Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450068 Постинги: 141 Коментари: 3081
Постинги в блога от Юни, 2014 г.
 Имам чувството, че топлото време нанася непоправими поражения на мозъците на шофьорите, а и на всички, от които зависи организацията и поддръжката на пътното движение.

Карам си преди малко по бул. България в посока НДК и на средата на пътя между Гоце Делчев и акад. Гешов, така както си бях в най-дясната лента, изведнъж чух отляво свирене на гуми, и видях, че две коли са се сбили (съвсем основателно) за единствената свободна лента, след като пред каращия в най-лявата лента без никакво предупреждение се беше изпречил един сив мобилен пътен знак без никакви оранжеви и бели стикери по него, а зад него - един солиден насип от нещо черно, може би асфалт или чакъл. 

Едва успели да избегнат удара и да продължат, зад двете коли вече свиреха гумите и клаксоните на следващи "късметлии", наивно решили, че лявата лента е свободна за движение, след като няма никакви конкретни знаци, които да предупреждават за обратното...

Сигурен съм, че след тези две случки, на които станах свидетел, докато преминавах, са станали още, и още, и още. Някоя може да стигне и до новините...

Но ако беше само това, можеше и да пропусна постването по темата. Само че малко по-късно, след като вече завих надясно по Криволак, видях нещо, което беше далеч по-настръхващо като краен изход, макар и за щастие да имаше само тенекеджийско измерение.

За който не знае, Криволак е еднопосочна улица в Лозенец, която започва от бул. Евлоги Георгиев веднага след Фритьоф Нансен, и върви към пл. Журналист (като по едно време става еднопосочна в другата посока, но това е съвсем отделна, макар и също много болна тема, с която обаче сега няма да се занимавам).

Та тази малка и спокойна уличка се пресича от други подобни малки и спокойни, и също така еднопосочни улички. По всички тях важат пътните знаци, когато ги има, и правилото на десностоящия, когато няма знаци за предимство, които да указват друг ред. И на едно такова елементарно до баналност кръстовище, където на теория никога не би трябвало да се случи нещо нередно, движещата се точно пред мен кола беше тресната с всичка сила и буквално пренесена два метра вдясно от безгрижно летящия отляво джип.

Само 3 секунди по-късно на мястото на жената със сивата кола (май беше някакъв Хюндай i30, ако правилно запомних, защото бях далеч по-впечатлен от самата случка, отколкото от марките на участниците в произшествието) на прицела на идиота с джипа щях да бъда аз. Но най-вероятно аз щях да избегна удара, понеже почти същото, макар и в по-лека форма, ми се е случвало в този район вече цели два пъти в първите години от пребиваването ми в Лозенец, та отдавна съм свикнал да се оглеждам не само когато трябва да отдам предимство, но и когато самият аз съм с предимство. Но повечето хора изобщо не могат да разберат, че в България предимството може да ти донесе най-многото някоя неприятност, вместо очакваното спокойствие. Те вярват на закона и знаците - и си патят от това.

Излишно е да казвам, че в следващите две минути видях и още един джип, който най-нагло си влезе в забранената посока на Криволак, както правят и още десетки, десетки шофьори наоколо всеки ден (включително и полицаи от близкото РПУ, включително и с частните си коли) - и никой и никога не е получил наказание за това.

Това, че част от шофьорите са станали по-внимателни, отговорни и толерантни все още не значи нищо. И нищо няма да се оправи в тази държава, докато отказваме да разберем, че всяко нещо, което правим, носи някакви последствия - за нас или за околните.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1812 Коментари: 0 Гласове: 0
Ще ви споделя една кратка история за авиация по български. Впрочем, и тя е като повечето други неща по български...

Всички знаем, че на борда на самолетите използването на мобилни телефони е абсолютно забранено, тъй като техните сигнали могат да смутят навигационните и комуникационни системи на самолета. Забраната важи с още по-голяма сила по време на излитане и кацане. 

И така, летим ние оня ден с WizzAir от Малмьо за София с изцяло български екипаж (нищо лошо, много пъти съм казвал, че имаме от най-добре кацащите пилоти в света), всичко върви идеално и идва време да кацаме. Вече летим над София, екипажът ни е проверил коланите, напомнил е всичките ни задължения и ограничения при кацане и сам се е вързал на седалките отпред.

Аз пък съм полузадрямал, защото съм станал в 4:30 сутринта и още не мога да си наваксам със сън ранното ставане. В един момент обаче точно зад гърба си чувам как звънецът на един мобилен телефон разцепва тишината. Когато чувам и че човекът започва разговор, рязко се събуждам.

- Здрасти. Ми тука съм, над София летиме. Ай ш"ти се обада после, като кацнеме (правоговорът е пресъздаден 1:1, за да си представите какъв е човекът). Затваря. След 3 секунди пак се звъни и той пак вдига. В този момент аз протягам ръка и натискам бутона за извикване на стюардесата.

Оглежда се тя в посока към мен, както си седи вързана, среща ми погледа и ми прави въпросителен жест с глава. Понеже съм на десетина реда назад, няма как да си говорим по въздуха, пък и не го считам за нормално предвид проблема, който имаме в момента. Вадя с от джоба на ризата мобилния си телефон, соча й го с пръст с дясната и след това със същия пръст посочвам зад гърба си.

Явно е заинтригувана, защото се откопчава, става и идва към мен. 

Пристига и ме пита:
- Какво има!?. 
- Е как какво, нали Ви обясних с жестове - господинът зад мен не само си е включил телефона, но си провежда и разговори. 
- О, господине - обръща се тя вече към него - хайде да си изключите телефона сега, защото така е опасно за всички ни, пък като кацнем, ще си го включите пак!

Една такава усмихната, небрежна... Признавам, че поне не ми каза друг път да не я занимавам с глупости, но съм сигурен, че си го помисли. А дали той си изключи телефона, нямам и най-малка представа - предполагам, че най-много да му е спрял звука, за да не звъни. Но във всеки случай тя не го изчака и секунда, за да разбере дали той ще се подчини.

При същия случай в една нормална западна авиокомпания не само че никой няма да ме чака аз да му кажа за проблема (защото звъненето със сигурност се чуваше и отпред, толкова беше звучно), не само че нямаше така веселяшки да подходи към нарушителя, но и със сигурност този човек долу щеше да е преданен на полицията за съответното повдигане на обвинение и щеше да си получи съответната глоба (чувал съм за 1000 евро при Луфтханза, макар и да не съм го виждал в действие, защото там хората просто не правят така). Така постъпват българите, и то само когато се возят на българска авиокомпания. Защото у нас по принцип правилата и законите са само за глупаците - а хитреците си говорят по мобилния и в колата, и в самолета, и си откопчават колана щом самолетът докосне пистата (а в колата изобщо не си го слагат, щото не са некви задръстеняци, та да спазват законите), и какво ли още не...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1880 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450068
Постинги: 141
Коментари: 3081
Гласове: 4313
Календар
«  Юни, 2014  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30