Да, и това дочакахме - от най-нестандартия филмов гений, Тарантино се превърна в пак нестандартен, но политически коректен режисьор. Макар все още да имаш чувството, че когато прави филмите си, е здраво нашмъркан, те вече са изцяло в правия път на политическата коректност и единственото, което ги отличава от основното количество американска боза, са жестоките и натуралистични кървави сцени в особено близък план.

Онази вечер с голямо нетърпение отидох да гледам "Гадни копилета". Не ме обвинявайте, че съм станал неграмотен, думата копИлета е решение на преводачите, не мое. Всъщност така е решил още Тарантино - оригиналното заглавие на филма е Inglorious Barterds вместо правилното bastards. Сега, след като вече съм видял филма, почвам да си мисля, че това е първата му проява на политическа коректност в този филм - нали като напишеш думата с грешка, тя вече не е същата, и съответно - може би не е така обидна и дискриминираща. Но може да го е направил и заради Google - все пак има ли по-лесен начин да попадаш на страници, в които не става дума просто за някакви копелета, а именно за неговите копИлета. Хайде стига езикови разсъждения . Да минем към филмовите. :-)

Какво се случва в този филм? Следващите няколко изречения ще са спойлер, така че който иска да не му развалям удоволствието от гледането на филма, да прескочи надолу и да отиде направо към финалните два параграфа с изводите :-)

В началото си мислех, че ще гледам нещо подобно на "Мюнхен", където израелска тайна група се беше заела да отмъсти за покушението срещу еврейските спортисти по време на Олимпиадата през 1972 година. Но не беше това.

Почти през цялото време имате чувството, че гледате или някой уестърн, или просто "Криминале" - безспорния шедьовър на Тарантино. Обстановката през Втората световна война във Франция е представена по начин, какъвто не съм срещал в никой друг филм досега, може би дори и в "Ало, ало". Отношенията между враждуващите страни нямат нищо общо с онова, което са ни насадили досега и съветските, и американските, пък даже и немските филми - тук воюващите страни си прекарват времето ако не чак в шеги и закачки, то в безспорно интелигентни разговори, изпълнени с уважение и остроумия. Дори и евреите в този филм нямат почти нищо общо с ужасените хора, които сме виждали във всеки друг филм досега, поне не и след първите няколко минути, в които беше показана наказателна акция над едно укриващо се в мазето на селска къща във Франция еврейско семейство.

И само за да не си помислим, че сме объркали сюжета, от време на време ни заливат с някоя и друга кофа кръв от екрана. Главните герои - отрядът от американски евреи, предвождан от Брад Пит (ех, Брад, ех, Пит, имал си и добри роли досега, какво те накара да приемеш това подобие на роля, че и да имитираш физиономията и говора на дон Вито Корлеоне от "Кръстникът"), отишли да убиват и унижават нацисти - се държат като банда пияни каубои в преследване на индианци, и за да не би на някой да не му хрумне точно това сравнение, освен че избиват всеки нацист, който им падне, те го и скалпират, за да всяват допълнително ужас сред нацистите: похват, заимстван от отношенията индианци - каубои, само че обърнат. Точно както е обърната и жестокостта между нацисти и евреи.

Както и да е, не стига, че из целия филм гледаш как евреите избиват нацисти, което, доколкото съм чел, слушал и гледал за войната, не се е случвало изобщо, no филмът ни залива и с още други невероятни идеи. Хитлер и висшите му офицери, вместо да се занимават с войната, си организират филмови премиери, на които се появяват всички вкупом, без особени мерки за сигурност и с почти нулев анализ на рисковете. За капак сменят планираното място за премиерата от голям и престижен киносалон в Париж, с един друг, няколко пъти по-малък, само заради прищявката на един млад актьор (и войник), любимец на Гьобелс, който пък е харесал собственичката му, която всъщност е единствената оцеляла млада жена от едно избитото в началото на филма еврейско семейство.

Казах ли вече "за капак"? Не, рано е било. Ето сега му е времето. За капак гаджето на тази девойка, който е и прожекционист в нейното кино, е негър - нещо, което не се харесва особено на висшите хитлеристи, но въпреки това приемат премиерата да се състои в това кино. Убеден съм, че защото не подозираха, че самата собственичка е еврейка - иначе сигурно щяха да откажат.

Не, все пак е било още рано за капака. За капак един от главните герои на филма, висш офицер от СС, известен с прозвището "ловецът на евреи", незнайно защо решава да предаде Хитлер и всички висши немски офицери срещу едно имение на остров Нантъкет в САЩ, подарено му от американците, срещу това да не докладва, че е разкрил заговора за покушение срещу нацисткия елит начело с Хитлер по време на премиерата в киното. Малко преди това предател се оказва и една видна немска актриса, също звезда от нацистките филми, благодарние на която групата, която ще извърши покушението, успява да влезе в киното.

И така Хитлер, Гьоринг, Гьобелс и т.н. бяха убити в киното - запалени и застреляни. И войната май наистина свърши. Насред Париж, само за няколко минути. Сега разбирате ли защо съм убеден, че Тарантино е бил нашмъркан много яко по време на правенето на този филм?

А за финал Брад Пит, точно преди да остави ловеца на евреи да заживее щастливия си живот в имението на остров Нантъкет, му направи един огромен и дълбок белег-свастика с нож в средата на челото - както правеше и с всички други нацисти, които пуснеше живи, за да предават на останалите ужаса от това да бъдат заловени и избити от бандата на гадните копилета.

Нещата в "Гадни копилета" са почти като в онзи виц, в който заекът седял пред една пещера и пишел нещо в някаква тетрадка. Минал вълкът и го попитал "Какво пишеш бе, заек", а той му отговорил "Пиша дисертация за това как зайците ядат вълци". Вълкът изроптал и заплашил заека, а той му казал "Ела да се разберем в пещерата". След малко излязъл с вълча кожа през рамо. Същото сполетяло и мечката, и лисицата. Оказало се, че в пещерата ги чака лъвът. Та извода от е, че не е важно каква дисертация пишеш, а кой ти е научният ръководител. 

Същото се е получило и при Тарантино - не е важно каква е историческата истина и дали я познаваш и разбираш, важно е на кого искаш да се харесаш (или кой ти плаща хонорара).