Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156407 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от 12.11.2007 г.
От вчера, 10 ноември, в блог.бг е много модерно да се пише против комунизма. С него се обясняват и миналите, и днешните ни неуспехи. Той продължава да пречи на разни хора, нищо че и през 1989 година от него почти нищо не беше останало и нищо че от тогава минаха още 18 години, през които животът ни се промени тотално. Само че неговият призрак не им дава мира и дори и днес той като че ли им пречи да дишат. Познавам доста такива хора, много от тях "живеят" по форуми и блогове и непрекъснато занимават останалите с този свой... не мога да го нарека другояче, освен проблем. Чудя се с какво им пречи това "умряло куче", което те наричат комунизъм, та продължават и днес да му вадят нож! И май не ми хрумва друго (въпреки че рискувам да ги вбеся), освен че сигурно не се справят достатъчно добре след него и имат крещяща нужда някой да е виновен за техните недостатъчни успехи. Ама не върви да е виновен някой днешен, защото може да се обади и да докаже, че е невинен. Затова най-добре да е някой, който не може да се защити, примерно Тодор Живков. Или защо не - самият комунизъм!

Нека поясня. Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Нито пък някога съм бил или искал да бъда. Може би защото съм бил малко млад, за да имам време да се развия като такъв, а може би защото съм бил спиран от цивилни ченгета пред библиотеката на американското посолство, в която наивно бях отишъл да чета фантастичните романи на Айзък Азимов в оригинал, без да знам, че в очите на Партията това ще ме превърне в шпионин, за който "един ден, когато ми се отвори работа в чужбина, хората ще кажат, че не ставам, тъй като съм имал контакти с американското посолство и явно съм американски шпионин". А може би не са ми харесвали комсомолските събрания и не съм очаквал партийните да са по-интересни. Със сигурност помня, че слушах доста BBC и Свободна Европа, за да разбера как виждат другите нашия свят отвън. Не си спомням обаче някога да съм изпитвал някакъв страх от всичко това или да съм чувствал някаква заплаха или преследване заради тези си наклонности. Е, разбира се, признавам, че наученото от BBC и Свободна Европа не съм го публикувал в училищния вестник, но и за тогава, и за днес, с пълна сила важи правилото, че умният човек не казва всичко, което мисли.

И така, на мен комунизмът не ми попречи да трупам знания, да попивам култура и да се развивам в образованието си, и ако ме е лишил от нещо, то аз така и не съм го усетил. Нещо повече, не познавах и никой, за който да виждам, че е онеправдан или му се пречи на развитието. Съучениците ми бяха интелигентни, амбициозни, весели и повече или по-малко непокорни като всички млади хора. Може би някой и друг получаваше някакви привилегии или специално отношение, но съм сигурен, че днес подобни случаи в училище са много по-често срещани и по-драстични, като при това вече не става дума толкова за политика, колкото за най-груба проява на икономическо надмощие.

Освен, че не съм бил и не съм комунист, аз съм скачал наивно-искрено по митингите на СДС и съм мислел, че това, че Партийният дом гори, показва, че комунизмът си отива и че това е хубаво за всички нас. Помня и че плаках в нощта след изборите през 1991, убеден, че това, че комунистите си ги спечелиха по шампионски, е някаква мегафалшификация. Само че това си беше изборът на масата от българите, а даже и да е имало някакви нарушения, сигурно всички ще се съгласите, че те бледнеят пред днешното "демократично" пазаруване на гласове, на което стаханхме свидетели преди броени дни.

На моят дядо комунистите са му взели куп имоти и той е умрял беден и без да може да изпита никаква радост от това, което е създавал с десетилетия. Със сигурност те са виновни за неговия провален живот. Само че те надали са по-виновни с това, че са следвали разбирането на Партията за това кое е в интерес на народа, отколкото са виновни английските летци, които са разрушили къщата на другия ми дядо по време на Втората световна война, пък не се сещам някой днес да ги обвинява за тези "зверства". Просто в определени епохи хората вършат куп гадости срещу себеподобните си и това далеч не важи само за комунистите.

Всъщност комунизмът не е нищо повече от един неуспешен опит за развитие на обществото по различен от дотогавашния начин. Но изобщо не е най-неуспешният, който историята познава. И е просто част от нашето минало. Както всяка епоха, той е бил по-добър за едни и по-лош за други. Резултатите от него изобщо не са само негативни - да не забравяме, че количеството построени пътища през последните 18 години изобщо не може да се мери с това, което "комунистите" са построили за предишните 2 десетилетия, които искаме да запомним като толкова ужасни. Не може да се мери и качеството на образованието тогава и сега и все по-масовата неграмотност говори много в полза на комунизма и неговите ценности пред ценностите на консуматорското общество. Далеч по-зле сме сега и в областта на здравеопазването, културата и обществения транспорт. Освен това изобщо не бива да бъркаме обективния напредък на технологиите с "новия строй" като причина за подобряването на някои от аспектите на живота ни.

Това, което наистина пречи на развитието на ни и вчера, и днес, не е комунизмът. Пречат му самите българи. Българите, за които в училище ни надуват главата колко са трудолюбиви, а всъщност са много мързеливи и още по-крадливи. Българите, които държат не на това те да са добре, колкото на това останалите да не са по-добре от тях. Българите, които имат високи претенции към това, което получават, но не и към това, което правят за останалите. Българите, за които гостоприемството спрямо чужди и свои се състои главно в това да излъжат и прецакат "гостите" си. Българите, които и в елитни квартали на столицата през 2007 година продължават да си изхвърлят през балконите фасове, опаковки от вафли и всякакви дребни боклуци, защото улицата пред тях не е лично тяхна.

Ако наистина виновен беше комунизмът, 18 години щяха да ни стигнат да станем нещо съвсем различно. А то разликата днес е само в това, че сме малко по-богати, още по-мързеливи, много по-незнаещи и на всичко отгоре ако преди 20 години всеки мъж можеше да си оправи колата и всичко в къщи сам, то днес това е по-скоро изключение.
Категория: Политика
Прочетен: 69253 Коментари: 153 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156407
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Ноември, 2007  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930