Днешните митничари не взимат подкупи. Ама вчерашните как взимаха само...

Понеделник, 30 януари, вечерта. Наша фирмена кола се прибира с двама души и обзавеждането на щанда ни от едно изложение в Германия.

Два дена път (с конете на колата, не с камили), минаване през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и България. Хайде, до края на Унгария все е Европейски съюз.

Влизане в Сърбия. Никакви проблеми. Явно Европейския съюз действа заразно и граничните стават добронамерени.

Минаване през Сърбия - пак никакви проблеми, само както си му е реда, повишено внимание за пътна полиция по целия път. Всеки, дори и минимален повод за заяждане, се използва без милост. Успяват да се възползват от само един повод ;-). От друга страна, пътища като слънце, много по-добри от нашите и доста по-добри, отколкото бяха преди 2-3 години, дори и от миналата.

Излизане от Сърбия. Тук вече "замирисва на България" още от сръбска земя!

Сръбските митничари...

- Какво карате?
- Връщаме си разни неща от щанда на изложението.
- Нещо за нас имате ли?
Имаме си по традиция старателно подготвен кашон с дреболии за подаряване, главно календари, защото това ни е дейността на фирмата. Ония обаче вече са станали капризни... Календарът "Добре дошли в България" предизвиква реплика "Па зАщо ми е това?". Подобна идва и в отговор на един много красив календар с наши планини "Па що да ги правим тия вашите планини?!".
Накрая се стига до реплика от рода на:
- Е ти какво искаш, цици ли?
- Епа да
- Е нямаме цици. Само аз имам, ама не са за показване.
- Е заминавайте тогава.

След това - сръбските паспортни.

- Що ни носите?
Календарите пак не предизвикват особен интерес и се пита открито за химикалки - явно имат конкретна нужда в момента. :-) За беда в кашона с рушветите няма пишещи инструменти този път, та се стига до това нашият шофьор да си даде личната химикалка, с която си пише кога, откъде и колко гориво е купил.

Следват 20 МИНУТИ чакане на нашето гише. На него няма служител. Никой от чакащите не смее да се обади и оплаче, за да не си навлече проблеми (като примерно разтоварване и ново натоварване на багажа, защото е "бил много голям тарикат"). След 20 минути се появява някой, обслужва една кола от опашката и пак си затваря гишето и изчезва отново. Обръщам внимание, не става дума за часовете, в които има регламентирана почивка, а за такива, в които трябва да работят.

И тук се повтаря откритата просия на сувенири, дават се дребните подаръчета и получаваме правото да си влезем и подкараме по пътищата на това тъмно и мръсно нещо, наречено наша родина. :-)

Излишно е да казвам, че 10 дена по-рано, на излизане, нещата с искането на "подаръци" са изглеждали точно по същия начин.

Иначе сме големи европейци! От първия политик до последния митничар или полицай всички вече са граждани на страна от Европейския съюз.

Още ли мислите, че ни е ТАМ мястото!?