Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150924 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Март, 2010 г.
Дойде и моят ред да отида и да изгледам една истинска опера по начина, по който се прави това - във Виенската държавна опера. Отдавнашна мечта и една от стоте точки в личния ми bucket list, така да се каже.

Не е да не съм бил на опера по принцип, но все пак съм ходил относително малко пъти, а пък извън България - само на оперни концерти, никога на истинска постановка.

От филмите (спомнете си "Хубава жена") сме свикнали, че операта е едно място, на което хората се появяват изключително скъпо и официално облечени, държат се като благородници и се наслаждават на нещо, което не може да бъде разбрано от всеки. И за който успее да го разбере, това нещо доставя огромно удоволствие.

В книгите пък се казва, че за Виенската опера едно от най-трудните неща е да се сдобиеш с билети. Според уважаван (и уж актуален) туристически справочник, за да имаш късмета да си купиш от заветните билети, трябва да си готов да се наредиш на опашка от 6 сутринта, като препоръчваха хората да си носят сгъваеми столчета за повече комфорт по време на това "преживяване".

Е, понеже не живея във Виена, нито пък смятах да пътувам до там само за да се редя по опашки, при това без гаранция, че ще мога да гледам опера, аз реших да се държа като един нормален гражданин на света от 21 век и си купих билети по интернет. Вярно, с достатъчно предизвестие, но места по-малко от месец преди постановката си се намираха съвсем нормално.

С това развенчах първата легенда - за трудността да си купиш изобщо някакви билети.

Заедно с нея си отиде и втората легенда - че билетите за държавната опера във Виена са ужасно скъпи. Ако не държиш да имаш някое от най-престижните места, цената е съвсем, съвсем приемлива и доста по-ниска от цената за повечето рок концерти в голяма зала или на стадион.

За третата легенда също бях почти сигурен, че даже и да е била някога истина, то ще да е било някъде в миналото, но няма начин да важи и през 2010 година. Става дума за облеклото на зрителите. Не, съвсем честно казано, при поне 80% от хората не видях то да се различава по нещо от облеклото, с което ходят на кино или ресторант. Да, може би при част от хората на пенсионна възраст все още се усещаше склонност да се обличат по-официално, отколкото на улицата, но и в това не съм особено сигурен, защото там пенсионерите по принцип ходят доста по-различно облечени от българските си връстници.

Предстояха ми обаче още доста изненади...

Разбира се, залата не беше никаква изненада - стилна, поддържана, красива и с прекрасна акустика. Направо не разбирам горките архитекти на сградата, единият от които се беше самоубил, а другият - умрял от тъга и разочарование след 2 години заради това, че заради промяна в градоустройствения план, включваща повишаване на нивото на околните улици с няколко метра, операта им останала без внушителното си стълбище пред централния вход. Всъщност са свършили чудесна работа.

Изненадаха ме обаче персоналните устройства пред всеки зрител, на които можеш да си четеш субтитрите на немски или английски по време на представлението. Това си беше много приятна изненада, защото определено така е много по-удобно да селедиш действието, отколкото като четеш няккави преразкази в програмата на постановката. При това тези семпли и регулируеми като ъгъл монохромни LCD дисплейчета светеха толкова слабо, че изобщо не пречеха на гледането на това, което става на сцената, когато искаш да гледаш там, а не да четеш в тях.

Не ме изненада изобщо това, че след като представлението беше обявено за 19:30 часа, то започна ни по-рано, ни по-късно от 19:31 часа. Дори и да не бяхме в Швейцария или Германия, все пак това беше Австрия, където точността също означава доста.

Никаква изненада не беше и това, че съставът, в който нямаше и едно световноизвестно име, беше на изключително ниво.

За сметка на това повече от изненадващо беше да видим в една от главните роли китайски изпълнител в ролята на италиански военен (става за операта "Любовен еликсир" на Доницети, където действието се развива в началото на 19 век в Италия - една епоха, доста отдалечена от времето, в което миграцията между континентите става нещо нормално). Но какво да се прави - явно това беше виенският принос към глобализацията. Все пак ситуацията не беше по-абсурдна от онази, в която във филма Троя имаше чернокож елински воин.

Но тази изненада беше нищо в сравнение с изненадата от съдържанието на операта, която до тази вечер ми беше напълно непозната като сюжет. Изобщо не съм очаквал светът да се е променил толкова малко за близо два века. Какво имам предвид?

1. Онези, които днес обещават магическо отслабване и разни други "подобрения" чрез хапчета на лековерните си пациенти, просто копират опита на шарлатанина доктор Дулкамара, който предлагаше на селяните най-различни магически лекарства, сред които и любовен еликсир, включен в продуктовото му портфолио по желание на главния герой Неморино, който имаше остра нужда от нещо вълшебно, с което да спечели сърцето на придирчивата девойка Адина, в която беше влюбен.

2. Въпросната девойка определено не се държеше като героиня от началото на 19 век, а по-скоро - като разглезена и капризна съвременна млада дама, която е твърде капризна в избора на мъж и може да се каже, че направо въртеше на пръста си онези, които я харесват. Специално на Неморино тя обясни, макар и не чак в прав текст, че той е прекалено обикновен за нея и няма как да задържи нейното внимание. Точно по начина, по който днес една девойка би се отказала от един младеж, на който симпатизира, но който няма достатъчно вълнуващ кабриолет или кариера.

3. Така както един днешен младеж в този момент щеше да даде последните си пари (или дори да вземе кредит) и да си купи един джип, за да впечатли девойката, на която е хвърлил око, така Неморино даде последните си пари, за да си купи шишенце от любовния еликсир, а когато то се оказа с недостатъчно силно действие, за да я накара да го обикне, реши да си продаде свободата и да стане войник, само и само за да получи срещу този договор едни пари, с които да купи още от ментето на "доктор" Дулкамара.

4. Еликсирът, който беше всъщност просто червено вино, почти подейства. Това действие на алкохола е добре познато и днес - умерено количество от него дава на хората самоувереност, а това неминуемо ги прави по-привлекателни и харесвани от противоположния пол. Само че той не беше достатъчен, за да успее Неморино да спечели любовта на Адина.

5. За да го обикне тя, точно както става и днес, беше необходимо той да стане милионер, което стана съвсем случайно, след като неговият чичо умря и му остави в наследство богатството си.

Е, нямате ли чувството, че не говорим за опера от 1832 година, а за съвременен романтичен разказ за любовта между манекенка и футболист, който спечелва пари от скъп трансфер?! :-) И какво излезе? Че единственият любовен еликсир с гарантирано действие още през 19 век са били парите?

Ето това беше легендата, с чието развенчаване загубих вяра в чистотата на единственото нещо, което беше останало чисто досега - миналото. :-)
Категория: Музика
Прочетен: 5927 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 31.03.2010 12:19
По принцип не правя такива неща, но подари фундаменталното значение на тази творба, си позволявам да я изкопирам от фейсбук - с благодарност към Vasil Tsenkov.

Примерен диетичен режим на хранене
за средно и високо напреднали атлети

image

Закуска
Основно - 8-12 мекици. 4-6 понички или бухтички с пудра захар (сиропирани). Чаша боза.
Гарнитура - пържени картофи с кетчуп или пържен бял ориз в масло – около 500 грама. С картофите или ориза - 2 филии хляб със пласт до 1см майонеза “Краси” поръсени с шарена сол.
Десерт - Около 300 грама мюсли в половин литър прясно мляко. Добавят се на вкус масло, захар, мед, конфитюр.

Междинно хранене
Чипс Рафълс или Чио – 200-300 г за предястие
Основно - Студена пача, или свинска спържа – задължително студени.
Гарнитура – пържени тиквички в майонезен сос.
За десерт - меденка “Любимка” или филия с масло и конфитюр с вкус по избор.

Обяд
Първо - картофена крем супа с крокети или паста „4 сирена”
Основно - Голяма пица /желателно е да е с по дебело тесто/ или 2 дюнера с агнешко
Салата - Кисело зеле, краставица, домат, кашкавал, шунка, майонеза, яйце, подправена със слънчогледово олио, винен оцет и обилно количество сол
Десерт - 2 палачинки с шоколад, банан, сметана и 2 топки сладолед (при желание – сироп), пакет дъвчащи бонбони Haribo
2 до 3 филийки хляб - пълнозърнест
Кола 0.5 л
За диджестив – Амарето – 200 мл

Междинно хранене
Може да се поръча KFC или друга бърза закуска. Пример:
- 12 пикантни крилца
- 2-4 бонбургера
- Голямо картофено пюре
- Кола 0.5 л
- 2 порции големи пържени картофи с допълнително кетчуп и майонеза
Десерт: половин тава крем карамел с кутия сладолед.

Вечеря
Мусака или картофен огретен със сирене - около 600-800 гр.
Яйца по панагюрски или обикновенни пържени в масло – около 6-7 броя
За гарнитура – 200 г крокети с майонеза
2 до 3 филии със сланина и кисели краставички
За десерт - тирамису, не повече от 400 г или килограм банани като алтернатива
За храносмилане – до 400 грама узо или абсент.

Бърза закуска преди лягане
Карамелизиран банан с кола 0.5 л
При възможност – клечка захарен памук.

Лека среднощна закуска
Леки и приятни за консумация храни:
Виенски тост, придружен с парче шоколадова торта.
Пакет пуканки в масло.

Важно!
1. По време на хранителния режим е изключително важно да избягвате всякакви физически натоварвания! Ходене от повече от 100 метра на ден /нормална дистанция която изминавате вкъщи за цял ден, без да излизате/ се счита за нарушаване на режима !!! Подходящи занимания са гледане на телевизия и работа на компютър. Важно е да избягвате и ментално /умствено/ натоварване, ако въобще ви го позволяват възможностите разбира се.
2. Със всяко от храненията ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се приемат: 3-4 мерителни лъжици гейнър разтворени в овче кисело мляко с помощта на кухненски робот. Carb load продукт, чиято доза доставя на организма поне 60-80 грама рафинирани въглехидрати.
3. Да се избягват здравословни храни като: риба, пиле, зеленчуци и др.

Успех!
Категория: Забавление
Прочетен: 6412 Коментари: 5 Гласове: 2
Последна промяна: 22.03.2010 16:59

Личният ми мотив да се боря срещу пушенето на обществени места, е много по-близо до отвращението от миризмата на тютюна и дразненето на сетивата ми, отколкото до страха за здравето, но това не значи, че не ме интересува и този аспект. Преди време попаднах на един плакат, представляващ точна и подробна илюстрация на действието на тютюна върху човешкото здраве - и словесна, и особено визуална. Поздравления за агенцията, сътворила този отвратителен, но и също толкова убедителен колаж по поръчка на Световната здравна организация!

Ето го и превода на съдържанието на плаката. Впрочем, особено интересно е да се отбележи, че последиците от пушенето се разпростират далеч не само върху пушачите и всички, които се намират волно или неволно около тях, не само върху неродените им още деца, но се проявяват и като увеличен риск за здравето на следващото поколение в много по-късна възраст.

Приятно четене. Добре де, знам, че няма да е приятно. Но пък е важно...

imageВсяка секунда някой умира от употреба на тютюневи изделия, казва Световната здравна организация. Изследванията показват, че хората, които започват да пушат в тийнейджърските си години (както е при повече от 70% от пушачите) и продължават още 2 или 3 десетилетия, ще умрат 20 до 25 години по-рано от тези, които никога не са запалили цигара. Ракът на белите дробове и сърдечните заболявания изобщо не са единствените, които причиняват на пушачите сериозни здравословни проблеми и смърт. Надолу можете да се запознаете с някои от по-рядко споменаваните странични ефекти на пушенето - от глава до пети.

image

1. Косопад. Пушенето отслабва имунната система, като прави тялото по-уязвимо за болести като еритемен лупус (lupus erythematosus), която причинява косопад, язви в устата и обриви по лицето, скалпа и ръцете.

2. Катаракт. Счита се, че пушенето причинява или влошава няколко очни болести. При пушачите има 40% по-висок риск от развиване на катаракт (перде) – помътняване на очната леща, което блокира светлината и може да доведе до ослепяване. Пушенето причинява перде по два начина: чрез дразнене на очите и чрез отделяне на химикали в белите дробове, които после през кръвообращението достигат до очите.
Пушенето се свързва и с възрастовата дегенерация на макулата, нелечимо заболяване, което се причинява от увреждане на централната част на ретината, известна като макула. Макулата отговаря за фокусирането и централното зрение и контролира способността за четене, управление на автомобил, разпознаване на лица и цветове и виждане на детайлите на различни обекти.

3. Образуване на бръчки. Пушенето ускорява остаряването на кожата, като намалява протеините, които й дават еластичност, лишава я от витамин А и влошава кръвообращението. Кожата на пушачите е суха, твърда и осеяна с малки бръчици, особено около устата и очите.

4. Загуба на слуха. Понеже пушенето покрива с плака стените на кръвоносните съдове, намалявайки по този начин потока от кръв към средното ухо, пушачите могат да загубят слуха си по-скоро от непушачите и са по-уязвими към загуба на слуха, причинена от инфекции или силен шум. Пушачите имат и три пъти по-висок риск от инфекции на средното ухо, които могат да доведат до допълнителни усложнения, менингит и лицева парализа.

5. Рак на кожата. Пушенето не причинява меланом (понякога смъртоносна форма на рак на кожата), но увеличава шанса да умрете от него. Пушачите имат два пъти по-висок риск да развият кожен плоскоклетъчен карцином – рак, който оставя залющени червени обриви по кожата.

6. Разрушаване на зъбите. Пушенето се намесва в химията на устата, като създава зъбна плака, пожълтяване на зъбите и спомага за тяхното разрушаване. Пушачите имат 1.5 пъти по-висок риск да загубят зъбите си.

7. Емфизем. В допълнение към рака на белите дробове, пушенето причинява емфизем, раздуване и разкъсване на алвеолите, с което намалява капацитета на белия дроб да приема кислород и да освобождава въглероден двуокис. В екстремни случаи се помага на пациентите да дишат посредством трахеотомия. Прорязва се отвор в трахеята и през нея се вкарва въздух в белите дробове (вижте на снимката). Хроничният бронхит (не е показан тук) се проявява с натрупване на гнойна слуз, която предизвиква болезнена кашлица и дихателни проблеми.

8. Остеопороза. Въглеродният окис, основният отровен газ от автомобилния и цигарения дим, се свързва с кръвта много по-лесно, отколкото кислорода, като намалява капацитета на кръвта на активния пушач да пренася кислород с до 15 процента. В резултат плътността на костите на пушачите намалява, чупят се по-лесно и им трябва до 80% повече време да се излекуват. Пушачите са по-податливи и на проблеми с гърба: едно проучване показва, че индустриалните работници, които пушат, имат 5 пъти по-висока вероятност да изпитват болки в гърба след нараняване.

9. Сърдечни заболявания. Един от всеки три смъртни случая в света се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Пушенето е един от най-големите рискови фактори за поява на сърдечно-съдови заболявания. Тези заболявания убиват повече от 1 милион души годишно в развиващите се страни. Сърдечно-съдовите заболявания, свързани с пушенето, убиват повече от 600,000 души годиншно в развитите страни.
Пушенето кара сърцето да бие по-бързо, повишава кръвното налягане и увеличава риска от хипертония и стесняване на артериите и в крайна сметка причинява инфаркти и инсулти.

10. Стомашни язви. Пушенето намалява устойчивостта към бактериите, които причиняват язва на стомаха. То влошава и способността на стомаха да неутрализира киселината след хранене, което й позволява да разруши неговата лигавица. Язвите при пушачите се лекуват по-трудно и е по-вероятно да се появят отново.

11. Загуба на естествения цвят на пръстите. Катранът в цигарения дим се натрупва по пръстите и ноктите, придавайки им жълто-кафяв оттенък.

12. Рак на матката и спонтанен аборт. Освен увеличаване на риска от рак на маточната шийка и матката, пушенето причинява проблеми с плодовитостта на жените и усложнения по време на бременността и раждането. Пушенето по време на бременност увеличава риска от раждане на плод с ниско за възрастта си тегло и здравни проблеми в по-нататъшна възраст. Спонтанните аборти се срещат 2 до 3 пъти по-често при пушачи. Това се отнася и за мъртвораждания, като причината е лишаване на плода от кислород и аномалии на плацентата, причинени от въглеродния окис и никотина в цигарения дим. Синдромът на внезапна детска смърт също се свързва с пушенето. В допълнение пушенето може да понижи нивата на естрогените и да предизвика преждевременна менопауза.

13. Влошаване на качеството на спермата. Пушенето може да повлияе неблагоприятно спермата и да увреди ДНК на сперматозоидите, което може да причини спонтанен аборт или родилни дефекти. Според  някои проучвания е много вероятно децата на бащи, които пушат, да заболеят от рак. Пушенето намалява и броя на сперматозоидите, както и потока от кръв към пениса, което може да причини импотентност. При пушачите също така се среща по-често и стерилитет.

14. Псориазис. При пушачите е налице 2 до 3 пъти по-голяма вероятност да заболеят от псориазис – незаразно възпалително състояние на кожата, което се изразява в сърбящи и сълзящи червени обриви по цялото тяло.

15. Болест на Бюргер. Болестта на Бюргер (облитериращ тромбангиит) е възпаление на артериите, вените и нервите в краката, което води до ограничаване на кръвообращението. Ако се остави без лечение, болестта на Бюргер води до гангрена (тъканна смърт) и ампутация на поразените зони.

16. Рак. За повече от 40 елемента на цигарения дим има данни, че причиняват рак. Рискът от рак на белия дроб е 22 пъти по-висок при пушачите 16a, отколкото при непушачите. И според многобройни изследвания, колкото по-дълго пуши един човек, толкова повече се увеличава вероятността да се заболее от други видове рак, сред които рак на носа (2 пъти повече) 16b; на езика 16c; на устата, слюнчените жлези и фаринкса (6 до 27 пъти); на гърлото (12 пъти); на хранопровода (8 до 10 пъти); на ларинкса (10 до 18 пъти); на стомаха (2 до 3 пъти); на бъреците (5 пъти) 16d; на пикочния мехур (3 пъти); на пениса (2 до 3 пъти); на панкреаса (2 до 5 пъти) 16e; на дебелото черво и ректума (3 пъти) и на ануса (5-6 пъти). Някои изследания са показали връзка дори между пушенето и рака на гърдата 16f.

 

Този постер е актуализирана репродукция на "Тялото на пушача", първоначално създаден от списание COLORS, брой 21, юли-август 1997 г.

Продукт на NMH Communications.
Creating space for public health.
СЗО, Женева, 2001 г.

Превод: Стефан Янков

ЕРИТЕМЕН ЛУПУС
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 8869 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 21.03.2010 01:28
За двайсетте години след социализма технологията на продаване у нас се промени много, дори и на пазарите. Старомодните механични везни бяха сменени постепенно с електронни, днес хора, които сигурно трудно могат да пишат, са длъжни да могат да си служат с касови апарати и електронни везни, или изобщо, както се казва в такива случаи - европеизирахме се.

Целта на всичките тези нововъведения, освен да носи удобство на търговци и клиенти в общуването им, е и да се лъже по-малко. Да се лъжат по-малко потребителите с манипулирани везни, които да мерят в полза на продавача, да се лъже по-малко и държавата чрез скриване на обороти.

А дали стана така? Няколко случки напоследък просто крещят, че надали...

Почти ще прескоча една случка от преди няколко седмици в Била, където един хитър дядо се сети да употреби електронните везни в отдела за плодове и зеленчуци, за да провери колко тежи един опакован хляб, който трябваше да тежи 800 грама според надписа на опаковката. Е, той тежеше 720 грама. Дотук добре - поне Била бяха невинни, явно техните везни мереха точно (не мога да повярвам, че ще мерят по-малко и ще работят чак във вреда на търговеца, така че допускаме, че са били съвсем точни. Тогава излиза, че лъжеше производителят на хляба. Вярно, не с кой знае колко - само някакви си 80 грама. Но от друга страна 80 грама от 800 грама са колко? 10%. А според опаковката отклонението трябваше да е +/-5%. Някой ще каже, че тези грамове могат да се изпарят. Ще го "успокоя", че по принцип може и да могат, но този хляб беше от онези, затворени в полиетиленов плик, перфектно затворен в горния край и непропускащ какъвто и да е въздух.

Но да речем, че това са дреболии - някакви си 10%.

Затова ще преминем към по-сериозните отклонения...

Днес по обяд си купих кофичка ягоди от пазара на граф Игнатиев пред църквата Св. Седмочисленици. Обявената цена беше 3.99 лв. за 500 г, а когато ми претеглиха кофичката на електронна везна, тя излезе 780 грама, което ми се стори малко прекалено за кофичка, която обикновено събира не повече от 500-600 грама, но да речем, че не се замислих доколко е възможна такава разлика и платих 6.30 лв., колкото ми поискаха. Да не говорим, че е трябвало да бъдат 6.23, след като цената за килограм е 7.98 лв., но не знам - може би везната закръглява сметките до 0.10 лв, колкото и невероятно да ми се струва това.

След като се прибрах в офиса, реших да претегля кофичката на електронната везна, която имаме (точна до 2 грама в интервала от 20 грама до 2 килограма) и тя каза точно онова, което и първоначално ми се стори - 508 грама, включително пликчето, в което после ми поставиха кофичката, пък включително и самата кофичка, която не е безтегловна и чието тегло чисто теоретически трябва да се вади от общото тегло, като се използва функцията за компенсиране на тарата на самата везна. Но да не се заяждам за тези 8 грама, след като ми се губеха цели 280 други, или иначе казано, лъжата беше с цели 56% нагоре!

image

Разбира се, касова бележка от тази покупка нямам - такава не ми беше и издадена, каквато си е нормалната практика по всички тези пазари. Но много добре помня точната сергия и лицето на човека, който продаваше на нея, тъй като често минавам от там пеша, а и днес реално минах в двете посоки и се оглеждах за различните цени и качества на ягодите, които се предлагаха.

Впрочем, за последен път оставям някой от тези дребни мошеници да ми продава нещо без касова бележка. Оттук нататък всичките ги чака такъв тормоз, че ако покажа на останалите снимката на този днешен келеш, предполагам, че ще искат дружно да го линчуват. Е, поне онази част от тях, които наистина се опитват да си изкарват хляба по честен начин.

Касова бележка имам обаче от едно друго "велико достижение" на българската измерителна техника - в този случай това не беше електронна везна, а таксиметров апарат.

image

Вече бях разказал за този случай в предишен пост, но в контекста на сегашния той е много подходяща илюстрация на същата политика.

Става дума за едно много добре познато и многократно изминавано от мен разстояние - от терминал 2 на летище София до пл. Журналист в Лозенец, минато по единствения безспорен и най-къс маршрут: Цариградско шосе, през тунела към алея Яворов, после Драган Цанков, наляво покрай Биологическия факултет и отново наляво по Христо Смирненски до площада. Разстоянието, което по спомени знаех като 10-11 километра, това невероятно "съвършено" в техническо отношение такси на Такси С експрес (лъжливата от двете лицензирани фирми за летището) успя да измери като... 16.618 км.

Още на следващия ден проверих разстоянието с личната си кола и то се оказа, както и очаквах, съвсем малко под 11 километра. Т.е. имахме случай на манипулиран уред, който не лъже в цената на километър или във времето, но пък с лекота умножава километрите с коефициент 1.5.

Е, от тогава забравих, че тази фирма съществува, а всичките ми пари, когато отивам или се прибирам от летището, отиват при другата, която не прави подобни номера.

Честно казано, ако това беше единственият лъжлив шофьор в тази фирма, предполагам, че горната бележка трябваше да накара останалите му колеги да го линчуват, защото им разваля доброто име. Но от всичко, което чух за тях след моя някогашен пост по темата, заключих, че случаят ми изобщо не е изолиран, а лъжата си е тяхна политика. Впрочем така изглежда и от самото им поведение на летището, където те прекалено активно канят пътниците да се качват в техните таксита, за разлика от колегите им от другата фирма, които не правят абсолютно нищо, за да привличат клиентите към себе си, а почти всички избират тях.

И за да не зарязвам темата за такситата така рязко, ще я допълня с едно чисто ново наблюдение върху фокусите на такситата от снощи.

Когато исках да си взема такси от бул. Евлоги Георгиев малко след 21:30, по рядко стечение на обстоятелствата се наложи да чакам може би над 15 минути, за да попадна на свободна кола, която при това да ми спре (явно част от зелените бяха за адрес, та и няколко от тях ме подминаха). Докато гледах многото пълни таксита, които преминаха, ми направи впечатление, че още след 21:40 на доста от тях започнаха да им светят по две червени лампички, което е индикацията за това, че возят на нощна тарифа, която, както знаят всички, се включва след 22:00 часа.

Колкото повече напредваше времето, толкова по-голям ставаше процентът на колите с 2 червени лампички. В 21:49 дойде най-после и моето такси. Зелено. Когато седнах в него и шофьорът включи апарата, видях, че ми се изписа тарифа от 0.70 лв. на километър, което според таблицата на таблото беше цената за нощна тарифа. Естествено, веднага попитах "а защо сме на нощна тарифа", след което се почна едно подробно обясняване как таксиметровите апарати на всеки два месеца ги водят на калибриране и сертифициране, за което имат и надлежно поставен на предното стъкло стикер, обаче те все си избързват с по едно 15-20 минути на месец. Май се дължало нещо на волтажа на акумулатора и други подобни оправдания.

За да стимулирам малко генерирането на лъжи, разказах как часовникът на охранителната ми система у дома също избързва с по 15-20 минути на месец (което е факт), само че на мен да ми обяснили, че това е от неточността на херците в нашата електропреносна мрежа, което сигурно също е пълна лъжа, но е факт, че точно така ми го бяха обяснили техниците, когато им се оплаквах. "Да, сигурно същото е и тука" - побърза да потвърди шофьорът, явно несъобразявайки, че колата му има точно толкова общо с променливия ток от контакта, колкото и душът му в банята (а може и по-малко).

Разбира се, аз да не се притеснявам - когато пристигнем, от сметката ми ще бъде извадена разликата, щом това е толкова важно за мен (е не е важно, ама не е ли по-добре все пак да ми се искат толкова пари, колкото наистина дължа). Въпреки че, ако искам да съм съвсем честен, продължи шофьорът, е редно да си призная, че след като нощната тарифа се е включила 20 минути по-рано (накрая от касовата бележка се видя, че разликата е точно 20 минути), то тя и ще се изключи сутринта също с 20 минути по-рано, през които ранобудните клиенти ще се возят "на далавера". Оставаше да съм достатъчно тъп, за да не съобразя какво е съотношението между броя клиенти вечер около 22 часа и тези сутрин преди 6 часа, и щях да повярвам, че всичко това наистина става случайно. Но за да бъде мир, се показах точно толкова тъп и се съгласих - все пак на кой му трябва да го вози изнервен и недоволен шофьор.

Ако опитаме да измерим мащаба на тази дребна измама, ще излезе горе-долу следното. Такситата в София са над 7000. Да речем, че половината от тях в интервала между 21:40 и 22:00 часа возят на нощна, вместо на дневна тарифа, и че примерно половината от тях в този момент имат клиенти. Нека кажем и че за този интервал те ще минат по 12 километра с клиенти (това прави 36 км/час, което в този час е повече от реалистична скорост). При нормална разлика от 11 стотинки между дневна и нощна тарифа при повечето фирми, това прави следното: 

7000/2 = 3500 коли, половината от тях  = 1750 коли х 12 км = 21,000 км, по 0.11 лв. на километър разлика = 2310 лева.

Разбира се - нищо особено, като разхвърляш сумата върху 1750 шофьори. И все пак - защо грешката е винаги в посока "прецакване на клиента"?

Естествено, че на фона на голямото лъгане, което ни провежда всеки ден държавата под формата на зле похарчени и "отклонявани" пари от данъци и осигуровки, всичко, описано по-горе, може да звучи смешно. Но това не прави онези, които го извършват, невинни. Правейки го, те всъщност показват, че не уважават своите клиенти, а те, клиентите, са единствената причина търговците да съществуват като такива.

Затова е хубаво да им го напомняме при всеки повод и да ги наказваме винаги, когато го забравят и действат против нашите интереси.
Категория: Бизнес
Прочетен: 4516 Коментари: 0 Гласове: 1
Уж има криза, и то задълбочаваща се, но въпреки това, като се открие поредния мол или какъвто и да е по-голям магазин, районът около него се напъпля от автомобили като кошер от пчели-работнички. Все едно търговците не са им приготвили поредната примамка с цел да им изсмучат още малко от паричките, ами ще им подаряват нещо!

Та тези дни в София беше открит нов (и май първия голям) аутлет център. Не съм го посещавал, нямам и намерение да го правя засега, съответно няма и да го коментирам като търговски обект в този пост, но затова пък вчера станах неволна жертва на пътния хаос, който беше създал той на най-важния булевард в София - Цариградско шосе.

Въпросният център се намира зад Метро (между другото, Метро само по себе си е пример за идеално проектиран от транспортна гледна точка търговски обект с огромния си паркинг и специало направеното удобно локално платно, през което се влиза към него) и е явно напълно неспособен да приеме потока от коли, който му се изсипва поне в първите дни след откриването.

Всъщност аз просто исках да отида в Метро, но още след като подминах разклона за летището на Цариградско шосе, попаднах в една класическа пътна "тапа", която обиквено се случва само при някаква сериозна катастрофа, която е блокирала две от трите ленти на шосето. Трябваха ми повече от 25 минути, за да измина разстояние от няма и 2 километра - от разклона за аерогарата до входа на Метро, в който се оказа пълен абсурд изобщо да вляза, така че направо се отказах от пазаруването там и побързах да се измъкна още напред и да направя обратен завой към центъра.

Между другото, сигурен съм, че на още много хора се е наложило да постъпят като мен, та хората от Метро няма как да са били особено щастливи от пропуснатите обороти в почивния ден.

През тези 25 минути се нагледах на няколко гнусни, но типично български гледки от поведението на шофьорите, решили да паркират, но не намерили къде:

1. Дясната лента от шосето беше превърната в паркинг в продължение на почти целите 2 километра.

2. Не стигаше това, ами и вдясно от тази лента, в калта на зелената площ до булеварда, бяха накацали хаотично като след разрушително земетресение всякакви автомобили и бусове, някои от които бяха така нагазили в калта, че едвам им се виждаха гумите, а аз се чудех собствениците им с колко високи ботуши са излизали от тях и колко ли ще е мръсна гледката в самия аутлет център, след като клиентите му са минавали "през нивата", за да стигнат до него.

3. "Паркингът" продлжаваше надясно и в локалното платно, както и в зелената площ вдясно от локалното. Представихте си го, нали?

4. Още по-лошото следствие от нагазването в зелената площ с колите, беше в това, че когато си тръгваха от "позициите" в калта, правеха така, че цялото шосе да се покрие с кал. Грозна, ама много грозна гледка!

В това време някакви пътни полицаи май се мъчеха да глобяват някои от шофьорите на спрелите автомобили (или поне се надявам да беше така), но тъй или иначе 3-4 екипа (толкова видях общо да се разхождат между колите и да говорят с хората там през двата километра) бяха абсолютно недостатъчни да се справят с толкова стотици нарушители, които вече се бяха разположили и запушили иначе предостатъчно пропускливия път.

Впрочем от полицията щяха да са малко по-полезни, ако бяха осигурили някакъв екип от регулировчици, които да опитат да поотпушат движението. Разбира се, още по-полезни щяха да бъдат, ако предварително бяха създали такава организация на преминаването и паркирането в района, която да включва мобилни пътни знаци, указателни табели и задължително - регулировчици, които да разпореждат къде да става паркирането и да възпрепятстват то да става по начин, който предизвиква хаос, задръствания и мръсотия.

Но разбира се, в България нещата стават винаги именно по този начин. Спомнете си какво беше по улиците около двата софийски мола в първите месеци след откриването им (а и сега се случва понякога през уикендите, особено преди големи празници). И не само там. Почти всеки уикенд подобна гледка сполита и бул. България в горната му част, точно преди Тодор Каблешков отляво, където се намират Била, магазинът за играчки Джъмбо и големия аутлет за дрехи Спридер стор - движението по един иначе широк и прекрасен булевард почти спира заради многото паркирали в цялата дясна и в левия край на най-лявата лента автомобили - абсолютно незаконно и създаващи много неври и опасности за онези, които искат да правят най-естественото нещо на пътя - да се движат по него.

Разбира се, тези свинщини стават до голяма степен защото тук живеят българи, а според тях правилата се отнасят винаги за останалите, не и за тях самите. И които освен това винаги имат свещеното и неотменимо гражданско право да паркират - ако няма как на разрешено, то на забранено. Както и свещеното право да не изпуснат "далаверата" на евтиното пазаруване.

Вина за това грозно, цапащо и опасно поведение при паркиране носи и пътната полиция, която не си върши работата, а именно - да прилага закона и правилника и да възпрепятства и глобява нарушителите.

Но все пак най-голяма вина носят търговците, проектантите и общинските органи, които допускат изграждането на търговски обекти, които не могат да осигурят на посетителите си дори и близък до нужния брой места за паркиране. А защо го допускат... предполагам всички се сещате чудесно.
Категория: Бизнес
Прочетен: 2857 Коментари: 0 Гласове: 2
Вчера президентът Първанов публикува стенограмата от срещата си със Симеон Дянков, на която последният трябваше да му се извини за недоказаното (и може би недоказуемо) обвинение, че го е нарекъл (стар) милиардер. Да, да, знам - не го бил казал със собствени думи, само дето като го попитали "вярно ли, че Първанов е млад милиардер", той отговорил, че не е млад. Този отговор не дава възможност за твърде много тълкувания, нали?

Та по повод тази стенограма днес настана голямо грачене и виене по блогове, форуми и медии. Най-странно от всичко ми е, че хора, които и преди, и след изборите са твърдо на тъмно сини, та чак виолетови позиции и тяхното божество се нарича Костов, вместо да се зарадват, че Бойко Борисов получава толкова тежък удар отвътре заради поредната глупост на своя цапнат през устата министър, та като нищо може да се отвори шанс за предсрочни избори още преди тоталното издънване на икономиката от хаотичното управление, след което Костов би останал почти единственият претендент за властта след поредните провали на жълти, червени и оранжеви, те изведнъж скачат срещу очевидно правия в ситуацята човек и очевидната жертва на обида - президентът Първанов.

Защо Първанов е прав да се обижда и да иска оставката на Дянков?

Ами просто защото всеки е невинен до доказване на противното. Ако Дянков не може да докаже, че президентът наистина е милиардер (което би било незаконно предвид официалните му доходи), а по всичко казано от самия него личи, че той не може, значи просто трябва да си ходи - бързо и завинаги. Издънката му е съизмерима, а може би дори и по-голяма от тази на Румяна Желева пред Европейската комисия. И ако не си отиде, може да повлече със себе си и цялото настоящо управление.

Дотук всичко е ясно. И то е ясно още преди публикуването на стенограмата от разговора. Честно казано, очаквах, че резултатът от този разговор ще бъде не някаква си стенограма, а направо една високо размахана оставка за успокояване на цялото общество, защото ситуацията е прекалено ясна и прекалено непоправима. Но явно Дянков не може да подаде дори и оставка без заповед, а заповедта от премиера няма как да дойде още вътре, на самата среща.

Има ли право президентът да публикува тази стенограма?

Ако никъде в законите не пише, че няма това право, значи го има! Става дума за официален разговор на негова собствена територия. Разговор, в който дори и да има лични елементи, няма причина да бъде таен. Разговор, който е известно, че се стенографира и записва по самите правила на президентската институция. И ако Дянков толкова е искал той да не бъде публикуван, предполагам, че можеше да помоли за това още преди започването му. Не твърди да го е направил, значи не може да твърди и че е предаден.

Защо Дянков твърди, че публикуването на стенограмата го УНИЖАВА!?

Не виждам нищо унизително в казаното по време на разговора и от двамата - прочетох я много внимателно. Президентът си отстоява позицията, че подобни лични обиди без доказателства не могат да останат без последици, Дянков говори нормално, опитва се да изглади ситуацията, но без да се извинява, поне не и искрено. А след подобно видимо неподкрепено от доказателства обвинение, извинението е просто задължително.

В това да се опиташ да се извиниш, когато си виновен, па макар и толкова несръчно, не може да има нищо унизително. Дянков се е унизил, когато е казал думите "не е млад" пред Иван и Андрей, не на срещата с президента. И самият Дянков, а не Първанов, е забил нож в гърба на Борисов (както се изрази самият той) с поредните си неадекватни приказки. Така че аз съм доста сигурен, че той ще накара Дянков да подаде оставка до броени дни, защото иначе тази негова изцепка може да му струва прекалено скъпо на самия него. Точно както вече му се наложи да оттегли Желева и го направи решително и след доста кратко замисляне.

А Първанов, какъвто и да е - милионер, милиардер, агент, комунист... колкото и да е лош... в случая не само че е от правата страна като жертва на недоказано и обидно обвинение, но и показва чудесни ловни рефлекси, само че ролята на глигана се играе от едно доста по-беззащитно, слабо и изнервено животинче.
Категория: Политика
Прочетен: 47595 Коментари: 108 Гласове: -6
Последна промяна: 07.03.2010 15:57
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150924
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Март, 2010  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031