Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1623783 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от 02.12.2008 г.
Снощи имах рядко разочароващо музикално преживяване. Концерт на една от любимите ми групи от миналото, с чието име свързвам десетки безспорни хитове, които не само ние, които сме слушали при излизането им, но и младите хора на по 20 години знаят и днес. Една от двете емблеми на 70-те години - Boney M (по-твърдо настроените да не спорят - и те ги познават, даже и да не си го признават).

Дотук - добре. Хубавите очаквания са необходимо условие за един добър концерт. Но оттам нататък се почна с разочарованията.

Първо, когато се дръпнаха завесите, не видяхме никакви Boney M, ами Трамвай номер 5. Пяха малко кавъри на Boney M и малко свои песни. Не беше трагично, още повече ползваха собствените си гласове, които все още си стават, Петко изглеждаше малко уморен и смачкан и 1-2 пъти едва не се преби на сцената, спъвайки се в разни озвучителни уреди по пода, но все пак звучеше добре, а "девойките" изглеждаха направо перфектни, като се имат предвид годините им. Само липсата на мулатката правеше впечатление, но се преживяваше. И все пак седяха някак си евтино и жалко, особено когато заговореха в опит да надъхат публиката, дошла за съвсем друго, със собственото си величие.

Хубаво, попяха 20-25 минути и си отидоха.

Настана приятното неколкоминутно очакване на главните действащи лица. Те пък си бяха оставили включени микрофоните, така че докато се наместваха по сцената, се наслушахме на куп паразитни усилени звуци от местене на предмети, настройване на инструменти и разговори. Което обаче беше нищо на фона на 6-кратното поредно и досадно и със силен звук излъчване на рекламите на организаторите на концерта от БГ Арт, Фолксваген и Юнион Ивкони на екраните в залата, докато публиката заемаше местата си, придружено и от 6-кратна молба да изключим мобилните си телефони още в момент, в който това изобщо не беше необходимо, но организаторите просто бяха напъхали това послание в рекламата си. Явно не само ние не знаехме името им, но и те не знаеха още как се прави концерт.

Дойде моментът да видим и Boney M.

Тук в първите секунди не обърнахме внимание на смисъла на приветствието "посрещнете оригиналния член на Boney M - Мейзи Уилямс", но когато завесите се дръпнаха, разбрахме, че това е най-важното, което ще чуем тази вечер. Тя беше единствената останала от оригиналния състав на групата. На мястото на Боби Фарел беше някакво облечено в бял костюм лондонско денди с леко арабски вид, чието име няма как да запомня, пък и самото то говореше толкова лигав английски, че нито едно друго име не стана ясно, когато ги представяше, но по-лошото беше и че пеенето му не носеше нищо от духа на Boney M. Другите две вокалистки също бяха нови, горе-долу на възрастта, на която са били оригиналните вокалистки в края на 70-те, и въпреки че бяха достатъчно красиви и със същия цвят на кожата, в пеенето им също нямаше нищо бониемско - едната избиваше към госпъл, другата беше по-скоро безлична, а дендито пееше отявлен фънк.

Деветте музиканти бяха също чисто новички и специално ни се похвалиха, че осем от тях били от Лондон, а деветият, перкусионист на име Иво, бил дори от София. Разбира се, не бяха никак лоши музиканти - не ме разбирайте погрешно - смятам, че биха били достойни за произволна джаз или фънк формация. Но не и за Boney M. Даже нещо повече, не считам, че някой има право да използва името на тази легенда, особено ако ще се изгаври така грозно с тяхната музика. Но предполагам, че и на Мейзи Уилямс, и на пенсионираните членове все пак им е по-добре от финансова гледна точка легендата да продължава да се изявява на живо, а те да си прибират пари като собственици на марката. И все пак публиката не мислеше така.

Като изключим група младежи в публиката (доста от тях всъщност дори не бяха истински зрители, а пуснати в залата дейци на антиспин движението, облечени в червени тениски, показващи това), които сигурно само са чували за Boney M и щяха да скачат дори и ако им бяха пуснали само един ритъм бокс, останалите гледаха много скептично на всичко, което се случва на сцената, най-малко десетина души от седящите в нашия сектор дори си тръгнаха възмутено след по-малко от половин час, през който стана ясно, че всъщност няма да чуем това, за което сме дошли (нямах видимост какво става назад - може да е имало и други), комуникацията между групата и публиката беше гола вода, колкото и да се опитваха да ни надъхват и да ни карат да им отговаряме колко сме горещи и готови за парти или просто да пеем заедно с тях, а накрая им се наложи да си изпросят двата биса, защото иначе никой нямаше да ги извика за тях.

С менте биса само допълниха картинката на общото фалшиво приповдигнато настроение, което опитваха да създадат, като ни наричаха непрекъснато party people и ни призоваваха да съборим залата (bring the house down). Да не говорим колко пъти трябваше да чуем и лицемерието god bless you all.

Отврат. Подигравка. Срам. Така не се прави. Това е изкуство и то не е Макдоналдс, за да се дава на франчайз.
Категория: Изкуство
Прочетен: 4922 Коментари: 14 Гласове: 0
Последна промяна: 02.12.2008 17:58
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1623783
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Декември, 2008  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031