Въпреки кратката й и трагично завършила кариера, за мен Паша Христова си остава най-ярката звезда на българската естрада. А със сигурност най-добрата й песен (макар и не с популярността на "Една българска роза") се казва "Нека този миг да спре", известна още и като "Броя до пет". Винаги съм си мислел, че това е една оригинална българска песен, с която имаме право да се гордеем. До оня ден.

Както си бях седнал в едно ресторантче близо до офиса по време на обедната почивка, по едно време чух, че пуснаха тази любима моя песен, която доста отдавна не бях чувал. Ведната след началните акорди обаче, точно след като се включи вокалът, усетих, че нещо не е съвсем наред. Думите като че ли не бяха същите, въпреки че гласът звучеше много подобно. Заслушах се по-внимателно, защото музиката беше съвсем тиха, и следващата ми изненада беше, че думите не просто бяха други, те бяха и на английски. Явно бях разкрил поредния кавър, за който толкова почти никой не е споменавал.

Щом се прибрах в офиса, започнах разследване и след 2 минути имах и отговора - оригиналната песен се оказа "I Close My Eyes and Count to Ten" и е на Дъсти Спрингфийлд - име, за което до този момент не знаех почти нищо, дори дали принадлежи на мъж или на жена. Но име, което се оказа, че притежава доста солидно и успешно творчество, и впрочем също не особено радостна съдба, подобно на самата Паша Христова, въпреки че все пак животът е бил доста по-снизходителен към нея - родена е през 1939 година, има доста успешна кариера през втората половина на 60-те и през 70-те години, през 1995 година й откриват рак на гърдата, а през 1999 година тя умира на 60 години.

Но да се върнем на песента (или по-скоро двете песни).

Оказа се, че "Нека този миг да спре" не е просто кавър, ами е и нещо като преводна песен. Само дето "count to ten" е преведено като "броя до пет" (за нуждите на благозвучието, не защото българите са по-нетърпеливи). Разбира се, има и доста други разлики в текста, като например тази, че в прогресивния ни социалистически текст не е споменато изобщо упадъчното капиталистическо вино. Но не искам да се заяждам. Българският текст си е много смислен и много красив, музикалният аранжимент е почти 1:1 и едва след десетина внимателни слушания можеш да откриеш минимални разлики в пианото, които в нашия вариант според мен звучат малко по-неизразително и по вина на използваната техника, и по вина на тонрежисьора, който почти сигурно е разполагал с по-несъвършена техника от британските си колеги. Що се отнася до гласовете на двете изпълнителки, наистина е много трудно да се каже коя от тях звучи по-добре. Паша е просто великолепна, може би още повече заради особеността на произнасянето на звуците, при което гласните са по-затворени от нормалното. Гласът й е мек, много лиричен и чувствен, но и много убедителен, когато му даде пълната сила, и тогава, когато се съчетаят мощ и точност, могат просто да те побият тръпки. Всяко едно от тези неща не мога да не ги кажа и за изпълнението на Дъсти. Тъй да се каже, резултатът е 1:1, като англичаните ни водят единствено с това, че имат гол на чужд терен, т.е. с това, че песента е тяхна.

И двата варианта на песента са силно заразни и ако ги допуснеш да ти влязат в главата, не можеш да се отървеш с дни от това да чуваш инструментите и гласовете, с каквото и да се занимаваш, дори и ако слушаш друга музика.

Приятно слушане. Първо - Паша Христова.

А ето го и оригиналът на Дъсти Спрингфийлд: