Мобилните оператори са богати фирми. Не само у нас. А както казват, богатите не са станали богати, защото много са плащали, а защото много са ИМ плащали на тях. Напоследък и друго казват: че това да порастеш не става само с ядене - трябва и акъл! Е, акъл определено не им липсва. Доста хитро са го измислили това, което искам да ви разкажа... Въпросът е само ЧЕСТНО ли е. Няма смисъл да го крия - рано или късно ще ми се наложи да го кажа: става дума за МТел, на които иначе признавам, че се възхищавам за почти всичко. Ако някой ще коментира, че "ми много ясно, че ще е така, като се занимаваш с тия гадняри", ще му отговоря, че другите със сигурност стават далеч по-малко и имам немалко доказателства по въпроса.

Преди малко повече от 2 седмици ми предстоеше пътуване до Тайланд. В рамките на подготовката за пътуването трябваше да сверя и малко телефонни номера с тамошни хора и да си ги въведа в апарата. Разменихме си ги в разговор онлайн и дойде време да ги пробваме. Звъннаха ми, за да видя отсрещния номер и да го запиша. Странно, но точно в този момент ми позвъня някой от български мобилен номер и почти веднага прекъсна. От Тайланд пък ми казаха, че им е дало свободно и са затворили, но решихме, че някак си са звъннали на грешен номер. Сверихме номера ми, звъннаха пак. Странно, но пак получих обаждане от България, този път от ДРУГ български мобилен номер. Нямаше как да се случи такова съвпадение два пъти подред. Но опитахме и трети път. Трети български мобилен номер. Всичките на МТел. Накрая вдигнах и опитахме да говорим, но се чуваше отвратително - тихо, глухо и далечно.

Вече започна да ми се изгражда една теория в главата: че тайландският оператор DTAC хитрува и когато има обаждания към България, вместо да ги прехвърля по нормалното за мобилните оператори директно комуникационно трасе, си пренасочва разговорите в зависимост от префикса като VoIP пакети през интернет до устройство с мобилен номер в България, от което вече ме избира. "Гадни, евтини, източни хитреци", помислих си аз закачливо. Попитах на *88 дали теорията ми им се струва правдоподобна и те казаха "Да, господине, прав сте. Точно така правят вече някои оператори".

Реших да видя и как стоят нещата, ако звъня аз от МТел в България на DTAC в Тайланд. Същата история. Хората отсреща получаваха обаждане от местен номер, само че не мобилен, ами стационарен в Банкок - явно това пък е било най-евтиното решение, което са измислили "нашите хитреци" в отговор. Качеството? Малко по-добро, но също далеч от това, което бих искал да имам, когато плащам истински тарифи за международни разговори, и то през мобилен телефон!

Кои са лошите страни на това хитруване

1. Не знам кой ме търси / отсреща не знаят, че ги търся аз
2. Говоря с доста по-лошо качество, отколкото позволява технологията
3. Плащам като за нормални разговори, а получавам евтини
4. Няма нормален билинг (отчитане и оценяване на дължината на разговора). Два-три непроведени разговора (само отсреща е дало свободно) бяха отчетени като ПРОВЕДЕНИ. Причината? Системата няма как да прецени дали отсрещния абонат е вдигнал. Тя разбира само кога се е свързала с локалния мобилен телефон, който ще ме избере.

Дотук изобщо не ставаше дума за това какво ще бъде в роуминг.

Принципно и там остават същите проблеми, но има и още:

5. Не знаеш дали да вдигнеш или не в зависимост от това кой те търси (а вдигането на някой, дето не ти е изтрябвал особено, струва поне 3-4 лева).
6. Когато пропуснеш позвъняване, не знаеш на кого да го върнеш, защото не ти се е показал верният номер.

Гадничко, нали? Особено като се има предвид какви умопомрачителни пари струва роумингът с Тайланд! Над 3 лева на минута за входящи разговори и май беше дори около 7 лева на минута за изходящи. Слава богу, поне при SMS-и се показва номерът на изпращача - иначе и тази услуга щеше да стане неизползваема, особено като се има предвид, че и тя струва над левче за съобщение!

Е? Какво мислите? Има ли как да ги убедим, че не са прави и че не бива да правят така?