма да говоря за това, че полетът закъсня с 3 часа и 15 минути - това се случва - особено при режима, в който се ползват самолетите при повечето авиокомпании в последно време, те са същински совалки, и ако един полет в началото на деня закъснее, всички след него също закъсняват, често и още повече, заради начина, по който летищата обслужват самолетите. Няма да говоря и за храната - при нея разлика нямаше, пък и тя далеч не е толкова важна, колкото доброто кацане.

Ще говоря за една пътничка, която седеше от лявата ми страна и която с поведението си беше срам не само за Луи Вютон, чиито дамска чанта и малко куфарче носеше със себе си, но и за авиокомпанията, чиито правила нарушаваше и с която на практика се подиграваше. Разбира се, когато един човек се държи неуважително, това е срам за самия него, стига той да е способен на подобни усещания. Но когато този, чиито правила се нарушават, приема това с лека ръка и го оставя да ги нарушава, това е срам за него и обида за останалите клиенти, които спазват правилата.

ОК, дамата беше изпила две бири на борда, но не вярвам всичко, което последва, да има нещо общо с тях.

Първото странно нещо, което забелязах в поведението й, дойде някъде по средата на полета, когато тя извика една от стюардесите и започна да я разпитва за причините за закъснението. Те бяха повече от логични - сутрешният полет за Берлин (със същия самолет) не е могъл да кацне в Берлин поради много лоши атмосферни условия, наложило се е да кацне в друг немски град, след това очевидно още закъснение е дошло и от това, че пътниците от Берлин за България е трябвало да бъдат или изчакани до този друг град, или пък самолетът е трябвало да се върне до Берлин и да ги прибере (не разбрах кое от двете, но няма и особено значение). Реакцията на това изключително подробно и професионално обяснение беше, че някой ще трябва да си понесе отговорността за това закъснение, а коментарът на стюардесата, че проблемите с атмосферните условия не са нещо, за което авиокомпанията носи отговорност, доведоха до още контракоментари от типа на "да, аз знам, че вие самите не сте виновни за това, но някой от авиокомпанията все пак е". Дотук обаче виждах само странно и нервно поведение и леееко надвишаване на собствената важност ;-)

Между другото, тук му е мястото да отворя една скоба и да похваля именно тази стюардеса (бих искал да знам и името й, но не можах да го видя, но вярвам, че ако Bulgaria Air решат да я наградят, няма да имат проблем да установят коя е) за невероятния й професионализъм. След като проведе целия този с невероятно спокойствие, дотолкова, че накрая пътничката нямаше какво друго да каже, освен едно "извинявайте, че ви занимавах толкова дълго време с нещо, за което не сте виновна самата вие", отговорът на стюардесата беше "Няма проблем, за мен беше удоволствие да си говорим", а тонът й беше все така спокоен и уверен. Трябва да си наистина страхотен професионалист и човек, за да намериш сили да кажеш това на някой, който в този момет би трябвало да ти се иска да риташ по земята заради несправедливите обвинения, които той абсолютно безпричинно ти е отправил.

Дойде обаче време да кацаме. Всъщност още при излитането ми беше направило впечатление, че дамата си беше извадила телефона, който беше включен и нещо му поцъка по копчетата, но реших, че просто го е превключвала на flight mode. По-късно тя вече се беше преместила на празното място вдясно и зад мен, точно до пътеката, където явно при загасените лампи точно преди кацането стюардът от задната част на самолета беше забелязал също светещия дисплей на телефона й и специално се отвърза, стана и дойде, за да я помоли да си го изключи. Явно, че тя привидно се беше съгласила, защото той си отиде обратно отзад.

Но не щеш ли, в мига, в който задните колела докоснаха пистата, чух проведен на доста висок глас разговор по мобилния телефон:

- Пристигнахме! Най-после! Два часа и половина полет! Три часа закъснение! Разговорът продължи с още няколко подобни реплики, явно отправени към отсрещния абонат, от които бяха ясни няколко неща:

1. Телефонът на дамата беше включен далеч преди това да е разрешено, защото когато идваш от роуминг, намирането на нов оператор отнема известно време, доста по-дълго от времето при просто включване на загасения апарат.

2. Тя не просто нарушаваше правило за сигурност, но и го правеше във възможно най-опасния за това момент - точно преди и по време на кацането, когато всякакви влияния върху навигационните системи и комуникациите на самолета трябва да бъде сведено до минимум.

3. Доста пътници станахме свидетели на грубо, просташко и несанкционирано нарушаване на правила, които всички са приели да спазват, за да се осигури максимална сигурност на полетите.

Такова поведение не би могло да остане ненаказано в нито една друга европейска авиокомпания, а в няколко от тях пътник с подобна проява го очаква не само глоба от порядъка на поне 1000 евро, но и арест след приземяването на самолета.

Не и в Bulgaria Air, където, както и навсякъде в България, правилата служат за това да има какво да се нарушава. Направо се чудя как още не са почнали да пушат в тоалетните, ама сигурно е заради димните детектори и сирените, които те биха активирали.

Има ли някакви общи изводи от тези две истории?

Според мен - да.

1. Имаме си чудесна авиокомпания - с хубави самолети, талантливи пилоти и симпатичен и приветлив кабинен състав. Можем и трябва да се гордеем с нея, още повече че нещата, с които можем да се гордеем основателно, изобщо не са много.

2. Тази авиокомпания трябва да направи нещо съвсем малко, но много важно - да покаже на пътниците, че спазването на правилата не е само мерило за тяхната култура, а нещо абсолютно задължително. И който не ги спазва, трябва да си плаща за това.

3. За да се случи обаче това, кабинният състав трябва да се държи със самочувствие и строгост и да се освободи от ужасно вредното разбиране, че клинетът винатги има право. Не е невъзможно, след като германци, швейцарци или англичани могат да го правят. Но трябва да си повярват още малко и да бъдат подкрепени от своите ръководители.

Ами... това беше от мен за днес ;-)

P.S. Много бих искал освен в блога си, да изпратя това и на ръководството на самите Bulgaria Air, но поне от техния сайт не можах да намеря никакъв контакт с нещо повече от службите за информация за полетите и за продажба на билети. Разбира се, имах опцията да пиша и на office@air.bg, но това ми звучи толкова несериозно, че нямам намерение да го правя. От друга страна, от предишен случай, в който бях писал за сайта на Bulgaria Air, имам спомен, че техен човек откликна на моя пост, така че се надявам и сега той да е сред моите читатели и евентуално да ми помогне този постинг да стигне до там, където може да предизвика някакъв коментар и, дано - и някаква промяна.
Категория: Бизнес
Прочетен: 24370 Коментари: 34 Гласове: 4
Последна промяна: 06.01.2010 11:12
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156602
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Януари, 2010  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031