Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2167852 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от 05.11.2008 г.
Днес очакваното от милиарди хора по света най-после се случи. Барак Обама ще бъде следващият, 44-ти президент на САЩ. Какъв ще бъде и с какво ще бъде запомнен като президент, ще покаже бъдещето. Едно обаче е сигурно - ще трябва поне през следващите 4 години (а ако не направи нещо фатално, гарантирано ще има и още 4) да носи товара на очакванията и надеждите на онези над 100 милиона американци, които му се довериха и снощи му подариха най-разгромната победа в избори за американски президент от много десетилетия насам.

image

По време на кампанията Джон Маккейн няколко пъти обвини Барак Обама, че вече е почнал да мери пердетата в Белия дом. Сигурно тогава си мислеше, че е много духовит. Както и когато запя "Bomb, bomb, bomb, bomb, bomb Iran". Само че американците този път не се поддадоха, успяха да отделят развлечението от сериозните неща в живота и го наказаха. И то не "с малко, но завинаги", а разгромно. Че за него лично е завинаги - това за съжаление е ясно. Но най-вероятно и за партията му ще бъде за дълго.

Впрочем, чудя се само дали Маккейн нямаше начин да изиграе картите си по-добре? Дали трябваше през цялото време да се преструва, че е силен и че има всички шансове да победи, че е недооценен като съперник от медиите и социолозите (наричаше себе си непрекъснато underdog), вместо да се обърне към онези, които се страхуват да видят как в Белия дом влиза човек с черен цвят на кожата, и да им каже "Губя! Загивам! Спесете ме!". Дали не можеше да постигне повече, ако вместо комична героиня с чаровно квартално излъчване и локално влияние беше избрал някой сериозен и достоен човек за вицепрезидентския пост? Но може би и тогава, нямаше да успее. Защото каквото и да извадеше на масата в своя полза, то щеше да носи етикета на Джордж Буш, от който толкова му се искаше да може да се откъсне. "Наследството" на Буш може да съсипе кандидатурата на всеки, чието име може да се свърже с него.

Но точно в момента е безсмислено да анализираме какво е можело да бъде, защото новият президент вече е факт. Анализът ще си го направят републиканците, за да могат след около две години, когато започне следващата кампания, да са готови с някакво по-адекватно предложение. А сега само трябва да отбележим, че благодарение на победата на Обама само за една нощ името Америка отново получи положителен смисъл за милиарди хора по света, след като в последните години "благодарение" на управлението на Джордж Буш предизвикваше предимно погнуса. Разбира се, никой не се заблуждава, че сега тя ще се оправи с магическа пръчка. Най-малко самият Обама. И промяната, която ще трябва да донесе, няма да има нищо общо със смяната на пердетата на Белия дом (въпреки че явно и това трябва да направи, най-малкото за да не разочарова Маккейн, който позна, че именно той трябва да направи измерването им). Нито с новото кученце, което децата му ще получат като подарък сега, и което явно ще трябва да се нарича "Първото куче".

Промяната ще включва действия, които стотиците милиони американци очакват с нетърпение, за да заживеят по-добре и да си върнат самочувствието на велика нация, което напоследък определено им се губи, и то напълно заслужено.

Ето и един усмихнат поглед върху проблемите, с чието решаване ще трябва да се заеме съвсем скоро Барак Обама. Този клип-закачка е част от предизборната му кампания, за която съм разказал подробно в предишния си пост - Залагам на Барак Обама...

Категория: Политика
Прочетен: 9634 Коментари: 21 Гласове: 0
Последна промяна: 05.11.2008 14:36
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2167852
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Ноември, 2008  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930