Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Постинги в блога от Май, 2007 г.
10.05.2007 12:17 -
Ползата от стачката на градския транспорт
Преди малко пуснах това списъче като коментар по един пост на copycat. Стори ми се, че се получи много стройно и изчерпателно и смятам да го отделя в самостоятелен пост ;-)
Спирането на градския транспорт поради предстоящата стачка ще бъде сериозен проблем за целия ни град, по това спор не може да има. И все пак почти нищо на този свят не е само черно или само бяло, та така е и с тази неприятност. Или както е казал народът, всяко зло за добро. Ето един кратък списък от добрини, за които се сетих, че ще ни донесе липсата на градски транспорт:
1. Като ги няма автобусите и тролейбусите, които да спират във втората лента (защото първата е заета от неправомерно паркирани точно на спирката коли), ще намалеят ужасните запушвания на иначе нормално широки улици, по които няма никаква смислена причина движението да е с 3 км/ч.
2. Пешеходците няма да могат да се стрелкат пред спрелите автобуси и тролейбуси, след като слязат от тях, и с това да изненадват шофьорите на колите, които в този момент минават от лявата им страна...
3. Възможно е броят на пресичащите да намалее, защото голяма част от пресичанията се дължат на градския транспорт, с чиито маршрути пътниците са длъжни да се съобразяват, а той не винаги ги оставя от тази страна на улицата, която им трябва.
4. Ще има по-малко скучаещи таксита, които от липса на работа и скука да ходят на летището и да причакват наивни чужденци, като дори са готови да плащат по 10 лева на тези, които вече са заели позиция там, за да им я отстъпят.
5. Ще има по-малко сърдечни заболявания, защото ходенето пеша е полезно, а всички, дето се качват иначе за по 2-3 спирки, сега ще си ги ходят пеша, тъй като никое такси няма да ги вземе за такова разстояние; ще се подобри и физическата форма на всички граждани, които ползват градски транспорт.
6. Ще спрат всички оплаквания от това колко е нередовен, некомфортен, претоварен и вмирисан на некъпани пътници и разстроени двигатели целият ни обществен транспорт.
Сигурен съм, че списъкът може да се допълни. С радост ще гледам и на оформянето на един контрасписък :-)
Спирането на градския транспорт поради предстоящата стачка ще бъде сериозен проблем за целия ни град, по това спор не може да има. И все пак почти нищо на този свят не е само черно или само бяло, та така е и с тази неприятност. Или както е казал народът, всяко зло за добро. Ето един кратък списък от добрини, за които се сетих, че ще ни донесе липсата на градски транспорт:
1. Като ги няма автобусите и тролейбусите, които да спират във втората лента (защото първата е заета от неправомерно паркирани точно на спирката коли), ще намалеят ужасните запушвания на иначе нормално широки улици, по които няма никаква смислена причина движението да е с 3 км/ч.
2. Пешеходците няма да могат да се стрелкат пред спрелите автобуси и тролейбуси, след като слязат от тях, и с това да изненадват шофьорите на колите, които в този момент минават от лявата им страна...
3. Възможно е броят на пресичащите да намалее, защото голяма част от пресичанията се дължат на градския транспорт, с чиито маршрути пътниците са длъжни да се съобразяват, а той не винаги ги оставя от тази страна на улицата, която им трябва.
4. Ще има по-малко скучаещи таксита, които от липса на работа и скука да ходят на летището и да причакват наивни чужденци, като дори са готови да плащат по 10 лева на тези, които вече са заели позиция там, за да им я отстъпят.
5. Ще има по-малко сърдечни заболявания, защото ходенето пеша е полезно, а всички, дето се качват иначе за по 2-3 спирки, сега ще си ги ходят пеша, тъй като никое такси няма да ги вземе за такова разстояние; ще се подобри и физическата форма на всички граждани, които ползват градски транспорт.
6. Ще спрат всички оплаквания от това колко е нередовен, некомфортен, претоварен и вмирисан на некъпани пътници и разстроени двигатели целият ни обществен транспорт.
Сигурен съм, че списъкът може да се допълни. С радост ще гледам и на оформянето на един контрасписък :-)
07.05.2007 18:48 -
България = Европа. А не можеше ли да почнем с нещо по-простичко?
Всеки път като пътувам до други страни, в главата ми се върти една и съща мисъл: "А защо не можем и ние така". Става дума за най-различни неща: чистота, хигиена, ред, организация на обществените пространства или транспорта, добронамереност към непознатите и чужденците...
Но тъй като в повечето случаи, когато ме е спохождала тази мисъл, е ставало дума за развити европейски държави, съм си отговарял, че е защото те са по-богати, по-задоволени и си нямат други, по-належащи проблеми. В общи линии, ако се сравняваме с по-изостанали държави (примерно Турция или Египет), техните предимства пред нас или хич ги няма, или са доста по-слабо изразени (примерно Египет май ни превъзхожда само по това, че там нямат дупки по пътищата и имат пирамиди, които са по-известни дори и само от името България).
Но сега пътищата (или по-точно въздушните трасета) ме отведоха в много кратък период от време до две държави, които не са нито европейски, нито много богати (особено едната), нито имат нашите претенции. Двете са доста различни и помежду си, въпреки че се намират не много далеч една от друга. Но и двете мисля, че ни превъзхождат с много. Без да са членки на ЕС, без да са дори кандидат-членки на ЕС и без да имат някога изобщо шанс да станат такива и някой да почне да им дава пари, за да се "оправят". Става дума за Тайланд и Хонконг.
Няма да описвам пътуването си сега, ще говоря само за неща, в които тези страни са ми направили впечатление заради разликата им с България. И понеже двете държави са наистина доста различни и помежду си, през повечето време ще говоря за тях една по една.
Тайланд. Известна като "страната на усмивките", и то не без основание. Държава с над 60 милиона население, известна като бедна страна. Държава, в която усещането, че хората са бедни и нещастни, е поне 5 пъти по-слабо, отколкото в България, въпреки че там бедните са доста по-бедни от тукашните, "средните" също са по-бедни от нас, а малкото богати много трудно изобщо можеш да ги разпознаеш, защото тукашното позиране на тамошните хора е чуждо. Но да речем, че това е въпрос на народопсихология или на това, че още не са се научили колко е хубаво да се пъчиш с новото си кабрио в някоя забранена за влизане улица с надута до дупка аудиоуредба.
Сигурно обаче и работят много, защото още не са се научили, че да се мързелува е по-приятно. И не само че работят много, ами и резултатите си личат.
В Банкок кипи такова строителство, каквото и в София, само че има и една разлика - ако там задръстванията са били факт преди 10 години (и то УЖАСЯВАЩ факт), то днес от тях е останало много малко, въпреки че градът сега е с повече от 6 милиона жители. Причините? Две са. Express ways и Sky Train.
Първото са платени градски магистрали "на втория етаж". Искаш да отидеш в друга част на града? Плащаш нещо от типа на 2-3 лева на тол пункт и се качваш на магистралата горе, където без никакво задръстване си караш до желаната част от града.
Второто е нещо като добре познатото метро, само че също е качено "на втория етаж". За няма и 10 години вече имат добре развита система от поне 4 линии, с които за отрицателно време можеш да се придвижиш из целия град. Освен тази система има и истинско подземно метро, което покрива други части на града.
А ние какво? За 30 години сме направили половинката от една линия на метрото си. Трагично!
Банкок превъзхожда София в още много неща:
- цени на горивата
- цени на таксиметровите услуги
- неимоверно по-развити търговски центрове (десетки молове, най-големият е 250 хиляди квадратни метра срещу 22 хиляди за Mall of Sofia)
- изключително разнообразие от заведения - от подвиждни улични сергии, ня които се пекат плодове или месо, до най-класни ресторанти
- забележимо по-евтини от нашите хотели, при това с огромни по размер стаи (поне за нашите разбирания)
- огромно международно летище (нищо общо с нашия нов и празен терминал, в който въпреки това на багажните ленти 3 полета бяха обявени на една и съща лента едновременно)
Но впечатленията ми от Тайланд като страна, която изглежда доста по-добре организирана от нашата, нямат нищо общо с това, което ме очакваше като гледка в Хонконг.
Всичко, което казах за Тайланд, може да беше хубаво, но си представете, че то е леко под сурдинка. Но това, което видях в Хонконг, просто крещи.
Ред. Организация. Чистота. Мащаб. Щедрост. Добронамереност.
Това са главните епитети, с които мога да опиша тази малка страна. Страна с 1/10 от нашата територия и с население, равно на нашето. Страна, която въпреки това не изглежда претъпкана, за разлика от България на определени места като София, Банско или Слънчев бряг ;-)
Летище? Перфектно.
Обществен транспорт? Метро, което покрива всички централни и важни територии, още една, влакова система, която покрива останалите части и купища автобуси, маршрутни минибуси, двуетажни трамваи, въжен трамвай и въжена линия. Плюс достъпни таксита и комфортен експресен влак до летището, фериботи и какво ли още не.
Хотели? Повече, отколкото изобщо съм очаквал да видя в една държава, собственост на Китай. Бяхме в нов 3-звезден хотел на 42 етажа, който изглеждаше не по-зле от повечето 5-звездни, които съм виждал, и от всичките в България. Фоайе, високо поне 8 метра и с площ от порядъка на най-малко 5 декара. И това изобщо не беше най-големият или най-хубавият хотел на острова.
Жилища? Понеже територията е малка и земята е скъпа, хората живеят предимно в апартаменти в много високи блокове. Но изглеждащи много по-прилично в архитектурно отношение от нашите панелки, изцяло климатизирани още по време на строителството и почти без изключение с фасади, поддържани в изрядно съсрояние. Включително и когато става дума за общински жилища.
Автомобилен транспорт? Чудесни пътища, инженерни чудеса (като например най-дългия висящ мост в света между два от островите), и само 360,000 частни автомобила в 7.3-милионната държава. Как е възможно това? Ами предполагам, че е смесица от малко регулация (на единия от островите се получава доста трудно разрешение за автомобил, тъй като пътищата му са много тесни и стръмни) и много добро наличие на алтернативи на личното возило - най-вече описаната по-горе великолепна система на обществения транспорт.
Задръствания? Такова нещо изобщо няма.
Култура и развлечения? Колкото си искаш, и то на ниво. Дисниленд, океанариум, музей на мадам Тюсо, филхармония, кина и много други.
Заведения? Сигурно най-космополитната смесица от всякакви кухни, представени в най-различни като ценови нива заведения, чудесни музикални барове с жива музика и (ще се повторя) какво ли още не ;-)
Прекарах там 5 дена, мога да разказвам горе-долу толкова, но се надявам, че схванахте основната идея.
Въпросът е защо те могат, а ние - не. Отговорът? Или защото сме били под грешното робство (те под английско, ние под турско), или просто защото ние сме си такива (лоши), а те - добри. Последното не ми се иска да го вярвам, но нека все пак спомена, че тайландците никога не са били под никакво робство, и все пак днес се справят по-добре от нас.
В заключение ми се иска да кажа, че все повече се чудя кога ли Бъглария ще заприлича с нещо на европейска държава. И дали изобщо. И дали това с присъединяването към Европейския съюз не дойде малко прибързано и не ни е прекалено голям залък. Във всеки случай засега етикетът "европейска държава" ни стои като на свинче - звънче. Докога - не смея да давам прогнози...
Но тъй като в повечето случаи, когато ме е спохождала тази мисъл, е ставало дума за развити европейски държави, съм си отговарял, че е защото те са по-богати, по-задоволени и си нямат други, по-належащи проблеми. В общи линии, ако се сравняваме с по-изостанали държави (примерно Турция или Египет), техните предимства пред нас или хич ги няма, или са доста по-слабо изразени (примерно Египет май ни превъзхожда само по това, че там нямат дупки по пътищата и имат пирамиди, които са по-известни дори и само от името България).
Но сега пътищата (или по-точно въздушните трасета) ме отведоха в много кратък период от време до две държави, които не са нито европейски, нито много богати (особено едната), нито имат нашите претенции. Двете са доста различни и помежду си, въпреки че се намират не много далеч една от друга. Но и двете мисля, че ни превъзхождат с много. Без да са членки на ЕС, без да са дори кандидат-членки на ЕС и без да имат някога изобщо шанс да станат такива и някой да почне да им дава пари, за да се "оправят". Става дума за Тайланд и Хонконг.
Няма да описвам пътуването си сега, ще говоря само за неща, в които тези страни са ми направили впечатление заради разликата им с България. И понеже двете държави са наистина доста различни и помежду си, през повечето време ще говоря за тях една по една.
Тайланд. Известна като "страната на усмивките", и то не без основание. Държава с над 60 милиона население, известна като бедна страна. Държава, в която усещането, че хората са бедни и нещастни, е поне 5 пъти по-слабо, отколкото в България, въпреки че там бедните са доста по-бедни от тукашните, "средните" също са по-бедни от нас, а малкото богати много трудно изобщо можеш да ги разпознаеш, защото тукашното позиране на тамошните хора е чуждо. Но да речем, че това е въпрос на народопсихология или на това, че още не са се научили колко е хубаво да се пъчиш с новото си кабрио в някоя забранена за влизане улица с надута до дупка аудиоуредба.
Сигурно обаче и работят много, защото още не са се научили, че да се мързелува е по-приятно. И не само че работят много, ами и резултатите си личат.
В Банкок кипи такова строителство, каквото и в София, само че има и една разлика - ако там задръстванията са били факт преди 10 години (и то УЖАСЯВАЩ факт), то днес от тях е останало много малко, въпреки че градът сега е с повече от 6 милиона жители. Причините? Две са. Express ways и Sky Train.
Първото са платени градски магистрали "на втория етаж". Искаш да отидеш в друга част на града? Плащаш нещо от типа на 2-3 лева на тол пункт и се качваш на магистралата горе, където без никакво задръстване си караш до желаната част от града.
Второто е нещо като добре познатото метро, само че също е качено "на втория етаж". За няма и 10 години вече имат добре развита система от поне 4 линии, с които за отрицателно време можеш да се придвижиш из целия град. Освен тази система има и истинско подземно метро, което покрива други части на града.
А ние какво? За 30 години сме направили половинката от една линия на метрото си. Трагично!
Банкок превъзхожда София в още много неща:
- цени на горивата
- цени на таксиметровите услуги
- неимоверно по-развити търговски центрове (десетки молове, най-големият е 250 хиляди квадратни метра срещу 22 хиляди за Mall of Sofia)
- изключително разнообразие от заведения - от подвиждни улични сергии, ня които се пекат плодове или месо, до най-класни ресторанти
- забележимо по-евтини от нашите хотели, при това с огромни по размер стаи (поне за нашите разбирания)
- огромно международно летище (нищо общо с нашия нов и празен терминал, в който въпреки това на багажните ленти 3 полета бяха обявени на една и съща лента едновременно)
Но впечатленията ми от Тайланд като страна, която изглежда доста по-добре организирана от нашата, нямат нищо общо с това, което ме очакваше като гледка в Хонконг.
Всичко, което казах за Тайланд, може да беше хубаво, но си представете, че то е леко под сурдинка. Но това, което видях в Хонконг, просто крещи.
Ред. Организация. Чистота. Мащаб. Щедрост. Добронамереност.
Това са главните епитети, с които мога да опиша тази малка страна. Страна с 1/10 от нашата територия и с население, равно на нашето. Страна, която въпреки това не изглежда претъпкана, за разлика от България на определени места като София, Банско или Слънчев бряг ;-)
Летище? Перфектно.
Обществен транспорт? Метро, което покрива всички централни и важни територии, още една, влакова система, която покрива останалите части и купища автобуси, маршрутни минибуси, двуетажни трамваи, въжен трамвай и въжена линия. Плюс достъпни таксита и комфортен експресен влак до летището, фериботи и какво ли още не.
Хотели? Повече, отколкото изобщо съм очаквал да видя в една държава, собственост на Китай. Бяхме в нов 3-звезден хотел на 42 етажа, който изглеждаше не по-зле от повечето 5-звездни, които съм виждал, и от всичките в България. Фоайе, високо поне 8 метра и с площ от порядъка на най-малко 5 декара. И това изобщо не беше най-големият или най-хубавият хотел на острова.
Жилища? Понеже територията е малка и земята е скъпа, хората живеят предимно в апартаменти в много високи блокове. Но изглеждащи много по-прилично в архитектурно отношение от нашите панелки, изцяло климатизирани още по време на строителството и почти без изключение с фасади, поддържани в изрядно съсрояние. Включително и когато става дума за общински жилища.
Автомобилен транспорт? Чудесни пътища, инженерни чудеса (като например най-дългия висящ мост в света между два от островите), и само 360,000 частни автомобила в 7.3-милионната държава. Как е възможно това? Ами предполагам, че е смесица от малко регулация (на единия от островите се получава доста трудно разрешение за автомобил, тъй като пътищата му са много тесни и стръмни) и много добро наличие на алтернативи на личното возило - най-вече описаната по-горе великолепна система на обществения транспорт.
Задръствания? Такова нещо изобщо няма.
Култура и развлечения? Колкото си искаш, и то на ниво. Дисниленд, океанариум, музей на мадам Тюсо, филхармония, кина и много други.
Заведения? Сигурно най-космополитната смесица от всякакви кухни, представени в най-различни като ценови нива заведения, чудесни музикални барове с жива музика и (ще се повторя) какво ли още не ;-)
Прекарах там 5 дена, мога да разказвам горе-долу толкова, но се надявам, че схванахте основната идея.
Въпросът е защо те могат, а ние - не. Отговорът? Или защото сме били под грешното робство (те под английско, ние под турско), или просто защото ние сме си такива (лоши), а те - добри. Последното не ми се иска да го вярвам, но нека все пак спомена, че тайландците никога не са били под никакво робство, и все пак днес се справят по-добре от нас.
В заключение ми се иска да кажа, че все повече се чудя кога ли Бъглария ще заприлича с нещо на европейска държава. И дали изобщо. И дали това с присъединяването към Европейския съюз не дойде малко прибързано и не ни е прекалено голям залък. Във всеки случай засега етикетът "европейска държава" ни стои като на свинче - звънче. Докога - не смея да давам прогнози...
Търсене
Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
За този блог
Гласове: 4316