Преди минути завърши финалът за избор на българска песен за Евровизия. Най-добрата песен спечели, при това с шеметна преднина от повече от 6 пъти повече гласове от тази след нея в класацията.

Дотук добре. Този път никой няма да каже, че изборът е бил манипулиран, опорочен или фалшифициран. Е, вярно, че в блогът на Днесчо, по-точно в темата му за Евровизия, написана след полуфинала, поне 10 коментара бяха открити призиви да се гласува именно за тази песен, но приемам, че това са били спонтанни мнения, а не организирана акция.

Има и още хубави неща в този избор:
- Елица има много добър глас, който владее отлично (и за разлика от повечето други финалисти няма и грам колебание в него - т.е. не издава нито един фалшив звук)
- И двамата изглеждат много добре
- В песента има много енергия, която се предава и на публиката.

Има обаче и едно лошо нещо: че тази песен няма никакви шансове на Евровизия. Просто няма звучене на популярна песен, а на фолклорна. Нито пък, дори и да се абстрахираме от тази й особеност, е по-добра от песента на Мариана Попова миналата година. На всичко отгоре е на български, което също й отнема допълнително шансове за евентуален успех. Така че моята прогноза е, че отново няма да имаме песен, която изобщо да стигне до финалния кръг. Но въпреки това явно е най-доброто, което имаме в момента.

Истинската ми мъка обаче идва от това, което представляваха останалите изпълнители. Всеки от тях беше трагичен в някаква област:
- Теди Кацарова - в грима и вида на кожата - болнаво бледа!
- Софи Маринова - по отношение на руския език
- Групата - по отношение на владеенето на гласа
- Практически всички останали имаха ужасно английско произношение.

Добре де, наистина ли толкова малко можем!? И ако наистина сме толкова зле, защо непрекъснато повтаряме колко сме музикални!?