Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150879 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Юни, 2009 г.

Интернет фолклор, най-вероятно преведен от руски, за което съдя по някои специфични грешки в превода, които вече оправих... Грешките в пълните членове и злоупотребата с препинателни знаци запазих, защото придават повече автентичност на "форумния" текст. Познания на читателите в областите компютри, софтуер, фотография, дизайн и предпечат, и особено опит в ползване на форуми от тези области, ще им помогнат да разберат хумора на този диалог възможно най-добре.

Новобранец: Пичове, имам проблем – дойде пациент, едното око работи, другото - не. Какво да правя! Спешно!!!

Хирург (ветеран във форума): А-а-а-а!! Едното око не работи, ебати ташака!!

Скалпел (ветеран в сайта): Мамка му, писна ми от леваци!

Админ (администратор): Новобранец, четете правилата на форума, използвайте търсачката. Първо предупреждение!

Доктор_Лектор (постоянно присъствие): Добре де, стига го дърляхте, не виждате ли, човека има проблем.

imageГост1: Новобранец, а ти какво искаш? Формулирай си въпроса по-правилно.

Новобранец: Гост1, аз искам да виждат и двете очи. Можеш ли да ми подскажеш как да го направя?

Гост1: А-а-а-а, да виждат и двете очи – не знам тогава. Аз специализирам иглотерапия.

Новобранец: Админ, аз ползвах търсачката, но нищо не намерих. Някой да ми помогне, пациента лежи на масата, аз му отворих единия бял дроб – не помага!!

Хирург (ветеран във форума) : А-а-а-а!!! Отворил му белия дроб, сега ще се попикам!!!

Гост2: Новобранец, а очния нерв провери ли?

Медбрат (опитен): Новобранец, кое око не работи – лявото или дясното?

Админ (администратор): В правилата на форума е написано че тук е забранено да се задават въпроси за симетрични органи. Освен това по какви думи търси? С думичката „око”? А трябваше с „бинокуларус окулярус”. Ето – [подбор от линкове] - прочети за това как трябва да използваш търсачката във форума.

Новобранец: Гост2, а къде да търся очния нерв? Размених местата на очите, сега и двете не работят. Спешно, какво да правя, скоро свършва упойката.

Гост3: А пациента от каква раса е – негроид или монголоид?

Скалпел (ветеран на форума): Гост3, а каква е разликата?

Гост3: Искаш да кажеш, че между негроид и монголоид няма разлика? Пък после наричаш Новобранеца левак!

Доктор_лектор (постоянно присъствие): Между негроида и монголоида има разлика, това е факт.

Новобранец: Как да разбера расата?

Скалпел (ветеран във форума): Попитай пациента.

Новобранец: Пациентът е в безсъзнание. Може би му пише в паспорта?

Скалпел (ветеран във форума): Гост3, разлика има, но каква е конкретната разлика в нашия случай??

Гост3: Скалпел, очевидна. При негроидите очите са големи и ококорени, а монголоидите имат цепки на очите – може би на пациента просто са му стеснени очните цепки, и трябва да се цепнат със скалпела.

Новобранец: Благодаря Гост3! Цепнах клепачите – сега очните ябълки се вадят значително по-лесно. Размених ги още веднъж, не работят. P.S. За всеки случай цепнах ноздрите и ануса.

Новобранец: Ехо, има ли някой тук?

Новобранец: Е какво да правя в края на краищата?

Новобранец: Край, темата е закрита, аз го изпратих при очен лекар.

Скалпел (ветеран във форума): НОВОБРАНЕЦ, ТИ КАКВО, НЕ СИ ЛИ ОЧЕН ЛЕКАР???

Новобранец: Не, гинеколог съм.

Админ (администратор): Новобранец, второ предупреждение. Чети правилата. Тук е форум на очните лекари. Още едно предупреждение и - бан.

Хирург (ветеран във форума): А-а-а-а-а!!! Гинеколог!!! Край, пускайте водата, аз се попиках!

Категория: Забавление
Прочетен: 8612 Коментари: 2 Гласове: 1

Наскоро пак посетих за кратко един от любимите ми градове - Виена. Спомням си какво казваше едно време Емил Боев - литературният герой на Богомил Райнов: "Обичам да ходя на погребения - те ми напомнят, че съм жив". Аз обаче не съм като него в точно този смисъл. Само че ако мога да го перифразирам, аз обичам да ходя в цивилизовани държави - това ми напомня, че проблемът не е у мен, когато ми се струва, че България все още не е такава.

Понеже съм ходил във Виена вече доста пъти, нямам никакво намерение да ви занимавам с подсладени истории за лъскави концерти или оперни представления, замъци, галерии, Моцарт, Щраус, шницели или торти Захер. Не че не харесвам всичко това или не продължавам да откривам нови и нови интересни неща в този прекрасен град, но просто искам да хвърля един по-нестандартен поглед.

image

1: История с фенерче

Имах редкия късмет да успея да си резервирам за много прилична цена един чудесен хотел, намиращ се почти до катедралата Свети Стефан, т.е. в самото сърце на Виена - явно кризата и намалелият брой туристи се бяха отразили на цените на хотелите и в един толкова популярен за туристите град. Разбира се, не че това има кой знае какво значение в град с почти идеален обществен транспорт, но все пак си е някакъв много приятен гъдел да можеш да излезеш от хотела, и веднага да се окажеш на ъгъла на Грабен и Кертнер щрасе, а катедралата да ти е пред очите щом излезеш зад ъгъла.

Хотелът напълно покриваше очакванията ми за 4-звезден хотел във Виена, като единственото по-странно нещо около състоянието му беше фактът, че фоайето и рецепцията бяха най-невзрачното място в цялата сграда. Точно обратното на това, което се прави у нас - тук голяма част от бюджета за строителство и ремонти се изсипва именно във фоайето, защото това е първото, което клиентите виждат и по което взимат решение да отседнат в дадения хотел, а когато влезеш в стаята си, започваш да преоткриваш общовалидната житейска истина, че не всичко, което изглежда добре отвън, е хубаво отвътре.

Както казах, асансьорът, коридорите и стаята ми (да не говорим за банята), бяха повече от чудесни. Не очаквайте да чуете някакви забележки в тази посока. Но още след десетина минути ме чакаше голяма изненада. Тя започна с едно почукване на вратата, която аз отворих, в коридора беше камериерката и почти без обяснения, тя ми подаде едно фенерче и едно листче А5 с напечатан върху него някакъв текст на немски, английски и италиански. Ето го и фенерчето (впрочем много отдавна, може би от 70-те години, не бях виждал подобен модел - плоско, с батерия от 4.5 волта вътре):

image

Сигурно вече се чудите за какво ми беше нужно това фенерче. Не го казах изрично, но стаята ми, която беше на последния етаж на хотела, беше оборудвана с луксозни покривни прозорци, както и два нормални стенни, и последното, от което страдаше, беше липсата на светлина. Бележката щеше да обясни причината. Само с 1-2 изречения на нея беше написано, че утре сутринта между 4 и 6 часа е възможно да има спирания на тока във връзка с ремонт, който се провежда в сградата. Тук му е мястото да отворя една скоба и да кажа, че особено през деня, на определени места из хотела си личеше, че върви някакъв ремонт, но всичко ставаше с минимум шум и още по-малко прах, така че и заядлив английски турист, който само гледа как да си поиска обратно парите от туристическата агенция, не би имал особени основания да предявява някакви претенции.

Това, което ме порази в случката с фенерчето, беше нивото на предвидливост, която тези хора проявяваха. Първо, те бяха избрали такъв час за спиране на тока, който ще се усети от възможно най-малко хора - в края на краищата, между 4 и 6 часа почти всички спят. Второ, въпреки че вероятно всички спят, те взимат предвид, че може би ще има някой, който трябва да стане рано (примерно за да хване някой ранен полет, или защо не - за да снима изгрева), и осигуряват за всички стаи тези фенерчета, с които човек достатъчно удобно би могъл да се оправи в стаята или банята и да се приготви за излизане. Разбира се, сигурно имат предвид и евентуални форсмажорни обстоятелства, при които и на спящите може да им се наложи спешна евакуация, която сигурно би била затруднена, ако няма ток. Не коментирам каква е вероятността за подобна случка, а само това, че в хубавите страни хората оставят много малко неща на случайността.

Опитвам се да си представя възможно ли е някога у нас да срещна проява на подобна предвидливост. Мисля, мисля, но стигам само до отрицателния извод, поне що се отнася до спиране на тока. То у нас винаги става изненадващо, ако се обадиш да питаш нещо на повреди (които и често си менят номерата, за да ги откриеш по-трудно), там едва ли не ти се карат, че ги занимаваш с глупости, и практически никога не ти дават информация кога проблемът ще бъде решен. А тук един ден по-рано ти съобщават, че може да има прекъсване на токозахранването и взимат всички мерки това да стане в момент, в който е най-малко вероятно да имаш нужда от ток, и да ти осигурят аварийно осветление, в случай че все пак имаш нужда от светлина. Дали ще ги стигнем? По този въпрос май отговорът поне засега  е едно звучно НЕ.

 

2: Болничните дни в Австрия

Имам няколко приятели и приятелки, които живеят във Виена и обикновено гледам да намирам време да се видя с тях, когато ходя там, особено пък с едната от тях, с която явно имаме най-много какво да си казваме винаги. Този път посещението ми беше много изненадващо, така че успях да я предупредя, че пристигам, едва вечерта преди полета, а сутринта, след като кацнах, вече й се обадих от града, за да се уговорим в коя от двете ми вечери там ще можем се видим. Тя ми обясни, че в момента си е у дома, в болнични, заради някакъв вирус, и въпреки че вече е почти здрава, тази вечер не може да излезе, така че ще може да ме види чак на следващата.

Тъй като бях сигурен, че случаят по никакъв начин не беше опит за деликатен отказ от среща, попитах защо пък да "не може". Отговорът беше много ясен, само че доста нелогичен за един българин, незапознат с живота там: защото по условията на болничните в Австрия, когато на някой човек му е издаден болничен лист с указания за домашно лечение, той няма право да не си стои у дома, освен евентуално за някакво излизане до аптеката или лекаря. Тамошните представители на здравната каса имат право във всеки момент да проверяват дали болните, за които държавата плаща на работодателите, докато са болни, изпълняват указанията за домашно лечение. Вариантите за проверка включват както звънене на домашния телефон, така и посещение на място, а нарушенията, естествено, се наказват. Презумпцията е, че ако болният е достатъчно здрав, за да излиза от дома си и да води нормален социален живот, то той сигурно е достатъчно здрав и за да бъде на работа и при това положение не е необходимо държавата да му плаща за домашното лечение, от което той очевидно няма нужда.

За следващата вечер тя вече можеше да излезе от дома съвсем нормално, защото това беше последният ден, в който трябваше да се лекува у дома съгласно документите, и към края на деня беше посетила своя лекар, за да приключи формално действието на болничния лист. Т.е. времето, за което държавата й плаща, за да стои у дома и да се лекува, вече беше изтекло, а самото лечение беше отчетено като успешно приключило.

Дали у нас и възможно някога да стигнем подобно ниво на съвест по отношение на трудовата дисциплина (част от която е и задължението да се грижиш за здравето си)? Нещо не ми се вярва. Тук е прието, че всеки има право да прави каквото си иска и подобно правило би се възприело като груба намеса върху свободата. Така че и по тази точка отговорът ми е, че няма да се оправим.

 

3: История за цените на мобилните разговори (и на плодовите пюренца)

Австрия е подобна на България по територия и численост на населението и също като нас, има три мобилни оператора. И там, както и у нас, между тях има конкуренция, а преносимостта на номерата е факт, при това без досадните "аудио етикети", които закачват у нас операторите на пренесените номера и с които се тормозят всеки, който иска да ги избере. Само че като чуе човек какви оферти получават желаещите да преминат към най-новия от трите оператора - Orange, може да си каже, че у нас конкуренцията е толкова привидна, колкото и верността на твърдението, че цените на мобилните ни услуги са най-ниските в Европа. Всъщност, официално погледнато, това твърдение сигурно е вярно: сигурен съм, че в сравнение с всяка друга тарифа на европейски мобилен оператор, цените на минута или цените за SMS у нас наистина са по-ниски. Само дето там можеш изобщо да не стигаш до плащане на тези цени, а абонаментът да ти е предостатъчен за всички нужди, които можеш да имаш.

За какво става дума? Моята приятелка, за която ви споменах в предишната история, беше получила следното "предложение, на което не може да устои" от Orange и заради него беше напуснала скоро T-Mobile. Да поясня - офертата към нея е била валидна не за първите 3 или 6 месеца, а завинаги, или по-точно, докато не бъде заменена с някое още по-изгодно предложение.

Предложението изглежда по следния начин. Месечен абонамент: 20 евро. Дотук не звучи особено добре, нали? Но сега ще чуете какво е включено в този абонамент: 1000 минути месечно към всички телефони в Австрия - мобилни или стационарни; неограничен брой минути разговор в рамките на самия оператор; 400 минути към избрана европейска държава (в нейния случай тя си беше избрала България, където живеят роднините й); 1000 SMS-а.

Не слушах подробности за това каква ти става цената за разговори и съобщения, след като изхарчиш тези включени в месечния пакет минути и SMSи - може би след това тарифите са главорезни, но подозирам, че и самата ми приятелка не знаеше това в детайли - та кой нормален човек би имал нужда месечно от повече от 1000 минути и 1000 съобщения в рамките на страната си, плюс 400 минути до родината и неограничен брой минути за разговор в рамките на собствения оператор.

Може би наличието на подобни оферти може да се обясни донякъде с кризата, в която по-малките оператори опитват да откъснат парче от баницата на големите си конкуренти, за да се позиционират по-добре на пазара, може би се дължи на по-големия платежоспособен пазар (което малко ме съмнява, защото тук пазарът на мобилни услуги е достатъчно голям като брой абонати), а може би просто на по-малката алчност на тамошните мобилни оператори в сравнение с тукашните. Това няма особено значение. Значение има само това, че пак ние, жителите на тази бедна страна, сме прецакани да плащаме повече за едно и също нещо от значително по-богатите като цяло западноевропейци.

Но да бяха само мобилните услуги. Ако живееш в голям западноевропейски град, имаш достъп до далеч по-голямо разнообразие от маршрути и далеч по-добри цени на самолетните билети. Ако обичаш да пиеш хубава минерална вода (например Евиан), то ти ще плащаш за нея поне 25-30% по-евтино, отколкото в България, въпреки че ще си я купуваш от магазини с далеч по-скъпа търговска площ и по-високи разходи за заплати на персонала в тях. Има и още много, много примери от този род. Пак по време на това пътуване потресен установих, че едни мои любими 100% естествени немски плодови пюренца, на които сега не мога да се сетя каква беше марката, но за които тук любителите на естествените храни плащаме по 2.90 лева (и при това ги има само в 2-3 магазина в София), в един от много хубавите гурме магазини на метри от операта (т.е. на възможно най-скъпото място в града) се продават без никакви промоции за 0.99 евро, или с близо лев по-малко, отколкото у нас.

Дали имаме шанс да се оправим скоро поне по този показател? Не и докато у нас има два абсолютно непресичащи се пазара - един за хората без пари и един за тези с достатъчно пари, за да живеят нормално. Чисто конюнктурно у нас от клиентите се искат толкова пари, колкото могат да си позволят да дадат. На тези, които не могат да дадат почти нищо, им се предлагат почти безплатни боклуци (които след анализ на съдържанието обикновено също се оказват по-скъпи, отколкото заслужават), а на онези, които искат нещо наистина добро, нежно им отрязват главите. До кръста. С надеждата, че не знаят истинската цена, която се плаща за същото нещо по света и ще са достатъчно щастливи, че изобщо могат да го намерят и в родината си.

 

4: Убиецът от Каленберг

Досега бях възприемал Виена като един равен и равнинен град, в който има достатъчно зеленина, градини и паркове, но няма истинска природа, каквато например си имаме ние в София благодарение на толкова близо намиращата се Витоша. Е, оказа се, че и виенчани си имат своя планина, или по-скоро хълм, защото височината му е 484 метра (самият град се намира на средна надморска височина от 150-200 метра).

image

До Каленберг (така се казва този квартал, който е една от най-популярните дестинации за разходки около Виена) се ходи с градски автобус и освен най-хубавата панорамна гледка към целия град и към река Дунав, минаваща през него, районът предлага приятни маршрути за разходки и многобройни симпатични и уютни семейни ресторантчета, предлагащи изцяло собствени вина, бира и храна. Другата особеност на този вид заведения е в това, че те не ползват наемен труд, а в тях ви обслужват задължително членове на семейството, което е собственик на съответния ресторант.

В целия район цари чистота и някаква атмосфера на невероятно спокойствие и добронамереност, каквото в България отдавна не можеш да усетиш практически никъде. Хората - и съдържателите на заведенията, и клиентите - са спокойни (знам, че повтарям думата, но тя е единствената подходяща в случая), усмихнати и не може да ти хрумне, че там по какъвто и да е начин би могло да се случи нещо, свързано с насилие. В този смисъл бях доста изненадан да науча една история, случила се съвсем наскоро, в която става дума именно за една напълно безсмислена, но за сметка на това - подчертано жестока проява на насилие.

В един случаен ден, в едно от ресторантчетата на този толкова спокоен и позитивен от всяка гледна точка квартал, влязъл някакъв човек, извадил огнестрелно оръжие и застрелял двамата съдържатели, които били в този момент в салона, дъщеря им, като чула изстрелите, влязла да види какво става, и като видяла какво става, опитала да избяга, но получила два куршума в гърба (само че поне за нея те не били смъртоносни). Мистериозният убиец взел около 1000 евро, колкото имало в касата от дневния оборот, изчезнал и потънал вдън земя.

Съседи си спомнили, че са видели някаква непозната кола малко преди момента на престъплението, явно са успели да уточнят и нейния модел, а вече с помощта на полицията се установило, че става дума за българин от района на Монтана, който е извършил този въоръжен обир с личния си автомобил, след което с щедрата плячка от 1000 евро доволен се е прибрал в родното си село, и така до появата на полицията, изпратена да го арестува по поръчка на Интерпол. Човекът веднага е екстрадиран и сега там с него се занимава австрийското правосъдие, което дава много повече надежди, че той ще си получи заслуженото в обозримо бъдеще, отколкото ако го бяха оставили на българското.

Но това по никакъв начин не променя факта, че винаги ще се намерят наши сънародници, които да поддържат нашия имидж на изродите на Европа. Лично аз не виждам никаква причина да ме е срам, че съм българин, но изобщо не мога да коря чужденците, които считат, че "българин" е мръсна дума. Независимо от това, че вече не сме просто българи, но заедно с това - обединени европейци. И това не ни оправя, както виждаме всички.

 

5: Архитектите на Виенската опера

Тази история я чух от една екскурзоводка и допускам, че може да има и някакъв елемент на легенда в нея, но нищо чудно да е си самата истина. Става дума за архитектите на толкова известната по света Виенска опера. Като всяка подобна величествена сграда, нейното проектиране е било поверено по онова време на двама от най-добрите архитекти. И както можем да видим и днес, те са свършили чудесна работа. Сградата е един от символите на града и макар да не е толкова характерна, колкото примерно операта в Сидни, все пак е напълно разпознаваема и много стилна и красива.

image

Само че скоро след построяването й възникнал малък проблем. Нищо особено сериозно - сградата не е показала някакъв конструктивен дефект, ако това си помислихте. Не. Просто поради сериозна градоустройствена промяна в района, нивото на околните улици е било вдигнато с няколко метра, при което в операта вместо по онова величествено и високо стълбище, предвидено от архитектите, изведнъж се оказало, че вече ще се влиза направо от улицата, практически без никакви стъпала.

Разбира се, самите архитекти не са имали никаква вина за това развитие на градоустройствения план, но това не им е попречило да изпитат дълбок и непреодолим професионален срам. Толкова сериозен, че една година след случката единият се е самоубил, а след още една година вторият починал от инфаркт, обяснението за който е в притеснението и срама, с който е трябвало да живее, допълнен от трагичната смърт на неговия колега и приятел.

Ето как постъпват двама австрийци, които се чувстват провалени в професионален план, въпреки че формално погледнато са напълно невинни за развитието на събитията и въпреки че историята не споменава обществото да ги е обвинявало за нещо. А сега да сравним тези достойни господа с нашите политици, които и уличени безбройни провали, връзки с престъпния свят или дори откровени престъпления, не успяват да изпитат поне толкова срам, колкото е необходим, за да си подадеш оставката - да не говорим за доблестта да сложиш край на живота си заради провала си.

Та как мислите? Има ли шанс да се оправим поне по този показател? Май отговорът пак е същото звучно "не", както и в предишните четири истории.

Категория: Туризъм
Прочетен: 7040 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 25.06.2009 21:41
Спомняте си оня виц за руснака, нали? На интервю за работа във въпросника имало и един въпрос "Пиете ли?". Замислил се как да отговори. Ако каже "пия", няма да го вземат. Ако каже "не пия", никой няма да му повярва - нали е руснак, как няма да пие - и пак няма да го вземат. Накрая го осенило гениално прозрение и написал: "Пью. С отвращением".

Е, и аз така гласувах. Само че при мен отвращението беше реално. Просто като си пуснах погледа по бюлетините, и повечето имена или не ми казваха абсолютно нищо, или ми казваха, но нещо лошо. 10 минути преди да тръгна, погледнах из интернет за последно за нещо, което да ме вдъхнови за тази невдъхновяваща постъпка и попаднах на някакви 13 причини на Любен Дилов - син (нищо общо със сините) да се гласува.

Впечатли ме това, че в нито една от тях не си беше позволил да каже за КОГО да се гласува, а и в 13-те личеше, че не само може да мисли, което е показвал много пъти, но може и да говори (оставяме настрана логопедическите аспекти на този процес при него). Но какво пък, дори и с тях като нищо ще обогати достатъчно разнородния и без това европейски парламент. А на всичко отгоре, с него не рискувам кой знае колко да избера неправилния човек - шансовете му да влезе са достатъчно нищожни, за да е хем вълкът (аз, нежелаещият да избере по-малкото зло, щом изобщо е зло) сит, хем агнето (надеждата, че няма само хората от ДПС да гласуват) - живо.

Какво ми направи впечатление в изборната секция?

Служебните лица в секцията бяха много по-малко, отколкото обикновено съм свикнал да виждам. Не знам дали е заради много слабата очаквана активност, или просто заради по-малката значимост на евроизборите в сравнение с парламентарните, може да е и заради кризата, но беше факт.

Пликовете от невзрачна рециклирана хартия в землен цвят, в които се пъха бюлетината, придаваха чудесен екологичен елемент на гласуването, като при това гарантираха и толкова важната за изборите оптическа непрозрачност.

Във въздуха не се усещаха абсолютно никакви пристрастия, нерви или притеснения. Дето се вика, на опашката на касата в Била има повече тръпка, отколкото тук. Може би все пак 20-те години демокрация са ни научили поне на това, че да гласуваш е нещо абсолютно нормално и ежедневно? Или просто сме разбрали, че от гласуването нищо важно не зависи? :-)

Ей сега ми щракна и защо причинте на Любен Дилов са 13. Щрак! Ах, гадът! Значи все пак индиректно ни е казал за кого да гласуваме! :-)
Категория: Политика
Прочетен: 5848 Коментари: 7 Гласове: 0
Последна промяна: 07.06.2009 15:37
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150879
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Юни, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930