Спомняте си оня виц за руснака, нали? На интервю за работа във въпросника имало и един въпрос "Пиете ли?". Замислил се как да отговори. Ако каже "пия", няма да го вземат. Ако каже "не пия", никой няма да му повярва - нали е руснак, как няма да пие - и пак няма да го вземат. Накрая го осенило гениално прозрение и написал: "Пью. С отвращением".

Е, и аз така гласувах. Само че при мен отвращението беше реално. Просто като си пуснах погледа по бюлетините, и повечето имена или не ми казваха абсолютно нищо, или ми казваха, но нещо лошо. 10 минути преди да тръгна, погледнах из интернет за последно за нещо, което да ме вдъхнови за тази невдъхновяваща постъпка и попаднах на някакви 13 причини на Любен Дилов - син (нищо общо със сините) да се гласува.

Впечатли ме това, че в нито една от тях не си беше позволил да каже за КОГО да се гласува, а и в 13-те личеше, че не само може да мисли, което е показвал много пъти, но може и да говори (оставяме настрана логопедическите аспекти на този процес при него). Но какво пък, дори и с тях като нищо ще обогати достатъчно разнородния и без това европейски парламент. А на всичко отгоре, с него не рискувам кой знае колко да избера неправилния човек - шансовете му да влезе са достатъчно нищожни, за да е хем вълкът (аз, нежелаещият да избере по-малкото зло, щом изобщо е зло) сит, хем агнето (надеждата, че няма само хората от ДПС да гласуват) - живо.

Какво ми направи впечатление в изборната секция?

Служебните лица в секцията бяха много по-малко, отколкото обикновено съм свикнал да виждам. Не знам дали е заради много слабата очаквана активност, или просто заради по-малката значимост на евроизборите в сравнение с парламентарните, може да е и заради кризата, но беше факт.

Пликовете от невзрачна рециклирана хартия в землен цвят, в които се пъха бюлетината, придаваха чудесен екологичен елемент на гласуването, като при това гарантираха и толкова важната за изборите оптическа непрозрачност.

Във въздуха не се усещаха абсолютно никакви пристрастия, нерви или притеснения. Дето се вика, на опашката на касата в Била има повече тръпка, отколкото тук. Може би все пак 20-те години демокрация са ни научили поне на това, че да гласуваш е нещо абсолютно нормално и ежедневно? Или просто сме разбрали, че от гласуването нищо важно не зависи? :-)

Ей сега ми щракна и защо причинте на Любен Дилов са 13. Щрак! Ах, гадът! Значи все пак индиректно ни е казал за кого да гласуваме! :-)