С такова заглавие изземвам временно функцията на dnes4o, да ме извини :-), но го чух преди малко и не мога да се въздържа.

Значи какво било станало: наръганият (заедно с жена си) бил довел своя баща при въпросния лекар в спешната помощ на 18-та поликлиника със собствената си кола, и то защото извиканата от тях бърза помощ не дошла доста време. Старият човек бил с инфаркт според бъдещата жертва (и явно наистина е бил, защото стана ясно, че е починал). Лекарят обаче говорел по мобилния си телефон и не искал да обърне внимание на пациента. Според мен съвсем разбираемо след известно време човекът не издържал и явно е потърсил сметка на лекаря (който, както после се оказва, е бил пиян на дежурството си). Отговорът бил наръгване с джобен нож в гърдите. При опита си да защити своя мъж е пострадала и неговата жена, която ножът е ранил в ръката, но пък може би това е спасило животът на сина.

Дотук всичко е ясно. Винаги съм знаел, че ужасно много лекари у нас са пълни изроди и че като съсловие, въпреки изискването за хуманност и интелект, българските лекари не стоят изобщо по-високо от нашите полицаи, митничари, адвокати или служители на съдебната система. Именно поради последното се стига дотам, че след като е първоначално арестуван, днес лекарят е пуснат на свобода без да му бъдат повдигнати обвинения.

Е това вече не го разбирам. Ние им плащаме, за да учат професията и да могат да спасяват нашия живот, в отговор те ни съдират от подкупи, за да си изпълняват задълженията, за които при това са дали хипократова клетва, защото здравната система не им била плащала достатъчно, накрая в някои случаи изобщо не си вършат работата както трябва, практически никога не носят отговорност за това, а на всичко отгоре когато някой опита да поиска от тях просто да си вършат работата, те опитват да го убият.

Вътрешното ми усещане в тази ситуация е, че този лекар наистина не заслужава да бъде изправен пред съд. Той заслужава да бъде вързан и пребит с камъни, както биха направили преди 2000 години - най-добре от неговите колеги, ако пък не - от пациенти-доброволци, каквито вероятно няма да липсват. Ако и такива все пак липсват, самата държава трябва да използва своите палачи, за да покаже ясно на цялото съсловие, че то е направило своя избор и има своите задължения.

Разбира се, това е първична реакция и сигурно няма да се радвам да я видя да се осъществи. Но още по-малко ще се радвам, ако този човек след временното му отстраняване от работа след месец-два се върне в своя кабинет.