Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150896 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Май, 2007 г.
Преди малко пуснах това списъче като коментар по един пост на copycat. Стори ми се, че се получи много стройно и изчерпателно и смятам да го отделя в самостоятелен пост ;-)

Спирането на градския транспорт поради предстоящата стачка ще бъде сериозен проблем за целия ни град, по това спор не може да има. И все пак почти нищо на този свят не е само черно или само бяло, та така е и с тази неприятност. Или както е казал народът, всяко зло за добро. Ето един кратък списък от добрини, за които се сетих, че ще ни донесе липсата на градски транспорт:

1. Като ги няма автобусите и тролейбусите, които да спират във втората лента (защото първата е заета от неправомерно паркирани точно на спирката коли), ще намалеят ужасните запушвания на иначе нормално широки улици, по които няма никаква смислена причина движението да е с 3 км/ч.

2. Пешеходците няма да могат да се стрелкат пред спрелите автобуси и тролейбуси, след като слязат от тях, и с това да изненадват шофьорите на колите, които в този момент минават от лявата им страна...

3. Възможно е броят на пресичащите да намалее, защото голяма част от пресичанията се дължат на градския транспорт, с чиито маршрути пътниците са длъжни да се съобразяват, а той не винаги ги оставя от тази страна на улицата, която им трябва.

4. Ще има по-малко скучаещи таксита, които от липса на работа и скука да ходят на летището и да причакват наивни чужденци, като дори са готови да плащат по 10 лева на тези, които вече са заели позиция там, за да им я отстъпят.

5. Ще има по-малко сърдечни заболявания, защото ходенето пеша е полезно, а всички, дето се качват иначе за по 2-3 спирки, сега ще си ги ходят пеша, тъй като никое такси няма да ги вземе за такова разстояние; ще се подобри и физическата форма на всички граждани, които ползват градски транспорт.

6. Ще спрат всички оплаквания от това колко е нередовен, некомфортен, претоварен и вмирисан на некъпани пътници и разстроени двигатели целият ни обществен транспорт.

Сигурен съм, че списъкът може да се допълни. С радост ще гледам и на оформянето на един контрасписък :-)
Категория: Политика
Прочетен: 7763 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 10.05.2007 12:19
Всеки път като пътувам до други страни, в главата ми се върти една и съща мисъл: "А защо не можем и ние така". Става дума за най-различни неща: чистота, хигиена, ред, организация на обществените пространства или транспорта, добронамереност към непознатите и чужденците...

Но тъй като в повечето случаи, когато ме е спохождала тази мисъл, е ставало дума за развити европейски държави, съм си отговарял, че е защото те са по-богати, по-задоволени и си нямат други, по-належащи проблеми. В общи линии, ако се сравняваме с по-изостанали държави (примерно Турция или Египет), техните предимства пред нас или хич ги няма, или са доста по-слабо изразени (примерно Египет май ни превъзхожда само по това, че там нямат дупки по пътищата и имат пирамиди, които са по-известни дори и само от името България).

Но сега пътищата (или по-точно въздушните трасета) ме отведоха в много кратък период от време до две държави, които не са нито европейски, нито много богати (особено едната), нито имат нашите претенции. Двете са доста различни и помежду си, въпреки че се намират не много далеч една от друга. Но и двете мисля, че ни превъзхождат с много. Без да са членки на ЕС, без да са дори кандидат-членки на ЕС и без да имат някога изобщо шанс да станат такива и някой да почне да им дава пари, за да се "оправят". Става дума за Тайланд и Хонконг.
Няма да описвам пътуването си сега, ще говоря само за неща, в които тези страни са ми направили впечатление заради разликата им с България. И понеже двете държави са наистина доста различни и помежду си, през повечето време ще говоря за тях една по една.

Тайланд. Известна като "страната на усмивките", и то не без основание. Държава с над 60 милиона население, известна като бедна страна. Държава, в която усещането, че хората са бедни и нещастни, е поне 5 пъти по-слабо, отколкото в България, въпреки че там бедните са доста по-бедни от тукашните, "средните" също са по-бедни от нас, а малкото богати много трудно изобщо можеш да ги разпознаеш, защото тукашното позиране на тамошните хора е чуждо. Но да речем, че това е въпрос на народопсихология или на това, че още не са се научили колко е хубаво да се пъчиш с новото си кабрио в някоя забранена за влизане улица с надута до дупка аудиоуредба.

Сигурно обаче и работят много, защото още не са се научили, че да се мързелува е по-приятно. И не само че работят много, ами и резултатите си личат.

В Банкок кипи такова строителство, каквото и в София, само че има и една разлика - ако там задръстванията са били факт преди 10 години (и то УЖАСЯВАЩ факт), то днес от тях е останало много малко, въпреки че градът сега е с повече от 6 милиона жители. Причините? Две са. Express ways и Sky Train.

Първото са платени градски магистрали "на втория етаж". Искаш да отидеш в друга част на града? Плащаш нещо от типа на 2-3 лева на тол пункт и се качваш на магистралата горе, където без никакво задръстване си караш до желаната част от града.

Второто е нещо като добре познатото метро, само че също е качено "на втория етаж". За няма и 10 години вече имат добре развита система от поне 4 линии, с които за отрицателно време можеш да се придвижиш из целия град. Освен тази система има и истинско подземно метро, което покрива други части на града.

А ние какво? За 30 години сме направили половинката от една линия на метрото си. Трагично!

Банкок превъзхожда София в още много неща:
- цени на горивата
- цени на таксиметровите услуги
- неимоверно по-развити търговски центрове (десетки молове, най-големият е 250 хиляди квадратни метра срещу 22 хиляди за Mall of Sofia)
- изключително разнообразие от заведения - от подвиждни улични сергии, ня които се пекат плодове или месо, до най-класни ресторанти
- забележимо по-евтини от нашите хотели, при това с огромни по размер стаи (поне за нашите разбирания)
- огромно международно летище (нищо общо с нашия нов и празен терминал, в който въпреки това на багажните ленти 3 полета бяха обявени на една и съща лента едновременно)

Но впечатленията ми от Тайланд като страна, която изглежда доста по-добре организирана от нашата, нямат нищо общо с това, което ме очакваше като гледка в Хонконг.

Всичко, което казах за Тайланд, може да беше хубаво, но си представете, че то е леко под сурдинка. Но това, което видях в Хонконг, просто крещи.

Ред. Организация. Чистота. Мащаб. Щедрост. Добронамереност.

Това са главните епитети, с които мога да опиша тази малка страна. Страна с 1/10 от нашата територия и с население, равно на нашето. Страна, която въпреки това не изглежда претъпкана, за разлика от България на определени места като София, Банско или Слънчев бряг ;-)

Летище? Перфектно.
Обществен транспорт? Метро, което покрива всички централни и важни територии, още една, влакова система, която покрива останалите части и купища автобуси, маршрутни минибуси, двуетажни трамваи, въжен трамвай и въжена линия. Плюс достъпни таксита и комфортен експресен влак до летището, фериботи и какво ли още не.

Хотели? Повече, отколкото изобщо съм очаквал да видя в една държава, собственост на Китай. Бяхме в нов 3-звезден хотел на 42 етажа, който изглеждаше не по-зле от повечето 5-звездни, които съм виждал, и от всичките в България. Фоайе, високо поне 8 метра и с площ от порядъка на най-малко 5 декара. И това изобщо не беше най-големият или най-хубавият хотел на острова.

Жилища? Понеже територията е малка и земята е скъпа, хората живеят предимно в апартаменти в много високи блокове. Но изглеждащи много по-прилично в архитектурно отношение от нашите панелки, изцяло климатизирани още по време на строителството и почти без изключение с фасади, поддържани в изрядно съсрояние. Включително и когато става дума за общински жилища.

Автомобилен транспорт? Чудесни пътища, инженерни чудеса (като например най-дългия висящ мост в света между два от островите), и само 360,000 частни автомобила в 7.3-милионната държава. Как е възможно това? Ами предполагам, че е смесица от малко регулация (на единия от островите се получава доста трудно разрешение за автомобил, тъй като пътищата му са много тесни и стръмни) и много добро наличие на алтернативи на личното возило - най-вече описаната по-горе великолепна система на обществения транспорт.

Задръствания? Такова нещо изобщо няма.

Култура и развлечения? Колкото си искаш, и то на ниво. Дисниленд, океанариум, музей на мадам Тюсо, филхармония, кина и много други.

Заведения? Сигурно най-космополитната смесица от всякакви кухни, представени в най-различни като ценови нива заведения, чудесни музикални барове с жива музика и (ще се повторя) какво ли още не ;-)

Прекарах там 5 дена, мога да разказвам горе-долу толкова, но се надявам, че схванахте основната идея.

Въпросът е защо те могат, а ние - не. Отговорът? Или защото сме били под грешното робство (те под английско, ние под турско), или просто защото ние сме си такива (лоши), а те - добри. Последното не ми се иска да го вярвам, но нека все пак спомена, че тайландците никога не са били под никакво робство, и все пак днес се справят по-добре от нас.

В заключение ми се иска да кажа, че все повече се чудя кога ли Бъглария ще заприлича с нещо на европейска държава. И дали изобщо. И дали това с присъединяването към Европейския съюз не дойде малко прибързано и не ни е прекалено голям залък. Във всеки случай засега етикетът "европейска държава" ни стои като на свинче - звънче. Докога - не смея да давам прогнози...
Категория: Политика
Прочетен: 4122 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 08.05.2007 13:58
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150896
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Май, 2007  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031