Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150844 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Юни, 2008 г.
Правилата не са създадени за българите. Разбира се, и българите също не са създадени за тях. Двете често изглеждат направо несъвместими.

Прекарах миналата седмица в Пловдив покрай едно участие на изложение. Разбира се, нищо против този град - даже си е чудесен - и с Античния театър, и с хубавите си заведения и пиано барове - просто за мен това означаваше малко повече време, прекарано извън обстановката на офиса, където всичко ми е познато и не ми прави впечатление, дори ако не е както трябва.

В панаира в последните години се провежда европеизация по отношение на пушенето: изложбените палати са обявени за зони без тютюнев дим (не че той може да конкурира миризмите от работещите вътре изложени голямоформатни принтери, но поне да не се смесват отровите), включително и зоните за хранене. Единствените регламентирани места за пушене са пред самите палати. Дотук - добре. Тези правила са в най-добрите традиции на немските изложения (а Германия е една държава, която още не е приела всеобщите забрани, характерни за Ирландия, Англия, Италия и няколко други европейски страни).

Оставаше обаче и хората да спазваха това, което са приели като правило, когато са сключили договорите си за участие. Впрочем да не си помислите, че посетителите са пушели и не са спазвали забраната? Не - правеха го много повече изложителите! За 5 дена видях поне на 20 щанда от общо 70 изложителите да си пушат най-спокойно. Нещо повече, имаха и пепелници по масите, канеха и гостите си да пушат на щандовете им. Тук като смекчаващо вината обстоятелство съм длъжен да спомена, че забраната за пушене в палатите беше указана само на входа, а не върху всеки щанд. Допускам, че за българи може би трябва да се направи по този изричен начин, включително със споменаване на точната глоба, за да проработи. Естествено, хубаво е и да се определи служебно лице, което да проверява и налага глобите. Впрочем дори и в една безкрайно уредена държава като Хонконг, където правилата масово се спазват, забраната за пушене и глобата за нарушаването й можеше да се прочете на хиляди места.

Само охраната като че ли не смееше да пуши вътре (или поне не ги хванах) - сигурно защото работата им все пак зависи от спазването на правилата. За сметка на това вчера доста потресен забелязах как един от охранителите пушеше в тясното преддверие на един от служебните входове, за който отговаряше. Не че не можеше да си го прави пред входа, където димът да се разсейва, но явно считаше, че така се губят ценни проценти от отровата...

Разбира се, имаше и кандидат, който очевидно превъзхождаше всички останали  в наглостта си. Сигурно не е бил единствен, даже съм сигурен, че е имало много като него, но него видях, така че той е моят победител. Дори не мога да кажа и дали беше изложител или гост. Трябва да спомена, че в зоната за хранене (едно отвратително барче, представляващо едно от малкото тъмни петна върху организацията) имаше 2 достатъчно големи надписа "Пушенето забранено", видими на практика от цялата му територия. Излишно е да казвам, че хората пушеха където им падне и добре че най-често бяха съвсем малко, но то не беше толкова заради пушенето, а заради това, което се предлага от заведението. Та моят победител пушеше на една маса точно под една от табелите, забраняващи пушенето. Беше си точно за снимка, но все пак ми беше неудобно да извадя апарата насред почти празното заведение, защото сигурно щях да го притесня или по-скоро вбеся.

Извън панаира обстановката не беше много по-различна. За едната вечер направих резервация за един прехвален от в. Капитал ресторант и попитах имат ли зона за непушачи, на което ми отговориха "няма проблем". Като думи ми се стори ОК за това, което искам, но нещо като интонация ми прозвуча прекалено заговорническо, та все пак поясних "ама ние сме непушачи!", на което вече ми казаха нещо от типа на "няма как да ви осигурим такова място". Та човекът явно с "няма проблем" ми беше казал, че можем да си пушим спокойно, нищо че по масите има табели "маса за непушачи" (да, имаше много такива маси, макар и неотделени с нищо от онези, на които може да се пуши), а не че няма да ни обгазяват.

Впрочем това, което се случваше в Панаира или в онзи ресторант, е просто част от онова, което се случва навсякъде в държавата. Хората са приели забраната за пушене като свой общ враг и правят всичко възможно, за да я неутрализират. Ресторантьори масово разрешават на клиентите си да пушат в зоните за напушачи или просто премахват тези зони от заведенията си, при това явно без да усещат в това риск като нарушители на закона - явно вече си познават и са корумпирали този, който би им направил проблем.

Нарушаването на правилата обаче изобщо не свършва само с пушенето.

Нагли таксиджии редовно не само си палят цигари пред клиентите без да ги питат дали са съгласни, но и смесват цигариения дим с аромат на евтино кафе, софт чалга и безкрайни разговори с "колегата" по мобилния без хендсфрий. Впрочем, това с разговорите по мобилния изобщо не се отнася само до таксиджиите, а и до много от останалите шофьори. При това всички сте забелязали, че ако някой шофьор се държи мудно, неадекватно и изобщо "не е в час", той винаги се оказва с телефон в ръката - следователно всички прекрасно знаем, че говоренето по време на шофиране е опасно.

Градски джигити ти святкат бясно в лявата лента на Цариградско шосе, в която караш дори малко над разрешените 80 км/час, а по магистралата те задминават все едно, че си спрял, докато се движиш със 140. За лудите мотористи пък точно днес не ми се говори, но само от уважение към творчеството на Дими от Сленг.

Дребни улични тарикати карат в забранената посока по еднопосочни улици из кварталите и спират нагло по спирките на обществения транспорт, в резултат на което улици като Раковски и Левски по цял ден са затапени от автобуси и тролейбуси, спиращи в единствената останала за движение вътрешна лента. Само това противно нарушение да се елиминира, и ще забравим за половината задръствания.

Маршрутките тъпчат пътниците си като сардели и ги возят като картофи в картофобелачка, а на градския транспорт засега му се повишава само качеството на билетите, но нищо около качеството на услугата.

Момичето от солариума гледа с досада чакащите я клиенти, докато си води протяжен разговор с приятелка по мобилния и когато един от тях след 5 минути чакане я поглежда малко по-нетърпеливо, с раздразнение казва на приятелката "хайде чао, че тука трябва нещо да работя". Все едно не е там, защото ги има клиентите. Впрочем последното е масово явление на всякакви места, където получаваме "обслужване".

Изобщо, у нас неспазването на правилата е по-разпространено и от киселото мляко. Можем дори да го включим като една от номинациите за символ на страната ни. А дори и да не се приеме за символ, със сигурност може да го използват от Министерството на туризма, за да се създадат на негова база един хубав рекламен девиз за страната, който да докарва тълпи от туристи у нас. Моето предложение за девиз на България е "Bulgaria: Beyond Rules". Няма да искам повече от милион евро, ако го харесат...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11323 Коментари: 38 Гласове: 0
Последна промяна: 02.07.2008 12:00
Знам, знам - изразът за стрелянето по принцип е за пианиста.

Във филмите обаче, поне в днешно време, пианисти няма. Затова пък има преводачи, с чиято помощ се подготвят субтитрите. Които се оказва, че често могат по-малко и от пианиста, станал причина за измислянето на горното остроумие.

Има два вида субтитри - официални и "юнашки" (такива, свалени от сайта subs.unacs.bg). От последните никой не очаква много, защото те се пишат от ентусиазирани тийнейджъри, които и български не знаят като хората, какво ли остава за английски или някой друг, по-рядко срещан език, от който превеждат, но на които можем да се възхитим поне на желанието да помагат на онези, които не знаят чуждия език, да разбират за какво става дума във филмите.

Но когато отида на истинско кино в "праймтайма" и платя за билети с "европейска" цена, очаквам да имам не само перфектна картина и звук (каквито без съмнение получавам, откак ги има Арени-те), но и хубав превод (нищо че лично аз спокойно мога и без него).

И така, снощи пак бях на кино. На един от онези филми, които се гледат от не повече от 20-30 души в зала за 200 и за които човекът с рокерското яке до нас и неговата дама по едно време си казаха "ох, това стана скучно" (но да не ги жалим - за компенсация по време на трейлърите, където ни бяха представени 6-7 предстоящи невероятни бози, при една от най-тъпите от тях дамата каза "о, това ще бъде интересно"). Както и да е, няма да правя разбор на филма "Моите боровинкови нощи" ("My Blueberry Nights") и на чудесната игра на Нора Джоунс и Джъд Лоу, (всъщност защо ли не ДжУд, след като се пише Jude) а на качеството на превода в субтитрите.

Сигурен съм, че деветокласниците от Английската гимназия щяха да се справят по-добре (поне по мое време - със сигурност). При това можеха да го направят безплатно, дори като упражнение в час.

Само че тук работата беше вършена от някой "професионалист", и то вероятно за добри пари. В резултат освен относително безобидната глупост да преведеш "I"m leaving this town for good" като "Напускам този град за мое собствено добро" (вместо "напускам този град завинаги"), имаше и една многократно повтаряща се и пречеща на правилното разбиране на смисъла на казаното грешка с числа.

Професионалистът явно не беше запознат с обичая в английския език числата между хиляда и десет хиляди да се произнасят не в хиляди, а в стотици (например вместо "хиляда и петстотин" на английски се казва "петнайсет стотици", а вместо "три хиляди и двеста" - "трийсет и две стотици". Непознавайки тази особеност на езика, преводачът беше заменил стотиците с хиляди, без да му мисли много. В резултат ставаха неприятни разминавания в цял порядък (десет пъти по-големи числа) при залозите на масата в казиното, при даване на 2200 долара на заем на почти непозната, а накрая - и при купуване на някаква трошка от автокъща, която според преводача главната героиня си купи за шеметните 32 хиляди долара - сума, която тя със сигурност не е струвала и като нова! :-)

Имаше и още глупости в превода, които вече не мога да си спомня заради силата и насищането с тези, които описах. Не разбирам как изобщо може хора с подобно познаване на английския да работят като преводачи, особено на такава отговорна работа, резултатите от която се запечатват върху скъпата филмова лента и ще се гледат от много хиляди хора. Не разбирам и защо работата на подобни "творци" не се проверява от някого, преди да се вгради в лентата, където ще остане за вечни времена като паметник на днешната неграмотност, която явно не се простира само до родния ни език.

А, ето, сетих се за една - "Радвам се, че паднах, за да си науча урока" като превод на "I"m glad I failed" (learning my lesson)
Категория: Изкуство
Прочетен: 14627 Коментари: 19 Гласове: 0
Последна промяна: 16.06.2008 08:13
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150844
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Юни, 2008  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30