Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2010 20:42 - Малко легенди за операта и нейните герои...
Автор: thomas Категория: Музика   
Прочетен: 4791 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 31.03.2010 12:19


Дойде и моят ред да отида и да изгледам една истинска опера по начина, по който се прави това - във Виенската държавна опера. Отдавнашна мечта и една от стоте точки в личния ми bucket list, така да се каже.

Не е да не съм бил на опера по принцип, но все пак съм ходил относително малко пъти, а пък извън България - само на оперни концерти, никога на истинска постановка.

От филмите (спомнете си "Хубава жена") сме свикнали, че операта е едно място, на което хората се появяват изключително скъпо и официално облечени, държат се като благородници и се наслаждават на нещо, което не може да бъде разбрано от всеки. И за който успее да го разбере, това нещо доставя огромно удоволствие.

В книгите пък се казва, че за Виенската опера едно от най-трудните неща е да се сдобиеш с билети. Според уважаван (и уж актуален) туристически справочник, за да имаш късмета да си купиш от заветните билети, трябва да си готов да се наредиш на опашка от 6 сутринта, като препоръчваха хората да си носят сгъваеми столчета за повече комфорт по време на това "преживяване".

Е, понеже не живея във Виена, нито пък смятах да пътувам до там само за да се редя по опашки, при това без гаранция, че ще мога да гледам опера, аз реших да се държа като един нормален гражданин на света от 21 век и си купих билети по интернет. Вярно, с достатъчно предизвестие, но места по-малко от месец преди постановката си се намираха съвсем нормално.

С това развенчах първата легенда - за трудността да си купиш изобщо някакви билети.

Заедно с нея си отиде и втората легенда - че билетите за държавната опера във Виена са ужасно скъпи. Ако не държиш да имаш някое от най-престижните места, цената е съвсем, съвсем приемлива и доста по-ниска от цената за повечето рок концерти в голяма зала или на стадион.

За третата легенда също бях почти сигурен, че даже и да е била някога истина, то ще да е било някъде в миналото, но няма начин да важи и през 2010 година. Става дума за облеклото на зрителите. Не, съвсем честно казано, при поне 80% от хората не видях то да се различава по нещо от облеклото, с което ходят на кино или ресторант. Да, може би при част от хората на пенсионна възраст все още се усещаше склонност да се обличат по-официално, отколкото на улицата, но и в това не съм особено сигурен, защото там пенсионерите по принцип ходят доста по-различно облечени от българските си връстници.

Предстояха ми обаче още доста изненади...

Разбира се, залата не беше никаква изненада - стилна, поддържана, красива и с прекрасна акустика. Направо не разбирам горките архитекти на сградата, единият от които се беше самоубил, а другият - умрял от тъга и разочарование след 2 години заради това, че заради промяна в градоустройствения план, включваща повишаване на нивото на околните улици с няколко метра, операта им останала без внушителното си стълбище пред централния вход. Всъщност са свършили чудесна работа.

Изненадаха ме обаче персоналните устройства пред всеки зрител, на които можеш да си четеш субтитрите на немски или английски по време на представлението. Това си беше много приятна изненада, защото определено така е много по-удобно да селедиш действието, отколкото като четеш няккави преразкази в програмата на постановката. При това тези семпли и регулируеми като ъгъл монохромни LCD дисплейчета светеха толкова слабо, че изобщо не пречеха на гледането на това, което става на сцената, когато искаш да гледаш там, а не да четеш в тях.

Не ме изненада изобщо това, че след като представлението беше обявено за 19:30 часа, то започна ни по-рано, ни по-късно от 19:31 часа. Дори и да не бяхме в Швейцария или Германия, все пак това беше Австрия, където точността също означава доста.

Никаква изненада не беше и това, че съставът, в който нямаше и едно световноизвестно име, беше на изключително ниво.

За сметка на това повече от изненадващо беше да видим в една от главните роли китайски изпълнител в ролята на италиански военен (става за операта "Любовен еликсир" на Доницети, където действието се развива в началото на 19 век в Италия - една епоха, доста отдалечена от времето, в което миграцията между континентите става нещо нормално). Но какво да се прави - явно това беше виенският принос към глобализацията. Все пак ситуацията не беше по-абсурдна от онази, в която във филма Троя имаше чернокож елински воин.

Но тази изненада беше нищо в сравнение с изненадата от съдържанието на операта, която до тази вечер ми беше напълно непозната като сюжет. Изобщо не съм очаквал светът да се е променил толкова малко за близо два века. Какво имам предвид?

1. Онези, които днес обещават магическо отслабване и разни други "подобрения" чрез хапчета на лековерните си пациенти, просто копират опита на шарлатанина доктор Дулкамара, който предлагаше на селяните най-различни магически лекарства, сред които и любовен еликсир, включен в продуктовото му портфолио по желание на главния герой Неморино, който имаше остра нужда от нещо вълшебно, с което да спечели сърцето на придирчивата девойка Адина, в която беше влюбен.

2. Въпросната девойка определено не се държеше като героиня от началото на 19 век, а по-скоро - като разглезена и капризна съвременна млада дама, която е твърде капризна в избора на мъж и може да се каже, че направо въртеше на пръста си онези, които я харесват. Специално на Неморино тя обясни, макар и не чак в прав текст, че той е прекалено обикновен за нея и няма как да задържи нейното внимание. Точно по начина, по който днес една девойка би се отказала от един младеж, на който симпатизира, но който няма достатъчно вълнуващ кабриолет или кариера.

3. Така както един днешен младеж в този момент щеше да даде последните си пари (или дори да вземе кредит) и да си купи един джип, за да впечатли девойката, на която е хвърлил око, така Неморино даде последните си пари, за да си купи шишенце от любовния еликсир, а когато то се оказа с недостатъчно силно действие, за да я накара да го обикне, реши да си продаде свободата и да стане войник, само и само за да получи срещу този договор едни пари, с които да купи още от ментето на "доктор" Дулкамара.

4. Еликсирът, който беше всъщност просто червено вино, почти подейства. Това действие на алкохола е добре познато и днес - умерено количество от него дава на хората самоувереност, а това неминуемо ги прави по-привлекателни и харесвани от противоположния пол. Само че той не беше достатъчен, за да успее Неморино да спечели любовта на Адина.

5. За да го обикне тя, точно както става и днес, беше необходимо той да стане милионер, което стана съвсем случайно, след като неговият чичо умря и му остави в наследство богатството си.

Е, нямате ли чувството, че не говорим за опера от 1832 година, а за съвременен романтичен разказ за любовта между манекенка и футболист, който спечелва пари от скъп трансфер?! :-) И какво излезе? Че единственият любовен еликсир с гарантирано действие още през 19 век са били парите?

Ето това беше легендата, с чието развенчаване загубих вяра в чистотата на единственото нещо, което беше останало чисто досега - миналото. :-)


Тагове:   Виена,   опера,   изненада,


Гласувай:
1
0



1. eien - Все едно съм го писала аз преди 24 години,
31.03.2010 11:59
когато влязох за парви път там, бях шокирана, възмутена, изумена... и останах с Вашето впечатление. Нищо не се е променило.
цитирай
2. thomas - @eien
31.03.2010 13:13
Аз по никакъв начин не бях шокиран от самата сграда или публика - напротив, до голяма степен очаквах да видя точно това, което и видях: всичко да е наред, а хората да са естествени, а не префърцунени. По-скоро бях учуден от това, че някои от проблемите, които считаме за съвременни, всъщност са били валидни и преди 2 века. Както и от това, че за тези два века толкова малко се е променило.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1545060
Постинги: 141
Коментари: 3076
Гласове: 4314
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30