Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1512409 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от 03.11.2008 г.
Съвсем не от расизъм, но от това, че не познавах Барак Обама дори и по име, докато течеше кампанията за първичните избори в САЩ, бях на страната на Хилари Клинтън. Помня, че Бил Клинтън беше много добър президент, затова бях сигурен, че тя, която е била 8 години в Белия дом до един толкова успешен президент, няма начин да не е попила достатъчно, за да се представи също добре по време на своя мандат. Още повече и собственият й политически опит не е никак за пренебрегване, а пък фактът, че е жена, можеше да се окаже предимство в международната политика, в която жените са по-скоро изключение, но именно това им дава способността да постигат целите си по нестандартни начини, обикновено невъзможни за мъжете. Все пак, когато стана ясно, че Барак Обама е победител в борбата за номинацията на Демократическата партия,  изборът ми кого да предпочета за бъдещ президент на САЩ стана съвсем ограничен - трябваше да избирам между победителя, който не беше моя фаворит, и победилия републиканец Джон Маккейн, който пък, колкото и да се опитва да изглежда различен, видимо не може да предложи нищо различно от своя предшественик Джордж Буш (безспорно най-лошия президент в недългата история на тази страна), като на всичко отгоре Маккейн ми изглежда и още по-милитаристично настроен, а миналото му на военен и военопленник го е деформирало в опасна степен по отношение на употребата на сила. Пеенето пред широка аудитория на песнички като "Bomb, bomb, bomb, bomb, bomb Iran" (имитирайки "Bar Bar Bar Bar Barbara Ann" на The Beach Boys) само допълваха това, което може да се прочете и в очите му - че този човек може да донесе само неприятности на света, че може и да не доживее да види поразиите, които ще направи. И освен това, макар и в прилична за 72-те си години форма, той видимо изглежда прекалено стар и доста бавномислещ. При подобен избор аз считам, че просто нямам избор, а единствен вариант. И мога само да се надявам той да е добър, защото алтернативният съвсем сигурно не е добър. Затова започнах да наблюдавам по-внимателно Барак Обама.

Определено се справяше много добре. На срещи и когато изнася речи пред избиратели, при участието си в дебатите с Маккейн, в цялостното си медийно поведение той почти през цялото време беше на съвсем различно ниво от това на конкурента си. Особено силно беше интернет поведението му, включващо много премерени, премислени, умни и абсолютно нестандартни ходове. Личеше си, че зад неговото представяне стоят усилията на много хора, които му помагат не само защото това им носи добри пари (от липса на каквито кампанията му изобщо не страда, и то изцяло благодарение на милиони дребни дарители - пак заслуга на умелото боравене със средствата на интернет), а и защото тези хора вярват, че той е човекът, който може да върне доброто име и благоденствието на Америка. Не закъсня подкрепата за него от най-различни видни американци, а най-изненадващата подкрепа дойде от републиканеца Колин Пауъл (да, сега ви чувам да казвате "то е, защото и той е негър и за него явно това е по-важно от партийната принадлежност). Аз пък съм убеден, че това е можело да бъде само пречка, защото Колин Пауъл със сигурност не би искал никой да си обясни действията му с расови подбуди и изобщо не му е било лесно да обяви публично своята подкрепа точно по тази причина.

Особено ме впечатли разпространеният в интернет клип "Wassup - 8 years later", в който под формата на реплика на изключително успешната реклама на бирата Budweiser от 2000 година се показва практически всичко, което се е променило в живота на американците през последните 8 години, които съвпадат с времето на управление на Джордж Буш. Вижте сами за какво става дума. Подобна свежа идея не може да се роди по поръчка и само заради пари.



А ето го и оригиналният клип на Budweiser:



Нарастващата безработица, ипотечната криза, безсмислената война в Ирак, трагичното състояние на американската здравна система, финансовата криза на Уолстрийт, промените в климата - точно в две минути създателите на клипа са успели да "наместят" по чудесен начин всичко, което управлението на Буш е съсипало или оставило да се съсипе за само осем години и да превърне САЩ от еталон в посмешище за целия останал свят.

Но този клип, който надали е и получил сериозна публичност, макар и сам напълно достатъчен за всеки трезвомислещ избирател, за да изпрати републиканците в заслужена ваканция, изобщо не беше най-силният ход в кампанията на Обама. Неговите хора бяха оставили най-доброто за накрая. С един достоен за книгата на Гинес "рекламен клип" с продължителност почти 30 минути. Клип, излъчен едновременно от 7 от най-големите телевизионни мрежи в САЩ в най-гледаното им време, отказан само от CNN и ABC, които "не искали да развалят програмната си схема" и чието излъчване е струвало на кампанията почти 4 милиона долара. Клип, в който Обама казва наистина всичко. Впрочем, няколко дена след като го видях, считам, че не е лоша идея да задължат всеки кандидат за висок пост да си подготви по един такъв, ако ще и без да го излъчва за 4 милиона долара. Просто за да са наясно тези, които ще го избират какво трябва да очакват от него. И да могат да му търсят сметка, ако не прави това, което е декларирал и заради което са го избрали. Ето, ако Симеон беше длъжен да обясни малко по-подробно какво смята да прави, за да ни "оправи" за 800 дни, може би щяхме да си спестим няколко пропилени години. Да не говорим за Станишев или за Бойко Борисов. Но да се върнем на клипа на Обама. Само заради този клип за няколко часа медиите успяха да измислят нова дума - infomercial (комбинация от information и commercial, което означава реклама, т.е. информираща реклама).

В него Обама успява на няколко пъти да преплете историите на няколко обикновени американци, показващи днешното състояние на страната, да разкаже за себе си и да обясни на избирателите си какво ще направи, след като стане президент (умишлено не казвам "ако стане", защото не вярвам да се съмнява изобщо в успеха си на изборите). Първата силна мисъл в изложението му, с която Барак Обама недвусмислено  заявява намерението си за промяна, накратко звучи така: "Ние измерваме силата на нашата икономика не по броя на милиардерите, които имаме, а по възможността на някой с добра идея има възможността да поеме риск и да започне нов бизнес". След това разказва едно по едно за всичките действия, които смята да предприеме, за да направи живота в Америка по-добър. Някои от най-важните му намерения включват:

- намаляване на данъците за всички семейства с годишен доход под 200,000 долара (ако на някой му се струва, че  това значи социализъм, нека обърне внимание, че изобщо не става дума за бедни хора, а за всички нормални американци, чак до горния край на онзи сегмент от обществото, който се нарича средна класа)

- данъчен кредит за всяко ново работно място, открито в САЩ през следващите две години и спиране на данъчните преференции за фирмите, които изнасят работни места отвъд океана (подобна идея надали ще се хареса в Китай и много азиатци подкрепят Маккейн по този повод, но е много възможно да подобри положението с безработицата в САЩ)

- влагане на 15 милиарда долара годишно в енергийна ефективност и разработване на алтернативни енергийни източници - действие, което освен отговорно от екологична гледна точка, ще създаде за няколко години 5 милиона нови добре платени работни места в САЩ, които при това не могат да бъдат изнесени отвъд океана.

- подпомагане на автомобилостроителите в това да се преоборудват и да започнат да произвеждат енергийно ефективни автомобили, така че автомобилите на бъдещето да бъдат произвеждани в САЩ; данъчен кредит за всеки, който си купува такава кола, така че пътищата да се напълнят с тях възможно най-скоро и да се намали до минимум енергийната зависимост на Америка от близкоизточния петрол.

- Подпомагане на развитието на малките фирми вместо на петролните, фармацевтичните и застрахователните гиганти, които са достатъчно силни да се справят чудесно и без помощта на държавата. Това е може би една от най-силните страни на програмата на Барак Обама - той разбира важността на малкия и среден бизнес за доброто общо икономическо състояние на страната.

- Големи инвестиции в образованието, включително и ранното образование, назначаване на нови учители с много по-високо заплащане (интересно, излиза, че проблемът с нископлатените учители и лошото качество на образованието тормози не само България).

- Подобряване на организацията на здравеопазването (например в посока на по-добро информационно обслужване), което ще осигури същото ниво на услугата при намаляване на годишните разходи за здравеопазване с 2500 долара на семейство.

Всички пари, необходими за изпълнението на по-горните точки, са вече осигурени от Обама чрез оптимизиране на разходите на държавната администрация и от бързо прекратяване на войната в Ирак, която сама струва на САЩ по 10 милиарда долара месечно (последното само по себе си ще донесе и куп други позитиви на страната).

Всичко това звучи невероятно логично и абсолютно изпълнимо. Разбира се, винаги е по-лесно, когато планираш подобни действия, отколкото когато се стигне до това да ги реализираш успешно, но Обама звучи като някой, който знае какво може и не се страхува да направи това, което смята за правилно.

Обама говори така, че и скептиците ще му повярват. Защото и признава, че той няма да бъде идеален, както и никой на тази планета няма да бъде. Ненапразно професионалисти в политиката казват, че човек като него се появява веднъж на поколение и смело го сравняват с Джон Кенеди. Което пък налага да помислим и за още нещо в посока на този паралел. Естествено, в живота винаги, когато някой печели, трябва да има и някой, който губи. Лесно е да се предвиди кои биха били "губещите" в една бъдеща Америка, която се развива по плановете на Барак Обама. Всички знаем и че те са достатъчно силни, за да опитат да му попречат. И можем само да стискаме палци Америка да се покаже достатъчно силно демократична, за да наложи да се спази волята на американския народ и да се даде шанс на политиката, която той е избрал.

Ако имате 27 минути и 10 секунди, знаете добре английски и искате да чуете нещо, което надали ще излезе някога от устата на наш политик - приятно гледане!

Категория: Политика
Прочетен: 10428 Коментари: 16 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1512409
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4313
Календар
«  Ноември, 2008  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930