Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150941 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Ноември, 2008 г.
Никакво земетресение не е имало вчера - това поне е изводът от страницата на Геофизическия (наричащ себе си още Геофизичен) институт на БАН.

Реших, че ако някъде ще намеря истината за това какво точно са били земетресенията снощи и сутринта, то това трябва да е при тях. Логично, нали? С google страницата му беше на една стъпка разстояние (малко несигурна стъпка, защото както казах, дори и самият институт не успява да се самоопредели еднозначно по име, но все пак излиза на достатъчно челно място).

http://www.geophys.bas.bg/ (уж на английски)
http://www.geophys.bas.bg/index_bg.htm (на български)

Не ми се говори за дизайна на главната страница, нито за това защо в английския й вариант новините са на български, нито защо поне в Mozilla Firefox всичко изглежда ужасно, нито дори защо оформлението на страницата няма нищо общо със стила на страницата на самия БАН, част от който се явява и този институт. Не, аз не исках да се занимавам с тези подробности. Исках да отида направо на същественото - информацията за земетресението.

Доволен открих, че линкът "Сеизмична информация" се намира на челно място, макар и да се чете трудно заради ужасната несъвместимост на сайта със съвременните браузъри. Цък!

http://www.geophys.bas.bg/seismo/felterq/seis_inf_bg.htm

Тук се оказа, че за да стигнеш до заветната информация, трябва "да минеш още едно ниво" - да кажеш дали ще попълваш Анкета или те интересуват Усетени земетресения. Ясно какво искам. Цък.

http://www.geophys.bas.bg/seismo/felterq/felterq_bg.htm

И ето какво открих там (не снощи, не! днес - в деня след земетресението в 22:08 снощи, а и след това от 7:03 сутринта):

Усетени земетресения


2008

2008, 5 ноември 07:37 UT 43.15 N 27.46 Дълбочина 10 km Md 3.9 Io 5 EMS


Ми това е положението. Според БАН в България не е имало земетресения от точно 10 дена. Надолу има информация и за други, по-ранни земетресения, като предишното е от 12 май 2008 година. Което някак си пак ми говори за пропуснати събития - не може на цялата територия на България да не е имало усетено нито едно земетресение повече от 6 месеца, което да е достойно поне за споменаване на тази страница. Още повече за онова от 5 ноември научих точно от нея - не си спомням да са го споменавали по медиите.

Излиза, че както немалко хора казаха снощи, това май не беше земетресение, а взрив. От друга страна, макар и усещането наистина да не беше като от земетресение, а като от изтърван много тежък предмет, все пак обхванатата територия и липсата на звук от взрив или паднал метеорит където и да е в София (а и на взривени сгради, които да потвърдят тази теория), говори, че всъщност е имало точно земетресение. Даже две, почти идентични. Малко по-особени, защото изглежда епицентърът им е бил насред София, под Южния парк, малко странни и по продължителност (не повече от 2-3 секунди всяко), но все пак земетресения. Достатъчно силни и сериозни като явления, за да развълнуват милиони и да предизвикат хиляди коментари във всеки новинарски сайт и портал. Само не и да развълнуват баш професионалистите от Геофизическия (или геофизичен, обърках се вече) институт на БАН, които да ги отразят в сайта си.

Само че тях земетресението ги е изненадало. Събота все пак е почивен ден - какви са тия земни своеволия, за тия земни недра работно време няма ли!?

Банално ще е да кажа "ето такава е цялата ни работа в България". Ама какво друго мога да кажа!?

Още повече за няколкото часа след излизането на този пост научих, че положението не е по-добро и в сайта на Националната служба Гражданска защита към Министерство на извънредните ситуации, където последният бюлетин за положението в страната е от петък, 14 ноември. Сутринта.

И в заключение ето един полезен линк на Европейско-средиземноморския сеизмиологичен център, който дължа на gothic и в който винаги може да се намери информация за последните земетресения, станали в произволна точка на планетата.

http://www.emsc-csem.org/index.php?page=current&sub=list

Ох, и това не е краят на поста ми...

http://www.emsc-csem.org/index.php?page=how&sub=rts

На този адрес има списък с всичките станции, които предоставят сеизмична информация в реално време на въпросния Европейско-средиземноморски сеизмиологичен център. Сред тях е и БАН, София, България. Хайде сега цъкнете на линка на неговия сървър... От умрял - писмо. Впрочем в този момент реших да проверя има ли и друга станция с невалиден линк. В интерес на истината - има и още няколко, които не са си актуализирали информацията за собствения уеб сайт - например Ирак и Германия. И все пак и в това сме от негативните изключения.

А самият сайт на Европейско-средиземноморския сеизмиологичен център е направо вълшебен. Анимирани карти, които показват прецизно епицентъра на всяко едно земетресение по света, анкетни формуляри, в които може да се попълни свидетелска информация за преживяно земетресение, включително и да да качи снимков материал. Изобщо - сайт-мечта.
Категория: Технологии
Прочетен: 30380 Коментари: 58 Гласове: 0
Последна промяна: 17.11.2008 00:00
Вчера бях щастлив от очакваната, но все пак впечатляваща победа на Барак Обама, заедно с по-голямата част от света, която иска една по-разумна, загрижена, мирна и успешна Америка и изобщо един по-добър свят. Надявам се да си остана такъв и когато той встъпи в длъжност и започне да изпълнява това, което е декларирал, че ще направи. Даже не просто се надявам, но и вярвам, че ще стане така.

Но все пак тази сутрин, докато гледах репортажи за отзвука от изборите, нещо ме притесни. Оказа се, че не всички в Америка са приели победата му по начина, по който аз я разбирам. Оказа се, че дори не всички са излезли да гласуват за Обама по причината, по която аз бих го направил.

За милиони американци това беше победа на черните над белите. Възможност най-после да им покажат, че и те могат да са отгоре (т.е. на власт). А на това аз му викам етнически вот и той не ме радва. Много повече ме радват белите, които са го подкрепили заради това, което е и това, което ще направи, отколкото черните, които са го подкрепили без да разбират защо, а само защото е черен (макар и само наполовина), за да натрият носовете на белите. Видях го в празненствата, които показаха на няколко места, видях го в очите на някои хора там. Надявам се все пак те да са по-малката и да не са били решителната част за тази велика победа.

Разбира се, аз искрено вярвам, че той няма да залитне към това да се грижи за доброто само на "черните си братя", а наистина ще се прояви като глобален лидер, за който значение ще има само доброто бъдеще на човечеството и планетата, а не расовият реваншизъм.
Категория: Политика
Прочетен: 11929 Коментари: 32 Гласове: 0
Днес очакваното от милиарди хора по света най-после се случи. Барак Обама ще бъде следващият, 44-ти президент на САЩ. Какъв ще бъде и с какво ще бъде запомнен като президент, ще покаже бъдещето. Едно обаче е сигурно - ще трябва поне през следващите 4 години (а ако не направи нещо фатално, гарантирано ще има и още 4) да носи товара на очакванията и надеждите на онези над 100 милиона американци, които му се довериха и снощи му подариха най-разгромната победа в избори за американски президент от много десетилетия насам.

image

По време на кампанията Джон Маккейн няколко пъти обвини Барак Обама, че вече е почнал да мери пердетата в Белия дом. Сигурно тогава си мислеше, че е много духовит. Както и когато запя "Bomb, bomb, bomb, bomb, bomb Iran". Само че американците този път не се поддадоха, успяха да отделят развлечението от сериозните неща в живота и го наказаха. И то не "с малко, но завинаги", а разгромно. Че за него лично е завинаги - това за съжаление е ясно. Но най-вероятно и за партията му ще бъде за дълго.

Впрочем, чудя се само дали Маккейн нямаше начин да изиграе картите си по-добре? Дали трябваше през цялото време да се преструва, че е силен и че има всички шансове да победи, че е недооценен като съперник от медиите и социолозите (наричаше себе си непрекъснато underdog), вместо да се обърне към онези, които се страхуват да видят как в Белия дом влиза човек с черен цвят на кожата, и да им каже "Губя! Загивам! Спесете ме!". Дали не можеше да постигне повече, ако вместо комична героиня с чаровно квартално излъчване и локално влияние беше избрал някой сериозен и достоен човек за вицепрезидентския пост? Но може би и тогава, нямаше да успее. Защото каквото и да извадеше на масата в своя полза, то щеше да носи етикета на Джордж Буш, от който толкова му се искаше да може да се откъсне. "Наследството" на Буш може да съсипе кандидатурата на всеки, чието име може да се свърже с него.

Но точно в момента е безсмислено да анализираме какво е можело да бъде, защото новият президент вече е факт. Анализът ще си го направят републиканците, за да могат след около две години, когато започне следващата кампания, да са готови с някакво по-адекватно предложение. А сега само трябва да отбележим, че благодарение на победата на Обама само за една нощ името Америка отново получи положителен смисъл за милиарди хора по света, след като в последните години "благодарение" на управлението на Джордж Буш предизвикваше предимно погнуса. Разбира се, никой не се заблуждава, че сега тя ще се оправи с магическа пръчка. Най-малко самият Обама. И промяната, която ще трябва да донесе, няма да има нищо общо със смяната на пердетата на Белия дом (въпреки че явно и това трябва да направи, най-малкото за да не разочарова Маккейн, който позна, че именно той трябва да направи измерването им). Нито с новото кученце, което децата му ще получат като подарък сега, и което явно ще трябва да се нарича "Първото куче".

Промяната ще включва действия, които стотиците милиони американци очакват с нетърпение, за да заживеят по-добре и да си върнат самочувствието на велика нация, което напоследък определено им се губи, и то напълно заслужено.

Ето и един усмихнат поглед върху проблемите, с чието решаване ще трябва да се заеме съвсем скоро Барак Обама. Този клип-закачка е част от предизборната му кампания, за която съм разказал подробно в предишния си пост - Залагам на Барак Обама...

Категория: Политика
Прочетен: 9539 Коментари: 21 Гласове: 0
Последна промяна: 05.11.2008 14:36
Съвсем не от расизъм, но от това, че не познавах Барак Обама дори и по име, докато течеше кампанията за първичните избори в САЩ, бях на страната на Хилари Клинтън. Помня, че Бил Клинтън беше много добър президент, затова бях сигурен, че тя, която е била 8 години в Белия дом до един толкова успешен президент, няма начин да не е попила достатъчно, за да се представи също добре по време на своя мандат. Още повече и собственият й политически опит не е никак за пренебрегване, а пък фактът, че е жена, можеше да се окаже предимство в международната политика, в която жените са по-скоро изключение, но именно това им дава способността да постигат целите си по нестандартни начини, обикновено невъзможни за мъжете. Все пак, когато стана ясно, че Барак Обама е победител в борбата за номинацията на Демократическата партия,  изборът ми кого да предпочета за бъдещ президент на САЩ стана съвсем ограничен - трябваше да избирам между победителя, който не беше моя фаворит, и победилия републиканец Джон Маккейн, който пък, колкото и да се опитва да изглежда различен, видимо не може да предложи нищо различно от своя предшественик Джордж Буш (безспорно най-лошия президент в недългата история на тази страна), като на всичко отгоре Маккейн ми изглежда и още по-милитаристично настроен, а миналото му на военен и военопленник го е деформирало в опасна степен по отношение на употребата на сила. Пеенето пред широка аудитория на песнички като "Bomb, bomb, bomb, bomb, bomb Iran" (имитирайки "Bar Bar Bar Bar Barbara Ann" на The Beach Boys) само допълваха това, което може да се прочете и в очите му - че този човек може да донесе само неприятности на света, че може и да не доживее да види поразиите, които ще направи. И освен това, макар и в прилична за 72-те си години форма, той видимо изглежда прекалено стар и доста бавномислещ. При подобен избор аз считам, че просто нямам избор, а единствен вариант. И мога само да се надявам той да е добър, защото алтернативният съвсем сигурно не е добър. Затова започнах да наблюдавам по-внимателно Барак Обама.

Определено се справяше много добре. На срещи и когато изнася речи пред избиратели, при участието си в дебатите с Маккейн, в цялостното си медийно поведение той почти през цялото време беше на съвсем различно ниво от това на конкурента си. Особено силно беше интернет поведението му, включващо много премерени, премислени, умни и абсолютно нестандартни ходове. Личеше си, че зад неговото представяне стоят усилията на много хора, които му помагат не само защото това им носи добри пари (от липса на каквито кампанията му изобщо не страда, и то изцяло благодарение на милиони дребни дарители - пак заслуга на умелото боравене със средствата на интернет), а и защото тези хора вярват, че той е човекът, който може да върне доброто име и благоденствието на Америка. Не закъсня подкрепата за него от най-различни видни американци, а най-изненадващата подкрепа дойде от републиканеца Колин Пауъл (да, сега ви чувам да казвате "то е, защото и той е негър и за него явно това е по-важно от партийната принадлежност). Аз пък съм убеден, че това е можело да бъде само пречка, защото Колин Пауъл със сигурност не би искал никой да си обясни действията му с расови подбуди и изобщо не му е било лесно да обяви публично своята подкрепа точно по тази причина.

Особено ме впечатли разпространеният в интернет клип "Wassup - 8 years later", в който под формата на реплика на изключително успешната реклама на бирата Budweiser от 2000 година се показва практически всичко, което се е променило в живота на американците през последните 8 години, които съвпадат с времето на управление на Джордж Буш. Вижте сами за какво става дума. Подобна свежа идея не може да се роди по поръчка и само заради пари.



А ето го и оригиналният клип на Budweiser:



Нарастващата безработица, ипотечната криза, безсмислената война в Ирак, трагичното състояние на американската здравна система, финансовата криза на Уолстрийт, промените в климата - точно в две минути създателите на клипа са успели да "наместят" по чудесен начин всичко, което управлението на Буш е съсипало или оставило да се съсипе за само осем години и да превърне САЩ от еталон в посмешище за целия останал свят.

Но този клип, който надали е и получил сериозна публичност, макар и сам напълно достатъчен за всеки трезвомислещ избирател, за да изпрати републиканците в заслужена ваканция, изобщо не беше най-силният ход в кампанията на Обама. Неговите хора бяха оставили най-доброто за накрая. С един достоен за книгата на Гинес "рекламен клип" с продължителност почти 30 минути. Клип, излъчен едновременно от 7 от най-големите телевизионни мрежи в САЩ в най-гледаното им време, отказан само от CNN и ABC, които "не искали да развалят програмната си схема" и чието излъчване е струвало на кампанията почти 4 милиона долара. Клип, в който Обама казва наистина всичко. Впрочем, няколко дена след като го видях, считам, че не е лоша идея да задължат всеки кандидат за висок пост да си подготви по един такъв, ако ще и без да го излъчва за 4 милиона долара. Просто за да са наясно тези, които ще го избират какво трябва да очакват от него. И да могат да му търсят сметка, ако не прави това, което е декларирал и заради което са го избрали. Ето, ако Симеон беше длъжен да обясни малко по-подробно какво смята да прави, за да ни "оправи" за 800 дни, може би щяхме да си спестим няколко пропилени години. Да не говорим за Станишев или за Бойко Борисов. Но да се върнем на клипа на Обама. Само заради този клип за няколко часа медиите успяха да измислят нова дума - infomercial (комбинация от information и commercial, което означава реклама, т.е. информираща реклама).

В него Обама успява на няколко пъти да преплете историите на няколко обикновени американци, показващи днешното състояние на страната, да разкаже за себе си и да обясни на избирателите си какво ще направи, след като стане президент (умишлено не казвам "ако стане", защото не вярвам да се съмнява изобщо в успеха си на изборите). Първата силна мисъл в изложението му, с която Барак Обама недвусмислено  заявява намерението си за промяна, накратко звучи така: "Ние измерваме силата на нашата икономика не по броя на милиардерите, които имаме, а по възможността на някой с добра идея има възможността да поеме риск и да започне нов бизнес". След това разказва едно по едно за всичките действия, които смята да предприеме, за да направи живота в Америка по-добър. Някои от най-важните му намерения включват:

- намаляване на данъците за всички семейства с годишен доход под 200,000 долара (ако на някой му се струва, че  това значи социализъм, нека обърне внимание, че изобщо не става дума за бедни хора, а за всички нормални американци, чак до горния край на онзи сегмент от обществото, който се нарича средна класа)

- данъчен кредит за всяко ново работно място, открито в САЩ през следващите две години и спиране на данъчните преференции за фирмите, които изнасят работни места отвъд океана (подобна идея надали ще се хареса в Китай и много азиатци подкрепят Маккейн по този повод, но е много възможно да подобри положението с безработицата в САЩ)

- влагане на 15 милиарда долара годишно в енергийна ефективност и разработване на алтернативни енергийни източници - действие, което освен отговорно от екологична гледна точка, ще създаде за няколко години 5 милиона нови добре платени работни места в САЩ, които при това не могат да бъдат изнесени отвъд океана.

- подпомагане на автомобилостроителите в това да се преоборудват и да започнат да произвеждат енергийно ефективни автомобили, така че автомобилите на бъдещето да бъдат произвеждани в САЩ; данъчен кредит за всеки, който си купува такава кола, така че пътищата да се напълнят с тях възможно най-скоро и да се намали до минимум енергийната зависимост на Америка от близкоизточния петрол.

- Подпомагане на развитието на малките фирми вместо на петролните, фармацевтичните и застрахователните гиганти, които са достатъчно силни да се справят чудесно и без помощта на държавата. Това е може би една от най-силните страни на програмата на Барак Обама - той разбира важността на малкия и среден бизнес за доброто общо икономическо състояние на страната.

- Големи инвестиции в образованието, включително и ранното образование, назначаване на нови учители с много по-високо заплащане (интересно, излиза, че проблемът с нископлатените учители и лошото качество на образованието тормози не само България).

- Подобряване на организацията на здравеопазването (например в посока на по-добро информационно обслужване), което ще осигури същото ниво на услугата при намаляване на годишните разходи за здравеопазване с 2500 долара на семейство.

Всички пари, необходими за изпълнението на по-горните точки, са вече осигурени от Обама чрез оптимизиране на разходите на държавната администрация и от бързо прекратяване на войната в Ирак, която сама струва на САЩ по 10 милиарда долара месечно (последното само по себе си ще донесе и куп други позитиви на страната).

Всичко това звучи невероятно логично и абсолютно изпълнимо. Разбира се, винаги е по-лесно, когато планираш подобни действия, отколкото когато се стигне до това да ги реализираш успешно, но Обама звучи като някой, който знае какво може и не се страхува да направи това, което смята за правилно.

Обама говори така, че и скептиците ще му повярват. Защото и признава, че той няма да бъде идеален, както и никой на тази планета няма да бъде. Ненапразно професионалисти в политиката казват, че човек като него се появява веднъж на поколение и смело го сравняват с Джон Кенеди. Което пък налага да помислим и за още нещо в посока на този паралел. Естествено, в живота винаги, когато някой печели, трябва да има и някой, който губи. Лесно е да се предвиди кои биха били "губещите" в една бъдеща Америка, която се развива по плановете на Барак Обама. Всички знаем и че те са достатъчно силни, за да опитат да му попречат. И можем само да стискаме палци Америка да се покаже достатъчно силно демократична, за да наложи да се спази волята на американския народ и да се даде шанс на политиката, която той е избрал.

Ако имате 27 минути и 10 секунди, знаете добре английски и искате да чуете нещо, което надали ще излезе някога от устата на наш политик - приятно гледане!

Категория: Политика
Прочетен: 12964 Коментари: 16 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150941
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Ноември, 2008  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930