От няколко дни водещите медии в цял свят говорят за 47-годишната шотландка Сюзън Бойл (Susan Boyle), а в YouTube клиповете със записа на нейното гениално изпълнение в британското шоу за таланти Got Talent до днес са регистрирали вече над 20 милиона показвания.*



У нас, разбира се, никой не е и чувал името й и не видял нейното впечатляващо изпълнение. Тук се вълнуваме от мюзик айдълите и вип брадърите си, както и от пластично-силиконовите и стилистични (в смисъл на модни) "достижения" на родните звезди. Впрочем, ако изключим отделните ни лично успели в чужбина изпълнители, които обаче са станали такива благодарение на собствените си способности и като най-обикновени граждани на света, а не като българи (нищо че пропагандата и преди, и сега, се опитва да ни убеди в обратното), най-голямата международна "звезда", която сме създали до момента, беше онази вече отново напълно безименна изпълнителка на "мегахита" Кен Лий.

Какво е общото между Валентина Хасан и Сюзън Бойл?

1. И двете до деня на изпълненията си, съответно в Music Idol Bulgaria и Britain"s Got Talent, са абсолютно неизвестни за света.

2. И двете поднасят на публиката и журито огромна изненада. Няма да си кривя душата, британското жури и публика не очакваха от Сюзън нещо повече, отколкото у нас са очаквали от Валентина Хасан, преди да си отвори устата. Само че целият присмех в очите им се смени със сълзи на искрено възхищение и не можаха да си сдържат възгласите на възторг дори и по време на самото изпълнение.

3. И двете имат невзрачна и абсолютно "незвездна" външност и абсолютно небрежно и необременено от какивто и да е притеснения поведение.

Но оттук нататък идват разликите. Всъщност главната разлика май е само една - че Сюзън Бойл може да пее, и то не по-зле примерно от Сара Брайтман. С което стана известна на целия свят, и то само за една вечер. Докато Валентина Хасан също стана известна на целия свят, но не с гласа си, а с комичната си неспособност да запомни думите на един текст на песен, който дори не е нужно да разбира.

И сега е редно да се запитаме защо у нас се случват само изпълнители на Кен Лий, а във Великобритания, в някакво затънтено шотландско село, 47 години може да се крие ярък самороден талант, способен да засенчи световни звезди.

Личното ми убеждение е, че причината е в различните ценности - ако тук всички се стремят да са като Ивана, Камелия, Преслава, Азис или Миро, известни съвсем не толкова с това, което са изпяли, колкото с това с кого са били на последния купон, с дрехите на кой дизайнер са били облечени и в какви коли са се качили, то там музикалните идоли се казват Елтън Джон, Джордж Майкъл или Сара Брайтман, които са известни главно с творчеството си и чак на второ място - с някои любопитни за папараците и жълтите издания елементи от личния си живот.

Докато не спрем да си слагаме каруцата пред коня и се вълнуваме само от външния блясък на звездите, а не от таланта, който би им позволил да светят ярко, ще създаваме не звезди, а кьорфишеци.

Със съжаление установявам, че всичките версии на клипа в YouTube са забранени за ембедване, така че ще се наложи да ви дам само линка: 

http://www.youtube.com/watch?v=RxPZh4AnWyk

* Пропуснал съм една важна версия на клипа, която сама има 33 милиона виждания. Като добавим увеличението на останалите за половин ден, 8 часа след публикацията на този пост числото наближава 70 милиона само в YouTube (а го намерих и в още няколко подобни по-малки системи). Това означава, че не само по качество на изпълнението, но и по популярност Сюзън Бойл изпреварва Кен Лий над 10 пъти. Мисля, че това е справедливо :-)