Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044 Постинги: 141 Коментари: 3081
Постинги в блога от Юли, 2008 г.
Отдавна пиша, чета и коментирам в блог.бг и може би е време да споделя някои от топ желанията си за промяна тук, подредени в един класически списък с желания (wish list)

1. Искам да мога да се "изключа" от следенето на коментарите по дадена тема. Случва се коментарите в някоя тема да станат стотици, а посоката им изобщо да избяга от идеята на самата тема, но да продължавам да получавам мейлове за нови коментари, защото механизмът за известяването не обвързва коментиралия потребител с конкретната тема, а всеки отделен коментар на потребителя с темата. С две думи, ако съм пуснал 5 коментара в дадена тема, трябва да вляза в режим редактиране и на петте, и да им изключа флага за известяване, и чак тогава ще мога да се отърва от вълната от съобщения, че има нови коментари. Това определено е досадно като операция и често ще отнеме повече време, отколкото да триеш следващите съобщения.

1а. Допълнителен ефект от това известяването да отразява връзката между потребител и тема, е че ще може човек да поиска да следи развитието на дадена тема и без да е оставил коментар в нея. Много често някой би искал да следи какво се коментира по някоя чужда тема, но за да получава известия за развитието на спора, трябва и сам да се включи в него и за целта понякога трябва да си изсмуче от пръстите някакъв коментар.

2. Искам да мога да виждам и списък с коментарите на даден автор - понякога те са доста по-интересни от собствените му теми. Не мисля, че технически това ще бъде трудно, след като тази възможност е предвидена за самия автор - той може да разгледа списъка със своите коментари.

3. Хубаво би било да може и в коментарите да се включват поне живи линкове, ако не чак и картинки. В момента коментарите поддържат само абсолютно статичен текст. Не че не вършат работа и така, но поне минимални възможности нещо да се изпише удебелено, в цвят и да може да се цъка на линковете, няма да затруднят коментиращите толкова, колкото ще направят коментарите по-ясни и красиви.

4. Много бих искал на сайта да се въведе задължителното използване на кирилица (има много удобни средства в различни сайтове, с които дори и тези, които няма кирилица на клавиатурата си, могат да пишат на кирилица), а неграмотността във всичките й форми да не се толерира, така както не се толерират расизмът, фашистките и антисемитските изказвания. Кирилицата може и да не е най-положителният фактор за нашето развитие като нация, но след като тъй или иначе я имаме, то хубаво е да си признаем, че българският език изглежда най-красив и е най-лесно разбираем именно когато е написан на кирилица.

5. Определено има нужда от преразглеждане на тематичните раздели. Струва ми се, че има както няколко излишни, в които практически никой не пише, така и доста сериозен недостиг на важни раздели, в които всеки би искал да пише, но му се налага да пригодява темата си към някой от съществуващите. Като пример мога да дам, че има раздел Регионални, в който не се сещам да съм виждал някоя тема, но примерно няма раздели Общество или Нашият град, в които биха попаднали много злободневни теми.

6. Нуждае се от подобрение и начинът за гласуване за пост и автор. В момента гласуването е не просто абсолютно доброволно (то такова и трябва да си остане), но и разчита изцяло на това читателят да се сети, че някъде горе вдясно има една думичка Гласувай, на която може да цъкне. Голям напредък ще бъде дори и само ако мястото за гласуване се премести в края на поста, точно преди полето за коментар, и ако се добави едно изречение от типа на "Моля, дайте си мнението за този пост". А най-прекрасно би било и ако освен гласуване "за" дадената тема или автор може да се гласува и с "против". Чак тогава рейтингът на един автор ще има по-обективен смисъл, защото ще е базиран не на бройката гласове (която не може да позволи да се сравни един автор с 5 поста с един с 200), а на съотношението между положителни и отрицателни гласове

Вече извън списъка, но съвсем не на последно място, ще поставя и едно желание, което може би е и най-важното за всички: а то е да се обърне по-сериозно внимание на това кои постове влизат в разделите "Избрани". Не че аз съм от хората, които имат основание да се оплакват, че са пренебрегвани от редакторите. Напротив, от 60-те ми поста досега може би почти 50 са попадали в избрани - но въпреки това ден след ден намирам неща, за които се учудвам какво правят там, докато в същото време други, много по-значими като съдържание, потъват в забвение. Каквото и да си говорим, ако една тема не е в Избрани, шансът й да получи широка популярност, е близък до нулата.

Разбира се, основателно процесът на определяне на избрани постове е напълно непрозрачен за нас - тези, които осигуряваме съдържанието на блог.бг. Но това не значи, че резултатите му са невидими за нас. Понякога много ясно си личи как просто не е имало кой да преглежда новите постове по половин-един ден или повече и накрая просто е нацъкал 3-4 поста в Избрани, за да има все пак и някакви нови теми. Много ясно, че ако през това време публикуваните постове са били 2000, този човек няма как да прегледа всичките и да реши кои са най-хубавите. Така че в такива моменти се прилагат принципите на блоговата лотария, от които определено страда обликът на целия сайт.

Може да се каже, че определянето на избрани постове прилича много на работата на един търговец на Ситняково, който подрежда най-красивите плодове и зеленчуци по начин, който да привлче колкото се може повече клиенти. Работата на редакторите в блог.бг не се прави от добро сърце, а с абсолютно същата цел - сайтът да има по-добър "търговски вид" и да се продава по-скъпо на рекламодателите. Така че, уважаеми собственици на блог.бг, отделете нужния ресурс за по-качественото представяне на вашия "зарзават" (който в случая са нашите постове). Това ще ви се отплати двойно - един път с това, че ще имате повече читатели, които ще се връщат винаги при вас, уверени, че на главната страница ги чакат винаги пресни, свежи и отгледани с грижа постове, и втори път - с повече качествени постове от нас, доставчиците, които ще даваме много повече от себе си, когато сме уверени, че няма да оставите най-хубавата ни стока да гние на дъното на блоговата щайга, докато отгоре са подредени някакви случайни запъртъци.
Категория: Технологии
Прочетен: 3417 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 17.07.2008 17:06
Преди малко ме вбесиха много истински във "великия" български електронен магазин get.bg.

Трябваше спешно да купя един скенер, необходим за комплектоването на един голям дигитален фотопринтер, След внимателно проучване в интернет и сред местните вносители, стигнах до извода, че един конкретен модел скенер, неотдавна спрян от производство, не може да се намери нито при нашите вносители, нито в amazon.com, нито в B&H Photo & Video (най-големият фотографски електронен магазин). Имаше го само при "нашите герои" от get.bg.

Това ми се стори малко съмнително, та преди да натисна бутона "купи", реших да звънна и да попитам "ама вие наистина ли го имате?". На обявения в сайта стационарен телефон изобщо не ми вдигнаха при две поредни позвънявания, та опитах на мобилния и там имах повече късмет.

Казаха ми, че не знаят дали го имат и дори не могат да проверят, ако нямат поръчка. Казаха ми също, че щом е спрян, има голяма вероятност да го нямат всъщност, но след като толкова искам да науча, все пак да си пусна поръчка и тогава вече те ще проверят. Обясних им, че нямам никакво желание да си правя сложна регистрация (та после да ме заливат и със спам) само за да науча дали имат една оферирана стока на склад, към която проявявам интерес, но те ме успокоиха, че можело да се поръча и без регистрация. Това ми даде надежда за културно продължение, но както после се оказа, напразна.

По време на пускането на поръчката "без регистрация" трябваше да си дам имената, адреса, мобилния телефон, кръвната група и с колко жени съм бил някога, най-накрая системата поиска и да се съглася, че ще платя авансово поръчаната стока (и сигурно чак след като платя, ще науча, че скенер всъщност няма и ще почна да си чакам парите обратно) и тогава вече зарязах всичко.

Отделът за обслужване на клиенти се представи трагично.

Първото момиче го запомних само с това, че ми говореше с някакъв вид мек акцент (то пък вече кой ли не говори така в София) и ме уверяваше, че няма как да провери за наличност при техния доставчик, без аз да направя реална поръчка.

Втората се опита и да ми се кара и най-вече - да ми говори, докато й говоря аз (не че и аз се държах особено спокойно вече, ама все пак аз съм клиентът, и то ядосаният с право клиент), отказа ми контакт с прекия си или какъвто и да е началник или управител и твърдо отказваше да приеме, че има нещо нередно в това да публикуваш оферта без покритие, т.е. без да имаш и най-малка представа дали когато клиентът каже "купувам", ще имаш какво да му продадеш.

Как изглеждат нещата с електронната търговия по белия свят?

Когато пазарувам в amazon.com или който и да е сериозен западен електронен магазин, аз виждам офертите и когато се спра на някоя от тях и кажа "купувам", съм 100% сигурен, че имам сключена сделка и ще получа поръчаната стока в срок, който мога да си избера лично (със съответна разлика в цената на доставка). Освен това, ако купувам нещо достатъчно скъпо, със сигурност имам и безплатни варианти за доставка в рамките на САЩ, докато тук и 1000 лева да им даваш, те си настояват за техните 4 лева за доставка.

Нещо повече, при най-добрите, ако са останали им малко бройки, някъде в описанието на стоката това е споменато изрично, а често дори може да се прочете съвсем конкретното "останали са само 3 бройки". Ако нещо все пак не е налично, до офертата му задължително пише "не е налично в момента" или "очакваме наличност след 5 дни".

А как бяха при моите днешни герои?

В техния електронен магазин е оферирано почти всичко, което може да бъде купено в България. Само че на практика те нямат никакъв контрол над това дали тези оферти са реални, т.е. дали всъщност разполагат с количества от стоката, която продават. Е много се извинявам, ама за процентите, които им дават доставчиците, биха могли поне това да вършат - да си поддържат офертите в актуалност - в края на краищата за всичко останало клиентите си плащат!

Впрочем не знам дали в доста недомисления ни Закон за електронната търговия, който поставя безброй спънки и разни ненужни и глупави изисквания към продавачите, има изискване за валидност на офертите, но ако няма, ще се окаже истинска комедия.

Мислите ли, че още ми се занимава с български електронни магазини!? А на вас?
Категория: Бизнес
Прочетен: 3345 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 15.07.2008 17:51
От много време насам се убеждавам все повече, че в България нормалните хора са много малко. Оказа се обаче, че дори съм надценявал ситуацията. С помощта на търсачката на ирландското онлайн издание на Golden Pages вече имаме неоспоримо доказателство, че такива просто няма.

Ето - уверете се сами! (кликнете върху картинката, за да я видите в пълен размер)

image

Според търсачката обаче май има една друга категория - формални хора. Мисля, че се сещам - такива съм виждал доста! :-)
Категория: Забавление
Прочетен: 1456 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 14.07.2008 19:06
Бях решил, че епохата на разбиването на колите с цел кражба на касетофон е останала в 90-те години на миналия век, така както кражбата на чистачките беше останала в 70-те и 80-те години. Да, ама не. Днес отново ми разбиха колата, може би след поне 6-годишна пауза. Посред бял ден. Хем на обществено място, където имаше много хора и много коли, хем в планината, където уж лоши хора не ходели. Явно и това вече е история.

Колата ми е прилично скромна като модел и размери и обикновено не буди очаквания за нещо много ценно, което може да се намери вътре. Такава впрочем е и реалността: там има CD плеър JVC за под 200 лева, при това със сваляем панел, който винаги нося със себе си. Явно обаче "специалистите" днес са решили, че след като съм тръгнал на разходка в планината,  може да не съм имал място по джобовете да си прибера панела и затова да съм го оставил в жабката. Няма как да са били сигурни, но са решили да проверят. Избрали са си шофьорската врата за главна цел, защото беше откъм канавката до пътя (от другата имаше почти непрекъснато минаващи коли). Разбили са ключалката доста зверски със специализирано оборудване, като ламарината на вратата ми е грозно изкривена и вече има не кръгла, а елиптична форма. При тази марка коли обаче това само по себе си не осигурява достъп до купето. След това са преминали към "класиката в жанра" - счупване на задното ляво триъгълно стъкло, през което вече имат достъп до бутоните за отключване на вратите. Нататък нещата са били прости: алармата пищи, а те "работят". CD плеърът беше културно свален, имаше само 2-3 пренебрежими наранявания на пластмасата около корпуса му, жабката беше отворена и тук е дошло разочарованието, че панел там няма. Дотук я са изкарали 30-40 лева, я не. Не ми бяха взели нито зарядното за телефона (оригинално Nokia), което ми седи винаги включено на мястото на запалката, нито няколкото записани CD-та с MP3-ки, които си държа в жабката, за да не си хабя оригиналните дискове.

За късмет на крадците обаче (и добър, и лош), точно днес там се намираше и една моя уникална вещ, която съвсем случайно ми беше останала в жабката от вчера (това пък беше моят лош късмет). Тази вещ беше една много специална bluetooth слушалка - Earset 2 на Bang & Olufsen (хайфи маниаците прекрасно знаят какво означава тази марка). Това е може би най-скъпият модел хендсфри на пазара изобщо, а в България подозирам, че може да е и единствено - спомен от едно мое миналогодишно пътуване до Бостън.

image

Ако някой смята да си купи тази слушалка от крадеца, нека само да знае, че без също толкова специалното зарядно това устройство тя ще е напълно безполезна, след като й се изхаби батерията. Също така, без книжката с инструкциите е много малко вероятно да се направи и синхронизирането на устойството (така нареченият pairing) с който и да е модел телефон, така че това имах предвид, като говорих за лошата компонента в късмета на крадците - да притежаваш най-скъпата bluetooth слушалка в света, но да не можеш нито да я използваш, нито да я продадеш, си е доста подобно на усещането, което изпитва онзи руснак от вица, който си бил излял водката върху памперс.

Впрочем на крадците често не им върви с мен. Спомням си един още по-забележителен случай преди точно 10 години. В студената вечер след концерта на Лед Цепелин в Зимния дворец, с една приятелка излязохме малко извън София, за да ни се охладят главите от мощния саунд и да си побърборим. Спряхме по стария път за Самоков, някъде между Железница и Ковачевци, и тръгнахме да се разхождаме по самия пуст път в късния час. След около час се върнахме при колата и намерих счупено същото стъкло. Жабката пак зееше отворена, но самият CD плеър дори не го бяха свалили, защото бяха се уверили, че в нея панел няма. За да не са съвсем капо, ми бяха взели едно калъфче с десетина диска (тогава още носех оригинали, та жалих известно време после за тях) и едната чистачка. Впрочем в първия момент изтръпнах много силно, защото между двете седалки си бях оставил чантата, а в нея ми беше всичко важно - ключове, документи, немалко пари, панелът на CD-плеъра и чисто новият ми GSM (а телефоните по онова време струваха много). Само че от бързане и заради паниката, която създава алармата, дори не бяха я видели.

Като изключим преките загуби,  днешната ми иначе чудесна разходка из горите на Витоша ми донесе следните изводи:

1. В България нещата май не се подобряват, а точно обратното. Дали защото пак "комунистите са на власт" (предишната най-голяма престъпна вълна беше при Виденов), или просто защото развитието у нас е частично, много неравномерно, доста неоправдано и е оставило поредната голяма група хора вън от възможността да живеят добре с честен труд, но престъпността пак започва да се увеличава.

2. Българските планини отдавна вече не са мястото, на което ходят само добрите хора, които си казват "добър ден", когато срещнат непознати. Там вече "работят" и професионални престъпници и сигурно е въпрос на време да започнат да нападат и самите туристи в гората, а не само колите им, с които са се качили до планината.

3. Престъпността работи с изключително ниска ефективност - причинявайки поразии за сумарно сигурно 1000 лева (откраднатите вещи, поразиите по колата и загубеното време по оправянето им ще струват поне толкова на мен и застрахователите ми), те изкараха, както казах, може би не повече от 30-40 лева. Подобна ефективност на онази на циганите, крадящи електрически или телефонни кабели.

4. Полицията работи с още по-ниска ефективност - иначе на място, намиращо се на не повече от 200 метра от група от 3-4 полицаи, регулиращи паркирането в натоварения неделен ден в планината, такова нещо просто не трябваше да може да се случи.

5. Причините да искам да живея в България, намаляха с още няколко само за един ден.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1695 Коментари: 3 Гласове: 0
Мразя така наречените телевизионни игри. Имам предвид всички онези "игри", при които някоя "ентусиазирана", тъпичка (поне по поведение) и бореща се за бъдеща слава псевдоводеща (задължително с цици) призовава публиката да се обажда на импулсни телефони, за да даде отговор на някой очевиден въпрос, за да получи някаква парична награда, която впрочем зрителите си плащат многократно, докато се мъчат да "пробият" до влизане в ефир.

Честно казано, за мен е обидно изобщо да гледам подобна боза, но все пак на моменти се оказвам хипнотизиран от глупавите въпроси и още по-глупавите отговори и стоя до края, за да видя докъде може да стигне наглостта на организаторите на играта. А тя винаги стига много надалеч. И все пак, докато се спазват "правилата" - отговорът да е очевиден, а целият проблем да се състои в това да стигнеш до правото да го дадеш, то всеки зрител, който участва, си е виновен сам, че вярва в нищожни шансове, а организаторите просто се възползват от наивността на хората. Това може и да съдържа някаква морална вина, но от друга страна стои в основата на всеки печеливш бизнес...

"Играта на Европа" по телевизия Европа тази сутрин обаче издига наглостта на тези игри на ново ниво.

Повече от 20 минути наивно-симпатичната водеща мъчи хората с това да познаят дума, започваща с М, която описвала нещо, което всеки употребява всеки ден на закуска.

След като хората не успяха с Масло, Мляко, Маргарин, Маслини, Мед, че дори Мокачино, както и още доста други логични предположения, водещата поясни, че това е нещо, което тя "има" всеки ден за закуска, а после - и че то тече от кранче у дома!?, но тя го предпочитала бутилирано, защото е по-полезно.

Сега сетихте ли се? ДУМАТА е "минерална вода". Аз пък мисля, че това са две думи. И че организаторите на играта са обикновени мошеници.

Абе май и водещата се сети, че гази лука, защото в последните минути вече казваше, че това "даже са две думи" (все едно това е някакъв специален бонус). И че всеки пие това на закуска всеки ден. Още една лъжа. Мисля, че повечето хора на закуска пият мляко, кафе или чай, но доста по-рядко вода - било чешмяна, било минерална. Даже не знам как да коментирам лъжата, че на водещата това нещо й тече у дома от чешмата. Ама знам ли - може пък да е от някой минерален курорт и да живее в спа хотел - някой от онези единици в света, в които минералната вода тече и от чешмите...

И така, за цели 30 минути никой не позна верния отговор. Или по-скоро накрая, когато той вече беше очевиден, никой не беше допуснат да се обади, и наградата от 500 лева си остана в телевизията. Заедно с всичките приходи от мобилните оператори, подарени им щедро от наивниците, решили да участват в това долнопробно подобие на шоу.
Категория: Забавление
Прочетен: 5190 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 05.07.2008 11:58
Днес трябваше да вземем решение с коя верига бензиностанции да сключим договор за зареждане на фирмените автомобили. Предимствата на предлаганата услуга са известни - няма нужда служителите да носят пари в брой, когато трябва да зареждат; има отстъпки в цената (макар и смешни); плаща се по банков път един път месечно; дори могат да се засичат километрите на автомобилите при отделните зареждания, което дава полезна статистическа информация.

Впрочем ние и досега имахме договор с една верига (по-точно верижка), но понеже тя си продаде почти всички от немногото бензиностанции на друга верига, решихме, че е време за смяна с някой по-сериозен доставчик, който осигурява по-добро покритие.

Прегледахме всичките големи и въпреки че на пръв поглед ЛУКойл ни се стори фаворит в сравнение с ОМВ, Шел и Петрол, забележките ми към условията на тяхната услуга също не са малко. Но това дали една услуга ми харесва или не, е само едната страна на  монетата. Другата, много по-важна, е доколко услугата отговаря на рекламата си. А точно в това ЛУКОйл определено са сгазили лука, и то до състояние на лучена каша.

Ето какво се казва на страницата им, където е описана услугата "Карти ЛУКойл" (http://www.lukoil.bg/7_cards.asp). Не го възприемайте като реклама по никакъв начин, по-долу ще обясня защо:

ЛУКойл картите Ви предлагат:
  • Тридесет дневно разсрочено плащане на горива стоки и услуги;
  • Обслужване без задължително предоставяне на гаранция;
  • Най-големи отстъпки;
  • Безналично разплащане по всички обекти на "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД;
  • Безплатни карти /издаването и самите карти/;
  • Лесен контрол и точна информация за закупените горива през периода;
  • Бързо и културно обслужване, от висококвалифициран персонал;
  • Достъп до качествените горива на производителя и стоки в мрежата търговски обекти в цялата страна и по всяко време на денонощието;
  • Няма ограничение по отношение на броя на заявените карти.
  • Защита на всяка карта с Персонален Идентификационен Номер - ПИН-код


Нека сега поанализираме малко някои от точките в рекламното послание:

Тридесет дневно разсрочено плащане
Тридесет дневно (няма да се заяждам, че се пише тридесетдневно) разсрочено плащане - това е единственото безспорно хубаво нещо в цялата услуга. Но пък и то е основната причина някой да иска да сключи подобен договор, нали така? В замяна доставчикът си гарантира, че ще наливаш винаги само от него, защото особено ако не си част от голяма фирма, трябва да "изпълняваш план" и да събираш минимално задължителните литри всеки месец. Всъщност, щеше да е хубаво, ако беше и наистина вярно, а не само на пръв поглед.

Обслужване без задължително предоставяне на гаранция
Тук Шекспир би възкликнал "Ay, there"s the rub". Усещате ли, че в това "без задължително" има нещо подвеждащо? И на мен така ми се струва - че искат да ми кажат, че има едно доста задължително предоставяне на гаранция, което обаче може и да се избегне при определени условия. Гаранцията изобщо не е шега - тя е в размер на 120% от месечната консумация, чийто минимум е 1300 лева при минималните 500 литра по 2.60 лв. Т.е. ако една фирма има средна месечна консумация от 2500 лева, тя ще трябва да "затвори" цели 3000 лева! Значи ти уж плащаш "разсрочено" с 30 дни по-късно, или по-точно един път месечно, което значи, че 30 дни има само от заредените в първия ден от месеца литри, а за тези от последния си е направо на другия ден, обаче междувременно твоите собствени пари стоят под формата на депозит във фирмата-доставчик (или при теб, но блокирани в банката, за да ти даде за тях банкова гаранция). И как може да се избегне тази гаранция? Като си направиш застраховка "финансов риск". В размер на 2.5% от двумесечната ти консумация. Иначе казано, за да не се наложи да внасяш голям депозит, плащаш на застраховател над 1/3 от това, което ще ти спестят от фирмата-доставчик под формата на отстъпка от цената на горивата.

Най-големи отстъпки
Не знам какво разбирате вие под "голяма отстъпка", но 3 стотинки отстъпка от нещо, което струва 2.60 лв., ми се струват повече от несериозни - това е едва над 1%! А минималната месечна сума е цената на 500 литра гориво, което при цена на дизела от 2.60 лева за литър, прави 1300 лева. И за тези 1300 лева оборот те ти дават 15 лева отстъпка. За верността ти, за това, че ще зареждаш само от тях. Ашколсун! Добре, че в моловете при разпродажбите не карат на 1% отстъпка, че отдавна щяха да са затворили всичките магазини в тях от такова глезене на клиентите!

Дотук бяха сериозните коментари. За останалите "екстри" мога да говоря само със смях...

Безплатни карти
Е то оставаше и мишката да си плаща за сиренцето в капана.

Бързо и културно обслужване, от висококвалифициран персонал
Доколкото познавам обстановката в България, бих казал, осбслужване от такъв персонал, какъвто се е съгласил да работи подобна нископлатена и непрестижна работа.

Достъп до качествените горива на производителя и стоки в мрежата търговски обекти в цялата страна и по всяко време на денонощието
А за останалите клиенти на бензиностанциите достъпът е само от 0 до 24 часа. Или не, може би на останалите клиенти им осигуряват достъп само до некачествените горива на производителя. Винаги съм си знаел, че трябва да има първо и второ качество и при горивата!


Очевидно в ЛУКойл са направили всичко по силите си (впрочем конкурентите им правят същото), за да прецакат по-големите си клиенти колкото е възможно повече. Вероятно защото знаят, че продават стока, без която никой от нас не може. А може би защото са се разбрали помежду си дружно да предлагат лоши условия (мисля, че това е незаконно дори и в България). Добре, че поне мобилните оператори не се държат така унизително с клиентите си, че ако и те предлагаха подобни "големи отстъпки", и досега щяхме да говорим за по над левче на минута, и то от телефони, тежащи по килограм.
Категория: Бизнес
Прочетен: 7341 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 11.07.2008 13:56
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044
Постинги: 141
Коментари: 3081
Гласове: 4313
Календар
«  Юли, 2008  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031