Много се изписа и изговори за Мисия Лондон, и то все суперлативи. Най-касовият български филм, първият български филм, който не прилича на български, най-смешният български филм, продължението на Бай Ганьо, филмът, който победи Аватар по постижения в бокс офиса, и какво ли още не. Режисьорът беше минимум гениален, актьорите - невероятни, публиката - и тя, защото го е разбрала и оценила.

Аз бях разбрал, че този филм ще е посредствен, още по трейлъра - все пак денят се познава по утрото, нали така? А и ако великите творци са успели да замаскират шедьовъра си зад реклама, от която блика щедро простотия, то язък за тези творци! И все пак, след като започнах да водя спор с разбирачите, без да съм го гледал, се почувствах прекалено лек в този спор, след като нямам пълноценни лични впечатления с продължителност 104 минути. Така че преодолях негативното усещане от това, че плащайки за билета, най-вероятно ще подкрепя простотията в нашето кино, и отидох да го видя.

Нека кажа, че в техническо отношение филмът е окей - картината не страда от синдрома "руски телевизор", звукът е приличен, декорите, макар и по-близо до нивото на телевизионна продукция, също не страдат от някаква прекалена недостатъчност, а включването на известно количество прилични актьори, на които родният им език е британски английски, също носи някаква доза автентичност. И все пак прекалената статичност на камерата и на броя показани места във филма по-скоро напомняше на някой ситком, отколкото на истинска пълнометражна широкоекранна продукция. Но окей, разбирам ги - въпрос на бюджет.

Обаче бюджет - небюджет, не можеш да се преструваш, че показваш Лондон, и в следващия момент да пуснеш в действие една лимузина с ляв волан, при това в достатъчно дълга сцена, за да забележат всички как девойката се качва отдясно, шофьорът отляво, и потеглят... И така - няколко пъти. Меко казано - досадно! Както и това, че един английски гуру по психология, който учеше от своето DVD клиентите си как да си контролират емоциите, говореше не британски, а коньовичарски английски.

Повечето български актьори бяха достатъчно качествени и популярни имена, които си играеха ролите доста прилично, макар и с много сериозната забележка, че на тези хора ВИНАГИ ИМ ЛИЧИ, че ИГРАЯТ. Как пък един не успя да се държи така, че да повярваш, че гледаш реалността, а не някаква театрална постановка. Приподвигнатост на репликите, пресилена изразителност, рецитиране - тези хора наистина не са разбрали как се играе в кино! Или наученото в НАТФИЗ толкова им пречи, че не могат да се пречупят и да започнат да се държат естествено? Надали - защото тогава този "синдром" нямаше да засегне Орлин Горанов, Павел Шопов или Андреа, а те бяха същия дол дренки като останалите. Може би само с изключение на Юлиян Вергов. Не пълно, но поне 80% изключение.

Другото негативно впечатление ми дойде от това, че очевидно по икономически съображения (цигари Кинг видимо имат основен принос или към бюджета на филма, или мощни заслуги лично към създателите му, защото пък не ги виждам в списъка на спонсорите на официалния плакат), почти нямаше герои, които да не пушат. Окей, героите са простаци, балканци, самите актьори също са все пушещи, обаче трябва да се съобразиш, че в днешния свят от почти всички филми от цивилизования свят пушенето е разкарано, дори и от отрицателните герои. Защото ангажимент на правителствата, медиите и всички хора с влияние трябва да бъде този вреден и грозен навик да бъде свален от пиедестала на поведението, приемано за нормално и достойно за подражание. На всичко отгоре по някаква абсолютно необяснима причина СЕМ пропусна да се самосезира за това, че и в телевизионната версия на трейлъра на Мисия Лондон се размахваха не просто цигари в устата на героите, но и ясно показана опаковка на цигари Кинг в ръката на единия от тях. В нормалните страни на това му се казва "нарушение на закона, който забранява рекламата на цигари по телевизията".

Не знам дали има закони, забраняващи и псуването, но в този филм имаше и много от това. Не съм си правил труда да броя колко от героите и колко пъти изпсуваха, но няма да сгреша, ако кажа, че различни, предимно сочни псувни, се чуха от екрана значително над 10 пъти. Да не говорим за радио спота, който чух няколко пъти, в който се рекламираше рингтон Мисия Лондон, чието съдържание беше просто "Е са си е*@ майката". Впрочем същото се мъдри и като таглайн на постера на филма. Не"ам думи! Триумф на самоцелната простотия! За всеки случай допълнен и с едно abso-fucking-lutely, извадено от устата на един от английските актьори, за да не си помислим, че простащината е наш патент.

Усещането за простотия се допълва и от поне половината образи във филма - на първо място, но не само тези на Любо Нейков, Павел Шопов, Георги Стайков, Ернестина Шинова (макар и президентша) и още няколко подобни, сред които дори и "звезда" като Андреа, за чиято роля от 2 секунди и половина се написа почти колкото за тази на Любо Нейков. Естествено - и от мръсотията, която цареше в сградата на българското посолство, да не говорим за моралната мръсотия служителите му да са почти без изключение некадърници, замесени в далавери - като се почне от организиране на нелегален "duty free магазин" в посолството, през който се търгуваха на атрактивни цени внесени от България в рамките на дипломатическите лимити цигари и твърд алкохол, та се стигне до излавянето, заколването и опита за продажба на 50 патици от един от кралските паркове в Лондон.

Аз разбирам, че за сюжета не са виновни създателите на филма, а авторът на книгата, по която той е направен, и въпреки това, и въпреки това... усещането ми е, че простотията в този филм е издигната на пиедестал, подсилена е с реплики и изражения, и изобщо - тя се чувства тук като у дома си.

Предположението ми, създадено от трейлъра, че филмът представлява и сериозна гавра с кралското семейство, беше поразсеяно, след като стана ясно, че това са всъщност двойници на Даяна и кралица Елизабет, използвани от една агенция за забавления на границата на порноиндустрията. Така че поне си отдъхнах, че не ни чака международен скандал и евентуална забрана за българи да пътуват до любимия ми Лондон ;-)

Но това не значи, че нямаше гавра с нашите собствени политици и дипломати. Не бяха пощадени нито старият посланик и практически всичките служители на посолството, нито дори президентската ни двойка, чиито членове носеха звучното фамилно име Селянски (макар и с ударение на Я). Естествено, по разбираеми причини във филма нямаше абсолютно нищо лошо за премиера или министрите - все пак като знаем от чия страна стоят собствениците на спонсори на филма като България ер и Винпром Пещера (те и собственици на цигари Кинг), неспоменаването на изпълнителната власт с лошо беше повече от логично.

Слуховете, че най-после нашето кино е родило шедьовър, с който ще се прочуем по света (Мисия Лондон е далеч не само от стандартите на световното, но и на средното европейско кино), за мен са силно преувеличени и смело мога да кажа, че съжалявам, че подкрепих простотията, която филмът излъчва и налага.

P.S. А при положение, че филмът има рейтинг 9.1 от 10 възможни в IMDB, от днес свалям доверието си от тази най-велика база данни за филмите в света. Или поне за онези рейтинги в нея, които са нацъкани от българи.