Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466611 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от Октомври, 2013 г.
Когато един българин произнесе думата "банка", в общия случай си представя, че всичките са "хвани едната, удари другата" и просто трябва да се минат я с картечница, я с напалм, за да се оправят нещата. И все пак, доколкото банките са неизбежна част от модерния свят, хубаво е да знаем, че те съвсем не са еднакви. С едни може да ти е кеф да работиш, с други е почти само мъка.    Та днес се случих при една от вторите...   Случаят беше на пръв поглед банален. В началото на тази седмица бях получил SMS, че една фирмена кредитна карта ми е блокирана от съображения за сигурност и след няколко дена трябва да отида да си получа нова на нейно място. Дотук - нищо невиждано. Една седмица без картата - неприятно, но да те източат, ако данните от нея са наистина компрометирани, е далеч по-неприятно, така че винаги в подобни случаи подхождам с разбиране. А когато банката е решила, че данните са в опасност, то сигурно е така.   Та вчера бях попитал в отдела, който ни обслужва там, и днес получих мейл "Заповядайте, картата е при нас". Така и направих. Паркирах, пуснах си SMS за паркирането с леко чувство за минавка, защото щях да платя един час, за да свърша работа за няма и 5 минути, и влязох в банката.   Веднага ме извикаха от едно гише, подадох картата, казах защо идвам и какво искам, поискаха ми и личната карта и... започна изпитанието на нервите и търпението. След няколко минути цъкане по клавиатурата и мишката - ама бавно, напоително и с много премисляне на всеки ход от страна на служителката, изневиделица се появи нашият акаунт мениджър, който й потвърди какво трябва да направят за мен. Взирането в монитора, придружено с епизодично поцъкване, продължи, и някъде около десетата минута най-после чух първия въпрос:   - Ама това карта на частно лице ли е?   Странен въпрос, при положение, че се бях представил с името на фирмата си, но хайде - може вече и да беше забравила. Казах, че не, и търсенето продължи.   След още няколко минути картата беше "локализирана" в компютъра и девойката отиде да я вземе от съседна стая. Там се забави поне още 10 минути, после се върна, но не към мен, а към копирната машина, с която борбата също не беше лека (помагаха й още две служителки на банката) и отне поне още 3-4 минути. Накрая дойде до мен и ми даде двата плика - с картата и ПИН кода - както и трябва да бъде.    Но това май беше единственото нещо, направено както трябва.   Бях поискал да ми включат и SMS известяване на сменената карта, за което се оказа, че трябва да попълня формуляр, търсене на чийто файл в компютъра отне още няколко минутки, после формулярът беше разпечатан и аз започнах да го попълвам. Нещо, което можех да правя доста по-рано - примерно докато тя търсеше пликовете. Ама явно това ми желание беше забравено, докато не напомних. Както и да е.   Бях почти готов с попълването и стигнах до това да запиша номера на картата, за което трябваше да отворя плика. Отворих, видях номера, и точно преди да го запиша, служителката ме уведоми, че услугата по пускането на SMS известяването ще струва 3 лева. Аз основателно измърморих, че това не е пускане на нова услуга, а на такава, която вече съм имал на блокираната карта, така че някак си не е редно да плащам втори път. Съответно това доведе до нова разходка до някаква друга стая и до поне още 6-7 минути забавяне - явно се правеше проверка как да стане така, че да не ми се начислят тези 3 лева.    Междувременно докато си гледах пластиката на картата, видях, че и името на фирмата ни е написано с печатна грешка в релефния надпис - въпреки че върху плика с ПИН кода всичко беше коректно. И докато се чудех да повдигам ли въпроса за тази грешка (защото този проблем можеше да означава, че при всяко плащане онлайн аз ще трябва да си давам името на фирмата по същия сгрешен начин, за да минават плащанията), зад гърба ми отново се появи нашият акаунт, когото явно бяха извикали, за да ми каже, че тази карта изобщо не е онази, за която съм дошъл и която подновява блокираната, ами е някаква съвсем друга, дето не биваше изобщо да съществува - защото преди месец тя беше заявена, а после сменена с друга по идея на банката - т.е. мислех, че този случай е приключен много отдавна. Да, ама не.   Оттук нататък стана ясно, че първо, аз съм се разкарвал абсолютно напразно, и ще трябва да ходя още един път до банката около средата на другата седмица, и второ, че сега ще трябва да попълвам още един формуляр - за закриване на тази карта, която изобщо не трябваше да съществува.    Когато сторихме и това, за да съм свършил поне едно полезно нещо през този ден в банката, реших да си пусна SMS известяването на онази нова карта, която бях получил преди няколко дена, което пък значеше още един формуляр - по незнайно каква причина.   И когато всичко това приключи и си казахме "довиждане", ми дойде и SMS-ът от Зелена зона, че ми остават по-малко от 5 минути до края на платеното време.   Т.е. в крайна сметка, за да свърша едно абсолютно НИЩО, аз загубих точно 55 минути, през които висях на едно гише, за да ме обслужва някой, работещ със скорост на третокласник от училище за деца със специални образователни потребности.   Поне ми стана ясно защо банковите такси са толкова високи - то при такава ефективност на хората зад бюрото, пак е чудно как изобщо успяват да си изработят заплатите.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2096 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.10.2013 19:26
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1466611
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4313
Календар
«  Октомври, 2013  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031