Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150951 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Май, 2010 г.
Много се изприказва за мъките по смяната на личните документи тази година. Всъщност всичкото бе истина, защото го потвърждаваха и приятели, а и телевизионните камери трудно могат да лъжат, когато показват огромните опашки пред паспортните служби на МВР. При описаните капацитети и изброените хора, които имат нужда от нови документи, нещата не се и очаква скоро да се подобрят, въпреки че може да се каже, че МВР полага усилия ситуацията да се подобри, доколкото може.

Вчера например разбрах, че най-после са преминали към действие по въпроса пунктовете за издаване на документи да работят в събота и неделя. Научих го съвсем случайно от сутрешните новини на Про.бг. Не го бях чул или прочел никъде другаде, а аз чета и следя доста внимателно новините. Реших, че това е моят шанс - да си пожертвам част от уикенда, вместо да загубя цял ден през седмицата, или може би и повече. А при това никак не обичам опашките, независимо дали ми ядат от работното, или от личното време. И едното, и другото са ми скъпи и не си ги давам току така.

И така, бързо пренаредих програмата за деня и се засилих по най-бързия начин към районното ми управление, за да видя каква е ситуацията. Преди това само намерих някакъв телефон на Мария Луиза 48, на който проверих какви документи ще са ми нужни. Оказа се, че и в това отношение има напредък - предишните пъти ми искаха и акт за раждане, и какви ли не други сложнотии, този път беше достатъчно да си нося паспорта, който искам да сменя, и личната карта. Нищо друго. Кеф.

Та както казах, отправих се към районното ми управление. Там отвън чакаха може би двайсетина души, което ми се стори доста обнадеждаващо. Паркирах, приближих се до входа и попитах полицая, който стоеше отвън, за да управлява опашката, каква е организацията. Бързият отговор беше, че за днес вече е късно (беше още преди 11:30, а паспортната служба щеше да работи до 16:00 часа), така че да дойда утре рано сутринта, преди 8:30, за да си взема номерче за утре. Това щяло да ми гарантира, че ще мога да мина през опашката утре между 9:00 и 16:00. Т.е. сутрин раздават само толкова номерца, колкото могат да обслужат за деня.

Не знам защо, може и да съм капризен, но този вариант не ми хареса. Не че нещо ми пречи да стана рано и да отида за номерче, просто това ми приличаше на загубване на целия неделен ден в чакане, след като още в 8:30 сутринта има достатъчно хора, които да запълнят капацитета на службата за целия ден.

Така че реших да опитам как стоят нещата на Мария Луиза 48 - мястото, където можеш да си извадиш паспорт за 8 часа, ако си на зор, но и където това е само едната възможна опция, което обаче много малко хора знаят. Малко преди 12 часа бях пред вратата, където имаше може би десетина души, а методът на организация на реда беше "поддържане на списък от доброволци от опашката". Хитро, спестява едно работно място ;-) Както и да е, записаха ме в списъка под номер 58, в момента последният влязъл номер беше 47, и двамата доброволци за секунда ми сметнаха, че мога да ходя да си върша нещо до 14:00 часа, когато горе-долу ще дойде моят ред.

Това ме устройваше напълно - за два часа можех да свърша много работа.

Върнах се на опашката в 13:50, само за да установя, че преди мен има само двама души, и следвам аз. Това означаваше не повече от 10-15 минути чакане. Да искам да е по-малко от това, щеше да бъде нахално. А да искам повече точност от хората, които ми направиха прогнозата за 14:00 часа, просто не беше възможно! И така, в 14:02 вече бях вътре. 12 минути общо, прекарани на опашката. Дето се казва, през уикенда понякога може да почакаш повече даже и на касата в хипермаркета!

Все пак докато чаках, хората анализираха какво вътре бави толкова много - средното време, което един влязъл прекарваше вътре, беше не по-малко от 15 минути. Всички бяха убедени, че това е биометрията, но причината се оказа доста по-банална - това беше сърдитата банкова служителка на СиБанк, която сигурно и по принцип беше крива, че работи там и прибира безсрамните такси "за Цветелина", пък сигурно самата тя не вижда нищо особено като пари, но в събота беше двойно по-крива (предполагам, че в неделя щеше вече да е тройно). Всъщност може да се каже, че плащането на таксата беше най-некачественият елемент от цялата услуга. А и досадно несправедлив, защото наистина не разбирам защо и най-евтината услуга за издаване на паспорт трябва да бъде "украсена" с банкова такса от 5 лева, след като едно нормално платежно нареждане струва не повече от левче от всяка банка, да не говорим, че когато си плащам сметката в супермаркета, просто си подавам дебитната карта и банката ми взима за това 0 или 15 стотинки в зависимост от вида карта, който съм си избрал. И не виждам защо да не може да бъде същото и при издаване на паспорт!

Както и да е, това е предмет на една друга борба.

Нататък, а и преди това, всичко беше песен. Почва се с това да кажеш какъв документ и каква услуга искаш, въвеждат ти ЕГН-то и се разпечатва един формуляр, в който си е попълнено всичко от стария ти документ, и остава само да потвърдиш дали всички данни са верни, ако не са, да напишеш новите. Плюс много малко данни, които трябва лично да попълниш, докато чакаш за вече споменатия "банков превод".

След това отиваш на биометричното гише, където мога да кажа, че всичко е направено по най-добрия възможен начин.

Снимането е по-добро от това, което ми е предлагало което и да е фотоателие преди. Сядаш на удобно столче пред фон и се гледаш в удобно поставен отсреща монитор. Така че просто се кадрираш сам и заставаш така, че да ти харесва. След това те щракват и готово.

Пръстовите отпечатъци се сканират за секунди на симпатично скенерче, встрани на което също има дисплей, на който и сам виждаш крайния резултат.

Подписът си пък полагаш на малък електронен таблет с черно-бял LCD дисплей без задно осветяване, така че докато пишеш с електронната писалка, директно виждаш и резултата. Хубава и добре избрана техника - който се заяжда за избора й, не е прав. За цената нищо не казвам - не я знам :-)

Готово. Получаваш номерче и те канят след 1 месец (или на другия ден, ако си избрал експресната услуга), за да си получиш готовите документи.

На хубавото не мога да му кажа лошо.

P.S. Само да не забравите да кажете, че си искате стария паспорт, ако в него имате действащи визи! Попълва се една кратка молба (още минута време на биометричното гише) и старият си остава в теб. Ако и все още е валиден, докато си чакаш новия, си разполагаш с валидния стар. Което напълно ме устройва и не съжалявам, че си избрах бавната услуга, която струва само 40 лева, сравнени с 200-те за експресната (на Мария Луиза не се предлага бързата услуга за 3 дни, която струва 80 лева). Спестих за цяло пътуване до Виена, а и дадох значително по-малко "за Цветелина". Кеф.

P.P.S. Изразът "Хайде, да има и за Цветелина" го употреби един от гражданите, плащайки двайсетина лева банкова такса върху 300-те лева, дължими за експресни паспорт и лична карта на гишето на СиБанк в паспортната служба, но много ми хареса, така че си го присвоих.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8282 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 04.06.2010 18:42

Законът, отменящ невлязлата още в сила тотална забрана на пушенето на обществени места, е вече факт. Освен че беше направен доста припряно, той изглежда и съшит от разноцветни парчета плат, или може би по-точно казано – парцали. Според него хем пушенето на обществени места е забранено, хем по изключение то се разрешава на един куп места, т.е. всъщност е до голяма степен разрешено. Понеже обаче на законодателите им става неудобно колко силно е разрешено и как на практика няма да е по-забранено, отколкото беше досега, изведнъж се сещат, че димът е много вреден за непълнолетните (а защо само за тях, впрочем) и решават да им забранят да посещават всички места, на които може да се пуши. Много от тези заведения пък са едни от най-желаните и често посещавани от тийнейджърите места.

В този закон се усеща влиянието на много противоречиви сили, които са движили законодателите – страх да не направят нещо, което ще разгневи ЕС и СЗО, популистко желание да се харесат на пушачите, които са близо половината от населението на България, желание да зарадват с нещо антикризисно ресторантьорския и развлекателния бизнес, за който някой ги е излъгал, че ще пострада от една тотална забрана, лобистка зависимост от тютюневия бизнес (който всъщност единствен ще пострада съвсем реално от въвеждането на подобна забрана).

И така, ето кои са основните слабости на новия закон, който беше приет най-вече в името на идеята да се помогне на дребния и средния ресторантьорски бизнес да не претърпи загуби, които, сумирани със загубите, които тъй или иначе търпи от кризата, биха го срутили, както и в името на свободата и правото на избор на пушачите.


image1. Много от заведенията ще трябва да направят сериозни инвестиции за отделяне на помещения за пушачи.

Всички заведения над 50 квадратни метра, които искат на тяхната територия да може да се пуши, ще бъдат длъжни да отделят физически част от територията си за помещения, в които може да се пуши. На практика това означава строителни работи за тяхна сметка (стени или масивни стъклени прегради, добре уплътнени врати), както и изграждане на допълнителна вентилация, която да отвежда дима от помещенията, в които се пуши. При това, поне на теория, само след година-две, “когато кризата отмине”, пълната забрана ще бъде приета (ЕС по никакъв начин няма да ни остави да бъдем пушалнята му, ако още сме в него дотогава) и направените инвестиции за това разделяне ще станат абсолютно ненужни и дори в много случаи ще са нужни нови разходи за премахване на това разделение с цел по-ефикасно използване на наличната площ.

Или в крайна сметка, вместо обещаната помощ за бизнеса (предпазване от спад на оборотите заради забраната), той ще получи принудителни инвестиции, разходи за сертифициране на заведението за това, че отговаря на изискванията на закона, поддържащи разходи за периодично ресертифициране, а и потенциални глоби за неспазване на приетото разделение.


2. Законът лишава заведенията, в които се пуши, от цялата им непълнолетна клиентела.

С добавянето на иначе логичната забрана за посещаване на заведения, в които се пуши, от лица под 18 години, законодателят вече лишава всички заведения, в които може да се пуши, от част от досегашната им клиентела. Т.е. прави точно обратното на това, което им обеща – да направи така, че бизнесът им да не претърпи загуби от налагането на забраната за пушене. Единственият вариант едно заведение да запази непълнолетната си клиентела, е да приеме в него да не се пуши. Тогава обаче ще загуби съществена част от пълнолетните си клиенти, а именно онази част от тях, които пушат, и които ще имат избор да посещават такива заведения, в които пушенето е разрешено. Проблем, който нямаше да съществува изобщо, ако просто в нито едно заведение не се пуши.

Иначе казано, какъвто и вариант да изберат, заведенията все ще загубят част от досегашните си клиенти - а цялата идея на отмяната на забраната за пушене на обществени места беше именно това да не се случва.


3. Заведенията с разделени помещения няма да могат да използват рационално площта си.

Да кажем, че поне големите заведения, които ще имат отделни помещения за пушачи и непушачи, имат реален шанс да не загубят бизнес, защото ще предлагат адекватни условия и за пушещите, и за непушещите си клиенти. Само че и това не е толкова просто да се случи на практика и дори и ако забравим, че те вече плащат немалка цена покрай влизането на новия закон с инвестициите в разделение, които трябва да направят, остава и още една спънка към запазването на предишното ниво на бизнеса им: по новите правила неизбежно ги чака нерационално използване на площта, защото вече няма да има гъвкаво променяеми по площ зони за пушачи и непушачи (не че тези зони не бяха истинска подигравка с непушачите, но поне даваха свобода на заведенията да променят размерите и разпределението им), а твърдо изградени помещения, при това площта на помещенията, в които не се пуши, по закон трябва да бъде преобладаващата в заведението (така и не разбрахме дали в закона приеха да бъде над 1/2 или над 2/3 от цялата площ на заведението, но и в двата случая е много повече, отколкото беше досега). И като се има предвид, че пушачите в заведенията всъщност са повече, излиза, че тези заведения ще имат постоянно една относително ненатоварена част от площта си (онази, в която не се пуши), и помещения за пушачи, натоварени над капацитета им.

Във всеки случай и това означава неминуемо намаляване на бизнеса. Пак точно онова, което политиците им обещаха, че няма да допуснат да им се случи.

На всичко отгоре излиза, че този закон, една от основните идеи на който беше да не се дискриминират пушачите, на практика ги дискриминира, като им предлага площи, непропорционални на тяхната численост. Да не говорим за това колко дискриминира непушачите, като кара заведенията, в които се пуши, само да предупреждават за това със знак на входа, за да не влизат там онези, които не искат да се тровят и усмърдяват. Със същия успех скоро могат да разрешат и стрелбата в баровете, на чиито врати е поставена предупредителна табела с димящ пистолет. Пък на който не му харесва, да не влиза!

4. Заведенията и гражданите, които решат да не спазват закона, рискуват глоби или рушвети.

Нека си признаем, този закон не изглежда никак лесен за спазване. Така както и законодателите бяха натискани от различни и противоречащи си сили, за да го приемат в този недоносен вид, така и заведенията и гражданите ще са натискани от едно или друго отражение на тези сили в самия закон, за да не се отнасят сериозно към него. Колкото по-нелогичен и противоречив е един закон, толкова по-голямо е изкушението да не го спазваш.

На заведенията той определено им бърка в бизнеса – и с инвестициите, които ще ги принуди да правят, и с лишаването от една или друга категория клиенти, която ще трябва да преживеят. Няма начин да не се опитат да го заобиколят – било с лъгане за общата си площ, било с шикалкавене при разделението, било в самото прилагане на забраните си на практика. Всичко това крие за тях рискове от последващи загуби – от глоби или поддържащи рушвети, които ще трябва да плащат, за да си поддържат лъжата, която ги пази от загуби.

Изкушени да нарушават правилата ще бъдат и клиентите. Можете ли да си представите как тийнейджърите ще се примирят с това, че за тях дискотеките вече затварят врати, докато навършат пълнолетие? Тук нарушенията също ще водят до глоби и/или рушвети, като на всичко отгоре в тези ситуации за нарушенията на непълнолетните ще плащат родителите им.


5. Родителите ще имат ограничен избор за заведения, които могат да посещават с децата си.

Не че досега е било логично родителите да ходят с децата си на места, където се пуши, но поне не беше незаконно. Но вече не само съвестта, а и законът ще им забранява да го правят. Поради което родителите-пушачи ще са принудени да ходят с децата си само в онези заведения, в които не се пуши. Което, ако са пушачи, за тях е истинско наказание, и те или ще излизат по-малко с децата си (т.е. ще ги лишат от внимание), или все пак ще ги водят на места, където се пуши (т.е. ще нарушават забраната и ще учат и децата си на това, че нарушаването на закона е нещо нормално).

А някой беше обещал на пушачите да им запази правото на избор. Като се има предвид, че повечето хора в един или друг момент от живота си стават родители и продължават да са със своите непълнолетни деца близо две десетилетия (или доста повече, ако междувременно им се родят още деца), излиза че всъщност от една страна държавата се погрижи да осигури на пушачите достатъчно места, на които могат да пушат, а от друга – им забрани да го правят на обществено място в присъствието на децата си. Защо, да питам аз?! Нали в крайна сметка пушенето не било толкова вредно, че да бъде забранено? Или все пак е вредно? И ако е вредно, защо да е вредно само за децата, но не и за възрастните? В това няма никаква логика. Освен логиката да не се пречи на печалбите на тютюневия бизнес, както и да се дават на държавата в лицето на контролните органи още и още начини да корумпира и рекетира бизнеса и народа, който няма да иска да спазва подобни непълни, неясни и направо абсурдни забрани.


6. Непълнолетните също ще имат ограничен избор на места, на които могат да ходят сами и губят напълно правото да ходят на дискотека!

Нека не се лъжем, поради енергията, която блика от тях, тийнейджърите са едни от най-активните посетители на заведенията, а онези от тях, които имат повече пари, са едни от любимите им клиенти, защото са спонтанни, невъздържани в желанията си, наивни и не на последно място – лесни за лъгане. А изведнъж законът лиши всички заведения, в които може да се пуши, от оборотите, които тази любима клиентела прави. И не само това, но лиши и самите тийнейджъри от онова, което най-много обичат – да отидат на дискотека и да се налудуват сред коктейла от тютюнев дим, обща задушна атмосфера, алкохолни пари и оглушаващ звук. И да бяха само дискотеките, ами горките деца вече и в ресторант трудно ще с намерят – накрая ще им останат като избор само разни варианти като сладкарници, Макдоналдс и подобни на тях символи на здравословното хранене.

Вероятността тийнейджърите да се откажат от любимото си занимание с един замах на закона е доста ниска. Вероятността и самите заведения да се съгласят да ги загубят като клиенти, също ми се струва, че клони към нула. Тогава излиза, че тази точка от закона крие може би най-големия риск да дискредитира целия закон, както и да създава неприятности и на трите страни – клиенти, заведения и държавата в лицето на контролните органи.

А и нали една от причините за отмяната на тоталната забрана беше именно това – да нямаме закони, които няма да се спазват!? Струва ми се много по-вероятно пушачите да се примирят с това, че няма да могат да пушат вече на обществени места (но ще си пушат колкото искат у дома и дори на улицата пред въпросните обществени места), отколкото тийнейджърите да се примирят с идеята, че вече няма да ходят на дискотека докато навършат 18 години! Една забрана ще работи много по-добре, когато се отнася за всички, а не само за непълнолетните! Нещо повече, когато се отнася само за тях, те ще я възприемат като поредното мечтано и прекрасно нещо от живота на възрастните, което им е забранено само за да им бъде гадно – а не като нещо, забранено за всички, защото е вредно и неприемливо като норма на обществено поведение.


7. Непушачите ще продължат да имат ограничен избор на места, на които могат да се чувстват добре.

След като пушенето в заведения е по принцип разрешено, макар и при определени условия, не можем да очакваме, че заведенията ще решат доброволно да го забранят. Такива заведения ще са по-скоро изключение и ще го правят, за да се представят като различни, като носители на нов дух , на западен стил и на по-високо ниво. И за да поискат повече пари от клиентите си заради различната обстановка, която им предлагат. За такива изключения дори не е нужен закон – някои вече го направиха заради своя икономически интерес и безплатната реклама, която подобно решение им гарантира, а не защото някой ги е накарал.

Но масата от заведения ще продължи да се подчинява на зависимостта на пушачите и да прави всичко възможно, за да ги убеди, че при тях те са като у дома си и могат да правят каквото си искат, най-вече – да пушат на воля. А това с нищо не подобрява положението на непушачите, за които новият закон не подобрява почти нищо спрямо досегашното положение.

Окей, може би, ако ресторантите приемат закона насериозно и отделят по-големите и хубави части от заведенията си като места, на които не се пуши, това ще подобри донякъде ситуацията. Но фактът, че все някъде може да се пуши, със сигурност ще означава, че пушачите от компанията ще продължат да им извиват ръцете да сядат на местата, където се пуши, защото те “не могат да не пушат, докато ядат и пият”. Нещо, което видяхме, че не е така във всички страни, приели тоталната забрана.

Малките заведения, в които пушенето ще е разрешено навсякъде, и които ще станат по-смрадливи и от досега, ще се превърнат в напълно забранена територия за непушачите, много зле ще се чувстват те и в нощните заведения, в които положението ще бъде точно толкова ужасно, колкото и досега, и там коктейлът от тютюнев дим, високи концентрации на алкохол и проглушаваща музика ще продължават да тормозят и клиенти, и персонал.


8. Вместо на вреден и смрадлив навик, пушенето придобива статут на нещо забранено, т.е. желано.

Това е едно от най-лошите неща, които прави този закон. Вместо да покаже на всички, че пушенето за пушачите е същото, което са други естествени човешки нужди за всички хора, и като такова трябва да бъде уважавано правото им да го практикуват, но е неприемливо то да бъде извършвано на обществени места пред други хора, законът на практика се опитва да оправдае правенето на секс да става направо на масата в ресторанта. И понеже знае, че това определено е неприлично, той измисля разни ограничения, като например там да няма деца. Да, ама след като дефинира места и категории хора, които имат право да го правят на масата, това само го прави по-желано и жадувано от онези, на които е забранено – в случая непълнолетните, които и без това само чакат нещо да им бъде забранено, за да почнат да го искат 10 пъти по-силно.

Накрая ще се окаже, че вместо да гарантира постепенното отказване на обществото от лошия навик на тютюнопушенето, законът ще гарантира израстването на следващо поколение страстни пушачи!


9. Либералният режим на пушене разваля допълнително имиджа на България в очите на развития свят.

Официалната реакция на Световната здравна организация не закъсня и България вече беше разкритикувана за това, че се отказа от забраната на пушенето на обществени места. Европейският съюз засега се държи по-дипломатично, защото той допуска подобни решения да се взимат от всяка от страните поотделно, но това не значи, че е възхитен, а и не бива да забравяме, че той има своите написани планове за общоевропейска забрана, които си имат своите ясни срокове, които тъй или иначе изтичат толкова скоро, че просто не си струваше да правим такова отлагане, което ще излезе скъпо и вредно за всички, освен за тютюневия бизнес и зависимите от неговите печалби лобисти.

Няма да се харесаме и на западните туристи, които искаме да привлечем в България, защото те вече са свикнали и харесали режима на забрана на пушене на обществени места. Именно това беше и причината дори страна като Турция, в която пушенето играе не по-маловажна социална роля, отколкото у нас, да прегърнат тоталната забрана – защото само тя ще ги доближи повече до Европа, отколкото нас ни е приближило подписването на пакта за присъединяване. И вместо да се стремим да станем дестинация, интересна за културни хора и семейства, ние ще продължаваме да се борим за славата на място, прочуто с евтиния алкохол, евтините проститутки, евтините рушвети и свободата на пушенето.


10. Единственият печеливш от либерализацията е тютюневият бизнес.

Все пак не може всички да са губещи. Все някой трябва и да печели от една подобна промяна. В случая единственият печеливш от либерализацията (като изключим отделни лица в контролните органи, които ще продават правото на нарушаване на закона) е тютюневият бизнес - производители, търговци, контрабандисти и лобисти. Практиката на всички страни, приели тоталната забрана, показва, че единствените губещи при нея са онези, които снабдяват пушачите с консуматива на техния лош навик - цигарите. И всъщност те са единствените, които нашият нов закон облагодетелства. Всички останали - пушачи, непушачи, деца, собственици на заведения, здравно-осигурителна система - всички губят.

На мен ми се струва, че този единствен позитив от отмяната на пълната забрана за пушене на обществени места е твърде малък и абсолютно грешно ориентиран. А на вас?

Категория: Политика
Прочетен: 8651 Коментари: 5 Гласове: 1
Последна промяна: 27.05.2010 13:33

Един от основните доводи на вносителите на поправката в Закона за здравето, заради който управляващите отмениха пълната забрана за пушене на обществени места, която трябваше да влезе в сила на 1 юни, беше свързан със загубите, които ще претърпи бизнеса от намалелия брой клиенти. Пушачите щели да престанат да посещават заведенията, защото няма да им е позволено да практикуват любимия си противен навик. Да не вярваш. И понеже е криза, отливът на клиенти можел да се окаже пагубен за заведенията.

Последното би било логично, ако предишното беше вярно. А световната практика показва, че то не е. Дори след първоначалния кратък спад, на повечето места се отбелязва ръст на посещаемостта, защото пушачите не спират да посещават заведения (пушенето спокойно могат да си го практикуват пред заведението в дози, решаващи физиологичната им нужда), но за сметка на това за непушачите заведенията стават едно много по-приятно място и те престават да ги избягват.

Но да речем, че българите са по-различни от жителите на развитите страни, в които забраната отдавна е факт и всички живеят щастливи и доволни от нея. Да речем, че са по-упорити дори от турците, които също я приеха с огромно одобрение, въпреки че навиците им, свързани с пушенето, изобщо не са по-невинни от нашите. Да речем, че ресторантьорско-развлекателният бизнес наистина щеше да бъде изправен пред изпитание, ако му беше наложено да забрани на клиентите си да пушат.

Нека видим как точно му “помогнаха” законотворците с новите поправки – волно или неволно.

1. Най-облагодетелствани изглеждат малките заведения – тези с площ до 50 квадратни метра, защото те просто трябва да изберат дали да са за пушачи, или за непушачи, и за тях вече се приключва с демагогията със “зоните” за пушачи и непушачи, в които в едно малко заведение въздухът е абсолютно еднакъв по качество.

Доколкото познавам българските собственици на заведения и техните клиенти, това означава автоматично, че всички тези заведения ще станат заведения, в които се пуши. Защото ако на едни места се пуши, а на други не, то пушачите винаги ще изберат онези, на които се пуши.

Само че тази логика няма да може да бъде толкова проста, колкото досега, защото в новия закон беше добавена една дребна, но много съществена промяна, и тя е, че лица под 18 години вече нямат право да влизат в заведение, в което пушенето е разрешено. И тук идва големият вътрешен конфликт, пред който поне на теория ще бъдат изправени много заведения – дали да забранят пушенето и да имат право над цялата потенциална клиентела в района, или да го разрешат, и да се лишат от всички ученици и родители с деца. Във всеки от двата случая не ми се струва, че ги чака запазване на предишното ниво на посещаемост.

Т.е. за тези заведения мисията “да помогнем на бизнеса” се оказа неизпълнена. Да не говорим колко е голям рискът да не бъде изпълнен и самият закон, и то по няколко причини: първо, заведенията имат мотив да го нарушават, като допускат непълнолетни; второ, и самите непълнолетни, които масово пушат, ще се радват много на заведенията, които са склонни да нарушават закона и да ги пускат на територията си, да не говорим, че в общия случай те ще предпочитат именно заведенията, в които пушенето е разрешено, защото самите те пушат. Неизпълнението на закона пък може да означава глоби, които ще неутрализират всякакви ползи от запазването на предишното ниво на клиентела. В същото време онези заведения, които заложат на непушачите, очаквайки да привлекат непълнолетните клиенти при себе си, ще бъдат неприятно изненадани, че очакваното увеличение на посещаемостта при тях няма да се състои поради това, че онези, в които се пуши, ще им я крадат по малко незаконен начин.

2. Да видим какво се случва с по-големите заведения, тези над 50 квадратни метра, за които положението остава възможно най-близко до сегашното – те ще са длъжни да предлагат отделни помещения за пушачи. Всъщност в една дума от последното изречение се крие голямата разлика с предишния закон. Досега беше достатъчно да осигурят зони за пушачи и непушачи, според новия закон вече трябва да предлагат отделни помещения. Т.е. в рамките на предишните общи помещения ще трябва да бъдат изградени твърди прегради (стени или стъкла от пода до тавана), обособените нови помещения за пушачи трябва да бъдат отделени с добре изолирани врати и оборудвани с адекватна вентилация, която да гарантира, че димът няма да може да преминава в помещенията, в които не се пуши. Всичко това е много просто да се каже и доста сложно и скъпо да се реализира.

Т.е. излезе, че и тази част от бизнеса, на който трябваше да се помогне, ще се наложи да се бръкне здраво. И вместо да получи подкрепа, ще плаща за строителство и ремонти, за разни нови такси за установяване на тяхната готовност за осигуряване на нужните условия на пушачи и непушачи. На всичко отгоре намерението на законодателя е либерализацията да е временна, "за 1-2 години, докато излезем от кризата". Т.е. заведенията не само ще са принудени да направят сериозни инвестиции, но и предварително им е обещано, че тези инвестиции ще са ден до пладне, след което евентуално ще трябва да вложат и още пари, за да разкарат вече изградените прегради.

Да не говорим, че след като по новия закон местата за пушачи ще са значително по-малко, отколкото преди, заведенията ще страдат и от намалена запълненост на капацитета си , защото пушачите са повече (не и в абсолютна стойност, но притежават невероятната способност да привличат непушачите, които са в тяхната компания, да сядат с тях на места за пушачи, защото те самите ако не пушат, ще умрат). Това пък ще бъде предпоставка заведенията да се изкушават да нарушават собствените си правила и да започнат да пускат пушачи в помещенията, в които не се пуши, което съответно може да им струва солени глоби.

3. Останаха така наречените питейни заведения – барове и дискотеки. В тях пък пушенето ще бъде разрешено навсякъде. На пръв поглед това е много добре за тях, защото ще имат всички предпоставки да не изпитат никакъв спад в бизнеса си. С дребната, но много неприятна подробност, че новият закон ще забрани на всички лица под 18 години да ги посещават. На пръв поглед това не би трябвало да е голям проблем, защото същите тези лица нямат право да употребяват и алкохол, само дето всички прекрасно знаем, че тийнейджърите са съществена и желана част от посетителите на дискотеките. Те са редовни, активни, безотговорни в харченето и лесни за манипулиране и лъгане. Т.е. ако тези заведения наистина спазят закона и престанат да допускат на територията си непълнолетни, ще претърпят доста сериозен спад в бизнеса си. Ако пък си затварят очите и нарушават закона, ги чакат глоби и евентуално дори отнемане на лиценза. И двете не ми звучат като запазване на бизнеса на предишното ниво. Алтернативата е някой да се сети и да направи дискотеки и барове, в които не се пуши, за да може в тях да приема непълнолетните клиенти. Въпросът е обаче ще искат ли те самите да посещават подобно място, след като, както знаем, много от тях всъщност пушат и винаги ще предпочитат да ходят в заведения, където пушенето е разрешено, въпреки че за тях самите всъщност е забранено и да пушат.

Дотук резултатът в мача законодатели – бизнес ми звучи като 3:0 във вреда на бизнеса.

Да видим как се включват в него и другите участващи страни, заради които на теория се правят всичките тези “промени”.

4. Пушачите. Какво става с тях? На теория те би трябвало да се чувстват много щастливи от запазването на изобилие от места, където могат да практикуват вредния си и смрадлив навик. Но дали ще е точно така? Малките заведения, където вече ще се пуши на цялата площ, ще станат още по-големи лисичарници и макар за аудиторията с най-нисък вкус в това да няма нещо лошо, сигурно ще има и много пушачи, които ще се отвратят от подобна обстановка и ще започнат да ги избягват. Т.е. за тези пушачи изборът вече ще е по-ограничен, отколкото беше досега. Евентуално и ще трябва и да плащат повече, за да не се издушат.

В големите заведения, където ще има отделни помещения за пушачи, нивото на комфорт, което можеха да получават там досега, също ще бъде влошено – според закона помещенията за пушачи, освен напълно отделени, което означава и по-задимени, тъй като няма да могат да споделят дима с останалия обем на заведението, вече няма да са и по-атрактивните в заведенията, тъй като ще са по-малките по площ, което означава, че местата за непушачи вече няма как да бъдат двете малки масички до входа за тоалетната или четирите маси в мазето, което е тъмно, студено, влажно и високо метър и деветдесет. По тези места вече по-скоро ще се наложи да бъдат разположени местата за пушачи, за да може заведението по-евтино да се докара до състояние да отговаря на изискванията на закона.

Останаха им баровете и дискотеките, където цялата територия е тяхна и могат да си я усмърдяват на воля. За отмъщение. Във всеки случай това не ми звучи като победа.

Да видим какво става в лагера на непушачите.

5. Окей, непушачите ще получат малко по-комфортни условия в големите ресторанти, предвид на това се увеличават, макар и несъществено, шансовете им да привлекат някой и друг пушач в помещенията, където не се пуши, просто защото там ще е много по-приятно. Но и това ще става трудно, рядко и винаги ще е свързано с нервността и недоволство на пушещите членове на компанията, които ще се чувстват прецакани. Баровете и дискотеките, както и малките заведения, ще си останат все толкова противно място за тях, но за разлика от преди, когато това беше неизбежно и те го приемаха с примирение, днес вече ще знаят, че въздухът в тези места им беше отнет от слабохарактерни и/или икономически и политически зависими политици, и вече изобщо няма да понасят идеята да плащат, за да поддържат и хранят системата, която ги трови и усмърдява. Очаквам, че движението "след 1 юни няма да стъпя в заведение, където се пуши" ще има достатъчно последователи, за да бъде усетено като неприятно явление от страна на бизнеса.

А какво става и при политиците?

6. Май поне те трябва да са доволни – разбира се имам предвид само онази част от тях, които подкрепиха либерализацията. Те ще могат да печелят от участието си в тютюневия бизнес – на полулегално (на теория нямат право да са в бизнеса, докато заемат държавни длъжности, затова го наричам полулегално) и контрабандно ниво, държавата ще продължава да печели от акцизи (но само на легалното ниво, уви, което силно ще намалява с увеличаването на техния процент), пушачите пак ще гласуват за тях, защото са им позволили да продължават да практикуват порока си на обществени места… изобщо – песен.

Само че има и няколко проблема: ще получават множество укори от ЕС, СЗО и къде ли още не, а ако имат съвест, ще спят зле, защото ще се чувстват виновни и за развалянето на имиджа на страната си, както и за влошеното здраве и намалената продължителност на живота на милиони граждани, за чието благоденствие би трябвало да отговарят.

Впрочем, макар и с оттенък на черен хумор, последното може да се запише към позитивите за държавата, тъй като при положение, че пушачите живеят по десетина години по-малко от непушачите, това означава по-малко разходи за пенсии, както и за медицинско обслужване в късните години на живота на пушачите.

Останаха децата.

7. Какво означава новият закон за децата? На теория той се грижи за тяхното здраве, като им забранява достъпа до всички места, на които се пуши. Т.е. до всички места, на които възрастните имат право да пушат. На вас как ви звучи това? На мен – като издигане в култ на поредното забранено нещо, към което те ще се стремят с всичка сила точно защото им е забранено. Ако беше забранено навсякъде и за всички, имаше шанс постепенно да осъзнаят, че пушенето е нещо, което е забранено, защото е вредно, гадно и лошо за всички. Сега то ще стане просто още едно от онези много страхотни неща от живота, които възрастните им забраняват да правят, а те самите вършат непрекъснато. Е, всички знаем какво правят децата, когато възрастните им забраняват онова, което сами правят. Просто използват всяка възможност да го правят и самите те!

При това положение мисля, че крайният резултат спокойно може да бъде записан като 7:0 в полза на политиците срещу народа. 3 гола срещу бизнеса, 3 срещу хората, и един автогол. За който ще разберат на следващите избори.

Категория: Политика
Прочетен: 8930 Коментари: 5 Гласове: 3
Последна промяна: 22.05.2010 15:50

Току-що се върнах от кратко пътуване в Германия, в което посетих Дюселдорф, Кьолн, Бон, Брюл, Мюнстер и Хам. На всички радетели на задимените пространства искам да кажа: не ходете там, ужасно е - няма никакъв дим, рискувате кислородно отравяне!

Въпреки твърденията на нашите депутати, пък и доста обикновени хора-очевидци за това колко спокойно се пушело там в заведенията, аз не открих и едно заведение, на което да няма знак, че пушенето е забранено, или поне такова, в което да има дори и някаква минимална остатъчна миризма на тютюнев дим. None. Zero.

Иначе германците пушат доста. Пушат на улицата (и в заведенията на открито), пушат на разрешените специални места на пероните на гарите. Но не пушат никъде на закрито и това е чудесно. Не видях и фалирали или празни заведения. Нито разочаровани туристи, които напират да си тръгват веднага. Напротив - беше пълно с чужденци от къде ли не, например Китай й Япония, включително много от Русия и България, и нито един не показваше признаци на абстиненция или поне пребледняване и прилошаване.

Впрочем, друго, което ми направи впечатление, беше това, че в Германия цигари се продават почти навсякъде, включително има автомати и в самите ресторанти, където не се пуши. Не забелязах някакви строги ограничения и върху рекламата - цигари се рекламираха по спирки на обществения транспорт, както и в магазините. Т.е. това изобщо не е от страните, в които пушачите са заклеймявани като хора втора категория. Просто хората спазват правилата и се отнасят съвестно към околните.

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 3744 Коментари: 3 Гласове: 5
Късно снощи реших да мина за малко пазар през Карфур. Първото ми посещение там не можеше да бъде основа за някакво трайно мнение, защото се случи още в първата луда седмица на новия мол, в който се намира магазинът, и тогава най-важното беше да успееш да преминеш през цялата навалица и да излезеш цял, както и да запазиш самообладание по време на чакането в 15-минутната опашка, за да напуснеш района и да излезеш на Цариградско шосе. Този път нещата изглеждаха много по-спокойни, намерих огромни почти празни подземни паркинги, в които единственият проблем продължава да ми бъде абсолютно неадекватното обозначаване на посоките и най-вече - тази към магазините.

Дотук - добре, както бил казал падащият от двадесетия етаж, когато минавал покрай десетия.

Първият проблем беше как да мина през всички места на магазина, които ме интересуват, за скромните 20 минути до затварянето му. Още повече само след 5 минути по уредбата ни предупредиха, че работното време на магазина приключва и затова трябва да направим последен избор и да се отправим към касите. Все пак аз знаех какво търся и бодро преминах през отделите, които ме интересуваха, напълних в количката онова, което ми трябваше, разочаровах се, че два от продуктите, които бях открил първия път и които съм виждал досега само в Карфур, бяха изчезнали от рафтовете - единият само физически, а моделът и цената му си висяха на място, а другият - все едно никога не го е имало, а мястото му беше заето от подобни, но по-слаби като качество продукти, които човек може да си купи от абсолютно всеки друг хипермаркет. Ясно, казах си, явно напънът с по-различната селекция е бил само за създаване на първото впечатление.

Дали съм бил прав обаче, щях да разбера, ако не се беше случило следващото събитие, което ме остави онемял и с отворена уста.

Вече около 21:55, когато наближавах края на магазина и бях на метри от касите, реших да се отбия и на рафта със салатите, защото нещо на него ми привлече погледа. Оставих си количката в централната алея и за не повече от 30 секунди се отклоних от нея, за да взема онова, което бях харесал. Когато се върнах, на мястото на моята количка имаше само една празна.

Първо реших, че съм застанал до грешното островче, но след като се огледах наоколо и не я видях, ми хрумна, че като никога мога с лекота да разбера дали това е била моята количка. Просто в механизма за нейното отключване бях пъхнал една напълно нестандартна монета, която не беше една от допустимите монети от 0.50 лв. или 1.00 лв. (оказа се, че в себе си нямах такива), а някаква сувенирна монета без номинал, но с идеален за целта размер, останала ми за спомен от някаква покупка в магазина на хотел Захер във Виена. Нали се сещате каква е била вероятността някой друг в магазина да е използвал същата монета или дори само да си я носи в себе си. Още повече, че от хотела казват на клиентите си, че тази монета е златна ;-) Не ме питайте защо пъхам златни монети в количка в супермаркет - сигурно защото имам силни съмнения, че монета, която са ми подарили заради покупка от 30 евро, надали има кой знае каква стойност. Или защото не уважавам златото.

Но тъй или иначе именно употребата на тази странна монета ми даваше 100% увереност, че не е възможно някой клиент да си е тръгнал по погрешка с моята количка, тъй като моята количка си беше пред мен. Оставаше само едно - някой служител да се е разбързал да разчисти изоставените колички. Без да погледне, че в почти празния вече магазин, само на 5 метра отляво има 1-2 клиенти, които не са си завързали ръцете с белезници към количките, на някой от които може би са стоките в тази "изоставена" за 30 секунди количка.

Пространството наоколо беше празно и се надявах, че ще го видя как се е отправил обратно към отделите, от които идвах аз. Нищо. Нямаше и следа. Обърнах се към първата служителка, която видях на няколко метра и разказах проблема - тя не знаеше нищо. Хванах следващия, който ми падна, и го помолих да ме заведе веднага при някой управител, за да се оплача. След няма и 150 метра обикаляне намерихме такъв. Той беше потресен от разказа ми и сподели, че по принцип никога не успява да накара служителите си да направят това, което в случая са направили, а много пъти би искал. Е, явно вече беше успял.

Време за ново избиране така или иначе нямаше, така че реших да отделя последните си минути в магазина (не съм сигурен дали изобщо искам да стъпя повече там), за да понапиша нещо в книгата за оплаквания. От отдел Информация, където се намираше въпросната книга, също с усмивка повториха думите на управителя, които звучаха горе долу така: "Хм, а когато трябва да ги изпразват, никога не го правят".

Във всеки случай не мога да кажа, че някой се трогна особено от фактите:

1. Магазинът се лиши от оборота, който щях да му направя въпросната вечер. Както вероятно и от този, който щях да му правя още много пъти занапред.

2. Загубиха на един човек цял час и повече от 10 километра отклонение от пътя за дома, за да бъде техен клиент, а накрая той си тръгна с празни ръце.

На всичко отгоре, никой не направи каквото и да е, за да разбере КОЙ беше този умник, който прецака работодателя си по този малоумен начин, съответно не вярвам и от цялото ми усилие да им обърна внимание върху проблема, да излезе изобщо нещо. Да не говорим - аз да разбера какъв е резултатът от евентуална проверка.

Поредната хубава работа, ама българска.

Категория: Бизнес
Прочетен: 11025 Коментари: 13 Гласове: 6
Много се изписа и изговори за Мисия Лондон, и то все суперлативи. Най-касовият български филм, първият български филм, който не прилича на български, най-смешният български филм, продължението на Бай Ганьо, филмът, който победи Аватар по постижения в бокс офиса, и какво ли още не. Режисьорът беше минимум гениален, актьорите - невероятни, публиката - и тя, защото го е разбрала и оценила.

Аз бях разбрал, че този филм ще е посредствен, още по трейлъра - все пак денят се познава по утрото, нали така? А и ако великите творци са успели да замаскират шедьовъра си зад реклама, от която блика щедро простотия, то язък за тези творци! И все пак, след като започнах да водя спор с разбирачите, без да съм го гледал, се почувствах прекалено лек в този спор, след като нямам пълноценни лични впечатления с продължителност 104 минути. Така че преодолях негативното усещане от това, че плащайки за билета, най-вероятно ще подкрепя простотията в нашето кино, и отидох да го видя.

Нека кажа, че в техническо отношение филмът е окей - картината не страда от синдрома "руски телевизор", звукът е приличен, декорите, макар и по-близо до нивото на телевизионна продукция, също не страдат от някаква прекалена недостатъчност, а включването на известно количество прилични актьори, на които родният им език е британски английски, също носи някаква доза автентичност. И все пак прекалената статичност на камерата и на броя показани места във филма по-скоро напомняше на някой ситком, отколкото на истинска пълнометражна широкоекранна продукция. Но окей, разбирам ги - въпрос на бюджет.

Обаче бюджет - небюджет, не можеш да се преструваш, че показваш Лондон, и в следващия момент да пуснеш в действие една лимузина с ляв волан, при това в достатъчно дълга сцена, за да забележат всички как девойката се качва отдясно, шофьорът отляво, и потеглят... И така - няколко пъти. Меко казано - досадно! Както и това, че един английски гуру по психология, който учеше от своето DVD клиентите си как да си контролират емоциите, говореше не британски, а коньовичарски английски.

Повечето български актьори бяха достатъчно качествени и популярни имена, които си играеха ролите доста прилично, макар и с много сериозната забележка, че на тези хора ВИНАГИ ИМ ЛИЧИ, че ИГРАЯТ. Как пък един не успя да се държи така, че да повярваш, че гледаш реалността, а не някаква театрална постановка. Приподвигнатост на репликите, пресилена изразителност, рецитиране - тези хора наистина не са разбрали как се играе в кино! Или наученото в НАТФИЗ толкова им пречи, че не могат да се пречупят и да започнат да се държат естествено? Надали - защото тогава този "синдром" нямаше да засегне Орлин Горанов, Павел Шопов или Андреа, а те бяха същия дол дренки като останалите. Може би само с изключение на Юлиян Вергов. Не пълно, но поне 80% изключение.

Другото негативно впечатление ми дойде от това, че очевидно по икономически съображения (цигари Кинг видимо имат основен принос или към бюджета на филма, или мощни заслуги лично към създателите му, защото пък не ги виждам в списъка на спонсорите на официалния плакат), почти нямаше герои, които да не пушат. Окей, героите са простаци, балканци, самите актьори също са все пушещи, обаче трябва да се съобразиш, че в днешния свят от почти всички филми от цивилизования свят пушенето е разкарано, дори и от отрицателните герои. Защото ангажимент на правителствата, медиите и всички хора с влияние трябва да бъде този вреден и грозен навик да бъде свален от пиедестала на поведението, приемано за нормално и достойно за подражание. На всичко отгоре по някаква абсолютно необяснима причина СЕМ пропусна да се самосезира за това, че и в телевизионната версия на трейлъра на Мисия Лондон се размахваха не просто цигари в устата на героите, но и ясно показана опаковка на цигари Кинг в ръката на единия от тях. В нормалните страни на това му се казва "нарушение на закона, който забранява рекламата на цигари по телевизията".

Не знам дали има закони, забраняващи и псуването, но в този филм имаше и много от това. Не съм си правил труда да броя колко от героите и колко пъти изпсуваха, но няма да сгреша, ако кажа, че различни, предимно сочни псувни, се чуха от екрана значително над 10 пъти. Да не говорим за радио спота, който чух няколко пъти, в който се рекламираше рингтон Мисия Лондон, чието съдържание беше просто "Е са си е*@ майката". Впрочем същото се мъдри и като таглайн на постера на филма. Не"ам думи! Триумф на самоцелната простотия! За всеки случай допълнен и с едно abso-fucking-lutely, извадено от устата на един от английските актьори, за да не си помислим, че простащината е наш патент.

Усещането за простотия се допълва и от поне половината образи във филма - на първо място, но не само тези на Любо Нейков, Павел Шопов, Георги Стайков, Ернестина Шинова (макар и президентша) и още няколко подобни, сред които дори и "звезда" като Андреа, за чиято роля от 2 секунди и половина се написа почти колкото за тази на Любо Нейков. Естествено - и от мръсотията, която цареше в сградата на българското посолство, да не говорим за моралната мръсотия служителите му да са почти без изключение некадърници, замесени в далавери - като се почне от организиране на нелегален "duty free магазин" в посолството, през който се търгуваха на атрактивни цени внесени от България в рамките на дипломатическите лимити цигари и твърд алкохол, та се стигне до излавянето, заколването и опита за продажба на 50 патици от един от кралските паркове в Лондон.

Аз разбирам, че за сюжета не са виновни създателите на филма, а авторът на книгата, по която той е направен, и въпреки това, и въпреки това... усещането ми е, че простотията в този филм е издигната на пиедестал, подсилена е с реплики и изражения, и изобщо - тя се чувства тук като у дома си.

Предположението ми, създадено от трейлъра, че филмът представлява и сериозна гавра с кралското семейство, беше поразсеяно, след като стана ясно, че това са всъщност двойници на Даяна и кралица Елизабет, използвани от една агенция за забавления на границата на порноиндустрията. Така че поне си отдъхнах, че не ни чака международен скандал и евентуална забрана за българи да пътуват до любимия ми Лондон ;-)

Но това не значи, че нямаше гавра с нашите собствени политици и дипломати. Не бяха пощадени нито старият посланик и практически всичките служители на посолството, нито дори президентската ни двойка, чиито членове носеха звучното фамилно име Селянски (макар и с ударение на Я). Естествено, по разбираеми причини във филма нямаше абсолютно нищо лошо за премиера или министрите - все пак като знаем от чия страна стоят собствениците на спонсори на филма като България ер и Винпром Пещера (те и собственици на цигари Кинг), неспоменаването на изпълнителната власт с лошо беше повече от логично.

Слуховете, че най-после нашето кино е родило шедьовър, с който ще се прочуем по света (Мисия Лондон е далеч не само от стандартите на световното, но и на средното европейско кино), за мен са силно преувеличени и смело мога да кажа, че съжалявам, че подкрепих простотията, която филмът излъчва и налага.

P.S. А при положение, че филмът има рейтинг 9.1 от 10 възможни в IMDB, от днес свалям доверието си от тази най-велика база данни за филмите в света. Или поне за онези рейтинги в нея, които са нацъкани от българи.
Категория: Изкуство
Прочетен: 22747 Коментари: 27 Гласове: 7
Последна промяна: 02.05.2010 14:32
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150951
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Май, 2010  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31