Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044 Постинги: 141 Коментари: 3081
Постинги в блога от Октомври, 2007 г.
Тук няма да говорим за религия, а за обществени поръчки. И не за това кой печели обществените поръчки, а в случая за нещо на пръв поглед много по-незлобливо - що за заглавия им се слагат...

Абонамент и доставка на български, руски и чуждоезикови
периодични издания за 2008г.
Дата на публикуване: 23.10.2007
Вид обявление: Услуги
Обявител: Университет за национално и световно стопанство
Описание: Абонамент и доставка на вестници и списания по
обособени позиции, както следва: І - Абонамент и доставка на
българоезични периодични издания за 2008 г.; ІІ - Абонамент и
доставка на рускоезични периодични издания за 2008 г.; ІІІ -
Абонамент и доставка на чуждоезични периодични издания за 2008 г.

Тук най-същественото е още в първия ред и е доразвито по-долу, в Описание...

И така, какво излиза според авторите - че езиците за България се делят на български, руски и чужди. Оттук по елементарните правила на математиката следва, че руския не е чужд. Но като не е чужд, явно трябва да е свой (роден). Но от друга страна него го няма в списъка на официалните езици за страната ни. Няма го даже и в списъка на официалните езици на ЕС, в който ние вече членуваме близо година.

Ама да не би руснаците пак да са дошли на власт? Не са го казали по CNN, значи надали... Или пък всичко проиузлиза от това къде е роден нашият премиер? Да де, ама и така да беше, пак няма логика - защото поръчката не е от Правителството, а от УНСС. А УНСС се свързва по-скоро с името на Иван Костов, отколкото със Сергей Станишев или дори Жан Виденов...

Дааа, толкова много следи са оставили "братушките" и толкова много навици не могат да се забравят вече близо 20 години...
Категория: Политика
Прочетен: 2002 Коментари: 8 Гласове: 0
С много възмущение след интервюто с режисьора Иван Добчев по БТВ тази сутрин.

Започвам с това, че може би всичко, което чух в телефонното интервю по БТВ (и после видях написано и в Стандарт), е само театър. Тъй като по принцип става дума за една пиеса... Но да допуснем, че е сериозно. Какво се е случило всъщност?

Пловдивският митрополит Николай е поискал (и постигнал) спирането на една още непоставена пиеса от афиша на Пловдивския театър. Пиесата е "Лазар и Исус", нейният автор е Емилиян Станев, а поставянето й на сцена е свързано и с честването на 100-годишнината на знаменития ни писател.

"Емилиян Станев е обсебен от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода." - това е мнението на митрополит Николай.

Според същия пиесата е "безцеремонно поругаване на евангелския текст, свързан с праведния Лазар и сестрите му Марта и Мария"

И тук аз питам, без да се интересувам от това истина ли говори църковният властелин, И КАКВО ОТ ТОВА, дори и да е истина?!

Как може през 21 век на Църквата да се дава право да се държи като средновековната инквизиция?

Никой не им пречи да си разказват приказките, никой не пречи и на хората, които искат да ги слушат, да го правят. Нещо повече - Църквата се ползва с благоволението на държавата във всяко едно отношение - никой не им закача имотите и не ги търси за данъци, политиците им се подмазват отляво и отдясно, получават медийно внимание винаги когато си поискат и т.н., и т.н.

Само че според мен те изобщо не си знаят мярката и отново започват да се бъркат там, където не им е работа. Първата голяма грешка на държавата беше това, че допусна религиозното обучение да се върне в училищата ни. Пълно безумие! Вече искат да го направят и задължително. Ако и това им позволят, това ни връща поне 100 години назад и зачерква целия прогрес! Сега започват да командват какви филми и пиеси може да се гледат. Утре ще кажат и че Земята не е кръгла и тогава вече ще дойдат следващите "комунисти", които ще ги натикат пак в миша дупка.

Защо Далай Лама не пречи с действията си на никого (освен на китайците, но не с религията, на която служи), защо дори католиците вече не налагат (с малки изключения) на света около себе си своите разбирания, а нашите православни бабаити напоследък се държат все по-неадекватно?!

Когато някой е казал, че човек не трябва да е по-католик от Папата, може би е имал предвид точно хора като митрополит Николай?

Разбира се, има и друга версия... Митрополит Николай заедно с режисьора на пиесата използва описаните по-горе привилегии на Църквата, за да направи мощен PR на новата постановка, а после си споделят успеха и  ручат заедно в петък постна шунка (направена само от чисто месце).

И като така и така навлязох в рекламата, някой има ли идея защо Българската православна църква не скочи срещу тази реклама, която очевидно й се подиграва!? А доколкото пък тази реклама гребе с пълни шепи от творчеството на бъгларски класици като Елин Пелин, няма да е лоша идея да се заеме и с тяхното забраняване - защо да спира само до Емилиян Станев, като има на разположение цялата азбука (да не говорим, че Елин Пелин ще го намери още на същата буква)...
Категория: Изкуство
Прочетен: 9445 Коментари: 45 Гласове: 0
Последна промяна: 22.10.2007 16:48
Не става дума за онази информация, която може да се намери с вездесъщия Google - от такава вече направо ще се удавим. Говоря за създаването с демонстративна гордост на умишлено информационно затъмнение от едни хора, на които ние им плащаме заплатите чрез данъците си, а те се гордеят с това държат с нас като с низши същества, на които никога не дължат обяснение. Още не сте напълно сигурни, но вече почвате да се досещате, че става дума за взаимоотношенията между гражданите и полицаите, и по-конкретно за нашите права да се придвижваме свободно и техните задължения да ни обясняват причините, когато ни лишават от това право.

Аз виждам нещата така... Улиците са наши и всички ние имаме пълното право да се придвижваме по тях съобразно своето желание (разбира се, и съгласно приетите правила за движение по пътищата). Ролята на полицаите се свежда евентуално до това да регулират този процес, като ни пречат да вредим на себе си и на останалите участници в движението.

Често обаче възникват ситуации (от произшествия и нещастия до спортни, политически или културни събития), при които правото ни да използваме улиците свободно, бива ограничено. В такива моменти полицаите са тези, на които е поверена задачата да осигурят възможността улиците да се използват за специалното предназначение, отредено им за кратко, а наше задължение е да се съобразим с тези ограничения. Но улиците никога и по никакъв повод не са собственост на МВР, с която те да се разпореждат както намерят за добре.

У нас информацията е последното нещо, което полицаите обичат да дават. Аз винаги открито настоявам за това пред тях, но те в най-добрия случай само ме гледат лошо и много рядко изобщо ми отговарят, освен с ръце, и то най-често е в смисъл на "разкарай се веднага натам".

Смятам, че е съвсем нормално, когато ми ограничават правото на свободно придвижване, да искам да знам отговора на следните 5 въпроса:

1. Каква е причината да не мога да мина по улицата, по която искам (тук очаквам обяснение от рода на "маратон", "стачка", "катастрофа", "пожар")

2. Какъв е обхватът на засегнатия район (за да знам мога ли изобщо да стигна до мястото, за което съм тръгнал)

3. Колко време се очаква да е невъзможно преминаването през това място (вярно, при стачка или катастрофа е малко трудно да се каже, но при спортно състезание обикновено нещата са доста по-ясни)

4. Какъв обходен маршрут ми се предлага (може би почвам да искам прекалено много, но ми се струва, че с 10 думи за това откъде да мина може да се направи много повече, отколкото с нервно махане с ръце, с което ми "казват" да се махна).

5. Тук някой ще каже, че ставам нагъл, но лично аз не виждам нищо лошо и в това да чуя едно извинение за причиненото ми неудобство, особено ако причината за него е от обществен или политически, а не от форсмажорен характер. Не искам това извинение да е лично от полицаите, но те трябва да го поднасят от името на този, който ни пречи да се придвижваме нормално, а той обикновено е именно този, който ги е пратил да налагат ограничението.

За финал, освен тези си искания имам и още едно, шесто. Когато събитието, налагащо ограничения в движението, е предварително организирано, искам всичката информация за обхвата и времето на ограничението и за обходните маршрути, да я виждам в писмен и графичен вид на поставени около засегнатия район знаци, с което ще се спести на полицаите голяма част от обясненията, които ще ни дават.

За съжаление реалността изглежда съвсем различно. Досега не съм имал и един случай (от сигурно стотици), в който да съм получил човешко обяснение за причината да бъде ограничено правото ми на свободно придвижване. Въпреки че случаите на грубо отношение са относително редки, макар и не напълно липсващи, все пак това, което ми е напълно гарантирано, е убеденото и демонстративно "право" на полицаите да си правят каквото си поискат и да не дават никакви обяснения.

Не съм съгласен  да е така. Впрочем не познавам буквата на закона - може би именно той им дава това право заради отделни изключителни ситуации, в които е важно да се действа бързо и няма време за обяснения. Но се съмнявам да има точка в закона, която да ги задължава да се държат като бурсуци. И съм абсолютно убеден, че това, че те се държат така, изобщо не е в полза на техния имидж и се отразява негативно на количеството народна любов, с която ги обливат всички.

В Германия, САЩ или Тайланд (нарочно давам за пример доста разнородни страни) полицаят има същите задължения като тези на тукашните полицаи. Но на всички тези места едно от безспорните му задължения е да помага на гражданите с информация. И на всички тези места го прави учтиво и поне на външен вид - с радост.

Много ли искам, ако смятам, че и тук трябва да е така?
Категория: Политика
Прочетен: 3525 Коментари: 8 Гласове: 0
Последна промяна: 14.10.2007 21:23
"Вдъхновено" от представянето на Мартин Заимов в дебата с Бойко Борисов тази сутрин в Нова ТВ...

Честно казано очаквах повече. Надявах се, че може би с Мартин Заимов десните най-после имат шанс да надскочат процентите, с които беше известен едно време albosh. Но няма да е този път.

Такова самовлюбено и безотговорно същество даже и Атака не може да предложи! Пред неподплатените приказки за това как желязно ще управлява София даже и Слави Бинев изглежда като човек, който знае какво ще направи (а той нищо не знае и никой няма да му гласува това доверие).

Бойко Борисов се бил държал като мутра... Ама всъщност Мартин щял да изхвърля и ЛИКВИДИРА хора, над които всъщност изобщо няма власт даже и по закон, камо ли по неписаните закони, които всъщност движат всичко във властта. А пък колко жалко прозвуча това "не ме сравнявайте със Симеон Сакскобургготски" - просто нямам думи.

За логиката - какво да говорим. Очаквах много повече от някой, който разбира от пари и вероятно все нещо и от математика. Според него всичко е правилно и вярно, ако обслужва неговата идея. Самите избори щели да решат кой е десният кандидат (този, който има най-много гласове, защото софиянци са десни). Но ако случайно това е Бойко Борисов, той няма да е десният кандидат, защото просто не може да е десен, дори ако остане единствен срещу левия.

Дребнаво джафкане на незабележимо псе (Бойко Борисов щял да бъде общински съветник), което или изобщо не може да се погледне отстрани, или просто играе по нечий глупаво написан сценарий. Доста неадекватна приказка от устата на човек, който няма вероятно и минимални шансове да стигне до балотаж, камо ли да победи в него.

Изобщо - май балоните, които Слави Бинев пукаше като част от своята кампания, всъщност ще се окаже, че са сини и с формата на сърце. Жалко, защото София наистина има нужда, и то от доста интелект, за да се доближи малко повече до Европа, отколкото до Босфора. Дотук от всички претенденти само Юлиана Дончева звучеше реалистично.
Категория: Политика
Прочетен: 8243 Коментари: 29 Гласове: 0
Последна промяна: 11.10.2007 21:39
Много ми дойдоха 2 подобни новини за един ден...

Първа история...

В затвора за употреба на допинг?!


Марион Джоунс - великата американска лекоатлетка, тройна олимпийска шампионка от Сидни, плаче пред целия свят, извинява се, че е предала всички с това, че е взимала допинг и най-вече с това, че до скоро е твърдяла, че не е взимала стимуланти. И очаква присъда от най-вероятно 10 години затвор.

Спортът не трябваше ли да е радост?! Как може да съдиш някого за това, че сам си съсипва здравето и бъдещето!? ОК, правилно е да е забранено, правилно е и да ти отнемат титлата, след като си нарушил правилата. И от това боли много. Но понеже други също ги е боляло, когато не са спечелили, може би е редно да платиш и някаква глоба. Ама ЗАТВОР!?

Втора история - също толкова потресаваща.

222,000 долара глоба за споделяне на файлове с музика?!


Най-после, след десетки хиляди заведени дела, в САЩ музикалната индустрия завоюва първа победа в съда срещу потребителите си. Американка от Минеаполис е осъдена на глоба от 222,000 долара за споделяне на 1700 музикални файла.

Значи купил си си ти някаква музика, разрешаваш и на други да я слушат, и за това те осъждат за някаква колосална сума. Мисля, че ако им беше в ръцете на същите съдии, на Прометей нямаше да му се размине само с едното приковаване...


Накъде отива този свят?!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2399 Коментари: 3 Гласове: 0
06.10.2007 08:34 - The Kennedy Experience
Не беше това името на концерта снощи, но точно този негов концерт за мен най-силно отговаряше на подобно заглавие.

Преди 2 години, когато свиреше с поляците от Кроке, доста хора от публиката едва го издържаха, а доста си и тръгнаха - беше се отвлякъл изцяло в дебрите на някаква музика на границата между психотропното въздействие и психическото отклонение. Но снощи, благодарение на невероятния си талант и с помощта на Бах, Моцарт, Бетовен и... Джими Хендрикс, той се показа в целия си блясък пред препълнената и възхитена зала 1 на НДК.

Когато Найджъл свири (иде ти съвсем естествено да го наричаш така, а не г-н Кенеди), човек не може да види в него никакво напрежение и никакво колебание как трябва да се изсвири нещо. Сигурен съм, че дори да му се случва да свири нещо за първи път, той ще изглежда точно толкова уверен, колкото и ако свири Четирите сезона на Вивалди.

Истинска радост е да гледаш някой на почти 51 години, на когото годините му личат единствено по бръчките на кожата на лицето, и то съвсем не като загрозяване, а като белег за преживяното. Но в поведението си и днес Найджъл прилича повече на 25-годишен младеж, пълен с енергия и желание да прави това, което умее.

Впрочем винаги ми е изглеждал по-млад, отколкото е, вероятно заради пънкарската прическа, небрежно облекло и още по-небрежно и веселяшко поведение. Едва снощи, и то точно заради тези бръчки, любопитството ми ме накара насред самия концерт да извадя телефона си и да попитам тихичко чичко Google за това кога е роден Найджъл Кенеди. Той веднага ми каза, че това е станало един ден след имения ми ден, 11 години преди моето раждане. А досега винаги съм го възприемал най-многото като връстник, ако не като по-млад от мен.

Освен предвидения час и половина, Найджъл изкара на сцената още поне 40 минути в бисове и се наслаждаваше искрено на всеки момент общуване с оркестъра и публиката. След като разбра цената на билетите (за Варна беше чул за 55 лева, а в София чу от седналите в оркестрината за цена от 90 лева - то добре, че не попита тези от най-хубавите редове, че тогава щеше да чуе и числото 100), той каза, че за толкова много пари се чувства длъжен да свири повече, отколкото е предвидено в програмата. И го направи.

Найджъл Кенеди е велик музикант, който не се срамува да говори открито, искрено и дори да е "цапнат в устата" (думички като shit и fucking в неговия речник вървят наравно с great и fantastic, но звучат естествено, а не позьорски). Акцентът му, определен от Уикипедия като mockney (дума, комбинираща mock и cockney - т.е. когато някой умишлено говори жаргонно на cockney, за да се хареса на обикновените хора), е много ясен и лесен за разбиране, за разлика от усукания неразбираем британски, който се среща при много англичани, и е истинско удоволствие за слушане.

Особено приятно е и да виждаш и отношението му към музикантите, с които работи - той непрекъснато се опитва да покаже на публиката, че те са също толкова важни, колкото и той самия, хвали ги, опитва се да насочи вниманието на зрителите към тях, а и прави всичко, за да ги накара да надминат себе си. И не пропуска да покаже колко е щастлив, че те успяват да го направят. Такъв беше преди години и с шантавите поляци (не отричам качествата им, а само музиката им), същия беше снощи и с оркестъра на Класик ФМ, който определено напредва много добре в развитието си с тези съвместни концерти с велики музиканти.

Организацията беше много добра въпреки "програмираното" закъснение от половин час, което напоследък редовно ни налагат, но мога да призная, че за него си е виновна самата публика, която в официалния начален час на концерта обикновено заема не повече от 2/3 от залата, а останалите се влачат още половин час, а и има и закъснели с повече от половин час! Зала 1 на НДК вече може да е доста уморена като обзавеждане, но все пак засега е най-доброто, с което разполагаме, а и все още умее да създава усещане за важността на това, което се случва в нея.

Приятно беше и това, че в публиката имаше доста хора на под 30 години, въпреки че обществото (а имам чувството, че и училището) прави всичко възможно да ги кара да мразят класиката. И все пак именно музиканти като Найджъл Кенеди, Ванеса Мей и Васко Василев, с по-свободното си поведение успяват да изтръгнат поне част от младите хора у нас от лапите на чалгата.

Изобщо, този концерт беше едно от най-големите събития в тази музикално наситена година.
Категория: Музика
Прочетен: 3907 Коментари: 11 Гласове: 0
Последна промяна: 06.10.2007 08:34
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044
Постинги: 141
Коментари: 3081
Гласове: 4313
Календар
«  Октомври, 2007  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031