На филма Mamma Mia! тръгнах с лека смесица от високи очаквания и някакво усещане, че може и да не ми хареса интегрирането на прекрасните песни на ABBA с някакъв сюжет. Но все пак, при положение, че бях точил лига на мюзикъла в Лондон по Нова година, а не можах да го видя, защото точно в дните, когато бях там, нямаше представления (освен едно опасно скоро преди да тръгна за летището), а после се чудех дали да не го гледам във Виена (но не го направих, защото не знаех доколко ще е "преведен" на немски и съответно неразбираем за мен), то нямах никакъв избор, освен в първия възможен момент да се насоча към филма. Още повече че в някакъв репортаж по CNN точно в деня на световната премиера вече бях чул как "Джеймс Бонд" пее песни на ABBA (не мога да отрека, че като чуя гласа на Пиърс Броснан, си представям веднага Джеймс Бонд), а и ABBA вече повече от 30 години са една от най-любимите ми групи.



Първите няколко минути бяха малко противоречиви. Страхотно начало с красив нощен пейзаж и със страхотния глас на Аманда Сайфрид (за мен главната героиня във филма и определено най-добрата певица от всички участващи актьори, въпреки че имената на Мерил Стрийп и Пиърс Броснан стоят доста преди нейното на афиша), след това малко глуповато кудкудякане при срещата между нея и двете й приятелки, последвано от първото "влизане" на песен като начин за провеждане на разговор между героите... Този момент, в който всъщност трябва да разбереш, че си повече на мюзикъл, отколкото на филм, ми се стори недостатъчно съвършено изработен. Но оттук нататък качеството вървеше само нагоре. Имам само дребни забележки към режисьорката Филайда Лойд, която в опита си да направи нещата по-емоционални, беше си позволила още няколко сцени на неоправдано преиграно кудкудякане, когато героините се събираха на групички от три - типичните групи бяха дъщерята (Аманда Сайфрид) с двете й приятелки и майката (Мерил Стрийп) с нейните две приятелки, но иначе всичко друго беше почти съвършено.

Разбира се, на първо място по съвършенството идват песните на ABBA, които и след повече от 30 години звучат недостижимо прекрасни. На почти същото ниво обаче подреждам и качеството на интерпретацията на тези песни за целите на филма и старанието, с което ги изпълняват актьорите - хора, на повечето от които пеенето определено не е силната страна.

Изключение прави почти единствено Аманда Сайфрид, за която е повече от учудващо, че всъщност няма музикално образование. Не знаех нищо за нея преди филма, дори как се произнася името й, а и сега мога да кажа, че информацията, която прочетох в биографията й в IMDB, с нищо не ми помага да разбера защо пее толкова прекрасно: родена и израснала в Алънтаун, Пенсилвания, модел от 11-годишна, има няколко не особено съществени роли като актриса в последните години, а ако не станела актриса, най-много искала да е метеороложка; сред уменията й освен тенис, бегло се споменават танцуване и пеене - но много по-бегло, отколкото това, че е обсебена от джинсите, които си купува непрекъснато без да може да се спре. Но тъй или иначе, явно пеенето й е вроден талант, наред с чаровното излъчване и мога само да се надявам, че я чакат много успехи в киното и, надявам се, в музиката.

Другият актьор, притежаващ "меден глас", се оказа също напълно непознатият ми като име (и бегло като лице) шведски актьор Стелан Скарсгерд, който обаче има забележителна филмография от над 100 филма и 6 деца.

За останалите - Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Колин Фърт, и всички други, пеенето дори да е било сред заложените им оп рождение таланти, е останало доста неразработено. И въпреки това, с професионализъм и сърце те постигат много повече, отколкото някой от зрителите би очаквал от тях, а с качеството на играта си определено компенсират липсата на школован глас.

Филмът е вълнуващо преживяване, което, и както и музиката на ABBA, се приема много добре и от хора на такава възраст, която гарантира, че са могли да чуят за величието на шведската група само в минало време. Доказателство за това е, че въпреки че сюжетът и стилистиката му са много далеч от масовия вкус, Mamma Mia! оглави бокс офис класацията дори и в страна като България, където, както и в САЩ, кината се пълнят много по-добре от филми от типа на Батман, Хелбой, Беулф и т.н.

Определено едно от най-свежите явления в киното през 2008 година и нещо, което никой, обичащ киното, музиката и ABBA, не бива да пропуска. А, и последно: за най-пълноценно преживяване задължително си носете кърпички - очакват ви щастливи сълзи.