Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150863 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Февруари, 2007 г.
Тази година ни сервираха следните промени в официалните празници с решение на Министерския съвет:

1. 30 април (понеделник) става почивен ден, а вместо него ще се работи на 21 април (събота).
2. 25 май (петък) става почивен ден, а вместо него се работи на 19 май (събота)
3. 7 септември (петък) става почивен ден, а вместо това се работи на 15 септември (събота)
4. 31 декември (понеделник) става почивен ден, а 15 декември (събота) става работен.

Голяма каша, нали?

В първите два случая дните се отработват преди самите празници  - може би е добра идея: работиш една събота, но следващата седмица те чакат 4 дена почивка вместо 2. Само че го има и другия момент - че хората не обичат първо да дават, а после да получават компенсация. Да не говорим в колко фирми може да забравят да си отработят бъдещия почивен ден...

В третия обаче - изненадаааа! - ще се работи в съботата СЛЕД седмицата с Деня на Съединението, при това точно на 15 септември, което се пада в съботата преди първия учебен ден. Сещайте се каква работа ще падне за всички родители, които в понеделника след тази събота ще трябва да изпращат учениците си на училище. Те какво да правят в тази събота по-напред? Последни покупки на неща, нужни на учениците си, или да си стоят на работните места? И колко пълноценни ще са, ако са на работа при всичките си мисли и грижи?

Що се отнася до 31 декември, просто нямам думи. Тези хора за толкова години не разбраха ли, че този ден просто НЯМА КАК да бъде работен, каквото и да разпореждат?! Просто трябваше най-после да го обявят официално за почивен ден и готово - за какво сега е тази събота, 15 декември, на която да се отработва 31 декември!? И на всичко отгоре тук вече имаме ден, който отстои на цели 16 дена от празника, чийто съседен ден трябва да се компенсира!

Според мен всичките тези промени в празниците се отразяват негативно на икономиката на страната. 4 поредни почивни дни действат разлагащо на настроението за труд на всички нас. А и колко фирми се чувстват добре, ако в 4 поредни дни в касите им не влезе нито лев? Не по-добре действа и наличието на само един почивен ден в също толкова случаи, благодарение на тези 4 работни съботи.

Тези решения трябваше да бъдат оставени на бизнеса. Той е достатъчно зрял и отговорен, за да прецени за себе си подобни промени. Ако някоя фирма е наясно с това как й вървят нещата, тя може да реши да даде на служителите си (или примерно само на тази част от тях, които смятат да пътуват някъде в конкретния случай) този допълнителен ден. При това изобщо не е необходимо да се компенсира този допълнителен почивен ден с работна събота, защото по този начин никой не е доволен - нито бизнесът от гърчавата компенсация (една работна събота никога не прилича на един работен ден, колкото и подписа на Кабинета да са я провъзгласили за такъв), нито работещите от това, че трябва да се претоварват, лишавайки се от нормалните два почивни дни в седмицата.

На всичко отгоре, разбирам това да се случваше ЕДИН ПЪТ в годината, ами то се случва цели ЧЕТИРИ! Това е ужасно много и ужасно вредно!
Категория: Политика
Прочетен: 4820 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 26.02.2007 21:30
Преди минути завърши финалът за избор на българска песен за Евровизия. Най-добрата песен спечели, при това с шеметна преднина от повече от 6 пъти повече гласове от тази след нея в класацията.

Дотук добре. Този път никой няма да каже, че изборът е бил манипулиран, опорочен или фалшифициран. Е, вярно, че в блогът на Днесчо, по-точно в темата му за Евровизия, написана след полуфинала, поне 10 коментара бяха открити призиви да се гласува именно за тази песен, но приемам, че това са били спонтанни мнения, а не организирана акция.

Има и още хубави неща в този избор:
- Елица има много добър глас, който владее отлично (и за разлика от повечето други финалисти няма и грам колебание в него - т.е. не издава нито един фалшив звук)
- И двамата изглеждат много добре
- В песента има много енергия, която се предава и на публиката.

Има обаче и едно лошо нещо: че тази песен няма никакви шансове на Евровизия. Просто няма звучене на популярна песен, а на фолклорна. Нито пък, дори и да се абстрахираме от тази й особеност, е по-добра от песента на Мариана Попова миналата година. На всичко отгоре е на български, което също й отнема допълнително шансове за евентуален успех. Така че моята прогноза е, че отново няма да имаме песен, която изобщо да стигне до финалния кръг. Но въпреки това явно е най-доброто, което имаме в момента.

Истинската ми мъка обаче идва от това, което представляваха останалите изпълнители. Всеки от тях беше трагичен в някаква област:
- Теди Кацарова - в грима и вида на кожата - болнаво бледа!
- Софи Маринова - по отношение на руския език
- Групата - по отношение на владеенето на гласа
- Практически всички останали имаха ужасно английско произношение.

Добре де, наистина ли толкова малко можем!? И ако наистина сме толкова зле, защо непрекъснато повтаряме колко сме музикални!?
Категория: Музика
Прочетен: 9162 Коментари: 29 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2007 22:39
След като бях набюдавал с години как се отнасят шофьорите с пешеходците в Германия, преди доста време реших да правя като тамошните шофьори и да спирам на пешеходна пътека, когато пред нея чака да пресече пешеходец. Ако не толкова за да спазвам закона, то поне за да гледам изненаданите им физиономии. Дълго време всичко вървеше като по вода. Спираш, виждаш учудените им погледи за секунда, после обикновено получаваш и някакъв жест на благодарност, след което те пресичат и видимо си казват "Лелеее, и такива ли имало".

Един ден обаче с това привидно богоугодно поведение за малко щях да предизвикам смъртта на едно момиче на около 20 години. Карах по бул. Андрей Ляпчев от Дървеница към Младост. На няколко места в тази отсечка има пешеходни пътеки. Движех се в лявата лента и когато наближих една от пътеките, на която чакаше да пресече въпросното момиче, намалих и спрях, а момичето започна да пресича. На някой от каращите зад мен обаче явно му се видя много нелогично, че аз спирам на пешеходна пътека и човекът рязко ме "изряза" отдясно с джипа си с мръсна газ, при което след секунда видя момичето, което вече пресичаше пред неговата кола и успя да набие спирачки на не повече от половин метър пред нея, а тя гледаше разбираемо ужасено, а след като тя все пак премина, на не повече от метър зад нея джипът отново даде вече познатата мръсна газ и полетя по пътя си.

Ставаше дума за пешеходна пътека тип "зебра", много ясно и прясно нарисувана, за прав път и за слънчево време, при това в час, в който слънцето не ти грее в очите. Какъв трябва да си, за да решиш да преминеш през пешеходната пътека с огромна скорост, при това след като виждаш вече спрели пред нея коли.

Отговорът е, че просто трябва да си като всички останали шофьори.

Откакто ми се случи това, пак спирам, но вече изобщо не се интересувам от реакциите на пешеходците, а само от това дали някой друг шофьор не иска да ги прегази, докато аз им давам правото да преминат.

Какво трявбва да се случи, за да стане МОДЕРНО да се спазва тази част от закона за движение по пътищата? Тази част, която ни разделя най-силно от Европа (може би по-лошо впечатление правим само с безпричинните спирания на колите, особено чуждестранните, от страна на катаджиите). В момента шофьорите не искат да спират, а пешеходците не смеят и да опитат да преминат преди да са минали всички коли.

Не смятам, че е невъзможно нещата да се променят. Само преди няколко години шофирането с колан беше също такова изключение като спирането на пешеходна пътека ;-) Но днес гледам, че повечето хора карат с колани. Значи нещо успя да ги промени. И не мисля, че бяха глобите. Защото ако бяха те, трябваше всички да са спрели да говорят и по мобилните телефони, за които също има глоби, пък всеки втори виждам, че говори непрекъснато, с което НАИСТИНА пречи на движението - ако не с истинска опасност за нечий живот, то поне подпомага задръстванията със забавените си реакции и затруднени от заетата ръка движения.

В следващия епизод ще поговорим за това как трябва да се тръгва от кръстовище, когато те пусне светофара, и най-вече за това как трябва да се прави завой след кръстовище. :-)
Категория: Политика
Прочетен: 7069 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 21.02.2007 08:11
В последно време се убедих, че когато се четат обяви за недвижими имоти, българският не е достатъчен: струва ти се, че всички думи са ти познати, но когато отидеш на оглед, разбираш, че всъщност нищо не си разбрал както трябва. Ето един пресен пример...

Обявата за един офис изглеждаше така:

Квадратура: 200
Етаж: 3
Телефон: ДА
ТЕЦ: ДА
"На много хубаво място, в нова тухлена кооперация, с ТЕЦ, девет работни помещения, две бани, предлага се с два гаража - в цената на наема - единият е 110 кв.м. - за около 5-6 коли, другият е 60 кв.м. за две коли"

Какво си представихте? Каквото и аз ли? Нещо такова?

image

Дълбоко се лъжете... По-скоро беше нещо такова:

image

И така, да опитаме да преведем това, което бяха написали брокерите:

на много хубаво място:
Всъщност мястото наистина не беше лошо, на метри от ул. Гео Милев и на не повече от 200 метра от зала Фестивална. Само че, влизайки на уличката, на която е къщата, изведнъж сякаш правиш хиперпространствен преход и от елитен квартал изведнъж попадаш на село. На 20 метра по-нагоре, на съседната уличка има прилично модерни кооперации. Всичко тук обаче са къщи от късния социализъм или първите години на прехода, достойни за квартала вдясно от Ботевградско шосе далеч след Подуене.

в нова тухлена кооперация:
Тук вярното е тухлена. Всичко останало няма нищо общо с истината. Нито е нова, нито е кооперация. Със сигурност беше безлична къща от края на 80-те или началото на 90-те, построена почти без архитектурен проект и с куп отклонения от разрешените норми - стъпалата на стълбището например бяха по-високи, отколкото дълбоки (т.е. ъгълът на изкачване беше над 45 градуса - изключително некомфортно, но пък това е дало някой допълнителен квадрат на етажите).

девет работни помещения:

Хаотично разхвърляни малки кутийки, по не повече от 10-11 квадрата едната. Всъщност като се замисля, вече имам сериозни съмнения и за общата квадратура, защото коридорите не ядяха толкова много пространство, но може пък и да се лъжа за техните размери, а имаше и балкони... Но във всеки случай под "работно помещение" си представям нещо по-различно от 10 квадратни метра, и евентуално не покрито с балатум.

две бани:
Не че чак толкова ми трябва баня в офис, но тъй или иначе една имаше. Даже с 2 душ кабини в нея. Гадни, но поне не противоречат на описанието. Другото обаче беше тоалента от максимум един квадратен метър, в която имаше място точно за една тоалетна чиния и нищо повече.

два гаража от 110 и 60 кв.м., в цената на наема:
Тук вече идваме до нормалната за България практика да се лъже, за да се привлече клиента поне за оглед. Оказа се, че първо цената за наема на имота не била точно тази, която са написали преди няколко дена в обявата си, ами с 10% повече, и второ, че гаражите "можело да се наемат допълнително", както и че не са два, а само един (по-малък от по-малкия от двата посочени), и че разбира се, изобщо не са включени в цената.

Изобщо имотът изглеждаше така, че не бих преговарял не само за това колко да плащаме, за да го наемем, но не бих се пазарил дори и за това колко ТЕ ДА НИ ПЛАЩАТ, за да стоим там. Няма цена, на която бих се съгласил фирмата ни да се помещава там.

Чудя се какво можем да правим в подобни случаи, когато агентите по недвижими имоти ни се подиграват така открито? От мои познати съм чувал, че това е съвсем нормална практика, на самия мен за последната седмица вече ми се случва нещо подобно за втори път (само че това беше по-комично от другия случай, затова реших да го опиша). Може би органите за защита на потребителите трябва да почнат да се занимават не само с шампоани, на които не са им преведени на български указанията за ползване :-)
Категория: Бизнес
Прочетен: 4334 Коментари: 9 Гласове: 0
Вариант 1: Либийските тайни служби са отговорни за убийството на таксиметровия шофьор. Целта им е да се отвлече вниманието на обществото от назначения за довечера протест и да се смекчи неговата сила поради вече изразходваната енергия за протестиране на голяма част от хората - едни уморени от викане, други възмутени от задръстванията.

Вариант 2: Убийството на шофьора е част от кампанията "не сте сами". Загряване на обществото за вечерния протест, като се започне с блокадата на града и се създаде настроение на петъчно безделие още от сутринта.

Вариант 3: Просто поредният човек, имащ взимане-даване с организираната престъпност, е трябвало да си "плати сметката" за това, че има общо с нея.

Вариант 4: Някой е решил, че сметката му от 5 лева е незаслужено висока - по негови спомени на това разстояние е плащал не повече от 4.20. И е раздал справедливост. Е как да повярвам в това!?
Категория: Политика
Прочетен: 2033 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 09.02.2007 13:22
Ще излезе, че Симеон Сакскобургготски е прав, че българите не искат да гледат позитивно на нещата, които им се случват...

В събота вечерта се проведе полуфиналът на Евровизия. За ужасните изпълнения се изписа толкова много - поне 5 поста тук, с десетки коментари, особено към единия от тях. Повечето - справедливо критични, плюс няколко лични пристрастия, едни за някого, други против. Но като цяло - едно справедливо възмущение от общото представяне и обективно обвинение в голяма излагация. Но какво от това - кучетата си лаят, БНТ си организира нашето участие в Евровизия всяка поредна година.

Какво се случи в неделя вечер? Почти тричасово ледено шоу на Албена Денкова и Максим Стависки с участието на Васко Василев и един куп международни звезди на леда, от което, ако махнем рекламния елемент (който всъщност беше само във връзката между името на шоуто и паралелно вървящата кампания на генералния спонсор ВиваТел), беше сигурно най-голямото културно събитие за последните няколко години, може би единствено след пословичния концерт на Depeche Mode, за да не обидя тези, които твърдят, че това е най-хубавото нещо, което са виждали :-).

Светлинното шоу, звукът, организацията, сценарият, хореографията, поведението на публиката - всичко беше на такова ниво, че просто не можехме да повярваме, че това се случва на нас, и то в България. Безкрайни заслужени ръкопляскания, викове и сълзи от радост сред публиката по време на цялото шоу, невиждана атмосфера, изпълнена 100% с положителни емоции.

В скоби, единственото ми разочарование дойде от един служител на БНТ, работещ на най-левия пулт, гледано отгоре - дано от БНТ прочетат това и накажат :-), който беше решил, че забраната за пушене в залата не важи за него и не виждаше нищо нередно да ароматизира със скапаните цигари околната публика, сред която имаше и доста деца. Поведение, копирано явно от полицаите, които по улиците често демонстрират на всички как законът за движение не се отнася за тях.

Пълна, но не злопуотребено препълнена зала. Изобщо, все едно сме най-малкото в Германия - дотолкова всичко беше перфектно, на всичко отгоре може би и по-красиво, отколкото може да се направи на много други места, при това се правеше в една не толкова съвършена , но учудващо добре поддържана зала.

И какво беше написано в blog.bg по повод на това шоу?

Нищо. Нито дума досега. Е как после да не кажем, че българите се вдъхновяват само когато са недоволни! ;-)

Вярно, има една малка разлика. Евровизия се е излъчвала по телевизията, а Ледена SIMпатия още не е показана. Но все пак в залата имаше вероятно около 6000 души, достатъчно интелигентна публика, за да е имало сред нея и хора, които пишат често тук. Така че редно беше да си получат всичките похвали!

Най-искрени поздрави от мен за всички, създали това шоу!
Категория: Изкуство
Прочетен: 5030 Коментари: 15 Гласове: 0
Последна промяна: 07.02.2007 08:57
Днешните митничари не взимат подкупи. Ама вчерашните как взимаха само...

Понеделник, 30 януари, вечерта. Наша фирмена кола се прибира с двама души и обзавеждането на щанда ни от едно изложение в Германия.

Два дена път (с конете на колата, не с камили), минаване през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и България. Хайде, до края на Унгария все е Европейски съюз.

Влизане в Сърбия. Никакви проблеми. Явно Европейския съюз действа заразно и граничните стават добронамерени.

Минаване през Сърбия - пак никакви проблеми, само както си му е реда, повишено внимание за пътна полиция по целия път. Всеки, дори и минимален повод за заяждане, се използва без милост. Успяват да се възползват от само един повод ;-). От друга страна, пътища като слънце, много по-добри от нашите и доста по-добри, отколкото бяха преди 2-3 години, дори и от миналата.

Излизане от Сърбия. Тук вече "замирисва на България" още от сръбска земя!

Сръбските митничари...

- Какво карате?
- Връщаме си разни неща от щанда на изложението.
- Нещо за нас имате ли?
Имаме си по традиция старателно подготвен кашон с дреболии за подаряване, главно календари, защото това ни е дейността на фирмата. Ония обаче вече са станали капризни... Календарът "Добре дошли в България" предизвиква реплика "Па зАщо ми е това?". Подобна идва и в отговор на един много красив календар с наши планини "Па що да ги правим тия вашите планини?!".
Накрая се стига до реплика от рода на:
- Е ти какво искаш, цици ли?
- Епа да
- Е нямаме цици. Само аз имам, ама не са за показване.
- Е заминавайте тогава.

След това - сръбските паспортни.

- Що ни носите?
Календарите пак не предизвикват особен интерес и се пита открито за химикалки - явно имат конкретна нужда в момента. :-) За беда в кашона с рушветите няма пишещи инструменти този път, та се стига до това нашият шофьор да си даде личната химикалка, с която си пише кога, откъде и колко гориво е купил.

Следват 20 МИНУТИ чакане на нашето гише. На него няма служител. Никой от чакащите не смее да се обади и оплаче, за да не си навлече проблеми (като примерно разтоварване и ново натоварване на багажа, защото е "бил много голям тарикат"). След 20 минути се появява някой, обслужва една кола от опашката и пак си затваря гишето и изчезва отново. Обръщам внимание, не става дума за часовете, в които има регламентирана почивка, а за такива, в които трябва да работят.

И тук се повтаря откритата просия на сувенири, дават се дребните подаръчета и получаваме правото да си влезем и подкараме по пътищата на това тъмно и мръсно нещо, наречено наша родина. :-)

Излишно е да казвам, че 10 дена по-рано, на излизане, нещата с искането на "подаръци" са изглеждали точно по същия начин.

Иначе сме големи европейци! От първия политик до последния митничар или полицай всички вече са граждани на страна от Европейския съюз.

Още ли мислите, че ни е ТАМ мястото!?
Категория: Политика
Прочетен: 3295 Коментари: 7 Гласове: 0
Последна промяна: 06.02.2007 07:39
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150863
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Февруари, 2007  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728