Законът, отменящ невлязлата още в сила тотална забрана на пушенето на обществени места, е вече факт. Освен че беше направен доста припряно, той изглежда и съшит от разноцветни парчета плат, или може би по-точно казано – парцали. Според него хем пушенето на обществени места е забранено, хем по изключение то се разрешава на един куп места, т.е. всъщност е до голяма степен разрешено. Понеже обаче на законодателите им става неудобно колко силно е разрешено и как на практика няма да е по-забранено, отколкото беше досега, изведнъж се сещат, че димът е много вреден за непълнолетните (а защо само за тях, впрочем) и решават да им забранят да посещават всички места, на които може да се пуши. Много от тези заведения пък са едни от най-желаните и често посещавани от тийнейджърите места.

В този закон се усеща влиянието на много противоречиви сили, които са движили законодателите – страх да не направят нещо, което ще разгневи ЕС и СЗО, популистко желание да се харесат на пушачите, които са близо половината от населението на България, желание да зарадват с нещо антикризисно ресторантьорския и развлекателния бизнес, за който някой ги е излъгал, че ще пострада от една тотална забрана, лобистка зависимост от тютюневия бизнес (който всъщност единствен ще пострада съвсем реално от въвеждането на подобна забрана).

И така, ето кои са основните слабости на новия закон, който беше приет най-вече в името на идеята да се помогне на дребния и средния ресторантьорски бизнес да не претърпи загуби, които, сумирани със загубите, които тъй или иначе търпи от кризата, биха го срутили, както и в името на свободата и правото на избор на пушачите.

1. Много от заведенията ще трябва да направят сериозни инвестиции за отделяне на помещения за пушачи.

Всички заведения над 50 квадратни метра, които искат на тяхната територия да може да се пуши, ще бъдат длъжни да отделят физически част от територията си за помещения, в които може да се пуши. На практика това означава строителни работи за тяхна сметка (стени или масивни стъклени прегради, добре уплътнени врати), както и изграждане на допълнителна вентилация, която да отвежда дима от помещенията, в които се пуши. При това, поне на теория, само след година-две, “когато кризата отмине”, пълната забрана ще бъде приета (ЕС по никакъв начин няма да ни остави да бъдем пушалнята му, ако още сме в него дотогава) и направените инвестиции за това разделяне ще станат абсолютно ненужни и дори в много случаи ще са нужни нови разходи за премахване на това разделение с цел по-ефикасно използване на наличната площ.

Или в крайна сметка, вместо обещаната помощ за бизнеса (предпазване от спад на оборотите заради забраната), той ще получи принудителни инвестиции, разходи за сертифициране на заведението за това, че отговаря на изискванията на закона, поддържащи разходи за периодично ресертифициране, а и потенциални глоби за неспазване на приетото разделение.

2. Законът лишава заведенията, в които се пуши, от цялата им непълнолетна клиентела.

С добавянето на иначе логичната забрана за посещаване на заведения, в които се пуши, от лица под 18 години, законодателят вече лишава всички заведения, в които може да се пуши, от част от досегашната им клиентела. Т.е. прави точно обратното на това, което им обеща – да направи така, че бизнесът им да не претърпи загуби от налагането на забраната за пушене. Единственият вариант едно заведение да запази непълнолетната си клиентела, е да приеме в него да не се пуши. Тогава обаче ще загуби съществена част от пълнолетните си клиенти, а именно онази част от тях, които пушат, и които ще имат избор да посещават такива заведения, в които пушенето е разрешено. Проблем, който нямаше да съществува изобщо, ако просто в нито едно заведение не се пуши.

Иначе казано, какъвто и вариант да изберат, заведенията все ще загубят част от досегашните си клиенти - а цялата идея на отмяната на забраната за пушене на обществени места беше именно това да не се случва.

3. Заведенията с разделени помещения няма да могат да използват рационално площта си.

Да кажем, че поне големите заведения, които ще имат отделни помещения за пушачи и непушачи, имат реален шанс да не загубят бизнес, защото ще предлагат адекватни условия и за пушещите, и за непушещите си клиенти. Само че и това не е толкова просто да се случи на практика и дори и ако забравим, че те вече плащат немалка цена покрай влизането на новия закон с инвестициите в разделение, които трябва да направят, остава и още една спънка към запазването на предишното ниво на бизнеса им: по новите правила неизбежно ги чака нерационално използване на площта, защото вече няма да има гъвкаво променяеми по площ зони за пушачи и непушачи (не че тези зони не бяха истинска подигравка с непушачите, но поне даваха свобода на заведенията да променят размерите и разпределението им), а твърдо изградени помещения, при това площта на помещенията, в които не се пуши, по закон трябва да бъде преобладаващата в заведението (така и не разбрахме дали в закона приеха да бъде над 1/2 или над 2/3 от цялата площ на заведението, но и в двата случая е много повече, отколкото беше досега). И като се има предвид, че пушачите в заведенията всъщност са повече, излиза, че тези заведения ще имат постоянно една относително ненатоварена част от площта си (онази, в която не се пуши), и помещения за пушачи, натоварени над капацитета им.

Във всеки случай и това означава неминуемо намаляване на бизнеса. Пак точно онова, което политиците им обещаха, че няма да допуснат да им се случи.

На всичко отгоре излиза, че този закон, една от основните идеи на който беше да не се дискриминират пушачите, на практика ги дискриминира, като им предлага площи, непропорционални на тяхната численост. Да не говорим за това колко дискриминира непушачите, като кара заведенията, в които се пуши, само да предупреждават за това със знак на входа, за да не влизат там онези, които не искат да се тровят и усмърдяват. Със същия успех скоро могат да разрешат и стрелбата в баровете, на чиито врати е поставена предупредителна табела с димящ пистолет. Пък на който не му харесва, да не влиза!

4. Заведенията и гражданите, които решат да не спазват закона, рискуват глоби или рушвети.

Нека си признаем, този закон не изглежда никак лесен за спазване. Така както и законодателите бяха натискани от различни и противоречащи си сили, за да го приемат в този недоносен вид, така и заведенията и гражданите ще са натискани от едно или друго отражение на тези сили в самия закон, за да не се отнасят сериозно към него. Колкото по-нелогичен и противоречив е един закон, толкова по-голямо е изкушението да не го спазваш.

На заведенията той определено им бърка в бизнеса – и с инвестициите, които ще ги принуди да правят, и с лишаването от една или друга категория клиенти, която ще трябва да преживеят. Няма начин да не се опитат да го заобиколят – било с лъгане за общата си площ, било с шикалкавене при разделението, било в самото прилагане на забраните си на практика. Всичко това крие за тях рискове от последващи загуби – от глоби или поддържащи рушвети, които ще трябва да плащат, за да си поддържат лъжата, която ги пази от загуби.

Изкушени да нарушават правилата ще бъдат и клиентите. Можете ли да си представите как тийнейджърите ще се примирят с това, че за тях дискотеките вече затварят врати, докато навършат пълнолетие? Тук нарушенията също ще водят до глоби и/или рушвети, като на всичко отгоре в тези ситуации за нарушенията на непълнолетните ще плащат родителите им.

5. Родителите ще имат ограничен избор за заведения, които могат да посещават с децата си.

Не че досега е било логично родителите да ходят с децата си на места, където се пуши, но поне не беше незаконно. Но вече не само съвестта, а и законът ще им забранява да го правят. Поради което родителите-пушачи ще са принудени да ходят с децата си само в онези заведения, в които не се пуши. Което, ако са пушачи, за тях е истинско наказание, и те или ще излизат по-малко с децата си (т.е. ще ги лишат от внимание), или все пак ще ги водят на места, където се пуши (т.е. ще нарушават забраната и ще учат и децата си на това, че нарушаването на закона е нещо нормално).

А някой беше обещал на пушачите да им запази правото на избор. Като се има предвид, че повечето хора в един или друг момент от живота си стават родители и продължават да са със своите непълнолетни деца близо две десетилетия (или доста повече, ако междувременно им се родят още деца), излиза че всъщност от една страна държавата се погрижи да осигури на пушачите достатъчно места, на които могат да пушат, а от друга – им забрани да го правят на обществено място в присъствието на децата си. Защо, да питам аз?! Нали в крайна сметка пушенето не било толкова вредно, че да бъде забранено? Или все пак е вредно? И ако е вредно, защо да е вредно само за децата, но не и за възрастните? В това няма никаква логика. Освен логиката да не се пречи на печалбите на тютюневия бизнес, както и да се дават на държавата в лицето на контролните органи още и още начини да корумпира и рекетира бизнеса и народа, който няма да иска да спазва подобни непълни, неясни и направо абсурдни забрани.

6. Непълнолетните също ще имат ограничен избор на места, на които могат да ходят сами и губят напълно правото да ходят на дискотека!

Нека не се лъжем, поради енергията, която блика от тях, тийнейджърите са едни от най-активните посетители на заведенията, а онези от тях, които имат повече пари, са едни от любимите им клиенти, защото са спонтанни, невъздържани в желанията си, наивни и не на последно място – лесни за лъгане. А изведнъж законът лиши всички заведения, в които може да се пуши, от оборотите, които тази любима клиентела прави. И не само това, но лиши и самите тийнейджъри от онова, което най-много обичат – да отидат на дискотека и да се налудуват сред коктейла от тютюнев дим, обща задушна атмосфера, алкохолни пари и оглушаващ звук. И да бяха само дискотеките, ами горките деца вече и в ресторант трудно ще с намерят – накрая ще им останат като избор само разни варианти като сладкарници, Макдоналдс и подобни на тях символи на здравословното хранене.

Вероятността тийнейджърите да се откажат от любимото си занимание с един замах на закона е доста ниска. Вероятността и самите заведения да се съгласят да ги загубят като клиенти, също ми се струва, че клони към нула. Тогава излиза, че тази точка от закона крие може би най-големия риск да дискредитира целия закон, както и да създава неприятности и на трите страни – клиенти, заведения и държавата в лицето на контролните органи.

А и нали една от причините за отмяната на тоталната забрана беше именно това – да нямаме закони, които няма да се спазват!? Струва ми се много по-вероятно пушачите да се примирят с това, че няма да могат да пушат вече на обществени места (но ще си пушат колкото искат у дома и дори на улицата пред въпросните обществени места), отколкото тийнейджърите да се примирят с идеята, че вече няма да ходят на дискотека докато навършат 18 години! Една забрана ще работи много по-добре, когато се отнася за всички, а не само за непълнолетните! Нещо повече, когато се отнася само за тях, те ще я възприемат като поредното мечтано и прекрасно нещо от живота на възрастните, което им е забранено само за да им бъде гадно – а не като нещо, забранено за всички, защото е вредно и неприемливо като норма на обществено поведение.

7. Непушачите ще продължат да имат ограничен избор на места, на които могат да се чувстват добре.

След като пушенето в заведения е по принцип разрешено, макар и при определени условия, не можем да очакваме, че заведенията ще решат доброволно да го забранят. Такива заведения ще са по-скоро изключение и ще го правят, за да се представят като различни, като носители на нов дух , на западен стил и на по-високо ниво. И за да поискат повече пари от клиентите си заради различната обстановка, която им предлагат. За такива изключения дори не е нужен закон – някои вече го направиха заради своя икономически интерес и безплатната реклама, която подобно решение им гарантира, а не защото някой ги е накарал.

Но масата от заведения ще продължи да се подчинява на зависимостта на пушачите и да прави всичко възможно, за да ги убеди, че при тях те са като у дома си и могат да правят каквото си искат, най-вече – да пушат на воля. А това с нищо не подобрява положението на непушачите, за които новият закон не подобрява почти нищо спрямо досегашното положение.

Окей, може би, ако ресторантите приемат закона насериозно и отделят по-големите и хубави части от заведенията си като места, на които не се пуши, това ще подобри донякъде ситуацията. Но фактът, че все някъде може да се пуши, със сигурност ще означава, че пушачите от компанията ще продължат да им извиват ръцете да сядат на местата, където се пуши, защото те “не могат да не пушат, докато ядат и пият”. Нещо, което видяхме, че не е така във всички страни, приели тоталната забрана.

Малките заведения, в които пушенето ще е разрешено навсякъде, и които ще станат по-смрадливи и от досега, ще се превърнат в напълно забранена територия за непушачите, много зле ще се чувстват те и в нощните заведения, в които положението ще бъде точно толкова ужасно, колкото и досега, и там коктейлът от тютюнев дим, високи концентрации на алкохол и проглушаваща музика ще продължават да тормозят и клиенти, и персонал.

8. Вместо на вреден и смрадлив навик, пушенето придобива статут на нещо забранено, т.е. желано.

Това е едно от най-лошите неща, които прави този закон. Вместо да покаже на всички, че пушенето за пушачите е същото, което са други естествени човешки нужди за всички хора, и като такова трябва да бъде уважавано правото им да го практикуват, но е неприемливо то да бъде извършвано на обществени места пред други хора, законът на практика се опитва да оправдае правенето на секс да става направо на масата в ресторанта. И понеже знае, че това определено е неприлично, той измисля разни ограничения, като например там да няма деца. Да, ама след като дефинира места и категории хора, които имат право да го правят на масата, това само го прави по-желано и жадувано от онези, на които е забранено – в случая непълнолетните, които и без това само чакат нещо да им бъде забранено, за да почнат да го искат 10 пъти по-силно.

Накрая ще се окаже, че вместо да гарантира постепенното отказване на обществото от лошия навик на тютюнопушенето, законът ще гарантира израстването на следващо поколение страстни пушачи!

9. Либералният режим на пушене разваля допълнително имиджа на България в очите на развития свят.

Официалната реакция на Световната здравна организация не закъсня и България вече беше разкритикувана за това, че се отказа от забраната на пушенето на обществени места. Европейският съюз засега се държи по-дипломатично, защото той допуска подобни решения да се взимат от всяка от страните поотделно, но това не значи, че е възхитен, а и не бива да забравяме, че той има своите написани планове за общоевропейска забрана, които си имат своите ясни срокове, които тъй или иначе изтичат толкова скоро, че просто не си струваше да правим такова отлагане, което ще излезе скъпо и вредно за всички, освен за тютюневия бизнес и зависимите от неговите печалби лобисти.

Няма да се харесаме и на западните туристи, които искаме да привлечем в България, защото те вече са свикнали и харесали режима на забрана на пушене на обществени места. Именно това беше и причината дори страна като Турция, в която пушенето играе не по-маловажна социална роля, отколкото у нас, да прегърнат тоталната забрана – защото само тя ще ги доближи повече до Европа, отколкото нас ни е приближило подписването на пакта за присъединяване. И вместо да се стремим да станем дестинация, интересна за културни хора и семейства, ние ще продължаваме да се борим за славата на място, прочуто с евтиния алкохол, евтините проститутки, евтините рушвети и свободата на пушенето.

10. Единственият печеливш от либерализацията е тютюневият бизнес.

Все пак не може всички да са губещи. Все някой трябва и да печели от една подобна промяна. В случая единственият печеливш от либерализацията (като изключим отделни лица в контролните органи, които ще продават правото на нарушаване на закона) е тютюневият бизнес - производители, търговци, контрабандисти и лобисти. Практиката на всички страни, приели тоталната забрана, показва, че единствените губещи при нея са онези, които снабдяват пушачите с консуматива на техния лош навик - цигарите. И всъщност те са единствените, които нашият нов закон облагодетелства. Всички останали - пушачи, непушачи, деца, собственици на заведения, здравно-осигурителна система - всички губят.

На мен ми се струва, че този единствен позитив от отмяната на пълната забрана за пушене на обществени места е твърде малък и абсолютно грешно ориентиран. А на вас?