За двайсетте години след социализма технологията на продаване у нас се промени много, дори и на пазарите. Старомодните механични везни бяха сменени постепенно с електронни, днес хора, които сигурно трудно могат да пишат, са длъжни да могат да си служат с касови апарати и електронни везни, или изобщо, както се казва в такива случаи - европеизирахме се.

Целта на всичките тези нововъведения, освен да носи удобство на търговци и клиенти в общуването им, е и да се лъже по-малко. Да се лъжат по-малко потребителите с манипулирани везни, които да мерят в полза на продавача, да се лъже по-малко и държавата чрез скриване на обороти.

А дали стана така? Няколко случки напоследък просто крещят, че надали...

Почти ще прескоча една случка от преди няколко седмици в Била, където един хитър дядо се сети да употреби електронните везни в отдела за плодове и зеленчуци, за да провери колко тежи един опакован хляб, който трябваше да тежи 800 грама според надписа на опаковката. Е, той тежеше 720 грама. Дотук добре - поне Била бяха невинни, явно техните везни мереха точно (не мога да повярвам, че ще мерят по-малко и ще работят чак във вреда на търговеца, така че допускаме, че са били съвсем точни. Тогава излиза, че лъжеше производителят на хляба. Вярно, не с кой знае колко - само някакви си 80 грама. Но от друга страна 80 грама от 800 грама са колко? 10%. А според опаковката отклонението трябваше да е +/-5%. Някой ще каже, че тези грамове могат да се изпарят. Ще го "успокоя", че по принцип може и да могат, но този хляб беше от онези, затворени в полиетиленов плик, перфектно затворен в горния край и непропускащ какъвто и да е въздух.

Но да речем, че това са дреболии - някакви си 10%.

Затова ще преминем към по-сериозните отклонения...

Днес по обяд си купих кофичка ягоди от пазара на граф Игнатиев пред църквата Св. Седмочисленици. Обявената цена беше 3.99 лв. за 500 г, а когато ми претеглиха кофичката на електронна везна, тя излезе 780 грама, което ми се стори малко прекалено за кофичка, която обикновено събира не повече от 500-600 грама, но да речем, че не се замислих доколко е възможна такава разлика и платих 6.30 лв., колкото ми поискаха. Да не говорим, че е трябвало да бъдат 6.23, след като цената за килограм е 7.98 лв., но не знам - може би везната закръглява сметките до 0.10 лв, колкото и невероятно да ми се струва това.

След като се прибрах в офиса, реших да претегля кофичката на електронната везна, която имаме (точна до 2 грама в интервала от 20 грама до 2 килограма) и тя каза точно онова, което и първоначално ми се стори - 508 грама, включително пликчето, в което после ми поставиха кофичката, пък включително и самата кофичка, която не е безтегловна и чието тегло чисто теоретически трябва да се вади от общото тегло, като се използва функцията за компенсиране на тарата на самата везна. Но да не се заяждам за тези 8 грама, след като ми се губеха цели 280 други, или иначе казано, лъжата беше с цели 56% нагоре!



Разбира се, касова бележка от тази покупка нямам - такава не ми беше и издадена, каквато си е нормалната практика по всички тези пазари. Но много добре помня точната сергия и лицето на човека, който продаваше на нея, тъй като често минавам от там пеша, а и днес реално минах в двете посоки и се оглеждах за различните цени и качества на ягодите, които се предлагаха.

Впрочем, за последен път оставям някой от тези дребни мошеници да ми продава нещо без касова бележка. Оттук нататък всичките ги чака такъв тормоз, че ако покажа на останалите снимката на този днешен келеш, предполагам, че ще искат дружно да го линчуват. Е, поне онази част от тях, които наистина се опитват да си изкарват хляба по честен начин.

Касова бележка имам обаче от едно друго "велико достижение" на българската измерителна техника - в този случай това не беше електронна везна, а таксиметров апарат.



Вече бях разказал за този случай в предишен пост, но в контекста на сегашния той е много подходяща илюстрация на същата политика.

Става дума за едно много добре познато и многократно изминавано от мен разстояние - от терминал 2 на летище София до пл. Журналист в Лозенец, минато по единствения безспорен и най-къс маршрут: Цариградско шосе, през тунела към алея Яворов, после Драган Цанков, наляво покрай Биологическия факултет и отново наляво по Христо Смирненски до площада. Разстоянието, което по спомени знаех като 10-11 километра, това невероятно "съвършено" в техническо отношение такси на Такси С експрес (лъжливата от двете лицензирани фирми за летището) успя да измери като... 16.618 км.

Още на следващия ден проверих разстоянието с личната си кола и то се оказа, както и очаквах, съвсем малко под 11 километра. Т.е. имахме случай на манипулиран уред, който не лъже в цената на километър или във времето, но пък с лекота умножава километрите с коефициент 1.5.

Е, от тогава забравих, че тази фирма съществува, а всичките ми пари, когато отивам или се прибирам от летището, отиват при другата, която не прави подобни номера.

Честно казано, ако това беше единственият лъжлив шофьор в тази фирма, предполагам, че горната бележка трябваше да накара останалите му колеги да го линчуват, защото им разваля доброто име. Но от всичко, което чух за тях след моя някогашен пост по темата, заключих, че случаят ми изобщо не е изолиран, а лъжата си е тяхна политика. Впрочем така изглежда и от самото им поведение на летището, където те прекалено активно канят пътниците да се качват в техните таксита, за разлика от колегите им от другата фирма, които не правят абсолютно нищо, за да привличат клиентите към себе си, а почти всички избират тях.

И за да не зарязвам темата за такситата така рязко, ще я допълня с едно чисто ново наблюдение върху фокусите на такситата от снощи.

Когато исках да си взема такси от бул. Евлоги Георгиев малко след 21:30, по рядко стечение на обстоятелствата се наложи да чакам може би над 15 минути, за да попадна на свободна кола, която при това да ми спре (явно част от зелените бяха за адрес, та и няколко от тях ме подминаха). Докато гледах многото пълни таксита, които преминаха, ми направи впечатление, че още след 21:40 на доста от тях започнаха да им светят по две червени лампички, което е индикацията за това, че возят на нощна тарифа, която, както знаят всички, се включва след 22:00 часа.

Колкото повече напредваше времето, толкова по-голям ставаше процентът на колите с 2 червени лампички. В 21:49 дойде най-после и моето такси. Зелено. Когато седнах в него и шофьорът включи апарата, видях, че ми се изписа тарифа от 0.70 лв. на километър, което според таблицата на таблото беше цената за нощна тарифа. Естествено, веднага попитах "а защо сме на нощна тарифа", след което се почна едно подробно обясняване как таксиметровите апарати на всеки два месеца ги водят на калибриране и сертифициране, за което имат и надлежно поставен на предното стъкло стикер, обаче те все си избързват с по едно 15-20 минути на месец. Май се дължало нещо на волтажа на акумулатора и други подобни оправдания.

За да стимулирам малко генерирането на лъжи, разказах как часовникът на охранителната ми система у дома също избързва с по 15-20 минути на месец (което е факт), само че на мен да ми обяснили, че това е от неточността на херците в нашата електропреносна мрежа, което сигурно също е пълна лъжа, но е факт, че точно така ми го бяха обяснили техниците, когато им се оплаквах. "Да, сигурно същото е и тука" - побърза да потвърди шофьорът, явно несъобразявайки, че колата му има точно толкова общо с променливия ток от контакта, колкото и душът му в банята (а може и по-малко).

Разбира се, аз да не се притеснявам - когато пристигнем, от сметката ми ще бъде извадена разликата, щом това е толкова важно за мен (е не е важно, ама не е ли по-добре все пак да ми се искат толкова пари, колкото наистина дължа). Въпреки че, ако искам да съм съвсем честен, продължи шофьорът, е редно да си призная, че след като нощната тарифа се е включила 20 минути по-рано (накрая от касовата бележка се видя, че разликата е точно 20 минути), то тя и ще се изключи сутринта също с 20 минути по-рано, през които ранобудните клиенти ще се возят "на далавера". Оставаше да съм достатъчно тъп, за да не съобразя какво е съотношението между броя клиенти вечер около 22 часа и тези сутрин преди 6 часа, и щях да повярвам, че всичко това наистина става случайно. Но за да бъде мир, се показах точно толкова тъп и се съгласих - все пак на кой му трябва да го вози изнервен и недоволен шофьор.

Ако опитаме да измерим мащаба на тази дребна измама, ще излезе горе-долу следното. Такситата в София са над 7000. Да речем, че половината от тях в интервала между 21:40 и 22:00 часа возят на нощна, вместо на дневна тарифа, и че примерно половината от тях в този момент имат клиенти. Нека кажем и че за този интервал те ще минат по 12 километра с клиенти (това прави 36 км/час, което в този час е повече от реалистична скорост). При нормална разлика от 11 стотинки между дневна и нощна тарифа при повечето фирми, това прави следното: 

7000/2 = 3500 коли, половината от тях  = 1750 коли х 12 км = 21,000 км, по 0.11 лв. на километър разлика = 2310 лева.

Разбира се - нищо особено, като разхвърляш сумата върху 1750 шофьори. И все пак - защо грешката е винаги в посока "прецакване на клиента"?

Естествено, че на фона на голямото лъгане, което ни провежда всеки ден държавата под формата на зле похарчени и "отклонявани" пари от данъци и осигуровки, всичко, описано по-горе, може да звучи смешно. Но това не прави онези, които го извършват, невинни. Правейки го, те всъщност показват, че не уважават своите клиенти, а те, клиентите, са единствената причина търговците да съществуват като такива.

Затова е хубаво да им го напомняме при всеки повод и да ги наказваме винаги, когато го забравят и действат против нашите интереси.