Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1618681 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от 30.05.2010 г.
Много се изприказва за мъките по смяната на личните документи тази година. Всъщност всичкото бе истина, защото го потвърждаваха и приятели, а и телевизионните камери трудно могат да лъжат, когато показват огромните опашки пред паспортните служби на МВР. При описаните капацитети и изброените хора, които имат нужда от нови документи, нещата не се и очаква скоро да се подобрят, въпреки че може да се каже, че МВР полага усилия ситуацията да се подобри, доколкото може.

Вчера например разбрах, че най-после са преминали към действие по въпроса пунктовете за издаване на документи да работят в събота и неделя. Научих го съвсем случайно от сутрешните новини на Про.бг. Не го бях чул или прочел никъде другаде, а аз чета и следя доста внимателно новините. Реших, че това е моят шанс - да си пожертвам част от уикенда, вместо да загубя цял ден през седмицата, или може би и повече. А при това никак не обичам опашките, независимо дали ми ядат от работното, или от личното време. И едното, и другото са ми скъпи и не си ги давам току така.

И така, бързо пренаредих програмата за деня и се засилих по най-бързия начин към районното ми управление, за да видя каква е ситуацията. Преди това само намерих някакъв телефон на Мария Луиза 48, на който проверих какви документи ще са ми нужни. Оказа се, че и в това отношение има напредък - предишните пъти ми искаха и акт за раждане, и какви ли не други сложнотии, този път беше достатъчно да си нося паспорта, който искам да сменя, и личната карта. Нищо друго. Кеф.

Та както казах, отправих се към районното ми управление. Там отвън чакаха може би двайсетина души, което ми се стори доста обнадеждаващо. Паркирах, приближих се до входа и попитах полицая, който стоеше отвън, за да управлява опашката, каква е организацията. Бързият отговор беше, че за днес вече е късно (беше още преди 11:30, а паспортната служба щеше да работи до 16:00 часа), така че да дойда утре рано сутринта, преди 8:30, за да си взема номерче за утре. Това щяло да ми гарантира, че ще мога да мина през опашката утре между 9:00 и 16:00. Т.е. сутрин раздават само толкова номерца, колкото могат да обслужат за деня.

Не знам защо, може и да съм капризен, но този вариант не ми хареса. Не че нещо ми пречи да стана рано и да отида за номерче, просто това ми приличаше на загубване на целия неделен ден в чакане, след като още в 8:30 сутринта има достатъчно хора, които да запълнят капацитета на службата за целия ден.

Така че реших да опитам как стоят нещата на Мария Луиза 48 - мястото, където можеш да си извадиш паспорт за 8 часа, ако си на зор, но и където това е само едната възможна опция, което обаче много малко хора знаят. Малко преди 12 часа бях пред вратата, където имаше може би десетина души, а методът на организация на реда беше "поддържане на списък от доброволци от опашката". Хитро, спестява едно работно място ;-) Както и да е, записаха ме в списъка под номер 58, в момента последният влязъл номер беше 47, и двамата доброволци за секунда ми сметнаха, че мога да ходя да си върша нещо до 14:00 часа, когато горе-долу ще дойде моят ред.

Това ме устройваше напълно - за два часа можех да свърша много работа.

Върнах се на опашката в 13:50, само за да установя, че преди мен има само двама души, и следвам аз. Това означаваше не повече от 10-15 минути чакане. Да искам да е по-малко от това, щеше да бъде нахално. А да искам повече точност от хората, които ми направиха прогнозата за 14:00 часа, просто не беше възможно! И така, в 14:02 вече бях вътре. 12 минути общо, прекарани на опашката. Дето се казва, през уикенда понякога може да почакаш повече даже и на касата в хипермаркета!

Все пак докато чаках, хората анализираха какво вътре бави толкова много - средното време, което един влязъл прекарваше вътре, беше не по-малко от 15 минути. Всички бяха убедени, че това е биометрията, но причината се оказа доста по-банална - това беше сърдитата банкова служителка на СиБанк, която сигурно и по принцип беше крива, че работи там и прибира безсрамните такси "за Цветелина", пък сигурно самата тя не вижда нищо особено като пари, но в събота беше двойно по-крива (предполагам, че в неделя щеше вече да е тройно). Всъщност може да се каже, че плащането на таксата беше най-некачественият елемент от цялата услуга. А и досадно несправедлив, защото наистина не разбирам защо и най-евтината услуга за издаване на паспорт трябва да бъде "украсена" с банкова такса от 5 лева, след като едно нормално платежно нареждане струва не повече от левче от всяка банка, да не говорим, че когато си плащам сметката в супермаркета, просто си подавам дебитната карта и банката ми взима за това 0 или 15 стотинки в зависимост от вида карта, който съм си избрал. И не виждам защо да не може да бъде същото и при издаване на паспорт!

Както и да е, това е предмет на една друга борба.

Нататък, а и преди това, всичко беше песен. Почва се с това да кажеш какъв документ и каква услуга искаш, въвеждат ти ЕГН-то и се разпечатва един формуляр, в който си е попълнено всичко от стария ти документ, и остава само да потвърдиш дали всички данни са верни, ако не са, да напишеш новите. Плюс много малко данни, които трябва лично да попълниш, докато чакаш за вече споменатия "банков превод".

След това отиваш на биометричното гише, където мога да кажа, че всичко е направено по най-добрия възможен начин.

Снимането е по-добро от това, което ми е предлагало което и да е фотоателие преди. Сядаш на удобно столче пред фон и се гледаш в удобно поставен отсреща монитор. Така че просто се кадрираш сам и заставаш така, че да ти харесва. След това те щракват и готово.

Пръстовите отпечатъци се сканират за секунди на симпатично скенерче, встрани на което също има дисплей, на който и сам виждаш крайния резултат.

Подписът си пък полагаш на малък електронен таблет с черно-бял LCD дисплей без задно осветяване, така че докато пишеш с електронната писалка, директно виждаш и резултата. Хубава и добре избрана техника - който се заяжда за избора й, не е прав. За цената нищо не казвам - не я знам :-)

Готово. Получаваш номерче и те канят след 1 месец (или на другия ден, ако си избрал експресната услуга), за да си получиш готовите документи.

На хубавото не мога да му кажа лошо.

P.S. Само да не забравите да кажете, че си искате стария паспорт, ако в него имате действащи визи! Попълва се една кратка молба (още минута време на биометричното гише) и старият си остава в теб. Ако и все още е валиден, докато си чакаш новия, си разполагаш с валидния стар. Което напълно ме устройва и не съжалявам, че си избрах бавната услуга, която струва само 40 лева, сравнени с 200-те за експресната (на Мария Луиза не се предлага бързата услуга за 3 дни, която струва 80 лева). Спестих за цяло пътуване до Виена, а и дадох значително по-малко "за Цветелина". Кеф.

P.P.S. Изразът "Хайде, да има и за Цветелина" го употреби един от гражданите, плащайки двайсетина лева банкова такса върху 300-те лева, дължими за експресни паспорт и лична карта на гишето на СиБанк в паспортната служба, но много ми хареса, така че си го присвоих.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6867 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 04.06.2010 18:42
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1618681
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Май, 2010  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31