Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2007 18:22 - Информационен глад в информационен век
Автор: thomas Категория: Политика   
Прочетен: 4809 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 14.10.2007 21:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не става дума за онази информация, която може да се намери с вездесъщия Google - от такава вече направо ще се удавим. Говоря за създаването с демонстративна гордост на умишлено информационно затъмнение от едни хора, на които ние им плащаме заплатите чрез данъците си, а те се гордеят с това държат с нас като с низши същества, на които никога не дължат обяснение. Още не сте напълно сигурни, но вече почвате да се досещате, че става дума за взаимоотношенията между гражданите и полицаите, и по-конкретно за нашите права да се придвижваме свободно и техните задължения да ни обясняват причините, когато ни лишават от това право.

Аз виждам нещата така... Улиците са наши и всички ние имаме пълното право да се придвижваме по тях съобразно своето желание (разбира се, и съгласно приетите правила за движение по пътищата). Ролята на полицаите се свежда евентуално до това да регулират този процес, като ни пречат да вредим на себе си и на останалите участници в движението.

Често обаче възникват ситуации (от произшествия и нещастия до спортни, политически или културни събития), при които правото ни да използваме улиците свободно, бива ограничено. В такива моменти полицаите са тези, на които е поверена задачата да осигурят възможността улиците да се използват за специалното предназначение, отредено им за кратко, а наше задължение е да се съобразим с тези ограничения. Но улиците никога и по никакъв повод не са собственост на МВР, с която те да се разпореждат както намерят за добре.

У нас информацията е последното нещо, което полицаите обичат да дават. Аз винаги открито настоявам за това пред тях, но те в най-добрия случай само ме гледат лошо и много рядко изобщо ми отговарят, освен с ръце, и то най-често е в смисъл на "разкарай се веднага натам".

Смятам, че е съвсем нормално, когато ми ограничават правото на свободно придвижване, да искам да знам отговора на следните 5 въпроса:

1. Каква е причината да не мога да мина по улицата, по която искам (тук очаквам обяснение от рода на "маратон", "стачка", "катастрофа", "пожар")

2. Какъв е обхватът на засегнатия район (за да знам мога ли изобщо да стигна до мястото, за което съм тръгнал)

3. Колко време се очаква да е невъзможно преминаването през това място (вярно, при стачка или катастрофа е малко трудно да се каже, но при спортно състезание обикновено нещата са доста по-ясни)

4. Какъв обходен маршрут ми се предлага (може би почвам да искам прекалено много, но ми се струва, че с 10 думи за това откъде да мина може да се направи много повече, отколкото с нервно махане с ръце, с което ми "казват" да се махна).

5. Тук някой ще каже, че ставам нагъл, но лично аз не виждам нищо лошо и в това да чуя едно извинение за причиненото ми неудобство, особено ако причината за него е от обществен или политически, а не от форсмажорен характер. Не искам това извинение да е лично от полицаите, но те трябва да го поднасят от името на този, който ни пречи да се придвижваме нормално, а той обикновено е именно този, който ги е пратил да налагат ограничението.

За финал, освен тези си искания имам и още едно, шесто. Когато събитието, налагащо ограничения в движението, е предварително организирано, искам всичката информация за обхвата и времето на ограничението и за обходните маршрути, да я виждам в писмен и графичен вид на поставени около засегнатия район знаци, с което ще се спести на полицаите голяма част от обясненията, които ще ни дават.

За съжаление реалността изглежда съвсем различно. Досега не съм имал и един случай (от сигурно стотици), в който да съм получил човешко обяснение за причината да бъде ограничено правото ми на свободно придвижване. Въпреки че случаите на грубо отношение са относително редки, макар и не напълно липсващи, все пак това, което ми е напълно гарантирано, е убеденото и демонстративно "право" на полицаите да си правят каквото си поискат и да не дават никакви обяснения.

Не съм съгласен  да е така. Впрочем не познавам буквата на закона - може би именно той им дава това право заради отделни изключителни ситуации, в които е важно да се действа бързо и няма време за обяснения. Но се съмнявам да има точка в закона, която да ги задължава да се държат като бурсуци. И съм абсолютно убеден, че това, че те се държат така, изобщо не е в полза на техния имидж и се отразява негативно на количеството народна любов, с която ги обливат всички.

В Германия, САЩ или Тайланд (нарочно давам за пример доста разнородни страни) полицаят има същите задължения като тези на тукашните полицаи. Но на всички тези места едно от безспорните му задължения е да помага на гражданите с информация. И на всички тези места го прави учтиво и поне на външен вид - с радост.

Много ли искам, ако смятам, че и тук трябва да е така?


Тагове:   век,   глад,


Гласувай:
0



1. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
14.10.2007 19:31
В Испания никога не е имало случай, да спра полицай да поискам някаква информация от него и той да не ми е отговорил. При това отговорите им обикновенно са доста изчерпателни и винаги ако не с усмивка- то поне с любезна дума и поздрав за добър ден и довиждане. Винаги. А да е затворена улицата и да не ти обяснят защо и откъде да минеш...това никога не съм го видял, а тука улиците се затварят нерядко за празници...Особенно лятото.
цитирай
2. blagorodnik - За съжаление
14.10.2007 19:41
е така. Скоро няма да има промяна в тази насока, освен ако от Европейския съюз не започнат да изискват повишаване "класификацията" на ОБЩЕСТВЕНИЯ служител - полиция.
цитирай
3. vmitkov - Частен случай
14.10.2007 22:59
Умни въпроси задаваш, ама риторични...

Според тебе какъв процент от въпросните полицаи са отишли да работят в Полицията именно за да помагат на хората, а? Дали ще се намери дори и 1%?

Аз съм твърдо убеден, че 100% от работещите не само в Полицията, но в цялата система на МВР са отишли да работят там заради средно по-големите заплати, а в по-новото време и заради рекета и корупцията (знаеш вица за кръстовище под аренда). Освен ако просто за друго не стават, но имат връзки, за да постъпят на работа в МВР (познавам такива хора).

Ако се замислим по-глобално, можем да направим извода, че повечето (ако не 100%) от останалите държавни служители и друга администрация (общинска например) също работят не за да са полезни на обществото. Макар че всъщност това е предназначението им.

Още в далечните 1988-90 години работех в едно държавно сервизно предприятие, в което заплатите на работниците бяха процент от приноса им в доходите на предпирятието. Тоест, може да се каже, че личните доходи на работещите зависеха изцяло от тях самите. И въпреки това всички бяха отишли да работят там именно заради средно по-високите заплати, но никой не си даваше зор така да организира работата си, че да е по-ефективен и по-полезен за клиентите на предприятието или за колегите си.

Всички отиваха да обядват щом станеше време и никой не оставяше обяда си за по-късно, защото е дошъл клиент, който бърза да се връща обратно с влака или с автобуса. Никой не оставаше да работи след работно време, защото е дошъл закъснял клиент, който не трябва да се връща, защото ще му струва по-скъпо оставането за още една нощ.

Единствен аз имах човешко отношение към клиентите - с грижа към тях, към техните проблеми, към техните машини, които така поддържах, че да работят по-надеждно. Единствен аз успях да рационализирам някои процеси така, че в крайна сметка имах 2-3 пъти по-високи доходи от средното за предприятието. И клиентите ме търсеха, защото знаеха, че могат да разчитат на мен - стига да пристигнат в работно време. Клиентите знаеха, че никога няма да ги върна, изоставя, пренебрегна или че ще им сложа употребявани или дефектни части. И това трая докато другите ми завидяха, че аз работя по-добре от тях.

Сега, дори и в частния бизнес трудно ще намериш хора, които да работят именно с такова мислене - обърнато към потребностите на клиентите. Не че не ги има и не че не са повече отколкото в държавния сектор.

Но мисля, че тези неща са свързани както с манталитета, съзнанието и възпитанието на отделния човек, така и на целия народ. А манталитетът на цял един народ е много труден за промяна, изисква много време и много усилия.

Тъй че твоите случаи с полицаи са само частен случай на фона на цялата държава.

И докато пиша тези редове гледам рекламата на салама, в която корумпиран полицай се ползва с рекламна цел, вместо рекламата да е обърната към полезността на салама за клиента или нещо друго от тоя род. (не че в саламите има изобщо нещо полезно)

Тоест в съвременното българско общество грижата и доброто отношение към нуждите и потребностите на другия или на клиента са доста по-назад от нашите собствени нужди и потребности. И после се чудим защо нещата в обществото ни не са добре, ами дори стават все по-зле...
цитирай
4. thomas - Ама то, таковата...
14.10.2007 23:34
Той онзи полицай от рекламата, той не е от днешните. Той е от старите, социалистически милиционери, поне доколкото Белла строго следват линията на носталгията по отминалото по-вкусно минало :-) Много странно - по време на социализма все носталгично ни разказваха за вкусните колбаси на Докузанов, а сега - за вкусните социалистически кренвирши... Явно въпросът не е в конкретния обществен строй, а в това, че с времето качеството върви неизменно надолу...

Иначе си много прав - полицаите, и изобщо държавните служители, изобщо не гледат на гражданите, на които всъщност би трябвало да служат, като на своите добри клиенти, от които им зависят заплатите. В най-добрия случай като на досадни дребни клиенти, които не им плащат достатъчно :-) Което е още по-страшно, те делят хората на "ние" и "те", където "ние" са всички подобни, т.е. другите служители на държавата, а "те" са всички останали. И отношението към "своите" и "чуждите" е коренно различно.
цитирай
5. angelus - Много добре казано, Томас !
12.11.2007 08:01
Подкрепям мнението на войн и добавям, че не само в Испания е така. Но това е верижна реакция. При нас явно се клати основата, щом се отразява във всички аспекти на живота ни. Значи от там трябва да тръгнем. Ако аз не уважавам теб, ти не уважаваш мен, не уважаваш и другите и така ... нататък. (това е само пример, но нещата общо взето са така е във всяко едно отношение)
Може би липсва пример от там от където трябва да дойде и всичко отива по дяволите... Всеки гледа само себе си.
цитирай
6. анонимен - Има една пордобност
16.01.2008 22:33
Освен, че нищожен процент от полицаите са мотивирани да служат на хората, а не на собствените си интереси, свързани със служебното им положение, има и една вътрешна заповед (противоречаща на правото на хората да получават информация) да не дават никакви изявления, която стриктно спазват, че и повече отколкото е нужно.
цитирай
7. thomas - Изявления, викаш...
16.01.2008 23:23
Ама аз не ги питам какво мислят за шефа си - министър Румен Петков! Аз ги питам защо са затворили маршрута, по който искам да мина и искам да ме упътят откъде мога да мина, след като са ми заели пътя. Мисля, че даването на такава информация пряко им влиза в задълженията - точно толкова, колкото и да затворят улицата. А ако не им влиза, крайно време е някой да им вмени това задължение - не виждам защо за английските полицаи това е първостепенно задължение, а нашите трябва да се правят на тайни агенти.
цитирай
8. анонимен - аз ти разяснявам подробности :)
17.01.2008 21:47
Не казвам, че така е правилно :)
А да ти казват какво мислят за шефа си, още повече когато са униформи нали се сещаш колко ще са искрени :)
Сериозно, навсякъде в българските институции цари информационно замъгление, и полицията не прави изключение. Да не говорим, че на самите полицаи доста често никой не счита за необходимо да им обясни защо и докога ще охраняват нещо си.
Доколко задължението да дават информация им е приоритет може да се види и след бегъл анализ колко изобщо от задълженията си изобщо изпълняват: от една страна полицията никога няма достатъчно пари, а от друга по улиците валят пари във вид на нарушения на недобросъвестни шофьори.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thomas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2156205
Постинги: 141
Коментари: 3067
Гласове: 4316
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031