Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150848 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Май, 2009 г.
Барселона стана европейски шампион за трети път. Напълно заслужено, след 90 минути убедителна, красива и вдъхновена игра. А балонът на Манчестър Юнайтед се спука. Не и без българска помощ.

Нашата най-голяма гордост след Цар Симеон Велики и Христо Стоичков, носеща многозначителното фамилно име Бербатов, отново не направи нищо, както се и очакваше. А после отказал и да говори пред бТВ. И това се очаквало, казаха от телевизията. Предполагам, че не след дълго и на него ще му откажат, ама не да говори, а да играе. Поне в Манчестър.

image

Кога ли от Юнайтед ще си признаят колко много ги излъгаха с неговата цена? Или може би когато са те излъгали с толкова много, предпочиташ да се преструваш, че всичко е наред? Поведението на Фъргюсън страшно ми прилича на това на шефа на неусетно за него обрана банка, който не иска да си признае, че е измамен, за да не спадне доверието в нея и така да претърпи още загуби, а и той самия да не загуби доверието на собствениците.

Но тази вечер бедата не свършва само със загубата на Манчестър Юнайтед. Оказва се, че и бТВ вече е загубила правата за предаване на Шампионската лига, така че и Краси Минев и неговият екип ни казаха сбогом.

Как да заспя сега след толкова мъка...
Категория: Спорт
Прочетен: 17152 Коментари: 36 Гласове: 0
Последна промяна: 28.05.2009 00:35

Преди няколко дни българският парламент очаквано, но и поне малко изненадващо, прие параграф 22 от промените в Закона за здравето. Вярно, номерът на параграфа е многозначителен, но по-важното е да върши работа. Според този параграф от 1 юни 2010 година ще бъде забранено пушенето на всички обществени места в България. Най-после по нещо ще заприличаме на хубавите държави - като не по чистия въздух в градовете, задръстени от коли заради лошия обществен транспорт, то поне по чистия въздух в заведенията.

image

imageПо принцип в днешната ситуация почти няма сила, която може да ме накара да изляза и да гласувам на български избори, просто защото в "менюто" от бюлетини не виждам нищо, което бих си "поръчал" с желание. Обаче се замислих, че ако някой ми обещаеше, че ще се бори за тоталната забрана на пушенето на обществени места у нас, със сигурност щеше да ме убеди да отида до урните, за да го подкрепя, даже и ако трябва да се върна от другия край на света. Защото мразя тютюневата смрад (изобщо не ме интересува толкова вредното й влияние върху здравето, колкото тази противната, задушаваща и попиваща навсякъде миризма) повече от комунизма, ДПС и Иван Костов, взети заедно.

Само че вече е късно. Огромното и апетитно червейче, заради което бих налапал електоралната въдица, вече ми го подадоха, без да е закачено на кукичка. Може би няма да е толкова пресилено, ако кажа, че за мен този параграф 22 е най-смисленото парченце законодателен продукт, което нашият парламент е произвел през последните 20 години. Парченцето закон, което ще промени най-рязко живота в държавата ни след 1989 година (като изключим отмяната на чл. 1 на конституцията, разбира се). Една от толкова малкото промени, които ни придвижват в посока повече цивилизованост. Разбира се, малко преувеличавам. Но го правя само за да покажа, че не съм съгласен с теорията, че е безсмислено да се занимаваме с този проблем, при положение, че имаме да решаваме проблеми като корупция на всякакви нива, почти неработеща съдебна система, ниска производителност, ниски идеали, простотия, неграмотност и чалга. Но ако поне този проблем може да бъде решен, а останалите - не, защо трябва да се чака!?

Като човек, който обикаля доста по света, в последните няколко години имах възможността да видя как постепенно се променя отношението към пушенето в някои от най-цивилизованите държави. Първите, при които през февруари 2007 година видях на живо, че са приели забраната за пушене на обществени места, бяха италианците. Тогава дори ме изненадаха, защото ги познавам като едни от запалените фенове на този вреден навик, а до онзи момент знаех за приета забрана единствено при ирландците, въпреки всичките апокалиптични прогнози как тя щяла се отрази на ресторантския бизнес. Е, явно не се беше отразила, поне не и негативно, и вече и други се осмеляваха да ги последват.

Беше относително студена зимна вечер, навън беше около или дори малко под нулата, а ние бяхме в един ресторант в Болоня, разположен поне два етажа под земята. Не по-малко експресивните от нас италианци, намиращи се в заведението, плюс няколкото заклети пушачи от Швейцария, с които тогава бях в една компания, два или три пъти през вечерта се извиниха, че излизат навън за по цигара и след десетина минути се връщаха доволни, без да треперят от студ и възмущение колко са онеправдани с това, че трябва да пушат пред заведението и без да коментират, че ще е много по-добре да се направят концлагери, пардон, специални заведения, за непушачи, отколкото да се допуска да се съсипе целият ресторантски бизнес. Нещо повече, хората тази вечер пушиха значително по-малко, отколкото обикновено, но изобщо не ядоха по-малко, нито пък бързаха да си тръгнат от вечерята, защото като не могат да пушат непрекъснато, за какво изобщо са дошли  на ресторант. Както се и очакваше, изобщо не направиха и по-малка сметка, така че затварянето на заведението поради фалит се размина и тази вечер.

След тази първа приятна и толкова спокойна среща с прототипа на един бъдещ свят без тютюнев дим, аз разбрах, че е въпрос само на време това да се случи навсякъде, където хората използват главите си за мислене. Следващите ми срещи с държави, в които не се пуши, включваха Великобритания, Хонконг, Сингапур, после се включи и Германия (впрочем една от държавите, в които дори и когато се пушеше в заведенията, това не се усещаше толкова натрапчиво, колкото у нас - вероятно и заради по-доброто качество на цигарите, но най-вече заради това, че пушачите пушат в заведение само когато имат истинска нужда от това, а не защото там няма какво друго да се прави, както мислят мнозина у нас). Най-запомняща се беше първата ми среща с истински нощен клуб, в който не се пуши. Това стана в намиращия се на 72-ия етаж панорамен бар в кулата на хотел Swissotel в Сингапур. Там разбрах, че е напълно възможно цигарите да нямат нищо общо с хубавото настроение дори и в едно нощно заведение. Разбира се, за да се осигури не само чист въздух за всички, но и достатъчно комфорт на тези, които не са свикнали да изкарват прекалено много време без цигара, два етажа по-долу, докъдето се слизаше по стълби, облечени с мокет с дебелина сигурно поне два сантиметра, в близост до тоалетните, се намираше едно красиво оформено, изцяло остъклено и великолепно вентилирано помещение за пушене. Но тъй като и в това заведение хората бяха отишли, за да общуват помежду си, да се наслаждават на коктейлите и музиката, и изобщо - за да се грижат за доброто си настроение, те не прекараха цялата вечер в помещението за пушене, а точно както и в случая с италианците, може би не по-често от един път на час-два се отбиваха долу за по цигара.

Постепенно почти всички места, на които ходех, ме посрещаха с все повече ограничения за пушене, което ме изненадваше все по-приятно. Във Великобритания видях и първите хотели, в които пушенето е тотално забранено, въпреки че от години практически всички хотели в развитите страни имаха стаи или дори цели етажи за непушачи. Толкова се разглезих от този стандарт, че наскоро в Австралия даже се почувствах гадно, когато само за ведна вечер трябваше да ме настанят в стая за пушачи - вече бях приел липсата на миризма на цигари в хотелските стаи като единственото нормално състояние на нещата и сега остатъчната миризма, която се излъчваше от мебелите, стените и пода, направо ми бодеше носа.

Теорията, че забраната за пушене на обществени места щяла да съсипе бизнесите, които вече няма да имат право да разрешават на гостите си да пушат, е опровергана от много години от авиокомпаниите. Не мога да се сетя и за един човек, който ще се откаже от пътуване със самолет (включително и такова, което трае по 12-13 часа), само защото през това време, пък и поне по един час преди и след полета, ще се намира само на места, където пушенето е абсолютно забранено. Впрочем от детските си години, през 70-те и 80-те години, имам спомен как в самолетите можеше да се пуши съвсем легално (а явно така е било и по света, защото във филма "Има ли пилот в самолета" девойката на летището питаше героя какъв билет иска - smoking or non-smoking, той й казваше smoking  и тя му подаваше билет, от който излиза дим), но вече поне 15 години това не е разрешено в нито една авиокомпания.

Въпреки това всичките бизнес проблеми на авиокомпаниите са свързани с алчността на производителите на самолети, с цените на горивата, със сигурността и с рисковете от тероризъм, с липсата на удобни терени за разширение на летищата и строеж на нови писти, но не и с това, че пушенето в самолетите и на летищата е забранено. Абсолютно същото ще бъде положнието и със заведенията - нормално хората ходят в тях, за да ядат, пият, общуват и да се веселят, а пушенето им е точно толкова необходимо, колкото примерно ходенето в тоалетната (предвид това, че и двете са свързани с отделяне на неприятни миризми), за което никой няма претенции, че трябва да има право да го върши седнал на масата, на бара или на дансинга.

Много е интересна и другата теория, която се лансира напоследък от почитателите на пушенето, сред които и известни личности като историка Божидар Димитров, социолога Кънчо Стойчев, както и някои журналисти. Та според всички тях нямало нито едно доказателство, че пушенето причинява рак на белия дроб. При всичките статистически доказателства в подкрепа на обратното, при всичките други вреди на здравето, които пушенето доказано причинява, аз съм сигурен, че тези хора, дори и когато вече имат рак, ще обясняват, че той им е от Чернобил, а не от цигарите.

Но хубавото е, че в случая разумът надделя въпреки мощната съпротива и никой не послуша двата лагера "теоретици", въпреки че те бяха изключително гръмогласни, и след малко повече от година у нас пушенето ще се превърне в поредното "самотно занимание" - точно както са и всички останали, свързани с отделяне на неприятни за околните миризми.

Единственият въпрос, който засега остава без отговор, е доколко този закон ще се приеме и на практика у нас. Защото, нека си припомним, у нас е забранено и да се шофира без предпазен колан, и да се говори по мобилен телефон зад волана, а също и да се кара пиян. И въпреки че за тези нарушения има предвидени достатъчно сериозни наказания, не липсват нарушители. Дали и с прилагането на забраната за пушене няма да се случи нещо подобно? Дали полицията няма да си намери още един начин да изкарва нерегламентирани пари по време на смяна, като си затваря очите за заведения, които допускат нарушаването на закона? Това предстои да го разберем догодина. Във всеки случай, за да има успех тази промяна, обществото трябва да е узряло за нея. А ако съдя по коментарите на повечето пушачи - нашето още не е. Но дано не съм прав!

Категория: Политика
Прочетен: 8801 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 25.05.2009 09:59
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150848
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Май, 2009  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031