Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2007 20:55 - Ванеса Мей - Diamonds are Forever
Автор: thomas Категория: Музика   
Прочетен: 6282 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 06.07.2007 20:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Разбира се, безумно рано е да казваме "остаряла е вече", когато една велика изпълнителка като Ванеса Мей е на няма и 29 години. Но когато си я гледал преди 6 години и тогава е била сигурно на 22, разликата е много осезаема (в проценти). Ако ще я сравняваме с ураган, както гледам, че правят мнозина след снощния концерт, то за мен ураганът беше тогава, преди 6 години, в зала 1 на НДК. Снощи също беше страхотно, но днес Ванеса е малко по-улегнала, спокойна и не чак толкова енергична, колкото беше на 22, но за сметка на това може би още по-съвършена.

От всичко, видяно на този концерт, бях възмутен само от това, че никой не се постара да ни каже докога ще трябва да чакаме (в крайна сметка се оказа час и половина) пред залата, след като концертът трябваше да е от 19:30 (или от 20:00, както пишеше на част от билетите, а казват, че и на част от афишите из София). Но и 20:00 да е било, никъде не пишеше, че ще е 21:00, а да седиш пред залата повече от половин час след официалното начало на концерта и никой да не ти казва колко още ще трябва да седиш, е меко казано притеснително, особено след като си чул какво се случи преди няколко дена с хората, купили си билети за Пинк. От друга страна, и 22:00 да беше станало, пак щеше да си струва чакането. Защото Ванеса е наистина много, много добра.

Въздържам се от това да кажа, че е гениална точно като цигуларка. Нейната музика е едно безспорно огромно световно явление, може би най-доброто, което се е случило на класическата музика в последните 200 години. Със сигурност е резултат от гениално хрумване, може би нейно, може би на нейни мениджъри - не знам кой е решил, че тя ще свири фюжън, но именно това я е превърнало от един от многото добри цигулари в света в звезда от такава величина. Тази музика е дала и един невиждан до момента шанс класическата музика да достигне до мнозинството от хора, които нямат нищо общо с класическата музика. Дано някой хардлайнер класик не си мисли, че това е класическа чалга, въпреки че на теоретично ниво може да се направи този паралел: музиката на Ванеса Мей е преработена класика. Преработена така, че да бъде възприемана по-лесно от днешните хора. При преработката са добавени съвременни елементи и като музика, и като използвани инструменти (електрическата й цигулка изглежда убийствено, а и класическата й е оборудвана с електроника).

Когато свиреше, Ванеса честичко притичваше до някакво място на сцената, на което риташе някакъв бутон, очевидно променящ тембъра на звука на цигулката в съответствие с желаното звучене за съответното парче.

За азиатка Ванеса говореше изключително добър английски, особено в началото. Когато се отпусна, "включи" на китайски английски, при който има нелогично много тихи и много силни части в думите, а краищата им липсват напълно, но дори и тогава й се разбираше почти всичко.

Концертът започна доста спокойно, с няколко почти нехарактерни за по-ранния й период парчета. След това ураганът се разфуча, когато се върна към първия си албум, а малко по-късно дойде и черешката на тортата, примесена с малко български срам.

В една от композициите специална роля беше отредена на един британски младеж, който явно можеше да превърне в ударен инструмент четка за зъби, чифт чехли, консерва или саксия, стига да имаше от тях под ръка. Но точно такива нямаше, затова пък имаше някакви странни спагетоподобни пръчици, едни особени гъвкави пластмасови пръти, с които предизвикваше свистене на въздуха по аборигенски образец, какви ли не чукове. Основната част от това изпълнение беше на колене, а Ванеса през това време беше поседнала на ръба на сцената и свиреше така.

Неприятният момент дойде, когато младежът се изправи и върху коленете на безупречните му черни панталони се видяха едни големи и доста бели прашни петна. Както се сещате, не бяха от това, че е хвърчал прах от ударните инструменти, а от непочистената сцена. Хубава работа, ама българска, биха изкоментирали в този момент жителите на Филиповци. Но разбира се, и сега някои хора ще се обадят, че на всичкото хубаво аз виждам лошото. Е, специално за тях ще кажа, че от това парче ми настръхна всичко, което може да ти настръхне, а сълзите бяха на косъм да прелеят. И те не бяха от срам за изцапаните колене.

След още няколко парчета от по-ранните й времена Ванеса си тръгна. Не че публиката й го разреши, но при двата биса, за които излезе, тя или нарочно искаше да се направи на още по-голяма звезда (не че има накъде по-голяма да бъде), като ни накара да не спираме с ръкоплясканията и виканията поне по 7-8 минути и двата пъти, или просто й се налагаше да потърси някакво освежаване и малко почивка, преди да намери сили, за да продължи.

Всички останаха доволни от музиката и цялостното присъствие на Ванеса, нейните музиканти и оркестърът на Класик ФМ радио, който също участваше във формирането на общия звук. Учудващо добър беше и звукът, предвид многобройните провали в Зимния дворец в това отношение. Вече имам твърда диагноза за тази зала. Тя не става за много шумна музика. Deep Purple, Led Zeppelin - и на двата концерта ми се искаше да не съм бил. Ужасно гъгнене, невъобразим шум и повтаряне на отразените звуци - пълна трагедия. При една музика като на Ванеса Мей обаче подобни проблеми нямаше, просто защото при нея силата на звука няма нищо общо с чудовищните децибели, нужни на твърдата музика.

Изобщо, снощи беше една велика вечер, даваща още шансове на класическата музика да спечели нови фенове.


Тагове:   Мей,


Гласувай:
0
0



1. outfaced - единственото което бих казал аз като критика е ...
07.07.2007 00:02
че Ванеса Мей на сцената не е по различна от Ванеса Мей на дисковете си ... т.е. не внася никакви интерпретации и вариации на добре познатите комозиции и чуваш всичко до нота, както си го знаеш. Като прибавим към това и не съвсем добрата акустика, от чисто аудиофилска гледна точка, е по добре да си я слушаш в къщи на уредбата ... в смисъл, на живо не те изненадва с нищо друго, освен с чаровното си присъствие.
Е, чаровна е де :) ... обаче аз лично вече бих и отишъл на концерт, само ако е в много добра зала.
цитирай
2. анонимен - Добра е!
07.07.2007 07:39
Безспорно добра!
цитирай
3. thomas - Не бива да забравяме нейния произход
07.07.2007 07:41
За нейната раса (майка - китайка китайка, баща - тайландец) са характерни сдържаност, прецизност и стремеж към съвършенство в това, което правиш. Естествено, в това няма нищо лошо - просто е различно от артистичната небрежност, която можем да видим при европейците.

Няма рок концерт, на който ще успееш да чуеш нещо по-добро (макар да е различно) от това, което ще чуеш на диск. В този смисъл за какво изобщо ходим на концерти? Ами заради присъствието на изпълнителите. За да видим какво всъщност могат - защото в студио дори и Дичо от Д2 се оказва, че може да пее.
цитирай
4. анонимен - Hello, Mr Thomas!
07.07.2007 22:01
Отдавна те наблюдавам. Доста силен блог! Виждам, че си играч от класа. Играч от калибъра на Лок! Yours sincerely, Horse Stormwindchaser.
цитирай
5. анонимен - Ванеса Мей - съвършенство
08.07.2007 14:15
Ванеса Мей е родена в Тайланд. Тя е талантлива изпълнителка - цигуларка. Неин учител е Васко Василев. Това не трябва да се забравя.
А момичето е не само съвършенна, тя божествено свири.
цитирай
6. thomas - Ще взема да забраня и аз анонимните...
08.07.2007 16:16
Ванеса Мей не е родена в Тайланд, а в Сингапур. Това място наистина е близо до Тайланд и дори тайландците, които са доста ограничени в пътуванията си, ходят там почти като у дома си и дори без виза, но въпреки това Сингапур не е Тайланд и разликата между тези две места е като между Швейцария и България.

Васко Василев се е запознал с Ванеса Мей, когато тя е била на 12, през 1991 година. А с цигулка тя се занимава от 5-годишна, като на 12 вече свири с Лондонската филхармония и по същото време посещава и България заради един конкурс.

Аз, който много харесвам и Васко Василев, не мога да не отбележа, че в официалната биография на Ванеса Мей той не е споменат изобщо. Далеч съм от мисълта, че това, че той я е учил да свири, е пълна лъжа, но ми се струва и че е една доста попресилена истина, която типично по български се разпространява масово и с присъщото за нас тупане в гърдите с думите "Болгар, болгар!"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1561627
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031