Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150828 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Декември, 2008 г.
Всъщност на демагозите изобщо не им пука за нашето обаждане. А кои са демагозите? Не е един - много са. Главно героите от вица "Ало, Топлофикация ли е?". "Не, Електроснабдяване сме!". "А, нищо, и на вас да ви ... майката!"

Това, което ще разкажа по-долу, важи почти без промяна и за БТК, а при кабелните оператори е дори още позле, но конкретно в случая имам предвид ЧЕЗ Електро България АД, с които се мъчех да се свържа от събота вечерта, после в неделя през деня, а после и тази вечер. Правил съм и няколко предишни опита в различни случаи, когато исках да съобщя за авария и пак прекарвах може би по 10 минути на мобилния телефон, докато разбера, че всъщност никой няма да ми обърне внимание (защото е вечер или пък неделя). Може би са прави да искат да си почиват в тези моменти и аз съм склонен дори да им уважа това право, само че дори и самите те твърдят друго.

Новият им телефон за връзка с центъра за обслужване на клиенти - 0700 10010 - го рекламират навсякъде като денонощен. Ама я опитайте да говорите с оператор... Не ви мърдат 10 минути чакане, през които автоматичният глас, който след втората минута ти иде да го удушиш заради това, че е толкова спокоен, когато ти имаш проблем и нямаш време, непрекъснато ти повтаря, че съжаляват, но в момента всички техни консултанти са заети и ще те свържат с някой от тях при първа възможност. Също така ти казват "моля, изчакайте, защото вашето обаждане е важно за нас", което перфектно се опровергава от факта, че трябва да го чуеш десетина пъти, преди някой наистина да ти обърне внимание. Следва тиха музика около минута (слава богу, че при ОК супертранс е оглушителна) и след това всичко почва отначало.

А преди да се завърти този цикъл от любезности, преживяваш около минута обяснения за това какви са ти възможностите, докато си в главното меню. Всичко започва с безумния за края на 2008 година призив "моля, превключете вашия апарат на тонално набиране", като че ли някой все още има апарат с импулсно набиране след като всички централи у нас вече са цифрови!

За да проверите задълженията на битов потребител, моля натиснете 1
За да проверите задълженията на стопански потребител, моля натиснете 2
За да заявите авария, моля натиснете 3
За да получите информация за текущи промоции, моля натиснете 4
За да получите информация за предлагани услуги и цени, моля натиснете 5
За да се свържете с наш консултант, моля натиснете 9 или изчакайте.

Възможностите на системата са прилично представени, но има една недомислица и една отявлена смешка. Най-разумно щеше да бъде в ЧЕЗ да си има отделен номер за заявяване на аварии, или ако все пак се налага заради оптимизация на разходите (евфемизъм, който се използва напоследък за икономии) контактът за тях да минава през същия телефонен номер, трябваше тази точка да бъде първата от менюто, за да не се налага да слушаш двете очевидно по-малко спешни неща, които сега се намират в точки 1 и 2. Отделен е въпросът, че даже и след като натиснеш 3, те чака същото, което и при натискането на 9 за свързване с оператор - дълго чакане, през което само слушаш колко е важно твоето обаждане за тях (само дето с абсолютно нищо не ти го показват).

Смешката е в точка 4. Информация за текущи промоции... Някой сеща ли се да е чувал за промоция на своя доставчик на електроенергия? Примерно плащате 10 месеца, ползвате 12? Не, май не съм. Или може би - правите над 200 лева месечен оборот, ползвате 20% отстъпка? Не, и такава не. Изобщо някаква? Освен ако не е "плащате си просрочената сметка и ние ви пускаме тока", то твърдо не!

Е, да се похваля. След третото обаждане тази вечер най-после се свързах с консултант и дори получих отговор на въпроса си (макар и не особено приятен, защото за нещо съвсем елементарно, което определено може да се свърши и по електронен път, ще трябва да се разходя до някой от центровете за обслужване на клиенти в интервала между 8 и 18 часа). Но все пак май трябва да черпя! :-)
Категория: Бизнес
Прочетен: 2858 Коментари: 5 Гласове: 0
В международния ден за борба с корупцията е време да покажа защо у нас тя все не може да се пребори (впрочем след като има международен ден за борбата с нея, явно на много места не успяват, иначе щеше да има само отделни национални дни).

Разбира се, откритието ми не може да обясни защо съществува всяка форма на корупция, а само онази в МВР, където разбират, че имат проблем, и са се заели да се борят с него. Ето как:

image

Извинявам се за качеството на снимката, но във фоайето на самото СДВР ми беше неудобно да искам да ми създадат специални условия, за да заснема този PR бисер (по-скоро мога да очаквам след този пост да сложат табели "снимането забранено").

Първият смислов пласт в този плакат е ясен - “Да спрем корупцията в МВР”. Лошо няма. Хубаво е, че това го иска и обществото, а вече, ето, и самото МВР. Даже са дали телефон и сайт, на който може да се подават сигнали. Похвално. Няма да се заяждам защо “Сигнали за корупция” е сложено в кавички. Ще кажа и още нещо хубаво за тази инициатива - плакатът беше там доста дни преди международния ден за борба с корупцията.

Само че цялото положително впечатление се изпарява, когато прочетеш какво пише в онази черна ивица долу вдясно:

“МВР - лидер в борбата срещу корупцията”

Моля? А като сте лидери, защо при самите вас има корупция (и то не според мен, а според вас самите, след като ни призовавате да я спрем)?! Какво излиза, че както винаги у нас, обущарят пак ходи бос?

Всъщност ако допуснем, че всичко в този плакат е истина и е казано искрено, то именно в това се крие и обяснението защо корупцията в МВР още не е преборена. Защото борбата с нея е оставена на самия й носител. Все едно да назначиш банков обирджия за охранител на банка и да чакаш обирите да спрат. Или да назначиш съдии от средите на рецидивистите и да чакаш да се ликвидира престъпността. А впрочем защо ли и с престъпността нещата са зле?

Категория: Политика
Прочетен: 3668 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 29.09.2015 14:39
Снощи имах рядко разочароващо музикално преживяване. Концерт на една от любимите ми групи от миналото, с чието име свързвам десетки безспорни хитове, които не само ние, които сме слушали при излизането им, но и младите хора на по 20 години знаят и днес. Една от двете емблеми на 70-те години - Boney M (по-твърдо настроените да не спорят - и те ги познават, даже и да не си го признават).

Дотук - добре. Хубавите очаквания са необходимо условие за един добър концерт. Но оттам нататък се почна с разочарованията.

Първо, когато се дръпнаха завесите, не видяхме никакви Boney M, ами Трамвай номер 5. Пяха малко кавъри на Boney M и малко свои песни. Не беше трагично, още повече ползваха собствените си гласове, които все още си стават, Петко изглеждаше малко уморен и смачкан и 1-2 пъти едва не се преби на сцената, спъвайки се в разни озвучителни уреди по пода, но все пак звучеше добре, а "девойките" изглеждаха направо перфектни, като се имат предвид годините им. Само липсата на мулатката правеше впечатление, но се преживяваше. И все пак седяха някак си евтино и жалко, особено когато заговореха в опит да надъхат публиката, дошла за съвсем друго, със собственото си величие.

Хубаво, попяха 20-25 минути и си отидоха.

Настана приятното неколкоминутно очакване на главните действащи лица. Те пък си бяха оставили включени микрофоните, така че докато се наместваха по сцената, се наслушахме на куп паразитни усилени звуци от местене на предмети, настройване на инструменти и разговори. Което обаче беше нищо на фона на 6-кратното поредно и досадно и със силен звук излъчване на рекламите на организаторите на концерта от БГ Арт, Фолксваген и Юнион Ивкони на екраните в залата, докато публиката заемаше местата си, придружено и от 6-кратна молба да изключим мобилните си телефони още в момент, в който това изобщо не беше необходимо, но организаторите просто бяха напъхали това послание в рекламата си. Явно не само ние не знаехме името им, но и те не знаеха още как се прави концерт.

Дойде моментът да видим и Boney M.

Тук в първите секунди не обърнахме внимание на смисъла на приветствието "посрещнете оригиналния член на Boney M - Мейзи Уилямс", но когато завесите се дръпнаха, разбрахме, че това е най-важното, което ще чуем тази вечер. Тя беше единствената останала от оригиналния състав на групата. На мястото на Боби Фарел беше някакво облечено в бял костюм лондонско денди с леко арабски вид, чието име няма как да запомня, пък и самото то говореше толкова лигав английски, че нито едно друго име не стана ясно, когато ги представяше, но по-лошото беше и че пеенето му не носеше нищо от духа на Boney M. Другите две вокалистки също бяха нови, горе-долу на възрастта, на която са били оригиналните вокалистки в края на 70-те, и въпреки че бяха достатъчно красиви и със същия цвят на кожата, в пеенето им също нямаше нищо бониемско - едната избиваше към госпъл, другата беше по-скоро безлична, а дендито пееше отявлен фънк.

Деветте музиканти бяха също чисто новички и специално ни се похвалиха, че осем от тях били от Лондон, а деветият, перкусионист на име Иво, бил дори от София. Разбира се, не бяха никак лоши музиканти - не ме разбирайте погрешно - смятам, че биха били достойни за произволна джаз или фънк формация. Но не и за Boney M. Даже нещо повече, не считам, че някой има право да използва името на тази легенда, особено ако ще се изгаври така грозно с тяхната музика. Но предполагам, че и на Мейзи Уилямс, и на пенсионираните членове все пак им е по-добре от финансова гледна точка легендата да продължава да се изявява на живо, а те да си прибират пари като собственици на марката. И все пак публиката не мислеше така.

Като изключим група младежи в публиката (доста от тях всъщност дори не бяха истински зрители, а пуснати в залата дейци на антиспин движението, облечени в червени тениски, показващи това), които сигурно само са чували за Boney M и щяха да скачат дори и ако им бяха пуснали само един ритъм бокс, останалите гледаха много скептично на всичко, което се случва на сцената, най-малко десетина души от седящите в нашия сектор дори си тръгнаха възмутено след по-малко от половин час, през който стана ясно, че всъщност няма да чуем това, за което сме дошли (нямах видимост какво става назад - може да е имало и други), комуникацията между групата и публиката беше гола вода, колкото и да се опитваха да ни надъхват и да ни карат да им отговаряме колко сме горещи и готови за парти или просто да пеем заедно с тях, а накрая им се наложи да си изпросят двата биса, защото иначе никой нямаше да ги извика за тях.

С менте биса само допълниха картинката на общото фалшиво приповдигнато настроение, което опитваха да създадат, като ни наричаха непрекъснато party people и ни призоваваха да съборим залата (bring the house down). Да не говорим колко пъти трябваше да чуем и лицемерието god bless you all.

Отврат. Подигравка. Срам. Така не се прави. Това е изкуство и то не е Макдоналдс, за да се дава на франчайз.
Категория: Изкуство
Прочетен: 6429 Коментари: 14 Гласове: 0
Последна промяна: 02.12.2008 17:58
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150828
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Декември, 2008  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031