Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150826 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от Юли, 2009 г.

Една от причините България да тъпче на едно място, е в голямото разминаване между самочувствие и покритие при повечето българи. Освен че още от малки бълагрите знаят, че живеят в най-прекрасната страна с най-красивата природа, родителите и учителите упорито набиват в главите им и куп легенди за това какво представляват българите. Ето ви 10 от тези легенди, имащи главна вина за необоснованото ни самочувствие, което буди само смях, когато ни гледат отстрани.

image1. Българите са невероятно интелигентни.
Едва ли не - най-интелигентните в света. Само израелците ни пречат да сме номер едно. Всъщност тази легенда произлезе от първите тестове на Менса в края на 80-те години, когато (вероято благодарение и на мен, защото бях един от първите, които си измериха интелигентността и на прима виста, без дори да знам какво изобщо ще представлява теста, изкарах 98%), се оказа, че сме втората нация в света по резултати. Да, това би трябвало да значи, че сме интелигентни. А всъщност значеше, че тогава за нас образованието и науката значеха много и полагахме сериозни усилия да сме добри в тях, отделяхме им нужното време, а нямаше и много забавления, които да ни разсейват от тази целеустременост. Иначе хората навсякъде по света са еднакво интелигентни, само различният начин на живот стимулира или потиска нуждата да използват интелекта си.

2. Българите са добри хора.
Сигурно затова си имаме поговорката "Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле", затова си имаме и вица за българския казан в ада. Всъщност прецакването на ближния е нашият национален спорт, а омразата - любимата ни емоция.

3. Българите са много талантливи.
Имаме талантливи музиканти, спортисти, учени... А какво, другите нямат ли? Всъщност повечето от най-добре реализиралите се с таланта си българи са го направили извън България. Напълно разбираемо е, че когато тръгваш от ниско (както е при повечето българи) и искаш да се наложиш в една качествена среда, ти полагаш много повече усилия, за да се усъвършенстваш и да бъдеш приет и харесан, отколкото онези, които са доволни от съдбата си. Така че не става дума за повече талант, а за повече мотивация. Талантът, както и интелектът, са разпределени равномерно по Земята - просто нуждата от разгръщането им на различните места е различна.

4. Българите са ученолюбиви.
В това твърдение има истина, само че тя вече е в минало време. Да, от втората половина на 19 век, та до края на 80-те години на 20 век, българите наистина са виждали зависимост между образованието и знанията си и успеха в живота. Само че демокрацията смени ценностите и заедно със свободата, която тя ни донесе, дойде и емпиричният опит, че успехът в живота има много малко общо с това колко си образован, знаещ и можещ, а много повече - с това кого познаваш, на колко богати господари служиш и доколко си готов да вървиш през трупове, за да се издигаш към върха. Ученолюбието загуби, днес на власт са безскрупулността и неграмотността.

5. Българите са трудолюбиви.
Българите всъщност са доста мързеливи и гледат как да получат най-много облаги с възможно най-малко усилия. Ако българите бяха трудолюбиви, от това трудолюбие щеше да има все някакви видими резултати. Всъщност основните усилия в областта на труда, които те полагат, са свързани с това да се наместят възможно най-добре на удобно и добре платено местенце, не в това да създават нещо на него.

6. Българите са предприемчиви.
Виж точка 5. Ако бяха предприемчиви, и от това щеше да има някакви видими резултати. Всички що-годе успешни начинания у нас са резултат от мащабни инвестиции и протекции, не от специален талант. А не една и две западни фирми, облегнали се на българския предприемачески талант за реализацията на своите проекти тук, са се оказвали затънали в блато, от което излизане няма. Българите са царе на разрушаването, не на съграждането.

7. Българите са прекрасен народ, но политиците им са скапани.
Да бе, да. А тези политици откъде се взимат? Вносни ли са? Е, един беше, но това като цяло е изключение...  Не, политиците са просто една статистическа извадка от целия народ. Щом те са корумпирани, значи и самият народ притежава ген за корупция - просто чак когато влязат в политиката, хората получават възможности да се разгърнат и истински да реализират корупционната си същност. И впрочем да не би корупцията да е само при политиците? Защо пренебрегваме съдии, полицаи, митничари, лекари, учители и всякакви чиновници?

8. Българите са гостоприемни.
Всъщност българите са гостоприемни само докато примамят туриста или чужденеца да дойде при тях. Падне ли им един път, след това само гледат как да го излъжат. "Фрешовете са по 4 лева. Вие сте българи, вас няма за какво да ви лъжа" - тази фраза, изречена към мен от сервитьорка на Слънчев бряг преди 4-5 години, характеризира най-точно нашето "гостоприемство". Гостоприемни са тайландците, сингапурците, хонконгците, германците, англичаните, дори и турците. Българите не са.

9. Българките са най-красивите жени.
ОК, не казвам, че са грозни. Но съм виждал също и много хубави германки, шведки, италианки, китайки, японки, ако щете - американки и австралийки, и при това много по-малко от тях имат облекло и излъчване на проститутки. Ама при нас процентът на красивите бил по-голям? Може и така да е - ама и това си има своята причина, или даже две. Първата е в това, че прекалено много жени у нас не виждат по-добра реализация за себе си от това да се "продадат" възможно най-скъпо като жени (т.е. да се преборят за възможно най-богат мъж). Докато в хубавите страни това е само част от личностната им реализация. Да не говорим, че много често у нас само фасадата е красива, а съдържанието е пълно менте. Точно като в туризма: лъскави фоайета и рецепции на хотелите, а вътре - лошо обзавеждане и ужасно обслужване. А втората причина е в това, че много от най-хубавите жени в развитите страни живеят доста по-затворен начин на живот в своя си социален кръг, така че случайният турист просто не може да ги види случайно на улицата.

10. Българските мъже са най-великите любовници.
Една от най-трайните легенди, възникнала по времето на гларусите през 60-те и 70-те години на миналия век. Покритие? Че на кой му трябва! Важното е тупането в косматите гърди, все някой може да ни повярва (фактът, че напоследък са по-малко космати, нищо не променя в смислов план). Лошото е, че шведките и полякините все по-малко се интересуват от нашите курорти, а и рускините, когато приритат за секс туризъм, предпочитат Турция, където мъжете имат същите претенции за секс машини, но за сметка на това луксът и обслужването са на доста по-високо ниво.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 38582 Коментари: 86 Гласове: 7
Последна промяна: 20.09.2013 11:28
В няколко поста досега съм споменавал, че българите никак не обичат да спазват правила. Това важи в голяма степен за всички области на живота, но едно от най-очевидните проявления на тази особеност в поведението на нашия народ се случва на пътя. Независимо дали са зад волана, пешеходци или контролни органи - всички намират своя начин да погазят правилата, които всъщност са измислени, за да бъде най-добре за всички.

Искаше ми се да пусна поредния си пост с 10 точки, но уви, след като ги набелязах, започнаха да изскачат още и още. Накрая реших, че 13 е едно добро число, когато става дума за видовете лошо поведение на пътя.

1. Масово говорене по мобилния телефон зад волана.
Винаги, когато забележа на улицата, че някоя кола се движи неадекватно и "със забавени реакции", се оказва, че шофьорът й говори по мобилния си телефон. Не съм първият, който е забелязал тази закономерност. Преди доста години, веднага след отшумяването на еуфорията от новата технология, хората в развитите страни са установили, че има зависимост между честотата на произшествията и говоренето по мобилен телефон. В рамките на няколко години почти всички държави приемат закони, с които използването на мобилен телефон по време на шофиране се забранява. У нас такъв закон е в сила от повече от 3 години. Полза от него обаче засега почти няма. Въпреки че полицаите глобяват нарушителите, глобите не са никак малки, а се губят и точки. Тогава защо? Защото българинът си има принцип: "те пък ще ми кажат на мене какво мгоа да правя". Твърдоглавост, която обаче, за разлика от онази с коланите, които не можаха да ни накарат да ползваме над 20 години (напоследък има огромен напредък точно при тях), застрашава не само живота на нарушителя и неговите спътници, а и на напълно невинни други участници в движението.

2. Хвърляне на фасове и боклуци през прозореца на колата.
Типична българска простотия, с нищо неразличаваща се от онази, която кара хората да хвърлят боклуци на улицата или направо през балконите си. Незасивимо дали става дума за горящ фас, опаковка от чипс или изхвърляне на целия пепелник през прозореца, това поведение е отвратителна гледка и крещящо доказателство за това колко далеч сме от Европа, въпреки че уж вече сме част от нея. Не знам дали въпросът е в това, че у нас няма дефинирани сериозни глоби за подобно поведение, а на запад те са жестоки - даже нямам представа какви са при тях, но смятам, че там на никой от много време не му хрумва да прави така. Просто защото е гадно.

3. Използване на крайпътната растителност вместо тоалетна.
Може да се каже, че пикаенето край пътя у нас е таксиджийски патент (и изобщо на професионалните шофьори). Любими места в София: около Борисовата градина и Ловния парк - Драган Цанков, Ситняково, Симеоновско или Цариградско шосе. Сигурно има и други, аз съм забелязал тези. Учудващо е спокойствието, с което тези тъпанари, които във всяка цивилизована държава ще бъдат арестувани в мига, в който някой минаващ шофьор или пешеходец ги забележи и докладва на полицията, извършват отделителната си дейност в зелените площи пред погледите на всички. Явно изобщо не го считат за нещо нередно, нищо че всъщност се намират на улицата насред столицата. Да не говорим за това за колко естесвено нещо намират всичи "облекчаването" край междуградския път - независимо колко главен или затънтен е.

4. Неспазване на ограниченията на скоростта.
Според българите законите винаги се отнасят само за глупаците, никога за самите тях. Така е и с ограниченията на скоростта. Да, в София има още места, освен Цариградско шосе, бул. България и Околовръстното шосе, където би могла да е разрешена по-висока скорост от 50 км/час. Ситняково, Симеоновско шосе и още няколко булеварда плачат да бъдат ускорени примерно до 70 км/час. Надявам се, че това един ден ще стане и това също ще спомогне за подобряване на ситуацията със задръстванията. За мен това е пътят - да се променят и либерализират правилата, което няма начин да не се случи, ако шофьорите покажат, че нямат проблеми да се движат 100% безопасно при по-ниската скорост. Вместо това много българи предпочитат демонстративно да погазват правилата. С което притесняват и онези, които предпочитат да ги спазват - нервно примигване с фаровете, подсвиркване с клаксона, агресивно засичане. Това ми напомни за един мой случай от 2001 година на една немска магистрала, в който карах тойотата си в най-лявата лента с около 160 км/час (тогава в Германия по магистралите все още нямаше никакви ограничения, но повечето коли си се движеха с около 130-140, така че аз всъщност бях по-бърз от тях и заради това известно време карах в най-лявата лента). По едно време ми се стори, че зад мен има някой, но даже не погледнах назад, защото "по български" си знам, че ако някой наистина е зад мен и иска да ме изпревари, досега да ме е удавил от свиркане и святкане. След минута-две обаче реших да погледна в огледалото и направо ме хвана срам - зад моята скромна количка чинно караше едно много ниско и спортно порше с немски номер. Веднага се прибрах в по-дясната лента, без да си променям скоростта, за да го пусна да ме изпревари, ако иска. В този момент поршето даде газ и ускори, все едно че тръгваше от място. За няколко секунди вдигна може би 240 км/час и просто изчезна от погледа ми. Но и за миг преди това не си помисли да ме притеснява, докато карах пред него и му пречех да се движи със скоростта, с която желае, и при това аз бях чуждене, а той беше в родината си

5. Неспазване на забраните за влизане в еднопосочни улици.
Не по-малък проблем от този със скоростта, особено по малките квартални улички. Тук господарите на квартала си развяват коня както им падне. За тях това, че дадена улица е еднопосочна, явно се отнася само до чужденците и гостите на квартала, а те имат нужда да използват инфраструктурата му в цялата й пълнота, за да не загубят и секунда в излишно обикаляне. Да, ама докато карат в забраненото, неизбежно пресичат и други улици, движещите се по които не са длъжни да гледат и в посоката, от която никой не би трябвало да идва. И ако те наистина не гледат, а нашите нарушители се държат като джигити, неизбежно идват и конфликтните ситуации.

6. Паркиране по тротоарите и на всякакви други забранени места.
Паркирането по тротоарите е проблем на кварталите с тесните улички и до голяма степен то се практикува, защото паркирането на платното на двупосочните от тях прави невъзможно разминаването на колите в останалото съвсем тясно пространство. Само че като се паркира на тротоара, къде да се движат пешеходците? Или хайде, зарежете ги пешеходците, ами майките с колички какво да правят? Виждам ги непрекъснато и умирам от срам, че и аз самият съм шофьор, защото шофьорите с поведението си всъщност са едни терористи.

7. Неотдаване на предимство на пешеходци и коли, неспазване на знаци.
Масово българско явление. Пешеходците безропотно чакат на пешеходна пътека да минат всички коли и са толкова изненадани, ако някой все пак спази закона и спре, за да им позволи да си използват предимството. На нерегулирани кръстовища трябва да се оглеждаш на всички страни, а не само надясно, да не говорим, че и надясно често не можеш да видиш нищо, защото видимостта на ъгъла е запречена от паркирани до самия ъгъл коли (ако някой изобщо си спомня, правилникът забранява паркиране 10 метра преди кръстовището и 5 метра след него - само дето от 20 години абсолютно никой не спазва това правило, а напоследък, след като броят автомобили се увеличи неимоверно, коли вече се паркират и на самия ъгъл). Изобщо вместо улици и пътища, у нас имаме нещо като джунгла, в която оцеляват само най-бдителните (и тези с най-много късмет).

8. Нулева толерантност към велосипедистите.
Непрекъснато се говори за това как велосипедите могат да спомогнат за намаляване на задръстванията и замърсяваването на въздуха, а едновременно с това са и един по-здравословен начин на придвижване, тъй като осигуряват физическо натоварване на градските хора, които иначе живеят доста заседнал начин на живот. Говори се, а дори се правят и някакви засега жалки, но все пак реални стъпки в посока на това да им се осигурят велосипедни алеи, по които да могат да се придвижват спокойно и без конфликти с моторните превозни средства. Но тъй или иначе велоалеи засега няма почти никъде и затова велосипедистите са принудени да се движат по пътното платно, където това им е напълно разрешено от закона. На платното обаче важи законът на джунглата, според който там оцеляват само най-силните. Така както пернишката мъдрост гласи, че никой не е по-силен от винкела, така и на пътя важи правилото, че колкото ти е по-голям джипът, толкова по-защитен ще бъдеш. В този смисъл да избереш велосипед пред джип, си е чиста проба предизвикателство пред доброто ти физическо здраве, защото каската осигурява прекалено слаба защита при сблъсък с лека кола, отколкото 9-те въздушни възглавници в големия джип.

9. Къде се бутат пък тези линейки!?
Шофьорите имат някакъв респект от полицейските коли заради съдържанието им, а от пожарните - заради размера им. Но линейките, които не изглеждат по-страшни от един джип, се ползват от пълното презрение на българските шофьори и им се налага да се оглеждат много внимателно по кръстовищата, колкото и да им мигат светлините и колкото и силно да са им включени сирените.

10. Пешеходците се държат като свещени крави.
Казах по-горе, че пешеходците рядко получават полагащото им се предимство на улицата. Често им се отнемат дори и тротоарите, по които би трябвало да ходят необезпокоявани. Все пак има и едно място, на което шофьорите се държат с тях както трябва. Това са светофарите на кръстовищата. И точно там пешеходците си отмъщават за цялото погазване на правата им на другите места. Когато пресичат, го правят задължително с възможно най-лежерната походка, задължително говорейки по мобилния телефон с едната ръка и ядейки сладолед с другата. Също така никога не тръгват всичките заедно, а се изчакват, така че да уплътнят възможно най-добре цялото отпуснато им време за пресичане, нищо че то е и единственото време, пред което колите, чакащи за десен завой, имат право да преминат на кръстовището. Поведението на пешеходците на светофарите прилича точно на това на свещени индийски крави, които прекрасно са научили, че хората не могат да им направят нищо и затова с удоволствие запречват пътя с часове.

11. Шумови извращения - мотористи, гонки, гърнета, уредби.
Май не успях да спра до 10, въпреки че в началото така бях обявил в заглавието. Но какво да направя, след като се сетих и за този толкова противен елемент от поведението на българските шофьори, които не разбират, че пътят е място за придвижване от точка А до точка Б, а не поле за социална изява и предизвикване на внимание и възхищение. Е, предизвиквате внимание, когато подкарате резачките си с ускорение от 0 до 100 км за 3 секунди - спор няма. Ама хрумва ли ви при колко от хората заедно с вниманието идва и възхищението, вместо най-нормалното в този случай отвращение. Дори нямам предвид опасността, която предизвиква подобно поведение на пътя, а само неизбежния тероризиращ шум. И като съм споменал един източник на такъв шум, няма да е справедливо да не спомена и толкова вълнуващите и романтични, но напълно незаконни гонки, за които знаят всички, освен полицаите, които се намесват само когато има смъртни случаи. Повредените или нарочно модифицирани гърнета, с които един автомобил звучи на рали, както и невероятно мощните аудио системи с бас, заемащ целия багажник, които се слушат задължително на широко отворени прозорци (не че няма да разтресат квартала и при затворен прозорец), само допълват картинката на шумовия тероризъм на пътя.

12. Внимание! Екологично бедствие на пътя!
По нашите пътища се движат няколко вида екологични бедствия. Едни са такива, защото собствениците им нямат достатъчно пари да ги поддържат във форма и те бълват гъст бял или черен дим, изпълнен с отрови, и смърдят ужасно, други - защото собствениците им имат прекалено много пари и не ги интересува дали чудовището, което карат, харчи 5 или 20 литра на 100 километра, както и дали заема половин, или 2 паркоместа. Който е пътувал извън България, е забелязал, че никъде в добрите държави няма нито толкова таралясници, нито толкова джипове и мощни луксозни автомобили. Май само у нас е пълно и с хора, които мислят, че 5000 лева за една кола е ужасно много, затова карат коли от по 1000-2000 лева, които отдавна трябва да предадени за старо желязо, и с такива, за които колата не е средство за придвижване, а начин да изразят социалния си статус, или иначе казано - да се изфукат с това колко много пари могат да си позволят да дадат за една кола.

13. Корупцията не решава проблеми - тя ги създава.
Всичките 12 нарушения, описани по-горе, се случват, защото наказания за тях или не се налагат изобщо, или се подменят със значително по-евтините подкупи. Разбира се, аз съм склонен да оправдая онези, които предпочитат да платят на ръка на пътните полицаи, защото много често те го правят не просто за да спестят пари, а за да си спестят допълнителни нерви и време, които са им гарантирани от направо престъпната бюрократична машина, която нищо чудно да е направена нарочно толкова тромава и хабяща нашето време - за да ни предизвиква да предпочитаме да даваме подкуп, отколкото да вървим по законния път. Обаче най-лошото при нея е, че тя кара по-безсъвестните шофьори да си мислят, че след като има вариант, при който си плащат, за да се измъкнат без официално наказание, значи могат и ПО ПРИНЦИП да нарушават правилата. А това убива надеждата, че нещата могат да се подобрят в обозримо бъдеще.

Не споменавам шофирането след употреба на алкохол, защото смятам, че то се случва наистина доста рядко (може би съм наивен да си мисля така, защото не познавам хора, които карат пияни, но все пак разчитам и на статистическите си наблюдения на пътя, според които аз просто не съм виждал пиян шофьор, освен в новините, докато всички други видове нарушители, за които говоря по-горе, ги забелязвам всеки ден). Не споменавам и карането без предпазен колан, защото това е може би единственото правило, което в последните 2-3 години започна да се спазва от почти всички. Може би ако успеем да си отговорим на въпроса защо, ще можем да подобрим ситуацията и по отношение на останалите нарушения.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 17554 Коментари: 50 Гласове: 8
Последна промяна: 18.07.2009 10:36
Става дума за цветните схеми с бял текст на черен фон. Да, те сигурно изглеждат добре на онези, които си ги избират за своите блогове. белите букв ина черен фон уморяват очите изключително много, особено ако трябва да се чете по-дълъг текст. Само след 1-2 минути четене по този начин, ако си отдръпнеш погледа от монитора, виждаш бели линии и трябват минути, за да ти изчезне проблема. Спасението е да дадеш Select All и по този начин текстът ти да се инвертира - чете се малко по-лесно, но все пак черните полета между редовете, а особено тези между параграфите, продължават да дразнят погледа.

Призовавам ви да проучите въпроса много сериозно - интернет е пълен с мнения на хора, които твърдят същото, което и аз, но има и много такива, които поставят дизайна на първо място и в негово име не ги интересува дали читателите им ще страдат. В този смисъл може би не е зле да се допитате и до лекари, за да не се чувствате след години виновни за разваленото зрение на посетителите на вашия сайт.

Иначе решението е просто - променете цветните схеми така, че сред тях да няма инверсни или поне такива, при които фонът да е чисто черен. Бели букви върху средно сив фон са нещо далеч по-поносимо, въпреки че спор няма - черно на бяло си е класика, особено за епохата на LCD мониторите.

Естествено, очаквам и реакции от типа на "като не ти харесва, не влизай в моя блог", но мисля, че това не е сериозно и отговорно решение на проблема.
Категория: Технологии
Прочетен: 4822 Коментари: 12 Гласове: 0
Отидох да гледам "Ангели и демони" с доста предубеждение. Не само от това, че предишният филм от поредицата - "Шифърът на Леонардо" се беше оказал много под очакванията ми, а и защото преди да излезе на екран в България, новият филм буквално беше удавил планетата с реклама. В седмиците преди филма успях да видя огромните му постери, от които ме гледаше увереният поглед на професор Робърт Лангдън, или иначе казано, на "нашенеца Том Ханкс", на цели 3 континента.

При това положение може би е малко чудно, че филмът ми хареса, и то толкова, че щом излязох от него, знаех, че искам да го гледам пак и само няколко дни по-късно направих точно това.

Да гледам филм, който ми е харесал, два пъти един след друг, не е нещо ново за мен, но този път, освен че исках да проследя по-внимателно някои детайли и причинно-следствени връзки в него (в "Ангели и демони" нито един предмет не се появява на екрана случайно и почти нищо не се случва, без преди това да са се мернали за миг някакви индикации за него), исках и да открия и опиша всичките внушения, които филмът се опитва да наложи на зрителите. Да, точно така - внушения. Въпреки че на пръв поглед гледате филм, който страшно прилича на "Национално съкровище" за възрастни, на втори план "Ангели и демони" много внимателни ви облъчва с внимателно подбрани и стройно насочени в една и съща посока внушения, свързани с църквата. След внимателен анализ успях да формулирам 10 основни внушения, с които ми се струва, че авторите на филма се опитват да се харесат много повече на Ватикана, отколкото с "Шифърът на Леонардо", заради който според мен не са били допуснати да снимат там втория си филм:

1. Църквата може и да не е безгрешна, но по същността си е добра.
Да, ролята на римокатолическата църква в историята на днешната цивилизация е доста противоречива. От една страна, като всяка религия, тя подкрепя и напътства духовно своите последователи, дава им наготово обяснения за необяснимото и ги освобождава от нуждата да търсят истинските причини, поради които едно или друго нещо в нашия свят се случва. Но тя е донесла и много болки и страдания на онези, които не са били съгласни с нейните "неоспорими" истини и са търсели истинските обяснения за това какво представлява светът, в който живеем. В "Ангели и демони" на няколко пъти се признава, че църквата е правила грешки, но това е само защото тя се състои от хора, а хората правят грешки. Но иначе в намеренията си тя винаги е добра. Доста, доста църквоугодно твърдение. Както и това, че църквата се грижи за един милиард вярващи по целия свят, което също беше натякнато няколко пъти. Вярно, също няколко пъти се показваше съвсвем явно и това, че църквата е много богата, но всичките й богатства се обясняваха чудесно с мащаба на нейната отговорност - един милиард вярващи плюс всички гладни и болни. Ако аз представлявах Ватикана, само заради това внушение щях да се погрижа третият филм от поредицата да не бъде ограничаван в желанието си да снима, където си поиска.

2. Швейцарската гвардия никога няма да те предаде.
Още от 16 век насам швейцарската гвардия, която се грижи за личната охрана на Папата, е не само неразделна част от имиджа на Ватикана, но и от усещането за стабилността на църковната институция. В "Ангели и демони" на няколко пъти се загатва за възможността в гвардията да има предатели, дори в един момент нейният ръководител командир Рихтер, игран от Стелан Скарсгерд (ролята на който от "Мама миа" ми пречеше донякъде да го възприема в цялата му сериозност), беше показан в ситуация, която 100% го определяше като предател, заради което и беше убит в ситуация на задължителна моментална реакция. Но броени минути след това героят му беше реабилитиран, след като видеозапис показа какво всъщност се беше случило. И така, според филма служещите в швейцарската гвардия може да се консервативни, недоверчиви, може дори да изглеждат като горили, но те са безрезервно верни на Папата и на институцията, която той представлява. Впрочем това внушение не само представя швейцарската гвардия в положителна светлина, косвено то уверява зрителите в стабилността на църквата, която никога не може да бъде унищожена с помощ отвътре.

3. Заобикалянето на традициите и каноните задължително носи неприятности.
Във филма имаше няколко момента, в които пред кардиналите стоеше необходимостта да действат бързо вследствие на необичайната ситуация, в която бяха поставени. Някои от тях, обикновено по-младите, се поддаваха на това да взимат нестандарни решения, противоречащи на каноните и традициите, и тяхното поведение изглеждаше повече от логично. Но в крайна сметка се оказваше, че именно старите, които отказваха да се поддадат на логиката, а следваха написаните преди векове правила, без дори да се мъчат да ги разберат, излизаха прави. Дори и когато отказваха да се съобразят с очевидните огромни рискове и да прекъснат конклава, за да се евакуират заедно с целия Ватикан поради опасността от взрив на капсулата с антивещество.

4. Илюминатите са само легенда, злото идва от хора вътре в самата църква.
От могъщи вековни врагове на църквата, в "Ангели и демони" илюминатите ("просветените", хората на наука, които искат да си отмъщават на църквата за времената, в които са били преследвани и убивани от нея заради оспорването на нейния възглед за света като единствено правилен) бяха сведени до една измислица, като се оказа, че хора, вътрешни за църквата, използват легендата за тях само за да отклонят подозренията от себе си възможно най-дълго. Естествено, отново всичко е представено в полза на църквата, защото се оказва, че мозъкът на цялата операция е бил осиновен от висш служител на църквата сирак, след това спечелил доверие и издигнел се в нея с интелект и привидна преданост, но всъщност той е доведена в нея личност с един вид нечист произход, развила реформаторски настроения и жажда за власт. С две думи, църквата пак е невинна, освен с това, че помага на хората и им гласува доверие.

5. На младите не бива да се има прекалено много доверие.
Отново имам предвид героят на Юън Макгрегър - ирландският камерленго Патрик Маккена, който е прекалено млад, за да получи огромната отговорност да бъде избран за духовен водач на един милиард вярващи по света, въпреки че с действията си, с които с риск за живота си привидно спасява Ватикана от опита на илюминатите да го унищожат и унижат, кара повечето от кардиналите да забравят какво им диктува канона и да гласуват за неговото провъзгласвяване за папа. Малко по-късно се оказва, че той не само не е достоен за папа, но е и основният злодей във филма, който, в желанието си да модернизира църквата, е готов да изфабрикува пъклен план, включващ мнима атака срещу нея от вековните й врагове - илюминатите. Отново мъдростта побеждава и нелогично и закостеняло държащите се на пръв поглед кардинали се оказват прави.

6. Вселената е създадена от големия взрив, но него кой го е предизвикал?
От доста години църквата внимава, когато отрича достиженията на науката. След голямата й грешка векове наред да се бори срещу науката (най-известна с преследването на Галилео Галилей), днес тя постъпва много по-правилно, като не продължава да оспорва очевидни факти като този, че земята е кръгла и не е център на вселената. Вместо това много по-фино опитва да се намеси в обясняването на света около нас там, където науката все още не е успяла да достигне до истината. И така, началото на филма ни отвежда в европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), известен напоследък с опитите в неговите ускорители с помощта на високоенергийни частици да се изследва теорията за големия взрив. И именно човек от църквата явно вярваше на това, което може да направи науката, защото организира открадването на полученото при опита антивещество, за да развие с негова помощ злокобния си план. Т.е. църквата напълно вярва на науката и е готова да я използва. Но там, където науката не знае отговора, църквата отново поставя своя Бог. ОК, признаваме, имало е голям взрив, от който е възникнала вселената - казват ни те. Ама кой мислите, че го е предизвикал, а?

7. Когато се съмнявате в твърденията на църквата, правете го внимателно.
Както казах по-горе, в "Ангели и демони" на науката се гледа сериозно. Чест прави на създателите на филма, че не са се поддали на изкушението да представят професор Лангдън като вярващ или прогледнал за Бог след дългите проучвания, с което щяха да се харесат много повече на католическата църква. Няколко пъти му задават провокативни въпроси, на които той съвсем достойно защитава позицията си на човек, който вярва в науката, а не в религията. На тях им се налага да приемат този факт, тъй като разчитат на неговата помощ, но не пропускат да го помолят, когато навлиза в миналото и тайните на църквата, да го прави внимателно и с уважение. Това е може би най-силното и явно внушение в целия филм и се повтаря два пъти. И двете страни прекрасно знаят, че далеч не всичко, което е правила църквата, е достойно на уважение. Но то й се полага въпреки всичко, поне заради точка 1 .

8. Църквата не пречи на науката, само ограничава неразумно високата й скорост.
Да, някога църквата е преследвала Галилео Галилей и много други учени, които са искали да оспорят разпространяваните от нея тогава схващания за света. Но днес тя е осъзнала своята грешка и не си позволява повече да отрича очевидните неща. Но и днес продължава да се меси в нейните действия, когато счита, че тя се движи прекалено бързо и навлиза в области, където познанията ни не са достатъчни, а възможностите да променяме света са прекалено големи, каквито са например ядрените излследвания. Всъщност целият филм е изграден именно върху едно от най-оспорваните в последните години от страна на църквата действия на съвременната наука - опитите да се пресъздадат в ускорителя на ЦЕРН чрез използване на високоенергийни частици събития от времето на големия взрив, с което човечеството да се доближи повече от всякога до истината за възникването на вселената. И тук внушението е подобно на онова в точка 7 - питайте внимателно и се отнасяйте с уважение към тайните на вселената.

9. Науката носи на хората повече неприятности, отколкото добро.
Това е може би най-очевидното внушение. Да, опасенията на някои хора, че опитите в ЦЕРН могат да превърнат Швейцария, Франция и Италия, или може би цялата ни планета, в една черна дупка, не се оправдаха нито в реалността, нито във филма. Но все пак във филма полученото при тях антивещество (нещо абсолютно невъзможно на практика) донесе големи опасности за хиляди хора и застраши Ватикана и дори част от Рим от пълно унищожение. Изводът? Науката носи на хората много повече неприятности, отколкото добрини.

10. Полицаите не трябва да мислят, само да изпълняват заповеди.
Това беше единственото несвързано пряко с църквата внушение. Двамата полицаи, придружаващи професор Лангдън, получиха заповед да го заведат веднага във Ватикана. Той обаче имаше други планове, свързани с проследяването на знаците на злодеите-илюминати, и опита да ги убеди да не изпълнят заповедта, а да дойдат с него по следа, която можеше да ги отведе до мястото, където ще бъде убит поредният, четвърти кардинал. Професорът беше убедителен, а полицаите - способни да взимат разумни собствени решения, така че след минути го бяха откарали на исканото от него място. Благодарение на това професорът успя да спаси именно онзи кардинал, който след това беше провъзгласеин за папа. Но двамата полицаи загубиха живота си - нещо, което нямаше да им се случи, ако просто бяха изпълнили това, което им беше заповядано.

Разбира се, много от тези внушения са заложени още в книгата от Дан Браун, други, убеден съм, са добавени и подсилени от авторите на филма. Защо са им трябвали - дали за да направят хората по-добри, или за да си осигурят благоразположението на Ватикана по отношение на евентуален трети филм - засега можем само да гадаем. И междувременно - да се наслаждаваме на добре направения филм, постигащ напълно заслужено впечатляващи успехи в бокс офиса.
Категория: Забавление
Прочетен: 18157 Коментари: 36 Гласове: 2
В последните дни буквално от всички страни в интернет ни заливат призиви за гласуване - блогове, форуми, facebook. Имам чувството, че особено днес в блог.бг на има-няма 2 минути излиза поредният умник, който счита, че е открил топлата вода и трябва да изкрещи пред всички своето откритие. Вече се плаша да отворя Google - страх ме е, че каквото и да търся, ще ми върне отговор daglasuvash.com. Призивът на всички е, меко казано, досаден, а доводите им - първично наивни. Вярно, методите им нямат нищо общо с купуването на гласове, така че сигурно са законни, но затова пък разчитат на сеенето на страх, което не бих казал, че е много по-коректен метод - защото при купуването поне нещо ти дават, а тези само те плашат.

И така, какви са основните доводи на привържениците на гласуването на всяка цена, с които искат да ни убедят, че непременно трябва да гласуваме (и какви са моите коментари по тях):

1. Гласувай, за да неутрализираш гласовете на турците.
Турците гласуват 100%, затова трябва и вие да гласувате 100%, за да ги неутрализирате и те да заемат само полагащите им се проценти. Това сигурно е вярно, но мирише на етническа нетърпимост и злоба. Утре ще почнат да ни казват и да раждаме по 4 деца, защото турците раждали по толкова, иначе ще ни намалее процентът в общия брой на населението. Е, и? А после по 8, защото циганите раждат по толкова? Не искам да правя нещо само защото други го правят.

2. Гласувай, за да неутрализираш купените цигански гласове.
Честно казано, купени или не, циганите ще гласуват винаги за този, за който им кажат техните племенни водачи. Така че това дали са купени или не, няма особено значение. Ама те не гласували с мисъл и не правели информиран избор? Ами нормално - въпрос на образование и култура. Дайте по-добре да измислим как да им забраним да гласуват (примерно като за гласуването се добави образователен ценз, вместо само възрастов). Или по-радикално, вместо само бюлетина, в която трябва да задраскаш избраната партия, най-добре да трябва и да решиш вярно и някакъв тест, с което да докажеш някакво ниво на интелигентност и познание за устройството на обществото, в което живееш, даващо ти право да избираш бъдещето на цялата нация.

3. Гласувай, за да неутрализираш останалите купени гласове.
Тук основните спрягани виновници са различните малки партии, използващи метода на корпоративния вот. Гласувайте за нас, за да си запазите работните места, казват най-често те на своите. Ами има логика, нали? Ако те са на власт, техните фирми ще имат повече и по-изгодни поръчки, ще "усвояват" повече европари и така на хората, работещи в тях, могат да им се разминат съкращенията. Звучи ми къде-къде по-реалистично от обещанието, че Синята коалиция ще оправи живота на всички с магическа пръчка (след като вече видяхме, че и СДС действа по корпоративния метод при предишното си управление).

4. Гласувай, за да неутрализираш гласовете на червените бабички.
Тук се визират онези неразумни и юроде, на които 45 години (и 20 след тях) не им стигнаха, а продължават да искат социална държава. На какви се правят тия, бе, на шведи ли!? Или на американци? Всъщност привържениците на дясната идея (сред които спадам и аз с всичка сила), ако се огледат внимателно, могат да видят един парадокс - "комунистите" въведоха най-дясното нещо в данъчната политика за последните 20 години - плоският данък, а онези, които наричат себе си десни, го размахват като голям грях на социалистите и обещават да го премахнат. Абе луда работа. Едно време, когато и аз ходех по митингите, бях искрено бесен, че БСП бяха обяснили съкращението СДС като Стани Да Седна. Сега разбирам, че са имали своите основания.

5. Гласувай, за да имаш право да критикуваш онези, които си избрал.
Да бе, да. И ако гласувам за едни, пък народът избере други, кои имам право да критикувам? Това е най-глупавият от всички доводи. Честно!

6. Гласувай, за да свалиш комунистите от власт.
Лошо няма. Наистина бих искал да ги сваля. Стига да знаех кого ще кача на тяхно място. От всички, които се кандидатират в момента, не виждам нито един, който да е по-различен от тях. Онези, наричащи себе си "добрите", се оакаха достатъчно здраво, когато имаха възможност да покажат колко са добри, и от тогава до сега почти не могат да вземат ръка. Нищо не ми подсказва, че ако им дам втори шанс, ще се представят по-добре.

7. Гласувай, за да покажеш гражданската си позиция.
Не напразно в нашата конституция се говори за право на глас, а не за задължение за глас. Даже и за граждански дълг не се споменава - излиза, че и него са го измислили партийните агитатори. Сигурно има някаква причина да е така. Правото е точно онова нещо, което имаш свободният избор да направиш или да не направиш. И по двата начина показваш еднакво силно своята гражданска позиция. Смятам, че като не виждам някой, за когото да изпитвам желание да гласувам, е много по-честно да не гласувам за никого. И за да покажа, че това няма нищо общо с мързела, бих приел една промяна, която ще направи гласуването задължително и тогава гласуването с празна бюлетина ще има вече съвсем различна стойност. Над 50% празни бюлетини - невалидни избори. Дайте ни нови кандидати, за които да имаме желание да си дадем гласа.

8. Гласувай, за да спасиш България от катастрофа.
За да спасиш България от катастрофа, трябва да избереш такива хора, които имат желание да работят за нейно добро. Ако не виждаш такива, и с гласуване, и без гласуване - все няма да я спасиш. Впрочем причините за перманентната катастрофа на България не са толкова конкретно в политиците, колкото в българите като цяло, а политиците са просто статистическо отражение на това, което представлява целият народ.

9. Гласувай, ако ще и само за да избереш по-малкото зло.
Не, благодаря. Искам да избера нещо добро. Ако не виждам такова, предпочитам да не избирам. Когато всички откажем да им купуваме малкото зло, може пък някой да се сети, че е време да пусне на политическия пазар и нещо наистина добро.

10. Ако не гласуваш, все едно гласуваш за комунистите (или турците, или и двете).
И с това не съм съгласен. Като не гласуваш, показваш своята позиция на нехаресване и на комунистите, и на тези, които искат да ги сменят в управлението. А техните проценти те могат да си ги вземат само от онези, които наистина гласуват за тях.

Изобщо, моят призив би звучал така - гласувай само ако наистина вярваш, че избираш нещо добро. И не си завирай главата в пясъка, отказвайки да чуеш доводите защо твоето добро всъщност не струва.

Категория: Политика
Прочетен: 24977 Коментари: 80 Гласове: 0
Последна промяна: 04.07.2009 19:59
Оня ден сутринта Милен Велчев, заедно със съпругата си, се появи на гости в предаването "На кафе с Гала" в Нова телевизия. Класическо предизборно гостуване - казах си - едно безплатно показване на лицето ти точно преди избори пред толкова много зрители никога не е излишно. Бързах да тръгвам за работа, та се надявах да успея да чуя колкото се може по-бързо какво ще иска да ни разкаже г-н Велчев в този ден. Не се наложи да чакам. Оказа се, че веднага започнаха да си говорят за кризата и за това как се отразява тя на него и на семейството му.

Оказа се, че кризата е ударила не само всички нас, но и семейството на бившия финансов министър, известен с това, че е зарязал през цветущата 2001 година високоплатената си работа на висш банков служител в Мерил Линч в Лондон, за която се спрягаха суми от порядъка на над един милион долара годишна заплата (или дали не бяха паунди), за да се отдаде на далеч по-неатрактивната във финансов аспект, но толкова удовлетворяваща духовно мисия - да помогне за оправянето на родината си за 800 дни.

Аз не вярвам в Дядо Коледа и други приказни герои, затова залагам на това, че и като министър доходите му не трябва да са били по-малки от онези, от които се е отказал - иначе защо да го прави! Откъде такива доходи при една министерска заплата, ще кажете? Ами сещам се например за едно трансформиране на 285 милиона долара от външния ни дълг от долари в евро точно когато доларът беше в зенита си (около 2.30 лева), и броени дни преди да обърне своя тренд в посока надолу за дълги години напред, с което в един момент загуби цели 47% от стойността си и да стигне 1.24 лева. Разбира се, аз разбирам доводите на Велчев, че един дълг в евро на страна, чиято валута е привързана към еврото, е по-предсказуем от гледна точка на разходи на бюджета, отколкото един вариращ доларов дълг. И все пак, не е ли по-важно да е най-евтин за връщане преди всичко друго?!

Дали е възможно, ако си толкова голям финансов специалист, колкото се твърди, че е Милен Велчев, и при толкова пресен опит и контакти в една от световните финансови столици, и то в една от най-големите банки на света (по онова време), само няколко дена преди обръщането на един дългогодишен тренд, ти изобщо и да не подозираш за подобна вероятност?! Струва ми се странно и имам усещането, че с това действие Милен Велчев е направил много добра услуга на кредиторите. Услуга, от която страната ни загуби ни повече, ни по-малко, 134 милиона долара за един 4-годишен период. Услуга, която, ако беше поръчана, даже и при прогноза за само 25% загуба на стойност на долара, носи на "възложителя" над 70 милиона долара печалба, и то само върху главницата на дълга. Е, ако някой ми направи толкова сериозна услуга, аз бих го черпил нещо - ако не общоприетите 10%, то поне 5. Това прави няколко негови годишни заплати (от онези в Лондон, не от министерските). Но разбира се, това са спекулации. Прекалено недоказуеми, за да се говори за тази случка толкова, толкова малко в сравнение с приватизациите на Костов например.

Исках да кажа, че не виждам защо човек като г-н Велчев трябва да е обеднял толкова, че да има проблеми в днешната все още относително мека криза. И то сериозни проблеми, за каквито и не подозирах, че ще вземе да споделя в студиото - точно когато би трябвало да ни уверява какво може да направи, когато го изберем. Семейство Велчеви, каза Милен, се отказали да си купят нова кола - решили, че и старата си е много хубава. Ей, ама те като мене бе, народни хора ще излязат - и аз така отлагам за моята вече доста години, и то по същата причина - защото старата си се движи добре и не ми създава проблеми! Нещо повече, на въпроса на Гала "а какво правите с пътуванията, знам, че сте много запалени", отговорът беше нещо от сорта на: "от тях сигурно последно ще се откажем, но и там има промени - спрели сме далечните дестинации".

Е, не, това беше вече много. Разбирам да ми кажат, че заради кризата са се отказали от плановете си за 80-футова яхта и вместо нея ще си вземат една по-скромна, 50-футова, но те ми казват, че се отказват от нова кола. На мен ми е трудно да повярвам дори, че имат една единствена кола, а те искат да повярвам в нещо толкова силно. Може  пък и да е вярно, но само ако старата е на по-малко от година. Или ако след разхода за яхтата парите за едно Бентли са им се видели прекалено много. Разбирам и да ми кажеха, че заради кризата вече няма да летят в първа класа, а ще я карат по-икономично - в бизнес класа. Но те казват, че се отказват от далечните дестинации. Не, това просто къса сърцето и те кара да искаш да им помогнеш. Да вземем да им помогнем, а? Колко му е  - Нова ТВ трябва само да открие един номер за sms-и и няма да ни е никакъв проблем да съберем за няколко дни пари за новата кола и няколко самолетни билета за горкото семейство! Толкова пъти вече сме го правили по какви ли не поводи, вече имаме страхотен тренинг.

Всъщност всичко, което каза Милен Велчев в този разговор, би било абсолютно нормално за всеки човек от средната в Европа, САЩ или дори България по време на днешната криза. Само че от неговата уста, извинявам се, това ми звучи като лъжа. Преднамерена. С цел да ни се хареса. А когато политиците ме лъжат за едно, очаквам, че ще ме лъжат и да за причините да се стремят към властта, и за това какво ще правят, ако влязат в нея. Е, избирателите това го усещат винаги. И то ги отблъсква. По начин, че после никакви призиви за гласуване на всяка цена не могат да помогнат за висока избирателна активност. Защото хората всеки ден се уверяват, че избор всъщност няма.

Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо конкретно против Милен Велчев. Смятам, че той даже не е по-лош с нещо от останалите политици, борещи се сега за нашия глас след 3 дена. Но май точно това е най-лошото - че бай Ганьо отново ще излезе прав, че всички са маскари.
Категория: Политика
Прочетен: 4358 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 04.07.2009 13:32
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2150826
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Юли, 2009  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031