Вчера ми потрябва удостоверение за актуално състояние на фирмата и се сетих, че е крайно време да имаме и някаква полза от това, че данните ни вече са в Търговския регистър.

На теория всичко трябваше да стане за няколко секунди.

И наистина така започна. Още в главното меню на регистъра (на адрес http://www.brra.bg) имаше удобен линк към страницата за заявяване на различни справки, а актуалното състояние беше още първата възможна в списъка.

Трябваше да напиша ЕИК на фирмата (бивш Булстат), да си дам мейла, на който искам да получа удостоверението, и да натисна Enter.

Брей - казах си - ама то вече било наистниа просто!

Да, ама не. Системата ми каза, че заявката ми е приета, а сега трябва да си платя 4 лева.

Е, с толкова няма да ме уплашат, въпреки че всъщност идеята на регистъра не беше ли друга?! Не аз да си искам удостоверение за собственото актуално състояние, а този, който иска да ми го провери, да може да влезе в регистъра и да си получи справката? Уви пак "да, ама не". Нещата си продължават по стария начин - отговорността за изваждане на удостоверението пак си остава на фирмата, която трябва да го докаже, а не на онази, която иска да се увери в него.

Хубаво, пак е нещо фактът, че получаването му ще е по-лесно. Или по-точно би било нещо, ако всъщност беше по-лесно.

И така, време беше да си платя четирите лева. Вече започнах да предчувствам някаква неприятна изненада, защото ми е известно, че у нас едно от многото неща, които не владеем, е умението как да приберем парите на някой, който иска да ни ги даде. Оказа се, че съм бил напълно прав.

Ако вляза да си купя нещо от amazon.com, от някоя резервационна система или от който и да е западен онлайн магазин, плащането отнема не повече от минута - времето, през което да въведеш данните на кредитната си карта и да потвърдиш транзакцията. У нас по принцип не е така, а в случая беше по-зле и от обикновено.

Оказа се, че първо трябва да се регистрирам като потребител на регистъра, искащ справки. Това беше относително лесно. Но всъщност защо изобщо ми позволихте в началото да поискам справка, без да съм се регистрирал - не разбирам. Очевидно след регистрацията всичко трябваше да започне отначало, така се и оказа.

След това трябваше да си избера начин на плащане. Както често става у нас, изборът ми беше между една единствена възможност. И както още по-често става, тя изобщо не беше най-популярната.

Най-популярната система за плащания от много години у нас се казва ePay.bg. Системата възникна и набра популярност благодарение на хилядите "интернет хора", които не обичат да се редят на опашки, за да си плащат тока, парното, водата и кабелната телевизия, по-късно към системата се включиха и много търговци и доставчици на услуги, а преди 2 години с нея стана възможно да се плащат данък сгради и такса смет, дори и личните данъци. Иначе казано, "електронното правителство" (ще го слагам в кавички, още не мога да го приема за нещо, отговарящо на името си) прегърна най-популярната система, за да бъде в услуга на гражданите.

Търговският регистър обаче явно не се чувства част от електронното правителство (или по-точно, явно е бил подвластен на друго лоби), защото беше решил да ни наложи друга система за плащания, за която, признавам си, чувах за пръв път. Тя се казва eBG.bg и прилича досущ на ePay.bg, само дето изисква същата тежка и бавна регистрация, каквато и ePay.bg. И сега аз трябваше да си направя задължително регистрация и в тази система.

В какво се състои регистрацията? Нищо чак толкова невъзможно, но все пак трудоемко и бавно. Първо, задължителното въвеждане на лични данни. Признавам, че системата много културно сама си намери инсталирания на компютъра ми електронен подпис и също така културно си взе много от моите данни директно от него. Но след това идваше далеч по-неприятното - регистрирането на платежни средства. В общия случай това са кредитни или дебитни карти. А проблемът при тях е, че за да се уверят платежните системи, че аз наистина имам контрол над тази карта, а не просто съм я взел за миг от портфейла на някого и в момента преписвам данните от нея, те извършват фалшива транзакция на стойност между 0.00 и 1.00 лева и след това искат да им потвърдя колко точно са ми взели. Последното може да се научи от месечното извлечение от банката, когато получаваш счетоводната справка за транзакциите през месеца, а ако си много нахален и отсреща имат добро сърце - може и след 3-4 дена да се обадиш в банката и да помолиш да ти кажат колко стотинки са ти изтеглени от картата, за да си завършиш регистрацията. Всъщност, като се замисля, фактът, че често се съгласяват да го правят, всъщност обезсмисля цялата система за верификация, защото точно това би направил и онзи, който ми е преписал данните на кредитната карта, нали? ;-)

За капак, след като ми прие данните на картата и каза, че е извършила транзакцията, eBG.bg ми каза и странното изречение, че "за момента системата може да работи само с кредитни карти в лева". Странно, защото моята беше в евро и ако има такова изискване, не беше лошо да бъда уведомен за него ПРЕДИ да съм направил регистрацията и те да са ми направили фалшивата транзакция.

Та както разбрахте, сега ще трябва да чакам минимум още 3 дни, за да мога да платя 4 лева на Търговския регистър. И то при положение, че имам регистрация в ePay.bg, PayPal и кредитни и дебитни карти, с които навсякъде по света мога да плащам директно и за секунди. При това през тези 3 дни така и няма да знам дали изобщо след тях ще имам валидна регистрация на платежно средство, или не (защото картата ми е в евро, а системата бегло спомена "след после", че всъщност работи само с карти в левове.

Явно името на системата, eBG, не трябва да се чете по български - ебъгъ, ами по другия начин - ебиги. Хубава работа, ама пак българска!

Историята има доста интересно продължение. Можете да го намерите в следващия ми постинг - http://thomas.blog.bg/biznes/2009/09/11/p-s-niakolko-dni-po-kysno-ili-kak-zavyrshi-istoriiata-s-tyrgovskiia-registyr.395592