На пръв поглед тя беше една съвсем обикновена торбичка за повръщане в самолет, брандирана от наивен дизайнер, който формално е изпълнил предполагаемото изискване на възложителя върху нея да са поставени логата на обединения превозвач България еър / Хемус еър, българското знаме и информация за какво служи торбичката (на 3 езика).



Дори на пръв поглед си е свършил работата, въпреки че лично аз имам известно съмнение дали като сложиш тези лога върху нещо, в което ще се повръща, не се получава така, че пътникът, на който случайно му е станало зле, не ти казва без да иска "да ви повръщам на авиокомпанията" (или може би направо "на държавата").

Но може да значи и друго - нашите самолети возят толкова добре, че никой няма да си използва пликчето по предназначение. То от возене наистина може би не, но като си сваля масичката пред себе си и намеря някоя добре залепена и размазана дъвка, непочистена преди следващия полет, може и да ми се случи.

Но сега не искам да плюя по България еър / Хемус еър - в края на краищата съм по-скоро доволен от услугата, която ми предлагат в повечето случаи и продължавам да си ги ползвам най-редовно.

Мисълта ми е по-различна. Че занимавайки се с баналното (да си маркират "територията", т.е. да си брандират всяка вещ на борда), хората от рекламата на авиокомпанията са изпуснали една златна възможност да придадат на своето послание съвсем различен смисъл. Възможност, която България, и в частност София, най-щедро им предоставя всеки ден. Какво ми се случва да видя при едно минаване през града?



Сутринта, когато си излизам от гаража в блока, пред него виждам това. Да поясня, че става дума за елитен нов квартал. В деня на тази снимка там имаше само кутии от цигари, опаковки от вафли и малко тоалетна хартия, но преди няколко дена видях много трици (използвани от нечий хамстер),  преди това бях срещал руси къдрици от домашното подстригване на нечие дългокосо хлапе, а след Нова година - и цели две елхи, изхвърлени направо от балкона.



Почти до НДК, докато си карам по бул. България, утринната свежест се допълва от този строен комин, който бълва незнайно какво в самия център на любимата ни столица. Разбира се, той ми прави впечатление само когато пред мен не се намира някой зле регулиран дизел, който да ми направи проблема с чистотата на въздуха далеч по-личен.



Ето така пък изглеждат от доста време насам шахтите на моста на влюбените. Да припомня, че този мост видя много украсяване, много осветяване, фотоизложба от световна величина и още не едно и две мероприятия. И при всичките изсипани пари за култура (и реклама), не се намериха стотина лева за няколко решетки. Докато си се разхождаш по него замечтан (евентуално влюбен), по едно време нещо в теб се пречупва. Най-вероятно е глезен.



Но да не се занимаваме само с обществената мръсотия. Ето и малко лична. Вярно, в случая - езикова, а това в днешно време не се счита за голям проблем, защото не мирише. Пак съвсем близо до НДК някой си е поставил на таблото на колата този документ, на който пише "ОригиналА е в мен, крадЪт се". Всъщност от правописните мръсотии мога да напълня цял отделен пост, но хайде - друг път.



Насред китния и аристократичен столичен квартал Лозенец, на ъгъла на емблематичните улици Лозенец и Развигор, пред една доста известна обществена сграда, пък ме очакваше гледката, която виждате на снимката над този текст. Предполагам, че тази инсталация символизира победата на социализма над капитализма. Творецът е изобразил социализма като Москвич, а капитализма - като БМВ, премазано под неговата тежест.



Вечерта отивам в Метро да напазарувам малко сирена за фондю. Там попадам на едно сирене, на вида на което някой клиент не е устоял и го е захапал още на място. Но явно не му е харесало, затова го е оставил - може пък на някой друг да му хареса и да си го вземе. Случката само ми напомни за една предишна, пак там, в която някой беше разрязал една тетрапак кутия с натурален сок от литър, беше забол една голяма сламка в нея, беше си пийнал, колкото му се е искало в момента, и беше оставил кутията със забитата отстрани сламка.

Ако след цялата тази серия от красоти, които всеки от нас може да наблюдава всеки ден, край пътя човек види един билборд, на който пише

"България еър - ползвай при прилошаване",

определено ще го засърби паспорта и ще се втурне за билети!

А вместо това какво? На билбордовете им някакви самолетчета излитат от монитора на един лаптоп, хванат от дъщерята на шефа на рекламата, която някой фотограф, на когото са платили много малко, за отмъщение я е снимал така, че да прилича на баба си.