Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150914 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Март, 2009 г.
Никога не съм си падал по демагогията. Особено медийната. А толкова често се налага да я гледаме и слушаме. Така беше и преди малко.

Малко преди края на новините в 22 часа по бТВ традиционно се направиха на вярващи. След като разказаха с почти приповдигнат тон за празника Благовещение, неговия смисъл и важността му, а за повече убедителност относно голямата роля на вярата пуснаха и резултатите от едно изследване - дали българите уважават религиозните празници. Според него 53% почитали само по-важните от тях, 40% - всичките, а само 7% не обръщали внимание на никой религиозен празник. Дотук добре, въпреки че аз имам известни съмнения в тези проценти. Но да допуснем, че са напълно верни, защото това е още по-добър вариант за контраста, който ще ви представя. А нека напомня и това, че хората от бТВ винаги създават усещането, че религията е част от тях.

При това положение изобщо не ми се стори логично следващият репортаж да е посветен на откритото насред великите пости еротично изложение в зала Универсиада. Репортажът включваше интервю с някаква много известна (по думите на репортера) 21-годишна порнозвезда (унгарка, доколкото чух от езика, на който говореше), която за 2-3 минути успя да каже как у дома са я възпитавали в това, че да си порноактриса е много лошо нещо, как на 18, когато станала еротична танцьорка, постепенно разбрала, че това всъщност е нещо много хубаво, как имала силикон, но това за съжаление вече не се ценяло от продуцентите, и как, подобно на всички в бранша, приятелят й бил от същата индустрия, за да не се налага да си обясняват, че онова, което правят пред камерите, е само работа.

Не шах, а направо мат. Как успяха да сътворят този плавен преход - от историята на единствената жена в историята, известна с това, че е заченала без да прави секс, към една от многото, които не правят нищо освен секс, и никога не зачеват... Е, аз нямам друго обяснение, освен че първата част беше просто политически коректрна демагогия. При това съчетана с лош вкус. Нещо като това да пуснеш филма "Има ли пилот в самолета" веднага след новината за самолетна катастрофа. Или като онова да се хилиш, докато съобщаваш за убийство (не че не сме го виждали и това).
Категория: Забавление
Прочетен: 4655 Коментари: 8 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2009 10:15

Въпреки кратката й и трагично завършила кариера, за мен Паша Христова си остава най-ярката звезда на българската естрада. А със сигурност най-добрата й песен (макар и не с популярността на "Една българска роза") се казва "Нека този миг да спре", известна още и като "Броя до пет". Винаги съм си мислел, че това е една оригинална българска песен, с която имаме право да се гордеем. До оня ден.

Както си бях седнал в едно ресторантче близо до офиса по време на обедната почивка, по едно време чух, че пуснаха тази любима моя песен, която доста отдавна не бях чувал. Ведната след началните акорди обаче, точно след като се включи вокалът, усетих, че нещо не е съвсем наред. Думите като че ли не бяха същите, въпреки че гласът звучеше много подобно. Заслушах се по-внимателно, защото музиката беше съвсем тиха, и следващата ми изненада беше, че думите не просто бяха други, те бяха и на английски. Явно бях разкрил поредния кавър, за който толкова почти никой не е споменавал.

imageЩом се прибрах в офиса, започнах разследване и след 2 минути имах и отговора - оригиналната песен се оказа "I Close My Eyes and Count to Ten" и е на Дъсти Спрингфийлд - име, за което до този момент не знаех почти нищо, дори дали принадлежи на мъж или на жена. Но име, което се оказа, че притежава доста солидно и успешно творчество, и впрочем също не особено радостна съдба, подобно на самата Паша Христова, въпреки че все пак животът е бил доста по-снизходителен към нея - родена е през 1939 година, има доста успешна кариера през втората половина на 60-те и през 70-те години, през 1995 година й откриват рак на гърдата, а през 1999 година тя умира на 60 години.

Но да се върнем на песента (или по-скоро двете песни).

Оказа се, че "Нека този миг да спре" не е просто кавър, ами е и нещо като преводна песен. Само дето "count to ten" е преведено като "броя до пет" (за нуждите на благозвучието, не защото българите са по-нетърпеливи). Разбира се, има и доста други разлики в текста, като например тази, че в прогресивния ни социалистически текст не е споменато изобщо упадъчното капиталистическо вино. Но не искам да се заяждам. Българският текст си е много смислен и много красив, музикалният аранжимент е почти 1:1 и едва след десетина внимателни слушания можеш да откриеш минимални разлики в пианото, които в нашия вариант според мен звучат малко по-неизразително и по вина на използваната техника, и по вина на тонрежисьора, който почти сигурно е разполагал с по-несъвършена техника от британските си колеги. Що се отнася до гласовете на двете изпълнителки, наистина е много трудно да се каже коя от тях звучи по-добре. Паша е просто великолепна, може би още повече заради особеността на произнасянето на звуците, при което гласните са по-затворени от нормалното. Гласът й е мек, много лиричен и чувствен, но и много убедителен, когато му даде пълната сила, и тогава, когато се съчетаят мощ и точност, могат просто да те побият тръпки. Всяко едно от тези неща не мога да не ги кажа и за изпълнението на Дъсти. Тъй да се каже, резултатът е 1:1, като англичаните ни водят единствено с това, че имат гол на чужд терен, т.е. с това, че песента е тяхна.

И двата варианта на песента са силно заразни и ако ги допуснеш да ти влязат в главата, не можеш да се отървеш с дни от това да чуваш инструментите и гласовете, с каквото и да се занимаваш, дори и ако слушаш друга музика.

Приятно слушане. Първо - Паша Христова.

А ето го и оригиналът на Дъсти Спрингфийлд:

Категория: Музика
Прочетен: 7503 Коментари: 7 Гласове: 1
Последна промяна: 28.06.2009 17:47
Ето, днес ме докараха до състояние да искам да хваля. Няма да повярвате кой. ЧЕЗ Електро. Същите, които преди няколко поста отнесоха сериозни укори за начина, по който им функционира телефонната връзка с клиентите.

Този път само за едно тримесечие те са постигнали невероятен прогрес в начина за заявяване на промяна на месечните вноски по тримесечното отчитане.

Знам, че самото тримесечно отчитане има достатъчно противници, но аз все пак уважавам техните мотиви - да ни пращат 3 пъти по-малко писма и да извършват 3 пъти по-малко физически отчитания на електромерите, всяко от които хаби време на техни служители (и пари на фирмата) и е потенциален източник на грешки и последващи разправии. Най-хубавото в системата им е, че приеха клиентите сами да си определят месечните вноски напълно свободно, като преди 3 месеца все още имах сериозна забележка за начина, по който се заявяват вноските пред тях, а именно чрез посещение на техен център за обслужване на клиенти, където трябва да предадеш написан на ръка формуляр, който само можеш да си свалиш от интернет, но не и да попълниш там.

Да, но този път с новата сметка ме чакаше и приятна изненада. Към сметката ми беше приложен формуляр за заявка за смяна на вноските, пълен с инструкции как може да стане тази промяна. Освен добре познатия метод - в център за обслужване на клиенти, вече са добавени още и следните методи:

- по пощата
- по факса
- на денонощна телефонна линия
- в интернет на www.cez.bg

Разбира се, най-интересен ми беше последния вариант, но все пак подходих към него с леко свито сърце, защото знам, че в България толкова често подобни услуги в интернет се реализират дървено и по такъв начин, че да те откажат. Нищо подобно. Цялото действие ми отне не повече от 2 минути, в които не само попълних всички данни, които системата ми поиска, ами получих и обратен мейл за верификация на моя мейл и активиране на регистрацията ми.

Оттам нататък нещата бяха дори още по-лесни, отколкото очаквах. Можех да избирам дали да си определя консумацията в киловатчасове (досега това беше единствената възможност, което си е допълнително затруднение) или директно в левове, при което системата сама изчислява киловатчасовете. Абе изобщо - песен. След секунди натискаш "Потвърди" и системата ти казва, че заявката ти е приета.
Категория: Бизнес
Прочетен: 4637 Коментари: 5 Гласове: 0
Преди 2 дни създадох във Facebook първата си лична кауза - "Спрете неграмотността!"

Въпреки че знам, че проблемът е огромен (и това може да се види всеки ден тук, в blog.bg), бях малко изненадан, че след първото денонощие последователите ми бяха точно 50, а след второто са вече над 100 и като че ли скоростта на включване на нови засега поне се увеличава. Не мога да отрека, че това ме радва. Значи все пак има достатъчно хора, за които масовото срещане на думи като незнам, впредвид, зграда, асвалт или полицайте представлява проблем.

Но тогава защо решаването на проблема изглежда толкова невъзможно?

Снощи се замислих, че каузата "Спрете неграмотността" има ужасно много общо с другата, която подкрепям - "Аз пиша на кирилица". Проблемът е съвсем сериозен. Много хора пишат на латиница не защото така предпочитат, а защото:

А. не познават БДС стандарта за подредба на клавишите (то и аз не го познавам почти и никак не го обичак, откакто не ползвам пишеща машина, защото не искам да помня две коренно различни подредби за случаите, когато пиша съответно на английски и български, но това изобщо не ми пречи)

Б. компютрите съвсем реално им пречат да ползват фонетична подредба: при старите версии на Windows вградена фонетична подредба няма, а трябва да се ползват някакви външни решения като пиратски Флекстайп, който може да ти съсипе цялата система с глупостите си, или хубавото, но неофициално и твърде апокрифно решение на ИнжИнера, а сега при Vista има някаква вградена уж фонетика, само че умишлено осакатена от велики учени от БАН с помощта на българското правителство, която допълнително отблъсква дори и тези, които вече са ползвали някаква форма на предишната.

И какво правят в крайна сметка много от хората? Просто пишат на латиница, а във всеки "официален" случай, в който им се наложи да пишат на кирилица, не им остава нищо друго, освен да псуват и пишат с отвращение.

Та изглежда една частите на решението на проблема с грамотността се състои именно в това да се даде възможност на потребителите да имат свястна кирилица на разположение. След това току-виж им се усладило и започнали да се вълнуват и какво пишат с нейна помощ.

Ако имате профил във фейсбук, ще се радвам да се включите и вие към "Спрете неграмотността!". Ето и линк - http://apps.facebook.com/causes/236452
Категория: Технологии
Прочетен: 8665 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 28.06.2009 18:04
03.03.2009 00:25 - 111,111
111,111. Това ми показа току-що броячът на прочитанията. Може да не е кръгло, ама е красиво. :-)

Май трябва да черпя. Освен да почерпя с един линк към много и хубави мои снимки:

http://www.yankov.info/gallery/v/Traveller
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3828 Коментари: 4 Гласове: 0
Усмихнете се. Лично аз дори не си го мисля, даже напротив - много ги харесвам. Ама все пак когато науката говори, трябва да я слушаме...

image

И така, нещата са прости... Всички знаем, че една жена има нужда от нашите време и пари. Това може да се опише с формулата

жени = време х  пари.

Всички знаем поговорката "Времето е пари". Следователно в по-горната формула можем да направим субституция на време с пари и тогава излиза, че жени = пари х пари, което може да се запише и като

жени = пари
2.

По-нататък ще прибегнем до още една известна поговорка - "Парите са коренът на всяко зло". Това можем да го изразим математически като

пари = sqrt (зло)
.

Остана само да заменим в предпоследната формула пари с корен от зло (sqrt (зло)). Получаваме

жени = (sqrt (зло))2.

Коренът се неутрализира с втората степен и накрая се получава просто

жени = зло.

Ето ви го и на дъската, описано от най-добрия...

image

Както казах, аз не го мисля. Но ето че правилата на науката, с помощта на емпиричния опит и мъдрост на човечеството, изразени в поговорките, го доказват недвусмислено. Разбира се, засега само на шега...
Категория: Забавление
Прочетен: 9944 Коментари: 9 Гласове: 0
Последна промяна: 02.03.2009 15:06
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150914
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Март, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031