Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156023 Постинги: 141 Коментари: 3067
Постинги в блога от 25.08.2008 г.
Днес, точно в края на Олимпиадата, погледнах таблицата с окончателната класация по медали на участвалите страни. Тук можете да видите първите й 10 реда. Общо редовете са 81 (т.е. толкова са страните, спечелили медали), а общо страните-участнички в Пекин 2008 са 204.

image
Източник: http://www.olympics.com

Направи ми прави впечатление, че първите три места са заети от трите главни световни сили, като ако вярваме на тази класация, китайците правят заявка скоро да са номер едно не само по население и икономически ръст, а да заемат първата позиция и във всяко отношение (по красота на шоуто по откриването вече тъй или иначе я заеха). Разбира се, не може да не отдадем тяхната първа позиция донякъде на домакинство на игрите и на повече - на успешно приложената "Директива 119" (за който не е запознат, това е планът на Китай за спечелване на 119 медала, като в него се избират умишлено спортовете, от които могат да се спечелят най-голям брой медали). Но като цяло, първата тройка в класацията на игрите съвпада достатъчно точно с първата тройка по сила, важност и влияние в света.

Какво се случва след номер 3? До края на челната десятка имаме още няколко бивши мощни империи: Великобритания, Япония, Франция - все страни, известни с могъщество и колонизаторско минало. Ако запишем италианците като наследници на римляните - ето ви и още една империя. Но подозирам, че в случая по-голямо значение има ролята й на съвременна империя на дизайна и модата. Германия не е била класическа империя в ранната индустриална епоха, но със закъснение е опитала да стане такава (макар и по доста катастрофален и за самата нея начин). И все пак, никой не може да оспори нейната сила и важност за света. Малко нелогично изглежда присъствието на шесто място на Австралия, която е бивша колония на Великобритания (т.е. няма си славно минало, само славни връзки), но при нея явно от значение е настоящето, а то е на държава-континент със сериозни ресурси и голямо влияние в азиатско-тихоокеанския регион. Единственият истински "навляк" в тази класация изглежда Корея, но с малко повече замисляне ще забележим, че това е една енергична и амбициозна в икономическо отношение страна, което явно дава отражение и на спортните терени. Разбира се, сигурно не е без значение за класирането на Австралия и Корея и фактът, че за тях тази олимпиада е почти "в квартала".

Къде сме ние? С 42-рото си място България се намира едва след първата половина на таблицата на страните, спечелили медали, и се нареждаме между държави като Зимбабве, Азербайджан, Узбекистан и Словения (пред нас) и Индонезия, Финландия, Латвия и Белгия (след нас). На пръв поглед - доста разнородна и объркана "компания" - от африкански отявлено диктаторски режим и не особено развити бивши съветски републики в Азия, та до центровете на Европейската демокрация и световните мобилни комуникации. Какво е същественото за тези страни? Че едни от тях се напъвт неистово в опит за себедоказване, но просто повече не могат, а на другите слабото представяне на Олимпиадата е нещо ще им накриви шапките. А ние? Мечтая си да бяхме от вторите, но всъщност сме от първите. Това, че говорим за провала си малко под сурдинка, или дори се оптиваме да го представим като успех, само показва, че на нас ни пука, че не сме това, което сме били преди време (петнадесети преди 4 години и трети - преди 28, ама по време на бойкота на игрите от целия западен свят). А всъщност би трябвало да ни пука много повече, че не напредваме в икономиката, науката, културата и качеството на живота си. Ако чувстваха нещата като нас, класиралите се далеч след нас Австрия, Швеция, Ирландия, Сингапур и Израел в момента трябваше да скубят коси от мъка, а жителите на 123-те страни, които не са спечелили и по един медал дори, би трябвало да се самоубият ритуално.

Олимпиадата е едно много добро поле за мирна демонстрация на сила, но това важи само за най-могъщите страни - с нея те печелят и взаимното си уважение, и респекта на останалите. За малките тя трябва да бъде просто един красив празник. Най-интересното е, че китайците, макар и заредени с толкова амбиции и очаквания, успяха и да създадат, и да се насладят на този празник. Което ги поставя на първо място и в това отношение.
Категория: Политика
Прочетен: 5148 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 25.08.2008 19:32
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156023
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Август, 2008  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031