Бях решил, че епохата на разбиването на колите с цел кражба на касетофон е останала в 90-те години на миналия век, така както кражбата на чистачките беше останала в 70-те и 80-те години. Да, ама не. Днес отново ми разбиха колата, може би след поне 6-годишна пауза. Посред бял ден. Хем на обществено място, където имаше много хора и много коли, хем в планината, където уж лоши хора не ходели. Явно и това вече е история.

Колата ми е прилично скромна като модел и размери и обикновено не буди очаквания за нещо много ценно, което може да се намери вътре. Такава впрочем е и реалността: там има CD плеър JVC за под 200 лева, при това със сваляем панел, който винаги нося със себе си. Явно обаче "специалистите" днес са решили, че след като съм тръгнал на разходка в планината,  може да не съм имал място по джобовете да си прибера панела и затова да съм го оставил в жабката. Няма как да са били сигурни, но са решили да проверят. Избрали са си шофьорската врата за главна цел, защото беше откъм канавката до пътя (от другата имаше почти непрекъснато минаващи коли). Разбили са ключалката доста зверски със специализирано оборудване, като ламарината на вратата ми е грозно изкривена и вече има не кръгла, а елиптична форма. При тази марка коли обаче това само по себе си не осигурява достъп до купето. След това са преминали към "класиката в жанра" - счупване на задното ляво триъгълно стъкло, през което вече имат достъп до бутоните за отключване на вратите. Нататък нещата са били прости: алармата пищи, а те "работят". CD плеърът беше културно свален, имаше само 2-3 пренебрежими наранявания на пластмасата около корпуса му, жабката беше отворена и тук е дошло разочарованието, че панел там няма. Дотук я са изкарали 30-40 лева, я не. Не ми бяха взели нито зарядното за телефона (оригинално Nokia), което ми седи винаги включено на мястото на запалката, нито няколкото записани CD-та с MP3-ки, които си държа в жабката, за да не си хабя оригиналните дискове.

За късмет на крадците обаче (и добър, и лош), точно днес там се намираше и една моя уникална вещ, която съвсем случайно ми беше останала в жабката от вчера (това пък беше моят лош късмет). Тази вещ беше една много специална bluetooth слушалка - Earset 2 на Bang & Olufsen (хайфи маниаците прекрасно знаят какво означава тази марка). Това е може би най-скъпият модел хендсфри на пазара изобщо, а в България подозирам, че може да е и единствено - спомен от едно мое миналогодишно пътуване до Бостън.



Ако някой смята да си купи тази слушалка от крадеца, нека само да знае, че без също толкова специалното зарядно това устройство тя ще е напълно безполезна, след като й се изхаби батерията. Също така, без книжката с инструкциите е много малко вероятно да се направи и синхронизирането на устойството (така нареченият pairing) с който и да е модел телефон, така че това имах предвид, като говорих за лошата компонента в късмета на крадците - да притежаваш най-скъпата bluetooth слушалка в света, но да не можеш нито да я използваш, нито да я продадеш, си е доста подобно на усещането, което изпитва онзи руснак от вица, който си бил излял водката върху памперс.

Впрочем на крадците често не им върви с мен. Спомням си един още по-забележителен случай преди точно 10 години. В студената вечер след концерта на Лед Цепелин в Зимния дворец, с една приятелка излязохме малко извън София, за да ни се охладят главите от мощния саунд и да си побърборим. Спряхме по стария път за Самоков, някъде между Железница и Ковачевци, и тръгнахме да се разхождаме по самия пуст път в късния час. След около час се върнахме при колата и намерих счупено същото стъкло. Жабката пак зееше отворена, но самият CD плеър дори не го бяха свалили, защото бяха се уверили, че в нея панел няма. За да не са съвсем капо, ми бяха взели едно калъфче с десетина диска (тогава още носех оригинали, та жалих известно време после за тях) и едната чистачка. Впрочем в първия момент изтръпнах много силно, защото между двете седалки си бях оставил чантата, а в нея ми беше всичко важно - ключове, документи, немалко пари, панелът на CD-плеъра и чисто новият ми GSM (а телефоните по онова време струваха много). Само че от бързане и заради паниката, която създава алармата, дори не бяха я видели.

Като изключим преките загуби,  днешната ми иначе чудесна разходка из горите на Витоша ми донесе следните изводи:

1. В България нещата май не се подобряват, а точно обратното. Дали защото пак "комунистите са на власт" (предишната най-голяма престъпна вълна беше при Виденов), или просто защото развитието у нас е частично, много неравномерно, доста неоправдано и е оставило поредната голяма група хора вън от възможността да живеят добре с честен труд, но престъпността пак започва да се увеличава.

2. Българските планини отдавна вече не са мястото, на което ходят само добрите хора, които си казват "добър ден", когато срещнат непознати. Там вече "работят" и професионални престъпници и сигурно е въпрос на време да започнат да нападат и самите туристи в гората, а не само колите им, с които са се качили до планината.

3. Престъпността работи с изключително ниска ефективност - причинявайки поразии за сумарно сигурно 1000 лева (откраднатите вещи, поразиите по колата и загубеното време по оправянето им ще струват поне толкова на мен и застрахователите ми), те изкараха, както казах, може би не повече от 30-40 лева. Подобна ефективност на онази на циганите, крадящи електрически или телефонни кабели.

4. Полицията работи с още по-ниска ефективност - иначе на място, намиращо се на не повече от 200 метра от група от 3-4 полицаи, регулиращи паркирането в натоварения неделен ден в планината, такова нещо просто не трябваше да може да се случи.

5. Причините да искам да живея в България, намаляха с още няколко само за един ден.