Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1561431 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от 06.07.2007 г.
Разбира се, безумно рано е да казваме "остаряла е вече", когато една велика изпълнителка като Ванеса Мей е на няма и 29 години. Но когато си я гледал преди 6 години и тогава е била сигурно на 22, разликата е много осезаема (в проценти). Ако ще я сравняваме с ураган, както гледам, че правят мнозина след снощния концерт, то за мен ураганът беше тогава, преди 6 години, в зала 1 на НДК. Снощи също беше страхотно, но днес Ванеса е малко по-улегнала, спокойна и не чак толкова енергична, колкото беше на 22, но за сметка на това може би още по-съвършена.

От всичко, видяно на този концерт, бях възмутен само от това, че никой не се постара да ни каже докога ще трябва да чакаме (в крайна сметка се оказа час и половина) пред залата, след като концертът трябваше да е от 19:30 (или от 20:00, както пишеше на част от билетите, а казват, че и на част от афишите из София). Но и 20:00 да е било, никъде не пишеше, че ще е 21:00, а да седиш пред залата повече от половин час след официалното начало на концерта и никой да не ти казва колко още ще трябва да седиш, е меко казано притеснително, особено след като си чул какво се случи преди няколко дена с хората, купили си билети за Пинк. От друга страна, и 22:00 да беше станало, пак щеше да си струва чакането. Защото Ванеса е наистина много, много добра.

Въздържам се от това да кажа, че е гениална точно като цигуларка. Нейната музика е едно безспорно огромно световно явление, може би най-доброто, което се е случило на класическата музика в последните 200 години. Със сигурност е резултат от гениално хрумване, може би нейно, може би на нейни мениджъри - не знам кой е решил, че тя ще свири фюжън, но именно това я е превърнало от един от многото добри цигулари в света в звезда от такава величина. Тази музика е дала и един невиждан до момента шанс класическата музика да достигне до мнозинството от хора, които нямат нищо общо с класическата музика. Дано някой хардлайнер класик не си мисли, че това е класическа чалга, въпреки че на теоретично ниво може да се направи този паралел: музиката на Ванеса Мей е преработена класика. Преработена така, че да бъде възприемана по-лесно от днешните хора. При преработката са добавени съвременни елементи и като музика, и като използвани инструменти (електрическата й цигулка изглежда убийствено, а и класическата й е оборудвана с електроника).

Когато свиреше, Ванеса честичко притичваше до някакво място на сцената, на което риташе някакъв бутон, очевидно променящ тембъра на звука на цигулката в съответствие с желаното звучене за съответното парче.

За азиатка Ванеса говореше изключително добър английски, особено в началото. Когато се отпусна, "включи" на китайски английски, при който има нелогично много тихи и много силни части в думите, а краищата им липсват напълно, но дори и тогава й се разбираше почти всичко.

Концертът започна доста спокойно, с няколко почти нехарактерни за по-ранния й период парчета. След това ураганът се разфуча, когато се върна към първия си албум, а малко по-късно дойде и черешката на тортата, примесена с малко български срам.

В една от композициите специална роля беше отредена на един британски младеж, който явно можеше да превърне в ударен инструмент четка за зъби, чифт чехли, консерва или саксия, стига да имаше от тях под ръка. Но точно такива нямаше, затова пък имаше някакви странни спагетоподобни пръчици, едни особени гъвкави пластмасови пръти, с които предизвикваше свистене на въздуха по аборигенски образец, какви ли не чукове. Основната част от това изпълнение беше на колене, а Ванеса през това време беше поседнала на ръба на сцената и свиреше така.

Неприятният момент дойде, когато младежът се изправи и върху коленете на безупречните му черни панталони се видяха едни големи и доста бели прашни петна. Както се сещате, не бяха от това, че е хвърчал прах от ударните инструменти, а от непочистената сцена. Хубава работа, ама българска, биха изкоментирали в този момент жителите на Филиповци. Но разбира се, и сега някои хора ще се обадят, че на всичкото хубаво аз виждам лошото. Е, специално за тях ще кажа, че от това парче ми настръхна всичко, което може да ти настръхне, а сълзите бяха на косъм да прелеят. И те не бяха от срам за изцапаните колене.

След още няколко парчета от по-ранните й времена Ванеса си тръгна. Не че публиката й го разреши, но при двата биса, за които излезе, тя или нарочно искаше да се направи на още по-голяма звезда (не че има накъде по-голяма да бъде), като ни накара да не спираме с ръкоплясканията и виканията поне по 7-8 минути и двата пъти, или просто й се налагаше да потърси някакво освежаване и малко почивка, преди да намери сили, за да продължи.

Всички останаха доволни от музиката и цялостното присъствие на Ванеса, нейните музиканти и оркестърът на Класик ФМ радио, който също участваше във формирането на общия звук. Учудващо добър беше и звукът, предвид многобройните провали в Зимния дворец в това отношение. Вече имам твърда диагноза за тази зала. Тя не става за много шумна музика. Deep Purple, Led Zeppelin - и на двата концерта ми се искаше да не съм бил. Ужасно гъгнене, невъобразим шум и повтаряне на отразените звуци - пълна трагедия. При една музика като на Ванеса Мей обаче подобни проблеми нямаше, просто защото при нея силата на звука няма нищо общо с чудовищните децибели, нужни на твърдата музика.

Изобщо, снощи беше една велика вечер, даваща още шансове на класическата музика да спечели нови фенове.
Категория: Музика
Прочетен: 6282 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 06.07.2007 20:56
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1561431
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Юли, 2007  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031