Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Приемането ни в ЕС не ни направи европейци - трябва сами да решим да станем...
Автор: thomas Категория: Лични дневници
Прочетен: 1611986 Постинги: 141 Коментари: 3076
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
На филма Mamma Mia! тръгнах с лека смесица от високи очаквания и някакво усещане, че може и да не ми хареса интегрирането на прекрасните песни на ABBA с някакъв сюжет. Но все пак, при положение, че бях точил лига на мюзикъла в Лондон по Нова година, а не можах да го видя, защото точно в дните, когато бях там, нямаше представления (освен едно опасно скоро преди да тръгна за летището), а после се чудех дали да не го гледам във Виена (но не го направих, защото не знаех доколко ще е "преведен" на немски и съответно неразбираем за мен), то нямах никакъв избор, освен в първия възможен момент да се насоча към филма. Още повече че в някакъв репортаж по CNN точно в деня на световната премиера вече бях чул как "Джеймс Бонд" пее песни на ABBA (не мога да отрека, че като чуя гласа на Пиърс Броснан, си представям веднага Джеймс Бонд), а и ABBA вече повече от 30 години са една от най-любимите ми групи.

image

Първите няколко минути бяха малко противоречиви. Страхотно начало с красив нощен пейзаж и със страхотния глас на Аманда Сайфрид (за мен главната героиня във филма и определено най-добрата певица от всички участващи актьори, въпреки че имената на Мерил Стрийп и Пиърс Броснан стоят доста преди нейното на афиша), след това малко глуповато кудкудякане при срещата между нея и двете й приятелки, последвано от първото "влизане" на песен като начин за провеждане на разговор между героите... Този момент, в който всъщност трябва да разбереш, че си повече на мюзикъл, отколкото на филм, ми се стори недостатъчно съвършено изработен. Но оттук нататък качеството вървеше само нагоре. Имам само дребни забележки към режисьорката Филайда Лойд, която в опита си да направи нещата по-емоционални, беше си позволила още няколко сцени на неоправдано преиграно кудкудякане, когато героините се събираха на групички от три - типичните групи бяха дъщерята (Аманда Сайфрид) с двете й приятелки и майката (Мерил Стрийп) с нейните две приятелки, но иначе всичко друго беше почти съвършено.

Разбира се, на първо място по съвършенството идват песните на ABBA, които и след повече от 30 години звучат недостижимо прекрасни. На почти същото ниво обаче подреждам и качеството на интерпретацията на тези песни за целите на филма и старанието, с което ги изпълняват актьорите - хора, на повечето от които пеенето определено не е силната страна.

Изключение прави почти единствено Аманда Сайфрид, за която е повече от учудващо, че всъщност няма музикално образование. Не знаех нищо за нея преди филма, дори как се произнася името й, а и сега мога да кажа, че информацията, която прочетох в биографията й в IMDB, с нищо не ми помага да разбера защо пее толкова прекрасно: родена и израснала в Алънтаун, Пенсилвания, модел от 11-годишна, има няколко не особено съществени роли като актриса в последните години, а ако не станела актриса, най-много искала да е метеороложка; сред уменията й освен тенис, бегло се споменават танцуване и пеене - но много по-бегло, отколкото това, че е обсебена от джинсите, които си купува непрекъснато без да може да се спре. Но тъй или иначе, явно пеенето й е вроден талант, наред с чаровното излъчване и мога само да се надявам, че я чакат много успехи в киното и, надявам се, в музиката.

Другият актьор, притежаващ "меден глас", се оказа също напълно непознатият ми като име (и бегло като лице) шведски актьор Стелан Скарсгерд, който обаче има забележителна филмография от над 100 филма и 6 деца.

За останалите - Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Колин Фърт, и всички други, пеенето дори да е било сред заложените им оп рождение таланти, е останало доста неразработено. И въпреки това, с професионализъм и сърце те постигат много повече, отколкото някой от зрителите би очаквал от тях, а с качеството на играта си определено компенсират липсата на школован глас.

Филмът е вълнуващо преживяване, което, и както и музиката на ABBA, се приема много добре и от хора на такава възраст, която гарантира, че са могли да чуят за величието на шведската група само в минало време. Доказателство за това е, че въпреки че сюжетът и стилистиката му са много далеч от масовия вкус, Mamma Mia! оглави бокс офис класацията дори и в страна като България, където, както и в САЩ, кината се пълнят много по-добре от филми от типа на Батман, Хелбой, Беулф и т.н.

Определено едно от най-свежите явления в киното през 2008 година и нещо, което никой, обичащ киното, музиката и ABBA, не бива да пропуска. А, и последно: за най-пълноценно преживяване задължително си носете кърпички - очакват ви щастливи сълзи.
Категория: Изкуство
Прочетен: 11451 Коментари: 8 Гласове: 0
Последна промяна: 21.09.2008 19:24
От днес, 12 септември, сайтът отново се отваря нормлано, така че всичко по-надолу е просто история от предишните няколко дни...

Аз не съм мазохист, но си обичам националния превозвач и го ползвам винаги, когато лети в моята посока, въпреки всички забележки, които много мои познати имат към него (и въпреки че с някои от тях на моменти мога да се съглася). Харесвам и уеб сайта им, който е пъргав, лек, с приятен дизайн и достатъчно удобен за работа.

Само да кажа - този път нямам никакво намерение да се заяждам с тях - дори не и за логото върху пликчетата им за повръщане. Става дума за съвсем друго нещо. Нашата авиокомпания може и да не представлява интерес за терористите, но се оказва, че сайтът й е окачествен като "атакуващ" според Mozilla Thunderbird и новия Google Chrome - 2 от трите интернет браузъра, които имам на компютъра си. Ако опитате да влезете в него с някой от тях, ви чака тъмночервен екран със следното съдържание:

image

Интересно е пояснението, че "атакуващите сайтове опитват да инсталират програми, които крадат лична информация, използват вашия компютър, за да атакуват други, или увреждат вашата система". Дори и само това звучи доста... пъдещо, но все пак има и леко смекчаващо вината продължение - "Някои атакуващи сайтове умишлено разпространяват вреден софтуер, но много са компрометирани без знанието и разрешението на техните собственици".

Дотук не става ясно прегрешили ли са от Bulgaria Air, или самите те са и жертви, но в линка от новия Google Chrome се казва вече доста по-подробно как сайтът е попаднал в този черен (или трябва да го наречем червен) списък:

Of the 91 pages we tested on the site over the past 90 days, 9 page(s) resulted in malicious software being downloaded and installed without user consent. The last time Google visited this site was on 09/09/2008, and the last time suspicious content was found on this site was on 09/09/2008.

Malicious software includes 54 trojan(s). Successful infection resulted in an average of 2 new processes on the target machine.

Malicious software is hosted on 1 domain(s), including wp-stats-php.info.

Over the past 90 days, www.air.bg/ appeared to function as an intermediary for the infection of 1 site(s) including attitudetravel.com.

Много интересно четиво.... От 91 отворени страници на сайта на Bulgaria Air, отварянето на 9 от тях е довело до сваляне и инсталиране без знанието на потребителя на вреден софтуер. Въпросният вреден софтуер включва 54 вида троянски коне. Успешното му инсталиране води до стартиране на средно 2 нови процеса върху заразената машина. Също така, сайтът през последните 90 дни е послужил и като посредник за инфектирането на още един сайт (attitudetravel.com).

Е, успокояващото е, че поне не става дума за умишлено деяние от страна на авиокомпанията, а за хакване на собствения им сайт. Но също така е видно, че освен ако някой не им го е направил нарочно и с много положени усилия, то явно самия им сайт не е защитен достатъчно добре. А това е кофти новина за една технологична компания, нищо че не става дума за поддръжката на основното й оборудване - самолетите.
Категория: Бизнес
Прочетен: 4301 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 12.09.2008 16:24
Днес, точно в края на Олимпиадата, погледнах таблицата с окончателната класация по медали на участвалите страни. Тук можете да видите първите й 10 реда. Общо редовете са 81 (т.е. толкова са страните, спечелили медали), а общо страните-участнички в Пекин 2008 са 204.

image
Източник: http://www.olympics.com

Направи ми прави впечатление, че първите три места са заети от трите главни световни сили, като ако вярваме на тази класация, китайците правят заявка скоро да са номер едно не само по население и икономически ръст, а да заемат първата позиция и във всяко отношение (по красота на шоуто по откриването вече тъй или иначе я заеха). Разбира се, не може да не отдадем тяхната първа позиция донякъде на домакинство на игрите и на повече - на успешно приложената "Директива 119" (за който не е запознат, това е планът на Китай за спечелване на 119 медала, като в него се избират умишлено спортовете, от които могат да се спечелят най-голям брой медали). Но като цяло, първата тройка в класацията на игрите съвпада достатъчно точно с първата тройка по сила, важност и влияние в света.

Какво се случва след номер 3? До края на челната десятка имаме още няколко бивши мощни империи: Великобритания, Япония, Франция - все страни, известни с могъщество и колонизаторско минало. Ако запишем италианците като наследници на римляните - ето ви и още една империя. Но подозирам, че в случая по-голямо значение има ролята й на съвременна империя на дизайна и модата. Германия не е била класическа империя в ранната индустриална епоха, но със закъснение е опитала да стане такава (макар и по доста катастрофален и за самата нея начин). И все пак, никой не може да оспори нейната сила и важност за света. Малко нелогично изглежда присъствието на шесто място на Австралия, която е бивша колония на Великобритания (т.е. няма си славно минало, само славни връзки), но при нея явно от значение е настоящето, а то е на държава-континент със сериозни ресурси и голямо влияние в азиатско-тихоокеанския регион. Единственият истински "навляк" в тази класация изглежда Корея, но с малко повече замисляне ще забележим, че това е една енергична и амбициозна в икономическо отношение страна, което явно дава отражение и на спортните терени. Разбира се, сигурно не е без значение за класирането на Австралия и Корея и фактът, че за тях тази олимпиада е почти "в квартала".

Къде сме ние? С 42-рото си място България се намира едва след първата половина на таблицата на страните, спечелили медали, и се нареждаме между държави като Зимбабве, Азербайджан, Узбекистан и Словения (пред нас) и Индонезия, Финландия, Латвия и Белгия (след нас). На пръв поглед - доста разнородна и объркана "компания" - от африкански отявлено диктаторски режим и не особено развити бивши съветски републики в Азия, та до центровете на Европейската демокрация и световните мобилни комуникации. Какво е същественото за тези страни? Че едни от тях се напъвт неистово в опит за себедоказване, но просто повече не могат, а на другите слабото представяне на Олимпиадата е нещо ще им накриви шапките. А ние? Мечтая си да бяхме от вторите, но всъщност сме от първите. Това, че говорим за провала си малко под сурдинка, или дори се оптиваме да го представим като успех, само показва, че на нас ни пука, че не сме това, което сме били преди време (петнадесети преди 4 години и трети - преди 28, ама по време на бойкота на игрите от целия западен свят). А всъщност би трябвало да ни пука много повече, че не напредваме в икономиката, науката, културата и качеството на живота си. Ако чувстваха нещата като нас, класиралите се далеч след нас Австрия, Швеция, Ирландия, Сингапур и Израел в момента трябваше да скубят коси от мъка, а жителите на 123-те страни, които не са спечелили и по един медал дори, би трябвало да се самоубият ритуално.

Олимпиадата е едно много добро поле за мирна демонстрация на сила, но това важи само за най-могъщите страни - с нея те печелят и взаимното си уважение, и респекта на останалите. За малките тя трябва да бъде просто един красив празник. Най-интересното е, че китайците, макар и заредени с толкова амбиции и очаквания, успяха и да създадат, и да се насладят на този празник. Което ги поставя на първо място и в това отношение.
Категория: Политика
Прочетен: 3669 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 25.08.2008 19:32
"Ориентът започва от там, където клозетите миришат и се пие боза."
Уинстън Чърчил

Когато построиха двата първи и засега единствени истински шопинг молове в София (City Center Sofia и Mall of Sofia), един от първите въпроси, които си зададох след първите посещения там, беше "докога ли тоалетните им ще останат така перфектни". Мина месец, минаха два, мина половин година. О, чудо - все още всичко беше наред - чисти кабинки, чисти тоалетни чинии, чисти капаци, идеално работещи батерии на мивките, чудесен течен сапун и даже винаги налични тоалетни кърпи в диспенсърите до тях... А от самите помещения постоянно се носи приятната миризма на щедро и редовно използвани професионални хигиенни препарати за поддръжка на санитарни помещения (характерното за тези препарати е, че не само ароматизират, но и неутрализират химически онези вещества, които иначе причиняват миризмата на тоалетна).

Първото предупреждение, че тази идилия може и да не продължи вечно, дойде даже не от България, а от Италия, където през февруари попаднах в необичайно мръсни за средното европейско ниво тоалетни в един голям и луксозен търговски център в Болоня. В началото даже не можех да повярвам на очите си, та даже си направих снимки за всеки случай - ако някой ден реша, че съм бълнувал. И оттогава зачаках да видя "кога ще ги стигнем италианците".

Не се наложи да чакам много дълго.

Преди около месец-два (не ходя прекалено често в моловете, затова събитията могат да се сторят раздалечени и с;учайни за хора, които са там през ден) за пръв път в CCS ми направи впечатление, че тоалетната на втория етаж не беше на предишното ниво: поразклатени бяха панелите с бутоните за водата на тоалетните чинии, една от клетките даже явно беше с развален датчик, защото водата почти не спираше да тече, имаше няколко липсващи закачалки на вратите (за какво ли са му на този, дето ги е взел - дали като в песента на Тошко Колев - "да си ги сложи отзад (става въпрос на задното стъкло)"), дори и заключващите механизми започваха да приличат на разтропани, разни дребни проблемчета имаше и около умивалните, а най-важното - онази толкова характерна миризма на чисти тоалетни беше започнала да си отива.

Няколко седмици по-късно направих втори опит, този път в Mall of Sofia, и също забелязах някои от първите признаци на упадък, каквито иначе в самите магазини изобщо няма. Т.е. за пореден път бяхме показали, че при нас, българите, има огромна разлика между грижите за своето и грижите за общото (тоалетните на моловете, както знаете, се водят "общи части").

А вчера вече преля и последната капка на търпението ми, когато се отбих в тоалетните на последния етаж на City Center Sofia, които не само, че са от по-малко натоварените, но и се намират в близост до едно от най-хубавите и скъпи заведения там - италиански ресторант Pastarito, който би трябвало да е силно заинтересован тоалетните, които се посещават от неговите клиенти, да са в изрядно състояние, което да отговаря на собственото му търсено ниво. Впрочем друга интересна подробност е, че на същия етаж се намира и мениджмънтът на мола - а подобна близост с командирите, поне в казармата, обикновено гарантираше съществено по-чисти от останалите тоалетни.

Тук обаче - нищо подобно. Ако четете този блог по време на вечеря, по-добре първо си довършете вечерята, и тогава продължавайте нататък...

В мъжката тоалетна на този етаж има три клетки. Подът и на трите беше прилично мръсен, а от онази "миризма на чисто" не беше останало нищичко. Две от трите тоалетни чинии бяха откровено мръсни (с по-малки и по-големи засъхнали "кафяви петънца", сещате се от какво). Единствено чинията в средната клетка приличаше малко на чиста (въпреки че капакът й изобщо не можеше да се нарече много чист), но за сметка на това там нямаше... тоалетна хартия - просто и двете ролки в подаващия механизъм бяха свършили и явно нямаше кой да ги смени от много време. Впрочем сигурно затова и тази клетка беше по-малко използвана и съответно - с по-малко петънца.

Както бях забелязал още предишния път (макар и не точно там), закачалките, където погледнах за тях, също бяха отишли нанякъде и нямаха намерение да се върнат отново. Сега ми хрумва, че може да са свалили хубавата миризма и да са забегнали заедно на някой остров. Но във всеки случай без тях молът вече не е същият. Заприличва на някакъв ориенталски мол. Според дефиницията на Чърчил, разбира се - мисля, че изобщо не е редно да обиждаме дубайските молове, нито пък онези в Хонконг, Сингапур и Банкок - все места, които съвременните западноевропейци също наричат Ориент. Но ако се върнем към Чърчил, мисля, че само остава етажа със заведенията на моловете ни да се появи боза, и вече ще сме част от истинския Ориент.

Явно е, че неуспешното ни влизане в Европа изобщо не се измерва само с неспособно правосъдие, корупция във всичко и неумение за усвояване на европейски фондове. Много преди тези политико-икономически причини да не можем да бъдем истински европейци, стоят и чисто културните причини. Една от които е неумението да си поддържаме околната среда приятна за обитаване. Разбира се, далеч съм от мисълта, че за този минипровал, който описах по-горе, е виновен само мениджмънтът на софийските молове. Факторите са много повече. От едната страна са клиентите на моловете, които въпреки финансовите си възможности, нямат нужното културно ниво, което да ги кара когато излизат от тоалетната, след тях да е поне толкова чисто, колкото е било пред тях. От втората са небрежните работници, които занемаряват работата си по поддръжката и не докладват за проблемите, които са извън техните преки задължения. Тук хем важи принципът "те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя", хем и поведението на клиентите изобщо не ги стимулира да бъдат съвестни. И накрая идва и ролята на мениджмънта, който не успява да налага спазването на стандартите да не деградира с времето.

Като съвсем страничен детайл от обстановката в City Center Sofia, направи ми впечатление за пореден път и нещо друго, също характерно за Ориента (който освен с миризливи тоалетни се характеризира и с изобилие от нископлатен и разхищаван човешки ресурс). На изхода от паркинга има автомат, в който трябва да си пъхнеш валидирания билет за паркиране, и веднага след това бариерата ти се вдига и можеш да потеглиш. Само че дали защото много от клиентите не успяват да спрат до автомата така, че да могат да си пъхнат билетчето, или защото някакви работници от паркинга просто искат да показват колко са заети, но до този автомат от доста време винаги виси поне по един служител на мола, който ти взима билетчето от ръката и го пъха в автомата. От една страна, изглежда, че това е за наше улеснение. От друга - за какво тогава е този скъп автомат, чиято основна идея е да спестява на собствениците работни места!? Не казвам, че непременно тези кибици трябва да бъдат пратени да чистят тоалетните, но може би все пак над идеята си струва да се помисли, защото явно моловете имат значителен излишък на персонал, където не е нужен, и очевиден недостиг - там, където той наистина трябва.

Във всеки случай, вървейки в подобни посоки, надали някога ще станем европейци.
Категория: Бизнес
Прочетен: 3635 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 02.08.2008 13:03
Отдавна пиша, чета и коментирам в блог.бг и може би е време да споделя някои от топ желанията си за промяна тук, подредени в един класически списък с желания (wish list)

1. Искам да мога да се "изключа" от следенето на коментарите по дадена тема. Случва се коментарите в някоя тема да станат стотици, а посоката им изобщо да избяга от идеята на самата тема, но да продължавам да получавам мейлове за нови коментари, защото механизмът за известяването не обвързва коментиралия потребител с конкретната тема, а всеки отделен коментар на потребителя с темата. С две думи, ако съм пуснал 5 коментара в дадена тема, трябва да вляза в режим редактиране и на петте, и да им изключа флага за известяване, и чак тогава ще мога да се отърва от вълната от съобщения, че има нови коментари. Това определено е досадно като операция и често ще отнеме повече време, отколкото да триеш следващите съобщения.

1а. Допълнителен ефект от това известяването да отразява връзката между потребител и тема, е че ще може човек да поиска да следи развитието на дадена тема и без да е оставил коментар в нея. Много често някой би искал да следи какво се коментира по някоя чужда тема, но за да получава известия за развитието на спора, трябва и сам да се включи в него и за целта понякога трябва да си изсмуче от пръстите някакъв коментар.

2. Искам да мога да виждам и списък с коментарите на даден автор - понякога те са доста по-интересни от собствените му теми. Не мисля, че технически това ще бъде трудно, след като тази възможност е предвидена за самия автор - той може да разгледа списъка със своите коментари.

3. Хубаво би било да може и в коментарите да се включват поне живи линкове, ако не чак и картинки. В момента коментарите поддържат само абсолютно статичен текст. Не че не вършат работа и така, но поне минимални възможности нещо да се изпише удебелено, в цвят и да може да се цъка на линковете, няма да затруднят коментиращите толкова, колкото ще направят коментарите по-ясни и красиви.

4. Много бих искал на сайта да се въведе задължителното използване на кирилица (има много удобни средства в различни сайтове, с които дори и тези, които няма кирилица на клавиатурата си, могат да пишат на кирилица), а неграмотността във всичките й форми да не се толерира, така както не се толерират расизмът, фашистките и антисемитските изказвания. Кирилицата може и да не е най-положителният фактор за нашето развитие като нация, но след като тъй или иначе я имаме, то хубаво е да си признаем, че българският език изглежда най-красив и е най-лесно разбираем именно когато е написан на кирилица.

5. Определено има нужда от преразглеждане на тематичните раздели. Струва ми се, че има както няколко излишни, в които практически никой не пише, така и доста сериозен недостиг на важни раздели, в които всеки би искал да пише, но му се налага да пригодява темата си към някой от съществуващите. Като пример мога да дам, че има раздел Регионални, в който не се сещам да съм виждал някоя тема, но примерно няма раздели Общество или Нашият град, в които биха попаднали много злободневни теми.

6. Нуждае се от подобрение и начинът за гласуване за пост и автор. В момента гласуването е не просто абсолютно доброволно (то такова и трябва да си остане), но и разчита изцяло на това читателят да се сети, че някъде горе вдясно има една думичка Гласувай, на която може да цъкне. Голям напредък ще бъде дори и само ако мястото за гласуване се премести в края на поста, точно преди полето за коментар, и ако се добави едно изречение от типа на "Моля, дайте си мнението за този пост". А най-прекрасно би било и ако освен гласуване "за" дадената тема или автор може да се гласува и с "против". Чак тогава рейтингът на един автор ще има по-обективен смисъл, защото ще е базиран не на бройката гласове (която не може да позволи да се сравни един автор с 5 поста с един с 200), а на съотношението между положителни и отрицателни гласове

Вече извън списъка, но съвсем не на последно място, ще поставя и едно желание, което може би е и най-важното за всички: а то е да се обърне по-сериозно внимание на това кои постове влизат в разделите "Избрани". Не че аз съм от хората, които имат основание да се оплакват, че са пренебрегвани от редакторите. Напротив, от 60-те ми поста досега може би почти 50 са попадали в избрани - но въпреки това ден след ден намирам неща, за които се учудвам какво правят там, докато в същото време други, много по-значими като съдържание, потъват в забвение. Каквото и да си говорим, ако една тема не е в Избрани, шансът й да получи широка популярност, е близък до нулата.

Разбира се, основателно процесът на определяне на избрани постове е напълно непрозрачен за нас - тези, които осигуряваме съдържанието на блог.бг. Но това не значи, че резултатите му са невидими за нас. Понякога много ясно си личи как просто не е имало кой да преглежда новите постове по половин-един ден или повече и накрая просто е нацъкал 3-4 поста в Избрани, за да има все пак и някакви нови теми. Много ясно, че ако през това време публикуваните постове са били 2000, този човек няма как да прегледа всичките и да реши кои са най-хубавите. Така че в такива моменти се прилагат принципите на блоговата лотария, от които определено страда обликът на целия сайт.

Може да се каже, че определянето на избрани постове прилича много на работата на един търговец на Ситняково, който подрежда най-красивите плодове и зеленчуци по начин, който да привлче колкото се може повече клиенти. Работата на редакторите в блог.бг не се прави от добро сърце, а с абсолютно същата цел - сайтът да има по-добър "търговски вид" и да се продава по-скъпо на рекламодателите. Така че, уважаеми собственици на блог.бг, отделете нужния ресурс за по-качественото представяне на вашия "зарзават" (който в случая са нашите постове). Това ще ви се отплати двойно - един път с това, че ще имате повече читатели, които ще се връщат винаги при вас, уверени, че на главната страница ги чакат винаги пресни, свежи и отгледани с грижа постове, и втори път - с повече качествени постове от нас, доставчиците, които ще даваме много повече от себе си, когато сме уверени, че няма да оставите най-хубавата ни стока да гние на дъното на блоговата щайга, докато отгоре са подредени някакви случайни запъртъци.
Категория: Технологии
Прочетен: 3667 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 17.07.2008 17:06
Преди малко ме вбесиха много истински във "великия" български електронен магазин get.bg.

Трябваше спешно да купя един скенер, необходим за комплектоването на един голям дигитален фотопринтер, След внимателно проучване в интернет и сред местните вносители, стигнах до извода, че един конкретен модел скенер, неотдавна спрян от производство, не може да се намери нито при нашите вносители, нито в amazon.com, нито в B&H Photo & Video (най-големият фотографски електронен магазин). Имаше го само при "нашите герои" от get.bg.

Това ми се стори малко съмнително, та преди да натисна бутона "купи", реших да звънна и да попитам "ама вие наистина ли го имате?". На обявения в сайта стационарен телефон изобщо не ми вдигнаха при две поредни позвънявания, та опитах на мобилния и там имах повече късмет.

Казаха ми, че не знаят дали го имат и дори не могат да проверят, ако нямат поръчка. Казаха ми също, че щом е спрян, има голяма вероятност да го нямат всъщност, но след като толкова искам да науча, все пак да си пусна поръчка и тогава вече те ще проверят. Обясних им, че нямам никакво желание да си правя сложна регистрация (та после да ме заливат и със спам) само за да науча дали имат една оферирана стока на склад, към която проявявам интерес, но те ме успокоиха, че можело да се поръча и без регистрация. Това ми даде надежда за културно продължение, но както после се оказа, напразна.

По време на пускането на поръчката "без регистрация" трябваше да си дам имената, адреса, мобилния телефон, кръвната група и с колко жени съм бил някога, най-накрая системата поиска и да се съглася, че ще платя авансово поръчаната стока (и сигурно чак след като платя, ще науча, че скенер всъщност няма и ще почна да си чакам парите обратно) и тогава вече зарязах всичко.

Отделът за обслужване на клиенти се представи трагично.

Първото момиче го запомних само с това, че ми говореше с някакъв вид мек акцент (то пък вече кой ли не говори така в София) и ме уверяваше, че няма как да провери за наличност при техния доставчик, без аз да направя реална поръчка.

Втората се опита и да ми се кара и най-вече - да ми говори, докато й говоря аз (не че и аз се държах особено спокойно вече, ама все пак аз съм клиентът, и то ядосаният с право клиент), отказа ми контакт с прекия си или какъвто и да е началник или управител и твърдо отказваше да приеме, че има нещо нередно в това да публикуваш оферта без покритие, т.е. без да имаш и най-малка представа дали когато клиентът каже "купувам", ще имаш какво да му продадеш.

Как изглеждат нещата с електронната търговия по белия свят?

Когато пазарувам в amazon.com или който и да е сериозен западен електронен магазин, аз виждам офертите и когато се спра на някоя от тях и кажа "купувам", съм 100% сигурен, че имам сключена сделка и ще получа поръчаната стока в срок, който мога да си избера лично (със съответна разлика в цената на доставка). Освен това, ако купувам нещо достатъчно скъпо, със сигурност имам и безплатни варианти за доставка в рамките на САЩ, докато тук и 1000 лева да им даваш, те си настояват за техните 4 лева за доставка.

Нещо повече, при най-добрите, ако са останали им малко бройки, някъде в описанието на стоката това е споменато изрично, а често дори може да се прочете съвсем конкретното "останали са само 3 бройки". Ако нещо все пак не е налично, до офертата му задължително пише "не е налично в момента" или "очакваме наличност след 5 дни".

А как бяха при моите днешни герои?

В техния електронен магазин е оферирано почти всичко, което може да бъде купено в България. Само че на практика те нямат никакъв контрол над това дали тези оферти са реални, т.е. дали всъщност разполагат с количества от стоката, която продават. Е много се извинявам, ама за процентите, които им дават доставчиците, биха могли поне това да вършат - да си поддържат офертите в актуалност - в края на краищата за всичко останало клиентите си плащат!

Впрочем не знам дали в доста недомисления ни Закон за електронната търговия, който поставя безброй спънки и разни ненужни и глупави изисквания към продавачите, има изискване за валидност на офертите, но ако няма, ще се окаже истинска комедия.

Мислите ли, че още ми се занимава с български електронни магазини!? А на вас?
Категория: Бизнес
Прочетен: 3500 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 15.07.2008 17:51
От много време насам се убеждавам все повече, че в България нормалните хора са много малко. Оказа се обаче, че дори съм надценявал ситуацията. С помощта на търсачката на ирландското онлайн издание на Golden Pages вече имаме неоспоримо доказателство, че такива просто няма.

Ето - уверете се сами! (кликнете върху картинката, за да я видите в пълен размер)

image

Според търсачката обаче май има една друга категория - формални хора. Мисля, че се сещам - такива съм виждал доста! :-)
Категория: Забавление
Прочетен: 1515 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 14.07.2008 19:06
Бях решил, че епохата на разбиването на колите с цел кражба на касетофон е останала в 90-те години на миналия век, така както кражбата на чистачките беше останала в 70-те и 80-те години. Да, ама не. Днес отново ми разбиха колата, може би след поне 6-годишна пауза. Посред бял ден. Хем на обществено място, където имаше много хора и много коли, хем в планината, където уж лоши хора не ходели. Явно и това вече е история.

Колата ми е прилично скромна като модел и размери и обикновено не буди очаквания за нещо много ценно, което може да се намери вътре. Такава впрочем е и реалността: там има CD плеър JVC за под 200 лева, при това със сваляем панел, който винаги нося със себе си. Явно обаче "специалистите" днес са решили, че след като съм тръгнал на разходка в планината,  може да не съм имал място по джобовете да си прибера панела и затова да съм го оставил в жабката. Няма как да са били сигурни, но са решили да проверят. Избрали са си шофьорската врата за главна цел, защото беше откъм канавката до пътя (от другата имаше почти непрекъснато минаващи коли). Разбили са ключалката доста зверски със специализирано оборудване, като ламарината на вратата ми е грозно изкривена и вече има не кръгла, а елиптична форма. При тази марка коли обаче това само по себе си не осигурява достъп до купето. След това са преминали към "класиката в жанра" - счупване на задното ляво триъгълно стъкло, през което вече имат достъп до бутоните за отключване на вратите. Нататък нещата са били прости: алармата пищи, а те "работят". CD плеърът беше културно свален, имаше само 2-3 пренебрежими наранявания на пластмасата около корпуса му, жабката беше отворена и тук е дошло разочарованието, че панел там няма. Дотук я са изкарали 30-40 лева, я не. Не ми бяха взели нито зарядното за телефона (оригинално Nokia), което ми седи винаги включено на мястото на запалката, нито няколкото записани CD-та с MP3-ки, които си държа в жабката, за да не си хабя оригиналните дискове.

За късмет на крадците обаче (и добър, и лош), точно днес там се намираше и една моя уникална вещ, която съвсем случайно ми беше останала в жабката от вчера (това пък беше моят лош късмет). Тази вещ беше една много специална bluetooth слушалка - Earset 2 на Bang & Olufsen (хайфи маниаците прекрасно знаят какво означава тази марка). Това е може би най-скъпият модел хендсфри на пазара изобщо, а в България подозирам, че може да е и единствено - спомен от едно мое миналогодишно пътуване до Бостън.

image

Ако някой смята да си купи тази слушалка от крадеца, нека само да знае, че без също толкова специалното зарядно това устройство тя ще е напълно безполезна, след като й се изхаби батерията. Също така, без книжката с инструкциите е много малко вероятно да се направи и синхронизирането на устойството (така нареченият pairing) с който и да е модел телефон, така че това имах предвид, като говорих за лошата компонента в късмета на крадците - да притежаваш най-скъпата bluetooth слушалка в света, но да не можеш нито да я използваш, нито да я продадеш, си е доста подобно на усещането, което изпитва онзи руснак от вица, който си бил излял водката върху памперс.

Впрочем на крадците често не им върви с мен. Спомням си един още по-забележителен случай преди точно 10 години. В студената вечер след концерта на Лед Цепелин в Зимния дворец, с една приятелка излязохме малко извън София, за да ни се охладят главите от мощния саунд и да си побърборим. Спряхме по стария път за Самоков, някъде между Железница и Ковачевци, и тръгнахме да се разхождаме по самия пуст път в късния час. След около час се върнахме при колата и намерих счупено същото стъкло. Жабката пак зееше отворена, но самият CD плеър дори не го бяха свалили, защото бяха се уверили, че в нея панел няма. За да не са съвсем капо, ми бяха взели едно калъфче с десетина диска (тогава още носех оригинали, та жалих известно време после за тях) и едната чистачка. Впрочем в първия момент изтръпнах много силно, защото между двете седалки си бях оставил чантата, а в нея ми беше всичко важно - ключове, документи, немалко пари, панелът на CD-плеъра и чисто новият ми GSM (а телефоните по онова време струваха много). Само че от бързане и заради паниката, която създава алармата, дори не бяха я видели.

Като изключим преките загуби,  днешната ми иначе чудесна разходка из горите на Витоша ми донесе следните изводи:

1. В България нещата май не се подобряват, а точно обратното. Дали защото пак "комунистите са на власт" (предишната най-голяма престъпна вълна беше при Виденов), или просто защото развитието у нас е частично, много неравномерно, доста неоправдано и е оставило поредната голяма група хора вън от възможността да живеят добре с честен труд, но престъпността пак започва да се увеличава.

2. Българските планини отдавна вече не са мястото, на което ходят само добрите хора, които си казват "добър ден", когато срещнат непознати. Там вече "работят" и професионални престъпници и сигурно е въпрос на време да започнат да нападат и самите туристи в гората, а не само колите им, с които са се качили до планината.

3. Престъпността работи с изключително ниска ефективност - причинявайки поразии за сумарно сигурно 1000 лева (откраднатите вещи, поразиите по колата и загубеното време по оправянето им ще струват поне толкова на мен и застрахователите ми), те изкараха, както казах, може би не повече от 30-40 лева. Подобна ефективност на онази на циганите, крадящи електрически или телефонни кабели.

4. Полицията работи с още по-ниска ефективност - иначе на място, намиращо се на не повече от 200 метра от група от 3-4 полицаи, регулиращи паркирането в натоварения неделен ден в планината, такова нещо просто не трябваше да може да се случи.

5. Причините да искам да живея в България, намаляха с още няколко само за един ден.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1805 Коментари: 3 Гласове: 0
Мразя така наречените телевизионни игри. Имам предвид всички онези "игри", при които някоя "ентусиазирана", тъпичка (поне по поведение) и бореща се за бъдеща слава псевдоводеща (задължително с цици) призовава публиката да се обажда на импулсни телефони, за да даде отговор на някой очевиден въпрос, за да получи някаква парична награда, която впрочем зрителите си плащат многократно, докато се мъчат да "пробият" до влизане в ефир.

Честно казано, за мен е обидно изобщо да гледам подобна боза, но все пак на моменти се оказвам хипнотизиран от глупавите въпроси и още по-глупавите отговори и стоя до края, за да видя докъде може да стигне наглостта на организаторите на играта. А тя винаги стига много надалеч. И все пак, докато се спазват "правилата" - отговорът да е очевиден, а целият проблем да се състои в това да стигнеш до правото да го дадеш, то всеки зрител, който участва, си е виновен сам, че вярва в нищожни шансове, а организаторите просто се възползват от наивността на хората. Това може и да съдържа някаква морална вина, но от друга страна стои в основата на всеки печеливш бизнес...

"Играта на Европа" по телевизия Европа тази сутрин обаче издига наглостта на тези игри на ново ниво.

Повече от 20 минути наивно-симпатичната водеща мъчи хората с това да познаят дума, започваща с М, която описвала нещо, което всеки употребява всеки ден на закуска.

След като хората не успяха с Масло, Мляко, Маргарин, Маслини, Мед, че дори Мокачино, както и още доста други логични предположения, водещата поясни, че това е нещо, което тя "има" всеки ден за закуска, а после - и че то тече от кранче у дома!?, но тя го предпочитала бутилирано, защото е по-полезно.

Сега сетихте ли се? ДУМАТА е "минерална вода". Аз пък мисля, че това са две думи. И че организаторите на играта са обикновени мошеници.

Абе май и водещата се сети, че гази лука, защото в последните минути вече казваше, че това "даже са две думи" (все едно това е някакъв специален бонус). И че всеки пие това на закуска всеки ден. Още една лъжа. Мисля, че повечето хора на закуска пият мляко, кафе или чай, но доста по-рядко вода - било чешмяна, било минерална. Даже не знам как да коментирам лъжата, че на водещата това нещо й тече у дома от чешмата. Ама знам ли - може пък да е от някой минерален курорт и да живее в спа хотел - някой от онези единици в света, в които минералната вода тече и от чешмите...

И така, за цели 30 минути никой не позна верния отговор. Или по-скоро накрая, когато той вече беше очевиден, никой не беше допуснат да се обади, и наградата от 500 лева си остана в телевизията. Заедно с всичките приходи от мобилните оператори, подарени им щедро от наивниците, решили да участват в това долнопробно подобие на шоу.
Категория: Забавление
Прочетен: 5539 Коментари: 18 Гласове: 0
Последна промяна: 05.07.2008 11:58
Днес трябваше да вземем решение с коя верига бензиностанции да сключим договор за зареждане на фирмените автомобили. Предимствата на предлаганата услуга са известни - няма нужда служителите да носят пари в брой, когато трябва да зареждат; има отстъпки в цената (макар и смешни); плаща се по банков път един път месечно; дори могат да се засичат километрите на автомобилите при отделните зареждания, което дава полезна статистическа информация.

Впрочем ние и досега имахме договор с една верига (по-точно верижка), но понеже тя си продаде почти всички от немногото бензиностанции на друга верига, решихме, че е време за смяна с някой по-сериозен доставчик, който осигурява по-добро покритие.

Прегледахме всичките големи и въпреки че на пръв поглед ЛУКойл ни се стори фаворит в сравнение с ОМВ, Шел и Петрол, забележките ми към условията на тяхната услуга също не са малко. Но това дали една услуга ми харесва или не, е само едната страна на  монетата. Другата, много по-важна, е доколко услугата отговаря на рекламата си. А точно в това ЛУКОйл определено са сгазили лука, и то до състояние на лучена каша.

Ето какво се казва на страницата им, където е описана услугата "Карти ЛУКойл" (http://www.lukoil.bg/7_cards.asp). Не го възприемайте като реклама по никакъв начин, по-долу ще обясня защо:

ЛУКойл картите Ви предлагат:
  • Тридесет дневно разсрочено плащане на горива стоки и услуги;
  • Обслужване без задължително предоставяне на гаранция;
  • Най-големи отстъпки;
  • Безналично разплащане по всички обекти на "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД;
  • Безплатни карти /издаването и самите карти/;
  • Лесен контрол и точна информация за закупените горива през периода;
  • Бързо и културно обслужване, от висококвалифициран персонал;
  • Достъп до качествените горива на производителя и стоки в мрежата търговски обекти в цялата страна и по всяко време на денонощието;
  • Няма ограничение по отношение на броя на заявените карти.
  • Защита на всяка карта с Персонален Идентификационен Номер - ПИН-код


Нека сега поанализираме малко някои от точките в рекламното послание:

Тридесет дневно разсрочено плащане
Тридесет дневно (няма да се заяждам, че се пише тридесетдневно) разсрочено плащане - това е единственото безспорно хубаво нещо в цялата услуга. Но пък и то е основната причина някой да иска да сключи подобен договор, нали така? В замяна доставчикът си гарантира, че ще наливаш винаги само от него, защото особено ако не си част от голяма фирма, трябва да "изпълняваш план" и да събираш минимално задължителните литри всеки месец. Всъщност, щеше да е хубаво, ако беше и наистина вярно, а не само на пръв поглед.

Обслужване без задължително предоставяне на гаранция
Тук Шекспир би възкликнал "Ay, there"s the rub". Усещате ли, че в това "без задължително" има нещо подвеждащо? И на мен така ми се струва - че искат да ми кажат, че има едно доста задължително предоставяне на гаранция, което обаче може и да се избегне при определени условия. Гаранцията изобщо не е шега - тя е в размер на 120% от месечната консумация, чийто минимум е 1300 лева при минималните 500 литра по 2.60 лв. Т.е. ако една фирма има средна месечна консумация от 2500 лева, тя ще трябва да "затвори" цели 3000 лева! Значи ти уж плащаш "разсрочено" с 30 дни по-късно, или по-точно един път месечно, което значи, че 30 дни има само от заредените в първия ден от месеца литри, а за тези от последния си е направо на другия ден, обаче междувременно твоите собствени пари стоят под формата на депозит във фирмата-доставчик (или при теб, но блокирани в банката, за да ти даде за тях банкова гаранция). И как може да се избегне тази гаранция? Като си направиш застраховка "финансов риск". В размер на 2.5% от двумесечната ти консумация. Иначе казано, за да не се наложи да внасяш голям депозит, плащаш на застраховател над 1/3 от това, което ще ти спестят от фирмата-доставчик под формата на отстъпка от цената на горивата.

Най-големи отстъпки
Не знам какво разбирате вие под "голяма отстъпка", но 3 стотинки отстъпка от нещо, което струва 2.60 лв., ми се струват повече от несериозни - това е едва над 1%! А минималната месечна сума е цената на 500 литра гориво, което при цена на дизела от 2.60 лева за литър, прави 1300 лева. И за тези 1300 лева оборот те ти дават 15 лева отстъпка. За верността ти, за това, че ще зареждаш само от тях. Ашколсун! Добре, че в моловете при разпродажбите не карат на 1% отстъпка, че отдавна щяха да са затворили всичките магазини в тях от такова глезене на клиентите!

Дотук бяха сериозните коментари. За останалите "екстри" мога да говоря само със смях...

Безплатни карти
Е то оставаше и мишката да си плаща за сиренцето в капана.

Бързо и културно обслужване, от висококвалифициран персонал
Доколкото познавам обстановката в България, бих казал, осбслужване от такъв персонал, какъвто се е съгласил да работи подобна нископлатена и непрестижна работа.

Достъп до качествените горива на производителя и стоки в мрежата търговски обекти в цялата страна и по всяко време на денонощието
А за останалите клиенти на бензиностанциите достъпът е само от 0 до 24 часа. Или не, може би на останалите клиенти им осигуряват достъп само до некачествените горива на производителя. Винаги съм си знаел, че трябва да има първо и второ качество и при горивата!


Очевидно в ЛУКойл са направили всичко по силите си (впрочем конкурентите им правят същото), за да прецакат по-големите си клиенти колкото е възможно повече. Вероятно защото знаят, че продават стока, без която никой от нас не може. А може би защото са се разбрали помежду си дружно да предлагат лоши условия (мисля, че това е незаконно дори и в България). Добре, че поне мобилните оператори не се държат така унизително с клиентите си, че ако и те предлагаха подобни "големи отстъпки", и досега щяхме да говорим за по над левче на минута, и то от телефони, тежащи по килограм.
Категория: Бизнес
Прочетен: 8109 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 11.07.2008 13:56
Правилата не са създадени за българите. Разбира се, и българите също не са създадени за тях. Двете често изглеждат направо несъвместими.

Прекарах миналата седмица в Пловдив покрай едно участие на изложение. Разбира се, нищо против този град - даже си е чудесен - и с Античния театър, и с хубавите си заведения и пиано барове - просто за мен това означаваше малко повече време, прекарано извън обстановката на офиса, където всичко ми е познато и не ми прави впечатление, дори ако не е както трябва.

В панаира в последните години се провежда европеизация по отношение на пушенето: изложбените палати са обявени за зони без тютюнев дим (не че той може да конкурира миризмите от работещите вътре изложени голямоформатни принтери, но поне да не се смесват отровите), включително и зоните за хранене. Единствените регламентирани места за пушене са пред самите палати. Дотук - добре. Тези правила са в най-добрите традиции на немските изложения (а Германия е една държава, която още не е приела всеобщите забрани, характерни за Ирландия, Англия, Италия и няколко други европейски страни).

Оставаше обаче и хората да спазваха това, което са приели като правило, когато са сключили договорите си за участие. Впрочем да не си помислите, че посетителите са пушели и не са спазвали забраната? Не - правеха го много повече изложителите! За 5 дена видях поне на 20 щанда от общо 70 изложителите да си пушат най-спокойно. Нещо повече, имаха и пепелници по масите, канеха и гостите си да пушат на щандовете им. Тук като смекчаващо вината обстоятелство съм длъжен да спомена, че забраната за пушене в палатите беше указана само на входа, а не върху всеки щанд. Допускам, че за българи може би трябва да се направи по този изричен начин, включително със споменаване на точната глоба, за да проработи. Естествено, хубаво е и да се определи служебно лице, което да проверява и налага глобите. Впрочем дори и в една безкрайно уредена държава като Хонконг, където правилата масово се спазват, забраната за пушене и глобата за нарушаването й можеше да се прочете на хиляди места.

Само охраната като че ли не смееше да пуши вътре (или поне не ги хванах) - сигурно защото работата им все пак зависи от спазването на правилата. За сметка на това вчера доста потресен забелязах как един от охранителите пушеше в тясното преддверие на един от служебните входове, за който отговаряше. Не че не можеше да си го прави пред входа, където димът да се разсейва, но явно считаше, че така се губят ценни проценти от отровата...

Разбира се, имаше и кандидат, който очевидно превъзхождаше всички останали  в наглостта си. Сигурно не е бил единствен, даже съм сигурен, че е имало много като него, но него видях, така че той е моят победител. Дори не мога да кажа и дали беше изложител или гост. Трябва да спомена, че в зоната за хранене (едно отвратително барче, представляващо едно от малкото тъмни петна върху организацията) имаше 2 достатъчно големи надписа "Пушенето забранено", видими на практика от цялата му територия. Излишно е да казвам, че хората пушеха където им падне и добре че най-често бяха съвсем малко, но то не беше толкова заради пушенето, а заради това, което се предлага от заведението. Та моят победител пушеше на една маса точно под една от табелите, забраняващи пушенето. Беше си точно за снимка, но все пак ми беше неудобно да извадя апарата насред почти празното заведение, защото сигурно щях да го притесня или по-скоро вбеся.

Извън панаира обстановката не беше много по-различна. За едната вечер направих резервация за един прехвален от в. Капитал ресторант и попитах имат ли зона за непушачи, на което ми отговориха "няма проблем". Като думи ми се стори ОК за това, което искам, но нещо като интонация ми прозвуча прекалено заговорническо, та все пак поясних "ама ние сме непушачи!", на което вече ми казаха нещо от типа на "няма как да ви осигурим такова място". Та човекът явно с "няма проблем" ми беше казал, че можем да си пушим спокойно, нищо че по масите има табели "маса за непушачи" (да, имаше много такива маси, макар и неотделени с нищо от онези, на които може да се пуши), а не че няма да ни обгазяват.

Впрочем това, което се случваше в Панаира или в онзи ресторант, е просто част от онова, което се случва навсякъде в държавата. Хората са приели забраната за пушене като свой общ враг и правят всичко възможно, за да я неутрализират. Ресторантьори масово разрешават на клиентите си да пушат в зоните за напушачи или просто премахват тези зони от заведенията си, при това явно без да усещат в това риск като нарушители на закона - явно вече си познават и са корумпирали този, който би им направил проблем.

Нарушаването на правилата обаче изобщо не свършва само с пушенето.

Нагли таксиджии редовно не само си палят цигари пред клиентите без да ги питат дали са съгласни, но и смесват цигариения дим с аромат на евтино кафе, софт чалга и безкрайни разговори с "колегата" по мобилния без хендсфрий. Впрочем, това с разговорите по мобилния изобщо не се отнася само до таксиджиите, а и до много от останалите шофьори. При това всички сте забелязали, че ако някой шофьор се държи мудно, неадекватно и изобщо "не е в час", той винаги се оказва с телефон в ръката - следователно всички прекрасно знаем, че говоренето по време на шофиране е опасно.

Градски джигити ти святкат бясно в лявата лента на Цариградско шосе, в която караш дори малко над разрешените 80 км/час, а по магистралата те задминават все едно, че си спрял, докато се движиш със 140. За лудите мотористи пък точно днес не ми се говори, но само от уважение към творчеството на Дими от Сленг.

Дребни улични тарикати карат в забранената посока по еднопосочни улици из кварталите и спират нагло по спирките на обществения транспорт, в резултат на което улици като Раковски и Левски по цял ден са затапени от автобуси и тролейбуси, спиращи в единствената останала за движение вътрешна лента. Само това противно нарушение да се елиминира, и ще забравим за половината задръствания.

Маршрутките тъпчат пътниците си като сардели и ги возят като картофи в картофобелачка, а на градския транспорт засега му се повишава само качеството на билетите, но нищо около качеството на услугата.

Момичето от солариума гледа с досада чакащите я клиенти, докато си води протяжен разговор с приятелка по мобилния и когато един от тях след 5 минути чакане я поглежда малко по-нетърпеливо, с раздразнение казва на приятелката "хайде чао, че тука трябва нещо да работя". Все едно не е там, защото ги има клиентите. Впрочем последното е масово явление на всякакви места, където получаваме "обслужване".

Изобщо, у нас неспазването на правилата е по-разпространено и от киселото мляко. Можем дори да го включим като една от номинациите за символ на страната ни. А дори и да не се приеме за символ, със сигурност може да го използват от Министерството на туризма, за да се създадат на негова база един хубав рекламен девиз за страната, който да докарва тълпи от туристи у нас. Моето предложение за девиз на България е "Bulgaria: Beyond Rules". Няма да искам повече от милион евро, ако го харесат...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7558 Коментари: 38 Гласове: 0
Последна промяна: 02.07.2008 12:00
Знам, знам - изразът за стрелянето по принцип е за пианиста.

Във филмите обаче, поне в днешно време, пианисти няма. Затова пък има преводачи, с чиято помощ се подготвят субтитрите. Които се оказва, че често могат по-малко и от пианиста, станал причина за измислянето на горното остроумие.

Има два вида субтитри - официални и "юнашки" (такива, свалени от сайта subs.unacs.bg). От последните никой не очаква много, защото те се пишат от ентусиазирани тийнейджъри, които и български не знаят като хората, какво ли остава за английски или някой друг, по-рядко срещан език, от който превеждат, но на които можем да се възхитим поне на желанието да помагат на онези, които не знаят чуждия език, да разбират за какво става дума във филмите.

Но когато отида на истинско кино в "праймтайма" и платя за билети с "европейска" цена, очаквам да имам не само перфектна картина и звук (каквито без съмнение получавам, откак ги има Арени-те), но и хубав превод (нищо че лично аз спокойно мога и без него).

И така, снощи пак бях на кино. На един от онези филми, които се гледат от не повече от 20-30 души в зала за 200 и за които човекът с рокерското яке до нас и неговата дама по едно време си казаха "ох, това стана скучно" (но да не ги жалим - за компенсация по време на трейлърите, където ни бяха представени 6-7 предстоящи невероятни бози, при една от най-тъпите от тях дамата каза "о, това ще бъде интересно"). Както и да е, няма да правя разбор на филма "Моите боровинкови нощи" ("My Blueberry Nights") и на чудесната игра на Нора Джоунс и Джъд Лоу, (всъщност защо ли не ДжУд, след като се пише Jude) а на качеството на превода в субтитрите.

Сигурен съм, че деветокласниците от Английската гимназия щяха да се справят по-добре (поне по мое време - със сигурност). При това можеха да го направят безплатно, дори като упражнение в час.

Само че тук работата беше вършена от някой "професионалист", и то вероятно за добри пари. В резултат освен относително безобидната глупост да преведеш "I"m leaving this town for good" като "Напускам този град за мое собствено добро" (вместо "напускам този град завинаги"), имаше и една многократно повтаряща се и пречеща на правилното разбиране на смисъла на казаното грешка с числа.

Професионалистът явно не беше запознат с обичая в английския език числата между хиляда и десет хиляди да се произнасят не в хиляди, а в стотици (например вместо "хиляда и петстотин" на английски се казва "петнайсет стотици", а вместо "три хиляди и двеста" - "трийсет и две стотици". Непознавайки тази особеност на езика, преводачът беше заменил стотиците с хиляди, без да му мисли много. В резултат ставаха неприятни разминавания в цял порядък (десет пъти по-големи числа) при залозите на масата в казиното, при даване на 2200 долара на заем на почти непозната, а накрая - и при купуване на някаква трошка от автокъща, която според преводача главната героиня си купи за шеметните 32 хиляди долара - сума, която тя със сигурност не е струвала и като нова! :-)

Имаше и още глупости в превода, които вече не мога да си спомня заради силата и насищането с тези, които описах. Не разбирам как изобщо може хора с подобно познаване на английския да работят като преводачи, особено на такава отговорна работа, резултатите от която се запечатват върху скъпата филмова лента и ще се гледат от много хиляди хора. Не разбирам и защо работата на подобни "творци" не се проверява от някого, преди да се вгради в лентата, където ще остане за вечни времена като паметник на днешната неграмотност, която явно не се простира само до родния ни език.

А, ето, сетих се за една - "Радвам се, че паднах, за да си науча урока" като превод на "I"m glad I failed" (learning my lesson)
Категория: Изкуство
Прочетен: 11716 Коментари: 19 Гласове: 0
Последна промяна: 16.06.2008 08:13
Навсякъде по света непрекъснато увеличаващите се цени на горивата започват да пречат на хората да пътуват свободно, особено с личните си автомобили.

Даже в САЩ, където хората са почти срастнати с автомобилите си и нормално пътуват с тях всеки ден на работа на разстояния от 50-100 мили в едната посока, в последната година се отбелязва рекорден ръст на използването на железопътен транспорт, с помощта на който хората се опитват да намалят разходите си за придвижване до и от работа, които вече са много осезаеми.

Освен че са скъпи и няма никаква вероятност скоро отново да поевтинеят, горивата, базирани на петрол и изгаряни при движението на превозните средства, са източник на парникови газове и един от важните фактори за замърсяването на атмосферата и за глобалните промени в климата.

Световните производители на автомобили залагат все повече на малките и икономични автомобили. Mercedes Benz, собственици на марката Smart, заделят в следващите години сумата от 1 МИЛИАРД евро за развитието на тези автомобили.

У нас броят на автомобилите расте с невиждани досега темпове, а придвижването с автомобил винаги и навсякъде, особено в София, е любимото занимание на повечето собственици на коли. Разбира се, за този навик си има съвсем обективна причина и тя е в недоразвития и ужасно некачествен обществен транспорт. Друга причина е и увеличаващият се жизнен стандарт на много от българите, който им позволява да се наслаждават на свободата да ходят когато и където си поискат с колата си, при това най-често сами или максимум по двама.

Масовото използване на колите обаче, освен за вече почти постоянните задръствания, е причина и за лошия въздух, който дишаме, и за шумовия стрес, в който ни се налага да живеем.

Разбира се, след като живеем в свободна държава, нормално е всеки да има право да има колкото си иска коли и да се движи когато и където си поиска с тях. По това спор няма. Но това пък не означава, че държавата не може да се намеси и да стимулира един вид поведение за сметка на друг.

Използването на повече малки и икономични коли вместо гигантски джипове с двигатели със стотици конски сили може да подобри положението доста, защото:

1. Малките коли се нуждаят се от по-малко място при движението си по пътя и са по-маневрени
2. Заемат много по-малко място при паркиране (в рекламите на Smart в Западна Европа се набляга именно на факта, че два смарта могат да паркират на едно стандартно паркомясто).
3. Разходът им на гориво често е 2.5 до 4 пъти по-нисък от този на един голям джип
4. Цената им също е няколко пъти по-ниска от тази на въпросния джип
5. Замърсяват много по-малко въздуха.

Очевидно за държавата би било много по-изгодно от всяка гледна точка да има повече такива коли и по-малко джипове. Защо:

1. Ще има по-малко задръствания, по-малко нерви и по-малко закъснения за работа. Съответно хората ще са по-спокойни и по-производителни, защото няма да мислят непрекъснато за закъсненията си сутринта, а към края на работния ден - за задръстванията, които ги чакат вечерта.
2. Ще спадне консумацията на горива, от което на хората ще им останат повече пари (единствено на тези, които продават горивата, ще им намалеят малко оборотите)
3. По-малка част от приходите на гражданите ще отива за поредния нов, голям, мощен и скъп автомобил, в резултат на което някой ден може да видят, че им остават пари и за да си платят честно данъците или поне някои дългове (е, вярно, при вносителите на автомобили може би ще отиват по-малко пари, но това все пак е по-малкото зло) :-)
4. Всички ще дишаме по-чист въздух, а улиците няма да се задъхват толкова от огромните спрени на най-безобразни места чудовища.

Държавата не може да накара хората да използват малките автомобили, но може да направи така, че те да започнат да ги предпочитат и дори харесват.

Харесването е малко по-сложно нещо - за него е необходима продължителна ПР и обществена рекламна кампания, в която да се обяснят предимствата на икономичните и малки автомобили и да бъде направено използването им да изглежда модерно и "куул". Това изобщо не е невъзможно да се случи, а и доста марки (Тойота, Мазда, Ситроен) всъщност го правят, но го адресират главно към най-младите шофьори. Този етап американците биха нарекли "борба за сърцата и умовете на хората".

За предпочитането е необходимо само да се предвидят преференции за онези, които купуват малки и икономични автомобили. Например освобождаване от данък за колата за някакъв период, по-ниски пътни такси, признаване за фирмен разход на разходите за гориво и поддръжка, за да използваш малката си лична кола за пътуване на работа, и други подобни.

Вместо това какво се прави - точно обратното: дава се право на ДДС кредит при закупуване на ДЖИПОВЕ и луксозни 7-местни (всъщност предимно псевдо-седемместни) лимузини, защото по една странна случайност те попадат в описанието на превозните средства, които би трябвало да са необходими на фирмите за бизнес цели. Убеден съм, че когато е дефинирал що е то бизнес автомобил, законодателят или е спал, или нарочно си е затворил очите по причини, които най-меко можем да наречем лобистки.

Само тази вечер, само по булевардите Евлоги Георгиев и България минах покрай билбордове, рекламиращи поне 3 различни марки джипове и луксозни лимузини, основното рекламно послание при които звучеше като "право на ДДС кредит".

Дали не е дошло времето да се погледне по-отговорно на проблема с автомобилите от страна на ръководството на държавата и да се направят такива промени в законодателството, които да осигурят преференции на тези, които се държат отговорно към своя град, своята държава и своята планета, вместо на онези, които използват автомобила си за демонстрация на финансовите си възможности и екологичната си безотговорност? Не джиповете, а велосипедите заслужават възстановяване на ДДС!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6268 Коментари: 9 Гласове: 0
Последна промяна: 19.05.2008 21:09
Получаването на електронна поща може да е досадно дори и ако нямаш по 900 писма на ден (както е моят случай). Достатъчно е подателите й да пишат така, че да ти пречат да разбереш какво искат да ти кажат. Но пък моето по-специфично положение ми дава възможност да направя и някои статистически изводи за най-често срещаните нарушения на добрия вкус, етикета и елементарната комуникационна логика, без чието спазване просто не можеш да "пробиеш" до получателя.

Липвсаща или неясна тема на съобщението (subject)
От заглавния ред не мога да разбера за какво ми пишат - или не слагат никаква тема, или темата е "съобщение от фирма Х". Може би ако имах две съобщения за деня, щях да го преглътна и да ги прочета, за да разбера какво ще ми кажат в тях. Но след като спам филтърът ми и без туй се е измъчил да разчисти 820 от 900-те съобщения, които получавам средно на ден, все пак са останали 80, сред които има доста неразпознат спам, както и няколко, които може би наистина бих искал да получа, защото в тях се казва нещо важно за мен. За да го разбера обаче, е хубаво най-важното да е казано в заглавния ред - именно от него взимаме най-често решението дали да прочетем или да изтрием едно съобщение.

Изпращане на мейл от адрес, който не говори нищо на получателя
Получаваш съобщение от представител на известна фирма. Само че по нищо не му личи, защото подателят е примерно ivanpetrov@abv.bg. Егати и корпоративната идентичност, егати и чудото. Ако и темата на съобщението липсва или е толкова ясна, колкото идентичността на подателя, то директно заминава в кофата.

Изпращане на съобщения до грешно изписан мейл адрес
За себе си съм се постарал да дефинирам всички възможни синоними на мейл адреса си (иначе казано, опитал съм да предвидя всички възможни грешки, които някой може да направи, изписвайки името на фирмата ми или моето собствено). Вариантите са общо двайсетина и всеки ден поне по 2-3 съобщения (и странно често те са важни) се "улавят" от защитната система, което съм изградил. В 99% от случаите подобни съобщения просто ще се върнат при подателя, защото няма да намерят адресата на грешно написания адрес. Аз обаче предпочитам да ги получавам, като в допълнение на това, че не пропускам информация, мога да си правя и изводи за точността на подателите като хора.

Изпращане на съобщение до открит списък от получатели
Една от най-дразнещите прояви на всякакви пиари, рекламисти и обикновени спамъри. Освен че подобно поведение дразни с това, че ти дискредитира мейл адреса, правейки го достояние често на стотици хора, които не познаваш и не искаш да познаваш, и които скоро след това с помощта на някой вирус ще го направят достояние и на истинските професионални спамъри, които вече ще го продават за пари, то често е и истински автогол за подателя. Например, конкурентна на моята фирма изпраща открита оферта до всичко живо, до чийто мейл се е докопала. В резултат аз получавам достъп до всичките клиенти на въпросната фирма, защото и те неминуемо присъстват в този списък. А и знам какво им предлагат. Много полезно!

Спамене на хора, изрично изявили нежелание да получават поща от теб
В България с това най-често се занимават всякакви консултантски фирми, орагнизиращи хиляди скъпи и ненужни семинари, семинарчета и какви ли не курсове, които изобщо не ме интересуват (последно преди малко получих оферта за "all inclusive счетоводен семинар на Халкидики", украсена само със снимки на море и яхти, както и с информацията, че в цената влизат "закуска, обяд и вечеря на шведска маса, алкохолни и безалкохолни напитки местно производство, чадъри и шезлонги на плажа и около басейна, тенис игрище". За самия семинар - почти нищо).

Използване на латиница в заглавието или текста на съобщението
Понеже много от изпращащите електронна поща у нас са хора, които трудно се справят с това да прочетат написаните до самите тях мейлове на кирилица поради непознаване на мейл софтуера, с който работят, те решават, че гаранцията за това да им бъде прочетено съобщението, е в това сами да пишат на латиница. Да, ама не са познали. Ако не съм в настроение или имам много поща за четене - трия. Особено ако латиницата е използвана и за да замаскира пропуски в обучението по български език.

Пълна липса на текст (всичкият текст е в прикачени файлове)
Алтернатива на използването на латиница. И най-калпавите потребители са се научили, че дори и кирилицата в съобщението да не се чете, то "затворена" в един DOC файл, тя ще се прочете коректно с почти 100% вероятност. Затова, за да им е мирна главата (и за да се предпазят от гнева на онези като мен, които не понасят латиницата, когато се пише на български), решават да сложат всичко в прикачени файлове. Обикновено този грях върви в комплект с липсваща или неясна тема, което праща подобни съобщения... да, познахте - в кофата.

Разбира се, има и други, по-дребни грехчета, които обаче не са толкова смъртни, освен ако не се комбинират с някой от изброениете главни грехове. Примерно - преизпращане на всякакви фалшиви предупреждения и верижни съобщения, за които е важно "до 4 часа да ги пратиш на всички, които познаваш, иначе добрият късмет няма да е с теб".

Сигурен съм, че списъкът може да се допълни, така че очаквам вашата помощ за това.
Категория: Технологии
Прочетен: 9558 Коментари: 20 Гласове: 0
Последна промяна: 09.05.2008 12:01
Вече година откак съм щастлив потребител на ePay и вече почти съм забравил, че ток, вода и парно могат да се плащат и по друг начин. Да не се редиш на опашки обаче е разглезващо, та тази година реших да си разширя "портфолиото" си от задължения, които плащам онлайн, с личните данъци, a обещаните 5% отстъпка при деклариране и плащане онлайн ми бяха достатъчен стимул да си направя и личен електронен подпис, който е задължителен за подаване на декларациите.

Речено-сторено.

Издаването на сертификата за електронен подпис се състоеше от разходка до една банка на 100 метра от офиса и самият сертификат стана за един ден.

Инсталирането му върху компютъра и регистрирането му в интернет браузърите също стана за по-малко от час (и то защото исках да мога да го използвам и във Firefox, освен Internet Explorer).

Вече с леко смесени очаквания продължих към страницата с електронните услуги на Националната агенция за приходите (НАП). Положителни, защото по външен вид и по обхват на услугите страницата вдъхваше доверие, а пък и в този момент по телевизията се въртят едни такива мили анимационни реклами, в които ни уверяват, че тя (администрацията) вече е различна, че човек наистина почва да вярва, че чудеса се случват не само по Коледа. Отрицателни очаквания също имах, защото никога не забравям какво ми пише най-горе на паспорта (Република България), за да не се разочаровам после.

Лошото е, че и днес, след като приключих и с подаването на декларациите, и с плащането на самите данъци, смесените чувства останаха. Положителното - защото в крайна сметка успях да направя всичко, което исках, и отрицателни - защото трудно можеше цялата процедура да изглежда по-тромаво, неясно и неудобно за работа. Не мога да си обясня защо когато у нас се хвърлят сериозни пари за разработката на такава система (не вярвам някой да я е правил от добри чувства), не се работи изобщо, за да бъде резултатът удобен за бъдещите потребители. Мисля, че една разходка на разработчиците из сайт като amazon.com или който и да е подобен сайт, в който се плаща електронно, би им показала какво трябва да направят, за да бъде процесът на даването на парите (защото в крайна сметка тези системи са за това) удоволствие за клиента от всяка друга гледна точка, освен от тази, че той все пак се разделя с някаква сума.

Какво исках да направя и какви бяха спънките по пътя?

Исках да регистрирам в системата себе си и майка ми като лица, имащи право да подават декларации по електронен път. За целта се подават две заявления, базирани на това, че вече имам електронен подпис. Попълването на личното ми заявление беше съвсем лесна работа и стана за 2 минути. Подготвянето на заявлението за подаване на документи от упълномощено лице също не беше сложно, а в края на попълването му се генерира приличен формуляр, в който пишеше, че майка ми ме упълномощава да подавам декларации от нейно име.

Дотук всичко изглеждаше логично и вървеше добре. Още по-логично щеше да е и ако на този етап в сайта ми бяха написали какво трябва да направя с така получения документ. Ама не. Добре, че има един информационен телефон на НАП, на който можеш да задаваш всякакви въпроси (0700 18700), така че се обадих да питам там. В скоби, това ми беше второто обаждане на този телефон, като при първото бях питал нещо, за което учтиво ме насочиха към мястото в страницата на НАП, където има едно флаш филмче, на което много добре е показано как човек да си попълни различните полета в няколко от формулярите и вече бях решил, че хората там чудесно знаят какво трябва да направи един нормален потребител. Втория път обаче нещата се закучиха.

Попитах какво трябва да направя с така полученото пълномощно, на което ми казаха, че трябва да й го дам да го подпише и да го занеса в районния офис на НАП. Ама как така, учудих се аз - нали там пише, че майка ми ме упълномощава мен, а не аз - нея - как ще могат да са сигурни, че упълномощаването е реално, ако аз нося едно незаверено при нотариус пълномощно?! Операторката, с която говорех, се замисли, попита колегите си наоколо и те дружно й казаха, че всъщност трябва майка ми да занесе пълномощното лично, иначе, ако го нося аз от нейно име, трябва да е нотариално заверено. ОК - решихме и този проблем като че ли. Майка ми отиде да го занесе, при което там й казали да се нареди на опашката, където се подават декларациите. Понеже усетила, че с това цялата идея на нереденето на опашки се убива, ми се обади по телефона да пита това ли трябва да направи наистина, а аз звъннах още един път на информационния телефон. Попаднах на друг оператор (накрая след шестте ми обаждания мога да кажа, че и един път не повторих едно и също име на оператор, така че сигурно са десетки), който отново започна да ми обяснява как аз трябва да отида в данъчната служба с пълномощното, без даже да съм го питал за това, аз му казах, че вече сме обсъждали този въпрос с негови колеги, той също го обсъди набързо и се съгласи с мен, като в плюс този път ми казаха и вълшебната думичка, която майка ми трябва да каже, а тя беше "трябва да занеса това пълномощно в деловодството". Казването на тези думи на входа я качило на съвсем друго ниво в играта и този път всичко станало за минута и без никаква опашка. Само след час получих и на мейла си потвърждение, че вече имам право да подавам декларации от нейно име.

Започваше най-интересната и сложна част, или поне така си мислех. Оказа се, че формулярите за декларациите са доста прилично направени и ако някой вече е попълвал хартиени декларации, усещането е доста подобно, като тези на всичко отгоре си правят и някои от сметките сами, което си е удобство. Неудобството е само в това, че отново при самото проектиране на декларациите никой не мисли, че данъкоплатците - физически лица не са юристи и  могат да не ги заливат с членове и алинеи, където не е необходимо. Никой не си е направил труда и да помисли за нещата, в какво електронното попълване е тотално различно от хартиеното, и на тази база да оптимизира процеса.

Но така или иначе, на фона на очакванията ми попълването на декларацията беше истинска песен и мина без да ми се наложи да се обадя дори и един път на 0700 18700, което предвид досегашния ми опит, си беше добро постижение. След попълването и подписването на декларациите получих две мейлчета, в които ми пише, че декларациите са приети и ми даваха техните входящи номера.

Какво ви се струва, че е най-логичното, което трябва да направи някой, който иска моите пари, в този момент? Ами да - прави сте. Трябва да ми каже КАК да му ги дам. Примерно като ми напише, че на адрес еди-кой-си ме чака попълнения формуляр със сумата, която преди малко съм се съгласил да платя, който да прегледам и след това да кажа "плати". Такова нещо обаче нямаше, нито пък нещо по-просто, дори и само някакви указания - нито на страницата, в която ми се благодари за подадената декларация, нито в мейла, с който ми потвърждават, че са я получили. Нищичко по въпроса!

Върнах се на главната страница за електронните услуги и там намерих точка "Плащане на данъци", последвах линка и попаднах... в съвсем друга система. Система, очевидно писана от други хора и по друго време, система, нямаща нищо общо с тази, на която се явява продължение. За съжаление - също така и система, изпълнена с неясноти, проблеми, откровени грешки и пълна липса на някаква помощ за потребителя.

За да се преборя с тази система и да успея наистина да платя, трябваше да говоря още 2 пъти с информационния телефон. Първия път, за да питам кой вид платежен документ трябва да си избера (тъй като са общо над 20 вида и поне 4-5 от тях, описани с членове, алинеи и съкращения, ми звучаха потенциално като моят документ - всъщност накрая се оказа, че точно на този документ за разнообразие не са му написали нито един член), втория - за да питам какво да правя, след като заради попълнени автоматично, но некоректно две полета от формуляра от страна на тяхната собствена система, ePay ми отказва да приеме заявката. Проблемът беше в това, че системата беше попълнила в данните на задълженото лице и ЕГН, и ЛНЧ (което изглежда означава личен номер на чужденец), а ePay казваше, че не може да обработи формуляр, в който са попълнени и двете полета. За капак в полето, където  човек трябва да си въведе номера на декларацията, по която извършва плащането, се събира един символ по-малко, та трябваше в още едно, трето обаждане, да попитам и това коя буква или цифра е най-добре да "изям" от входящия номер, за да е сигурно, че това плащане ще бъде отразено именно като плащане по моята декларация. А всичко щеше да е идеално, ако някой беше проверил по време на разработката на системата колко разряда има в това поле на формуляра и беше намалил с един символ дължината на входящите номера.

На фона на всичко, което казах, дреболии като несъвместимост с Firefox (само показващо как нашата администрация прави-струва, все при Microsoft отива) или отваряне на нов браузър прозорец за потвърждаване на плащането в ePay в ужасно неудобно малък и непроменяем размер, ми се струват нещо, което може дори и да не се споменава като сериозен проблем.

Иначе за хората на информационните телефони мога да кажа предимно добри думи. Те наистина имат желание да помогнат, държат се приветливо и като не могат да се справят с някой въпрос, се оттеглят да проверят и после ти се обаждат, за да ти кажат отговора. Лошото е, че самите тях за много неща са ги заредили с противоречива информация и с решения, които не работят. Та в крайна сметка резултатът не е особено добър, въпреки желанието.

Впрочем сега, като го разказвам, вече ми се струва лесно. Но докато човек го преживява, всичко това изглежда като една доста неприятелски настроена и отблъскваща система, работата с която не носи никакво удоволствие, което поне малко да те компенсира за това, че всъщност си там, за да даваш пари. Общият извод? Хубава работа, ама все още много й личи, че е българска.
Категория: Технологии
Прочетен: 23657 Коментари: 42 Гласове: 1
Последна промяна: 19.04.2008 09:16
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1611986
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930