Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1611802 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога от 18.07.2009 г.
В няколко поста досега съм споменавал, че българите никак не обичат да спазват правила. Това важи в голяма степен за всички области на живота, но едно от най-очевидните проявления на тази особеност в поведението на нашия народ се случва на пътя. Независимо дали са зад волана, пешеходци или контролни органи - всички намират своя начин да погазят правилата, които всъщност са измислени, за да бъде най-добре за всички.

Искаше ми се да пусна поредния си пост с 10 точки, но уви, след като ги набелязах, започнаха да изскачат още и още. Накрая реших, че 13 е едно добро число, когато става дума за видовете лошо поведение на пътя.

1. Масово говорене по мобилния телефон зад волана.
Винаги, когато забележа на улицата, че някоя кола се движи неадекватно и "със забавени реакции", се оказва, че шофьорът й говори по мобилния си телефон. Не съм първият, който е забелязал тази закономерност. Преди доста години, веднага след отшумяването на еуфорията от новата технология, хората в развитите страни са установили, че има зависимост между честотата на произшествията и говоренето по мобилен телефон. В рамките на няколко години почти всички държави приемат закони, с които използването на мобилен телефон по време на шофиране се забранява. У нас такъв закон е в сила от повече от 3 години. Полза от него обаче засега почти няма. Въпреки че полицаите глобяват нарушителите, глобите не са никак малки, а се губят и точки. Тогава защо? Защото българинът си има принцип: "те пък ще ми кажат на мене какво мгоа да правя". Твърдоглавост, която обаче, за разлика от онази с коланите, които не можаха да ни накарат да ползваме над 20 години (напоследък има огромен напредък точно при тях), застрашава не само живота на нарушителя и неговите спътници, а и на напълно невинни други участници в движението.

2. Хвърляне на фасове и боклуци през прозореца на колата.
Типична българска простотия, с нищо неразличаваща се от онази, която кара хората да хвърлят боклуци на улицата или направо през балконите си. Незасивимо дали става дума за горящ фас, опаковка от чипс или изхвърляне на целия пепелник през прозореца, това поведение е отвратителна гледка и крещящо доказателство за това колко далеч сме от Европа, въпреки че уж вече сме част от нея. Не знам дали въпросът е в това, че у нас няма дефинирани сериозни глоби за подобно поведение, а на запад те са жестоки - даже нямам представа какви са при тях, но смятам, че там на никой от много време не му хрумва да прави така. Просто защото е гадно.

3. Използване на крайпътната растителност вместо тоалетна.
Може да се каже, че пикаенето край пътя у нас е таксиджийски патент (и изобщо на професионалните шофьори). Любими места в София: около Борисовата градина и Ловния парк - Драган Цанков, Ситняково, Симеоновско или Цариградско шосе. Сигурно има и други, аз съм забелязал тези. Учудващо е спокойствието, с което тези тъпанари, които във всяка цивилизована държава ще бъдат арестувани в мига, в който някой минаващ шофьор или пешеходец ги забележи и докладва на полицията, извършват отделителната си дейност в зелените площи пред погледите на всички. Явно изобщо не го считат за нещо нередно, нищо че всъщност се намират на улицата насред столицата. Да не говорим за това за колко естесвено нещо намират всичи "облекчаването" край междуградския път - независимо колко главен или затънтен е.

4. Неспазване на ограниченията на скоростта.
Според българите законите винаги се отнасят само за глупаците, никога за самите тях. Така е и с ограниченията на скоростта. Да, в София има още места, освен Цариградско шосе, бул. България и Околовръстното шосе, където би могла да е разрешена по-висока скорост от 50 км/час. Ситняково, Симеоновско шосе и още няколко булеварда плачат да бъдат ускорени примерно до 70 км/час. Надявам се, че това един ден ще стане и това също ще спомогне за подобряване на ситуацията със задръстванията. За мен това е пътят - да се променят и либерализират правилата, което няма начин да не се случи, ако шофьорите покажат, че нямат проблеми да се движат 100% безопасно при по-ниската скорост. Вместо това много българи предпочитат демонстративно да погазват правилата. С което притесняват и онези, които предпочитат да ги спазват - нервно примигване с фаровете, подсвиркване с клаксона, агресивно засичане. Това ми напомни за един мой случай от 2001 година на една немска магистрала, в който карах тойотата си в най-лявата лента с около 160 км/час (тогава в Германия по магистралите все още нямаше никакви ограничения, но повечето коли си се движеха с около 130-140, така че аз всъщност бях по-бърз от тях и заради това известно време карах в най-лявата лента). По едно време ми се стори, че зад мен има някой, но даже не погледнах назад, защото "по български" си знам, че ако някой наистина е зад мен и иска да ме изпревари, досега да ме е удавил от свиркане и святкане. След минута-две обаче реших да погледна в огледалото и направо ме хвана срам - зад моята скромна количка чинно караше едно много ниско и спортно порше с немски номер. Веднага се прибрах в по-дясната лента, без да си променям скоростта, за да го пусна да ме изпревари, ако иска. В този момент поршето даде газ и ускори, все едно че тръгваше от място. За няколко секунди вдигна може би 240 км/час и просто изчезна от погледа ми. Но и за миг преди това не си помисли да ме притеснява, докато карах пред него и му пречех да се движи със скоростта, с която желае, и при това аз бях чуждене, а той беше в родината си

5. Неспазване на забраните за влизане в еднопосочни улици.
Не по-малък проблем от този със скоростта, особено по малките квартални улички. Тук господарите на квартала си развяват коня както им падне. За тях това, че дадена улица е еднопосочна, явно се отнася само до чужденците и гостите на квартала, а те имат нужда да използват инфраструктурата му в цялата й пълнота, за да не загубят и секунда в излишно обикаляне. Да, ама докато карат в забраненото, неизбежно пресичат и други улици, движещите се по които не са длъжни да гледат и в посоката, от която никой не би трябвало да идва. И ако те наистина не гледат, а нашите нарушители се държат като джигити, неизбежно идват и конфликтните ситуации.

6. Паркиране по тротоарите и на всякакви други забранени места.
Паркирането по тротоарите е проблем на кварталите с тесните улички и до голяма степен то се практикува, защото паркирането на платното на двупосочните от тях прави невъзможно разминаването на колите в останалото съвсем тясно пространство. Само че като се паркира на тротоара, къде да се движат пешеходците? Или хайде, зарежете ги пешеходците, ами майките с колички какво да правят? Виждам ги непрекъснато и умирам от срам, че и аз самият съм шофьор, защото шофьорите с поведението си всъщност са едни терористи.

7. Неотдаване на предимство на пешеходци и коли, неспазване на знаци.
Масово българско явление. Пешеходците безропотно чакат на пешеходна пътека да минат всички коли и са толкова изненадани, ако някой все пак спази закона и спре, за да им позволи да си използват предимството. На нерегулирани кръстовища трябва да се оглеждаш на всички страни, а не само надясно, да не говорим, че и надясно често не можеш да видиш нищо, защото видимостта на ъгъла е запречена от паркирани до самия ъгъл коли (ако някой изобщо си спомня, правилникът забранява паркиране 10 метра преди кръстовището и 5 метра след него - само дето от 20 години абсолютно никой не спазва това правило, а напоследък, след като броят автомобили се увеличи неимоверно, коли вече се паркират и на самия ъгъл). Изобщо вместо улици и пътища, у нас имаме нещо като джунгла, в която оцеляват само най-бдителните (и тези с най-много късмет).

8. Нулева толерантност към велосипедистите.
Непрекъснато се говори за това как велосипедите могат да спомогнат за намаляване на задръстванията и замърсяваването на въздуха, а едновременно с това са и един по-здравословен начин на придвижване, тъй като осигуряват физическо натоварване на градските хора, които иначе живеят доста заседнал начин на живот. Говори се, а дори се правят и някакви засега жалки, но все пак реални стъпки в посока на това да им се осигурят велосипедни алеи, по които да могат да се придвижват спокойно и без конфликти с моторните превозни средства. Но тъй или иначе велоалеи засега няма почти никъде и затова велосипедистите са принудени да се движат по пътното платно, където това им е напълно разрешено от закона. На платното обаче важи законът на джунглата, според който там оцеляват само най-силните. Така както пернишката мъдрост гласи, че никой не е по-силен от винкела, така и на пътя важи правилото, че колкото ти е по-голям джипът, толкова по-защитен ще бъдеш. В този смисъл да избереш велосипед пред джип, си е чиста проба предизвикателство пред доброто ти физическо здраве, защото каската осигурява прекалено слаба защита при сблъсък с лека кола, отколкото 9-те въздушни възглавници в големия джип.

9. Къде се бутат пък тези линейки!?
Шофьорите имат някакъв респект от полицейските коли заради съдържанието им, а от пожарните - заради размера им. Но линейките, които не изглеждат по-страшни от един джип, се ползват от пълното презрение на българските шофьори и им се налага да се оглеждат много внимателно по кръстовищата, колкото и да им мигат светлините и колкото и силно да са им включени сирените.

10. Пешеходците се държат като свещени крави.
Казах по-горе, че пешеходците рядко получават полагащото им се предимство на улицата. Често им се отнемат дори и тротоарите, по които би трябвало да ходят необезпокоявани. Все пак има и едно място, на което шофьорите се държат с тях както трябва. Това са светофарите на кръстовищата. И точно там пешеходците си отмъщават за цялото погазване на правата им на другите места. Когато пресичат, го правят задължително с възможно най-лежерната походка, задължително говорейки по мобилния телефон с едната ръка и ядейки сладолед с другата. Също така никога не тръгват всичките заедно, а се изчакват, така че да уплътнят възможно най-добре цялото отпуснато им време за пресичане, нищо че то е и единственото време, пред което колите, чакащи за десен завой, имат право да преминат на кръстовището. Поведението на пешеходците на светофарите прилича точно на това на свещени индийски крави, които прекрасно са научили, че хората не могат да им направят нищо и затова с удоволствие запречват пътя с часове.

11. Шумови извращения - мотористи, гонки, гърнета, уредби.
Май не успях да спра до 10, въпреки че в началото така бях обявил в заглавието. Но какво да направя, след като се сетих и за този толкова противен елемент от поведението на българските шофьори, които не разбират, че пътят е място за придвижване от точка А до точка Б, а не поле за социална изява и предизвикване на внимание и възхищение. Е, предизвиквате внимание, когато подкарате резачките си с ускорение от 0 до 100 км за 3 секунди - спор няма. Ама хрумва ли ви при колко от хората заедно с вниманието идва и възхищението, вместо най-нормалното в този случай отвращение. Дори нямам предвид опасността, която предизвиква подобно поведение на пътя, а само неизбежния тероризиращ шум. И като съм споменал един източник на такъв шум, няма да е справедливо да не спомена и толкова вълнуващите и романтични, но напълно незаконни гонки, за които знаят всички, освен полицаите, които се намесват само когато има смъртни случаи. Повредените или нарочно модифицирани гърнета, с които един автомобил звучи на рали, както и невероятно мощните аудио системи с бас, заемащ целия багажник, които се слушат задължително на широко отворени прозорци (не че няма да разтресат квартала и при затворен прозорец), само допълват картинката на шумовия тероризъм на пътя.

12. Внимание! Екологично бедствие на пътя!
По нашите пътища се движат няколко вида екологични бедствия. Едни са такива, защото собствениците им нямат достатъчно пари да ги поддържат във форма и те бълват гъст бял или черен дим, изпълнен с отрови, и смърдят ужасно, други - защото собствениците им имат прекалено много пари и не ги интересува дали чудовището, което карат, харчи 5 или 20 литра на 100 километра, както и дали заема половин, или 2 паркоместа. Който е пътувал извън България, е забелязал, че никъде в добрите държави няма нито толкова таралясници, нито толкова джипове и мощни луксозни автомобили. Май само у нас е пълно и с хора, които мислят, че 5000 лева за една кола е ужасно много, затова карат коли от по 1000-2000 лева, които отдавна трябва да предадени за старо желязо, и с такива, за които колата не е средство за придвижване, а начин да изразят социалния си статус, или иначе казано - да се изфукат с това колко много пари могат да си позволят да дадат за една кола.

13. Корупцията не решава проблеми - тя ги създава.
Всичките 12 нарушения, описани по-горе, се случват, защото наказания за тях или не се налагат изобщо, или се подменят със значително по-евтините подкупи. Разбира се, аз съм склонен да оправдая онези, които предпочитат да платят на ръка на пътните полицаи, защото много често те го правят не просто за да спестят пари, а за да си спестят допълнителни нерви и време, които са им гарантирани от направо престъпната бюрократична машина, която нищо чудно да е направена нарочно толкова тромава и хабяща нашето време - за да ни предизвиква да предпочитаме да даваме подкуп, отколкото да вървим по законния път. Обаче най-лошото при нея е, че тя кара по-безсъвестните шофьори да си мислят, че след като има вариант, при който си плащат, за да се измъкнат без официално наказание, значи могат и ПО ПРИНЦИП да нарушават правилата. А това убива надеждата, че нещата могат да се подобрят в обозримо бъдеще.

Не споменавам шофирането след употреба на алкохол, защото смятам, че то се случва наистина доста рядко (може би съм наивен да си мисля така, защото не познавам хора, които карат пияни, но все пак разчитам и на статистическите си наблюдения на пътя, според които аз просто не съм виждал пиян шофьор, освен в новините, докато всички други видове нарушители, за които говоря по-горе, ги забелязвам всеки ден). Не споменавам и карането без предпазен колан, защото това е може би единственото правило, което в последните 2-3 години започна да се спазва от почти всички. Може би ако успеем да си отговорим на въпроса защо, ще можем да подобрим ситуацията и по отношение на останалите нарушения.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 12433 Коментари: 50 Гласове: 8
Последна промяна: 18.07.2009 10:36
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1611802
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Юли, 2009  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031