Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1600724 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от 14.10.2007 г.
Не става дума за онази информация, която може да се намери с вездесъщия Google - от такава вече направо ще се удавим. Говоря за създаването с демонстративна гордост на умишлено информационно затъмнение от едни хора, на които ние им плащаме заплатите чрез данъците си, а те се гордеят с това държат с нас като с низши същества, на които никога не дължат обяснение. Още не сте напълно сигурни, но вече почвате да се досещате, че става дума за взаимоотношенията между гражданите и полицаите, и по-конкретно за нашите права да се придвижваме свободно и техните задължения да ни обясняват причините, когато ни лишават от това право.

Аз виждам нещата така... Улиците са наши и всички ние имаме пълното право да се придвижваме по тях съобразно своето желание (разбира се, и съгласно приетите правила за движение по пътищата). Ролята на полицаите се свежда евентуално до това да регулират този процес, като ни пречат да вредим на себе си и на останалите участници в движението.

Често обаче възникват ситуации (от произшествия и нещастия до спортни, политически или културни събития), при които правото ни да използваме улиците свободно, бива ограничено. В такива моменти полицаите са тези, на които е поверена задачата да осигурят възможността улиците да се използват за специалното предназначение, отредено им за кратко, а наше задължение е да се съобразим с тези ограничения. Но улиците никога и по никакъв повод не са собственост на МВР, с която те да се разпореждат както намерят за добре.

У нас информацията е последното нещо, което полицаите обичат да дават. Аз винаги открито настоявам за това пред тях, но те в най-добрия случай само ме гледат лошо и много рядко изобщо ми отговарят, освен с ръце, и то най-често е в смисъл на "разкарай се веднага натам".

Смятам, че е съвсем нормално, когато ми ограничават правото на свободно придвижване, да искам да знам отговора на следните 5 въпроса:

1. Каква е причината да не мога да мина по улицата, по която искам (тук очаквам обяснение от рода на "маратон", "стачка", "катастрофа", "пожар")

2. Какъв е обхватът на засегнатия район (за да знам мога ли изобщо да стигна до мястото, за което съм тръгнал)

3. Колко време се очаква да е невъзможно преминаването през това място (вярно, при стачка или катастрофа е малко трудно да се каже, но при спортно състезание обикновено нещата са доста по-ясни)

4. Какъв обходен маршрут ми се предлага (може би почвам да искам прекалено много, но ми се струва, че с 10 думи за това откъде да мина може да се направи много повече, отколкото с нервно махане с ръце, с което ми "казват" да се махна).

5. Тук някой ще каже, че ставам нагъл, но лично аз не виждам нищо лошо и в това да чуя едно извинение за причиненото ми неудобство, особено ако причината за него е от обществен или политически, а не от форсмажорен характер. Не искам това извинение да е лично от полицаите, но те трябва да го поднасят от името на този, който ни пречи да се придвижваме нормално, а той обикновено е именно този, който ги е пратил да налагат ограничението.

За финал, освен тези си искания имам и още едно, шесто. Когато събитието, налагащо ограничения в движението, е предварително организирано, искам всичката информация за обхвата и времето на ограничението и за обходните маршрути, да я виждам в писмен и графичен вид на поставени около засегнатия район знаци, с което ще се спести на полицаите голяма част от обясненията, които ще ни дават.

За съжаление реалността изглежда съвсем различно. Досега не съм имал и един случай (от сигурно стотици), в който да съм получил човешко обяснение за причината да бъде ограничено правото ми на свободно придвижване. Въпреки че случаите на грубо отношение са относително редки, макар и не напълно липсващи, все пак това, което ми е напълно гарантирано, е убеденото и демонстративно "право" на полицаите да си правят каквото си поискат и да не дават никакви обяснения.

Не съм съгласен  да е така. Впрочем не познавам буквата на закона - може би именно той им дава това право заради отделни изключителни ситуации, в които е важно да се действа бързо и няма време за обяснения. Но се съмнявам да има точка в закона, която да ги задължава да се държат като бурсуци. И съм абсолютно убеден, че това, че те се държат така, изобщо не е в полза на техния имидж и се отразява негативно на количеството народна любов, с която ги обливат всички.

В Германия, САЩ или Тайланд (нарочно давам за пример доста разнородни страни) полицаят има същите задължения като тези на тукашните полицаи. Но на всички тези места едно от безспорните му задължения е да помага на гражданите с информация. И на всички тези места го прави учтиво и поне на външен вид - с радост.

Много ли искам, ако смятам, че и тук трябва да е така?
Категория: Политика
Прочетен: 3703 Коментари: 8 Гласове: 0
Последна промяна: 14.10.2007 21:23
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1600724
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Октомври, 2007  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031