Постинг
13.08.2009 10:13 -
Помощ, обслужват ни! - част 2 или три несвързани истории
В България отдавна сме свикнали на лошо обслужване и когато се срещаме с него достатъчно рядко, го приемаме за нещо съвсем нормално и едва ли не - неотменима част от нашия национален характер. Само че в понеделник и вторник, в рамките на по-малко от 24 часа, ми се случиха точно три случки, за които иначе трябва да чакам месеци. Или нещата се влошават, или просто не ми е бил ден.
История 1. Такси без колан и без грижи.
Взех си такси от летището. ОК супер транс, защото, както един път вече писах, другите с договор там, Такси експрес, са вече доказани мошеници - още си пазя в портфейла бележката, от която се вижда как по многократно проверяван маршрут от летището до точно определен адрес в София, намиращ се на разстояние от 11.2 километра от Терминал 2, успяха да ми "измерят" 16.5 километра по иначе честна цена на километър. Но да не се отклонявам.
Опашката от коли на ОК на летището беше необичайно разноцветна. Светло жълти и новички таксита, по-тъмно жълти и не толкова нови и едно, което изглежда беше участвало ако не в Балканската война, то поне е било в Белград по време на американските бомбардировки през 1999 година. Нещо явно беше извършено "обновяване" на парка, към който според мен са се включили и коли на разни фалирали "копърки", ако употребя таксиджийския език. Както се сещате, точно тази кола ми се падаше по ред. Прибирах се от подредена държава, а и нали си обичам реда, та не ми и хрумна да го прескоча и да искам да се кача на това след него.
Нямам абсолютно нищо против човека, който го караше - симпатичен бивш тираджия на средна възраст, който ми се оплака, че заради кризата от международните превози вече се печелело по-малко, отколкото от каране на такси в София. Поради предишната си професия познавал чудесно пътищата на Германия, но за сметка на това си нямаше и хабер от софийските улици, а пък GPS-ът му още нямал подробна информация за София. За щастие аз пък знаех къде отивам и как се стига до там, така че това не ми беше никакъв проблем, въпреки че си е лека излагация за фирмата, ако на нейно такси се качи и пътник, който изобщо не познава София (особено пък ако е чужденец, ще е много интересно при нивото на използване на чужди езици от страна на нашите таксиджии), и се окаже, че и шофьорът им не я познава повече от него.
Не от някакво недоверие към човека, който не знае как ще стигне до крайната ми цел, а защото просто така обичам, веднага си сложих предпазния колан. И както правя винаги след като той щракне, го дръпвам леко в заключалката, за да видя дали е хванал. Този почти не щракна и не беше хванал. Опитах отново, натиснах по-силно, за да щракне по-добре - пак без резултатт. Опитах и трети път и след това вече попитах дали коланът работи. "Работи, да, жената винаги си го слага" - беше отговорът, който получих. Шофьорът реши да ми помогне и да ми покаже как става тая работа, както и очаквах - отново без успех. След като и той се увери, че няма как да ме убеди, че имам колан, човекът каза "ама ти не се притеснявай - няма нужда да го слагаш". Излишно беше да обяснявам, че аз не го слагам, за да съм защитен от глоба, а за да съм защитен при произшествие, така че и не обяснявах, просто се надявах да не е това денят, в който коланът ще ми трябва за неутрализация на лош късмет, защото застраховката ми покриваше този ден, но само ако съм извън територията на България, а аз вече не бях.
Та какво излезе? Че и през 2009 година може да те возят на кола с неработещ предпазен колан (и то със сигурност отдавна, това си личеше по състоянието на ключалката - явно "жената", когато си го е слагала, ако изобщо, се е интересувала от това да не получи глоба, а не да не получи нараняване на главата при случаен удар, примерно). И че установяването на тази, бих казал, сериозна повреда по колата, не беше съпроводено примерно с обаждане веднага на диспечера за записване на час в сервиз, а със снизходителното "няма нужда да си го слагате".
Впрочем на следващия ден се обадих на телефона за жалби на ОК и там получих уверението, че колите се проверяват всеки месец и че неизправността на тази кола съвсем скоро ще бъде отстранена. Смятам след една седмица да питам за резултата, но всъщност мисля, че очаквам от умрял писмо.
История 2. Billa на стероиди или кой е най-кривият начин, по който може да се реализира изразът "Клиентът винаги има право".
Кварталната ми Billa не е точно любимият ми хипермаркет, но признавам, че има поне няколко причини да го посещавам от време на време - не само близостта му до мястото, където живея. В конкретния ден късно вечерта (същият понеделник от историята с таксито по-горе) причините да посетя Billa бяха три: у дома ме чакаше поизпразнен хладилник, защото точно в този ден се прибирах от чужбина; Billa беше току-що отворила след едноседмична реконструкция и ми беше интересно какво ще се е променило вътре; топлият и хубав хляб, който ми липсваше най-силно от всички храни у дома този ден, е едно от хубавите неща, които могат да се купят в Billa.
Речено - сторено. Около 21:10 влязох в магазина на Billa на бул. България.
Първа приятна изненада - чисто новички пазарски колички. Затова пък вътре магазинът вътре се оказа почти огледално обърнат като подредба на стоките, само че и не точно огледално, за да бъде откриването на нещата, които търсиш, възможно най-трудно. Не случайно споменавам сменената подредба, защото тя има отношение към по-нататъшното развитие на нещата. Втора приятна изненада - вече имаше щанд за прясна риба, който отдавна смятам, че трябваше да има в този магазин. Само дето точно тази вечер, уморен от цял ден път и след пътя - работа в офиса, не ми беше до риба.
Е, ред беше и на втората неприятна изненада. Магазинът имаше вече нови каси. На пръв поглед по-хубави от предишните, с много по-удобни за взимане пазарски торбички например, само че изходната тава, в която касиерката пуска стоките, които вече е маркирала, е ламаринена, наклонена и пуснатите там кисели млека се удрят по начин, който с лекота ги прави на айрян. След като изгледах как полита и какви удари понесе едно от млеката ми, преди да спре и да имам възможност да го взема, аз опитах да кажа, че не ми харесва да виждам как млякото ми се превръща в айрян, а отговорът с усмивка беше, че "това е предвидено". Не знам от кого беше предвидено - дали от производителя на млякото, който използва касиерките да му разбъркат продукцията, за да не се залепва по стените на кофичката, или от австрийците, които са сметнали, че опаковката му е достатъчно здрава, за да издържи на лашкането и да не се спука и разтече. Във всеки случай, опитах да кажа съвсем деликатно, че никак не ми се вижда смешно това, че стоката, за която ще платя след секунди, е преминала в друго агрегатно състояние, но в отговор не усетих дори и съчувствие.
Въпреки всичко нещата щяха дотук и да си останат, ако не беше се случило и още нещо. Дойде редът на един пъпеш, който си бях взел от щанда с плодовете. Да припомня, че бях доста уморен от цял ден път и работа, а и магазинът беше с нова подредба вътре. С две думи, нито бях видял къде са сега везните, с които трябва да си претеглиш плодовете и да им сложиш нужния етикет, нито се бях сетил, че без него няма как да ми бъде маркиран пъпешът на касата. На въпросителния поглед на касиерката отговорих с нещо съвсем кротко от типа на "о, забравил съм да го маркирам - просто го оставете, няма да го взема". Явно това беше някаква ключова фраза, която задейства касиерката по начин, по който камшикът задейства един кон. Тя скочи от мястото си, каза ми "изчакайте така", хвана пъпеша и изчезна по посока на зоната с плодовете и зеленчуците. Нямаше никакво значение, че опитах да извикам след нея "оставете, не искам, не ми трябва". Истината е, че тъй като бях уморен, не исках да прекарам още 2 минути на касата, колкото щяха да са необходими на касиерката да се върне с вече етикетирания пъпеш. Ако не ми беше до тези две минути, нямаше да ми е никакъв проблем и сам да отида и да си го премеря, вместо да я разкарвам нея.
В този момент ми идеше да зарежа всичко на касата и да си тръгна, но реших, че това е просташко поведение и не мога да си го позволя въпреки умората. Така че изчаках тя да се върне и потвърдих желанието си да не купя този тъп пъпеш, заради който висях там против волята си. "Няма проблем" - беше отговорът. Добре, а тогава защо преди 2 минути имаше проблем и трябваше да изчезнете, без да ми обърнете изобщо внимание на това, че казвам "не искам". Както и да е, усетих, че това не е направено по желание и реших да извикам дежурната управителка, за да обясня, че директивите на управата не ми харесват и ми се струват обидни, пък и да обърна внимание на проблема с изходящите зони на касите, ставащи причина за прекалено много блъскане на вече маркираните стоки, които клиентът просто не може да поема и поставя в торбата си със скоростта, с която касиерката може да ги пуска там.
Слушаха ме внимателно, обещаха да обърнат внимание на ръководството за тези проблеми, но по въпроса за това защо ми се отказва правото да не купя нещо, което съм забравил да си претегля, обяснението се състоеше в неоспоримото "защото клиентът винаги има право". Разбира се, това беше демагогия, защото истинското обяснение е, че касиерките са инструктирани да се изстрелват към везните с всяка неетикетирана стока само и само да не пропадне нейната продажба. А пък обяснението "защото клиентът винаги има право" всъщност звучи точно като "защото клиентът има право да е тъп и дори и когато е такъв, ние трябва да намерим начин да му приберем парите".
От последвалия разговор с касиерката, докато тя приключваше с моята покупка, разбрах, че наистина те имат заповед да се изстрелват като ракети в ситуации като тази, и че всъщност тя не може да направи нищо, за да угоди едновременно и на мен, и на австрийското ръководство. Направиха така, че да се чувствам виновен, че не съм видял везната, че не съм съобразил, че трябва да я използвам, и че изобщо съм решил да си купя пъпеш. И вече не ми се ядат пъпеши, а май и не ми се пазарува в Billa. Но знам, че ще ми мине. Надявам се и на касиерката да й се размине, защото жената всъщност не правеше нищо, освен да изпълнява заповеди. Само че - глупави.
История 3: Прокиснали квартални сърмички
Тази тема всъщност не е на няколко дни, а на много години. Защото се повтаря отново и отново. Става дума за наблюдението, че колкото по-малък е един магазин, толкова по-голям е шансът да си купиш нещо развалено от него.
На следващия ден след обяд, все още по-малко от 24 часа след случката с таксито, тъй като имах доста работа в офиса, за пореден път трябваше да измисля как да хапна нещо за 10 минути, вместо да отделям половин-един час за истинска храна. Изборът ми в Лозенец не е кой знае колко голям - едно павилионче за сандвичи, което обикновено най-късно до 15: следобед вече е затворило, и един малък магазин за храни - обект, който преди 20 години щеше да се казва супермаркет, а сега - по-скоро голям минимаркет. От там досега си бях купувал предимно някоя и друга вафла, кроасани или кисело мляко, но бях забелязал, че вътре има и щанд със салати. Когато отидох там, видях, че на един човек пред мен му пълнеха бурканче с постни лозови сърмички. Това ми се стори приемлив вариант за меню за леко хапване в 3 следобед и аз също си поръчах от тях.
На пръв поглед всичко им беше наред. След като обаче започнах да ги ям, дойдоха и изненадите. Първата беше ОК, втората беше леко засъхнала и с втвърден вече ориз от едната страна (явно стояла с тази страна повече от допустимите часове, но все пак - без поражения във вкуса). Третата приличаше много на нея, но четвъртата към засъхването си беше прибавила и един съвсем ясен вкус на прокиснало - очевидно беше от предишна партида, която след като не е била продадена навреме, просто беше смесена с останалите. Естествено, в този момент прекратих експериментите с организма си и изхвърлих не само номер 4, но и номера 5 и 6, без да проверявам дали те са от добрите, или от прокисналите. И още по-естествено, за пореден път реших, че повече няма да си купувам прясна храна от малки магазинчета. Питате защо все пак съм решил да пазарувам от този, като знам, че е малък? Ами защото ми беше направил впечатление на доста посещаван и определено не чак толкова малък. Но явно, че у нас всичко, по-малко от международна верига хипермаркети, е прекалено малко, за да може да гарантира нужното ниво на контрол на това, което предлага на клиентите си.
После нека пак всички се тюхкат защо малките магазинчета не издържали на конкуренцията на големите хипермаркети и фалирали. Не, истината е, че клиентите не издържат на дребните номерца на малките магазинчета и на непрекъснати им опити да ги прецакват и просто спират да им плащат. Иначе казано, малките магазинчета сами си режат клона, на който седят.
Има ли някакъв общ извод от тези три истории? Май не се сещам за друг, освен че те за пореден път ми доказват, че даже и когато тичаме с всички сили към Европа като касиерка към везна за плодове, пак се оказваме твърде далеч от нея. Когато не по качеството на предлаганите стоки, то поне по манталитета на това предлагане и по разбирането на толкова основни понятия като това какво означава клиентът да има право. Защото то никога не трябва да има смисъла на "клиентът винаги има право да бъде ТЪП".
История 1. Такси без колан и без грижи.
Взех си такси от летището. ОК супер транс, защото, както един път вече писах, другите с договор там, Такси експрес, са вече доказани мошеници - още си пазя в портфейла бележката, от която се вижда как по многократно проверяван маршрут от летището до точно определен адрес в София, намиращ се на разстояние от 11.2 километра от Терминал 2, успяха да ми "измерят" 16.5 километра по иначе честна цена на километър. Но да не се отклонявам.
Опашката от коли на ОК на летището беше необичайно разноцветна. Светло жълти и новички таксита, по-тъмно жълти и не толкова нови и едно, което изглежда беше участвало ако не в Балканската война, то поне е било в Белград по време на американските бомбардировки през 1999 година. Нещо явно беше извършено "обновяване" на парка, към който според мен са се включили и коли на разни фалирали "копърки", ако употребя таксиджийския език. Както се сещате, точно тази кола ми се падаше по ред. Прибирах се от подредена държава, а и нали си обичам реда, та не ми и хрумна да го прескоча и да искам да се кача на това след него.
Нямам абсолютно нищо против човека, който го караше - симпатичен бивш тираджия на средна възраст, който ми се оплака, че заради кризата от международните превози вече се печелело по-малко, отколкото от каране на такси в София. Поради предишната си професия познавал чудесно пътищата на Германия, но за сметка на това си нямаше и хабер от софийските улици, а пък GPS-ът му още нямал подробна информация за София. За щастие аз пък знаех къде отивам и как се стига до там, така че това не ми беше никакъв проблем, въпреки че си е лека излагация за фирмата, ако на нейно такси се качи и пътник, който изобщо не познава София (особено пък ако е чужденец, ще е много интересно при нивото на използване на чужди езици от страна на нашите таксиджии), и се окаже, че и шофьорът им не я познава повече от него.
Не от някакво недоверие към човека, който не знае как ще стигне до крайната ми цел, а защото просто така обичам, веднага си сложих предпазния колан. И както правя винаги след като той щракне, го дръпвам леко в заключалката, за да видя дали е хванал. Този почти не щракна и не беше хванал. Опитах отново, натиснах по-силно, за да щракне по-добре - пак без резултатт. Опитах и трети път и след това вече попитах дали коланът работи. "Работи, да, жената винаги си го слага" - беше отговорът, който получих. Шофьорът реши да ми помогне и да ми покаже как става тая работа, както и очаквах - отново без успех. След като и той се увери, че няма как да ме убеди, че имам колан, човекът каза "ама ти не се притеснявай - няма нужда да го слагаш". Излишно беше да обяснявам, че аз не го слагам, за да съм защитен от глоба, а за да съм защитен при произшествие, така че и не обяснявах, просто се надявах да не е това денят, в който коланът ще ми трябва за неутрализация на лош късмет, защото застраховката ми покриваше този ден, но само ако съм извън територията на България, а аз вече не бях.
Та какво излезе? Че и през 2009 година може да те возят на кола с неработещ предпазен колан (и то със сигурност отдавна, това си личеше по състоянието на ключалката - явно "жената", когато си го е слагала, ако изобщо, се е интересувала от това да не получи глоба, а не да не получи нараняване на главата при случаен удар, примерно). И че установяването на тази, бих казал, сериозна повреда по колата, не беше съпроводено примерно с обаждане веднага на диспечера за записване на час в сервиз, а със снизходителното "няма нужда да си го слагате".
Впрочем на следващия ден се обадих на телефона за жалби на ОК и там получих уверението, че колите се проверяват всеки месец и че неизправността на тази кола съвсем скоро ще бъде отстранена. Смятам след една седмица да питам за резултата, но всъщност мисля, че очаквам от умрял писмо.
История 2. Billa на стероиди или кой е най-кривият начин, по който може да се реализира изразът "Клиентът винаги има право".
Кварталната ми Billa не е точно любимият ми хипермаркет, но признавам, че има поне няколко причини да го посещавам от време на време - не само близостта му до мястото, където живея. В конкретния ден късно вечерта (същият понеделник от историята с таксито по-горе) причините да посетя Billa бяха три: у дома ме чакаше поизпразнен хладилник, защото точно в този ден се прибирах от чужбина; Billa беше току-що отворила след едноседмична реконструкция и ми беше интересно какво ще се е променило вътре; топлият и хубав хляб, който ми липсваше най-силно от всички храни у дома този ден, е едно от хубавите неща, които могат да се купят в Billa.
Речено - сторено. Около 21:10 влязох в магазина на Billa на бул. България.
Първа приятна изненада - чисто новички пазарски колички. Затова пък вътре магазинът вътре се оказа почти огледално обърнат като подредба на стоките, само че и не точно огледално, за да бъде откриването на нещата, които търсиш, възможно най-трудно. Не случайно споменавам сменената подредба, защото тя има отношение към по-нататъшното развитие на нещата. Втора приятна изненада - вече имаше щанд за прясна риба, който отдавна смятам, че трябваше да има в този магазин. Само дето точно тази вечер, уморен от цял ден път и след пътя - работа в офиса, не ми беше до риба.
Е, ред беше и на втората неприятна изненада. Магазинът имаше вече нови каси. На пръв поглед по-хубави от предишните, с много по-удобни за взимане пазарски торбички например, само че изходната тава, в която касиерката пуска стоките, които вече е маркирала, е ламаринена, наклонена и пуснатите там кисели млека се удрят по начин, който с лекота ги прави на айрян. След като изгледах как полита и какви удари понесе едно от млеката ми, преди да спре и да имам възможност да го взема, аз опитах да кажа, че не ми харесва да виждам как млякото ми се превръща в айрян, а отговорът с усмивка беше, че "това е предвидено". Не знам от кого беше предвидено - дали от производителя на млякото, който използва касиерките да му разбъркат продукцията, за да не се залепва по стените на кофичката, или от австрийците, които са сметнали, че опаковката му е достатъчно здрава, за да издържи на лашкането и да не се спука и разтече. Във всеки случай, опитах да кажа съвсем деликатно, че никак не ми се вижда смешно това, че стоката, за която ще платя след секунди, е преминала в друго агрегатно състояние, но в отговор не усетих дори и съчувствие.
Въпреки всичко нещата щяха дотук и да си останат, ако не беше се случило и още нещо. Дойде редът на един пъпеш, който си бях взел от щанда с плодовете. Да припомня, че бях доста уморен от цял ден път и работа, а и магазинът беше с нова подредба вътре. С две думи, нито бях видял къде са сега везните, с които трябва да си претеглиш плодовете и да им сложиш нужния етикет, нито се бях сетил, че без него няма как да ми бъде маркиран пъпешът на касата. На въпросителния поглед на касиерката отговорих с нещо съвсем кротко от типа на "о, забравил съм да го маркирам - просто го оставете, няма да го взема". Явно това беше някаква ключова фраза, която задейства касиерката по начин, по който камшикът задейства един кон. Тя скочи от мястото си, каза ми "изчакайте така", хвана пъпеша и изчезна по посока на зоната с плодовете и зеленчуците. Нямаше никакво значение, че опитах да извикам след нея "оставете, не искам, не ми трябва". Истината е, че тъй като бях уморен, не исках да прекарам още 2 минути на касата, колкото щяха да са необходими на касиерката да се върне с вече етикетирания пъпеш. Ако не ми беше до тези две минути, нямаше да ми е никакъв проблем и сам да отида и да си го премеря, вместо да я разкарвам нея.
В този момент ми идеше да зарежа всичко на касата и да си тръгна, но реших, че това е просташко поведение и не мога да си го позволя въпреки умората. Така че изчаках тя да се върне и потвърдих желанието си да не купя този тъп пъпеш, заради който висях там против волята си. "Няма проблем" - беше отговорът. Добре, а тогава защо преди 2 минути имаше проблем и трябваше да изчезнете, без да ми обърнете изобщо внимание на това, че казвам "не искам". Както и да е, усетих, че това не е направено по желание и реших да извикам дежурната управителка, за да обясня, че директивите на управата не ми харесват и ми се струват обидни, пък и да обърна внимание на проблема с изходящите зони на касите, ставащи причина за прекалено много блъскане на вече маркираните стоки, които клиентът просто не може да поема и поставя в торбата си със скоростта, с която касиерката може да ги пуска там.
Слушаха ме внимателно, обещаха да обърнат внимание на ръководството за тези проблеми, но по въпроса за това защо ми се отказва правото да не купя нещо, което съм забравил да си претегля, обяснението се състоеше в неоспоримото "защото клиентът винаги има право". Разбира се, това беше демагогия, защото истинското обяснение е, че касиерките са инструктирани да се изстрелват към везните с всяка неетикетирана стока само и само да не пропадне нейната продажба. А пък обяснението "защото клиентът винаги има право" всъщност звучи точно като "защото клиентът има право да е тъп и дори и когато е такъв, ние трябва да намерим начин да му приберем парите".
От последвалия разговор с касиерката, докато тя приключваше с моята покупка, разбрах, че наистина те имат заповед да се изстрелват като ракети в ситуации като тази, и че всъщност тя не може да направи нищо, за да угоди едновременно и на мен, и на австрийското ръководство. Направиха така, че да се чувствам виновен, че не съм видял везната, че не съм съобразил, че трябва да я използвам, и че изобщо съм решил да си купя пъпеш. И вече не ми се ядат пъпеши, а май и не ми се пазарува в Billa. Но знам, че ще ми мине. Надявам се и на касиерката да й се размине, защото жената всъщност не правеше нищо, освен да изпълнява заповеди. Само че - глупави.
История 3: Прокиснали квартални сърмички
Тази тема всъщност не е на няколко дни, а на много години. Защото се повтаря отново и отново. Става дума за наблюдението, че колкото по-малък е един магазин, толкова по-голям е шансът да си купиш нещо развалено от него.
На следващия ден след обяд, все още по-малко от 24 часа след случката с таксито, тъй като имах доста работа в офиса, за пореден път трябваше да измисля как да хапна нещо за 10 минути, вместо да отделям половин-един час за истинска храна. Изборът ми в Лозенец не е кой знае колко голям - едно павилионче за сандвичи, което обикновено най-късно до 15: следобед вече е затворило, и един малък магазин за храни - обект, който преди 20 години щеше да се казва супермаркет, а сега - по-скоро голям минимаркет. От там досега си бях купувал предимно някоя и друга вафла, кроасани или кисело мляко, но бях забелязал, че вътре има и щанд със салати. Когато отидох там, видях, че на един човек пред мен му пълнеха бурканче с постни лозови сърмички. Това ми се стори приемлив вариант за меню за леко хапване в 3 следобед и аз също си поръчах от тях.
На пръв поглед всичко им беше наред. След като обаче започнах да ги ям, дойдоха и изненадите. Първата беше ОК, втората беше леко засъхнала и с втвърден вече ориз от едната страна (явно стояла с тази страна повече от допустимите часове, но все пак - без поражения във вкуса). Третата приличаше много на нея, но четвъртата към засъхването си беше прибавила и един съвсем ясен вкус на прокиснало - очевидно беше от предишна партида, която след като не е била продадена навреме, просто беше смесена с останалите. Естествено, в този момент прекратих експериментите с организма си и изхвърлих не само номер 4, но и номера 5 и 6, без да проверявам дали те са от добрите, или от прокисналите. И още по-естествено, за пореден път реших, че повече няма да си купувам прясна храна от малки магазинчета. Питате защо все пак съм решил да пазарувам от този, като знам, че е малък? Ами защото ми беше направил впечатление на доста посещаван и определено не чак толкова малък. Но явно, че у нас всичко, по-малко от международна верига хипермаркети, е прекалено малко, за да може да гарантира нужното ниво на контрол на това, което предлага на клиентите си.
После нека пак всички се тюхкат защо малките магазинчета не издържали на конкуренцията на големите хипермаркети и фалирали. Не, истината е, че клиентите не издържат на дребните номерца на малките магазинчета и на непрекъснати им опити да ги прецакват и просто спират да им плащат. Иначе казано, малките магазинчета сами си режат клона, на който седят.
Има ли някакъв общ извод от тези три истории? Май не се сещам за друг, освен че те за пореден път ми доказват, че даже и когато тичаме с всички сили към Европа като касиерка към везна за плодове, пак се оказваме твърде далеч от нея. Когато не по качеството на предлаганите стоки, то поне по манталитета на това предлагане и по разбирането на толкова основни понятия като това какво означава клиентът да има право. Защото то никога не трябва да има смисъла на "клиентът винаги има право да бъде ТЪП".
Следващ постинг
Предишен постинг
отново си болезнено прав Томас. Чак ми се иска от време на време да пишеш за други неща :)
цитирайНе го приемам и като нещо нормално!
Таааа, защо всички в кюпа?
цитирайТаааа, защо всички в кюпа?
Не бе, и аз не съм свикнал. Просто то си Е нещо нормално у нас. А и както виждаш, с изключение на третия случай, хората го правят за добро: таксиджията - за да не ни стяга колана, касиерката - за да не се разходим до везната... Така ги карат, може да се каже! Впрочем нищо чудно и онези от третия случай така да ги карат - като има нещо развалено, да го смесят с прясното, и да го продадат, преди да е замирисало съвсем на гнило. :-)
цитирайИмаше един виц. Шофьорът на автобуса набил здраво спирачки и един от пътниците се провикнал "Ееей, говеда ли возиш бе!", на което отговорът бил "Каквото се качи, това возим". Та и аз така... Каквото се случи, такова пиша. Ако почнат да се случват масово чудесни неща, сигурно ще сменя мотото :-)
цитирайСамо да си отворим сърцата, за да виждаме добре.
цитирайХа дано Томас :)
Преди известно време ми се наложи да бързам по работа, за късмет пред блока ми в Надежда имаше такси. Качих се и казах "Овча купел".
...
След около минута в която двигателя така и не запали, а водача ме гледаше тъжно, попитах какво не е наред.
- Ами... от два дена съм в София - отговори ми. - Не знам къде е това Овча Купел
За щастие, знаех, та почнах да го инструктирам и някак си стигнахме. Явно за двата дена не бе привикнал и към маниера на шофьорите, та ме сърбеше да му предложа и аз да карам.
България :)
цитирайПреди известно време ми се наложи да бързам по работа, за късмет пред блока ми в Надежда имаше такси. Качих се и казах "Овча купел".
...
След около минута в която двигателя така и не запали, а водача ме гледаше тъжно, попитах какво не е наред.
- Ами... от два дена съм в София - отговори ми. - Не знам къде е това Овча Купел
За щастие, знаех, та почнах да го инструктирам и някак си стигнахме. Явно за двата дена не бе привикнал и към маниера на шофьорите, та ме сърбеше да му предложа и аз да карам.
България :)
О, аз ги виждам. И то често. Само че като тръгна да ги споделям, най-честите коментари са "какъв си такъв българин ти бе" и "като толкова ти харесва в чужбина, защо не заминеш там" :-) Сигурно схващаш какво искам да кажа, а? ;-)
цитирай
8.
анонимен -
Е да де, но и правилата на европей...
13.08.2009 10:34
13.08.2009 10:34
Е да де, но и правилата на европейците в Била не ни устройват...
цитирайЗащото това са някакви криворазбрани правила. Такива в Била в Австрия няма и няма и да има. Това, ако изобщо има австрийски пръст в него, е израз на отчаянието на някой австриец, пратен да спаси бизнеса в България, от интелекта на българския потребител И нежеланието на българския продавач да му съдейства и помага. И така се е получило извращение.
цитирайТова си е идиотщина на управляващите (менажери както е по-модерно)
Като са правили ремонт можеха да сложат везни на касите, както е в други хипермаркети. Само Била и Кауфланд карат хората да се бутат пред везните и да се самообслужват. Аз затова не ходя да пазарувам.
И за да не става така, че само се оплакваме, мога да ти кажа кои вериги хранителни магазини смятам че поддържат добро качество на обслужването и на стоките според мен - това са Хит и Фантастико. В този ред. :)
Това с колана и на мен ми се е случвало. Даже при напълно работещ колан са ми казвали че няма нужда да го слагам. Аз по принцип винаги сядам на задната седалака, за да избегна слушането на житието и битието на съответния шофьор.
Но пък си спомням един случай с един германец, който отказваше да се качи в наетото за цял ден такси, защото коланите на задните седалки не бяха извадени. Шофьрът потресен ги извади. :) Може да пробваш някой път да видиш каква ще е реакцията :)
А за сърмичките - ами често се случва за съжаленеи. Продължавай да спазваш правилото, че прясна стока не се купува от малките квартални магазини.
цитирайКато са правили ремонт можеха да сложат везни на касите, както е в други хипермаркети. Само Била и Кауфланд карат хората да се бутат пред везните и да се самообслужват. Аз затова не ходя да пазарувам.
И за да не става така, че само се оплакваме, мога да ти кажа кои вериги хранителни магазини смятам че поддържат добро качество на обслужването и на стоките според мен - това са Хит и Фантастико. В този ред. :)
Това с колана и на мен ми се е случвало. Даже при напълно работещ колан са ми казвали че няма нужда да го слагам. Аз по принцип винаги сядам на задната седалака, за да избегна слушането на житието и битието на съответния шофьор.
Но пък си спомням един случай с един германец, който отказваше да се качи в наетото за цял ден такси, защото коланите на задните седалки не бяха извадени. Шофьрът потресен ги извади. :) Може да пробваш някой път да видиш каква ще е реакцията :)
А за сърмичките - ами често се случва за съжаленеи. Продължавай да спазваш правилото, че прясна стока не се купува от малките квартални магазини.
Защо винаги трябва с някого да се сравняваме? В случая с Европата. Малко се идеализат нещата.Бих споделила няколко неща(не съвсем по темата за "обслужването") Ето например в своята практика като митнически агент най-големите икономически измами са дело на европейски мозък. Тук поставям 5-6 изкуствени фалита и съответно големи финансови загуби на мои клиенти. Също така и няколко неусвоени акредитиви , т.к. тези акредитиви били "усвоими в чужда банка, след като бъдат одобрени всички акредитивни условия" И какво?? Пратиха хората чудесен дъбов паркет 2 камиона за Великобритания и плащане дръжки. И накрая като добавим че работя за една голяма спедиция(Немска) с представителстов в България по трудов договор вече 5 години и на са ми внесени и 1 ст.осигуровки си викам Европа да го духа.Тава е приятел, просто споделих.
цитирайНе ти разбрах идеята на споделеното. Ако твърдиш, че според мен престъпност има само у нас, значи ми изкривяваш мнението. Само казвам, че сме небрежни, мърлячи и не зачитаме правилата. Не за престъпниците, за нормалните хора говоря.
цитирайИстината е, че след преподреждането дори и не забелязах везните. А от умората и аромата на пъпеша не ми и хрумна да ги потърся с поглед.
За Хит съм съгласен, Фантастико съм го отписал отдавна по няколко причини, главно свързани със селекцията на това, което се предлага, но пък може и да се е подобрил - не споря.
Всъщност на такситата май наистина им разрешиха да возят клиентите си без колани, както и самите таксиджии да карат без такива. Не знам с кой акъл, но си спомням, че преди няколко години имаше такава заповед. И все пак никъде не са им ЗАБРАНИЛИ да ползват колани, така че аз предпочитам да си слагам, още повече никога не знаеш кой точно те вози, колко е уморен, какво му е на главата и за какво мисли в момента, освен за това как да стигне до там, закъдето ти си тръгнал.
цитирайЗа Хит съм съгласен, Фантастико съм го отписал отдавна по няколко причини, главно свързани със селекцията на това, което се предлага, но пък може и да се е подобрил - не споря.
Всъщност на такситата май наистина им разрешиха да возят клиентите си без колани, както и самите таксиджии да карат без такива. Не знам с кой акъл, но си спомням, че преди няколко години имаше такава заповед. И все пак никъде не са им ЗАБРАНИЛИ да ползват колани, така че аз предпочитам да си слагам, още повече никога не знаеш кой точно те вози, колко е уморен, какво му е на главата и за какво мисли в момента, освен за това как да стигне до там, закъдето ти си тръгнал.
звучи не,че някой се е опитал да те прекара и да ти докаже , че си винаги тъп.
обикновено го правят у нас.
странното е , че ти дори не живееш извън България. да, ти пътуваш.
всички пътуваме.
само се питам, колко от нас биха си направили труда да се оплачат и да си потърсят правата?
защото сме свикнали на най идиотското обслужване на света.
и всъщност аз имам друга история:
посрещайки клиент с усмивка, той се обърна към четири годишният си внук и каза:
виж, деде, пък тая леличка как ни се ХИЛИ?!?
е докато учим децата си, как усмивката е хилеж, а не обичайна вежливост и елементарна да подчертая, то хора като теб търсещи правата си като клиенти, ще има все по рядко.
цитирайобикновено го правят у нас.
странното е , че ти дори не живееш извън България. да, ти пътуваш.
всички пътуваме.
само се питам, колко от нас биха си направили труда да се оплачат и да си потърсят правата?
защото сме свикнали на най идиотското обслужване на света.
и всъщност аз имам друга история:
посрещайки клиент с усмивка, той се обърна към четири годишният си внук и каза:
виж, деде, пък тая леличка как ни се ХИЛИ?!?
е докато учим децата си, как усмивката е хилеж, а не обичайна вежливост и елементарна да подчертая, то хора като теб търсещи правата си като клиенти, ще има все по рядко.
В случая и аз не си ги потърсих навсякъде.
В такси историята наистина считам, че нарушението на техническата безопасност беше прекалено грубо, за да не информирам поне фирмата.
В Била по-скоро потърсих управител, за да се възмутя от обидната система, при която касиерката трябва да ти покаже, че е твой слуга и да свърши нещо, което си е било твоя работа, дори и ако ти не искаш да я третираш по този начин.
А в историята със сърмичките... какво да се разправям. Да търся някакви измислени организации за защита на потребителите, за да уредя на магазина наказание и заради нещо, струвало 2 лева, да си загубя сума ти време? Просто повече няма да пазарувам пресни продукти от никой малък магазин, защото навсякъде е едно и също, и после всички ще хленчим как големият бизнес е убил дребната частна инициатива, но поне ще знам, че убийството всъщност си е самоубийство.
цитирайВ такси историята наистина считам, че нарушението на техническата безопасност беше прекалено грубо, за да не информирам поне фирмата.
В Била по-скоро потърсих управител, за да се възмутя от обидната система, при която касиерката трябва да ти покаже, че е твой слуга и да свърши нещо, което си е било твоя работа, дори и ако ти не искаш да я третираш по този начин.
А в историята със сърмичките... какво да се разправям. Да търся някакви измислени организации за защита на потребителите, за да уредя на магазина наказание и заради нещо, струвало 2 лева, да си загубя сума ти време? Просто повече няма да пазарувам пресни продукти от никой малък магазин, защото навсякъде е едно и също, и после всички ще хленчим как големият бизнес е убил дребната частна инициатива, но поне ще знам, че убийството всъщност си е самоубийство.
А за усмивката и хиленето... какво ли да кажа. Може би е логично в атмосферата на злоба, която повечето хора у нас усещат навсякъде около себе си (не без основание, впрочем, защото тук наистина като че ли от всяка страна се опитват да те излъжат), всяка усмивка да се счита за хилеж :-)
цитирайСамо шофьора на такси има право да кара без колан, когато има клиент. Когато е празен е длъжен да си слага колана. Изключението е направено поради някакви съображения за сигурност на шофьора да не го нападнат или оберат и да може лесно да избяга от колата ако се случи нещо подобно.
Друго изключение за коланите е единствено за бременни жени.
Но си прав, че е дразнещо някой да те навива, че не е нужно да спазваш закона. Аз това го наричам кокошкарство.
А за сърмите, мисля че трябва да се реагира, защото ако ти си се усетил и си предотвратил проблемите, някое дете може да не се усети да изхвърли развалената храна. Сигурно си чул за последните натравяния на деца по разни лагери.
Защото правилото е едно за големи и малки.
цитирайДруго изключение за коланите е единствено за бременни жени.
Но си прав, че е дразнещо някой да те навива, че не е нужно да спазваш закона. Аз това го наричам кокошкарство.
А за сърмите, мисля че трябва да се реагира, защото ако ти си се усетил и си предотвратил проблемите, някое дете може да не се усети да изхвърли развалената храна. Сигурно си чул за последните натравяния на деца по разни лагери.
Защото правилото е едно за големи и малки.
Аз имам някакъв спомен, че таксиджиите протестираха, че им се налагало десетки пъти на ден да си слагат и свалят колана, и освен това карали все из града, където максималната скорост е 50, т.е. достатъчно безопасно е (уж). И че не можели да накарат пътниците да си слагат коланите също беше някакъв довод. Е, сега ги карат да правят точно обратното, както виждаме :-)
А всичко би било толкова по-лесно, ако правилата станат като по света - пътниците да се возят отзад, евентуално да има и преграда, за да не се притесняват, че някой може да ги нападне.
Другият вариант да престанат да се притесняват от нападения, е като престанат да лъжат с апаратите :-)
цитирайА всичко би било толкова по-лесно, ако правилата станат като по света - пътниците да се возят отзад, евентуално да има и преграда, за да не се притесняват, че някой може да ги нападне.
Другият вариант да престанат да се притесняват от нападения, е като престанат да лъжат с апаратите :-)
Сигурно си права, че за сърмите трябва да се реагира и предполагам, че поводите са хиляди дневно само в София.
И все пак аз лично бих се чувствал като идиот да ходя и да се оплаквам за нещо, което струва 2 лева. Те пък точно на това и разчитат.
Да не говоря, че преди години в прехваления по онова време ресторант Уно имах случай на тежко прокиснал натурален сок, за който коментарът на сервитьорката беше "Ами такъв ни е. Той барманът го опита и каза, че си е много добър". Та нали се сещаш как и за сърмичките можем да почнем да се убеждаваме дали са прокиснали или просто "резливи" :-)
цитирайИ все пак аз лично бих се чувствал като идиот да ходя и да се оплаквам за нещо, което струва 2 лева. Те пък точно на това и разчитат.
Да не говоря, че преди години в прехваления по онова време ресторант Уно имах случай на тежко прокиснал натурален сок, за който коментарът на сервитьорката беше "Ами такъв ни е. Той барманът го опита и каза, че си е много добър". Та нали се сещаш как и за сърмичките можем да почнем да се убеждаваме дали са прокиснали или просто "резливи" :-)
смятам се за блондинка томас и въпреки това мога да различа кога някой ми се усмихва и кога ми се подхилват.
елементарно е.
просто манталитет ни е такъв, - вуте требе да е зле, за да съм добре аз.
цитирайелементарно е.
просто манталитет ни е такъв, - вуте требе да е зле, за да съм добре аз.
Истината е, че за да можеш да различиш кога някой ти се усмихва, и кога ти се хили, трябва повечко да са ти се усмихвали. А има хора, на които това може би не се е случвало :-)
цитирай...мога само да кажа, че на мен ми се е случвало да посегна да си сложа колана и шофьорът ДА МИ ЗАБРАНИ да го направя. Не можах да получа обяснение защо.
Също така не веднъж, а много пъти съм се возил в такси с ПРЕМАХНАТИ колани на предните седалки, за задните не коментирам.
Не са таксиджиите виновни. Няма контрол, това е. Всъщност това е общото в трите части на разказа ти - няма контрол, няма наказания.
цитирайСъщо така не веднъж, а много пъти съм се возил в такси с ПРЕМАХНАТИ колани на предните седалки, за задните не коментирам.
Не са таксиджиите виновни. Няма контрол, това е. Всъщност това е общото в трите части на разказа ти - няма контрол, няма наказания.
Всъщност във втората част на разказа ми имаше много контрол. Прекалено много. Толкова много, че касиерката се страхуваше да не побегне към везните, за да свърши това, което е трябвало да свърша аз сам, защото иначе ще я накажат. После ми го обясни. Само че този контрол пък беше достигнал измерения на извращение. А съм чувал почти аналогична история и за Кауфланд в Пловдив.
цитирайЗАБРАНИ да си сложа колана. просто бих отказала да тръгна, да платя и т.н.
цитирайДа, точно една приятелка, която живее в Милано, ми разказа как в София се возела все на "безплатни таксита". Първото отказало да й издаде касов бон (апаратът бил с 3 мм прахи очевидно не работел), тя пък отказала да плати и си тръгнала. Второто било от онези, дето возят за по 8 лева на километър. Като пристигнала, надала такъв вой, заплахи с полиция и т.н., че онзи също решил да преглътне.
И все пак моят разказ не беше и точно за това :-)
цитирайИ все пак моят разказ не беше и точно за това :-)
За забраната... Късно снощи бях пуснал този пост, но сутринта го "препостнах", защото беше потънал незабелязан. Та от снощната "сесия" се получи нещо като диалог с елементи на заяждане от страна на небезизвестната блогърка на име miralyub. Беше голям смях, защото тя каза "Мъж да си слага колан в такси? Смях!". Да поясня, това е бивша бъдеща политичка.
цитирайТвоята история с шофьора пред блока ти, който не помръднал след споменаването на посоката Овча купел, страшно ми напомни един друг, малко по-различен случай. Моя позната се возела на едно такси късно вечерта. На един светофар то спряло заради червена светлина, но когато станало зелено, не тръгнало. Тя изчакала няколко секунди, след което казала на шофьора "зелено е!". Той видимо разтърсил глава и казал "а, извинявайте, бях заспал".
цитирайпросто не си виждал какви цунамита правя в такива ситуации,че и в доста по-безобидни.Стой та гледай.Пък случайните клиенти наоколо се изнасят със скоростта на светлината.
цитирайне говори така за мира, сигурна съм че се е пошегувала, мира е доста сериозен и отговорен човек( лично мнение:))
цитирайИзобщо не се е шегувала. Каза си го съвсем сериозно. И го мисли, убеден съм! Преразгледай си я, ако трябва :-)
цитирайЗащо не извика Кунева от Брюксел да ти защити потребителските права,да ти каже 2-3 кухи фрази за сърмичките и таксичките,че да ти стане едннннооооо хубааааааво и спокойно на сърчицето,че да махнеш вяло с ръка и да кажеш -майната ти.Няма прошка прошка братко-явно този живот ще си го прекараме в скандали с тикви прости и зелени.Но аванта никому в такива ситуации.
цитирайтомас
аз рядко харесвам някого. а щом го харесам,значи съм го разглеждала обстойно. :)
цитирайаз рядко харесвам някого. а щом го харесам,значи съм го разглеждала обстойно. :)
Е, не е моя работа, разбира се. Но когато си съгласна с мен, бъди сигурна, че тя не е. :-) Всъщност и аз в началото имах позитивно мнение, но постепенно тя си показа колко е празна. Ама щом си се харесвате... какво може да се направи :-)
цитирай
34.
анонимен -
Зная, че
13.08.2009 16:45
13.08.2009 16:45
Т - маркет е евтин магазин, но пак не ми се вижда нормално, че един мой колега купувайки си оттам щам-фъстък, у тях установил , че вътре има бели червеи. Когато отишъл в магазина да се разправя, му казали да не се ядосва много, зощото това не било кой-знае колко голям проблем.
В подобни случаи аз се разправям доста, а съпругата ми ме гледа укорително, че се карам с хората. Не мога да и обясня, че ВСИЧКИ ВИНАГИ трябва да си търсим правата.
цитирайВ подобни случаи аз се разправям доста, а съпругата ми ме гледа укорително, че се карам с хората. Не мога да и обясня, че ВСИЧКИ ВИНАГИ трябва да си търсим правата.
Май иззех функциите на Меглена Кунева днес :-) Да, не е нормално да ни продават боклуци - когато и където и да е. Но търсенето на правата също си има своята цена: 1. Не е приятно занимание това да си търсиш правата. 2. Още по-неприятно е, когато ще губиш време заради боклук, за който си дал смешни пари.
Затова и понякога си премълчавам, ако установя проблема чак у дома. Не върви да хабя бензин за повече пари от цената на боклука, който съм си купил, заради съмнителното удоволствие да вдигам скандали.
цитирайЗатова и понякога си премълчавам, ако установя проблема чак у дома. Не върви да хабя бензин за повече пари от цената на боклука, който съм си купил, заради съмнителното удоволствие да вдигам скандали.
Ами мълчи си тогава,давай си парите за боклуци-явно си мазохист,щом ти харесва да те правят на глупак явно си такъв.Защо си тръгнал да питаш нормалните хора какво мислят по въпроса.Щом се гъбаркат с теб и ти егот явно си гъба-гледай да не те навали киселинен дъжд
цитирай
37.
анонимен -
Ако някой преди моя колега беше
13.08.2009 17:05
13.08.2009 17:05
направил скандал, предполагам че на моя колега намаше да му се случи да купи такива фъстъци. В някои случаи не става въпрос за това, че ние сме се минали с нещо дребно, а за това да няма и следващи прецакани.
Ако успееш да заобиколиш някой паднал на пътя камък, значи ли това, че няма да спреш и да го отстраниш /предпазвайки следващите/ или ще си доволен, че ти си се отървал?
цитирайАко успееш да заобиколиш някой паднал на пътя камък, значи ли това, че няма да спреш и да го отстраниш /предпазвайки следващите/ или ще си доволен, че ти си се отървал?
Е, хубаво е да има различни мнения. Вчера в предишната версия на този пост някой ми каза, че само тормозя горките хора, ти сега - че съм гъба... :-)
цитирайИма логика. И все пак, представи си следната ситуация. 22:20 вечерта е. Купил съм си разни неща от Елемаг и уморен се прибирам у дома. Ловджийският пастет (някаква извара с червен пипер) мирише на повръщано, което го установявам още в мига, в който си посягам към устата. Магазинът е затворил в 22:30. И да имам сили и желание да се върна, не мога вече да го направя. Не мога и да се обадя на някого, за да се оплача. Трябва да го направя на другия ден. Тогава ще ми кажат, че нямам доказателства и съм просто един провокатор, който нарочно е държал стоката през нощта на топло, за да се развали и да се оплача, вероятно по поръчка на конкуренцията. Какво е твоето решение в този случай? :-)
цитирай
40.
анонимен -
Винаги
13.08.2009 17:12
13.08.2009 17:12
има начин. Може например да отидеш да вземеш от същия магазин такъв пастет и да го отвориш пред тях - едва ли само твоят е бил развален!
цитирайВикаш Кунева-незабавнооооооо.Сядате на масата и започвате да си мажете филии с пастет.Сутринта-ако сте преживели ноща отивате в магазина да си купите един кашон от пастета и хващате самолета за Сомалия да нахраните бедните дечица -но самолетните билети да ги купи Кунева,не ти.
цитирайНе става дума за опакован, а за пресен - от щанда със салатите.
цитирайКунева ми е под ръка на фейсбука - винаги мога да я изтормозя направо там :-)
цитирайДа де купувате цялата партида и-в Сомалия
цитирайТя е хитра -във Фейсбука е -не при теб,
цитирайМисля, че може и без купуване да се мине. Като им скръцне Кунева и им каже какво може да им стори Европа за това, ще ни подарят и целия неразвален пастет, който имат :-)
цитирайАбе дрън дрън,на Европа не и дреме за насрания пастет в магазина,ощо по малко на Кунева -сега разбра ли защо не трябва да си мълчиш.Просто вземаш пастета и управителя на магазина го изяжда пред теб-лично се заеми със случая,не го изхвърляй в кофата,защото така ти е по лесно-кажи мерси за разиграния етюд ,поне...Много поздрави от мен.
цитирайА ,и още нещо -не тормози Кунева, а този който ти е взел парите,Кунева си лапа готин пастет,купувайки си го с твойте парички
цитирайНе знам защо, но ми напомни онази случка с прокисналия сок преди доста години в Уно... "Барманът опита сока и каза, че си е много хубав"... :-)
цитирайНе зная как е в Европа. Но тук :
1.Първо ти вземат парите и тогава те Обслужват
2.Всеки си взема бакшиш по неговата "ценова" скала и никой не ти дава възможност ти да си направиш удоволствието с оставяне на бакшиша.
3.Влизаш в кафето на МОЛ-а навсякъде гледаш по стените закачен лист "Търсим сервитьорки" по масите листа с написаното "Отсервирай" и на всичкото отгоре плащаш кафето 1,20 лв - ами за това ,че сам си си сервирал и отсервирал и като награда оставаш и пари.
Хем заработваш-хем Дължиш.
цитирай1.Първо ти вземат парите и тогава те Обслужват
2.Всеки си взема бакшиш по неговата "ценова" скала и никой не ти дава възможност ти да си направиш удоволствието с оставяне на бакшиша.
3.Влизаш в кафето на МОЛ-а навсякъде гледаш по стените закачен лист "Търсим сервитьорки" по масите листа с написаното "Отсервирай" и на всичкото отгоре плащаш кафето 1,20 лв - ами за това ,че сам си си сервирал и отсервирал и като награда оставаш и пари.
Хем заработваш-хем Дължиш.
плащаш 1,2лв ,изпиваш си кафето и небрежно пускаш чашката на лъскавия под,тя се чупи с трясък ,персоналът идва,ти вежливо им благодариш за кафето и още по вежливо си тръгваш
цитирайтомас,просто си чешеш пръстите по клавиатурата....Браво-повдигна много актуална и наболяла за всички тема,но весто да констатираш и да си напомняш нещо си -дай предложение,рецепта за решаване на проблема.Моята -смятам че си я разбрал,не твърдя че няма и друго решение,но моето е това.Ако си искал да направиш блога си много коментиран ,е и с моя помощ -успя.Смятам,че си много задръстен мижитурчо,който голям го вади във виртуала,но в реала си въздух.Давай си парите за боклуци и мълчешката си ги преглъщай,накрая пийни и една студена гола водица ,за да не се задавиш.пък с Кунева си чаткай във Фейсбука до насита с нея си си лика прилика-я то даже стана стих.Айде чао моето момче -много си предсказуем.Не си интересен.
цитирайНякак си не ми се вярва да си така прост, колкото ти се иска да изглежда. Според мен точно ти във "виртуала" го играеш такъв, пък в реалността надали ще искаш да платиш и цената на чашата за кафето :-) А пък щом си готов да си хабиш времето, за да не остане ненаказан кокошкар, явно и то ти е много евтино.
И благодаря, че ми направи блога коментиран, но все пак бих предпочел малко по-друго качество на коментарите. Това ми е прекалено примитивно, въпреки че, както казах, ми се струва, че го правиш нарочно.
цитирайИ благодаря, че ми направи блога коментиран, но все пак бих предпочел малко по-друго качество на коментарите. Това ми е прекалено примитивно, въпреки че, както казах, ми се струва, че го правиш нарочно.
няма проблем-плащал съм 5 бр.чинии в Хепи,защото вместо да ми се извинят за скапаното ястие,което ми сервираха те се опитаха да ми разкажат колко са велики.Вярно е -много са добри в бизнеса си ,но в случая не бяха прави-е ,счупих им чиниите,платих им ги,само съжалих накрая ,че семейството ми беше свидетел на грозния панаир.Но си имам принципи -това е пич,пък ти си прави както си знаеш,аз правя така.
цитирайКакто казах, усещам, че го правиш нарочно и че можеш и без това. И аз понякога правя така, но като цяло се опитвам да не го правя винаги, когато така ми се иска :-) Както и да е, мисля че се разбрахме. Не разбрах само защо реши, че си кротувам, ама явно е нещо от разликите в темперамента... :-) Късмет!
цитирайда.мога и без това,но винаги го правя моментално и брутално,защото в БГ това е начинът,да се защитим-достойнството и парите,в обратния случай си мълчим и ни се хилят зад гърба-Уважавам себе си бе човек,за жалост тук това е начинът да покажем себеуважение.Пък недей да пренебрегваш и възпитателния урок,който безплатно преподаваме на некоректността.Клиентът винаги е прав.Това клише е безподобно вярно.Прочети в речника значението на думата клиент.Ами това е .по натура не съм скандалджия-но винаги избухвам,когато се опитат да ме правят на глупак-защото не съм такъв.Дали си ме разбрал-не знам.Не знам -има ли някакво значение ,дали си ме разбрал,но това е моята позиция.Апропо,тренирай асоциативното си мислене,сомалийския етюд ти изигра лоша шега-реакцията ти ,поне според мен не беше адекватна.Чао
цитирайСпокойно, разбрал съм те. Всъщност много повече си приличаме, отколкото ти се струва. Просто аз наказвам по-трайно, по-рафинирано и понякога и без да знаят откъде им е дошло, а ти просто беснееш малко по-демонстративно :-) Но и на мен ми се случва понякога твоето, както предполагам - и на теб - моето :-)
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 4316