Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044 Постинги: 141 Коментари: 3081
Постинги в блога от Август, 2007 г.
12.03.2006
Част ВТОРА - НАЗАД :-)

Не е задължително непременно да сте чели първата част, за да разберете тази - тук вече няма да става дума за забележителности, а за летища, природни стихии, хора, организация и много емоции... И все пак, ако ви е интересно - всичко започна така...

До Прага и назад (един закъснял пътепис) - част I

Връщането ми в България трябваше да стане на 12.03 с полет OK0856 в 11:40 часа. Сутринта от прозореца на хотела ме посрещна красив, но силен сняг, придружен от доста вятър, така че изглеждаше че вали почти хоризонтално. Беше натрупал може би около 12-15 см и понеже беше неделна сутрин, почти както и в България, почистването на улиците беше оставено за час, в който повече хора ще са се събудили, та сред тях да има и от тези, които се занимават с почистването. Това не пречеше обаче с градския транспорт проблеми да няма. Взех си трамвай 9 до Вацлавске намнести, после линия А на метрото до Дейвицка (всъщност взимането на трамвай 9 вместо 26 беше неволна грешка, но се оказа, че така съм открил един по-бърз начин за придвижване), а после автобус 119 за летището. В крайна сметка повече от час и четиридесет минути преди полета бях вече на терминала, от който трябваше да тръгне нашият полет. В този момент беше десет без десет, пред гишетата за регистрация имаше нормалните опашки, но там не обслужваха никого. Всички чакаха кротко, за да разберат какво се случва с летището и часовете на техните полети.

В този момент не подозирах ни най-малко какво ще ни очаква по-нататък през този ден. Малко преди 11 часа обявиха, че летището ще бъде затворено до 19 часа. Още докато обмисляхме какво ще правя през това време, обявиха и още нещо – че пътниците на CSA трябва да се явят в 15:00 часа. Браво, казах си, ето една полза да летя с CSA – нас ще ни обслужат първи. Това е хубавото на патриотизма – пусни първо своите самолети, пък чужденците да почакат.

Настана едно безгрижно време, в което си мислех, че всико е наред и напълно под контрол. Време за хубаво виенско кафе в един чудесен голям виенски салон в центъра на Прага.

За по-удобно, преди да тръгна, си оставих куфара в багажното отделение на летището (гола вода – ръчно обслужване и, както се оказа после, ужасно йезуитска система за таксуване при и без това високите цени на услугата – дължимата такса за денонощие от над 2 евро на куфар се дължи за всяка започната дата, а не за 24 часа - т.е. услугата ми излезе повече от два пъти по-скъпа, отколкото би била в Германия). Да не говорим, че усмихнатият и незнаещ и дума английски дядко на финала ми взе парите, но забрави да ми донесе куфара и се чудеше защо ли още стоя там и какво чакам. Но това беше почти 14 часа по-късно...

За щастие пътуването из Прага с градския транспорт не е никакъв проблем, особено през деня – транспортът няма нищо общо със софийския, достатъчно редовен е, дори и в неделя, много е точен и времето за придвижване е доста предсказуемо, дори и при сняг. Така че разходката обратно до града, приятните мигове с кафето (което аз по принцип почти не пия, но може ли човек да устои на тези чудесно приготвени кафета в заведенията с над 100-годишна традиция) и връщането преди 15 часа на летището бяха изцяло по план.

Ужасът още не беше започнал. Оказа се, че полетът за София е отменен и през този ден друг просто няма да има. Защо – един Господ знае! Най-вероятно защото чехите ги мързеше да потърсят друг екип, който да тръгне за София вечерта. Това колко ги мързи, го разбрахме доста по-късно. Както и колко са неуслужливи и несъобразителни. Глупости са това, че германците били неуслужливи – германците са съобразителни и точни и се радват, ако могат да ти помогнат с това, което знаят и това, което им е работа. Може да не ти услужват с мазна балканска усмивка, но със сигурност ще ти помогнат повече от един българин. Чехите обаче съчетават липсата на усмивка с липсата на способност да мислят как да помогнат на хората,  за които отговарят и които са техни клиенти.

Не беше лесно да разберем какво се е случило с полета за София, защото за разлика от всички други полети той не просто беше отменен, ами беше и мистериозно изчезнал от таблото, все едно че никога не е било планирано да го има. Както и да е, на гишето за информация си имаха данни за него и за това, че е отменен. А по въпроса с какъв полет ще бъде сменен и какво трябва да направим, за да получим нови билети, отговорът беше „питайте на билетните гишета на CSA”.

Не беше лесно и да се намери къде са гишетата на CSA, където ще ни бъдат преиздадени билетите. Полетите за не-шенгенските страни (по времето на това пътуване България още беше такава) се извършват от терминал едно, но от информацията ни казаха, че за преиздаването на билетите трябва да отидем до терминал 2, където били билетните гишета на CSA. Намерих ги и зачаках на една опашка, която без никакво преувеличение беше от доста повече от 500 души. При това през повечето време не създаваше и най-слабото усещане, че се движи.

По-късно разбрахме защо опашката не се движи. Защото билетите се издават практически на ръка (освен че се въвеждаха и в компютър, после на ръка се попълваха някакви сложи 5-слойни формуляри), защото от шестте гишета работеха само три, а на моменти оставаха дори и по-малко. И за капак на всичко и хората, които работеха на тях, не бяха много оперативни, а някои си бяха направо трагични. Явно неделята беше ден за новобранци или може би дори стажанти.

Общуването на опашката беше интересно – запознах се с главната архитектка на малък финландски град, с която си поговорихме надълго и нашироко за Нокиа, горите и хартиите, климата и глобалното затопляне, градското планиране, американците, европейците, финландците, българите и какво ли още не. Беше интересно, писахме купища SMS-и, водихме и телефонни разговори. Мобилните оператори за разлика от летището навярно празнуваха неочаквано големи обороти, и то от роуминг. Оказа се, че само на няколко метра околко мен има руснаци, млада двойка много симпатични гърци, трима финландци, няколко чехи, няколко италианци – изобщо ситуацията доста наподобяваше онази междузвездна кръчма от някой от ранните епизоди на Star Wars, в която имаше същества от най-различни планети, събрани в едно единствено заведение.

Тъй или иначе по опашката на моменти имаше някакво движение, така че в един момент взехме да си правим прогнози, че докъм 6 часа вечерта ще сме обслужени, смятайки колко метра сме минали и колко остават. Само че в един момент темпото започна да става още по-бавно, така че прогнозите се преместиха за 7 часа, след това за 8, а малко след осем като че ли всичко беше замряло, да не говорим, че и едно от и без това мизерните три гишета затвори въпреки всички протести на пътниците. Започнаха да валят желания за оплаквания, само че всички мениджъри предвидливо се бяха изпокрили, така че и това желание нямаше как да бъде изпълнено.

Междувременно, понеже вече бяхме доста напред, разбрахме какво се случва и защо нещата толкова се забавят. Хората тайничко бяха почнали да се групират по полети (и националности) и този от тях, който се намираше най-напред, поемаше билетите на практически всички, които са за този полет, независимо от позицията им на опашката. А обслужването на един човек, носещ примерно 15 билета, е точно колкото времето за обслужването на 15 души с по един билет. Самата опашка също все още не беше организирана, така че непрекъснато имаше опити за пререждане и съответно протести. Накрая, след като някои хора бяха прекарали по 7 часа (а някои може би и повече), се стигна и до няколко случая на истерии, крясъци вътре в опашката и до появата на полиция, която обаче поне през първия час от пристигането си изобщо не направи нещата по-добри.

Както зад гърба ни в началото имаше поне още 300 души, така в един момент те останаха няма и 30 – явно всички останали бяха „пласирали” билетите си по-напред и когато си получеха новите билети, просто се изнизваха от опашката.

Сред уморената мултинационална тълпа, въпреки всичкото напрежение и липса на информация,  добрите обноски и свежите разговори се запазиха до самия край, като изключим това, че тайничко и подмолно всеки, който имаше шанс да пререди 200-300 души, като даде билетите си на някой сънародник отпред, го правеше и след това продължаваше да се усмихва и да е много мил.

Полицаите отнесоха доста негативни изказвания на различни езици и накрая решиха, че все пак е редно да направят нещо, за да не са съвсем излишни. Опитаха да подредят някакви коридори, по които да се движи опашката, макар и да го направиха много нескопосано, опитаха и да разделят двете опашки между единствените две работещи гишета с буферна зона. За нещастие обаче в тази буферна зона беше останал временно оставения от един дребен и симпатичен, но никому непознат италианец багаж, и в резултат на будната гражданска съвест на една съвсвем млада и иначе страшно оправна българка, този багаж беше обявен за съмнителен, гишетата – затворени, а района – евакуиран, докато се разбере има ли бомба в багажа или няма. Всъщност, вече година и нещо по-късно мога да си призная, че тя направи това не само от будна съвест (която й беше и професионално задължение, тъй като беше служител от сигурността на авиокомпания Ел Ал в София), но и с надеждата, че след разрушаването на опашката след сигнала за опасен багаж може да се надяваме при повторното й построяване да заемем по-добри позиции. За съжаление обаче не успяхме, а нещата се забатачиха още повече :-)

Това всичкото – вече след 23 часа. Още близо 20 загубени за нищо минути. Бомба нямаше, а малко след като сапьорът си тръгна, се появи и самият италианец, на който беше багажа. До полунощ вече оставаха само 20 минути, щорите на гишетата се отвориха отново и се видя какво? Че едното от гишетата вече не работи... Въпреки че трябваше да работи поне още 20 минути дори и според официалното си работно време. Само че лелката, която работеше на него, явно имаше да си дообработва някакви писания и вече не й беше до издаване на билети, а само до това да си тръгне в полунощ. Всичките опити на всички, включително и полицията, да се свържат с някой от авиокомпанията, който да може да разпореди изпращане на някакви допълнителни хора, които да обслужат вече почти отчаяните пътници, претърпяха провал.

Явно неделята е свещен ден за тези хора и те нямат грам желание да си мръднат задника, за да свършат работата, която не е свършена единствено заради невероятната им неоперативност, най-вероятно резултат ако не от некадърност, то със сигурност от крайно недостатъчния опит на тези, които бяха наказани да са дежурни в тази снежна неделя. Именно дамата от затворилото гише беше най-ярък пример за некадърност. Тя набираше данните на пътниците в компютъра не просто с една ръка (защото с лявата държеше оригиналните им билети), ами и само с един пръст! На нейния показалец беше поверено нашето завръщане по домовете! Лично аз бих помислил доста, преди да й поверя правото да мие пода на терминалната зала при това ниво на компютърни умения.

Опашката, която чакаше пред затворилото ляво гише, почти подивя, но полицаите я успокоиха, като обясниха, че в полунощ, когато официално приключва работното време на лявото гише, младежът от дясното ще се прехвърли в централното, а двете опашки ще се смесят на принципа на последователното обслужване на един от лявата и един от дясната. Това хич не се хареса на хората, които стояхме на дясната опашка. Първо защото щеше да влоши още повече скоростта на обработка на нашата опашка и второ, защото бяхме видели, че на предни позиции в лявата опашка има 3-4 души, в чиито ръце имаше по над 20 билета. Това означаваше още много часове чакане.

Тук дойде обаче мигът на едно българско откритие (дело на същата млада и много оправна българка), а именно, че на Терминал 1 гишетата на CSA вече също работят, почти без опашка (защото никой не знае за това) и при това цели две от тях са отворени дори и след полунощ. Също благодарение на нейното явно добро сърце, както и това на нейната приятелка, аз също научих за този любопитен факт. С едно отиване до информационното гише научих и къде се намират тези „тайни” гишета, какво е състоянието на опашката на тях, а също и фактът, който ме ядоса много – че от доста часове тези гишета са си работели, нищо че от информационните гишета в началото ни уверяваха, че работят само гишетата на Терминал 2.

Явно и в мен бяха останали някакви следи от доброто ми сърце, така че споделих направеното откритие (с цената на 10-минутна разходка обратно до Терминал 2) и с няколкото симпатични чехи, с които се бях заприказвал преди малко и които според мен освен че бяха ядосани, че това се случва на тях, изпитваха и срам, че това се случва в Чехия и причина за него са чехи... И бързо-бързо се преместих на гишетата на другия терминал, където всичко стана за няма и 20 минути. Не повече от десет от тях в чакане да напишат билета на някой преди мен и още толкова за моя собствен.

Дотук добре, макар и доста измъчено – все пак 10 часа чакане за един билет не е чак толкова добър резултат! Тъй като беше минало полунощ, вече трябваше да се мисли и за това как ще се приберем обратно в града, защото градският транспорт след полунощ може и да съществува, но е доста по-ограничен от дневния, а още по-ограничена е информацията за него, особено от страна на хората от информационните гишета, на които предполагам, че кожодерската таксиметрова фирма, която обслужва летището, плаща специални премии за да си мълчат за това какви други опции, освен летищно такси, има един пътник, който иска да отиде в Прага. Просто правеха всичко, за да ни кажат, че друго, освен такси, е пълна глупост!

Както и да е – намерих едно информационно гише, от което не успяха много добре да прикрият информацията, а с един разговор с моята приятелка в Прага научих и как да употребя тази информация в своя полза, за да се добера обратно до хотела си, който бях напуснал на сутринта. Добре, че съобразително си бях поискал да ми направят една допълнителна резервация с твърдото настояване да бъде по същата тарифа, която бях ползвал в предишните два дни.

Тук ще поясня заради meimei, че при такава ситуация авиокомпаниите не поемат за своя сметка принудителната нощувка на клиентите си, защото събитие като затворено летище заради обилен снеговалеж не се счита за тяхна вина. Впрочем, ако човек е наистина много закъсал, съществува някаква възможност да кандидатства за частична помощ за плащане на хотела, но нямах нерви да проверявам как изобщо може да се получи такава - със сигурност беше свързано с още много чакане, обяснения и вероятно поне малко срам. Единственото, което правеха от летището, за да помогнат на устройването на пътниците с хотел, беше да предложат координатите на няколко съмнителни тризвездни хотела на ужасни цени - за разлика от официалните предложения аз бях в четиризвезден хотел за поне 40% по-малко пари.

Все пак умората си каза думата и се изкуших вместо градския транспорт да взема едно нелегално такси, с което се спазарихме да ме закара до хотела за по-малко от половината пари, които щяха да ми поискат официалните кожодери, при това щях да пристигна и само за двайсетина минути. Доброто ми сърце ме накара да взема с мен в таксито и един младеж от Колумбия, който ми беше относително на път. Момчето трябваше да прекара още 2 непредвидени дни в Прага, защото най-ранният полет за Колумбия, който му намериха, беше не на следващия, а едва на по-слеващия ден. А беше останал почти без пари.

На фона на тези премеждия бих казал, че всичко след това беше просто по ноти. В хотела се заех с регенерация на почти унищожените си крака със средствата на топлата вода и шампоаните, след това последва кратко преглеждане на пощата, постовете и др. с лаптопа (обичам го този интернет – с него наистина ти е все тая къде в света се намираш, стига там да има връзка), след това – бързо заспиване, възпрепятствано само от болката в краката, особено от прасците надолу – резултат от тези над 12 часа непрекъснато стоене прав. Събуждане, бърза закуска, отиване до летището без никакви проблеми и навреме, кратко чакане за чек-ин, кратко уважаване на безмитните магазини и отправяне към изхода за качване на самолета. Тук просто за да не е без хич, се оказва, че самолетът ще закъснее с още почти два часа, ама кой ти гледа някакво си закъснение – авиокомпания без кусур не може, както сигурно би казал Елин Пелин днес... Чехите дори ни почерпиха с купон за „освежаване” на равностойността на една бира или напитка заради закъснението...

Щастливо завръщане. Край. Искам пак. Премеждията нямат значение, когато всичко завърши добре. Вече не мразя Прага и чехите, а сега, като си гледам снимките, мисля и че ще се върна там...

Без artanis, разбира се ;-)
Категория: Туризъм
Прочетен: 5197 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 27.08.2007 18:36
10.03.2006
Част I - Моето пътуване до Прага...

Прага е много красива и в нея има какво да се види. Знаех го и преди да я посетя и това беше и една от основните причини да отида там. Бях зареден с очаквания и с две големи карти memory stick за все още любимия ми фотоапарат Sony DSC-F717, а за всеки случай и с лаптоп, на който вечер да преточвам заснетото, ако са чак толкова много чудесата. Все пак за три дена разглеждане двете карти се справиха идеално, като резултатът включваше над 300 снимки, от които мисля, че почти всяка си струва да бъде запазена, защото показва нещо красиво и стойностно от архитектурна, историческа и културна гледна точка.

В Прага ми се наложи да преразгледам няколко популярни представи за Чехия и да ги прекатегоризирам като митове.

Мит номер едно: Като бивша социалистическа страна Чехия е по-близо по развитие до България, отколкото до развитите страни в ЕС.

Прага определено прилича на град от Европейския съюз. По външния си вид, по чистотата на улиците, липсата на дупки посред зима и по организацията на градския транспорт. От всичко това лъха на немска прецизност и на достатъчно положени усилия. На добро ниво е и подготовката на града за посрещане на туристите, макар и в един нетуристически сезон, какъвто е началото на месец март. Още при качването на самолета в София на борда ни очакваха безплатни карти на Прага, такава ми дадоха веднага и на рецепцията на хотела, дори без да се налага да питам за нея.

Друго нещо, което се набива много на очи, е постигнатото високо ниво на ограничаване на външната реклама. Този билборден битпазар, в който се е превърнала София, там е отдавна разчистен и днес билбордовете са много малко, изцяло извън централната част на града и достатъчно големи, за да правят наистина впечатление там, където ги има. Приключено е и с нашарените калкани на сградите. Изобщо животът на хората е много облекчен от липсата на визуалния стрес, на който сме подложени всички ние тук ежедневно. Освен че дава по-голямо спокойствие на хората, на чистия фон архитектурното съкровище, което представлява Прага, личи много по-добре. За сградите там може да се говори дълго – историята им покрива различни епохи и стилове, а за всичко се полага такава грижа, че гледането им да бъде удоволствие за всички туристи, а предполагам и за местните хора.

Успехите на много чешки фирми на западните пазари, както и развитият вътрешен пазар, също участват в развенчаването на този мит.


Мит номер две: в Прага се пие много бира.

Явно много скришно ще да я пият тези хора, защото след 3 дена, прекарани по улици, заведения и сред архитектурни забележителности, мога да кажа, че в Чехия се пие няколко пъти по-малко бира, отколкото в България. Не знам какви са официалните статистики по въпроса, но това е реалността такава, каквато може да бъде видяна навсякъде. В ресторантите в менютата бирата е свряна в едно ъгълче заедно с безалкохолните напитки, в повечето има само по една марка, в по-добрите – по две. Тук-таме може да се намери евентуално и по една марка вносна бира, обикновено безалкохолна. Ако изобщо има наливна, тя задължително също е само от една марка, и о, чудо, тя рядко е Staropramen, много по-често е Pilsner Urquel, нищо че тукашната реклама ни е създала усещането, че в Прага Staropramen би трябвало да тече и от чешмите в жилищата на хората. Много пестеливо е и рекламното присъствие на пивоварните, като отново сигурно 80% от беглите рекламни изображения са на Pilsner Urquel. За реклама на вносни марки и дума не може да става.

Освен че малко се предлага, бирата явно и малко се търси. По заведенията много рядко можеш да видиш хора, които пият бира, особено пък чехи. Но дори и в заведенията, посещавани предимно от чужди туристи (намират се по главните улици и цените в тях са като в Германия, т.е. около 3-4 пъти по-скъпи от тези на 100 метра встрани, в които си ходят чехите), пиещите бира не са никак много. Освен пък през всичко да е от сезона и през лятото консумацията да се увеличава драстично. Но ако е така, защо в Мюнхен през зимата не се усеща подобно нещо?.


Мит номер три: след като Чехия е член на ЕС, хората са станали по-честни.


Явно в чейдж бюрата още не са разбрали, че са членове на ЕС. Нашите бюра с дребните си измами или комисиони от по 7-10% пасти да ядат! Или ако не им се ядат пасти, да ходят и да се учат от чехите как се прави тая работа – да се печели добре от чейндж! Курсът на чешката крона е около 29 крони за евро. Еврото се приема даже по-неохотно, отколкото у нас, нищо че страната е пълноправен член на ЕС. По централните улици е пълно с чейндж бюра, кое от кое с по-примамливи курсове, изобразени на големи табла, поставени или на фасадата, или направо отпред на тротоаритее. Валутата не е фиксирана, така че курсовете се менят непрекъснато, макар и с малко. Също странно поведение за страна, която след 3-4 години ще влезе във валутния съюз.

Но проблемът не е в това. Първият проблем е, че големите цифри показват не курс купува (както е нормално за всяка туристическа държава), а курс продава (както е у нас). С по-дребни букви е показан и курс купува, обикновено само на по-малките електронни табла. И той се различава от курс продава с много мъничко, както и тук. Да, но тук идва мъничката звездичка над втория курс, която води до един много ситен текст, който гласи, че този курс е валиден за сделки над 29,000 крони, или около 1000 евро. Под тази сума (каквито са всъщност почти всички сделки), курс купува рязко става около 23 крони за едно евро. Иначе казано, туристите ги очаква малко над 20% загуба при обмяната! И това – почти навсякъде. Към местните явно тези гадни номера не се прилагат, защото съветът да ползвам чейндж бюра вместо банки дойде от мой добър приятел – чех, който ми каза абсолютно убедено: „курсовете в чейндж бюрата са много по-добри от тези в банките”. Така и не проверих какво точно би ме чакало в някоя банка, но съм почти убеден, че не може да е толкова страшно.


И все пак, като изключим остатъчните прояви на магураджийско поведение, макар и вече формално легални – седящи зад блиндирани стъкла и облечени в ризи и вратовръзки слаби очилати младежи с вид на начинаещи банкови служители, иначе Чехия е един съвсем нормален член на ЕС, за разлика от България, която не прилича дори и на бъдещ член вече 8 месеца след началото на официалното си членство. Не мисля, че и след 5 години у нас нещата ще изглеждат така, както изглеждаха в Прага през 2006.

Какво толкова е наред в Прага ли?

Наред е градският транспорт, който е почти толкова редовен, колкото и немския или швейцарския, и е почти толкова добре организиран. Метро, каквото няма да имаме сигурно и след 30 години, построено в средата на 70-те по видимо съветски проект (ужасно прилича по архитектура на станциите на метрата в Москва и Ленинград), но покриващо доста добре територията на града. Чудя се защо руснаците на нас не ни построиха едно, когато му беше времето – ама явно не сме били послушни, или по-скоро точно обратното, като се сещам за Пражката пролет. Чисти станции, чисти вагони. Богата мрежа от чисти и редовни трамваи. Добре поддържани улици, практически без дупки в началото на март, прилично бърза реакция на почистването на снега по тях. Пътно поведение на шофьорите, характерно за развитата северна част на Европа – спокойно, толерантно, със спазване на знаците и спиране на пешеходна пътека само ако пешеходецът е тръгнал да прави първата крачка от тротоара. За сравнение, в Италия трябва много да внимаваш, преди да решиш да направиш тази първа крачка, защото вероятността някоя кола да ти спре, ако не си вече пред нея, ми се стори, че е под 50%, въпреки че Италия е от първите членове на Европейския съюз. Летище и национален превозвач на европейско ниво (с изключение на ситуации на обилен сняг, каквато ще бъде описана във втората част). Достатъчно много и прилични ресторанти – по главните улици с цени за чужденци, на 100 метра встрани – с цени за чехи (много малко по-скъпо от тук), уникално добри виенски кафенета с традиции от много, много години. За сравнение ние имахме дълги години една единствена наистина хубава виенска сладкарница (тази в Шератон) и после си направихме от нея казино... Книжарници с размера на ЦУМ, пълни с местни и огромно количество вносни книги, фотоалбуми, атласи, репродукции и т.н. Архитектурно богатство, на което сигурно открито завиждат повечето европейски столици – поддържано, уважавано и правилно експлоатирано.


Явно не само Прага ми хареса на мен, но и аз съм й харесал много, защото когато дойде време да си тръгвам, тя направи нещо много изненадващо и убедително, за да ме задържи.

Във втора част очаквайте връщане с повече изненади и емоции от самото пътуване.

Ето я и нея...

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image
Категория: Туризъм
Прочетен: 13822 Коментари: 23 Гласове: 1
Последна промяна: 27.08.2007 11:39
Отдавна си имам проблеми в общуването с една от банките, с които работя като частен клиент. Засега няма да споменавам името й, и то по една единствена причина - че очаквам много коментари от типа на "ама така ще е, като работиш с тях " :-) Но ще кажа, че все пак става дума за една от наистина най-сериозните и големи банки у нас, която изобщо не се слави с лоша репутация.

Историята на проблемите ми с тази банка се върти все около една кредитна карта VISA, която вече 6-7 години упорито продължавам да държа при тях, може би все с надеждата, че обслужването ще се подобри. Не стига че нямаха (и продължават да нямат) регламентиран начин, по който да ми изпращат редовно справки за това какви операции имам по тази карта, не стига че и "ръчно" поисканите справки ми се представят непрекъснато като особен вид услуга, която не би трябвало да искам от тях, ами и в електронното им банкиране, което от година-две вече имат, справките за операциите по сметката ми, свързана с тази карта, се появяват от дъжд на вятър (понякога се бявят по 2-3 дена).

Имах и голям проблем с тях в началото на тази година, когато исках да сменя сметката, свързана с картата ми, от долари в евро (нещо, което години наред ми отказваха, защото било невъзможно, тъй като при тях правилото заради някакво си тяхно вътрешно удобство беше следното: VISA = долари, MasterCard = евро). Едва късно миналата година това безумно правило беше променено и беше станало възможно да откриват и карти VISA в евро. Та тогава, след като с отдела за издаване на карти бях уточнил, че вече няма проблем това да се направи, попаднах на една служителка на гишето, която над 15 минути спори с мен и ми обясняваше, че не може да направи такова нещо, а ако искам, трябва да подам молба за закриване на тази карта и още една за откриване на друга, която до един месец ще ми бъде разгледана и одобрена. :-) За късмет помнех наизуст телефона на тези, които ми бяха казали, че смяната на валутата може да стане за 2 минути, та им се обадих пред очите й, те потвърдиха, че няма проблем, обадиха й се на нейния телефон, обясниха й какво да направи и колкото и да ме мразеше, че съм показал пред всички некомпетентността и/или мързела й, наистина за следващите 2-3 минути успя да свърши работата.

Но вчера и последната капка на толкова нехарактерното за мен търпение, което проявявах дълги години към тях, вече преля.

За да направя един личен ОНЛАЙН банков превод от моя сметка в наша водеща банка към сметката на един човек в Германия за някакви си 200 евро за нещо, което купих от него в eBay, не само че трябваше да платя допълнително 17.90 евро банкова такса, за която дори не бях информиран по време на плащането, а чак после я прочетох в тарифата на банката, не само че и човекът отсреща ще трябва да плати още десетина, пък може и да ми се сърди дори за това, но и загубих близо 3 часа в опити да получа информация по телефона, обявен именно за тази цел.

Всичко започна с един доста сложен формуляр. В него трябваше да попълня куп полета, някои от които вероятно са смислени, други - напълно излишни и нещо повече, абсолютно неразбираеми като логика за човека, на който исках да платя. Направо си бяха информация, с която той не разполага. Защо например, след като ми е дал името и адреса си, IBAN номера на банковата си сметка и BIC кода на банката си, те ще ми искат допълнително и името на клона на тази банка, нейният уличен адрес, град и държава. Принципно тази информация се съдържа в двата описани по-горе кода. А и да не се съдържа, това е нещо, което получаващата банка си знае много добре, защото двата кода абсолютно еднозначно определят точно една банкова сметка и честно казано тя дори няма особено значение къде точно се намира, тъй като парите ще се превеждат електронно по някаква сметка, а няма наш куриер да им ги носи на ръка на уличния адрес. Тъй или иначе, подобна информация в страните, които наричаме нормални, не се иска.

Както и да е, след много ровене в Google, помощ от човека отсреща поне с името на града, в който е неговата банка (защото се оказа, че в Германия кодът наистина не идентифицира чак конкретен банков офис), аз успях да се добера до точното съдържание на всички заветни полета и да успея да си извърша превода и без телефонната помощ на моята банка.

Междувременно обаче много ми се искаше да се чуя с някой в моята банка, който отговаря за електронните преводи, за да попитам има ли някакъв проблем, ако в не толкова важните полета напиша нещо просто за да не писка програмата. Да, ама не. Телефонът, който ми седеше услужливо на екрана до формуляра през цялото време, докато се занимавах с него, даваше САМО заето. Звънях на него може би общо над 50 пъти. След пъврите двайсетина позвънявания все пак реших да звънна и на общия и най-важен 0700 номер на банката, за да попитам дали има някаква причина специалният телефон за онлайн преводите да е непрекъснато зает. В кол центъра, в който попадаш след набирането на 0700 ХХХХХ, не се влиза толкова лесно - първо ще изслушаш записаното приветсвие, после ще те попитат дали пък не предпочиташ английски, след това ще те питат за какво се обаждаш, като за различните варианти трябва да натискаш различни бутончета, след това, като вече си ориентирал робота в намеренията си, ще ти поискат да си въведеш и ЕГН-то. Когато направиш и това, остава само една стъпка преди да говориш с оператор - а тя е да имаш търпението да изслушаш предупреждението, че от някакви си съображения твоят разговор ще бъде записан. Дотук се губи поне минута и половина, ако не и 2 минути. Както и да е, в този момент ти си щастливец и вече имаш право да говориш с оператор.

Операторът ти казва наглото "ми то аз досега не съм чула онзи телефон на някой да му е дал свободно". За твое успокоение ти предлага алтернатива - още 3 номера, на които можеш да звъниш и се разделяте поживо - поздраво.

Доволен от услужливостта им, звъннах на един от трите номера. Свободно. Много дълго свободно. Никой не вдигна. Звъннах на втория. Същото. Звъннах и на третия - абсолютно същото. Реших, че може да са в обедна почивка. Наистина беше около 13 часа. Реших да почакам. През това време отново опитах няколко пъти вечно заетия телефон. Заето както винаги. Към 13:30 прозвъних отново трите "тайни" телефона. Свободно и на трите, никой не вдига и на трите.

Реших, че ще звъня отново на 0700. Процедурата я помните от по-горе, така че няма да я описвам отново. Пак стигнах до оператор. Обясних какво съм направил преди, как съм им се обадил пак на тях, какво са ми дали и как то пак не работи. Отново бяха много услужливи и ми дадоха още 2 номера. Ахааа - казах си аз - явно тези ги дават само на най-упоритите. Приключих пак този разговор и опитах и на тези 2 телефона. Сещате се, нали? Свободно и никой не вдига. И така - още близо час. А пък на заетия - заето - нали и за това се сещате!? ;-)

С две думи - до вечерта така и никой не вдигна на нито един от тези телефони, нито пък заетият телефон даде свободно. Дори и един път.

Преводът обаче си мина или поне вечерта видях, че са ми взели парите от сметката. До 1-2 дена ще знам и дали наистина е извършен - когато човекът отсреща си го получи. На мен обаче ми остана лошия вкус от няколко загубени часа, за които на всичко отгоре платих и солена такса. За НУЛЕВО обслужване.

Случилото се ми напомни за една мисъл на Станислав Лем, изказана в един от късните му разкази от серията "Звездни дневници" (не гарантирам за абсолютна точност на цитата)":

"Корупцията в страната беше достигнала такова ниво, че държавата вече буксуваше. Подкупи все още се взимаха, но в замяна на тях не се вършеха никакви услуги".
Категория: Бизнес
Прочетен: 8301 Коментари: 17 Гласове: 0
Последна промяна: 22.08.2007 15:21
Ресторантът е в обедна почивка - като малък си спомням, че бях видял на една карикатура табелка на вратата на заведение. Намирам, че днес това е много актуално за не едно и две неща в нашето ежедневие.

Горе-долу така ми звучи например работното време на кварталните каси на моя кабелен оператор Софийска кабелна компания (СКК).

Понеделник - петък: 10:00-12:30 и 15:00-18:00
Събота и неделя - почивни дни.

Дано не бъркам с половин час някъде, но и да бъркам, няма да е в полза на клиента, а точно обратното.

Е добре, кой се очаква да си бъде в квартала, в който живее, по това време на денонощието през тези дни от седмицата? Не са ли тогава хората на работа?! И за чие удобство се определя работното време на тези каси? За клиентите на оператора или за неговите дремещи служителки, които по цял ден умират от скука в тези каси, скрити зад остъклените си и почти блиндирани гишета? Струва ми се, че отговорът на този въпрос трябва да е очевиден, но не разбирам защо не го виждат собствениците на фирмата!

Смятам, че всички ще бъдат много по-щастливи от следното работно време:

Понеделник - петък: 18:00 - 22:30
Събота и неделя: 12:00 - 20:00

Няма лошо и ако един или два от делничните дни са напълно почивни (примерно понеделник и вторник).

Разбира се, ако бяха само касите, с мед да ги намажеш, както би казала баба ми. Какво се случва, ако ти спре кабелната телевизия? Ако спре през деня в делничен ден - ок, обаждаш се на телефона на кварталната си каса, те предават на техниците и евентуално скоро след това проблемът се оправя. Да, но да си кажа честно, аз нямам представа дали тя се поврежда в този часови диапазон, защото тогава просто не съм си в къщи.

Затова пък знам какво се случва, когато се повреди вечер или в събота по обяд. Случва се това, че трябва да чакаш да дойде първия работен ден, като е много вероятно дотогава просто да нямаш телевизия, въпреки че вероятно проблемът се състои само в това някой да рестартира някое устройство, или да щракне някой автоматичен бушон на някое захранване, тогава да се обадиш в кваралната си каса, където с досада да кажат, че ще предадат на колегите. А да изчезне сигнала, може и да не се случва много често (освен ако не вали, гърми и т.н.), но поне да се скапят частично или напълно някои от програмите в пакета, се случва почти винаги, когато завали дъжд.

Ако имах алтернатива, нямаше да чакам и един ден, преди да се превключа към нея. Само че "алтернативите" се назландисват и ако не са си построили кабел точно до твоя вход, изобщо не ги интересуваш и ти казват да се обадиш след някой и друг месец, когато може би вече ще са го построили. Изобщо не им хрумва да ти поискат координатите и да предложат да ти се обадят, когато вече имат техническа възможност да поемат твоя адрес.

Бизнес по български, много далеч от Европа във всяко отношение!
Категория: Бизнес
Прочетен: 5986 Коментари: 17 Гласове: 0
Последна промяна: 09.08.2007 16:26
Явно подсъзнателно българите мразят успелите хора, нищо че когато са на върха, им се възхищават съвсем открито и искрено. Страшното обаче идва, когато един такъв успял човек стъпи накриво. Тогава върху него се изсипва толкова много злоба, колкото преди това изобщо не е мислел, че някъде може да го очаква.

Защо ли е така? Най-вероятно защото макар и да му се прекланят, обикновените хора не разпознават в известната личност себе си. Те знаят, че каквото и да направят, никога няма да имат неговите успехи, било защото нямат неговите качества, било защото предпочитат да си лежат пред телевизора или да се забавляват, отколкото да си отдадат живота на някаква цел. И понеже той не е един от тях, мигът, в който този човек направи нещо лошо, е мигът, в който те могат да се му се нахвърлят и да му покажат, че той не е нищо повече от тях, ами даже е и по-малко, защото те поне не са направили нищо лошо.

Това се случва в момента на Максим Стависки - човек, който е направил толкова много за страната, чието гражданство е приел, колкото за 99% от българския народ е дори извън границата на мечтите за това какво биха могли да направят самите те. Обаче в първия момент, в който той стори  нещо лошо, всичко велико, с което ги е карал да са на седмото небе и да се гордеят, че са българи, е забравено. Единственото, което вече ги интересува, е бившият им герой да си получи възможно най-строгото наказание.

Да караш грамадния си джип пиян не е разумно, въпреки че не можем да знаем причините, поради които Максим Стависки го е направил - дали това е типичното му поведение, както казват някои хора, които го били виждали да кара хамъра си като луд из София, или е било резултат от нещо, заради което в момента не е бил в разумно състояние - нещо, което може да се случи наистина на всеки в някакъв момент от живота.

Но той надали с нещо е по-виновен от десетките подобни на него, които тероризират пътищата ни всеки ден, освен с това, че колата му е по-здрава, та сам не е пострадал. За безименните не се чува никога нищо, освен евентуално по една минута в новините, през която се разказва за произшествието, но дори не се споменават имена, пък и да се споменават, то името Иван Петров от Търговище не говори никому нищо.

От друга страна, явно че много голяма част от българите с лекота се идентифицира с осъдените ни медицински ни сестри в Либия - жени със съмнителен морал и още по-съмнителни професионални качества, доказано станали виновни за нещастието на стотици семейства, па макар и практикувайки иначе благородната си професия. Хора, които нямат никакво намерение да понесат отговорността за своя собствен избор и очакват държавата да ги спасява от кашите, в които сами са се забъркали, а после даже й се сърдят, че не ги била спасила бързо и безболезнено.

Такива хора се радват на народната любов. Не заради това, което са направили (защото те всъщност не са направили никога нищо за страната си), а заради неприятностите, което са преживели. Предполагам, че ужасно много българи се виждат на тяхното място и затова им симпатизират в тяхното нещастие. Те се радват, че подобни на самите тях хора получават внимание и скъпа подкрепа от държавата и се надяват, че един ден това може да се случи и на тях (подкрепата, не нещастието).

Но понеже никой не се вижда някога като световен шампион по фигурно пързаляне, то и никой не иска да осъзнае, че Максим не само е направил нещо много лошо, но и животът му вече никога няма да бъде същият, въпреки че се е измъкнал от ситуацията здрав. Не разбират, че той всъщност оттук нататък ще плаща скъпо и прескъпо за това, което е направил - и не толкова заради наказанието, което ще получи, колкото заради това, че ще знае какво е направил. При хората със сърце (което не мисля, че някой ще му оспори) истинското наказание идва от самия теб.

Нека не забравяме, че още не сме видели нито какво е решило следствието, още по-малко какво ще реши съда по случая на Максим Стависки. На всичко отгоре, даже и да реши нещо, което може на много хора да им се стори прекалено леко, пак няма да е ясно дали това е станало защото Максим е звезда (безспорна при това), или защото е имал пари за добри адвокати (а адвокатите могат да направят чудеса при нужната мотивация, защото те знаят най-добре как да манипулират закона, понякога и не по изричното желание на клиента си).

Смятам, че нашето общество наистина проявява двоен аршин, само че в точно обратната посока на тази, за която много хора си мислят. Именно обикновените хора с лекота осъждат идолите си, когато те стъпят накриво. Това е истинската проява на приказката за българския казан. Българите обичат да мачкат тези, които са над тях. Разбира се, не могат да го правят, когато те са в силата си - тогава предпочитат да им се кланят. Правят го именно когато са най-слаби. Това е техният начин да изпитат гордостта, че никой не е по-велик от тях. Достатъчно е да му се случи нещо лошо.
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 21920 Коментари: 120 Гласове: 0
Последна промяна: 07.08.2007 12:33
Както знаем от Ленин,

електрификация + съветска власт = комунизъм

Сега ще опитам да ви докажа, че има и още една, не по-малко интересна формула:

топлофикация + българска власт = безобразие

Изглежда, че според Топлофикация не хората, а апартаментите са техни абонати. Затова и когато си купиш апартамент от някого, ти наследяваш не само хлебарките и дефектите в мазилката, но и неговите сметки за парно.

За да се избегнели изненадите, от отоплителния монополист съветват преди да се правят сделките с имоти, да се искат от старите собственици доказателства, че са си платили всички сметки. Иначе задълженията автоматично се прехвърлят на новия собственик на имота.

Дори не е и толкова просто. Ако сделката се сключва преди пристигането на годишните изравнителни сметки, то непременно в договора за продажба трябвало да се добави точка, която изяснява кой отговаря за тяхното плащане.

Все съм си мислел, че страните по един договор могат да бъдат само хора, представляващи себе си или евентуално фирми, но никога не ми е хрумвало, че едно задължение по договор може да принадлежи на имот. Не се сещам как можеш да накараш един апартамент да ти плати каквато и да е сметка. Дори не се сещам как можеш да задължиш някой, който не е сключил договор с теб, да ти плати задължения на някой друг. Разбира се, не се сещам как можеш да го направиш законно.

С извиване на ръце и държавно-подкрепен рекет явно всичко е напълно възможно. Особено ако приемаш всичко, което ти кажат. Защото преди 6 години имах подобен случай, в който се опитаха да ми поискат няколко хиляди лева сметка за парно, която им дължаха предишните наематели на един наш обект.

Разбира се, след като разбраха, че няма как да ги получат нито от нас, нито от собствениците на обекта, както и че е по-добре да продължим да им плащаме ние оттук нататък, отколкото да имат един абонат по-малко (защото и да се чувстват монополисти, отоплителите имат алтернативи, за разлика примерно от доставчиците на електроенергия), от Топлофикация подписаха новия договор с нас и забравиха за претенциите си по договора с тези преди нас.

Но явно това не пречи да продължават да опитват да рекетират всеки, пък все някой ще поддаде и ще плати, за да го оставят на мира. А може да са получили и допълнителна подкрепа от държавата и вече наистина да е законно да се искат пари от хора, с които не си имал каквито и да е договорни взаимоотношения?!
Категория: Бизнес
Прочетен: 2896 Коментари: 8 Гласове: 0
Последна промяна: 04.08.2007 10:27
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1450044
Постинги: 141
Коментари: 3081
Гласове: 4313
Календар
«  Август, 2007  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031